Вчера в една тема си признах, че не знам как се осчетоводява лизинг.

http://www.odit.info/?s=6&i=194680&f=1

Е, днес добих известна представа
Щях да пускам търсене във форума, но така и не остана време. Имам една книга по счетоводство /въщност имам няколко, но няма да споменавам заглавие/ дето си я взех с мене на работа и хвърлих един поглед. Някои неща обаче все още са ми спорни и неясни!

Ето какво прочетох:

Възможни са два случая на финансов лизинг
Първи вариант, в който изрично е предвидено прехвърлянето на правото на собственост. В такъв случай съгласно чл 6, ал 2/3 от ЗДДС се дължи ДДС при предоставянето на стоката. До тук всичко е ясно.
По нататаък обаче са дадени такива записвания:

В този случай се начислява цялото ДДС още при възникването на данъчното събитие

Дт 207 Транспортни средства 12 000
Дт 652 Фин. Разходи за бъд. периоди 1000
Кт 159 Други заеми и дългове 13 000

За отразяване на фактурата за първата вноска
Дт 159 3900
Дт 4531 2400
Кт 401 6300

Заб. Следват месечните вноски /без ДДС за главницата, а лихвата по избор чл 46 ал 2 ЗДДС/

Следва описание на счетоводните записвания при финансов лизинг с опция за изкупуване, при което се приема, че лихвата е облагаема.

При мен възникват следните въпроси:

1. Може ли лихвата да е облагаема?

Чл. 46. (1) Освободена доставка е:
1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;
(2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.

Аз съвсем не разбирам текта на чл 46 по този начин. Ал 1 касае случаите, когато трето лице договаря отпускането на кредита м/у лизингодателя и получателя. Т.е. отивам аз в магазина и там фирма Х /или представител на самия магазин/ ме зарибява, действайки от името на TBI и аз чрез нейното посредничество сключвам договор за лизинг именно с TBI. За което фирмата посредник получава някакво заплащане под формата на някаква сума, в частност под формата на лихва.

2.От дадените записвания не става ясно издава ли се фактура за цялата сума. Казва се че се издава фактура за отразяване на първата вноска.

Съгл. Чл 6, ал 2 от ЗДДС
(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:
1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;

А съгласно

Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Т.е. аз смятам, че трябва да се издаде фактура за цялата сума При което

Дт 207 12000
Дт 4531 2400
Дт 652 1000
Кт 401 15400

401/159 9100

401/503 6300

Тук се питам може ли да се включи лихвата във фактурата.
Според чл 113
(3) Фактура може да не се издава:
1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;
2. за доставки на финансови услуги по чл. 46;

Което ще рече че може и да се издава фактура, може и да не се издава по избор. Трябва ли обаче фактурирането да е на всяко плащане ако сме избрали да фактурираме или може да включим в първоначалната фактура и после само да превеждаме сумите.

Може би са обсъждани тези въпроси, но наистина никога не съм чел дискусиите за лизинг

Върбанов,
признавам, не прочетох целия пост, но принципно по въпроса за лизинга е заложена голяма неуредица с това, че ЗКПО го третира по един начин, а СС 17 - по друг.

Ех, Върбанов, Върбанов, пак си чел на Радонов книгите:(((
Достатъчен ти е ЗДДС и СС 17. Тях като прегледаш, ще напишеш на всички да видят как се осчетоводява.

ех (гост), Ванката май не среща проблем с осчетоводяването.
По-скоро въпросът му е:
"Трябва ли обаче фактурирането да е на всяко плащане ако сме избрали да фактурираме или може да включим в първоначалната фактура и после само да превеждаме сумите. "

Ами аз съм получавала и двата варианта.
Като за втория са ми изпращали само "напомнителна" сметка.

А как тълкувате чл 46 ал 2 ?

Лихвата може да е облагаема или необлагаема по ДДС по избор

С това съвсем не съм съгласен! Писах по горе за моето тълкуване

Обаче го видях писано и на друго място

Аз пък не разбирам защо не си съгласен. Защо ал.1 от чл.46 да касае трето лице-посредник? Това спокойно може да е лизингодателят.

На мен пък ми е интересно дали ако доставчикът избере лихвата да е облагаема, получателят може да ползва ДК за нея при лизинг на автомобил без право на ДК. :)

Ами чети текста

1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска,

Ако е така както казваш хем ще ти отпусна кредит, хем ще ти платя и лихва за това, че съм ти дал пари

Защо бе, Ванка, мислиш така? Ал 1 касае случаите, когато трето лице договаря отпускането на кредита м/у лизингодателя и получателя. Т.е. отивам аз в магазина и там фирма Х /или представител на самия магазин/ ме зарибява, действайки от името на TBI и аз чрез нейното посредничество сключвам договор за лизинг именно с TBI. За което фирмата посредник получава някакво заплащане под формата на някаква сума, в частност под формата на лихва.

Какво ти е основанието да го тълкуваш така? Съвсем ясно е казано - 1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, ........, тоест лизингодателя. Лихвата е между вас двамата. Няма никакво трето лице.

Лизингодателят има право да избере дали лихвата да е освободена или облагаема, въз основа на чл.46. Дотук нищо особено.

Дали трябва да се издаде 1 фактура или при всяко плащане - както казва gera_r .

Чл.6 казва, приравнява на доставка предаването на стоката, което значи, че изисква да се начисли данък върху цялата данъчна основа. Това не значи обаче, че трябва да се фактурира цялата стока. То не би и трябвало да се фактурира цялата, т.к. прехвърлянето на собствеността става след последната вноска.

Така че вариантите са 2 - фактурира ти се
първата вноска 3900
данъчна основа 12000
ДДС върху 12000 = 2400
Сума за плащане 6300,

както ти пише и във примера.

Ако се издаде фактура за цялата стойност - тогава, както казва Гера, напомнителен лист за другите плащания.

Заб. Следват месечните вноски /без ДДС за главницата, а лихвата по избор чл 46 ал 2 ЗДДС/

Е па точно така си е, ДДС вече е начислено, а лихвата е по избор. Правилно е написано в книгата, където си гледал.

Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Ахам, и в която да посочи данъчната основа и данъка:)))))))))) Сумата за плащане може и да не съвпада с данъчната основа плюс данъка :)

Маграт, освен че подкрепям това, което казваш, не виждам основание защо да не може получателят да си приспадне ДК, ако лихвата е облагаема. Ами че тя е цена за отпуснатия кредит, а автомобилът, който е без ДК, е друга доставка.
Щом като в този случай ти получаваш доставка - отпускане на кредит, която е облагаема /защото доставчикът е избрал това/ - по тази доставка ти имаш право на ДК, защото тя не попада в ограниченията на чл.70.

гост (гост)
След твои писания, обикновено няма какво да се добави :)
Да пишеш по-често, ей :)

С това обаче някак не мога да се съглася :)
"не виждам основание защо да не може получателят да си приспадне ДК, ако лихвата е облагаема."

Защото лихвата, макар и отделна доставка все пак е свързана с основната такава, т.е. продажбата на лекия автомобил, за който нямаме право на ДК.
Лихвата е съпътстваща доставка на основната и в този смисъл според мен нямаме право на ДК за нея. Аз лично не бих ползвала.

Ами притеснява ме това

насрещна престация от лицето, което го отпуска

А не е казано

насрещна престация от лицето, получате по доставката

Ще чета какво е писал гост малк по късно, че сега стана малко натоварено при мен Съжалявам!

на прима виста отговорих "без право на дк"
дали обаче е така.....
зависи от това за какво се ползва автомобила струва ми се...
дали лихвата спада към чл. 70 ал. 1 т. 5?
ако не спада - остава само т. 2 и 3 от чл. 70 ал. 1
ако автомобилът е без право на дк поради законови ограничения, но се използва за извършване на облагаеми доставки.....не значи ли това, че за лихвата са налице условията на чл. 69 и не попада в ограниченията на чл. 70?

Може би сте прави и просто да е неясно написано. Но наистина може двусмислено да се тълкува. Поне да имаше още една запетая след скобите или словореда да беше друг.

Колкото до писането на фактура със сума за плащане различна от сбора на данъчната основа и начисления данък съм наясно че може да се пише. То това е единственият случай, в който сумата за плащане се явявя задължителен реквизит на фактурата. Но не съм съгласен с трактовката Сумата за плащане следва да отразява цялата сума, която получателят по доставката е длъжен да заплати, а не само сумата по конкретната вноска при периодични плащания
Примерно при предаване на стока на консигнация следва да се посочи данъчната основа и данъка и нулева сума за плащане, понеже все още такова задължение не е възникнало
Писал съм такива фактури в началото, но после преустановихме поради масово срещаното неразбиране Говоря за фактури издавани на клиенти, на които НЗОК изплаща част от сумата. В случая получател по доставката се явява ФЛ, а НЗОК друго лице, което плаща част от сумата. Понякога се искат фактури, защото остатъка за плащане, непокрит от НЗОК се поема от трети лица В такъв случай правилно е да се отрази във фактурата пълната стойност на доставката като се намали сумата за плащане със сумата реимбурсирана от НЗОК
Примерно
ДО 100
ДДС 20
НЗОК реимбурсира 50%
сума за плащане 60 лв
Т.к. има издадена фактура на ФЛ, която не е задължителна сумата се изключва от отчет продажби и се включва с номер фактура в дневника Сумата за плащане от НЗОК се търси с документ по чл 7 от ЗСч, т.к. НЗОК не е получател по доставката.
Но и в двата примера се посочва пълната сума дължима от получателя по доставката конкретната фактура Плащането на части няма нищо общо с разминаване на сумата за плащане от сбора на данък и ДО

Това не значи обаче, че трябва да се фактурира цялата стока. То не би и трябвало да се фактурира цялата, т.к. прехвърлянето на собствеността става след последната вноска.

Фактурирането няма нищо общо с прехвърляне на собственост. Говорили сме неведнъж за това. Варианти най различни В случая имаме фактуриране на наемни вноски Ако е договор с опция за прехвърляне на собственост може изобщо да не се стигне до прехвърляне. Но тъй като имаме прехвърляне на значителни рискове и изгоди счетоводно го третираме като собствен Класически пример за предимство на съдържание пред форма, което ти знаеш по добре но не мога да пропусна да не ти го кажа :))))))))))

Малко косвени аргументи относно тълкуването ми на чл 46

ТЗ
Глава двадесет и трета.
ДОГОВОР ЗА ЛИЗИНГ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Чл. 342. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.

(2) С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

Две от различията вежду финансов и оперативен лизинг. При финансовият лизинг може да се отдаде на лизинг само вещ, придобита от лизингодателят от трето лице. Изключва се възможността това да е вещ придобита от предприятието от собствено производство
Източник: Търговско и договорно право за счетоводители от Димитър Михайлов

Ванка
Извинявай, но аз продължавам да си дълбая за ДК на лихвата :)


Ники _{малкият} ;)
Да де, ама лихвата сама за себе си нямаше да съществува, ако не беше доставката за придобиването на ЛА, за който принципно няма право на ДК - в този смисъл употребих думата "съпътстваща" доставка за лихвата.
Щом по основната доставка нямам право на ДК, следователно и за лихвата нямам право .. според мен :)


гост (гост)
Ти като Шумахерът на Счетоводните стандарти, може ли и на мен да разясниш нещо? :)

По отношение на МСС 23 - Разходи по заеми, възможно ли е според теб капитализиране на разходи за лихви по финансов лизинг в стойността на лизинговия актив?

Това мисля, че е актуалният текст на МСС 23:
www.eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2008:338:0010:01:BG:HTML

Въпросът ми има пряко отношение към правото на ползване на ДК при лихвите, ако се досещаш накъде бия :)

Бе винаги се ползва ДК, и не се плащат никви данъци, и те така.. :)

nick_cave

Не се плащат, ама ти предполагам плати "онова" ДДС от м.12.2009, нали? :)

А не не, аз съм доволен от ДДС-то на Майбах-а ;-)

Бубу е права, че лихвата е свързана с другата доставка и без нея нямаше да се случи, но не мисля, че това е основание за прилагане на ограниченията в чл.70. Бих ползвала ДК. Според мен е отделна доставка /финансова услуга/, въпреки че плащането е общо. За нея данъчното събитие и изискуемостта на ДДС-то /когато е налице/ възникват периодично, на датата на всеки падеж /за разлика от доставката на актива/.

Струва ми се, че поне в това отношение ЗДДС следва логиката на стандарта за лизинговите договори, където лихвата се отчита отделно и не е елемент от стойността на актива точно защото е финансов разход.

Bubu17
Относно ДК на лихвата ще те разбия по всички параграфи:)))).

МСС 23 не може да ни бъде аргумент. По отношение на МСС 23 - Разходи по заеми, възможно ли е според теб капитализиране на разходи за лихви по финансов лизинг в стойността на лизинговия актив?

Мисля, че усещам накъде биеш. Идеята ти е, че ако се капитализира, тя е част от цената на придобиване на актив, който е без право на ДК и съответно и за нея няма право на ДК.

Но това за съжаление не върви, защото според мен придобит на лизинг актив не е "Отговарящ на условията актив е актив" по МСС 23.
" който по необходимост изисква значителен период от време за подготовка за неговата предвиждана употреба или продажба" означава например, че го строиш, или го сглобяваш, т.е. правиш нещо дълго във времето, за да получиш този актив или да го направиш продаваем. И през този продължителен процес теглиш кредит, за да го достроиш или досглобиш, и лихвата по този кредит се капитализира. При лизингът си вземаш готов за употреба актив и той не е "отговарящ на условията".

След като МСС 23 отпада, да видим каква работа може да ти свърши ЗДДС. Съгласно ППЗДДС,
чл.13 (4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква по реда на чл. 25, ал. 4 от закона.
(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) Доставката по ал. 4 се документира по общия ред на закона.

Щом като е отделна доставка, важи това, което казва Шумахера на ДДС-то
"ако автомобилът е без право на дк поради законови ограничения, но се използва за извършване на облагаеми доставки.....не значи ли това, че за лихвата са налице условията на чл. 69 и не попада в ограниченията на чл. 70?"

Точно това значи, и накрая - едно писмо на НАП, което, макар и за въздухоплавателно средство, може да се приложи и за автомобил В ЧАСТТА, КОЯТО ПОЧЕРНИХ.

РАЗЯСНЕНИЕ № 243420 от 25.02.2008 г. относно данъчното третиране за целите на ЗДДС на доставката на отпускане, договаряне и управление на кредит при доставка на въздухоплавателно средство при условията на договор за лизинг
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
чл. 31, т. 7,

чл. 46,


чл. 128 ЗДДС

Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-20/3 1.01.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:

Българска лизингова компания е сключила договор за финансов лизинг на въздухоплавателно средство с българско дружество. Съгласно лизинговия договор собствеността върху въздухоплавателно средство ще премине върху лизингополучателя. Дружествата са регистрирани по Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.


Въпросите Ви са:


Какво е данъчното третиране за целите на ЗДДС на доставката на отпускане, договаряне и управление на кредит при доставка на въздухоплавателно средство при условията на договор за лизинг ?


Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададения от Вас въпрос на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:


Фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, съгласно чл.6, ал.2. т.З от ЗДДС се счита за доставка на стока. В този случай на основание чл.25, ал.З, т, 1 от ЗДДС данъчното събитие за доставката ще възникне на датата на фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2 с изключение на случаите по ал. 8.


Съгласно чл.46. ал.1, т. 1 от ЗДДС, отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на финансов лизинг е финансова услуга и е освободена доставка по смисъла на ЗДДС. Доставчикът има право да избере предоставянето на кредита да подлежи на облагане с данък върху добавената стойност (чл.46, ал.2 от ЗДДС).


Доставката на въздухоплавателни средства, с изключение на тези за спортни и развлекателни цели или за лични нужди, съгласно чл. З1, т.7 от ЗДДС е облагаема доставка с нулева ставка на данъка. Доставчикът следва да разполага с писмен договор за прехвърляне на собствеността или друго вещно право върху превозното средство съгласно Закона за гражданското въздухоплаване и фактура за доставката, за да докаже наличието на доставка по чл.31, т.7 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната (чл.31 от ППЗДДС).


Разпоредбата на чл.13, ал.4 от ППЗДДС сочи, че услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка,


Данъчното събитие за която възниква по реда на чл.25, ал.4 от ЗДДС. Следователно независимо, че в случая основната доставка се съпътства от друга доставка не е възможно да се приеме, че е налице една доставка съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗДДС. Освен това в конкретния случай на практика е невъзможно да се договори обща цена по договора, в която лихвата да не е разграничена от цената па вещта, а именно липсата на това разграничаване на възнаграждението е едно от условията за прилагане на разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС.


Предвид гореизложеното доставката на въздухоплавателни средства при условията на финансов лизинг и кредитната доставка (лихвата) по договора за финансов лизинг са две отделни самостойни доставки, които са с различен приложим режими. Доставката на въздухоплавателно средство при условията на финансов лизинг е облагаема доставка с нулева ставка, докато лихвата по договора за финансов лизинг е освободена доставка, освен ако доставчикът не е избрал предоставянето на кредита да е облагаема доставка.


ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА


НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ


ЗА ПРИХОДИТЕ:


/МАРИЯ МУРГИНА/

Не излезе болда, затова този текст имах предвид
Разпоредбата на чл.13, ал.4 от ППЗДДС сочи, че услугата по предоставянето на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка,
Данъчното събитие за която възниква по реда на чл.25, ал.4 от ЗДДС. Следователно независимо, че в случая основната доставка се съпътства от друга доставка не е възможно да се приеме, че е налице една доставка съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗДДС

Колкото до чл.46, той мисля е пределно ясен и не мога да разбера Ванката защо търси да го усложнява. А и в това писмо е казано - лизингодателят може да избере лихвата дали е освободена, или облагаема доставка.

гост (гост)

Ти нали не смяташ, че така лесно ще ти се дам :))) Споко, все още не смятам да вдигам белия байрак :))) Много искам да се съглася с вас тримата, но некъв вътрешен глас ми казва "Не го прави, не го прави" ... все още де ;)

Само не можах да разбера горното писмо по какъв точно начин потвърждава вашата теза за правото на ползване на ДК за лихвата :) Писмото говори за режима на облагане на доставките, а не за режима на ползване на ДК за тях. Това не са ли 2 различни неща?! :)

Че лихвата е втора отделна доставка от продажбата на автомобила, не съм оспорвала по-горе и не виждам какво значение би имало това?!
Чл. 128 - ЗДДС въобще не съм имала намерение да намесвам като говорех по-горе за съпътстваща доставка - имах предвид съвсем друго.

Принципно съгласен ли си с идеята ми, която безпогрешно отгатна, разбира се?
"..., че ако се капитализира, тя е част от цената на придобиване на актив, който е без право на ДК и съответно и за нея няма право на ДК."

Щото според мен не може за един елемент от цената на придобиване на ДМА да имаме право на ДК, а за друг елемент да нямаме.

Ако отговорът на горния ми въпрос е "да", тогава би ли отговорил как ще процедираш в следния случай?
Имаш фактура с ДДС за ДМА, който по неква причина е без право на ДК.
Втора фирма ти фактурира с ДДС извършения от нея транспорт на тоя ДМА от доставчика ти до твоята фирма. В първоначалната стойност на актива включваш и транспортните разходи, с/но т. 4 - СС 16.
Ще ползваш ли ДК за транспорта или не?

Ако отговорът ти е "не", тогава защо за транспорта няма да ползваш, а за лихвата ще ползваш, след като:
1. И двата вида разходи са разходи, свързани с основния актив ДМА и те като такива не биха били извършени, ако не беше доставката на актива;

2. И в двата случая имаме 2 отделни доставки - първата на ДМА, втората (лихва/транспорт).

Какво значение за правото на ДК има фактът, че лихвата за целите на определяне на данъчното събитие се определя като отделна доставка след като тя всякак е свързана с основната доставка - придобиването на автомобила и без нея просто не може да съществува?!
Аз не правя такава връзка явно за разлика от вас.

За МСС 23 - благодарско за обясненията :)
Ако можеше да се капитализира лихвата щеше да ми е по-лесно да си изложа тезата, ама кат казваш, че не може - ок.
Макар че, никъде в ЗДДС правото на ДК не се определя от счетоводното отчитане на едни разходи и да зависи от това дали се капитализират или не към основния актив, за който се отнасят.

гост (гост)
Така че - в "разбиването" си не си ми достатъчно убедителен, за да премина във вашия лагер. Направи го и одма минавам :Р

Как да постъпя с платените вноски и начислените амортизации при прекратен лизинг. Плащания през 2008 и 2009 г.

Че лихвата е втора отделна доставка от продажбата на автомобила, не съм оспорвала по-горе и не виждам какво значение би имало това?!

Има, защото, както Шумахера казва, след като активът се използва за облаг. доставки, "ако автомобилът е без право на дк поради законови ограничения, но се използва за извършване на облагаеми доставки.....не значи ли това, че за лихвата са налице условията на чл. 69 ".

Налице са - и затова се признава.

Имаш фактура с ДДС за ДМА, който по неква причина е без право на ДК.
Втора фирма ти фактурира с ДДС извършения от нея транспорт на тоя ДМА от доставчика ти до твоята фирма. В първоначалната стойност на актива включваш и транспортните разходи, с/но т. 4 - СС 16.
Ще ползваш ли ДК за транспорта или не?

Ами важна е тази НЕКВА причина, не живееш в София, ама пишеш като шоп :-D

Ако причината е, че ще се подарява, или ще се ползва за освободени доставки, или за представителни цели, тогава НЯМА ДА ПОЛЗВАМ ДК.

Но ако причината е ЗАКОНОВО ОГРАНИЧЕНИЕ върху актива, например щото е автомобил, и имаме ДВЕ ОТДЕЛНИ ДОСТАВКИ - затова е важно дали сме в чл.128 или не! - тогава защо върху едната доставка да не призная ДК, щом тя ще се използва за извършване на освободени доставки?

тогава защо върху едната доставка да не призная ДК, щом тя ще се използва за извършване на освободени доставки?
хм
да си беше влязъл в профила, че да се редактираш.

Не го правя от любов към спора, но поддържам тезата на Бубу 17. И бих изложил същите аргументи като нея, макар и не така убедително, както тя го е направила :)

Във всеки случай аз не бих ползвал ДК в този случай.

щом тя ще се използва за извършване на освободени доставки?

На облагаеми, разбира се.

Пламка, имам предвид следното.
Купуваш автомобил на лизинг. Автомобилът е без право на ДК, защото е лек по смисъла на ЗДДС.
Съгласно чл.13, ал.4 от ППЗДДС и цитираното Разяснение на НАП имаме 2 отделни доставки и хипотезата на чл.128 не е налице /че когато плащането е определено общо, имаме 1 доставка и режима на съпътстващата следва режима на основната - изрично нямаме такова нещо./
Значи всяка доставка трябва да бъде преценявана поотделно за правото на ДК.
Едната доставка е на самия автомобил - по нея нямаме право на ДК, защото е лек.

Другата доставка е лизингът. Това, че не плащаш веднага цялата цена на колата, а я плащаш на лизингови вноски.
Цената за това ти право - да плащаш на вноски, а не наведнъж - е лихвата. Това е стойността на доставката "лизинг".

За какво се използва тази доставка - ПРАВОТО ти да платиш на части, а не наведнъж? Използвана е за купуването на кола. Защо се купува тази кола - за да обслужва дейността на фирмата. Дори и колата да се използва за управленки цели, тя пак обслужва дейността на фирмата, защото управлението е неотменима и необходима част от дейността на всяко дружество.

И тук опираме до това, каква е дейноста на фирмата - тя облагаеми доставки ли извършва, или освободени.

Ако фирмата извършва изцяло облагаеми доставки, доставката "лизинг" се използва в дейността на фирмата - тоест използва се за извършване на облагаеми доставки - и съгласно чл.69 правото на ДК е налице.

Следейки темите за лизинга, оставам с впечатление, че никой тук не чете Огнян Герджиков. Без да подценявам други източници, за мене Герджика е най-добрия в търговското право.
Нещо малко за "финансовия лизинг" от гледна точка на ТЗ и любимия ми професор:
.......Легалната дефиниция дава основание да се направят следните изводи за финансовия лизинг:
*при финансовия лизинг участват най-малко три лица - лизингодател, лизингополучател и трето лице - доставчик на обекта на лизинга.
*между трите лица се сключват два договора. единият е за продажба между лизингодателя и третото лице-доставчик. Вторият е за лизинг между купувача по продажбата - лизингодателя, и лизингополучателя.........................
Лизингодател обикновено е специализирана организация, банка или друга финансова институция, която има качеството на търговец....................

И основното в този спор:
Финансовият лизинг може да се разглежда и като форма на кредитиране.

Та нищо лощо за бат'Митко, ама онова дето го е писал за финансовия лизинг не е невярно, но е подвеждащо. Поне така цитирано.

А, то това противоречие между ТЗ и стандартите отдавна е известно, и действително съществува. Не е единственото. По много понятия ЗДДС например разбира едно, ТЗ друго - например комисионер.

Финансовият лизинг може да се разглежда и като форма на кредитиране. - е това е важното, върху което си изграждам тезата.

, то това противоречие между ТЗ и стандартите

Въобще не съм убедена, че има някакво противоречие в случая. Даже не си и помислям подобно нещо. Нима въвеждането на "оперативен" и "експлоатационен" лизинг в стандарта е противоречие или допълване на ТЗ, след като подобни не съществуват там?

Противоречие е.

Ето МСС 17
Лизингов договор - споразумение, по силата на което лизингодателят предоставя на лизингополучателя правото да използва актив срещу еднократно плащане или серия от плащания за договорен срок.

При договора винаги има само две страни. И в самата дефиниция се посочват само 2 страни.


Финансов лизинг - лизингов договор, при който по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху даден актив. В края на договора правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено. Оперативен лизинг - лизингов договор, различен от финансовия лизинг.

И в СС е така. Нищо общо с ТЗ, където и Герджиков пише, че има три страни.

При договора винаги има само две страни. И в самата дефиниция се посочват само 2 страни.

почни да си влизаш с профила и да се възползваш от възможността за редакция.
Герджика говори за два договора. И вторият е точно между същите две страни, за които говори и стандарта!

Ясно, че Герждика визира 2, но стандартът визира 1. Не виждам за кво да се редактирам. Нито пък "Лизингодател обикновено е специализирана организация, банка или друга финансова институция", дори в повечето случаи НЕ Е банка. Та противоречие има.

дори в повечето случаи НЕ Е банка.

Абсолютно - банките, които се занимават с лизинг (щото не всички си падат по този вид кредитиране) си правят отделни дружества, които поемат лизинга.

А другото са простотии.

Така де - празни приказки, локуми, ластици и изместване на темата.
А според една наредба на БНБ са "кредитни институции"

Уф, днес ми беше натоварен ден и не можах да се включа. С четене по диагонал дискусията и набързо включване:

ТЗ визира два договора и три лица. В Стандарта се разглежда само единият от договорите и отношенията между две от страните. Вторият договор и отношенията между лизингодателя и доставчика на стоката не се раглеждат, което не значи че има противоречие Просто не са обект на стандарта

Значи межди А (лизингодател) и Б (лизингополучател) се слючва договор за лизинг. Той е обект на разглеждане от страна на стандарта.
По силата на този договор А се задължава да придобие вещ от В (доставчик) на стоката и да я предостави на Б за ползване по условията на лизинговия договор. Така се изпълняват разпоредбите на ТЗ и аз не виждам противоречие.
И последно чл 46 от ЗДДС. Според мене отивайки в Техномаркет доставчикът В ме агитира да сключа договор с лизингодателя А и аз се съгласявам. Ама доставчикът В ме насочва именно към лизингодателят А не заради сините му очи на изпълнителният директор, а заради "насрещната престация", която А е обещал на В за всеки сключен между него и Б лизингов договор. Именно тази насрещна престация може да бъде избрано да бъде облагаема или не по смисъла на ЗДДС. А не лихвата дължима на А от Б по лизинговият договор.
Така нещата си идвата на мястото и няма никакво противоречие между стандарт, ТЗ и ЗДДС

Знам, че не е това приетото мнение, но без да съм проучвал въпроса, така го мисля. Може и да греша, просто разсъждавам на база наличните нормативни текстове и набързо почетени десеттина страници по въпроса. Но ще прочета още :)))))

Върбанов, много интерсен прочит на 46(1). Накара ме да се замисля:) Повечето лизингодатели, с които работя, са избрали точно лихвата от А към Б (в твоя пример) да е необлагаема.

Сигурно защото не бях обременен предварително с каквито и да било знания относно лизинга и това ме накара да се замисля върху текстовете, които чета :))

Да дефинираме проблема /или това, което аз си мисля, че е проблем/. Имаме законов текст. За да го подложим на тълкуване трябва да има някаква неяснота. Такава очевидно има, щом аз четейки го съм стигнал до извод за значението на нормативния текст, коренно различно от приетото. При това положение трябва да се опитаме да тълкуваме текста на правната норма. Ето пълният текст:

Доставка на финансови услуги

Чл. 46. (1) Освободена доставка е:
1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето,което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

2. договарянето на гаранции и сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредитора;

3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове;

4. сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;

5. сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;

6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г.) управлението на дейността на колективни инвестиционни схеми, инвестиционни дружества от затворен тип и пенсионни фондове и предоставянето на инвестиционни консултации по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, и Закона за пазарите на финансови инструменти;

7. сделката, включително договарянето, свързана с финансови фючърси и опции.

(2) В случаите на доставка при условията на договор за лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът може да избере предоставянето на кредита да е облагаема доставка.

(3) За стоките - предмет на договора за лизинг, за доставчика на финансовите услуги по ал. 1, т. 1 възниква право на приспадане на пълен данъчен кредит при спазване изискванията на чл. 71.

Тъй като при лизингова сделка има три страни, в случая неяснотата при мен е дали текста на ал. 1 се отнася за лихвата, която се договаря по договора между А и Б или тази която се договаря по договор между А и В.

Според теорията за рационалния законодател "законодателят е кохерентен (съгласуван), предвиждащ, справедлив, че съгласува по няй-добрия начин средствата и целите, че не извършва нищо излишно или безполезно" Правилото за това, че законодателят не извършва нищо ненужно намира приложение основно при езиковото тълкуване на текста на правната норма.Тълкуването трябва да се извършва по начин, който не оставя излишни думи или фрази в текста на правната норма. При езиковото тълкуване на закона различаваме три вида правила: семантични, синтактични и прагматични. Като синтактичните правила можем да разделим на синтактичните правила на естествения език, който е употребен и юредически синтактични правила. Едно от правилата на юридическия синтактичен анализ гласи: Правилото за поведение трябва да се разбира по такъв начин, че да няма излишни думи и изрази. Това правило е стилистично и произтича от идеята, че формулирайки правната норма, законодателят влага смисъл във всяка дума и не употребява излишни думи или изрази. При тълкуването на правилото за поведение трябва да се формира такъв смисъл, който включва всички употребеви думи и изрази. Практически това означава, че ако едно правило за поведение има две тълкувания и при едното остават излишни думи, а при другото не остават, трябва да се предпочете второто тълкувание.

Теория на тълкуването от Росен Ташев /миксирал съм различни части от оригиналния текст с цел сбито предаване/


Сега нека видим текста на ал 1 как ще изглежда без болднатия текст

1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва), включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

По мое мнение текстът в този случай е пределно ясен и недусмислен. Ако текста беше написан така, щях веднага да се съглася с противната на моята теза. Освен това семантичните правила казват, че се прилага общоупотребимият смисъл на думите. Ако разгледаме текста на ал 1 от този ъгъл смятам че общоприетият смисъл ще бъде

срещу насрещна престация (лихва) от лицето,което го отпуска

Смисълът е, че лицето, което отпуска кредита плаща цена за договорката, а не че се касае за лицето, което договаря кредита между лизингодател и получател. В случаите на договаряне на кредит между лизингодател и лизингополучател насрещната престация се дължи от лицето, което получава кредита (лизингополучателя/ В този случай това е цената на финансовата услуга между тях двамата.
Не случайно се говори за договаряне, отпускане и управление. В този случай имаме услуга, различна от цената на услугата "цена на предоставените парични средства"

В потвърждение на гореизложеното можем да направим сравнение със следващите точки от чл 46. ал 1 Разглеждайки текста на т 3

3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.) сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове

виждаме, че той е пределно ясен и без текст от рода на "който извършва услугата срещу насрещна престация" Това е нещо, което се подразбира. А според мен т. 3 включва и договарянето по дължимите суми между лизингодател и получател, което би се явили повторение спрямо текста на т. 1 , ако вложеният в нея смисъл беше избор на облагаема или не сделка межда тях двамата.

И последно ал 3. Според мен тя е нужна като уточнение именно ако смисълът е предполаганият от мен.


Абе има юристи в този форум! Няма ли някой да се включи?

Върбанов, не е до юрист работата. Простичко е като за .........прост(гост). Ама е сложничък за навиване:)))))

толкова сложно си го завъртял, Ванка, че сигурно десети път го чета :))

не ли ясно от текста ?

срещу насрещна престация (лихва) от лицето,което го отпуска

кое лице отпуска кредита /вкл. при условията на лизинг / ?
това е лицето, което извършва тази фин.услуга и той има право да избира

какво договаряне има между В и А за кредит ? За кредит ли е или за съвсем друго ?

Ели, два дни мисля какво го е накарало Върбанов да обърне нещата на опъки. След предпоследния му постинг, разбрах какво не разбира. Ще ти пратя нещо, ако можеш да го преведеш и да му го обясниш:))))

ще трябва да се повторя за да преведа полученото, но с едно допълнение ;-)

това "от" в текста
насрещна престация ОТ лицето, което го отпуска се отнася не за плащането на престация, а за доставката кредитиране и подобни. Не престацията ще се плаща от лицето, което отпуска кредита, а доставката се извършва от това лице

ал.1 определя дадена доставка, а не плащания и взаимоотношения, затова това "от" уточнява от кого се извършва фин. услуга

а дано съм се справила

Ели,
Напълно разбирам смисала и аргументите ви! Ясно ми е какъв смисъл се влага. Интуитивният Но според мен е написано наопаки :)))

Тц, не е. Подчертаваш го наопъки. Я опитай така:

Чл. 46. (1) Освободена доставка е:
_{1. договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва)} от лицето, което го отпуска,

Разбрах Ванка ;-) ти би искал да изглежда така :

1. договарянето, отпускането и управлението на кредит от лицето,което го отпуска срещу насрещна престация (лихва), включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

Опасна, да бяха сложили една запетая след затварящата скоба Нали знаеш - една запетая и ти махат главата :))


Ели, нищо не искам, но така е по добре за смисъла, който приписвате

моля за помощ, имам договор за финансов лизинг с изрично прехвърляне на собственост при последна вноска, с приемно-предавателния протокол фактурират цялата сума и начисляват ддс, следват месечни вноски без ДДС
да но с подписване на договора платихме 20% първоначална вноска /самоучастие/ издадоха фактура с ддс, как следва да я осчетоводя - в транспортни средства и после при предаването на автомобила 2рата фактура пак в транспортни?