Колеги,
(Конкретен случай)

На двама млади граждани на братска полша им 'крадват БМВ на една година. Кражбата става в милия ни Сл.Бряг.

Преди да вле'нем в ЕС, ги наиграваха на границата да плащат ДДС-то, че си тръгват без автомобила с който са влезли в живописната ни татковина.

Сега как е? (Лигаво си зададах въпроса, но съм в тако'а настроение в момента, иначе СЕРИОЗНО!, каква е ситуацията в този случай сега, когато сме част от ЕС? )

Нека да не коментираме въпроса "имат ли - нямат ли застраховка".

Благодаря предварително.

'Ко сатна, бе, хора? НИкой ли не ще да помогне на един нещастник като мен?

Пешо, ти част от полските граждани ли си?

М/у другото освен ДДС, има плосък данък, ръбест марж и плешиви данъчни.

По-скоро трябва да коментираме въпроса, за ДДС-то ли питате?
и какво е станало на границата? на влизане или на излизане? задайте си по-добре въпроса, че да могат колегите да го разберат и да помогнат :-)

На "аха": Вис'ат ми младежите на главата, така, че може да се каже, че съм част от тях.

На "PetiaDCh": Влизат младежите в Б-я с кола, нова-новиничка. То, нали веКе нЕма граници ... Едно сме веке - Европата, та ... Отсядат в едно хотелче в Сл.Бряг и им крадват вечерта автомобилеца.

Преди, кога имаше граници, де, що имаше държавна институцийка си го таксуваше като "внос на автомобил", докато не се намери или не се прекрати производството срещу неизвестния извършител на кражбата. И-и-и ... на излизане от Б-я, им сакаха да си плащат и ДДС, и други разни данъци, такси и т.н. ... Щото са си я декларирали на влизане, но на излизане я няма, нали така? Открадната е, но не се знае още открадната ли е, продадена ли е, що ли?

Питането ми е: Сега при тази ситуация какво се прави, 'щото автомобила си влиза в графата "ново МПС". Имам в предвид по отношение на процедурите на ЗДДС, де, не по други нормативни актове. Как ще ги @*&#%№#$ на излизане от РБ или ще им се размине (*&№$#@-то?

Нещо се бъркаш с това ДДС.Ако е откраднато ,ще си чакат резултат от полицията,ако е продадено е друго.

Да си вземат Протокол от полицията за установената кражба и да го представят при напускане на страната. (пеша разбира се, щото колата я пишете бегала)

А като няма граници пред кого са декларирали, че са влезли в страната с кола.

Май това @*&#%№#$ те плаши много.
Що? Хората пари дават да ги @*&#%№#$!
Както и да е.
Купи им билети за самолета и се отърви от тях.

Иначе по отношение на процедурите по ЗДДС - първо ги регистрирай по него, па тогава ги мисли.

Все пак ченгетата знаят, че колата е открадната, нали?

За тези които не разбраха какво пита „Петър (гост)”.Той пише за този абсурд който беше преди влизането ни в европейския съюз и дали още е валиден за граждани от ЕС. Когато българин, или чужденец влиза в БГ с личен автомобил с чужда регистрация, е длъжен да го регистрира по т. нар. режим за временен внос. И ако не дай си боже му откраднат колата по време на престоя си в България, не само, че обикновено пие една студена вода, но и е длъжен да плати ДДС върху стойността на автомобила по ШВАКЕ, за да може да напусне държавата. И ако не може да представи сертификат Евро1, който удостоверява, че колата е произведена в Европа, трябва да плати и акциз. Честно казано не знам дали все още гражданите на ЕС са е длъжни да се регистрира по т. нар. режим за временен внос.

Ето и един разказ (в който разказвача твърди, че не е истина, но точно такава си е истината)

ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=593

Към "777 (гост)": Евала, батка! Евала ти правя! И, то, АКТИВНО ти правя ЕВАЛА! Разбра ме за що питам! ( Сори за лигавщината, ама ми е трудно изтрезняването днес. )

Пък и до колкото се сещам в момента с тая пияна кратуна, данъчно задължени по ЗДДС са не сам регистрираните по ЗДДС лица. ( това е към "axa") А като става дума за "внос" на "нови МПС" там и физическите лица бЕ'а ДЗЛ-та, нали?

Та точно за тая старата простотийка ми беше питанцето, дето каза "777 (гост)". И по точно За какво да ги подготвям младежите, че имат още 3-4 дни да пекат гръпчета на пЕсока.

Към 777
Е нееееееееее, това ме разби тотално.
И аз си падам КАРЪК и често сърбам подобни попари, но чак в такива мащабиииииии..... Историята на този нашенец е просто за ГИНЕС

Що ли нищо не ме учудва?!?
Абсурдите на ДЪРЖАВАТ!?!!

Ако можеше историята, подадена чрез 777 да е една весела и измислена случка в година 2005-та или като знаем, че е била напълно възможна истина днес да е само спомен , бих се смяла от сърце. Защото все пак е минало и все пак отминало и заминало .Точно четири пъти я изчетох. И с всеки следващ прочит унивах все повече и повече.
Дали е действителна или не е подробност. Подобни неща най-мъчинелното е, че продължават да се случват и днес. Уви.
А какво ще правят поляците ти нека дадат мнение колеги, които са в час с подобен проблем.
Успех!

Историята е до някъде вЕрна, ама е и доста нарисувана.
Както и да е! В общи линии така беше преди да сме страна от общността.

При все, че изтрезнях днес и при все, че препрочетох ЗДДС и ПП към него, се не ориентирах в обстановката.

Колеги дайте съветче, бе! Моля Ви!

'Де да знам дали на нас няма да ни се случи такава простотийка. ( Особено, след като икономически полицаи станаха убийци, какво да очакваме от "професионалните престъпници" ( от Поморие, например). А ако се случи, от НАП не е изключено да ни налазят, че и лихви ще ни начисляват и т.н. :-(

Да си кажа мнението тъй като друг не пише. Първо да уточня кога едно превозно средство не е ново
"Кога “новото” става “старо”.
Кораби – 3 месеца след като са влезли в употреба и след като са пропътували самостоятелно 100 часа.
Въздухоплавателни средства – 3 месеца след като са влезли в употреба и след като са пропътували самостоятелно 40 часа.
Моторни превозни средства – 6 месеца след като са влезли в употреба и след като са пропътували самостоятелно повече от 6 000 км.
"
Въпреки, че не съм сигурен каква е практиката след влизането ни в ЕС. Автомобила е общностна стока и при преминаването му в България на митницата не му се дължи ДДС и митничарите нямат право на контрол върху тези стоки. Ако се продаде в България от чуждестранните лица то те трупат обороти по ЗДДС в България ако са данъчно задължено лице (което според мен те не са стига да не попадат под разпоредбата на чл.3(4)), и тъй като не са регистрирани нямат задължение да начисляват ДДС. И за това моето мнение е, че за превозни средства регистрирани в ЕС този абсурд вече не трябва да се прилага.
Иначе като се замисля (което трудно ми се отдава) ако автомобила е нов то тези които са го свили имат ВОП и трябва да се самообложат.

А и ако не ви представлява много труд бихте ли написали как е завършила историята.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ 14.07.2005 Г. ПО ДЕЛО C-435/03, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ. BRITISH AMERICAN TOBACCO INTERNATIONAL LTD И NEWMAN SHIPPING & AGENCY COMPANY NV СРЕЩУ BELGISCHE STAAT. (ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ/ДДС)

Българско законодателство

Чл. 2 ЗДДС

Чл. 6 ЗДДС

Чл. 25 ЗДДС

Чл. 26 ЗДДС

Чл. 2, т. 2 ЗАДС

Чл. 20 ЗАДС

Сезиране за преюдициално решение: Hof van beroep te Antwerpen - Белгия

Шеста директива за ДДС - членове 2 и 27, параграф 5 - данък върху оборота - обхват - данъчно събитие и данъчна основа - доставка на стоки, извършена възмездно - кражба на стоки от данъчен склад.

Дело С-435/03


Ключови думи
1. Данъчни разпоредби - хармонизация на законодателства - данък върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност - облагаеми сделки - доставка на стоки, извършена възмездно - понятие - кражба на стоки - изключване - акцизни стоки - без значение

(Директива 77/388 на Съвета, член 2)

2. Данъчни разпоредби - хармонизация на законодателства - данък върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност - данъчна основа - национални мерки за дерогация - разпоредби за облагане на други сделки, различни от посочените в член 2 от шестата директива, като кражба на стоки в митнически склад - недопустимост

(Директива 77/388 на Съвета, член 27, параграф 5)


Резюме
1. Кражбата на стоки не представлява "доставка, извършена възмездно" по смисъла на член 2 от шестата директива 77/388 и следователно не може като такава да бъде обложена с данък върху добавената стойност. Обстоятелството, че откраднатите стоки са акцизни няма отношение към този анализ.

(виж точка 42, дисп. 1)

2. Разрешението да се прилагат мерки, улесняващи контрола и събираемостта на данъка върху добавената стойност, дадено на една държава-членка по силата на член 27, параграф 5 от шестата директива 77/388 не дава право на тази държава-членка да облага с този данък други сделки, различни от посочените в член 2 от същата директива. Следователно това разрешение не може да послужи като законово основание за национални разпоредби, облагащи с данък върху добавената стойност кражбата на стоки от митнически склад.

(виж точка 49, дисп. 2)


Страни
В дело С-435/03,

Сезиране за преюдициално решение по силата на член 234 ЕО, внесено от Hof van beroep te Antwerpen (Белгия),

с решение от 7 октомври 2003г., получено в Съда на 14 октомври 2003г., в делото:

British American Tobacco International Ltd,

Newman Shipping & Agency Company NV

срещу

Belgische Staat.

СЪДЪТ (трето отделение)

В състав:

A. Rosas, (председател), A. Borg Barthet, A. La Pergola, J.-P. Puissochet (докладчик) и J. Malenovsky, съдии,

Генерален адвокат: M. Poiares Maduro,

Съдебен секретар: R. Grass,

Като взе предвид писмената процедура,

Като взе предвид забележките, представени от:

- за British American Tobacco International Ltd, от M. Houben, advocaat, с мандата на S. Crosby, solicitor,

- за Newman Shipping & Agency Company NV, от G. Huydhe, P. Hoogmartens, advocaten,

- за правителството на Белгия, представено първоначално от D. Haven, в качеството му на служител, в последствие от M. Wimmer, в качеството му на служител, подпомагани от M. van der Woude, avocat,

- за гръцкото правителство, от S. Spyropoulos и M. Tassopoulou, в качеството им на служители,

- за Комисията на Европейските общности, от L. Strom van Lier и A. Weimar в качеството им на служители,

и след като изслуша становището на генералния адвокат на заседанието си на 25 май 2005г.,

взе следното


Решение
Мотиви
1. Искането за преюдициално решение е за тълкуване на членове 2, 5 и 27 от шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977г., относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145 от 1997, стр. 1, наричана по-долу " директива").

2. Искането е отправено в производство между дружествата British American Tobacco International Ltd (по-долу "BATI") и Newman Shipping & Agency Company NV (по-долу "Newman") срещу Вelgische Staat по повод плащането на данък върху добавената стойност (по-долу "ДДС") за обработен тютюн, складиран в митнически склад и обявен за липсващ в резултат на кражба.


Правна рамка
Законодателство на Общността

3. Член 2 от директивата гласи:

"С данък върху добавената стойност се облага:

1. доставка на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадлжено лице, действащо в това си качество;

2. вносът на стоки."

4. Член 5, параграф 1 от директивата гласи:

"Доставка на стока" означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик."

5. Член 10, параграфи 1 и 2 от директивата гласят:

"1. а) "Данъчно събитие" означава обстоятелството, с чието настъпване са изпълнени законовите условия за изискуемост на данъка;

б) данъкът става "изискуем", когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицето-платец на данъка независимо от това, че плащането може да бъде отложено.

2. Данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките са доставени или услугите са извършени. (...)"

6. Съгласно член 11 от директивата, данъчната основа е, при доставките на стоки, всичко, което представлява възнаграждение, получено от или дължимо на доставчика, във връзка с доставката, от страна на купувача, получателя или трета страна.

7. Според член 27 от директивата, озаглавен "Мерки за опростяване":

"1. Съветът може с единодушно решение по предложение на Комисията да разреши на държавите-членки да въведат специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, така че да бъде опростен редът за начисляване на данъка или да бъдат предотвратени някои форми на отклонение от или избягване на данъка. Мерките, предназначени за опростяване на реда за начисляване на данъка, не могат освен в пренебрежима степен да засягат сумата на дължимия данък на етапа на крайно потребление.

2. Държавата-членка, желаеща да въведе мерките, посочени в параграф 1, информира Комисията за тези мерки и предоставя на Комисията цялата свързана с тях информация.

(...)

5. Държавите-членки, които към 1 януари 1977 г. прилагат специални мерки от типа, посочен в параграф 1, могат да ги запазят при условие че съответно уведомят Комисията преди 1 януари 1978 г., и при условие че когато такова дерогиране е предназначено за опростяване на реда за начисляване на данъка, то не засяга изискването, постановено от параграф 1."

8. Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992г. за общия режим за притежание, движение и контрол на акцизни стоки (ОВ L 76, стр. 1), и по-специално член 3, параграф 1 от нея, се прилага към преработени тютюни.

9. Член 6, параграф 1 от директива 92/12 предвижда:

"Акцизът става изискуем в момента на пускането за потребление или при установяване на липси, които подлежат на облагане с акциз, съгласно член 14, параграф 3.

Пускане за потребление на акцизни стоки означава:

а) всяко освобождаване, включително нередовно, от режим на суспендиране;

(...)

Национално законодателство

10. Член 58, параграф 1 от белгийския кодекс за ДДС гласи:

"За обработения тютюн, внесен в страната, придобит по смисъла на член 25 б или произведен в Белгия, данъкът се заплаща във всички случаи, когато се дължи акциз по силата на законовите разпоредби за данъчния режим на тютюна. (...)

(...)

Така събраният данък замества данъка върху вноса, вътреобщностното придобиване и доставките на обработен тютюн.

Кралят определя правилата за събиране на данъка върху обработените тютюни и лицата, задължени да го плащат."

11. Член 58, параграф 1 от кодекса за ДДС е бил в сила към момента на приемането на директивата. Съгласно член 27, параграф 5 от нея, на 19 декември 1977г. Кралство Белгия уведомява Комисията за този член 58. Следва текстът на това уведомление:

"В. Плащане на данъка.

1. Продукти от ръчно обработен тютюн

За да улесни контрола и събираемостта на ДДС в този бранш, данъкът, дължим за вноса и доставката на обработени тютюни, се плаща едновременно с акциза. При закупуването на бандеролите от производителя или вносителя, ДДС се заплаща върху цената, която ще бъде заплатена от потребителя. Не се събира ДДС на следващи етапи, но, естествено, не е възможно приспадане на данъка. Всички продажби на обработени тютюни трябва да се фактурират с ДДС (...)"

12. Съгласно член 1 от кралския указ № 13 от 29 декември 1992 г., относно режима на данъка върху добавената стойност за обработените тютюни (Belgisch Staatsblad от 31 декември 1992г., стр. 28086, по-долу "кралски указ № 13"):

"Данъкът върху добавената стойност, поет от обработените тютюни (...) е изискуем едновременно с акциза.

(...)"

Главно производство и преюдициални въпроси

13. Newman държи митнически склад близо до Анверс, където са били складирани обработените тютюни, произведени и опаковани в Белгия от BATI, собственик на тези стоки. На тези стоки не е бил поставен бандерол.

14. От този склад са били откраднати цигари на 4 декември 1995г. и на 29 януари 1996г., както и през нощта срещу 15 юни 1998г. Тези кражби са обявени в полицейското управление.

15. Белгийската митническа администрация е изпратила на Newman данъчно известие, задлъжаващо го да плати акцизите и ДДС за липсващите цигари, съгласно режима, предвиден в член 58, параграф 1 от кодекса за ДДС. След неуспешна рекламация, Newman плаща изисканите суми, но с резерви за правата си по отношение на ДДС. BATI изплаща изцяло въпросните суми на Newman.

16. Newman и BATI внасят жалба срещу Belgische Staat пред Rechtbank van Eerste Aanleg te Antwerpen (първоинстанционен съд в Антверпен), настоявайки за възстановяване на платените суми.

17. Жалбата е отхвърлена с решение от 4 април 2001г. С това решение въпросният съд решава, че за липсващата след кражбата стока се дължат акцизи и че, следователно, по силата на член 58, параграф 1 от кодекса за ДДС и член 1 от кралския указ № 13, ДДС също е изискуем за въпросните стоки. Освен това Rechtbank van Eerste Aanleg счита, че тези разпоредби целят да опростят събирането на данъка и че съответстват на член 27 от директивата.

18. На 7 май 2001г. ищците в главното производство внасят апелативна жалба пред Hof van beroep te Antwerpen.

19. По отношение на акцизите, този съд констатира, че страните са договорили и извършили транзакция и така са сложили край на оспорването на изискуемостта на този данък.

20. Колкото до ДДС, Hof van beroep te Antwerpen отбелязва, че след като становището на митническата администрация е прието от първоинстанционния съд, няма защо да се разглежда дали кражбата на стоки може да бъде определена като "доставка на стоки" по смисъла на директивата. Данъчното събитие за ДДС не би било доставката, нито вноса на стоката, а събирането на акциза.

21. Считайки все пак, че аргументът на ищците в главното производство, че режимът, установен с член 58, параграф 1 от кодекса за ДДС и член 1 от кралския указ № 13 противоречат на директивата, повдига сериозен въпрос, Hof van beroep te Antwerpen е решил да отложи решението си и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

"1) Може ли да има "доставка на стоки" по смисъла на (...) директива, от което да следва, че е дължим ДДС:

- когато няма овъзмездяване?

- когато няма прехвърляне на правото на разпореждане с материалното имущество като собственик?

- когато стоките не могат легално да бъдат пуснати на пазара, защото са крадени и/или контрабандни стоки?

2) Ще бъде ли различен отговорът на първия въпрос, ако въпросните стоки са обложени с акциз, по-специално за обработен тютюн?

3) Ако стоки, подлежащи на облагане с акциз, не са обложени, съвместимо ли е с разпоредбите на (...) директива в този случай те да бъдат обложени с ДДС?

4) Държавите-членки могат ли да допълват категориите сделки, подлежащи на облагане с ДДС, като изпратят уведомление по смисъла на член 27, параграфи 2 и 5 от (...) директива, за да утвърдят намерението си да събират ДДС на национално ниво в случай на кражба на акцизни стоки от митнически склад, или член 2 от (...) директива е изчерпателен?

5) Когато уведомлението по смисъла на член 27, параграф 5 от (...) директива, се отнася единствено до предварително плащане на ДДС чрез закупуване на бандероли, една държава-членка има ли право да допълни категориите сделки, подлежащи на облагане с ДДС, например да изисква плащане на ДДС когато акцизни стоки са били откраднати от митнически склад?"

За уместността на преюдициалните въпроси

22. Първо, трябва да се отговори на мотивировката на белгийското правителство, според която поставените от националния съд въпроси са неуместни и трябва да бъдат изцяло преформулирани.

23. Белгийското правителство отбелязва, че тези въпроси произтичат от погрешно тълкуване на разпоредбите на член 58, параграф 1 от кодекса за ДДС, за който Съветът е дал разрешение да бъде запазен в приложение на член 27, параграф 5 от директивата.

24. Според него целта на тези разпоредби е да улеснят събирането на ДДС преди да е настъпило данъчното събитие и не създават нова категория облагаеми сделки, непредвидени в директивата. Така платеният ДДС ще бъде окончателно придобит от държавата, само ако може да бъде приписан на облагаема сделка.

25. Ако това приписване в крайна сметка не е възможно, поради липса на последваща облагаема сделка, данъкоплатецът ще има право на възстановяване на сумата на ДДС, съгласно член 77 от кодекса за ДДС и на членове 5 и 11 от кралския указ № 13. Това би могло да бъде случаят, при обстоятелствата като тези в главното производство, ако предприятието докаже, че липсващите стоки действително са били откраднати и че не са били доставени. Режимът, за който е уведомлението от 19 декември 1977г. няма никакво отношение към понятието "доставка на стоки" по смисъла на член 2 от директивата, така че четвъртият и петият преюдициални въпроси биха били ненужни за решаване на спора в главното производство. Следователно първият, вторият и третият въпроси са също така неуместни.

26. Обаче мотивировката на белгийското правителство не позволява да се направи заключението, че преюдициалните въпроси са безполезни за националния съд.

27. Първо, не е видно от решението за препращане, че възстановяването на платения предварително ДДС е възможно в случай на кражба на акцизни стоки.

28. Второ, дори да се предположи, че тази възможност е предвидена в подобен случай в националното законодателство, условията за доказване, необходими за възстановяването, рядко биха били изпълними. От отговора на белгийското правителство на писмения въпрос, поставен от Съда за условията на доказване става ясно, че едно лице, пострадало от кражба на стоки би могло да получи възстановяване на ДДС, само ако успее да докаже, първо, че стоките наистина са били откраднати и, второ, че след кражбата, те не са пуснати в търговската мрежа. Изискването за доказване на този отрицателен факт, който още повече е невъзможно да бъде узнат от лицето, пострадало от кражбата, прави невъзможно упражняването на правото на възстановяване (виж в този смисъл, по повод възстановяване на неправомерно начислени данъци в нарушение на общностното право, дело 199/82 San Giorgio (1982) ECR 3595, точак 14, и дело С-343/96 Dilexport (1999) ECR І-579, точка 48).

29. От решението за препращане става ясно, че тютюневите изделия, за които става въпрос в главното производство, са действително откраднати. Фактът, че плащането на ДДС за тези акцизни стоки е било поискано именно след кражбата, показва, че самата кражба е предизвикала облагането с този данък. Решителният факт не е бил последващо събитие, като евентуално пускането на стоката в търговската мрежа от страна на крадците. Следователно кражбата сама по себе си е превърната в данъчно събитие за облагане с ДДС от белгийската данъчна администрация.

30. При тези обстоятелства въпросите, поставени от националния съд, трябва да бъдат разгледани.

За първия, втория и третия въпрос

31. С тези въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, националният съд иска да разбере, първо, дали кражбата на стоки може да бъде анализирана като "доставка на стоки, извършена възмездно" по смисъла на член 2 от директивата и дали може, следователно, да бъде обложена с ДДС, и второ, дали, както това е в главното производство, фактът, че става въпрос за акцизни стоки има отношение към този анализ.

32. Първо, както правилно отбелязват ищците в главното производство и Комисията, кражбата на стоки по дефиниция не позволява никакво финансово възмездие за лицето, пострадало от нея. Следователно тя не може да бъде считана за доставка на стоки, "извършена възмездно" по смисъла на член 2 от директивата (виж в този смисъл дело С-16/93 Tolsma (1994) ECR І-743, точка 14).

33. Освен това кражбата на стоки не влиза в понятието "доставка на стоки", посочено в директивата.

34. Съгласно член 5, параграф 1 от директивата "доставка на стока" означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик".

35. От формулировката на тази разпоредба следва, че понятието доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собствеността по начините, предвидени в действащото национално законодателство, а включва всяка сделка за прехвърляне на материално имущество от едната страна, която дава правото на другата страна да се разпорежда с него като собственик на това имущество. Това разбиране съответства на целта на тази директива, която е, между другото, да установи обща система на ДДС въз основа на единно определение на облагаемите сделки (дело С-320/88 Shipping and Forwarding Enterprise Safe (1990) ECR І-285, точки 7 и 8).

36. Кражбата на стоки превръща крадеца в обикновен притежател на стоките. Тя не упълномощава извършителя да се разпорежда със стоките при същите условия като собственика им. Следователно не може да се приеме, че кражбата извършва прехвърляне, по смисъла на член 5, параграф 1 от директивата, от пострадалата страна на извършителя на престъплението.

37. Накрая, противно на твърденията на правителствата на Белгия и на Гърция, принципът на фискална неутралност не налага по никакъв начин да се приравни кражбата на стоки към доставката на стоки и не изключва анализа, според който кражбата като такава не представлява сделка, подлежаща на облагане с ДДС.

38. Нелегалният внос и доставка на тютюневи изделия като тези в главното производство, които не са забранени поради естеството си, подлежат на облагане с ДДС от момента, в който могат да бъдат пуснати в легалната търговска мрежа и да се влеят в икономическите канали. Освен това принципът на фискална неутралност изключва всяко принципно разграничаване между законни и незаконни сделки (виж в този смисъл дело С-455/98 Salumets and Others (2000) ECR І-4993, точки 19 и 20).

39. Все пак ДДС е изискуем при тези обстоятелства, защото данъчното събитие за ДДС, което е вносът или доставката на стоки, е настъпило, в последствие на кражбата, и възмездието за тази сделка, което определя данъчната основа, е могло да бъде идентифицирано.

40. Както отбелязва Комисията, един такъв анализ не може да се приложи спрямо кражбата като такава, която сама по себе си не представлява данъчно събитие. Той не може също да обоснове, че последващата сделка - дори да е вероятна - за пускане на пазара на крадените стоки, трябва да бъде приписана на лицето, пострадало от кражбата, което не е вносителят нито доставчикът на въпросните стоки. Освен това, ако в името на принципа на фискална неутралност кражбата бъде счетена за данъчно събитие, независимо от вноса или от доставката, и, следователно в отсъствие на конкретно възмездие, данъчната основа би била съвсем фиктивна.

41. Колкото до обстоятелството, че стоките са акцизни, като тези в главното производство, то няма значение за смисъла на отговора, който трябва да се даде на националния съд. Нито една разпоредба от директивата не обвързва изискуемостта на ДДС с акцизите. Данъчното събитие за ДДС, с което се изпълняват необходимите законни условия за изискуемост на данъка, е доставката или вноса на стоката, а не събирането на акцизи за нея.

42. Следователно, отговорът на първия, втория и третия въпрос трябва да бъде, че кражбата на стоки не представлява "доставка на стоки, извършена срещу възмездие" по смисъла на член 2 от директивата, и следователно не подлежи, като такава, на облагане с ДДС. Обстоятелството че стоките, като тези в главното производство, са акцизни, няма значение за този анализ.

За четвъртия и петия въпрос

43. С тези въпроси националният съд пита по същество, дали една държава-членка, която в приложение на член 27, параграф 5 от директивата е получила разрешение да прилага правила за предварително събиране на ДДС чрез бандероли, има право, въз основа на същото разрешение, да облага с ДДС други сделки като тези, предвидени в член 2 от същата директива, облагайки с този данък акцизни стоки, откраднати от митнически склад.

44. Както Съдът вече е постановил, националните мерки за дерогиране, посочени в член 27, параграф 5 от директивата, позволени за "да бъде опростен редът за начисляване на данъка или да бъдат предотвратени някои форми на отклонение от или избягване на данъка", трябва да бъдат стриктно тълкувани (виж дело 324/82 Комисията срещу Белгия (1984) ECR 1861, точка 29). Те не могат да дерогират по отношение на данъчната основа на ДДС, посочена в член 11 от директивата, с изключения в строго определени граници за постигане на целта (дело С-63/96 Skripalle (1997) ECR І-2847, точка 24).

45. Както отбелязва белгийското правителство, мерките, за които Кралство Белгия е получило разрешение да запази в приложение на член 27, параграф 5 от директивата, имат единствената цел да "улеснят контрола върху събирането на ДДС" като предвиждат по-специално събирането му да става едновременно с акцизите, преди настъпването на данъчното събитие. Следователно тези мерки засягат момента на изискуемост на данъка, така че да съвпадне със събирането на акциза. Те нямат отношение към правилата, установяващи сделките, подлежащи на облагане с ДДС и не могат да създадат нова категория облагаеми сделки, непредвидени в директивата.

46. Запазването на тези мерки наистина е било позволено от Съвета с цел едновременно да се опрости събирането на данъка и да се води борба с отклонението и избягването на плащането му, което се потвърждава от текста на уведомлението, извършено съгласно член 27, параграф 5 от тази директива ("с цел да улеснят контрола върху събирането на ДДС"). Все пак обстоятелството, че разрешението е било дадено също с цел борба с отклонението и избягването на данъка не означава, че е дадено право на Кралство Белгия да облага с ДДС други сделки, различни от посочените в член 2 от директивата.

47. При всяко положение, противно на твърденията на гръцкото правителство, създаването на категория сделки, попадащи в обхвата на ДДС и непредвидени в членове 2 и 10 от директивата не може да бъде анализирано като дерогиране, строго необходимо за избягване на риска от отклонение и избягване на данъка и следователно не би могло да бъде прието или подържано въз основа на член 27, параграф 5 от директивата (виж по повод измененията с твърде общ обхват на данъчната основа горепосоченото дело Комисията срещу Белгия, точка 31, дело С-131/91 "К" Line Air Service Europe (1992) ECR І-4513, точки 24 и 25, и Skripalle, точки 25 и 31).

48. Следователно, разрешението, дадено на Кралство Белгия въз основа на член 27, параграф 5 от директивата, не позволява по никакъв начин на тази държава-членка да облага с ДДС кражбата на тютюневи изделия.

49. Отговорът на четвъртия и петия въпрос трябва да бъде, че разрешението да се прилагат мерки за улесняване на събирането на ДДС, дадено на една държава-членка въз основа на член 27, параграф 5 от директивата, не дава право на тази държава-членка да облага с този данък други сделки, различни от посоченитие в член 2 от директивата. Следователно това разрешение не може да служи като законова основа за национални разпоредби за облагане с ДДС на кражбата на стоки от митнически склад.


Решение за разноските
50. Тъй като това дело е, за страните от главното производство, стъпка в процеса, гледан от националния съд, решението за разноските трябва да бъде взето от него. Разноските за предоставяне на забележки в Съда, различни от разноските на страните по делото, не подлежат на възстановяване.


Диспозитив
На тези основания, СЪДЪТ (трето отделение), постанови:

1) Кражбата на стоки не представлява "доставка, извършена възмездно" по смисъла на член 2 от шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977г., относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки за данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, и следователно не може като такава да бъде обложена с данък върху добавената стойност. Обстоятелството, че стоките, като тези в главното производство, са акцизни, няма отношение към този анализ.

2) Разрешението да се прилагат мерки, улесняващи контрола и събираемостта на данъка върху добавената стойност, дадено на една държава-членка по силата на член 27, параграф 5 от шестата директива 77/388 не дава право на тази държава-членка да облага с този данък други сделки, различни от посочените в член 2 от същата директива. Следователно едно такова разрешение не може да послужи като законово основание за национални разпоредби, облагащи с данък върху добавената стойност кражбата на стоки от митнически склад.

"Ф.В.Е" това е много яко, на фона на практиката в България.