Уважаеми колеги, предлагам ви следния казус:
При инвентаризация е намерен кран, който е неизползваем поради морално, физ.остаряване и липсващи части. При намирането е заведен в СБ на дружеството със стойност 500.
По решение на управителя на дружеството му се прави основен ремонт, т.е.закупуват се резервни части за около 6000 и се плащат отделно 7000 за проектиране въвеждането му в експлоатация. По преценка на същия (управителя) това е по-евтиният вариант от този да се закупи нов кран. Горепосочените разходи как следва да се третират като текущи или с тях следва да се увеличи стойността на актива при условие, че с тях не се постига по-висока ефективност над първоначалната, съгл.НСС-16, а тези разходи са извършени с цел постигане на нормална експлоатация.
Надявам се на компетентно становшще от Ваша страна.

Как да не се постига по-висока ефективност от първоначалната? Нали сама казвате, че заведения в баланса кран за 500 лв. е неизползваем,т.е. нулева ефективност. Извършвате последващи разходи по смисъла на НСС-16 в размер на 13 000 лв. и кранът става използваем. Фирмата ще черпи икономическа изгода от този ДМА да речем още 2-3 години. Определено считам, че със стойността на рез.части вложени при ремонта и с всички други разходи свързани с него следва да завишите първоначалната му стойност.

Благодаря Ви за своевременния отговор Сър и аз така смятах, но се колебаех защото прекалено много разсъждавах от разл.гледни точки. Сега когато ми потвърдихте и Вие се потвърждава и моето мнение