Здравейте, след последна корекция на авансовите вноски е взето решение да се разпределя и изплаща дивидент, от едно дружество в друго, което е собственик. Тази сума разбира се не е могла да се предвиди при определяне на последната вноска и сега в преобразуванията посочена в намаление остава надвнесен данък. Дайте предложения за действия, че резултата да е данък за внасяне? Благодаря.

пет пъти го прочетох и нищо не разбрах - кой какво къде предвиждал и не предвиждал, преобразувал и получил данък за възстановяване
като начало, за кое дружество се пита - майката или дъщерята?

Едно дружество има дял като собственик в друго, съответно на него му се разпределя дивидент. Подадена е декларация и е внесена последна авансова вноска на 12.12, а след тази дата е разпределен и платен дивидента. Сега тази сума която е разпределена в дружеството дъщеря я посочвам в намаление и от там ми се намалява резултата съответно данъка и остава надвнесен данък. Въпросът е да не се възстановява а да имаме да внасяме?

^{Отговор на Abby12(24.03.2019 00:32):
Abby12 каза:
пет пъти го прочетох и нищо не разбрах - кой какво къде предвиждал и не предвиждал, преобразувал и получил данък за възстановяване
като начало, за кое дружество се пита - майката или дъщерята?}

Защо мислите, че дивидентът е променил данъчния ви резултат, който сте предвиждали при авансовите вноски?

Защото го посочвам в намаление и съответно ми намалява данъчния резултат и от там остава надвнесен данък, защото на 15. 12 съм внесла последна вноска и след това ми идва този неочакван приход, който посочвам в намаление.

^{Отговор на ннниколов(24.03.2019 18:58):
ннниколов каза:
Защо мислите, че дивидентът е променил данъчния ви резултат, който сте предвиждали при авансовите вноски?}

Проста задачка. Прогнозирали сте данъчен резултат 50 хил.лв. На 20 декември е гласуван дивидент от 10 хил.лв. Какъв ще стане данъчния резултат?
Отговор А - 60 хил.лв
Отговор Б - 40 хил.лв
Отговор В - остава 50 хил.лв

^{Отговор на tedi82f(24.03.2019 21:49):
tedi82f каза:
Защото го посочвам в намаление и съответно ми намалява данъчния резултат и от там остава надвнесен данък, защото на 15. 12 съм внесла последна вноска и след това ми идва този неочакван приход, който посочвам в намаление.}

@2н Николов, задачата наистина е проста. Но,
Питащата се интересува за дружеството получило дивидент а не за това, което е изплатило.

Иначе към питащата- вариант надвнесеното по реда на чл.169 ДОПК и чековете в ГДД.

Друг е въпроса, че очаквания дивидент не е имал място при калкулациите на авансовите вноски и получения сега такъв не е причина за надвнесените ...

@2н Николов, задачата наистина е проста. Но,
Питащата се интересува за дружеството получило дивидент а не за това, което е изплатило.

Иначе към питащата- вариант надвнесеното по реда на чл.169 ДОПК и чековете в ГДД.

Друг е въпроса, че очаквания дивидент не е имал място при калкулациите на авансовите вноски и получения сега такъв не е причина за надвнесените ...

Ами не сте посочил верен отговор, защото дружеството в което прогнозирам е получател на дивидент от друго дружество в което е собственик, а не ги разпределим в своето си дружество. Така, че данъчният ми резултат с цифрите които сте посочили ще стане 49000 лв. Тоест държавата ще ми връща 1000 лв., които съм внесла авансово. Та въпроса е как да се направи така, че да не ми ги връща а даже и да имам да внасям?

^{Отговор на ннниколов(24.03.2019 22:18):
ннниколов каза:
Проста задачка. Прогнозирали сте данъчен резултат 50 хил.лв. На 20 декември е гласуван дивидент от 10 хил.лв. Какъв ще стане данъчния резултат?
Отговор А - 60 хил.лв
Отговор Б - 40 хил.лв
Отговор В - остава 50 хил.лв}

Задачката е точно за дружеството, което получава дивидента.

<sup>Отговор на stefanplv(24.03.2019 22:54):
stefanplv каза:
@2н Николов, задачата наистина е проста. Но,
Питащата се интересува за дружеството получило дивидент а не за това, което е изплатило.

Иначе към питащата- вариант надвнесеното по реда на чл.169 ДОПК и чековете в ГДД.

Друг е въпроса, че очаквания дивидент не е имал място при калкулациите на авансовите вноски и получения сега такъв не е причина за надвнесените ...</sup>

Да Вие сте ме разбрали, но защо да няма място ако не ги посоча в намаление резултата ми е съвсем друг, оказва влияние. Не ми се иска да го възстановаваме няма ли вариант нещо с амортизациите или сума да се даде в увеличение а за 2019 в намаление, да по оправим резултата?

<sup>Отговор на stefanplv(24.03.2019 22:54):
stefanplv каза:
@2н Николов, задачата наистина е проста. Но,
Питащата се интересува за дружеството получило дивидент а не за това, което е изплатило.

Иначе към питащата- вариант надвнесеното по реда на чл.169 ДОПК и чековете в ГДД.

Друг е въпроса, че очаквания дивидент не е имал място при калкулациите на авансовите вноски и получения сега такъв не е причина за надвнесените ...</sup>

Нищо не разбирате вие.

^{Отговор на ннниколов(24.03.2019 23:00):
ннниколов каза:
Задачката е точно за дружеството, което получава дивидента.}

Мога да издам фактура до 49000 лева от нерегистрирано по зддс лице и ще ви намаля и данъчния и счетоводния резултат. Е, разбира се ще очаквам и превод по фактурата... Ок? :)

Лошо ми се пише значи. Ами ще пробвам да си ги искам и да минем с проверка само. Или да посоча от кои други задължения да се приспадат пак с проверка...
^{Отговор на stefanplv(24.03.2019 23:08):
stefanplv каза:
Мога да издам фактура до 49000 лева от нерегистрирано по зддс лице и ще ви намаля и данъчния и счетоводния резултат. Е, разбира се ще очаквам и превод по фактурата... Ок? :)}

^{Отговор на tedi82f(24.03.2019 23:03):
tedi82f каза:
Нищо не разбирате вие.}


абе моме ненагледно, николов се опитва да ти обясни (което стъписа и мен в началото), че няма как като не си предвидила един приход при определяне на авансовите вноски и после този непредвиден приход да го дадеш в намаление за данъчни цели този баш приход да ти е причината за надвнесения данък

ай да понапънеш главицата малко повече преди да пишеш, а?

Не мисля, че е толкова лошо това което ви се пише. (поне по отношение на този случай)
Изх. № М-26-Е-194
Дата:25.04.2016 год.
ДОПК, чл. 169
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК
Във Ваше писмо, постъпило вна(НАП) с вх. № М-26-Е-194 от 01.04.2016 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Съгласно чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) дружеството е изготвило и подало на 30.03.2016 г. годишна данъчна декларация (ГДД) за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2015 г. След приспадане на направените авансови вноски за 2015 г., дружеството е с надвнесен данък в размер на ………… При попълване на ГДД не е отбелязан Ред 19 – „Възстановяване по реда на раздел І от глава шестнадесета на ДОПК“, тоест задълженото лице не е заявило, че желае надвнесените суми да му бъдат възстановени. Твърди се, че към 30.03.2016 г. дружеството няма непогасени публични задължения. В част ІХ на ГДД – „Деклариране на вида и размера на авансовите вноски“ дружеството е декларирало, че през 2016 г. ще внася месечни вноски в размер на ……. лв.
В писмото е направено искане с надвнесената сума за корпоративен данък да бъдат погасени бъдещите задължения на дружеството за авансови вноски за 2016 г.
С оглед изложеното са поставени следните въпроси:
1.Какъв е механизмът за конкретизиране на задължението, което задълженото лице желае да погаси с надвнесената сума? Съществува ли одобрен формуляр за заявление?
2.В процеса на бъдеща ревизия, какъв е механизмътза доказванена плащането на бъдещите задължения на дружеството с надвнесената сума?



3.В случай, че задълженото лице не подаде официално документ за прихващане на бъдещи задължения, съществува ли вероятност след 5 години надвнесената сума да бъде отписана като непоискана за ефективно възстановяване?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
От началото на март 2014 г. (с промяната на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК с ДВ бр. 18 от 2014 г.) плащанията на задълженията за данъци и осигурителни вноски се извършват по 4 банкови сметки към съответната териториална структура на НАП – за централния бюджет; за социално-осигурителни фондове; за Националната здравно-осигурителна каса (Вноски за здравно осигуряване) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.



Съгласно ал. 4 на чл. 169 от ДОПК до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява кой вид от задълженията, установявани от НАП, иска да погаси. Като „вид задължение“ законът има предвид посочените в същата норма от т. 1 до т. 4 четири вида задължения, а именно задължения за централния бюджет; задължения за социално-осигурителни фондове; задължения за Националната здравно-осигурителна каса (Вноски за здравно осигуряване) и задължения за допълнително задължително пенсионно осигуряване.



За всяка от четирите сметки или иначе казано за всеки от четирите вида публични задължения, е приложим принципът за погасяване на най-ранното по падеж задължение, закрепен в разпоредбата на ал. 5 на чл. 169 от ДОПК. Тоест в описания случай задълженото лице е упражнило правото си на избор кой вид публично вземане иска да погаси с внасянето на дължима сума по съответния вид сметка. С наличния остатък, при положение, че лицето не е заявило сумата да му бъде възстановена, ще се погасят чрез автоматично обвързване нововъзникнали задължения по сметката на задълженото лице от същия вид – за задължения за данъци и други задължения за централния бюджет, по реда на тяхното възникване. Например съответната авансова вноска по ЗКПО, по декларация за данък върху доходите на физическите лица, удържан от работници и служители, по декларация за ДДС и др.



Законът не предоставя възможност за избор на длъжника да посочва кое конкретно задължение от съответния вид да погаси, независимо дали това става чрез внасяне на съответната сума или чрез автоматично обвързване с надвнесена по съответната сметка сума.
Месечните авансови вноски по ЗКПО се дължат до 15-то число на съответния месец. На първо число задължението се вписва в сметката и е готово за плащане. Ако по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет има налична надвнесена сума, както е в описания случай, вписаното задължение за авансовата вноска автоматично ще бъде обвързано с наличната сума към датата на вписването на задължението.
Въз основа на изложеното може да се обобщи, че поради въведения автоматизъм в информационната система на НАП, е достатъчно при бъдещите плащания, които извършва задълженото лице по сметката за данъци и други задължения към централния бюджет, да се предвиди и приспадне вече наличната по сметката на лицето надвнесена сума, която автоматично ще бъде обвързана като плащане за първото по ред възникнало вземане от същия вид по сметката на задълженото лице. Не е предвидено подаване на заявление от лицето.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/