Колеги, вчера направих запитване за това как се осчетоводява овърдрафт , но не съм посочила, че въпросният кредит е безналичен.Сключихме договор с обслужващата ни банка за ползване на кредит-овърдрафт до 50000 лв. за срок от 1 година.Банката извършва наредените от нас плащания надвишаващи наличността по разплащателната сметка до разрешения размер на овърдрафта.В банковите извлечения в този случай крайното салдо се явява със знак минус. Кредита се погасява автоматично с всяка постъпила сума по сметката. Моля, за Вашето мнение относно начина на осчетоводяване на този кредит.

Смятам, че се осчетоводява по следният начин:
При усвояване на част от кредита : се кредитира 151 със сумата на усвоената част срещу дебита на 401 например ако имаме плащане на доставчици
Правилно ли е ?

В този случай, след като всичко минава само от разплащателната сметка, според мен също няма разлика с предишния ми отговор. Осчетоводяването на плащанията е нормално - 401/503 - за всички плащания - и тези, за които има налични пари, и тези, за които се ползва овърдрафта. По този начин в края на деня с/ка 503 ще остане с кредитно салдо - минусовото салдо в банковото извлечение. И тъй като все пак това е заем, следва да се осчетоводи 503/151. По този начин ясно ще се вижда усвоената част от овърдрафта - кредитното салдо на 151, а с/ка 503 ще се нулира. При постъпване на пари по сметката - например 503/411 - в края на деня ще осчетоводите и погасяването на овърдрафта - 151/411. Така 503 отново ще е нулева, а 151 ще отразява реалното салдо на ползвания овърдрафт.
Лека работа!
Александра

Аз лично правя така: Оставям сметка 503 с кредитно салдо,което си отговаря на банковото извлечение ( в случая дебитно банково салдо по сметката). Плащанията и постъпленията си ги осчетоводявам съответно по кредита или дебита на 503,като нищо по-различно от операции по пазплащателна сметка. И САМО КОГАТО МИ Е НЕОБХОДИМО ДА ИЗГОТВЯ БАЛАНС ИЛИ ДРУГ БАЛАНСОВ ОТЧЕТ КЪМ ОПРЕДЕЛЕНА ДАТА,ВЗИМАМ ОПЕРАЦИЯ 503 / 151 (159),ЗА ДА НУЛИРАМ ОТРИЦАТЕЛНОТО САЛДО ПО ПАРИЧНАТА СМЕТКА И ДА СЕ ОТРАЗИ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО КЪМ БАНКАТА-КРАТКОСРОЧНО ИЛИ ДЪЛГОСРОЧНО. Това решение е почти като на колежката Александра,с тази разлика, че не го осчетоводявам всеки ден, а поне веднъж годишно ( при отразяването му в ГФО) или при необходимост от междинен баланс. Иначе принципа си е този 503/151(159) с усвоените средства; при усвояване 501,401/503; при погасяване 503/411 ;501 или каквото е там постъплението или усвояването.

Моите поздравления за orhideia ! Защото мнението й най-много се доближава до изложеното по-долу, което срещнах преди време някъде из счетоводните форуми като отговор на една почти отчаяна колежка. Копирам:

"ХХХХХХ, не се плашете! Няма място за паника, няма нищо сложно. Просто трябва да знаете, че "овърдрафт" е вид кредит, обикновено краткосрочен, който можете да срещнете още и като
"кредит по текуща сметка" или "контокорентен кредит". Същността му се изразява в това, че банката ви разрешава да платите от разплащателната си сметка ПО-ГОЛЯМА сума от тази с която разполагате. Буквално преведено "овърдрафт" означава "свръхизтегляне". Сигурно с договора за банков кредит са фиксирани размер на разрешения кредит, примерно 100 000 лв. и срок за издължаване, примерно 31.12.2004 г. При кредит тип "овърдрафт" това означава, че ВСЕКИ ДЕН
вие можете да плащате от разплащателната сметка до 100 000 лв. в по-вече от сумата с която разполагате. Всеки ден можете да плащате до този лимит, и всеки ден постъпленията по сметката ви ще представляват погашения на ползвания кредит. Следете внимателно банковите извлечения по сметката си. Не се очудвайте когато видите салдо в края на деня със знак минус! Точно това кредитно салдо по 503 ви показва КАКВА СУМА сте ползвали от разрешения ви заем. Точно това кредитно салдо ВСЕКИ ДЕН банката ще олихвява с договорения лихвен процент. Това е вашето ЗАДЪЛЖЕНИЕ по кредита в края на деня. Колежката Елена Ви съветва за отчитане на заема да ползвате с/ка от гр.15. Може и така, но аз лично бих приел по-просто и струва ми се по-елегантно решение: ще продължа да водя 503 за всички постъпления и всички плащания КАКТО ПРЕДИ РАЗРЕШАВАНЕТО на заема! В края на краищата какво се иска от счетоводителя в случая? Иска се всяка сутрин да може да каже на шефа си колко може да плати от сметката и колко дължи на банката. Ако ви е разрешен заем 100 000 лв. а салдото по разпл.с/ка е дебитно 5000 лв. то отговорите са: в момента нищо не дължим на банката и можем да платим 105 000 лв. Ако салдото в края на предходния ден е кредитно -30 000 лв. отговорите са: дължим на банката 30 000 лв., днес можем да платим от разрешения заем МАКСИМУМ 70 000 лв. Това е цялата логика на мистерията наречена "овърдрафт", която толкова Ви плаши. В края на месеца в баланса ще покажете дебитното салдо в актива /парични средства/, а ако салдото по 503 е кредитно ще го отразите в пасива като краткосрочен банков заем. В договора за кредит със сигурност фигурира краен срок за издължаване на заема. Това означава, че на тази дата трябва да сте на дебитно салдо, или най-малко салдо равно на нула. Общо взето това е принципа на овърдрафта и както виждате няма място за особени притеснения. Напротив - трябва да знаете, че банките отпускат подобни заеми на свои ПЪРВОКЛАСНИ клиенти, а не на първия който им го поиска. Желая Ви успех."

OK,сър!:)Благодаря ти, че си толкова обстоятелствен! Винаги се възхищавам на максимално подробните споделяния на личен опит.Съжалявам,че не успявам да се включвам и аз така,въпреки,че често го желая,но времето направо ме смазва! Не че някой има излишно време...Поздравявам всички,които все пак го правят! Желая Ви успех,колеги!

Бих искал да попитам как точно се начислява лихвата по овърдрафта от банките?Интересува ме чисто технически въпроса,не счетоводно.

По принцип лихвените плащания са функция на три променливи: зает капитал, срок, лихвен процент. Какъв е сега точния алгоритъм на банковия софтуер изчисляващ дължимата лихва не зная, но най-вероятно да е следния: 1. умножава се действително заетата сума по броя на дните за конкретния лихвен период, през които лихвения процет е бил един и същ и се дели на 100. Полученото се наричаше по-рано "лихвочисла" /сега може да му казват друго/. 2. След това лихвочислата се умножават по договорения лихвен процент и се дели на броя
на дните в годината /360 или 365 - зависи от конкретната банка/. При овърдрафта принципът трябва да е същия. Само че размера на заетия капитал варира ежедневно. Обикновено се взема салдото по разплащателната сметка в края на всеки ден. Естествено, в случай на кредитно салдо /имам предвид кредитно за банката/ лихвочислата за деня са равни на нула защото няма зает капитал, т.е. за деня не се начислява лихва.