Мога ли да издам заповед за дисциплинарно наказание *не уволнение!* на служител по време на ползването му на пл.год.отпуск ?

такава заповед "НЕ УВОЛНЕНИЕ" не е предвидена в КТ, така че не можеш да издадеш
само и единствено КТ определя вида на дисциплинарните наказания и при тяхното налагане трябва да се спазват изискванията посочени по-долу

В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ПРИ ОБЖАЛВАНЕ ЩЕ ПАДНЕ В СЪДА

Дисциплинарно уволнение
Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 190, бр. 25 от 2001 г.) Дисциплинарно уволнение може да се налага за:
1. три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час;
2. неявяване на работа в течение на два последователни работни дни;
3. системни нарушения на трудовата дисциплина;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;
5. ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;
6. (нова - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 51 от 1999 г.) други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.
Чл. 191. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

Органи, които налагат дисциплинарните наказания
Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

Задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание
(Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 193. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. и доп., бр. 100 от 1992 г.) (1) Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
(2) Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя Дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
(3) Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Срокове за налагане на дисциплинарни наказания
Чл. 194. (1) Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
(2) При дисциплинарно нарушение, което е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, сроковете по предходната алинея започват да текат от влизането в сила на присъдата или на наказателното постановление.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., бр. 100 от 1992 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) Сроковете по ал. 1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

Заповед за дисциплинарно наказание
(Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 195. (1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 г. от извършването му, но тези срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е бил в законен отпуск .

Особен случай:
Висше училище налага неправомерно дисциплинарно наказание на член от академичния персонал. Наказанието е минимално, но е достатъчно за уронване на авторитета на преподавателя. Същото висше училище е упоменало в правилника си, че при първото търсене на адвокатска помощ следва дисциплинарно уволнение. Дисциплинарното наказание освобождава ли наказания да потърси правата си в съда, или следва автоматично уволнение?

Ами май ми се струва, че този Правилник на това висше училище май е в разрез с КТ. А спазена ли е процедурата за дисциплинарно наказание?

процедурата е спазена, но без доказателства и със смешно обвинение.
освен това обяснението на наказания съдържа документи които доказват, че няма нарушение.

за съжаление така е в повечето висши училища
аз знам за два такива случая
някой от упълномощените по КТ си набелязва жертва - обикновено "непослушен" който не гласува както му кажат. скалъпва му фалшиво обвинение и го наказва като по този начин поддържа нивото на страх.
наказаният няма голям избор. ако потърси адвокат, това се счита за "злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения" което е повод за дисциплинарно уволнение. следва прекъсване на лекото дисциплинарно наказание и веднага - уволнение. така "прочистиха" много университети от "неудобни" преподаватели.
прилича на политика на БСП.

А дали понятието "поверителни сведения за работодателя" засяга правата на работещия, а? Аз не мисля така!

аз също не мисля така, но проблемът е, че по тези места управляващите мислят точно така.
по този начин си гарантират безоблачно и несменяемо бъдеще.
има и една малка подробност по КТ, че отменянето на дисциплинарно наказание не задължава работодателя да възстанови работното място. във ВУЗовете се е стигнало до много порочна схема. нарочват някого, той си търси правата, уволняват го, той осъжда института и след това остава на улицата. получава се така, че в нито един момент наказваният няма възможността да се защити.

Да така е, но мисля, че една жалба до ИТ свързана с прословутия Правилник би могла да ги накара да го променят, след като е с разрез с КТ. Все пак трябва да се упомене, какво аджиба е уронване престижа на работодателя и на учебното заведение. Във всеки случай не трябва да засяга правата на работещия по КТ.

Все пак трябва да се упомене, какво аджиба е уронване престижа на работодателя и на учебното заведение
Е това никъде не е написано - в никой правилник или закон! От тук се стига до най-големите злоупотреби и манипулации.
например: Изследовател от научен институт дава професионално мнение по труда на негов колега. колегата му не остава доволен, негов роднина управлява научния институт и нарочва професионалната оценка като акт на уронване на престижа на института (случвало се е).
друг пример: Преподавател от ВУЗ публично изказва лично мнение по политически въпрос извън територията на ВУЗа. Мнението му е чуто от "загрижени хора" и се преекспонира като "провеждане на политическа агитация в учебно заведение" и по КТ - като "уронване на престижа".
още един пример: Изследовател работи с колеги от друг институт по общ проект. Привикват го и го карат да даде обяснения защо предоставя поверителна информация на външни лица. Недоумението е пълно, което се тълкува като отказ за даване на обяснение по КТ (абсурдно звучи, но също се е случвало)
Плашеща е масовостта на това явление.

Сигурно е така, но човека по-горе е написал, че това е заложено в Правилника им, та затова си мисля, че ИТ може и да помогне.

Твърде много и неясни права има работодателя, за това и злоупотребява с тях. Дори ИТ да се намеси с предписания или глоба- какво от това. Едно голямо НИЩО. По скоро Администртивния съд има отношение към наложените наказания.

а ако е най-слебата мярка т.е. забележка, то при повторно наказание със същата степен в срок по-малък от 1г. налага ли се дисциплинарно уволнение?

Може и последно предупреждение. Вие решавате, кое наказание ще изберете да е следващото.