Днес имах интервю за работа. Виновен съм, че отидох абсолютно неподготвен и даже нямах автобиография. Причината е, че по принцип не търся работа, но ме пратиха от ДБТ и нямаше как да откажа.

Какво ми направи впечатление?

Шефката беше някаква тъпа и надута. Дори да си търсех работа, нямаше да е там. Такива са множеството шефове, защото повечето хора са без избор и искат да работят. Това дори не си заслужава споменаването.

Случая беше с производствено предприятие. Споменах, че нещото, което ме е привлекло да им дам шанс, са калкулациите. Първо ме накара да разкажа, какво са това калкулации, след, което отсече, че „ние такива неща не правим“. От тук нататък няма нещо, което можеш да кажеш на такъв човек. Не си направих труд да отговоря, каквото и да било.

По-нататък ме разпитваше за някакви думички, които беше чувала. Такива са например „ДДС“ и „статистически отчети“. Вложих цялото си старание и красноречие да обясня, какво значат. Гледаше ме с празен поглед. Не разбираше нито дума. Обяснявах възможно най-лесно смилаемо.

Понеже последното ми работно място е счетоводна кантора, ме възрадва с въпроса „обясни един свой ден там“. Какво точно можеш да отговориш на такъв въпрос??? Тая жена и чистачка не трябва да бъде, камо ли шеф.

Все пак отново впрегнах речевите си умения, за да разкажа подробно и в скоропоговорка, какво точно прави един счетоводител през месеца.

Накрая ме попита, как се издържам, когато не съм на работа. Отговорих си чистосърдечно, че ме издържа жена ми. Не знам, точно, какъв отговор очакваше тази пуйка (по премиерската естетика), но моя хич не я зарадва.

Накрая реши, че няма нужда от човек, като мен. Правилно. И аз нямам нужда от шеф, който не разбира, с какво се занимавам. В бланката на ДБТ записа, че аз съм се отказал. Малко нагло.

Натъкна, че съм ѝ изгубил времето. Може би не предполага, но разходите ми, за да се явя пред нея с всичките ми 130 кг., са много по-големи съотнесени към семейния ми бюджет, отколкото е за нея загубата да не пие кафе.

=*=

Това не го казвам като оплакване. Аз не отидох с идеята да започна работа. Отидох, за да видя, как е положението и евентуално да харесам нещо и пожелая мястото. Нищо не харесах, няма, какво да желая и определено не смятам за загуба, че не започнах.

Пиша това заради студенти, които често се навъртат тук.

Скъпи, бъдещи трудещи се!

Това е, което ще получите, след като се захванете с този занаят. Ще срещате неразбиране, с какво се занимавате и защо. Преките ви началници няма да имат дори най-обща идея от вашата работа. Ще карат скъпи коли, ще летят в облаците и ще ви подхвърлят заучени фрази не на място. Това е вашето бъдеще.

Ако все още имате възможност да се занимавате с друго, не ставайте счетоводители!

То това, да не ставаме счетоводители, отдавна съм го разбрала, ама защо някой декларира, че е безработен, след като не търси работа е интересно. Значи формално сте попълнили декларация с невярно съдържание.

Май нямаш особена нужда от съчувствие, но ми се ще тук да се появи въпросната пуйка (по същата естетика) и да разкаже същата случка от нейна гледна точка. Сигурно ще е забавно.

1. Обезщетение за безработица;
2. Здравно осигуряване;
3. Да не се тупа по гърдите раз-Бойко, че няма безработица и всичко е цъфнало.

След кризата от началото на годината, последната точка не е необходима, но е важно да се знае.

А как се търси работа неформално?
От сутрин до вечер:
- Добър ден! Имате ли работа?

Интервютата за работа отдавна са кастинги за запълване свободното време на няколко, избрани и те с "кастинг"!

Де да беше възможно. Реално аз не ѝ помня името. Спомена го в началото, но на тъпак като мен му трябва повече от едно споменаване, за да запомни име.

Ще се опитам да го разкажа, както си мисля, че тя го е разбрала.

=*=

Дойде някакъв дебил. Беше плешив, на средна възраст и с обидно малък стаж. За 24 часа даже автобиография не беше успял да си направи.

Говореше ми някакви врели-некипели, нищо не разбрах. Само разбрах, че нищо не разбира от счетоводство. Питах го за куп неща, а той отговаряше съвсем несвързано. Нахвърля някаква ненужна информация.

Каза ми, че си седи вкъщи с години и жена му го издържа. Тая трябва да изрита такъв търтей. Трябва да бъде обесен. Обръщах му внимание около 45 мин., в които чудеса от геройства можех да свърша за предприятието си. Накрая не издържах и изгоних тоя нахалник.

Тия от бюрото само някакви такива ми пращат. Няма свестни работници в тая държава.

=*=

Като изключим, че ако се налага „бюрото“ да праща някой, то очевидно има сериозен проблем, както в работодателя, така и в кандидата, то за останалото е напълно права. Днес може да се качи в огромния си, скъп джип и да се прибере с чувство на добре свършена работа. Може да има лека горчилка от това, колко е перфектна, пък все на нещастници попада. Но бързо ще забрави.

И ние вкупом всички трябваше да се съгласяваме с нея и да викаме (пишем): Разсипаха я тая държава :)

Поколението на "Дързост и красота"- докато някои учеха, докато излъчваха сериите, други ги следяха с нетърпение.
Сега са работещи, а тия дето учеха- безработни...

По тоя повод една баба в едно село казала:" То аз, че ще умра-ще умра, ами няма да мога да гледам "Дързост и красота"!"

typtadrynka,
Препрочетох "Едно от интервютата" от дневника.
И как може да отидете в детската градина, без да носите листа, дето след личните данни се пише:"Произхождам от работническо семейство"

Думичките "ДДС" и "статистически отчети" съм ги чувал от "Приказки по телефона"- "Готвя ДДС-то, нямам време за статистически отчети".
След "като сготвя ДДС-то се заемам с пресата" и от "Денят започва" денят минал...

дърти мъже 130кг на работа като счетоводител не взимат.. Трябва да преосмишиш живота си и да се ориентираш към други неща.

Здравей!

Откога чакам да се вестнеш отново, че тук е скучно. Не си идвал от осми март миналата година. Все им говоря на хората Бродягата това, Бродягата онова. Моя кумир. А ти не идваш и не идваш и все по-тъпо ми става да говоря за теб, а да те няма.

Иначе да прав си. Аз това и правя. Ама не ми се отдава съвсем, затова си седя вкъщи.

Преди няколко години (на предишната ми работа), го споделих с една младичка колежка, неотдавна завършила. Тя ми лепна прякора „Депресито“. По същото време имаше някакъв летен хит на кучето Деди Янки (и не помня кой още беше в песента), който се казваше „Деспасито“ (в превод „Бавно“). Много гърмеше. И на по него, ми измисли тоя псевдоним.

Месец по-късно тя си намери работа в София и замина. Остави ме с куп работа, която за година и нещо тъкмо започнах да вкарвам в ред, когато една друга колежка се върна от майчинство, загубихме клиенти, на всичкото отгоре правителството дигна минималната на 610. Първите две ги преживях, но последното не успях. Шефовете решиха просто да ме съкратят, вместо да ме мигрират на четири часа. Тия 610 бяха прекалено голям удар. На мен заплата с частта под масата ми беше по-малка. И на останалите колеги също.

Та така. Засега съм се преориентирал на диванен трол. Проблема е само, че килограмите растат. И пари няма, ама това не ме интересува.

Край на историята. Днес ходих в бюрото да се отчета. Те ми прекратиха регистрацията. Сделката е честна. Аз не бих работил за онази леля, дори да ми беше предложила. Tя от своя страна ме прецака и ми отне здравното.

Пито. Платено.

И кое му е честното като тая стрина е разбрала, че тая работа не е за теб в нейното предприятие и има риск да й въведеш някой рецептурник и калкулации, а ти попълнила, че си отказал работата?
И сега- и прекратена регистрация в ДБТ заради нея!

Но поне пък няма риск когато някоя друга каже на копоя си:" Обади се на твойта приятелка в бюрото по труда да прати някой" да пратят теб!

Щото тъй работят някои работодатели- само с приятелки, а после изпратените кандидати ги проверяват пак чрез приятелки и за родствени връзки- все едно ще работиш в някой секретен отдел, а то по цял ден им гледаш и слушаш малоумните прищевки, докато си работиш по ежедневните работни задачи."Оф, тоя/тая ми омръзна- обади се да пратят някой друг!"
Идва друг- копоя го оглежда и заключва"Не ми харесва!"...

За проблема с килограмите има решение. Има един "Vega test" провежда се от диетолог. Уреда представлява нещо като старите стабилизатори към телевизорите с два кабела като клещи за зареждане на акумулатор. Та единия край го стискаш в едната ръка, а другия край диетолога го допира до едни екстракти от различни храни в запечатани ампули и след като го допре до основата на нокъта на палеца ти на свободната ръка отчита и записва поносимост към определената храна. Дава ти резултатите подредени по групи- храни, които можеш да ядеш без ограничение, храни, които може да ядеш два пъти в месеца и храни, които можеш да си позволиш веднъж в месеца или въобще- за всеки индивидуално. Дава и други препоръки за полезни навици на хранене. Предварително пита за заболявания.

Баба ми е водих преди години- резултата беше за два месеца-17килограма като наблягаше на храните от първата група.
Най-смешно ми стана, когато апарата й отчете, че алкохол и цигари- организма й понася, но някои от храните-не!
И й казах "Бабо, давам ти една кутия цигари, една ракия и внимавай какви храни ще ядеш!".

<sup>Отговор на TaNikKa(01.07.2020 12:18):
TaNikKa каза:

Идва друг- копоя го оглежда и заключва"Не ми харесва!"...</sup>



Взаимно не се харесахме. Живеем на различни планети. Това е игра за двама.

Ами то и в счетоводните работи, ако трябва да се харесват, Лука Пачоли щеше да е открил партньора си-Лучка примерно или балочка, а не счетоводството и всички щяха да учат за арпаджика и отглеждането му до кромид, а не счетоводство.

А копоя, за който писах е от противоположния ти пол- в една категория сте, може и да се харесате!

В моя случай също беше жена. Но аз имам коя да харесвам и нямам нужда от други.

Имаш си я- затова пазеш нейния ли, твоя ли, вашия ли -диван!

Мене ме съкратиха през 2015г от работа, понеже един малоумен експерт като ми каза: "Дай ми, ма!" държах един кен "Загорка" с грозде / имах две кенчета/ и му налях в чашата и му оставих кенчето.
"Неща"- не щял безалкохолна бира.

После колежката му- подобна откачалка като него, пък искала да ми става приятелка, а аз съм била давала указания на счетоводители и съм си била говорила със счетоводители, а тя експерта по служебно правоотношение им искаше "осигуровките разбити" в отчетите и изпадаше в истерии!
Няма такива незаменими служители по служебно правоотношение! В кабинета на директора- аз, началничката, директорката изпънати като струни- въпросната експертка отпусната като парцал на деловодната маса: "Какви желания имаш?"

Точно на въпроси от детския й лексикон имах желание да отговарям, че ги назначили на длъжности по желание с работно време също по желание!
Една стотинка данък и осигуровка няма да внеса, докато не ги уволнят дисциплинарно!

^{Отговор на typtadrynka(01.07.2020 09:12):
typtadrynka каза:
На всичкото отгоре правителството дигна минималната на 610. Тия 610 бяха прекалено голям удар. На мен заплата с частта под масата ми беше по-малка.}

Сега разбирам, г-н Дрънка, откъде идва тази Ваша неистова омраза към такива копеленца-програмистчета като мен. То не било на лична, а било на класова основа - омразата на пролетария към средната класа. Тази омраза е много по-голяма от омразата към богаташа, защото пролетарият не си прави илюзия, че може да се сравнява с богаташ или пък някога да стане богаташ, докато винаги се е чудил с какво средната класа е повече от него и как така средната класа не е на неговото дередже. Това е както когато Доганя си взе ТЕЦ Варна, всички вдигнаха рамене и казаха "ами могъл, взел". Но когато стана ясно за мезонета и асансьора на Цветан Цветанов (Цвък), всички ревнаха с озъбен глас, защото си представиха как те биха могли да купят еФтин апартамент, ако някой им даде, но пък никой не си представя как би могъл да прецуни ТЕЦ :)

Иначе ми стана тъжно за Вас. Давам си сметка, че нямате много полезни ходове, ако и да имате изобщо такива. Ако приемате съвет от мен, то той е да се опитате при търсене на работа и при евентуално постъпване на работа да забравите за този Ваш демонстративен анархизъм. Както и да не влизате във философски спорове с началниците. В такива фирми, в каквито кандидатствате (дребни фирми, собственост на чорбаджии-тарикати), началниците няма как да са много свестни, умни, ерудирани и печени хора. С такива няма как да се водят смислени спорове. За работа пък на отговорна длъжност в голяма фирма не мисля, че имате шанс, тъй като няма да минете етапа на психоподбора. Вие сте конфликтна и егоцентрична личност, която трудно работи с други хора. (И аз съм такъв, затова предпочитам по възможност да работя предимно сам. Моята работа обаче го позволява, докато Вашата не).

Трябва да си намерите работа, защото стоенето без работа не си е работа. Никак не е лесно човек нищо да не прави. Знам го от личен опит. Когато няма преки ангажименти, човек се самообучава, занимава се със семейството си, със спорт, с хоби, пътува. Но на такъв режим може да се кара 3 месеца, 6 месеца, година. След това на човек му писва. Така че моят съвет е да не стоите дълго време без работа, тъй като ще се депресирате още повече.

Точно вчера жена ми ме попита: а, бе ти скоро не си се заяждал с тоя Димитров. Казах ѝ, че скоро не се е вясвал и ми е скучен. Филмирай си се в своя си измислен свят, не ми пречиш. Както аз не знам твоето житие, така не знаеш моето.

Но все пак ще си позволя радостта да те гледам опулен, като ти кажа, че съм бил на отговорна длъжност в не само една голяма компания. И като казвам големи, нямам предвид български. Дори нямам предвид разположени (мн.ч.) само на този континент. Кой каква е класа, е нещо, което съм учил, а вие уважаеми Димитров не сте. Дори знам, какво е класа, а вие не знаете :P

^{Отговор на typtadrynka(01.07.2020 22:42):
typtadrynka каза:
Точно вчера жена ми ме попита: а, бе ти скоро не си се заяждал с тоя Димитров. Казах ѝ, че скоро не се е вясвал и ми е скучен. Филмирай си се в своя си измислен свят, не ми пречиш.}

Ама ти с жена си все за мен ли говориш? Ужас! :)
Прочети си пак първия параграф на предишния ми постинг - виждам, че добре съм те определил.

Определил си единствено личната си диагноза. Филмирай се, колкото си желаеш. Не си даже далече от истината.

И не се ласкай. Разговорите ми със съпругата не са посветени на теб. Просто е забелязала, че с вас се заяждам най-много. И е почитателка на Тананика, както я нарича. Само тя ми била достойна конкуренция.

Ха! Достойна конкуренция- ти пазиш дивана, аз - "бюрото"!
Като се сетя за първото ми бюро- едно сгъваемо, туристическо- още мога да се мушна в него, с разликата, че първо трябва да седна на седалчицата и после да стегна плотчето.
Много тарикатско обаче- днес ще уча в хола- разтягаш го сядаш и започваш, утре в кухнята, обикаляш си с бюрото, то едно лекичко- тръбна мебел с тапицирана седалка и облегалка и дървено плотче.

<sup>Отговор на TaNikKa(02.07.2020 00:59):
TaNikKa каза:

Ха! Достойна конкуренция- ти пазиш дивана, аз - "бюрото"!</sup>


Конкуренция в цапането на форума с ненужни и непоискани мнения.

<sup>Отговор на typtadrynka(02.07.2020 02:14):
typtadrynka каза:


Конкуренция в цапането на форума с ненужни и непоискани мнения.</sup>


Никога! Това е дискусия- не държавен изпит! Още не са ми дали паролата за приложението "Чуваме се- ще се обадя да кажа".
То по месторабота ги бълват само ненужни, наш'те във форума били плява.

Нямах предвид конкретно тази тема, а цялостното ни представяне. Но дори тук. Виж от къде тръгна темата. Започна като едно предупреждение към младите, че е неблагодарна професия. Премина през много други неща. Засега завършва на обсесивната депресия на един господин, че някой го преследва по класови подбуди. Разбира се, той не е чел Маркс и не знае, какво говори.

Че то коя професия е благодарна? Има само горди, назначени на някакви длъжности, а останалите - длъжни да ги уважават!

Когато казвах, че не знае, какво говори, направих същото. Поставих му диагноза. От Психология разбирам точно толкова, колкото той от Икономика. Николко. Не съм сигурен, че знам, какво е „обсесивна“. Превеждам и го като „болезнено обсебен“, но силно подозирам, че означава нещо безкрайно различно. Точно какъвто е неговия случай с „класово противопоставяне“ и анархията. Даже ги е сложил в едно изречение.

Така, че малко или много, всеки от нас живее в свой, измислен свят на объркани представи. А обърканите представи са реалния повод за темата.

=*=

Коя професия е благодарна? Твърде екзистенциален въпрос. Благодарна е тази професия, в която се чувстваш добре. Но това може да бъде променено всеки момент. Опираш до хора. Така приятната професия мигом може да се превърне в кошмар. Ако живееш в Европа, това е гарантирано. Може би в САЩ не е така, но не съм бил, не знам. Само предполагам.

Ето го пак нашия герой. На книга, той има перфектната професия. Работата е лесна, много търсена и се изкарват много пари. Единствено трябва да си седиш на задника и много да четеш. Ако имаш две мозъчни клетки, то ще се справяш успешно.

Но, какво си признава? Признава си, че бяга от хората, предпочита да работи сам. Защо?

Отговора на този въпрос, е отговора, защо има мания за преследване. Постигнал е нещо лесно, даже не може да си отговори на въпроса защо е станало така. И сега смята, че останалите му гледат в паницата и искат да го прецакат. Човек живеещ у нас, лесно стига до подобни изводи.

Но точно в този случай, нещата са обратно. Той е представител на професия, която е извън това време и това пространство. Дори да не е напълно съзнателно, вижда, че неговия живот диметрално се различава от всички останали около него. Вижда, че неговите проблеми, не са обществените проблеми. И въпросите, които интересуват обществото, не са тези, които интересуват него.

Така изпада в самоизолация, просто, защото се чувства чужденец в собствената си страна. И не бърка. Той е такъв. Няма общо с нас. Това съчетано с вродената мнителност на българина води до изводите, които прави в по-горните си мнения. Неща, които по принцип биха могли да бъдат верни, но в неговия случай са нищо различно от дълбоки заблуди.

По често се наблюдава проявлението на изпаренията на спирт и алкохол и крайната им фаза -"Ти мен уважаваш ли ме?", обаче някои започнаха да скачат и да се бият и по работните места в канцелариите, което е крайната мярка за полученото неуважение към гордите и от гордите с права!
После пред прокурора казва "Не е вярно!"- все едно му подсказва на някакъв тест и понеже заема вече длъжността "Началник отдел "Бизнес статистика"" по служебно правоотношение й се разминава!

На друго мнение съм- нормално е създателите на софтуер да работят на места, където никой да не ги знае какво работят! Това, че се налага понякога да работят самостоятелно не означава, че работят в изолация!

Примерно за създаването на един софтуерен продукт от национално значение се е наложило да работят по създаването му в ЮАР.

Казвал съм ти го и друг път. Той не работи в НСИ, а за НСИ. Просто е създал Исбс по поръчка. Не е държавен служител, няма служебно правоотношение, честен частник е по собственото му определение.

В случая на неговата професия, алкохола е вреден. Макар, че много от колегите му живеят в постоянен стрес, заради нереални срокове и абсурдни задания. Но това по-често ги води до наркотиците, отколкото до алкохола. Не, че проблемите от тях са по-малки, но са различни.

Не можеш да го мериш с нашия аршин, трябва да е с неговия.

Зная, че не работи в НСИ! Ако работеше в НСИ или някое ТСБ нямаше да е толкова отзивчив при споделени проблеми във форума относно ИС"БС".

^{Отговор на TaNikKa(02.07.2020 10:14):
TaNikKa каза:
На друго мнение съм- нормално е създателите на софтуер да работят на места, където никой да не ги знае какво работят! Това, че се налага понякога да работят самостоятелно не означава, че работят в изолация!}



И да, и не. Той декларира, че работи сам, но Исбс не е нещо създадено от един човек. И дори поддръжката му не може да става от един човек. Това е прекалено комплексен портал.

Професията му позволява надомна работа и тя е често практикувана. Но в друго мнение той си признава, че има офис. Значи работи от вкъщи само по изключение.

Но пък той има един допълнителен проблем, който повечето му колеги нямат. Точно, защото говорят на различен език от нашия, то има един буфер от хора, които превеждат между тях и клиентите. Те никога нямат пряка връзка. В неговия случай, такива хора няма и се налага лично да работи с клиентите.

Не е възможно това да не води до случай подобен на кандидат-шефката ми от първото мнение. Изгражда си мания за величие, защото ясно осъзнава, че никой, от тези, с които общува, не знаят, за какво в действителност става въпрос. В същото време изгражда кристална кула, защото те нали са по-нисши?

Но в момента, когато не среща одобрение и възхищение, а това е обезателно да стане, превръща кулата си в затвор, за да се предпази. Така се ражда „нова, класова теория“.

Дръжки- води ги към дрогите! То, аз дето не съм инженер съм решавала задача няколко дни с решение няколко страници и после си като зомби...

<sup>Отговор на TaNikKa(02.07.2020 10:14):
TaNikKa каза:

Примерно за създаването на един софтуерен продукт от национално значение се е наложило да работят по създаването му в ЮАР.</sup>


Трудно ми е да го повярвам. ЮАР е една безкрайно изостанала страна. Там няма необходимите специалисти и следващите двадесет години няма да ги има. Може да има някакви европейци, които живеят там, но те не биха били достатъчни да обслужат само местния пазар.

Ако ми говориш за някаква държавна поръчка, то това е някакво мафиотско изпълнение, няма връзка с реалния пазар. И по начало, всеки у нас, който има някаква връзка с Африка е трудно да се повярва, че е нещо различно от бивш кадър на службите.

Нищо подобно!
Нямало специалисти! Били са там за да работят по проекта и за да не чуват тук шумовете кой какво работел и колко получавал, кой какво искал, кой на кой на какъв се правел, кой какво казал и подобни.

^{Отговор на TaNikKa(02.07.2020 10:28):
TaNikKa каза:
Дръжки- води ги към дрогите! То, аз дето не съм инженер съм решавала задача няколко дни с решение няколко страници и после си като зомби...}


Ами виждал съм го с очите си. Първоначално ги води до амфетите. Това е така, защото в този бранш е прието да се преработваш. И в най-големите компании, и в най-малките се работи далеч повече от осем часа на ден. Понякога и шестнадесет не са достатъчни. Не е рядък случая за седмица да изработят повече или равно часове на това, което би изработил служител от друга професия за месец.

Естествения резултат от това е прегаряне. То върви ръка за ръка с депресията. Почти няма човек минал през тази професия, който да не е изпадал в това състояние. Тези които успеят да излязат от него, след това стават по-добри професионалист. Тези, които не успеят имат нерадостната съдба на отрепки. Познавам хора и от двата типа. Това е тъжната реалност на тяхната „гримьорна“.

След като минат този етап, обикновено той идва рано в кариерата им, минават на тревица. Така успокояват нервите и продължават да са продуктивни още дълги години.

Няма обективни изследвания, но ми е интересно, каква е продъжителността на живота при такъв стрес. Предполагам, че не е много. Преди няколко месеца почина Пол Алън. Беше на шестдесет и нещо. А спря да работи още около четиридесет.

Не мога да си вадя заключения от единични случаи. Това е млад бранш. Бурното му развитие у нас датира едва от 14 години. Още нямаме хора в пенсионна възраст, които преимуществено стажа им да е минал в такива условия. Ще трябват поне още около двадесет години, за да почнат да вадят пенсионери. И поне още десет след това, за да се разбере мрат ли като мухи или все пак организма им е успял да издържи.

^{Отговор на TaNikKa(02.07.2020 10:40):
TaNikKa каза:
Нищо подобно!
Нямало специалисти! Били са там за да работят по проекта и за да не чуват тук шумовете кой какво работел и колко получавал, кой какво искал, кой на кой на какъв се правел, кой какво казал и подобни.}



Значи европейци с шефове шестаци. Аз какво казах?

Чувствителната напитка "6th sense" си носят в багажниците!

А точно от 14 години, анадолците и анадолките, дето родили на 16 годишна възраст и имали деца не спират да бълват идиотщини и да имат притенции за работа, длъжности и възнаграждения или заплашват с бой!

А в бранша, където са изтекли данни какво работи и колко получава, денонощно могат да ти пускат шумове от предварително записани идиотщини!

Нарича се „борба за оцеляване“. Това е нещо, което Димитров не би разбрал, но се учудвам, че ти не разбираш.

Ха- "борба за оцеляване"- борбите бяха по селските панаири!
Сега са на "знаеш ли каква къща има?" и устни команди за разпореждане с чуждото имущество- борба за крадене, плашене- не за оцеляване! Не знам за оцелял от тоя борба!

Ако не говорим за клептомания, то няма много причини различни от оцеляването, човек да краде. Права си в извода си, че това е ходене по наклонена плоскост и обикновено няма добър изход. Малко са тези, които могат да се похвалят, че са излезли от подобна среда. Но пък все пак ги има.

Аз се опитвам да го успокоя и мотивирам, а той все повече се зъби. Водел бил "борба за оцеляване" :)

В едно си прав - гос'ин Димитров не е водил борба за оцеляване. Борба за оцеляване водят кварталните философи, изгонени от всички работни места, където са работили, даже и от тези, където са работили на подминимална заплата.

Виж се само какво ти е отношението към нещата, които вършиш:

^{Отговор на typtadrynka(30.06.2020 17:23):
typtadrynka каза:
Днес имах интервю за работа. Виновен съм, че отидох абсолютно неподготвен и даже нямах автобиография. Причината е, че по принцип не търся работа, но ме пратиха от ДБТ и нямаше как да откажа.}


Как с такова отношение ще те вземе някой. Да не е луд!

При нас навремето дойде един кандидат за работа като програмист, който беше със стърчаща бутилка ракия от джоба на шлифера. Шлиферът беше пепеляв, защото юнакът беше падал някъде и при падането си беше ожулил брадата, която леко кървеше. Мисля, обаче, че ти го биеш този.

Каква клептомания при разпореждания за продаване на чужди недвижими имоти, частна собственост? Харесал я бил! А дали се продава- не е важно!

Показвам ти два варианта и проявлението им- Първи- назначени по служебно правоотношение- уговорено месечно възнаграждение- средно около 800лв или чисто получават около 720лв! Определеното работно време- скъсено до колкото си решат- мото "За толкова работа- толкова пари" и истерии и капризи, и в скъсеното работно време.

Втори вариант- дават им на тия с основното завършено, незавършено образование по 1000лв, колкото и на другите наети и се започва един контрол върху административната работа от общака с осми клас, понеже си мисли, че работата на бюрото не води до умора и тия, дето работят трябва да му слушат идиотщините...

<sup>Отговор на dtdimitrov(02.07.2020 11:47):
dtdimitrov каза:

Аз се опитвам да го успокоя и мотивирам, а той все повече се зъби. Водел бил "борба за оцеляване" :)
...</sup>


Говори си, не ми пречиш.

<sup>Отговор на TaNikKa(02.07.2020 11:50):
TaNikKa каза:
[...]

Показвам ти два варианта и проявлението им- Първи- назначени по служебно правоотношение- уговорено месечно възнаграждение- средно около 800лв или чисто получават около 720лв!
[...]

Втори вариант- дават им на тия с основното завършено, незавършено образование по 1000лв
[...]</sup>


1. При минимална заплата от 640, не мислиш ли, че 800 е твърде близо до минимума? Особено, ако говорим за столицата;

2. Ако на теб ти дадат 1 000 лв. (предполагам чисто), би ли работила като общ работник?

Аз съм работил като общ работник за далеч под хилядарка. Знам, какво представлява. Знам, какво представлява и работата на бюро.

Понеже струиш от воайорско любопитство, нека малко го позадоволя :) Гос'ин Димитров предпочита да работи предимно сам, защото гос'ин Димитров е педантичен и прецизен човек. Човек, който отделя внимание и не пести усилия за изпипване на детайлите. Болшинството хора обаче са калпазани, претупващи нещата. Хора, дошли в тази професия поради конюнктурни причини, а не поради призвание. Такива калпазани бързо се сблъскват с гос'ин Димитров и катастрофират.

Гос'ин Димитров отдавна е в положение да си избира с кого да работи и по какво да работи. Затова гос'ин Димитров работи с малък брой, но изключително качествени хора, с които е удоволствие да се работи :)

П.П. Това го подай на жена си, нали с нея заедно четете кой какво ти бил отговорил във форума. Ха-ха-ха :)

„Работи сам“ или „работи с малко хора“??? Последните били качетвени, невероятни, не знам, си какви. Някой май си противоречи :)

^{Отговор на typtadrynka(02.07.2020 12:30):
typtadrynka каза:
„Работи сам“ или „работи с малко хора“??? Последните били качетвени, невероятни, не знам, си какви. Някой май си противоречи :)}

Между "предпочита да работи сам" и "работи сам" има малка разлика, но не в третия знак. Влизам обаче в твоето положение - на човек учил 2 години машинопис (по твои признания) - че не можеш да четеш и осъзнаваш добре български език.