Здравейте, натъкнах се на следния казус:
Българско дружество и чуждестранно дружество сключват договор за персонал, според който българското получава работник и мениджър, с които то сключва договори (трудов и такъв за управление и контрол). Българското дружество поема заплатите и разходите им (в изпълнение на сключените договори), като директното плащането се извършва от немското дружество, което префактурира въпросните плащания за сметка на българското дружество. Въпросът е ще се начислява ли ДДС някъде по веригата, имайки предвид чл. 3, ал.3 от ЗДДС?
Благодаря ви предварително!

виж тук в раздел ІІІ
www.odit.info/?s=2&i=894

Да, това съм го чел, но идеята ми е, че все пак разходите и заплатите се поемат с пари на българското дружество заради сключените между него и персонала договори, а както знаем от чл. 3, ал. 3 дейността на въпросните физически лица не е независима и следователно ДДС не трябва да се начислява!

Но пък договора се сключва между двете фирми, които са юридически лица, нали?

Да!
Да знаеш някаква практика по въпроса?

Виж пак чл. 21, ал. 3, т. 1 и т. 2 -е от ЗДДС
или ще цитирам пак от писмото
"...В този смисъл следва да се обърне внимание, че ако получателят на услугата е данъчно задължено лице,установено в друга държава - членка или лице, установено в трета страна и същевременно разполага с постоянен обект на територията на страната, определящо за мястото на изпълнение на доставката за персонал с обстоятелството за целите на икономическата дейност на кое от двете места на установеност е предназначен персоналът.Ако услугата се предоставя за постоянния обект на територията на страната, мястото на изпълнение ще е на територията на страната.
При прилагането на чл.21, ал.3 , т.1 и т.2,б,"е" от ЗДДС във връзка с чл.82 от ЗДДС следва да се обърне внимание, че дори доставчикът (лицето, което предоставя персонал) да е регистрирано по ЗДДС лице, ако същият е лице, установено в друга държава- членка или в трета страна и доставката не е извършена в рамките на неговата независимата икономическа дейност на територията на страната, включително чрез постоянен обект, то съгласно чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя. ..."

Аз както винаги недоразбрала:)
Дефакто работникът и мениджерът имат формални договори с българското дружество, а немското превежда на българското пари за заплатите им? И българското трябва да фактурира на немското?
Или не е такава фактологията?

Аз го разбрах така - Немското плаща директно на работниците, а префактурирва на българското

Milamam e разбрал/а правилно!

И аз като Блонди да питам. а какво правите с декларация 1? На коя дата пишете, че са изплатени заплатите?

Ехо, бе!!!!!!!
Давайте да говорим по въпроса, че той фигурира и в моя конспект?

Съжалявам, Ели, но в случая на NikolayD ми е много интересно какво пише в ей този договор:

Българско дружество и чуждестранно дружество сключват договор за персонал, според който българското получава работник и мениджър, с които то сключва договори.

нещо от сорта:
Фирма Х предоставя Ханс на фирма У. Фирма У се задължава да ползва Ханс според договора, сключен между фирма У и Ханс?
Според моите вече поразклатени представи за трудово правни взаимоотношения, ако аз се договарям с Ханс с трудов договор, никаква немска фирма не може да ми фактурира каквото и да било. Нито пък тя да плаща на Ханс, а аз на нея.

Според мен изразът "сключват договор" е само фигуративен. В смисъл, би могло да има някакъв договор:)

Възникват няколко момента:
1. Ако немското дружество плаща заплатите на работниците, които е предоставило на българското дружество, то би било логично работниците да имат сключени трудови договори и в Германия и да ги осигурява и да им плаща и данъците, но там.
2. Ако българското дружество е сключило трудов договор и ДУК и те са обявени по надлежния ред, то тези работници би следвало да бъдат осигурявани според българското законодателство, тъй като полагат труд на територията на страната, доходът им е от източник в страната.
Нямам идея защо, но и не мисля, че е правилно, заплатите им да бъдат плащани от немското дружество. За мен по-правилно е, заплатите да бъдат изплащани от българското дружество, както и осигуровките и данъците.
3. Друг е момента ,тези хора да са командировани в България за период по-кратък от 12 месеца, но тогава сключването на каквито и да било договори с българското дружество е излишно.