Моля ви за съдействие, колеги, според мен неустойките не би следвало да се облагат с ДДС, но кое ще е основанието за неначисляване във фактурата ?

Изобщо не се пуска ф-ра. чл.84 от ППЗДДС

Прочети добре чл.26,ал.2 , важното е неустойката да е с обещетителен характер, за да не се включва в данъчната основа за облагане с данък.

Изх. № 24-34-95
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Запитване от „……………………"АД, гр………… по ЗДДС, относно данъчно третиране на лихви и неустойки с обезщетителен характер
В отговор на запитване от „…………." АД, гр………………по ЗДДС, относно данъчно третиране на лихви и неустойки с обезщетителен характер, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
При преценка дали определена лихва или неустойка следва да бъде обложена с ДДС, във всеки конкретен случай следва да се извършва също и преценка на характера на лихвата или неустойката.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.
Следва да се има предвид, че лихвите и неустойките със санкционен характер, т.е тези, които са уговорени като допълнителна санкция (в допълнение към тази, която
компенсира неизпълнението на договора и представляват заместваща престация), се включват в данъчната основа.
В конкретния случай, от изложените в писмото Ви обстоятелства, лихвата за просрочие, начислена от дружеството Ви по търговски договор, следва да се счита за лихва с обезщетителен характер /по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗДДС/, имаща за цел да обезщети кредитора за неизпълнение на договора.
С оглед гореизложеното, изхождайки от нормата на чл. 84 от ППЗДДС, считаме, че за начисляваните от Вас лихви за просрочие, като такива с обезщетителен характер не следва да се издава данъчен документ.
За тях трябва да се издава само документ, който удостоверява заплащането^им от съконтрахента по конкретния договор.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/МАРИЯ МУРГИНА/