ПРИ ЦЕСИЯ ИЛИ ФАКТОРИНГ, КОГАТО ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ КРЕДИТОР ОСТАВА СОЛИДАРНО ОТГОВОРЕН ЗА ВЗЕМАНЕТО ОТПИСВАТЕ ЛИ ВЗЕМАНЕТО ИЛИ НЕ ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ПРИ ЦЕДЕНТА

ЗА ПО ЯСНО ПРИМЕР: ЛИЦЕ "А" ИМА ВЗЕМАНЕ 10 000 ЛВ (ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИ МУ). ЦЕДИРА ГО НА "Б". "Б" ЗАПАЗВА ПРАВОТО ДА ТЪРСИ ПАРИТЕ ОТ "А" АКО ДЛЪЖНИКА НЕ ПЛАТИ.
ВЪПРОСЪТ Е В ТОЗИ СЛУЧАЙ ПРИ "А" ВЗЕМАНЕТО ОТПИСВА ЛИ СЕ?

по-скоро звучи като да има условен характер и да се оповестява, но това го казвам на прима виста, без да съм ровила

защото зависи от настъпване на други обстоятелства, т.е трябва да се случат или да не се случат други събития, за да....

условен характер - разбирай - условни активи/пасиви и т.н по стандарта

а вероятно може да се насочи внимание към МСС 39, параграф 20, за 2006 г там няма промени

Хмммм, ами ако се прехвърли предприятие по чл.15 от ТЗ, а в последствие кредитор на продавача започне да си търси дълговете от продавача (Решение № 691 от 1.07.2004 г. на ВКС). Тогава каква е ситуацийката?

Слагам и целия текст на решението:
Решение № 691 от 1.07.2004 г. на ВКС "Пазар и право", бр. 2/2006 г., стр. 32 Солидарната отговорност, предвидена в чл. 15, ал. 3 ТЗ, не е ограничена със срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който има значение единствено и само за отделното управление на преминалото предприятие от правоприемника, но не и за предявяването на исковете срещу прехвърлителя и приобретателя, които се изсрочват с общата 5-годишна давност.

Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Е-5М" АД - гр. С., срещу въззивното решение от 26.06.2003 г. по гражд. д. № 5749/2002 г. на СГС, IV-В състав. Оплакванията, развити в касационната жалба, са за незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Ответникът по жалбата поддържа, че същата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. ВКС - ТК, като провери обжалваното решение с оглед заявените отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК, намира, че жалбата е неоснователна. Предявен е от Д. Г. М. от гр. С. срещу касатора иск по чл. 82 ЗЗД за претъпени от него вреди под формата на пропуснати ползи (lucrus cessans) за периода 20.06.1999 - 31.12.2001 г. поради неизпълнение на договор за изграждане и предаване на апартамент № 26, ул. "Н." № 39-41, гр. С. За да уважи така предявения иск, въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел, че е налице валидно сключен между страните договор за строителство на процесния апартамент с уговорен краен срок за предаването му с акт 16 от 19.06.1999 г. До настоящия момент апартаментът не е завършен и предаден на ищеца, обстоятелство, обусловило правния му интерес да предяви иск за вреди, който е възприет от въззивния съд за доказан изцяло. ВКС - ТК, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е правилно. По делото е представен н. а. 187/3.07.1998 г., т. XXXII, н. д. № 8093 от 1998 г. I-ви нотариус при СРС, в който е обективирана продажба от Е. Л. А. на ищеца на право на строеж върху дворно място, находящо се в гр. С., ул. "Н." № 39-41, подробно индивидуализирано по размер и граници в нотариалния акт за ап. 26 със застроена площ от 130,58 кв. м. Със споразумение от същата дата между ищеца и С. Г., действащ като едноличен търговец ЕТ "Е5" в качеството му на изпълнител последният е поел задължение да изгради и предаде на ищеца с акт 16 процесния апартамент в срок до 19.06.1999 г. Не се спори между страните, че жилището е изплатено изцяло на цедента Л. Б. А. и до настоящия момент незавършено и предадено от изпълнителя. Основният спорен въпрос, върху който се концентрира спорът е относно това кой е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск предвид настъпилото след сключеното от 3.07.1998 г. между страните споразумение правоприемство между ЕТ "Е5" и касатора, породено от прехвърляне на предприятието на ЕТ "Е5" на последния при условията на чл. 15, ал. 1 ТЗ. В тази връзка касаторът релевира в касационната жалба възражение за поредност (exceptio ordinis), което основава на чл. 15, ал. 3, изречение второ ТЗ, според който кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието - в случая С. П. Г. - ЕТ "М. - м. - С. Г.". След като ищецът не бил сторил това в 6-месечния срок по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, то неговото право да иска обезщетение за вреди от ответника-приобретател на ЕТ "М. - м. - С. Г." било преклудирано. В сключеното от 3.07.1998 г. между страните споразумение изпълнителят е С. П. Г. - с ЕТ "Е5", преименуван впоследствие на ЕТ "М. - м. - С. Г.". Последното като предприятие е прехвърлено при условията и по реда, установен в чл. 15, ал. 1 ГПК на "Е-5М" АД, обстоятелство, вписано на основание чл. 16, ал. 1 ТЗ в търговския регистър с решение от 17.08.2000 г. по ф. д. № 15273/1999 г. Съгласно чл. 15, ал. 3, изречение първо ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Тази солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника е законова и е уредена като вид лично обезпечение на кредиторите на предприятието на отчуждителя (прехвърлителя). Право на ищеца обаче е да избере срещу кого от солидарните длъжници да насочи иска си, поради което ответникът по иска - правоприемникът на отчуждителя "Е-5М" АД, е пасивно легитимиран по така предявения иск - аргументиран от чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Единствено солидарната отговорност на приобретателя по търсими (непарични) задължения е уредена като субсидиарна, тъй като кредиторите на тези задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието, а след това към неговия приобретател - чл. 15, ал. 3, изречение последно ТЗ. В конкретния случай ищецът е кредитор на носимо задължение, каквото е по своята правна характеристика паричното обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи, поради което направеното от касатора възражение за поредност е неоснователно. Солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 ТЗ не е ограничена със срока по чл. 16а, ал. 1 ТЗ, който има значение единствено и само за отделното управление на преминалото предприятие от правоприемника, но не и за предявяването на исковете срещу прехвърлителя и приобретателя, които се изсрочват с общата 5-годишна давност. В писмената си защита пред настоящата инстанция касаторът релевира възражение за липса на достоверна дата, определяща крайния срок за завършване и предаване на процесния апартамент в споразумението от 3.07.1998 г. Това възражение се основава на това, че тази дата била вписана на ръка и не била парафирана от страните по споразумението. От данните по делото се установява, че страните по споразумението не са оспорвали достоверността на крайния срок, посочен в споразумението и определен от тях на 19.06.1999 г. пред първоинстанционния съд, поради което те не са инвокирали и производство по чл. 154 ГПК, каквото не е било изобщо развивано. Ето защо възражение в този смисъл, направено за пръв път пред касационния съд, е процесуално недопустимо и не следва да бъде обсъждано. Оплакването на касатора, че по делото не бил представен и съответно преценяван предварителният договор от 12.01.1997 г., сключен между С. П. Г. и Л. Б. А., е за непълнота на доказателства, което не съставлява касационно отменително основание. Независимо от това, следва да се посочи, че нито касаторът, нито другите страни по споразумението от 3.07.1998 г. - цедентът, цесионерът и изпълнителят на обекта не са оспорвали пред първоинстанционния и въззивния съд валидността на извършената възмездна цесия и осъщественото плащане по нея от страна на ищеца към цедента, признато за валидно от изпълнителя-праводател на касатора. Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

относно отговорността е по-различно (според мен), най-малкото различни правни норми постановяват отговорности и отношения (ЗЗД и не само) и ако си спомням нещо не екс в момента е, че солидарна отговорност има, ако няма възмездност при прехвърлянето и ако има е до размера на възмездяването, но сигурно има многовариантност, в зависимост от конкретния договор и вероятно всяко едно ново или допълнително обстоятелство може да доведе до многовариантност....на изходите

Аз ще ти кажа как го пише по учебник

1. При прехвърляне на вземането от "А" на фактора - "Б"
Дт Клиенти по продажби при опр.условия (с-ка 414)
- ан.с-ка "Б"
Кт 411
-ан.с-ка на клиента на "А"

2. И едва когато и "Б" не успее да събере вземането, при "А" се правят сл.записвания:
Дт Отписани вземания-със сумата на несъбираемото вземане и начислената провизия
Кт 414 (ан.с-ка на "Б")

оплюй ме, ако искаш :)))
ама казуса определено ми харесва ;))

за солидарната отговорност - чл.121 ЗЗД

ЗА ОПЛЮВАНЕ СИ АМА ОЩЕ Е РАНО СУТРИН, МЪРЗИ МЕ ПЪК И СЪМ В ДОБРО НАСТРОЕНИЕ , ТА НЕЙСЕ


ПРИНЦИПНО ДИВНА Е ПРАВА, В НСФОМСП ИМА ПОДОБЕН ТЕКСТ СЪЩО 11.2

ДЕМЕК ЩОМ РИСКА Е ОСТАНАЛ, НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ОТПИСВА ФИНАНСОВИЯ АКТИВ
В ТОЗИ СЛУЧАЙ, ВЗЕМАНЕТО НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ОТПИСВА, А ДАЛИ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАВЕДЕ В НЯКАКВА ДРУГА СМЕТКА ТВА МАЙ СИ Е ЧИСТО РЕШЕНИЕ НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ


РЕШЕНИЕ (СПОРЕД МЕН):
ПРИ ЦЕСИЯ (ЦЕДЕНТ - А; ЦЕСИОНЕР - Б; ДЛЪЖНИК - С)
ПРИ ЦЕСИОНЕРА:
ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО: 414/411 (МОЖЕ И ДА Я НЯМА ТАЯ ОПЕРАЦИЯ)
ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА СУМА ОТ Б: 50 / 499 (СЪС СУМАТА)
ПРИ ПЛАЩАНЕ ОТ СТРАНА НА ДЛЪЖНИКА И ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ОТПИШЕ ВЗЕМАНЕТО
499, 629/ 414

АКО ИМА ВЪЗРАЖЕНИЯ ИЛИ ДРУГИ МНЕНИЯ - ПИШЕТЕ
----------------------

ВАЖЕН ВЪПРОС: ПРИ ОБИКНОВЕННАТА ЦЕСИЯ ПО ЧЛ. 99 И ЧЛ. 100 ОТ ЗЗД, ЦЕДЕНТЪТ СОЛИДАРНО ОТГОВОРЕН ЛИ Е??

Важният въпрос риторичен ли е?
Отговорът е не.
"Чл. 100. Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето.
Той не отговаря за платежоспособността на длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което е получил срещу прехвърленото вземане."
Ако вземането не съществува или не съществува в пълния размер - отговаря за вредите от това, че е прехвърлил несъществуващо вземане. Това не е баш солидарна отговорност с длъжника (то и длъжник може да няма, щом вземането не съществува), по-скоро ми прилича на отговорността на продавач при продадена вещ с недостатъци или чужда вещ.
Ако длъжникът се окаже неплатежоспособен, тогава има нещо като солидарна отговорност - САМО АКО е уговорена обаче, и то до размера на получената цена за вземането при цесията.
Разликата от солидарната отг-ст е, че първо трябва да се обърне към длъжника, а при солидарност може да избира (не че е кой знае каква важна разлика).

ТОВА Е ЯСНО.
НО ПОНЕЖЕ КАКТО ЗНАЕШ МНОГО ДОБРЕ РАЗПОРЕДБИ МНОГО В МНОГОТО НИ ЗАКОНИ - ЗАТОВА ПИТАМ - ДА НЯМА НЯКЪДЕ НЯКОЯ НОРМА

СЕГА КАТО ГЛЕДАМ ЧЛ. 99 И 100, СПОРЕД МЕН Е ДОПУСТИМО В ДОГ ЗА ЦЕСИЯ ДА СЕ ТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕПЛАЩАНЕ ОТ СТРАНА НА ДЛЪЖНИКА, АКО ТАКАВА ОТГОВОРНОСТ Е ПРЕДВИДЕНА В ДОГОВОРА

ДЕМЕК В ДОГОВОРА ЗА ЦЕСИЯ Е ДОПУСТИМО ДА СЕ ЗАПИШЕ ЧЕ ПРИ НЕПЛАЩАНЕ ОТ СТРАНА НА ДЛЪЖНИКА НАПРИМЕР В СРОК 1 МЕСЕЦ СЛЕД ПАДЕЖ ДА СЕ ТЪРСИ СУМАТА ОТ ЦЕДЕНТА И В ТОЗИ СЛУЧАЙ ЦЕДЕНТА Е СОЛИДАРЕН ДЛЪЖНИК

НАЛИ ТАКА?

така както аз го разбирам е, че по дефолт не е - т.е само ако е уговорено изрично

Да, само ако е уговорено изрично. И то до размера на полученото - струва ми се, че не може дори изрично да се уговаря над този размер.
Струва ми се още, че не просто ако длъжникът не плати (понеже не иска и никой не го кара), а ако е именно неплатежоспособен. Мисля, че това са императивни норми, защитаващи цедента, защото са предназначени да уреждат по принцип граждански отношения, не търговски. Разбира се, сигурно може да се поддържа и обратното мнение (с аргумент: щом на цедента му е кеф да се задължи в повече...). В Сиела не намерих нищо по точно този въпрос, учебници в момента нямам.

ок. тенкс.
МИСЛЯ ЧЕ ВЪПРОСЪТ Е ИЗЯСНЕН

СЕГА АКО БЕШЕ ОТВОРЕН НОВИЯ РАЗДЕЛ. ЩЯХ ДА НАПИША ЕДНА ОТЛИЧНА СТАТИЯ ЗА ОТЧИТАНЕ НА ЦЕСИЯ, АМА ОЩЕ НЯМА

Здравейте! Четох темата Ви....Аз малко съм лаик в тази област. Бихте ли ми отговорили на следното питане.

Фирма "А" има дълг към фирма "Б" - 100ед.
Сключва се договор за цесия и фирма "В" изкупува дълга на "А" - за 100ед.
След това "В" продава дълга на "Г" , обаче за 120 ед.

1. Това счита ли се за оборот?
2. Какви са сч.записвания?

Много ще се радвам да ми отговорите

АКО СТАВА ВЪПРОС ЗА ПАРИЧЕН ДЪЛГ ТО САМАТА СДЕЛКА НЕ Е ПАЗАРНА

А ДЪЛЖИ НА Б 100 ЛВ

В КУПУВА ДЪЛГА ОТ Б ЗА 100 ЛВ /ТУКА КУЦАТ НЕЩАТА ПРИНЦИПНО СЕ ПРОДАВА ЗА ПО-МАЛКА СТОЙНОСТ ВЗЕМАНЕТО, ЩОТО ПЕЧАЛБАТА НА В ЩЕ Е ОТ ТАЗИ РАЗЛИКА/

В ПРОДАВА НА Г ВЗЕМАНЕ ЗА 100 ЛВ ЗА 120 НА Г. Е В ТОЗИ СЛУЧАЙ КАКВА Е ИКОНОМИЧЕСКАТА ЛОГИКА ЗА Г ДА КУПИ 100 ЛВ ЗА 120 ЛВ?

МОЖЕ ДА ИМА ЛОГИКА АКО ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ГО ЗАВЛАДЯВА ПРЕДПРИЯТИЕТО-ДЛЪЖНИК, НО СЪС ВЗЕМАНИЯ? ВЪЗМОЖНО Е НО ЕДВА ЛИ СТАВА ВЪПРОС ЗА ТОВА

СЕРИОЗЕН ВЪПРОС - ЦЕСИЯ И ФАКТОРИНГ Автор: $ | Дата: 06.03.2007 23:09
ПРИ ЦЕСИЯ ИЛИ ФАКТОРИНГ, КОГАТО ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ КРЕДИТОР ОСТАВА СОЛИДАРНО ОТГОВОРЕН ЗА ВЗЕМАНЕТО ОТПИСВАТЕ ЛИ ВЗЕМАНЕТО ИЛИ НЕ ПРИ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ПРИ ЦЕДЕНТА
Автор: $ | Дата: 07.03.2007 11:18
СЕГА АКО БЕШЕ ОТВОРЕН НОВИЯ РАЗДЕЛ. ЩЯХ ДА НАПИША ЕДНА ОТЛИЧНА СТАТИЯ ЗА ОТЧИТАНЕ НА ЦЕСИЯ, АМА ОЩЕ НЯМА
-------------------------------------------------------------------------
Някъде четох, че по този начин си пишеш книгите $.Интересно кой ли ги чете? То по добре да влезе човек тук в сайта и да научи от първоизточниците интересуващите го неща,отколкото да троши грешни пари за твоите писания,които са всъщност творчество на знаещите:))) То добре,че умни люде прозряха,колко си невеж,та спряха да ти дават консултации и на ЛС:)))

Не съм против критиката, ама защо все гости бе! Всеки си има право на мнение но е добре зад мнението да стои някой. Ми може да не го харесвате $, да не мислите, че и аз всичко му харесвам, но поне не е никой.

БЕ ТЕ И КРИТИЦИТЕ ЕДНИИИИИ МАНИ МАНИ

ДОКОЛКОТО ВИЖДАМ СЪМ ЗАДАЛ ВЪПРОС И САМ СЪМ СИ ОТГОВОРИЛ
ТА ТАКА ЧЕ КРИТИКАТА ДА МИ ЯДЕ ПЕТИТЕ

Доколкото виждам,изобщо не си си отговорил:)) Или ти визираш Дивна,която общо взето нищо не е отговорила.Ама добре,че е Недев и останалите отговорили...

ДА БЕ МОМЧЕТО Е ЧУДЕСНО - ТОЛКОВА НЕПОСРЕДСТВЕНО В ГЛУПОСТТА И ТЪПОТАТА ЧЕ ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА МУ СЕ РАЗСЪРДИ. РАЗКАРАЙ СЕ ПЕДАЛ, АКО РАЗБИРАШЕ ПОНЕ МАЛКО ДА ТИ ОБЯСНЯ, АМА СИ ЕДНА ТОРБА С ЛАЙНА ТА ТАКА ЧЕ МАЙКАТА НА ТИНКИУИНКИ

$ аз уважавам и ценя това което пишете.Може ли да дадете и стопанските операции при цесия и факторинг.Ако може да ги дайте с пример.Благодаря ви предварително!

Не знам какво са писали другите по-горе, но категорично такова вземане не следва да се отписва съгласно МСС 39 (респ. СС 32). Затова при прехвърлителя на вземането се съставя статията 498/411. Отписва се едва когато купувачът на вземането (цесионер или фактор) си събере сумата от длъжника (клиента).
Ако е получил сума от формалната продажба, тя се отчита като пасив със статията 503/499

Аз за това помолих $ да даде пример със самото осчетоводяване,тъй като темата е интересна.

На мен ми е по-интересно като какво оповестявате кредитното салдо по 499(при операция 503/499), просто питам

Уточнявам, че горните записвания са съгласно пар. 29 от МСС 39. Свързаният пасив се оповестява съгласно пар. 13 (в) от МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване. Този пасив е задължение по прехвърлено вземане, неотговарящо на критериите за отписване.

Бравос, отличен 6 на Мина )

Гаца не искай такива невъзможни неща от Долар:)

Колеги , моля отговорете ми ако можете - възможно ли е и законосъобразно ли е частно лице да състави и подпише отчет на бюджетно предприятие Предварително благодаря!

какво е "частно лице"?
Предварително благодаря!

^{Отговор на schizandra(12.05.2011 17:00):
schizandra каза:
какво е "частно лице"?
Предварително благодаря!}
Просто един човек на граждански договор да извърши услугата -съставяне на тримесечен отчет на бюджетно предприятие

Колежке , виждам че ти си сериозна и ако можеш ми отговори .Положението е следното /: директор на бюджетно предприятие оволнява гл-счетоводител без предупреждение и сключва граждански договоро с някакво частно лице -не е фирма , на когото възлага да изготви тримесечен отчет.За целта му заплаща 370 лв.

^{Отговор на одиторка(12.05.2011 17:09):
одиторка каза:
оволнява гл-счетоводител без предупреждение}


чл.330 нещо?