Фирмата ни строи жилищна сграда, като грубият строеж се изпълнява от фирма подизпълнител.
Закупени са от нашата фирма работни облекла. Мога ли да ги отчета при положение, че при нас няма наети лица на трудов договор за строителството, а имаме подписан договор със строителна фирма за извършване на СМР.
1.Ако може по коя сметка се отчита облеклото /единичната доставна цена е около 10лв/?
2. Според КСО това социални разходи ли са?
3. Според ЗКПО според мен не попадат в социалните разходи, но не съм сигурна
4. Според ЗДДС работното облекло не е доставка. Така ли е?
Има ли и друго?
Благодаря на всички, които ще ми окажат съдействие!
Не ми се иска да пропусна някоя уловка в законите!

Ани, не можеш да имаш разходи за работно облекло,щом като нямаш наети работници.Според мен префактурирайте разходите за работно облекло на фирмата подизпълнител,която ви изгражда грубия строеж.

Диди, благодаря ти за отговора.
Аз също предполагах, че нямаме основания да отчитаме закупуване на работно облекло, но все пак ми се иска да знам как се третират тези разходи от гледна точка на всички закони. Ако някой има подобна практика, моля да сподели опита си.

Разходите за специално работно облекло не са "социални разходи" по смисъла на ЗКПО, както и всички тези регламентирани като задължителни с нормативен акт / разходи за работно и униформено облекло, разходи за безплатна храна, противоотрови и др., транспортни разноски на работниците за пътуване/
По ЗДДС за да няма доставка по смисъла на закона е необходимо да са налице кумулативно няколко условия - безвъзмездно предоставяне, да е извършено на основание глава четиринадесета от КТ, да е свързано с дейността на предприятието./В сила от 01.01.2004 год./.
Работното облекло се отчита като материален стоков запас.
а иначе има още много други неща които едва ли тук ще мога да ги опиша изчерпателно.

Данъчното третиране на доставките по глава 14 от Кодекса на труда зависи от това дали те ще са предоставени възмездно или безвъзмездно.
Въведената нова ал.4 към чл.6 от ЗДДС регламентнира, че безвъзмездна доставка на стоки и услуги по глава 14 от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието не е доставка по смисъла на ЗДДС. Доколкото става въпрос за безплатно предоставяне на стоки и услуги по глава 14 от КТ:
- предоставяне на безплатно работно облекло;
- организиране на безплатно столово хранене;
- зареждане с медикаменти от първа необходимост, като при предоставянянето на посочените стоки и услуги не е налице доставка и не се начислява ДДС, но се ползва право на данъчен кредит във връзка с покупките, свързани с осъществяване на безвъзмездни до- ставки по глава 14, свързани с дейността на предприятието (нова ал.5, т.2, чл.6 от ЗДДС).
Новосъздадената ал.5 от чл.30 от ЗДДС регламентира начина, по който ще се определи данъчната основа в случаите на възмездно предоставяне на стоки и услуги по глава 14 от КТ. В този случай доставките ще се третират като облагаеми, а данъчната основа ще се определя по общия ред, визиран в чл.29, ал.5 от ЗДДС.

Абсолютно същия въпрос ме вълнува и мен. Дискутирах го в друг форум. Не бива да мешаме КТ с поправките и измишльотините по ЗДДС за раб.облекло предоставено на работници по тр. договор. Ако заведем р.о-ло като наш инвентар и се договорим с подизпълнителя да извършва работите с наш екип, предоставен от фирмата ни, то бихме имали основание да осчетоводим дрехите като р-д и да признаем ДК.