Собственик на ЕТ разширява сградата на цеха си за производство. Нот. акт е на физическото лице т.е. собственика на ЕТ-то. Питането ми е редно ли е тези ф-ри да се осчетоводяват като се набират по сметка 207 и после с протокол да се увеличи стойността на сградата. Ако това е редно предполагаму, че ще има и право на ДК.

Първо "вкарайте" сградата в ЕТ-то.

Да разбирам ли че трябва да мине през нотариус и от физ.лице да стане собственост на ЕТ-то ли. Няма ли нещо което да ме спаси да не се минава през това

Аз не съм убедена че ако имотът е СИО с "оная" декларация за съгласие от жена му пак няма да има проблем с половината от ДК.

тониЛ,
Може ли малък жокер защо мислиш така?

тониЛ, ако знаеш нещо, което мога да използвам, моля те да осветлиш нас незнаещите

Първо всички документи си озакони на фирмата /скица, план, разрешително за строеж и др. / тогава набирай разходи по 207 с/ка. На мой клиент му взеха 7 000 лв ДДС в/у такива разходи, тъй като най-малко и аз съм допуснала че земята и сградата в/у нея не се водят на фирмата , а на съпругата му.Той ми представя фактури за строеж, аз си ги трупам в с/ка 207 накрая връщай ДДС върху тези суми и с право. Като е имал сливи в устата , аз да не съм длъжна да го разпитвам като следовател кое имущество на кой се води , да връща пари като поп ?

Я да видим това ще ви свърши ли работа ;-Р

Решение № 12864 от 17.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2007 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева

чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС, (отм.), вр. с
чл. 62, ал. 1, т. 4 ППЗДДС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ Боян Илиев" гр. Самоков срещу решение № 52 от 23.03.2007 г. по адм. дело № 2556 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу ДРА № 690/7.02.2005 г. на ТДД София Област, потвърден с решение № 1646/29.06.2005 г. на Директора на РДД София, в обжалваната част за непризнато право на данъчен кредит по ЕАД № 5000/4-31060/4.07.00 г. за данъчен период от 23.07.2004 г. 31.07.2004 г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът Директорът на дирекция ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА:

За да постанови обжалваното решение Софийският градски съд е приел, че за жалбоподателя ЕТ Боян Илиев" не е налице правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък преди дата на регистрацията му по ЗДДС, тъй като не са спазени изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че не са спазени и условията на чл. 62, ал. 1, т. 4 ППЗДДС (отм.), съгласно който правото на данъчен кредит при внос на стоки е налице, когато вносителят притежава писмена митническа декларация за вноса на стоките, в която е вписан като титуляр. В конкретния случай в процесния ЕАД като титуляр на вноса е вписано физическото лице Боян Илиев, а не ЕТ Боян Илиев", поради което съдът е приел, че жалбоподателят ЕТ Боян Илиев" не е титуляр по процесния ЕАД.

Решението е неправилно.

Спорът по делото се свежда до това налице ли е идентичност между физическото лице Боян Илиев, вписан като титуляр във вносната митническа декларация и жалбоподателя ЕТ Боян Илиев". За решаването му следва да се има предвид, че не съществува разлика в правния субект на едноличния търговец и на физическото лице. С регистрацията си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност различна от тази, която притежава като физическо лице, а само се персонифицира чрез него, образувайки предприятие за извършване на търговска дейност, от която получава доходи. Последните обаче стават неразделна част от имуществото му като физическо лице. Следователно е налице идентичност между физическото лице Боян Илиев, вписан като титуляр във вносната митническа декларация и жалбоподателят ЕТ Боян Илиев". От този извод следва, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 и 2 ЗДДС (отм.), вр. чл. 62, ал. 1, т. 4 ППЗДДС (отм.) и следва да му бъде признато право на данъчен кредит за начислен данък преди дата на регистрацията му по ЗДДС.

Предвид изложеното, решението като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна вместо него следва да се постанови решение по съществото на спора, като се отмени процесния ДРА.

Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222, ал. 1

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 52 от 23.03.2007 г. по адм. дело № 2556 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ДРА № 690/7.02.2005 г. на ТДД София Област и потвърдилото го решение № 1646/29.06.2005 г. на Директора на РДД София, в обжалваната част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 5959.80 лв. по ЕАД № 5000/4-31060/4.07.00 г. за данъчен период от 23.07.2004 г. 31.07.2004 г.

Решението е окончателно.

Е за това ако мога да се хвана За решаването му следва да се има предвид, че не съществува разлика в правния субект на едноличния търговец и на физическото лице. С регистрацията си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност различна от тази, която притежава като физическо лице, а само се персонифицира чрез него, образувайки предприятие за извършване на търговска дейност, от която получава доходи

За "половинката" на ЕТ-то, както и за "половинката" на ДеЕсето...


Решение на ВАС № 8712 от 25.09.2007 г.


Казус: В счетоводството на ЕТ са заведени разходи за придобиване на ДМА - търговски комплекс и сервиз за охранителна техника. За строително-монтажните работи е ползван данъчен кредит. Обектът се строи върху земя, чиито собственици са собственикът на ЕТ и неговата съпруга. Разрешителното за строеж е издадено на името на физическите лица, а не на фирмата. Ревизиращият орган начислява ДДС върху половината от стойността на фактурираните за периода строителни материали и СМР с мотива, че е налице доставка на строителна услуга на съпругата на собственика на ЕТ, която в качеството си на собственик на половината от земята се явява и собственик на половината от построеното върху нея. Актът е потвърден от окръжния съд.
Приложим закон: ЗДДС (отм.)
Решение на ВАС № 8712 от 25.09.2007 г.
Становище: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от окръжния съд. В хода на ревизията е установено, че едноличният търговец е извършил разходи за закупуване на строителни материали и за СМР. Разходите са осчетоводявани по сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА, като в същото време търговското предприятие не разполага със собствена земя и сгради. Установено е също, че строителните работи са извършени в недвижим имот, закупен от физическото лице, собственик на ЕТ, по време на брака му, че имотът е деклариран по реда на чл.14, ал.1 от ЗМДТ от физическото лице, а не от едноличния търговец, че разрешителното за строеж е издадено на името на физическото лице и съпругата му, че при извършената делба на сградите са участвали физическото лице и съпругата му и прочие. Спорните моменти се свеждат основно до това, дали е извършена строителна услуга от страна на едноличния търговец по отношение на неговата съпруга в качеството й на съсобственик на недвижимия имот, върху който е извършено строителството, следва ли да бъде начислен ДДС върху тази услуга, респективно да се признае право на данъчен кредит на търговеца.
Окръжният съд е приел за законосъобразен извода на данъчния орган, че по отношение на съпругата на едноличния търговец, в качеството й на съсобственик на половината от терена, а по силата на чл.92 от Закона за собствеността - и на половината от построения от ЕТ обект "Търговски комплекс и сервиз за охранителна техника", е налице доставка на строителна услуга, която е облагаема по смисъла на чл.6, ал.1 във връзка с чл.8, т.3 и чл.32 от ЗДДС (отм.), поради което следва да бъде начислен ДДС върху половината от стойността на фактурираните строителни материали и СМР през ревизирания период.
Този извод на съда е правилен и обоснован.
Неоснователно е оплакването, че окръжният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е възприел заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно чл.157, ал.3 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. За да не възприеме заключението на експерта, съдът не се е позовал единствено и само на това, че по делото не са представени доказателствата, върху които е изградено заключението. Видно от мотивите на съдебния акт, съдът е взел под внимание всички факти и обстоятелства, в това число, че в процесните фактури липсва разграничение на вида извършени СМР, както и че вещото лице е направило правни изводи по отношение на собствеността на строителните обекти и е коментирало приложени по делото доказателства, което е прерогатив единствено на съда.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. След като по делото е установено по несъмнен начин, че недвижимият имот е закупен от физическо лице по време на брака му, деклариран е като закупен от физическо лице, строителните разрешения са издадени на физически лица и прочие, то правилно е прието, че по отношение на съпругата на търговеца, която е съсобственик на недвижимия имот и на изградените върху него обекти, е налице строителна услуга по смисъла на чл.6, ал.1 във връзка с чл.8, т.3 и чл.32 от ЗДДС (отм.). По смисъла на чл.25, ал.1, т.1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати - тази на извършване на услугата или тази на плащане, поради което е без значение за спора представеният по делото договор за строителство, сключен между едноличния търговец и съпругата му.
По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на окръжния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и при условията на чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Благодаря ти, тониЛ При мен собственика е един по нот.акт, но следва ли според теб да заключа, че като е по време на брак трябва да се ползва 1/2 ддс

много интересно с каква фактура ще искате ДК ? на ЕТ или на бай Драган

Вкарайте земята и сградата в ТП на ЕТ. Но това следва да стене преди постояването на пристройката в груб строеж. Построеното ще е в режим на СИО, дори земята да е само на единия съпруг.

До ели Ф-рата ще е на ЕТ-то Мег сори, но би ли пояснила какво е ТП и СИО. Не съм се занимавала със строителство и може би пропускам нещо.
Благодаря

ТП- търговско предприятие, като имущество.
СИО-съпружеска имуществена общност-бездялова имуществена общност на съпрузите.

ако сградата е вкарана в ЕТ с декларация на съпругата, по реда на ЗДДФЛ, тогава спокойно ползвайте пълен ДК за цялата сума на СМР, а не за половината.

когато дойде време за връщане на актива от ЕТ на ФЛ ще видим какъв закон ще имаме :)

ТП леле съвсем сдухах :)))))))

Ели, колегата каза,че нотариалния акт е само насъпруга, а не насъпругата. За какво ти е нейната декларация?

Аз се чудя :-))) дали да е фактурката на Бай Вълчо или да е на ЕТ Вълкан Ефенди...
Завалията като го е купил това цехче, бил ли е женен или е хайманосвал още?

Ама така и така почнахме да се замяраме тука със съдебни решения, да пльосна едно друго, дето много ме радва:

Решение № 3505 от 18.04.2005 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2004 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова
чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК

Производство по чл. 33 - 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс . Образувано по касационна жалба на Елена Георгиева Панайотова от гр. София против Решение от 26.03.2004 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, IIIг състав по адм. д. № 1782 по описа за 2003 г., с което като неоснователна била отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт (ДРА) № 425 от 5.11.2002 г. на данъчен орган при ТДД гр. София, потвърден с Решение № 676 от 4.04.2003 г. на директора на РДД гр. София, в частта му, с която на жалбоподателката за данъчни периоди 1.01.1996 г. до 31.12.2001 г. са определени данък общ доход и данък доход, съответно по ЗДОД и по ЗОДФЛ общо в размер на 31 953,64 лв. главница и 10 946,36 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК вр. чл. 11 ЗВАС, изразяващи се в това, че съдът игнорирал същественото процесуално нарушение при издаването на ДРА, състоящо се в това, че с акта били определени едновременно задължения на физическото лице Панайотова и на регистрирания от това лице едноличен търговец ;неправилно било прието, че данъчно задължено за получените доходи от отдаване под наем на процесния магазин е физическото лице, а не ЕТ, който е издавал фактури за получения наем и е декларирал тези приходи в годишната си данъчна декларация ;необоснован бил изводът на съда, че нямало доказателства за включването в имуществото на предприятието на вещното право на ползване на процесния магазин, щом всички ремонти на магазина са извършени от едноличния търговец, плащането на цената по отстъпеното ограничено вещно право също била плащана от търговеца, а протоколът за включване на това право в предприятието бил представен още по време на ревизията и не бил оспорен ;не били съобразени извършените разходи по ремонт на магазина общо в размер на 3 522,90 лв., с които е следвало да се намали данъчната основа;при положение, че се приеме, че физическото лице дължи процесните данъчни задължения - половината от тях следва да се плащат от съпруга на лицето поради режимът на СИО за процесното вещно право на ползване. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което ДРА да бъде отменен в обжалваната част, евентуално-връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Претендират се разноски.
Ответната по жалбата РДД гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на съдебното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и наведените в нея оплаквания, при спазване разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното :
Предмет на съдебен контрол пред СГС е бил цитираният по-горе ДРА, в посочената му част, с която на жалбоподателката за данъчни периоди от 1.01.1996 г. до 31.12.2001 г. са определени данък общ доход и данък доход, съответно по ЗДОД и по ЗОДФЛ общо в размер на 31 953,64 лв. главница и 10 946,36 лв. лихви., определени на базата на недеклариран от физическото лице приход от отдаване под наем на недвижим имот. За да отхвърли жалбата на касатора, СГС, в решаващия си състав, е приел, че жалбоподателката е придобила като физическо лице срочно и възмездно ограничено вещно право на ползване на магазин, без да го отчете като дълготраен нематериален актив в счетоводството си като едноличен търговец и макар като едноличен търговец да е сключила договор за отдаване под наем на магазина с трето лице, за получаването на наема по който договор като ЕТ е издавала фактури, макар като ЕТ да е извършила ремонт на отдадения под наем обект и пак в това си качество да е превеждала вноските по цената на учреденото вещно право на ползване на собственичката на имота, данъчнозадължено лице за получения по договора за наем приход е физическото лице, а не едноличният търговец.
С регистрацията на едноличен търговец от физическо лице не се създава нов гражданскоправен и данъчен субект. На осн. чл. 5 от ЗОДФЛ данъчен субект е местното физическо лице, чийто доходи като физическо лице и тези от предприятието му на едноличен търговец са облагаеми, на осн. чл. 1 от същия закон . Аналогична е разпоредбата на чл. 1 от Закона за данък върху общия доход (отм.), но приложим за част от процесния ревизиран период, която сочи като данъчно задължени лица по този закон българските граждани за доходите, придобити в страната или внесени от чужбина и чуждите граждани -за доходите им от източници в страната. Предвид това, данъчната ревизия на този субект за определен период по облагане на доходите на лицето, включва определяне на данъчните му задължения както върху приходите му като физическо лице, така и върху тези като едноличен търговец (както е и процедирано в случая). С възмездното придобиване на срочно ограничено вещно право на ползване на магазин от физическо лице, няма пречка това имущество да се ползва за стопанската дейност на регистрирания от това лице едноличен търговец, като не е необходима никаква форма на прехвърляне на това право на едноличния търговец, поради идентичния субект, за разлика от апортирането на непарични вноски в търговски дружества. Освен това, не е необходимо и отдаването под наем на процесния магазин да е дейност по предмета на дейност на едноличния търговец, щом последният е регистриран търговско-правен субект. Без съмнение, от счетоводна гледна точка, процесното вещно право на ползване на недвижим имот, представлява "друг дълготраен нематериален актив" по смисъла на НСС-5 и чл. 19 от Закона за счетоводството (отм.). Критерият, обаче, дали това вещно право се използва от физическото лице или с оглед стопанската дейност на регистрираният от него едноличен търговец е фактически, а не счетоводен. Щом договорът за наем с трето лице за магазина е сключен с едноличния търговец, последният е издавал всички фактури за получаването на наема и в търговското си качество е извършил ремонт на имота, като в крайна сметка е декларирал посочения приход като такъв на търговското предприятие, се налага изводът, че приходът от отдаването под наем на този имот е приход от дейността на едноличния търговец, а не на физическото лице. По делото е представено и прието и заключение на вещо лице, неоспорено от страните, съгласно което процесният приход от договора за наем е осчетоводен като приход на предприятието на ЕТ. Обстоятелството, че посоченото вещно право не е осчетоводено по сметка 219 "Други дълготрайни нематериални активи" в предприятието на едноличния търговец е от значение за признаването на разходи на търговеца във връзка с използването на този актив и в крайна сметка рефлектира върху данъчните задължения върху доходите на лицето от дейността му като едноличен търговец, но не обосновава, при установените по-горе факти, извода че приходът от този актив е такъв на физическото лице, на което е извършена процесната ревизия.
По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия си състав, намира че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК вр. чл. 11 ЗВАС, поради което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна-вместо него следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което по жалбата на Елена Георгиева Панайотова от гр. София, процесният данъчен ревизионен акт следва да бъде отменен в обжалваната част, като незаконосъобразен.
При този изход на процеса, Регионална данъчна дирекция гр. София следва да заплати на Елена Георгиева Панайотова деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 185 лв.
Воден от гореизложеното и на осн. чл. 40, ал. 1 и 2 ЗВАС, съдът
РЕШИ:
Отменя Решение от 26.03.2004 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, IIIг състав по адм. д. № 1782 по описа за 2003 г. като вместо него Постановява: Отменя по жалбата на Елена Георгиева Панайотова от гр. София данъчен ревизионен акт (ДРА) № 425 от 5.11.2002 г. на данъчен орган при ТДД гр. София, потвърден с Решение № 676 от 4.04.2003 г. на директора на РДД гр. София, в частта му, с която на жалбоподателката за данъчни периоди 1.01.1996 г. до 31.12.2001 г. са определени данък общ доход и данък доход, съответно по ЗДОД и по ЗОДФЛ общо в размер на 31 953,64 лв. главница и 10 946,36 лв. лихви., като незаконосъобразен.
Осъжда Регионална данъчна дирекция гр. София да заплати на Елена Георгиева Панайотова от гр. София, съд. адрес гр. София, бул. "Скобелев" № 16 вх. В ет. 2 ап. 22, адв. Ж. Ранчева, деловодни разноски в размер на 185 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Федор Венедиктович Езерский тенкс, ама я ми кажете отде ги копвате тез хубости :)))))))))

данъчният закон обаче е друг и вече изисква определена форма на вкарването на имота в търг. пр-е.

Че кой е казъл, че имота трябва да е задължително в предприятието, за да може да си го ползва временно за да извършва някаква дейност ;-))) Не виждам да искат данъчен кредит върху целия цех, а само за ремонта му ;-Р

разширяването на цеха не е ремонт.

Не не е ремонт наистина.Строежа новия е почти толкова колкото стария цех

мег, чета следното нещо по-горе

"При мен собственика е един по нот.акт, но следва ли според теб да заключа, че като е по време на брак .. "
в нотариалния акт може да е само Драган, но това не изключва съсобственост на съпругата, ако е придобито по време на брака ....

Аха. Както и не изключва собственост и на съпругата, т.е. СИО, само върху сградата, ако тя е построена по време на брака върху земя на съпруга.

Може да е придобито по наследство, завет или дарение и да си е извадил натариален акт. Може да е придобито придобил преди брака земята, а по времена брака да строи.
Разбирасе може и да е покупка.
Азвчере се чудех на договор за покупка на автомобил, вкойто не фигурира съпругата на купувача.

Страхувам се, че с това "вкарване" и "изкарване" ще има куп дела и разправии до година-две.
Щото за тези, които са "вкарали" някои няма да им признават целия ДК за подобренията или новоизграденото. Или още по-лошо - че нямат изобщо право на ДК. А ще викат, че имат право на кредит изцяло само върху данъка по експлоатацията на вещта, която е включена.

А за тези, които първо са вкарали, а после изкарали ДДС ще търсят при всички положения. Щото било продажба.

Пък от друга страна разширението ще е изградено чрез ЕТ-то. И съпругата му не е собстненик на него(разширението). Щом си е "вкарала" половината от УПИ-то в ЕТ-то, значи новоизграденото вече не е нейно.

Абе с две думи аз ако трябваше да се омъжа щях да си търся кандидат, който в никакъв случай не е ЕТ. Ако ще пръв хубавец да е и червив с пари.

Той ако е наистина "червив с пари", ще му стигнат и за строеж, и за ДДС, и за лихви...

Малиййй, Тони... ами поне не може ли да е от оня тип, дето беше онова писмо за ЕТ и същевременно собственик на ЕООД или няколко такива ;-))))
Тогава само ще вкарва и изкарва дялове, а при тях няма ДДС ;-)))

Аз се извинявам, че се намесвам в темата, много сте ми "високи" :) тук, но някой би ли ми обяснил каква е била логиката на закона с този член ...ФЛ да включи имуществото си в ЕТ, един вид защо го разрешиха тъй да се каже.....Най-просто и елементарно казано от моя страна: кой какво печели?

Бившат@, преди да го вкарат този член, ЕТ вкарваше и изкарваше имущество в предприятието си както си иска и колкото си иска. Например, купува си една джипка с фактурка, глътва ДДС-то и после го изкарва от предприятието, като нищо не можеха да му кажат.
Сега му викат - като го изкараш, това има режима на продажба, така че връщай ДДС-то ;-)
А и вкарването вече е едно такова.... да си пазиш фактурката на трактора, дето го крадна от ТКЗС-то... кофти работа :-)

Федя, днес си в особено настроение :))) но не беше баш така
имаше невъзможност лично имущество на ФЛ да влезе в партимониума на ЕТ поради липсата на правна възможност
стигаше се до абсурда да се продава от ФЛ на ЕТ и то с нотариални договори, което си е направо немислимо от където и да погледнеш :)

и след толкова години чуденка как точно нещата да се доближат до истината с това нещастно и осакатено ЕТ, измислиха този вариант, който е по-добро от нищо :)

е ... тепърва ще му събраме попарата и на това решение, но сега поне има нещо написано в закон, колкото и да е лош :)

Аааа, Ели, вярно че една камара време спорехме с колеги... много близки на нотариуси ;-D
и че имаше "материален интерес" при "такива сделки" ;-D

"Поради липсата на правна възможност"
Абе, не беше то баш тъй...
Кое е отнемало правната възможност едно ФЛ да вземе решение да търгува, използвайки личния си примерно фризер. Т.е. да включи фризера в предприятието си. Откъде следва, че допреди 2007 за това се е искала особена форма...
Разбира се, това е според мен, не според НАП, не и според ВАС по делото там за един арабин.
Пък според определени нотариуси, както знаем, правната възможност беше точно продажба. ;-)