Кога, според вас, е данъчното събитие при продажба на бъдеща вещ (например продавам 100 тона пшеница), която за момента я нямам, но има откъде да я купя. Клиента е платил веднага.

Та по въпросчето:
Датата е датата на прехвърлянето на собственоста (чл.25 ал.2 ЗДДС, чл.183 ал.1 ЗЗД)
или
Датата на фактическото предоставяне на стоката (чл.25 ал.3 т.1), няма разни условия описани в чл.6 ал.2 т.2 (чл.204 ЗЗД)

И за да е по-интересно, нека продавача да не е регистриран по ДДС, за да го видим и чл.25 ал.3 т.4 и чл.25 ал.7

Цялата историйка става за един месец, който обхваща два отчетни периода.

В една друга тема беше споменал кво ли мисли господин Райчинов по въпроса ))))

Там говорихме за апартаменти ;-)) и специално за строежа приказката "бъдеща вещ" не върши работа ;-)
Все пак сделката е продадено жито, а не жито реколта 2009 ;-)
А за онова, май ще се съглася с Русков. не съм разбрал нещо като хората ;-Р

На датата на плащането няма данъчно събитие, но настъпва изискуемост на данъка и за доставчика възниква задължение да начисли ДДС (независимо от това дали е регистриран или не, ако не е регистриран и фактически извърши доставката след датата на регистрацията прилага чл.25(7) от ЗДДС). Датата на данъчното събитие зависи от договорките на страните по доставката.

На борсата ли ще играеш? :))))


Сега ще си заформите най накрая интересна дискусия, а аз днес не мога да следя :(((((((

Житото винаги се изкупува на "зелено"

Езерский, смисълът да се търси отговора на този въпрос според мен се сътои в това как да се осчетоводи сделката в двата отчетни периода. По ЗДДС въпроса е решен със самото плащане. Фактически има договор за бъдещо събитие или фючърс както е на борсата, но без посредник.
Този клиент даже вече може да я продаде на друг и ще се получат поредица от сделки без настъпили данъчни събития.

Бе то въпроса е кога настъпва прехвърлянето на собствеността...ако приемем, че е по силата на сключения договор и имаме плащане то работата ясна. Ама си мисля, че насреща може да се противопостави тезата за авансово плащане....

Да де, аз затова се заинтригувах... собствеността се прехвърля на датата на договора...
Пак подобен пример - все едно сега ти продам 20 телевизора, а ти ги докарам след две седмици, щото уж транспорта ми е зает... но май си прав за авансовото плащане... нали после ще ползвам данъчен кредит за тези телевизори... хм, интересно

Лошото е, че в случая аз не мога да се ориентирам кой е общия и кой специалния текст... И какво значи аванс по смисъла на ЗДДС? Дали плащане преди фактическо прехвърляне на собствеността или плащане преди фактическо предаване на стоката

Само с договор за "20 телевизора" не става май - или трябва видово да ги определиш с тварителница и приход в склада или с партидните им номера
А какво ще стане ако при форсмажорни обстоятелства житото погине преди предаването му?

Ами Върбанов, като погине ще купя друго ;-) Иначе за твоя вариант - ЗЗД
Чл.186а. (нов,ДВ,бр.12 от 1993 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател.

Федка- и ние поемаме в договорчето, ако си го застраховал;)) нещичко....!

Я да я вдигна темата.

Ники67 ....Ама тука става въпрос за данъчното третиране по ЗДДС. По ЗДДС всяко предварително плащане прави данъкът изискуем, без да е поставено условие да има доставка или собствеността да е прехвърлена....

Значи тук не става дума за предварително плащане. Отивам в един склад на едро и купувам 20 телевизора. Ама тъй като транспорта ми е зает в момента си ги вземам след 3 месеца, През това време търговеца като умен човек, не ги е отделил някъде, а е продавал от тях, замествал ги е и т.н. Т.е., аз не съм им записал серийните номера на тези телевизори ;-)

Какво искаш да кажеш, че е продавал чжужди вещти ли?
Защото, ако си посочил конкретните телевизори- конкретни малк ии т.н., телевизорите са станали твои.
Дали , ако телевизорите погинат, собственикът на магазина ще се сети,че не са негови.

Именно :-)))) Не съм регистриран по ДДС, продавам 20 телевизора на еди койси, като се задължавам да му ги доставя след три месеца.
След това се регистрирам по ДДС и ги купувам тези телевизори, които съм ги продал, за да мога да му ги доставя ;-)

Ако не са конкретизирали по някакъв начин телевизорите /видово/ с сер. номера или по друг начин, нямаме прехвърляне на собственост
Значи е продавал собствени телевизори

Върбанов :-)))
5бр. телевизора Панасоник - модел еди кой си 14 инча, 10 Сони - модел ... 21 инча, и 5 бройки JVC - модел ... 40 инча.

." Отивам в един склад на едро и купувам 20 телевизора. Ама тъй като транспорта ми е зает в момента си ги вземам след 3 месеца,"

Абе човек, с тебе и с Мира на кафе преди 100 години го обсъждахме този въпрос. Кво каза Мира - аз помня, не знам ти дали помниш!? Ако си посочил телевизорите и си казал - ето тия са моите, имаме индивидуализиране на вещите и консенсуалния договор е сключен, собствеността е прехвърлена.

Ако не си ги индивидуализирал, собствеността се прехвърля с индивидуализирането им или предаването им на спедитор или превозвач.

Ама при всички случаи, платил ли си авансово, върху аванса има ДДС, без ЗДДС да се интересува дали има доставка или не.

Ама ти нали нямаш още собственост върху вещта? Как ще прехвърляш собственост на чужда стока?

Уич, имам :-))) чл.183 ЗЗД :-))) Или да е жито, че по-лесно се индивидуализира зърното :-D

Не прехвърляш, щом не си собственик.
Продажбата на чужда вещ е действителен договор сопред българското право, за разлика от немското например.

Гост1, не те разбрах.... казваш че не прехвърлям, а пък е действителен договора...

Действителен е, но поражда действие, когато възникне вещта.

Има едно нещо, ЗЗД се казва ;))))))

ОСОБЕНА ЧАСТ
I. ПРОДАЖБА
1. Общи правила
Чл.183. (1) С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
(2) (отм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.)



Искаш да кажеш, че съгласно това неясно членче мога да ти обещая, че ще ти продам и Айфеловата кула и съм длъжна да ти я прехвърля независимо колко се пенят франсетата?

Така е Федя, поне засега в бълг. гражданско право.
Продавачът се задължава да прехвърли собствеността срущу цена.
Ако не изпълни това свое задължение, носи отговорност за неизпълнение на договора.
Нищожен ще е договорът , ако вещта е погинала преди скючване на договора.

Не, Уичи.
Договорът за продажба на Айфеловата кула има невъзможен предмет.
И поради това е нищожен.
Което значи, че изобщо не поражда правно действие, той е една юридическа нула.

Нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет - вещи, които не са в гражданския оборот, наркотици, кубетата на Александър Невски и такива неща.
Или които противоречат на закона, или го заобикалят, или имат невъзможен предмет, или липса на основание, и въобще - вижте някой учебник по право.

Ники, няма спор за това - и житото и телевизорите ги има още от лятото миналата година :-))
Ахам, Уич, така си е :-))))) пък като не ми я продадеш Айфеловата кула :-))))))

Че Ники, какво пречи да ми продаде копие? Ама не е това въпроса де :-)))) Говоря за реални работи :-)))) търгуеми :-)

И както казва гост1, има разлика между облигационно и вещно-правно действие.

При облигационното отношение кредиторът има право да изисква насрещна престация - тоест поведение на длъжника - да даде нещо, да направи нещо, да се въздържи от действие - за да задоволи признатия си от закона интерес въз основа на правопораждащ юридически факт, който най-често е договор.

Договорът за продажба има вещно -правно действие, което настъпва със сключването му, защото е консенсуален, но при няколко изключения -например при родово определена вещ, при бъдещи вещи, при отглагателно условие или срок и други имаше, но толкова късно вечерта не помня всичките, а и не съм юрист - гост1 ще обясни по-добре.

На мен ми е чудно що не са пипнали закона по тази част...

Да де то ясно, ама все пак не сме юристи.
Просто ми стана интересно как като нямам собственост на нещо ще мога да го продавам

ПП Наркотиците е добра идея, щото после пък нема да са мои и нали.... Ааааааа ето кой е лобирал за този член от ЗЗД

"Искаш да кажеш, че съгласно това неясно членче мога да ти обещая, че ще ти продам и Айфеловата кула и съм длъжна да ти я прехвърля независимо колко се пенят франсетата?"

То вече си има прецедент с продажбата на Айфеловата кула (е не всички истории са със щастлив край)


Човекът, който продаде Айфеловата кула

Той разгърнал таланта си в Париж, където първоначално изкарвал пари като продавал машина за отпечатване на долари - на машината й трябвали 6 часа, за да изработи една 100-доларова банкнота, клиентът, който предвкусвал огромни печалби, плащал обикновено $ 30 000, като през следващите 12 часа от машината излизали още две 100-доларови банкноти, осигуряващи време на Лустиг да замине надалеч.

После му хрумнало да продаде няколко хиляди тона старо желязо, известни иначе като Айфеловата кула.

Днес идеята може да звучи кощунствено, но през 1925 г. положението било доста по-различно. Парижани и без друго намразили кулата още от момента, в който Гюстав Айфел я завършил, а на всичко отгоре разходите по подръжката й били огромни.

Само за боядисване - няма как иначе да се предпази от ръжда железният й скелет - отивали 50-60 тона боя! В пресата често се появявяли статии, посветени на проблемите, които създава на кметството започналата да ръждясва кула и на лошото състояние, в което се намирала тя.

Една такава статия вдъхновила Лустиг, който наел апартамент в един от най-престижните и скъпи парижки хотели (легендарния "Крийон") и поканил на среща шестима едри търговци на скрап.

Представил се като заместник-генерален директор в министерството на пощите и телеграфите. Обяснил на гостите си, че са поканени заради репутацията си на честни бизнесмени, след което хвърлил бомбата, заявявайки, че правителството смята да продаде Айфеловата кула за скрап.

Естествено, сделката трябвало да бъде сключена при строга конфиденциалност. И шестимата търговци на старо желязо подали оферти, но Лустиг предварително знаел, че ще избере тази на Андре Поасон.

Богатият и амбициозен Поасон бил отхвърлен от деловия и аристократичен елит на Париж и смятал, че като купи Айфеловата кула, ще си спечели уважението на своите колеги и партньори и ще се нареди сред големи играчи.

Поасон не заподозрял нищичко, но за сметка на това съпругата му се усъмнила. Какъв е този чиновник, който иска да запази всичко в тайна и се опитва да сключи сделката толкова бързо?

За да разсея подозренията й, Лустиг организирал втора среща с Поасон, по време на която си "признал", че като държавен чиновник с ниска заплата и той гледа да изкара нещо за себе си, което означавало, че преговорите и сделката трябва да останат в тайна.

Поасон, който редовно си имал вземане-даване с корумпирани служители, проявил разбиране и се успокоил. Така Лустиг не само получил парите за Айфеловата кула, но на всичко отгоре взел и подкуп!

Лустиг само това и чакал и заедно със секретарката си се качил на влак за Виена с куфар, пълен с пари.

Лустиг следял трепетно вестниците от Париж, но за негова изненанада нищо не се случило - Поасон бил толкова унижен, че не се оплакал в полицията, за да не се излага допълнително.

С цялото си нахалство месец по-късно Лустиг се върнал Париж и отново опитал да продаде Айфеловата кула. Повторил изпитаната схема, поканил шестима търговци на скрап и прочие, но този път един от тях се свързал с полицията преди сделката да бъде сключена. Лустиг обаче успял да се измъкне навреме и да избегне ареста.

Впоследствие се преселва в Америка, където се прочува като единствения човек, успял да измами Ал Капоне. Лустиг убеждава легендарния мафиот да инвестира $ 50 000 в сделка с акции, след което прибира парите му и ги държи в сейф в продължение на два месеца.

Накрая връща непокътнатите пачки на Ал Капоне с обяснението, че сделката се е провалила.


Впечатлен от "честността" на Лустиг, Капоне му дава $ 5000. Което всъщност Лустиг е целял от самото начало.

Никой не успява да осъди Лустиг заради измамите му (макар да е задържан от полицията около 50 пъти), но през 1934 г. той е арестуван по обвинение във фалшифициране на долари.

Успява да избяга от затвора в деня преди процеса, но месец по-късно е заловен и осъден на 20 години в "Алкатрас".

www.bgjokes.com/story.php?lang=bg&itemid=208

Цялата сделкаа според мен е много спорна. Ако има аванс-всичко е ясно. Ако няма-прехвърляне на собственост .Но в момента на прехвърлянето стоката ТРЯБВА да е собственост на продавача. Примера с телевизорите е елементарен-собственост са на продавача и са оставени на отговорно пазене без право за разпореждане с тях. Но със житото-трябва да е в наличност на продавача и с документ за собственост.

Мммммм, заглавието не ми е точно. За да е коректно трябва да се чете: "Продажба на чужда вещ - дата на данъчно събитие?"