Частна фирма за обучение и преквалификация сключва договор с бюро по труда / те са освободени от ддс по закона за ддс чл. 41 / в договора стоиността на услугата е без ддс и съответно бюрото не желае и не може да заплати полагащото се ддс върху стоиността на услугата. Получава се така че , фирмата трябва да си отчисли ддс от стоиността и да си го плати на държавата без да го е получила действително.
Къде е уловката тук в закона? Май частиниците да духат супата и да си внасят ддс-то без много да му мислят?
Кажете колеги правилно ли съм разбрала закона или има уловка?

аз както винаги нищо не разбрах, та...ако може отначало?

има уловка и то голяма !!!!! в чл.41 пише че организации с дейност - обучение и преквалификация услугите им са освободена доставка !!! а в закона не дададено описание на организациии . Такова определение е в ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

Чл. 18. Институциите в системата на професионалното образование и обучение са:

професионални училища;
професионални гимназии;
(нова - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) училища по изкуствата;
(предишна т. 3 - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) професионални колежи;
(предишна т. 4 - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) центрове за професионално обучение;
(предишна т. 5 - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) центрове за информация и професионално ориентиране;
(отм. - ДВ, бр. 103 от 2002 г.);
(предишна т. 6 - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) центрове за квалификация на обучаващите

Чл. 22. (1) Центровете за професионално обучение и центровете за информация и професионално ориентиране са държавни, общински или частни, български с чуждестранно участие и чуждестранни

От препратката по този закон става ясно , че частните фирми също имат право да извършват услуги които са освободена доставка и съответно нямат право на данъчен кредит свързани с тези доставки.

А аз разбрах, че цвети добре е разбрала проблема на сделки м/у регистрирани инерегистрирани фирми, а знаещ и подсказа изход от ситуацията :)