Първо - Има ли право на данъчен кредит наемателят ,като обекта е стопанисван една година?
Имаше едно указание на Мургина за ремонтите на наети активи,може ли някой да ми го открие,че аз отново нищо не направих с търсачката

1. НЕ
2. В такъв случай за какво ти е?

Виж това.....

“9.Има ли и каква е доставката при ремонт (подобрение) на чужд актив?
При извършването на услуга от държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за ползване актив е налице приравнена доставка на услуга по чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС.
Само безвъзмезден ремонт на нает или предоставен за ползване актив не се облага с ДДС и само в случаите, когато активът фактически е бил ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години:
Дефинициите на ремонт и подобрение са дадени в §1, т. 31 и т. 32 ЗДДС, като повтарят дефинициите от ЗДДС 1999.”

“35.Облагат ли се с ДДС ремонти и подобрения на чужди имоти по ЗДДС?
Данъчните проблеми относно ремонт и подобрения на чужди активи са регламентирани в следните законови разпоредби на ЗДДС:
-Чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС, която изрично приравнява ремонти и подобрения на чужди активи на доставка на услуга.
-Чл. 9, ал. 4, т. 2 и т. З ЗДДС, която изрично изключва от облагаемите доставки някои безвъзмездни хипотези при ползване и концесия.
-Т. 31 и т. 32 на § 1 от ДР ЗДДС, даващи определения на понятията "ремонт" и "подобрение".
-Чл. 25, ал. З, т. 6 ЗДДС, регламентираща специална дата на възникване на данъчно събитие при облагаеми ремонти и подобрения;
-Чл. 70, ал. З, т. З ЗДДС, относно право на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на ремонти и подобрения на чужди активи
А. "Приравнена доставка";
Приравняването е регламентирано в чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС:
Извършването на ремонт или подобрения на чужди движими или недвижими вещи винаги води до увеличаване на тяхната стойност и до "имуществено разместване" между собственика и подобрителя. От гледна точка на вещното право възниква ситуация подобна на сделка. Тази ситуация възниква направо по силата на специалния вещноправен закон - Закона за собствеността.
В конкретния случай на ремонти и подобрения, извършването на услугата е именно направо на основание на закона.
Спецификата на хипотезите обаче, създава спорни ситуации, които объркват практиката. Много често се оспорва изобщо съществуването на доставка. Именно по тази причина, с чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС се извършва едно правилно поясняване на обстоятелството, че ремонтът и подобренията са приравнени доставки. В този смисъл, тази разпоредба е пояснителна, т.е. не регламентира нищо ново и различно.
Б. "Безвъзмездна доставка";
Този вид доставка е безвъзмездна, защото "получателят" нито плаща нещо на "доставчика", нито разходите се компенсират срещу някакво насрещно плащане - за наем или друго плащане на ползване.
Най-масовият случай е отнася за ремонт и подобрения на наети недвижими имоти(помещения).
Наемателят ремонтира помещението за своя за своя сметка, без тази разноски да се прихващат срещу наема.
Ако има прихващане срещу наем, то ситуацията е съвсем различна и не се регламентира от чл. 66, защото има "плащане" и не е налице безвъзмездност.
В. Активите са движими или недвижими вещи;
Предмет на ремонт или подобрения са предимно наети недвижими имоти - магазини, офиси и др. подобни.
Също така ремонти и др. могат да се извършват и на наети движими вещи - автомобили, камиони, кораби самолети и др. подобни.
Нетипично за понятийния апарат на ЗДДС, вместо вещи се използва счетоводния термин активи.
В рамките на едно правилно тълкуване, под "активи" следва да се разбират непотребими недвижими или движими, индивидуално определени вещи.
Г. Активите са чужди в хипотеза на "наети" или "предоставени за ползване";
От юридическа гледна точка терминът "ползване" не е специален, а е родов.
Така, например, при наем е налице възмездно ползване по облигационно правоотношение.
При заема за послужване е налице безвъзмездно ползване по облигационно правоотношение.
При правото на ползване на недвижим имот е налице възмездно или безвъзмездно ползване по вещно правно отношение, което възниква по силата на нотариален акт.
При концесията е налице специален вид ползване на имоти, които са публична държавна или общинска собственост.
Горните примери са чисти терминологични уточнения, които не влияят върху анализа на текста.
За относителна яснота по различията между облигационното ползване и вещното ползване ще уточним, че вещните ползуватели, вкл. концесионерите имат повече права от наемателите.
Казано по - просто, вещните наематели(и концесионерите) са повече ползватели от наемателите.
Д. Държател или Ползувател;
Тук също се налага терминологично уточнение, защото държател е също родово понятие спрямо "ползувател".
Ползувателят за да ползва трябва да държи сам или чрез другиго.
Държателят може и да не ползва. Следователно, ползването задължително включва в себе си и държането, т.е. упражняването на фактическа власт върху актива.
Държателят мое и да не е ползувател. Ползувателят е винаги държател.
Концесионерът е вид държател и ползувател по специален закон на специални имоти. За него възниква т.нар. "особено право на ползване".
Е. Определения на "ремонт" и "подобрение";
Определението на "ремонт" и „подобрение" са регламентирани в §1. т. 31 и 32 от ДР ЗДДС, като дефиницията е пряко реципирана от т. 6 "Последващи разходи" от двата стандарта НСС №16 и МСС №16 относно "Дълготрайни материални активи".
Ж. Облагаемост и необлагаемост на приравнените доставки;
По принцип, извършването на ремонт и/или подобрение на чужд актив е облагаема приравнена доставка - независимо да ли е срещу възнаграждение или е безвъзмездна.
По изключение, ако е извършен само ремонт и ползването е за срок по дълъг от три години, или е извършено подобрение от концесионер, ЗДДС регламентира, че това е необлагаема безвъзмездна доставка, която не се облага с ДДС.
Това изключение е регламентирано в чл.9, ал. 4, т. 2 и т. 4 ЗДДС:
Още при пръв поглед върху текста, може да се видят и спецификите:
По т. 2 не е налице облагаема доставка само при ремонт, докато при т. З(концесия) не е налице облагаема доставка само при подобрения.
За да не стане объркване относно концесионерите, веднага трябва да уточним, че концесионерът е "ползувател" по т. 2 и подобрител по т. З, т.е. за концесионера е налице "облага" и за ремонта и за подобренията.
3. Тригодишен срок;
При ползване(наем) под три години е налице облагаема доставка, която се облага с ДДС, При ползване(наем) над три години не е налице облагаема доставка и не се начислява ДДС.
И. Хипотезите на концесия;
Както споменахме, концесията е вид "особено право на ползване" на публична собственост, което се предоставя по специален закон - Закона за концесиите.
Както е видно, и тук става въпрос за "ползване", което може да се включи в регулативните рамки на чл. 9, ал, 4, т. 2 ЗДДС.
Основната разлика е, че при концесията не е регламентиран тригодишен срок, който да предопределя дали е налице "приравнена доставка" или облагаема.
Тази "липса" като че ли разширява приложното поле на "необлагаемостта", защото такава е налице и при ползване под 3 години. Това обаче не е така, защото концесия за срок под три години едва ли някой ще има интерес да сключи.
Тук трябва отново да повторим, че концесионерът е "ползувател" по т. 2 и подобрител по т. З, т.е. за концесионера е налице "облага" и за ремонта и за подобренията. Т.е., ако концесионерът извърши "ремонт", то попада в т. 2 като "ползувател", ако извърши "подобрение", то приложимата разпоредба е т. 3.
На пръв поглед, недоумение буди "уточнението" - "когато това е условие и/или задължение по договора за концесия".
Това "уточнение" има специфичен смисъл, защото предмет на концесия са обекти, които са публична държавна или общинска собственост. Такива обекти не могат да бъдат предмет на "подобрения" произволно и без съгласие на съответния орган, обективирано в съответен договорен документ.
Й. "Датата на възникване" на данъчното събитие;
Чл. 26, ал. З, т. 6 ЗДДС регламентира "дата на възникване на данъчно събитие" при ремонти и подобрения.
В рамките на тази разпоредба трябва да се уточнят следните три пункта.
Първо, дата на възникване на данъчно събитие следва да се търси, само ако е налице "облагаема доставка". т.е. ако се налага самоначисляване на ДДС, например, ако наемният договор е за две години и имотът се връща.
Ако няма доставка, "дата на възникване" е безпредметно да се търси.
Второ, налице са две дати на възникване, при приоритет на "по - ранната от тях". Това са следните дати:
- датата на преустановено ползване;
- датата на фактическо връщане на актива;
Възможно е "преустановено ползване" без "фактическо връщане". Дължи се ДДС.
Трето, очевидно, датата на възникване не се предопределя от срока на договора, а от срока на действителното негово изпълнение.
К. Право на приспадане на данъчен кредит;
Въпросът за правото на приспадане на данъчен кредит следва да се разглежда в две направления.
1. ако е налице необлагаема безвъзмездна доставка по чл. 9, ал. 4, т. 2 и т. З ЗДДС;
2. ако е налице облагаема приравнена доставка по чл. 9, ал. 2, т. 4 ЗДДС;
Ако е налице приравнена облагаема доставка, то проблемът за данъчния кредит се решава по общото правило на чл. 69, ал. 1 ЗДДС, защото получените стоки или услуги се използват за извършване на облагаемата доставка. Регистрираното лице ще приспада ДК за извършените ремонти или подобрения на общо основание, но и ще начисли ДДС като задължение към бюджета.
Ако е налице необлагаема безвъзмездна доставка по чл. 9, ал. 4, т. 2 и З ЗДДС, то на пръв поглед, по силата на общото правило на чл. 69, ал. 1 ЗДДС лицето не би имало право на приспадане на ДК. Тази теза обаче, според мен не е правилна, защото извършените ремонти и подобрения обикновено се използват в рамките на независимата икономическа дейност на регистрираното лице. Именно по логиката, по която лицето има право на данъчен кредит за ДДС върху наемната цена на наетия актив, е налице и право на ДК за извършените ремонти и подобрения на самия актив. Икономическата, счетоводна и фискална логика в тези случаи е една и съща и трябва да води до един и същ резултат.
За да се избегнат спорове обаче, за тази хипотеза е налице изрична регламентация - чл. 70, ал. З, т. З и т. 4 ЗДДС.”

Само безвъзмезден ремонт на нает или предоставен за ползване актив не се облага с ДДС и само в случаите, когато активът фактически е бил ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години.
Ако ремонтът е за сметка на наема с протокол ли ще начислил ДДС?

ИЗВИНЯВАМ СЕ ЗА ГРЕШКАТА
ще начислим ДДС

Мооже ли § 22 да спомене от къде е пейстнал този коментар, плз..