Здравейте,
интересуваме дължи ли се ДДС от МОЛ за установена липса,при усровие че мол има вина?
Благодаря Ви много и Ви желая спокоен ден!

Да
Мислете си че той ви е клиент все едно
Дължи си всичко по пазарна стойност

МОЛ следва да се задължи и с размера на подлежащия за възстановяване ползван ДК по чл.79(3), респ. чл.79(6) - в случая ДК за възстановяване не се влияе от пазарната стойност на липсата.
ДТ 442 / КТ 4532

....."наШта система 4-4-2еее"..........;)

о, завалията, горкия МОЛ :-РРР

Bubu17 е права
Необмислен отговор от моя страна :((
пазарна стойност , но ддс с ползв. ДК

Този въпрос от сутринта породи у мен един друг:

Някога съм учил за вземания по липси и начети и съответно доначисляване до пазарната стойност ако е по висока от отчетната в сметка Ценови разлики

Но това беше много отдавна и никога не ми се е налагало да прилагам

Сега питах, и някой ми каза на ЛС, че и сега е така. То осчетоводяването е елементарно Но аз не мога да се сетя кое е нормативното основание за това до начисляване

Ако може, нека някой ми посочи!!

Наистина в СС18 има накрая един ред кога се признава прихода по Ценови разлики при липси и начети Ама на какво основание ги вземаме тези разлики?

в СС2 се говори за нетна реализируема стойност но тя няма отношение към случая А и се намалява стойността до нея, когато отчетната е по висока, но после може да се повиши евентуално до първоначалната /историческата/

А в КТ пише:

Чл. 205. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят отговаря за претърпяната загуба, но не и за пропуснатата полза.

Че ако може някой да поясни как стоят нещата!

Върбанов

За мен логиката начетът на МОЛ да е по пазарна (продажна) цена (в случая, когато пазарната е по-висока от отчетната ст-ст) е тази, че ако трябва фирмата да купува липсващия актив сега, тя към настоящия момент би платила именно тази цена, а не отчетната стойност, която е била цена на придобиване към някакъв предходен момент.

И според мен смисълът на чл.205(1) – КТ е именно този – претърпяната загуба е пазарната цена, която ще трябва да се плати за купуването на нов актив – просто МОЛ следва да възстанови тази стойност в резултат на виновното си поведение за липсата.

Поразтърсих се и аз, но освен в Сметкоплана, действащ до 2001 г. не открих нищо по въпроса ти. Та в характеристиката на с/ка 442 пише така:

“Сметка 442 Вземания по липси и начети
Вземанията по липси и начети се записват по пазараната цена на липсващия актив, ако тя е по-висока от отчетната му стойност, или по цени, предвидени в съответните нормативни актове.”

Мисля, че наблягането ти на “пропуснатата полза” в чл.205(1) – КТ не е удачно в този случай – по-скоро според мен трябва да се наблегне на “претърпяната загуба”.
Виж че и в това е смисълът на начета по с/ка 442 – там се говори за вземания за нанесени щети и загуби по вина на МОЛ, а не за пропуснати ползи.
Така че не смятам, че има противоречие между чл.205(1) - КТ и сч. с/ка 442, а дори – напротив.

Моето мнение и същото като на г-н Върбанов,защоно и аз съм учил одавна тези науки.При начетното производство се взема по-високата от пазарната цена или отчетната стоиност.В случая ако има липса, следва да се приложи това правило/чл.24 от ЗДФИ -ДВ бр.33/2006 г./

Bubu17,

И според мен смисълът на чл.205(1) – КТ е именно този – претърпяната загуба е пазарната цена, която ще трябва да се плати за купуването на нов актив – просто МОЛ следва да възстанови тази стойност в резултат на виновното си поведение за липсата.

А според мен претърпяната загуба не е съизмерима с цената, която евентуално "ще трябва да се плати за закупуването на нов актив", а е съизмерима с вече платената цена, т.е. с отчетната стойност на актива. Иначе чл.205 би се обезсмислил.

П.П. Аре сега нещо за Формула 1 да си говорим... ;-)

Гостенин
Значи сме на едно мнение и с теб :)
Навярно имаш предвид чл.24 от ЗАКОНа за държавната финансова инспекция:
Чл. 24. Размерът на вредата по този закон се определя към деня на причиняването є, а когато този ден не може да се установи-към деня на откриването на вредата. Размерът на вредата се определя по по-високата от пазарната цена или отчетната стойност.

Саня81
Явно мислим различно :)
Според мен причинената вреда е именно в размера на пазарната стойност, защото този актив струва толкова в момента на липсата и ако трябва фирмата да го купува тя ще плати не отчетната стойност на липсващия актив, а пазарната му ст-ст.

ПП
За Ф 1 - нищо напреки нямам :)))

С пазарната цена на липсващия актив. Ако вие имате автомобил на 10 г. и след липсата си закупите нов автомобил, разбира се, че МОЛ няма да плати новия автомобил а ще плати пазарната цена на липсващия 10г. автомобил, а пък фирмата ще си закупи каквото реши (или въобще няма да закупува нов автомобил).

Хм, съгласявам се с теб, Бубу. Съвсем за други случаи се отнася чл. 205 от КТ...

Та кво за Формулата? ;-)

Скийте са - КТ в случая означава, че ако някой работник счупи машината на която работи, или част от нея, ще възстанови само стойността на увреденото от него имущество, а не печалбата, която би била реализирана от производството и продажбата на дадено изделие с тази машина. А когато МОЛ допусне липса, значи все едно си е купил въпросната липса, и си плаща сичко барабар с ДДС-то, есте.
Затва аз нема се занимавам с глупости, а както Саня81 ме посъветва, ще отида да изпия една бира! ;)

Съжалявам, че така зачезнах след задаване на въпроса, но просто служебните задължения не ми оставиха възможност. Благодаря за мненията Аз междувременно си обмислих и поизясних за мене си въпроса.

А когато МОЛ допусне липса, значи все едно си е купил въпросната липса, и си плаща сичко барабар с ДДС-то, есте.

Хубаво, но по коя цена си гу е купил? По цената на едро или по продажната? Знам практиката И аз съм плащал една година през стажа си като мол липса /първата, после ми увря главата :)/ Стоките по се водят в обекта по продажна стойност и ако има липса, плащаш пак по нея. Въпросът ми е защо. Ако все още има такава практика аз не намирам нормативно основание за това. Ако някой посочи, ще се съглася.

За мен нещата, както ги разбирам в момента, стоят така:

Наистина чл 250 може да значи че ако раб. повреди машината ще плаща само нея, но не и престоя докато се пусне нова машин Но пропусната полза може да значи също, че ако липсва стока от склада ще плаща тази сума, която предприятието ще употреби да закупи нова такава, а не тази, която евентуално би получило, ако продаде стоката

В този смисъл пазарната цена аз разбирам като цената на която предприятието би могло да си възстанови щетата и то ще се приложи ако е по висока от отчетната Даже мога да се замисля дали и това е вярно във връзка с задължението за преоценка на СМЗ но в момента не съм го обмислял
Основание за това становище намирам в ЗЗД - непозволено увреждане, и в цитирания вече чл 250