Две теми от близките дни,

odit.info/?s=6&i=55887&f=1
odit.info/?s=6&i=55594&f=201

ме провокираха да се замисля относно счетоводното отчитане на консигнацията след 01,01,2007 г. Признавам си че доста ме затрудни, може би не е лъжица за моите уста, защото си има просто решение, което в момента не виждам.
Не приемам аргумента, че такова нещо нямало, щото не било изрично определено в някой закон или поради трудностите при отчитането му. Щом е възможно да се състави договор, който е правно издържан, трябва да се намери начин и за отчитането му.
Ще започна от правната характеристика. Следващият текст е цитат от книгата "Търговско и договорно право за счетоводители" от Д.Михайлов /известен като $/ . Надявам се да няма нищо против, щото можех и да преразкажа, но реших, че така е по коректно:

"За договорите за консигнация и сделките, произтичащи от него, няма изрична правна уредба в ТЗ. По правната си характеристика договорът за консигнционна продажба е един от специалните видове комисионни договори и към този договор следва де се прилагат правилата за комисионния договор.
При консигнацията доверител(консигнант) предава на комисионер (консигнатор) стока, за да я продава "от свое име, но за сметка на консигнанта" срещу определено възнаграждение (комисиона). Консигнаторът е задължен към определена дата или периодичност, определена с договора, да издава отчет за извършените от него продажби. С договорът може да се определи срок, след който консигнаторът, ако има непродадена стока, е длъжен да я върне. През времето на срока на продажба на стоката на консигнация същата остава собственост на консигнанта.
След предаването на стоката за консигнанта не възниква правото да получи плащане за нейната цена, а правото да иска сметка, т.е. плащане на онова, което комисионерът е получил от продажбата на тази стока, а ако тя не е продадена - изцяло или частично - да иска нейното връщане - изцяло или съответната непродадена част. В този смисъл на консигнационната сделка е присъщ елемент на неизвестност относно бъдещата продажба. Консигнаторът не отговаря за ненастъпването на желания ефект"
До тук с цитата. За съжаление дадените счетоводни записвания по нататък не се актуални след 01,01,2007 г. Трудността идва от изискването за начисляване на ДДС веднага при предаване на стоката, за което следва да се определи съответната д. основа, но в същото време нямаме прехвърляне на собственост. Не можах да открия при търсенето ми до сега предложени счетоводни записвания. За това предлагам на обсъждане следното:

I. Счетоводно отчитане при консигнанта.

1. Предаване на стоките:

Съгласно чл 6 ал 2 т 4 , чл 25 и чл 113 и 114 от ЗДДС консигнанта е длъжен да издаде фактура за предадените стоки и да начисли ДДС. Във фактурата би следвало да е отразена данъчната основа и начисления данък, като във сума за плащане се посочи нулева стойност.

а) За изписване на предадените стоки, които остават собственост на консигнанта:

Дт 3043 стоки на консигнация
Кт 3041 Стоки на склад по отчетната стойност

б) За отразяване правото за разпореждане което се педоставя на консигнатора и начисления данък
Тук за мене идва трудността. Бих казал че ми липсва една сметка в сметкоплана, условно я наричам "отстъпено право" но ще ползвам 499 Др. кредтори ан. наречена от мен задължение по конигнация и отчитаща задължението на консигнанта към конигнатора за предоставяне правото на разпореждане което е на определена стойност (определената от консигнанта продажна цена)

Дт 414 Клиенти по продажби при определени условия
Кт 499 Други кредитори ан. зад. по консигнация
Кт 4532 Начислен данък за продажбите

Няма как да се признае приход, дори и за бъдещи периоди, т.к. елемевнън на неизвестност пречи на това.

2. При представяне на отчет за извършените продажби от консигнатора

а) Отчитане на продажбата

Дт 499 Други дебитори
Кт 702 Приходи от продажба на стоки

б) За изписване на продадената стока по отчетна стойност

Дт 702 Приходи от продажба на стоки
Кт 3043 Стока на консигнация

3. При връщане на непродадена стока
Следва да се издаде кредитно известие според изискванията на ЗДДС

Дт 414 Клиенти по продажби при определени условия - сторно
Кт 499 Други кредитори - сторно
Кт 4532 Начислен данък за покупките - сторно

Дт 3041 Стоки на склад
Кт 3043 Стоки на консигнация.

4. При получаване на фактура от консигнанта за дължимата комисионна

Дт 602 Р/ди за външни услуги
Дт 4531 Начислен данък за покупките
Кт 401 Доставчици

Тук ще си позволя да не се съглася с написаното в Писмо № 24-34-53 от 21.03.2007 г. относно данъчното третиране по ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.) на доставки на лекарствени продукти, стойността на които се заплаща напълно или частично от НЗОК

1.2.3. за доставката на услуга между комисионера (Търговеца на едро) и доверителя (Изпълнителя), данъчната основа е възнаграждението на комисионера/търговеца на едро, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено. В случай, че възнаграждението е уговорено като търговска отстъпка или надценка, същото следва да се счита като възнаграждение по доставка по чл. 127, ал. 2, т. 3 от ЗДДС

Разпоредбите на чл. 127 ал. 4 от ЗДДС изключват вече възможността консигнаторът да продава получената на консигнация стока със собствена надценка и съответно това да му е печалбата:

Чл 27 ал 4 Когато данъчната основа на доставката по чл 6 ал 2 т 4 се различава от данъчната основа по ал 2 т 1 на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал 2 т 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл 6 ал 2 т 4

5. Получаване на плащането от консигнатора за продадените стоки

Дт 50 Парични средства
КТ 414 Клиенти по продажби пи определени условия

II. Отчитане при консигнатора

1. Получаване на стоката.

Тъй като това са чужди активи би следвало да се отчитат задбалансово

Дт 913 Чужди материални активи получени по кнсигнационен договор
Кт 991 Обща пасивна задбалансова кметка

Тук отново ми липсва цитираната по горе сметка и ползвам 491 Доверители като сметка отчитаща евентуалното бъдещо право на разпореждане

Дт 491 Доверители
Дт 4531 Начислен данък покупките
Кт 404 Доставчици по доставки при определени условия

2. При продажба на стоките от консигнанта на трети лица

а) Отчитане на продажбата

Дт 411 Клиенти
Кт 491 Доверители
Кт 4532 Начислен данък за продажбите

б) Отчитане на плащането от трети лица

Дт 50 Парични средства
Кт 411 Клиенти

3. Отчитане на паричните средства към консигнанта за реализираната стока

Дт 404 Доставчици при определени условия
Кт 50 Парични средства

4. Отчитане на връщането на непродадени стоки на консигнанта

Дт 991 Обща пасивна задбалансова сметка
Кт 913 Чужди материални активи на консигнация

Дт 491 Доверители - сторно
Дт 4531 Начислен санък покупките - сторно
Кт 404 Доставчици по доставки при апределени условия - сторно

5. Издаване на фактура за дължимата комисионна

Дт 411 Клиенти
Кт 703 Приходи от продажба на услуги
Кт 4532 Начислен данък при продажбите


***********************************************************************

Ами това успях да измисля, виждам слаби места, но нищо по умно не ми идва в момента. Ще се радвам да разбера как виждате нещата

Хайде бе хора! 3 дена минаха и никой не ме нито разкритикува, нито предложи да ме линчува :))))

Много по интересни са ми теоретичните обсъждания, от отговорите на конкретно зададени въпроси. Че идеята ми беше: Може ли да се отчита по счетоводен път правна възможност, която има голяма вероятност да се реализира, но може и да не се случи. Това отстъпено право за разпореждане, за което писах. Ама не става въпрос за условни активи или пасиви. Те са в задбалансовото отчитане. А за такива в балансовата част (много ми се иска май, хем тъй, хем иначе :)))) ) Може ли да ползваме Клиенти по продажби при определени условия за да отчитаме вземане, което ще настъпи при изпълнение на тези определени условия. И като правим отчета... Според мен може да си ползваме каквито искаме сметки, но не е редно да го отразим като вземане. Че ми се искаше в тази насока да се чуят мнения.

А иначе има според мен и друг вариант
1.При консигнанта

Предаване на стоката

3043/3041 80 ед.
/4532 16 ед

Издава се фактурата с д. основа 80, ддс 16 и сума за плащане 0,00 лв

Консигнатора продава половината стока и пуска отчет за извършената продажба

414/702 48 ед. с ДДС

щото е начислено но не е отразено за получаване от консигнатора. Ето тук пак е въпросът: Може ли? Според мен е допустимо. За предадената на консигнация стока попадаме под определението "невъзстановими данъци" отнесено към периода в който тя се намира при консигнатора на склад За тази стока и за този период тя е на стойност с включен ДДС за който не е ползван данъчен кредит де факто

414/702 10 ед. За прегледност пиша на 2 реда
/4532 2 ед

Пуска се Дебитно известие с основание промяна на данъчната основа на основание чл. 127 ал. 4 от ЗДДС Дан. основа 10 ед., ДДС 2 ед, сума за плащане 60 ед.

изписване на стоката на консигнация

702/3043 48 ед

Като резултат имаме реализирана по кредита на 702 печалба 10 ед.

2.При консигнатора


получена стоката

913/991 80 ед
4531 16 ед

извършена продажба

411/991 50 ед
411/4532 10 ед

Отчинане продажбата към консигнатора който е пуснал дебитното

991/404 40 ед
991/404 10 ед
4531/404 2 ед

Само да вметна, макар че ставам като едни хора дето си говорят сами
То много се обезмисля отчитането на консигнация сега и аз лично не бих си усложнявал живота с подобни писания и просто си водя стоката като обикновенна доставка с непокрито плащане /става въпрос за неначителни спрямо общия оборот продажби/

Ами-честно казано, като гледам гореописаните операции, направо ми призлява. Големи галимации, добре, че нямам консигнации. По-скоро бих избрала последния вариант, дори да не е точен.

добре е човек от време на време да разговаря с интелигентен събеседник :)) но сега ще ти развалим разговора :))

малко е дългичко ... извини ме че не мога да се задълбоча в контирането
относно това " Много по интересни са ми теоретичните обсъждания, от отговорите на конкретно зададени въпроси..... "
Мисля си дали не трябва да се разглежда консигнационния договор като договор за продажба на стоки, където консигнантът има задължение да приеме обратно стоката, която не е продадена за определения срок ? Точно такъв е и смисъла на ЗДДС. А Консигнатора реално придобива стоката в момента в който я продаде нали ? Дори повече - консигнатора отговаря за количеството и качеството на стоката. Ако я загуби пак има задължения да я плати - значи все пак имаме вземане от консигнанта и то не е условно

Условно е само връщането на непродаденото според мен

ПЪРВИЯТ ВАРИАНТ Е ВЕРЕН СПОРЕД МЕН И ТОЧЕН И ПЪЛЕН.

НЕТОЧНО Е СЛЕДНОТО:
Разпоредбите на чл. 127 ал. 4 от ЗДДС изключват вече възможността консигнаторът да продава получената на консигнация стока със собствена надценка и съответно това да му е печалбата:
Чл 27 ал 4 Когато данъчната основа на доставката по чл 6 ал 2 т 4 се различава от данъчната основа по ал 2 т 1 на датата на възникване на данъчното събитие на доставката по ал 2 т 1 възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл 6 ал 2 т 4
----------------------

НЕТОЧНО, ЗАЩОТО КОНСИГНАТОРА ИМА ПРАВОТО ДА ПРОДАДЕ ПО-СКЪПО - НА ПО-ГОЛЯМА СТОЙНОСТ ОТ УГОВОРЕНОТО, НО ТРЯБВА ДА СЪОБЩИ ТОВА НА КОНСИГНАНТА ЗА ДА СЕ ИЗДАДЕ ДЕБИТНО ИЗВЕСТИЕ, КАТО ПЕЧАЛБАТА ОТ ГОРНИЦАТА Е ИЗЦЯЛО В ПОЛЗА НА КОНСИГНАНТА, ОСВЕН АКО В ДОГОВОРЪТ НЕ Е ПОСОЧЕНО ДРУГО.

ЗА ДА ТИ ДОПЪЛНЯ ТЕМАТА ДАНЪЧНАТА ЧАСТ Е ОТ МЕН:

Редът за определяне на момента на възникване на данъчното събитие, начисляване на ДДС и издаване на данъчен документ са коренно променени в новия ЗДДС, съпоставено с разпоредбите на отменения ЗДДС относно доставките извършвани от лице, действащо от свое име и за чужда сметка.
Лице, действащо от свое име и за чужда сметка осъществява действията си при условията на договор за поръчка, комисионен или консигнационен договор, чието данъчно третиране по ЗДДС е уредено в чл. 127 ЗДДС.
Определящо за момента на начисляване на ДДС и издаване на данъчен документ са разгледаните по-горе три “фази” в изпълнението на комисионен/консигнационен договор.
Във фазата на изпълнителната сделка при доставката между комисионера и третото лице, датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа на доставката се определят по общите правила на ЗДДС.
Относно доставката между комитента и комисионера на стоките или услугите, предоставени в учредителната сделка, данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на доставката по учредителната сделка, а датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона, но не може да бъде с дата по-късна от датата на възникване на данъчното събитие по учредителната сделка.
Когато комисионерът е нерегистрирано по този закон лице, при определяне на данъчната основа за доставката между комитента и комисионера се смята, че договорената цена за доставката между комисионера и третото лице включва данъка.
Основната новост, относно разглеждания тип доставки и облагането и с ДДС, е че за доставка на стока за целите на ЗДДС се смята и фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка (чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС). Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката на комисионера с всички данъчни задължения, произтичащи от този факт – издаване на фактура и начисляване на ДДС.
При действието на отменения ЗДДС, задължение за начисляване на данъка от страна на комитента е при изпълнение на задължението на комисионера във фазата на отчетната сделка. На основание, че при комисионните договори между доверител и комисионер не се прехвърля вещното право на собственост върху стоките, които са предмет на изпълнителната сделка, до момента на отчетната сделка не се и начисляваше предварително данъка - при предаването на стоката на комисионера ДДС. Комисионерът отчиташе резултатите от продажбите или другите действия, за което комитентът начисляваше дължимия ДДС и издаваше данъчна фактура.
Съгласно търговското ни законодателство, когато комисионер изпълни поръчка при условия по-изгодни от тези, установени от комитента, изгодата принадлежи на комитента. В ЗДДС, за да се спази принципа на посочената разпоредба, е създаден и чл. 127, т. 4 ЗДДС - когато данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС се различава от данъчната основа на сделката между комисионера и третото лице, на датата на възникване на данъчното събитие на доставката между комисионера и третото лице възниква основание за изменение на данъчната основа на доставката по чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС.

Пример: На 03.01.2007 г., предприятие “Х” предоставя при условията на комисионен договор на предприятие “У” 120 т. поцинкована ламарина 4мм рифел, при цена 1.02 лв./кг, без ДДС. Комитентът издава данъчна фактура с данъчна основа 122 400 лв. и начислен ДДС в размер на 24 480 лв. Комисионната е в размер на 4 на сто от уговорената цена. На 17.02.2006 г. Предприятие “У” продава цялото количество на трето лице при цена 1.09 лв. или за 130 800 лв. без ДДС. Комисионерът информира комитента за така извършената продажба, и последният, на основание чл. 127, ал. 4 ЗДДС издава на 19.02.2006 дебитно известие за положителната разлика в цената от 0.07 ст. за килограм или за 8 400 лв. и начислен ДДС в размер на 1 680 лв. Дължимата комисионна на предприятие “У” се дължи на уговорената цена от 1.02 лв./кг. За положителната разлика в цената, не се дължи комисионна. За стимулиране на интереса на комисионера за търсене на по-добри цени или условия за продажба на стоки или услуги при комисионни условия в договор или спогодба може да се уговаря допълнително възнаграждение при продажби по по-добри условия от първоначално предвидените.

При доставката на услуга между комисионера и комитента (отчетната сделка), данъчната основа на тази доставка е възнаграждението на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако това е уговорено. Датата на възникване на данъчното събитие за тази доставка се определя по общите правила на закона.
В новия ЗДДС липсват разпоредбите съдържащи се в отменения ЗДДС, относно доставка, при която комисионер действа от чуждо име и за чужда сметка (действа от името и за сметката на комитента). За разлика от ТЗ, в отменения ЗДДС беше дадено по-широко тълкуване на природата на комисионният договор, като за целите на данъчното облагане в ЗДДС се допускаше комисионерът да действа и от чуждо име, докато в ТЗ комисионерът по комисионния договор действа само от свое име. Разпоредбата се отнасяше за действията свързани с пряко представителство или обикновеното посредничество.
Въпреки отпадането на тези разпоредби, принципът заложен в тях остава в сила и при действието на новият ЗДДС са налице две доставки, за които:
• относно доставката между доверителя и третото лице - датата на възникване на данъчното събитие и данъчната основа за тази доставка се определят по общите правила на ЗДДС;
• относно доставката на услуга между комисионера и доверителя - данъчната основа на тази доставка е насрещната престация на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако е уговорено такова, като доставчик в този случай е комисионерът. За датата на възникване на данъчното събитие се спазват общите правила на ЗДДС.
В разглежданата ситуация, комисионерът се явява представител на доверителя и само съдейства за осъществяването на сделката - водене на преговори по сключване на сделки, прехвърлянето на стоките, извършване на плащанията. При посочените доставки комисионерът няма пряко участие в тях, а само подпомага осъществяването им.
Както се вижда в отменения чл. 83, ал. 1 ЗДДС, не съществува разпоредба относно доставка между комисионера и третото лице, поради което и такава разпоредба няма място в новия ЗДДС, чл. 127.
Прилагането на разгледаните специфични разпоредби следва да става само за доставки, извършвани от лица, действащи от свое име и за чужда сметка, поради което следва много внимателно да се определя вида на договора или правните отношения между контрагентите, за да се избегнат много честите грешки при определяне на вида на взаимоотношенията между партньорите.

Честа практика е комитентът да издава фактура на комисионера за продадената стока или оказаната услуга, като на стойността им е начислена отстъпка, както и неиздаване на данъчен документ от страна на комисионера за комисионната му. Също така основна грешка е отчитането на доставката между комисионера и третото лице като приход от продажби.
При наличие на доставка от лице, действащо от свое име и за чужда сметка това лице следва да отчита доставката към третото лице като разчет, който следва да се закрие с фактурираната доставка от страна на комитента, а не като приход от продажби. Също така комисионерът следва да издаде данъчен документ за комисионната, която комитентът му дължи относно извършените продажби от комисионера към трети лица.
Лице, което само подпомага воденето на преговори, сключването на сделки, приемане и предаване на документи, ценни книги, стоки, пари или друго не трябва да се считат за комисионери, а за пряк представител.
За избягване на новият данъчен режим затрудняващ прилагането на консигнационните договори може да се приложат няколко възможности. Най-удачното и безпроблемно решение е предоставянето на стоката на комисионер действащ от чуждо име и за чужда сметка. В този случай няма да се приложи и чл. 6, ал. 2, т. 2, тъй като собствеността на стоката няма да бъде прехвърлена на комисионера, а директно на клиентите на комисионера. Доверителят трябва да предостави касов апарат и фактури за извършване на доставките от комисионера, което е единствения недостатък – при недобросъвестно отношение последният може да злоупотреби с оказаното му доверие.

Към Ели
Не бих казал че има задължение, тя си е негова И ако не сия поиска достатъчно дълго си е за негова сметка

Към $
Прав си разбира се със забележката. Не съм се изразил правилно Мисълта ми беше, че не може да се ползва директно от продажбата на по високи цени като това му е печалбата Би могъл да се ползва, но съответно след получаването на дебитното известие и пускане на съответна фактура за комисионна като сметните отнощения могат да се уредят и чрез прехващане на плащанията

----------------
СПЕШНО ТЪРСЯ СПРАВКАТА ЗА НАЧИСЛЕН ТРУДОВ ДОГОВОР И УДЪРЖАН ДАНЪК ОБЩ ДОХОД ПРИ НАПУСКАНЕ НА СЛУЖИТЕЛ
----------------------------

ЦИТАТ:
Мисля си дали не трябва да се разглежда консигнационния договор като договор за продажба на стоки, където консигнантът има задължение да приеме обратно стоката, която не е продадена за определения срок ? Точно такъв е и смисъла на ЗДДС. А Консигнатора реално придобива стоката в момента в който я продаде нали ? Дори повече - консигнатора отговаря за количеството и качеството на стоката. Ако я загуби пак има задължения да я плати - значи все пак имаме вземане от консигнанта и то не е условно
----------

ДОСТА НЕТОЧНО И НЕВЯРНО. СЪЩИНАТА НА КОНСИГНАЦИЯТА Е ТОЧНО ЧЕ НЕ СЕ ПРОДАВА СТОКАТА, А СЕ ДАВА ЗА ЛИЦЕ КОЯТО ДА Я ПРОДАДЕ НА ДРУГИ ЗА КОЕТО ПОЛУЧАВА КОМИСИОННА. ---А Консигнатора реално придобива стоката в момента в който я продаде нали ?--- КОНСИГНАТОРЪТ НИТО В ЕДИН МОМЕНТ НЕ ПРИДОБИВА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ СТОКАТА.
Дори повече - консигнатора отговаря за количеството и качеството на стоката. ---КОНСИГНАТОРЪТ ОТГОВАРЯ ДОТОЛКОВА КОЛКОТО ДА НЕ ЛЪЖЕ КУПУВАЧА ЧЕ Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА КОЕТО Е

Ако я загуби пак има задължения да я плати - значи все пак имаме вземане от консигнанта и то не е условно - ДА ИМА ЗАДЪЛЖЕНИЯТО ДА Я ЗАПЛАТИ, АКО Я ЗАГУБИ ИЛИ УВРЕДИ, НО ТОВА ЗАДЪЛЖЕНИЕ ПРОИЗТИЧА ОТ ДОГОВОРЪТ, ОТ ТЗ И ЗЗД И Е САМО ЕДНО УСЛОВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО, КОЕТО МОЖЕ ДА НАСТЪПИ, А МОЖЕ И ДА НЕ И ТОВА БЪДЕЩО НЕСИГУРНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДОКАТО НЕ СЕ СЛУЧИ НЯМА НИЩО ОБЩО С ОТЧИТАНЕТО НА КОНСИГНАЦИЯТА ДОКУМЕНТАЛНО, СЧЕТОВОДНО И ДДС.


-----------------

ДОПЪЛНЕНИЕ:

За договора за консигнация и сделките произтичащи от него, няма изрична правна уредба в ТЗ. По правната си характеристика договорът за консигнационна продажба е един от специалните видове комисионен договор и към този договор следва да се прилагат правилата за комисионният договор.
При консигнацията, доверител (консигнант) предава на комисионер (консигнатор) стока за да я продава “от свое име, но за сметка на консигнанта” срещу определено възнаграждение (комисионна). Консигнаторът е задължен към определена дата или периодичност определени в договора за консигнация, да издава отчет на консигнатора за извършените от него продажби. С договора може да се определи срок, след който консигнаторът ако има непродадена стока е длъжен да я върне. През времето на срока на продажба на стоката на консигнация, същата остава собственост на консигнанта.
След предаването на стоката за консигнанта не възниква правото да получи плащане на нейната цена, а правото да иска сметка, т.е. плащане на онова, което комисионерът е получил от продажба на тази стока, а ако тя не е продадена - изцяло или частично - да иска нейното връщане - изцяло или на съответната непродадена част. В този смисъл на консигнационната сделка е присъщ елементът на неизвестност относно бъдещата продажба на предадената "на консигнация" стока. Консигнаторът поначало не отговаря за не настъпването на този желан и очакван, но несигурен факт. Той носи отговорност за опазването и съхраняването на стоката, за отчитане на получените от продажбата суми, но не и за нереализирането на целта на договора.
Писмената форма не е задължителна, но с оглед доказване пред съда съществуването на договор на стойност над 1000 лв. е препоръчителна. Друга основателна причина за писмения вид на този договор са специфичните елементи на самата сделка, които следва да бъдат предварително уговорени за да не се нарушават в последствие нормалните взаимоотношения между консигнанта и консигнатора.
Печалбата на консигнатора е от комисионната, която събира от консигнанта за извършените продажби, която обикновено е процент от продажбите, но може и да е твърдо установена сума. Разликата между комисионният и консигнационният договор, е че вторият се отнася само продажба на стоки.
И при консигнационния договор, както при комисионния договор има три фази – учредителна, изпълнителна и отчетна. Оказионната търговия представлява продажба на консигнация по своята същност и следва да се прилагат правилата за отчитане на консигнационната търговия.
Консигнаторът е длъжен да отчете продажба независимо дали е извършено плащане по нея (редовно или в просрочка), щом се е разпоредил със стоката и я е предал на трето лице. Не изплащане на дължима сума към консигнанта за извършена продажба от консигнатора, поради факта че купувачът (трето лице) не е заплатило стоката не е основание, консигнанта да не получи дължимата сума.

ок - нямам нищо против забележката, ако консигнатора действа като агент от чуждо име за чужда сметка

но ако действа от свое име за чужда сметка, как продава нещо което никога не става негово ?
не се връзва ...

ако приемем, че консигнационния договор е хибрид м/у представителство и комисионен - става страшно. И след като няма регламентиран отделен статут подобен договор, то той трябва да е или едното или другото

за мен си е вид комисионен - поне практически, които съм срещала са такива
представителство не съм виждала

ако приемем, че консигнационния договор е хибрид м/у представителство и комисионен

НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ ТАКОВА ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ.

ПОНЯТИЕ КОНСИГНАЦИОНЕН ДОГОВОР В ТЗ ИЛИ ЗЗД НИКЪДЕ НЕ МОЖЕШ ДА СРЕЩНЕШ. ТОВА СЕ Е НАЛОЖИЛО КАТО ИМЕ ЗА КОМИСИОНЕН ДОГОВОР, КОЙТО СЕ ОТНАСЯ ЗА СТОКА. ЩОТО КОМИСИОННА МОЖЕ ДА СЕ ВЗЕМЕ И ЗА МНОГО ДРУГИ ДЕИСТВИЯ, УСЛУГИ И Т.Н.

ПРИ КОНСИГНАЦИЯТА ИМАШ КОНСИГНАТОРЪТ ОТЧИТА ПРОДАЖБАТА ЧРЕЗ СВОЯ ФАКТУРА /ОТ НЕГОВО ИМЕ/ НО НЕ ОТЧИТА ПРИХОД /ЗА ЧУЖДА СМЕТКА/

ПРИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО - ДЕЙСТВАШ ОТ ЧУЖДО ИМЕ ЗА ЧУЖДЕ СМЕТКА. ТОВА Е КАТО ДА ПОДПОМОГНЕШ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ЕДНА СДЕЛКА. ДА ЗАПОЗНАЕШ ДВАМА ТЪРГОВЦИ, ДА ИМ НАПИШЕШ ДОГОВОРИТЕ, ДА ИМ НАМЕРИШ ТРАНСПОРТ, ДА НАПРАВИШ ПРЕВОД И Т.Н. ПРИ СКЛЮЧВАНЕТО НА ДОГОВОРЪТ ДВЕТЕ ЛИЦА СИ ИЗДАВАТ ФАКТУРИ ИЛИ ТАМ КВОТО Е, А ПОСРЕДНИКЪТ СИ ВЗЕМА КОМИСИОННА /ИЛИ ТВЪРДО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ИЛИ КАКВОТО Е ОПРЕДЕЛЕНО/ . ЗАТОВА И ОТ ЧУЖДО ИМЕ И ЗА ЧУЖДА СМЕТКА


ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ -
Доброволно представителство - Кристиан Таков
Комисионният договор - Таня Йосифова

-------------------------
!!! ВСЕ ОЩЕ СПЕШНО ТЪРСЯ СПРАВКАТА ЗА НАЧИСЛЕН ТРУДОВ ДОХОД И УДЪРЖАН ДАНЪК ОБЩ ДОХОД ПРИ НАПУСКАНЕ НА СЛУЖИТЕЛ ЗА 2007


------------------------

за справката - няма издадена нова форма още :( поне аз не открих, програмата ми дава старата справка ....

относно това : ПРИ КОНСИГНАЦИЯТА ИМАШ КОНСИГНАТОРЪТ ОТЧИТА ПРОДАЖБАТА ЧРЕЗ СВОЯ ФАКТУРА /ОТ НЕГОВО ИМЕ/ НО НЕ ОТЧИТА ПРИХОД /ЗА ЧУЖДА СМЕТКА/

не отчиташ приход казваш ... може би и обл.оборот не отчиташ тогава ? е не съм съгласна, но в момента не ми се и спори - ще го оставя за утре

да не се отчита облагаем оборот, всичко по разчет, облагаемия оборот ти е от комисионната, за която консигнатора издава фактура

Нали за облагаемия оборот иде реч. От начисляване и внасяне на ДДС няма как да се оттървем. Но едва ли консигнанта ще е съгласен да отчита приходи и облагаем оборот при положение че стоката не е реализирана и реално няма такъв. Ако се касае за по голяма сума, за незначителни такива едва ли си заслужава да се отчита реалната консигнация вместо да се мине като обикновенна доставка. Въпрос на преценка.

Ето един реален договор: Слънцезащитна серия, маркова /скъпа/ Понеже ни омръзна всяка година да бракуваме и брака да изяжда печалбата /сезонна е все пак/ тази година заредихме пълната гама от доставчика с условия: Зареждаме определено количество сега. След два месеца плащаме 25 % от стойността. След три месеца още 25 %. Само че не пускам отчет за реализацията. В края на сезона пускам отчет за реализацията и доставчика си прибира останалите наличности. Ако сме продали по вече от от 50 % от доставката доплащаме нужната сума. Ако обаче сме продали по малко и сме надплатили за разликата ни се даво стока по избор. При това положение при плащането на два пъти по 25% от наша страна това плащане не би следвало да се отчита като плащане по консигнационния договор а като авансово плащане по друга доставка т.к. към момента на плащане не е правен отчет за продажбите по консигнационния договор. При приключване на консигнационния договор трябва да се уредят отношенията като прихващания на суми между контрагентите и съответно ако доставчика има да додава стока за разликата да даде стока и приключи авансовото плащане.
При това положение /като се сетя че посотояно някой пита за осчетоводяване на авансово плащане :) / тази комбинация хич не ми харесва и след като доставчика е съгласен много се опростяват нещата ако просто се води доставката като обикновенна такава

аз отново ще повдигна темата
отново за случая : от свое име за чужда сметка

не мога да разбера как така консигнатора ще издава свои фактури, ще маркира на своя касов апарат и няма да отчита оборот
съгласна съм, че има такъв момент при тези които са на марж като обменните бюра и финансови къщи, но за тях има издадени специални наредби .

покажете ми един такъв текст в нормативен документ, че фактурираното от консигнатора не е оборот, съответно и за консигнанта

ок по-късно че тръгвам, но ще го имаш

можеш да погледнеш и писмата на данъчните по въпроса за консигнация по старото ДДС, запитането ти важи с пълна сила

ГРЕШКАТА Е МОЯ ЕЛИ

ОПРЕДЕЛЕНО И АЗ СЪМ СТАНАЛ ДОСТА КЪСОГЛЕД И НЕ МИСЛЯ ПОВЕЧЕ ОТ НЕОБХОДИМО МИНИМАЛНОТО. ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ ДОСТАВКИТЕ ИЗВЪРШВАНИ ОТ КОНСИГНАТОРА СЕ ВКЛЮЧВАТ В ОБЛАГАЕМИЯ ОБОРОТ.

ГРЕШКАТА ПРОИЗТИЧА ОТ ФАКТА ЧЕ МИСЛЕЕХ ЗА ПРИХОДИТЕ И ОТ ТАМ ГРЕШКАТА С ОБЛ. ОБОРОТ.

ИЗВОД:
1. ДОСТАВКИТЕ ОТ КОНСИГНАТОРА СЕ ВКЛЮЧВАТ В ОБЛАГАЕМИЯ ОБОРОТ /ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО МУ/
2. СТОЙНОСТТА НА ДОСТАВКИТЕ /БЕЗ ДДС/ НЕ СА ПРИХОД, А РАЗЧЕТ. ПРИХОД Е КОМИСИОННАТА
3. ПО-ДОБРЕ ПЪРВО ДА СЕ ПОМИСЛИ, А ПОСЛЕ ДА СЕ ПИШЕ

Чак сега ми остана време и аз да пиша по последното /предпоследното / мнение, но $ вече го е казал. Отчитаме облагаем /по смисъла на ЗДДС/ оборат като си го маркираме на касовия апарат Вчера погледнах Наредба18 щото си спомних че нещо имаше. Там се определя реда когато се работи от чуждо име и за чужда сметка. Маркиране на отделен департамент. То и аз по горе не съм писал по ясно това което съм искал а кажа и мисля Под "приходи и облагаем оборот" имах пред вид че не се отчитат пршходи /то няма как а се признае приход по стандарт/ и от там облагаема по ЗКПО печалба
Дано го казах по добре че бързам пак, на работа съм

Има запитване по въпроса от днес!!

Imam slednia problem i molia, ako niakoi se e spravil s tova da pomogne. Firma si napravi galeria i chte prodava kartini. Tezi kartini chte sе vzimat na konsignacia ot hudojnici. Te niama kak da izdavat fakturi. S kakuv document chte se zaprihodiat kartinite pri nas i kak chte plachtam na hudojnicite?

Imam slednia problem i molia, ako niakoi se e spravil s tova da pomogne. Firma si napravi galeria i chte prodava kartini. Tezi kartini chte sе vzimat na konsignacia ot hudojnici. Te niama kak da izdavat fakturi. S kakuv document chte se zaprihodiat kartinite pri nas i kak chte plachtam na hudojnicite?

Някой има ли представа как се третират
Бартерни сделки според ЗДДС и какви са счетоводните записвания свързани с тази сделка????

Здравейте, потребителят Лили е задала много сходен на моя въпрос, само, че става дума за това, че в организацията ни има договори с лица, не са регистрирани и няма как да ми издадат фактура! А какви документи трябва да приложа към РКО, с който им изплащам разхода!!! Благодаря предварително!!!

Какви са статиите при консигнация на стока.

При това брилянтно обяснение в началото питаш?

Моя случай е доста особен. Ползуваме кофражна техника за която плащаме наем. До сега колежката преди мен не е водила тези платна, подпори и т.н. Изобщо редно ли е да ги заведа като консигнация или да ги водя задбалансово.
Благодаря предварително.

Техниката под наем и консигнацията са съвсем различни неща. Заведете си техниката задбалансово.

"б) За отразяване правото за разпореждане което се педоставя на консигнатора и начисления данък
Тук за мене идва трудността. Бих казал че ми липсва една сметка в сметкоплана, условно я наричам "отстъпено право" но ще ползвам 499 Др. кредтори ан. наречена от мен задължение по конигнация и отчитаща задължението на консигнанта към конигнатора за предоставяне правото на разпореждане което е на определена стойност (определената от консигнанта продажна цена)

Дт 414 Клиенти по продажби при определени условия
Кт 499 Други кредитори ан. зад. по консигнация
Кт 4532 Начислен данък за продажбите

Няма как да се признае приход, дори и за бъдещи периоди, т.к. елемевнън на неизвестност пречи на това."


Моето предложение относно тази точка пък е такова:
414 / 701, 4532
414/701 с червено сторно ^{Отговор на ivarbanov(30.04.2007 15:10):}

Я виж през 2007-ма колко дълги отговори са давали хората.
Че и подчертано, и удебелено, и оградено на места

: Консигнация при ДЗЛ , регистрирани по ЗДДС bonou224.09.2011 16:05
Предложи за изтриванеЛичен отговор
карол пиле .........консигнация, КОНЦЕСИОНЕР?..кво червено имаш,бе жена?....ама така добре си говориш със себе си ..та не ми обръщай внимание де ....
пп
за "послужването" - ...???

я виж принципните положения :
http://www.odit.info/?s=6&i=56378&f=1




Ех, bonou224.09.2011 16:05

Що ти трябваше да ми напомняш, че някога ми беше хубаво да пиша тук!