Съгласно чл.47 от ЗДДС доставката на застрахователни услуги е освободена. Фирмата ни е и застрахователен агент и за издадените от нас полици през месеца от името на застрахователя на края на месеца фактурираме на застрахователя комисионна. От този месец сме регистрирани по ЗДДС /чл.96, ал.1/. Моля някой ако знае да ми отговори дали следва да начисляваме ДДС на застрахователя при фактуриране на комисионна или това е освободена доставка /какво е основанието за неначисляване на ДДС/?

Ами виж в освободени доставки.

Ти не фактурираш застрахователна услуга, а КОМИСИОННА. Тези услуги не са освободени.

Благодаря АЗ, и аз така разсъждавам, но понеже сумите произтичат от застрахователни услуги си мислех да не би да се тълкуват и комисионните като освободени.

И в тоя ред на мисли...... касов апарат имате ли?

Прочетете си поне чл.47 от ЗДДС

Чл. 47. Освободена доставка е извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от:
1. (доп., ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) застрахователи и презастрахователи;
2. застрахователни брокери и застрахователни агенти


интересно какви ли услуги по реда на КЗ може да извършва агент ...

Застрахователен агент е физическо лице или търговец, вписано в регистър, воден от Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Застрахователният агент не извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.

освободена доставка - чл. 47, т.2

И ЗА ДА ПРИКЛЮЧИМ ТЕМАТА И ТЯ ДА БЪДЕ ПОЛЕЗНА ЗА ВСИЧКИ МОЛЯ ЧЕТЕТЕ ОТГОВОРА НА AZ - ТОВА Е ВЕРНИЯТ ОТГОВОР, НАМЕРИХ МНЕНИЯ И НА СПЕЦИАЛИСТИ. ВСИЧКО ДРУГО НЯМА НИЩО ОБЩО С ТЕМАТА. И ЗА ИНФОРМАЦИЯ НА ПРЕПИСВАЧИТЕ НА ИЗВАДКИ ОТ ЗАКОНА АЗ РЕДОВНО СИ ЧЕТА ЗАКОНИТЕ И ПРЕДИ ДА ЗАДАМ ВЪПРОС СЪЩО!!! МОЛЯ ПРАВЕТЕ ГО И ВИЕ!!! ЩЕ ВИ Е ОТ ПОЛЗА ВМЕСТО ДА ПИШЕТЕ ГЛУПОСТИТЕ СИ ТУК!!!

аз като един върл преписвач на закона, ще помоля АБИ да обясни, кои са тия услуги от застр.агент, извършени съгласно КЗ, които попадат в чл.47 и кои не ? След консултациите със специалистите, това най-вероятно е изяснено . Питането ми е съвсем добронамерено.

Ели и аз ще се присъединя към теб. Чакаме АБИ да изясни.

и дано да изключи главните букви.........

здравейте на всички, тъй като и аз издавам фактура по направени застраховки и сме по ДДС, ми стана интересна темата и това което правя аз е че издавам фактура за "Премия по извършени застраховки за период..." и то тя е без ДДС. моля ви за окончателно мнение по въпроса-нужно ли е начисляването на ДДС

АБИ (гост),

Напълно ти вервам, че си четеш законите....ама специалистите са си специалисти.

Та продължавай да си ги четеш.)))


сафито (гост),

Нали виде ..... специалисти му е майката... специалисти))))

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” - СОФИЯ
1000 София, ул. “Аксаков” № 21 Телефон: (02) 9859 3701 Факс: (02) 9859 3702

5 53-00- 26 / 09.06.2008г.

ЗДДС, чл. 47

Фактическа обстановка:
Дружество „А” е вписано в регистъра на застрахователните брокери и застрахователните агенти при Комисията за финансов надзор, за обслужване на застрахователните интереси на юридически лица, регистрирани по реда на ТЗ.
При наличието на горепосочените обстоятелства е поставен въпрос относно прилагането на разпоредбата на чл.47 от ЗДДС. По поставеният въпрос, изразявам следното становище:
Кодексът за застраховането определя застрахователните брокери и застрахователните агенти, които срещу възнаграждение извършват застрахователно и/или презастрахователно посредничество като застрахователни и презастрахователни посредници. Видно от чл.153, ал.1 от КЗ, застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество.
Отношенията между потребителя на застрахователни услуги, съответно застрахователя или презастрахователя, и застрахователния брокер следва да бъдат уредени по реда, предвиден в чл.153, ал.2 от КЗ.
В ал.3 на чл.150 от Кодекса за застраховането са посочени условията, които едновременно трябва да са налице, за да не се считат лицата, които срещу възнаграждение извършват застрахователно и/или презастрахователно посредничество, за застрахователни и презастрахователни посредници. Съгласно цитираната разпоредба от КЗ, не са застрахователни и презастрахователни посредници лицата, които предоставят услуги по посредничество във връзка със застрахователни договори, ако едновременно са налице следните условия:
1. застрахователният договор изисква само познаването на предоставяното застрахователно покритие;
2. застрахователният договор не покрива рискове по застраховка "Живот";
3. застрахователният договор не покрива рискове по т. 10 - 13 от раздел II, буква "А" на приложение № 1;
4. основната професионална дейност на лицето не е застрахователно посредничество;
5. застраховката е допълнение към предоставен продукт или услуга и покрива:
а) риска от погиване, загуба или повреда на предоставена стока, или
б) повреда или загуба на багаж и други рискове, свързани с пътуване, включително когато застраховката покрива рискове по т. 2 или 3, при условие че това покритие е спомагателно по отношение на основното покритие, свързано с пътуването;
6. размерът на годишната премия не надхвърля 1000 лв. и общата продължителност на застрахователния договор, включително след подновяването му, е не повече от 5 години. В случай, че посочената в запитването услуга е свързана с осъществяване на дейност от застрахователен брокер, предвид разпоредбата на чл.153, ал.1 от Кодекса за застраховането, и доколкото същата не попадат в обхвата на чл.150, ал.3 от КЗ, доставката ще бъде сред освободените, визирани в чл.47 от ЗДДС. За други дейности, извън изрично посочените като освободени по чл.47 от ЗДДС, облагането се извършва по общия ред предвиден в ЗДДС.

Отдавна не съм пускал нещо дълго, та ето :-)

По дело C 124/07,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) с акт от 9 февруари 2007 г., постъпил в Съда на 2 март 2007 г., в рамките на производство по дело

J.C.M. Beheer BV
срещу
Staatssecretaris van Financiën,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н P. Jann, председател на състав, г‑н A. Tizzano, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič и г‑н E. Levits (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,
секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 януари 2008 г.,
като има предвид становищата, представени:

– за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels и г‑жа M. de Mol, в качеството на представители,
– за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа Z. Bryanston-Cross и г‑н P. Harris, в качеството на представители,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑н R. Lyal, г‑н A. Weimar и г‑н W. Roels, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото

Решение

Основания за решението

1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“).

2. Запитването е отправено в рамките на спор между J.C.M. Beheer BV, дружество, учредено по нидерландското право, и Staatssecretaris van Financiën във връзка с изменение на задължение за данък върху оборота, направено на това дружество за периода от 1 януари 1997 г. до 31 декември 1998 г. в размер на 55 561 NLG (25 244 EUR).
Правна уредба
Шеста директива

3. Съгласно член 2, точка 1 от Шеста директива с данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) се облага доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

4. Член 13 от Шеста директива, озаглавен „Освободени доставки на територията на страната“, предвижда:
„[…]

Б. Други освободени доставки

Без да се засягат други общностни разпоредби, държавите-членки при условия, които те определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки и да предотвратят възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба, освобождават от данък върху добавената стойност:
а) застрахователните и презастрахователните сделки, включително свързаните с тях услуги, извършвани от застрахователни брокери и агенти;
[…]“ [неофициален превод]

Национално законодателство

5. Член 1 от Закона от 1968 година за данъка върху оборота (Wet op de omzetbelasting 1968, наричан по-нататък „Wet OB 1968“), в приложимата редакция към спора по главното производство, гласи:
„С данък, наречен „данък върху оборота“, се облага:
а. доставката на стоки или услуги, извършена в Нидерландия от икономически оператори при осъществяване на дейността им;
[…]“

6. Съгласно член 11, параграф 1, буква к) от Wet OB 1968, който транспонира член 13, Б, буква а) от Шеста директива в нидерландското право:
„1. При спазване на условията, които се уреждат с правилник, от данъка са освободени:
[…]
к. застрахователните сделки и услугите, доставяни от застрахователните агенти;
[…]“

Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

7. Жалбоподателят в главното производство действа като подагент на VDL Polisassuradeuren BV (наричано по-нататък „VDL“), дружество, учредено по нидерландското право, което извършва дейност като застрахователен брокер и агент.

8. При сключването на застрахователни договори VDL участва, от една страна, като агент, а от друга страна, като „упълномощен агент“ на някои застрахователни дружества. В това си качество VDL сключва застрахователни договори самостоятелно от името на тези застрахователи.

9. Дейностите, които жалбоподателят в главното производство извършва от името и за сметка на VDL, са свързани със сключване на застрахователни договори, обработка на прехвърлянето на застрахователни полици, издаване на такива полици, плащане на комисиони и предоставяне на информация на застрахователното дружество и на притежателите на застрахователни полици. Освен това по своя инициатива и самостоятелно той предлага и сключва нови застраховки.

10. Съгласно договора между VDL и жалбоподателя в главното производство, за предоставените на VDL услуги той получава възнаграждение в размер на 80 % от комисионата, изплатена на последното дружество за сключването на застрахователен договор. При едностранно прекратяване на договора жалбоподателят е длъжен да върне обратно изплатеното му възнаграждение съразмерно на периода, който остава до изтичането на договора.

11. На жалбоподателя в главното производство е направено изменение на задължение за данък върху оборота за периода между 1 януари 1997 г. до 31 декември 1998 г. в размер на 55 561 NLG (25 244 EUR).

12. След като жалбата на жалбоподателя в главното производство до висшестоящия орган е оставена без уважение, а тази пред Gerechtshof te ’s-Hertogenbosch е отхвърлена по съображение, че не може да се позовава на освобождаването, предвидено в член 11, параграф 1, буква к) от Wet OB 1968, той подава касационна жалба пред препращащата юрисдикция.

13. Тъй като счита, че за разрешаването на спора е необходимо тълкуване на общностното право, Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Дали разпоредбата на член 13, Б, уводно изречение и буква а) от Шеста директива се прилага относно дейностите на (юридическо) лице, извършващо характерни и основни дейности като застрахователен брокер или агент, в рамките на които с оглед сключването на застрахователни договори то участва от името на друг застрахователен брокер или агент?“

По преюдициалния въпрос

14. На първо място следва да се припомни, че понятията, използвани за обозначаване на случаите на освобождаване по член 13 от Шеста директива, подлежат на стриктно тълкуване, тъй като представляват дерогации от общия принцип, според който с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчнозадължено лице (Решение от 20 ноември 2003 г. по дело Taksatorringen, C‑8/01, Recueil, стр. I‑13711, точка 36, Решение от 3 март 2005 г. по дело Arthur Andersen, C‑472/03, Recueil, стр. I‑1719, точка 24 и Решение от 21 юни 2007 г. по дело Ludwig, C‑453/05, Сборник, стр. I‑5083, точка 21).

15. В постоянната съдебна практика освен това е прието, че споменатите освободени доставки представляват самостоятелни понятия на общностното право, които имат за цел да избегнат различия в прилагането на режима на ДДС в една или друга държава-членка и които трябва да намерят своето място в цялостния контекст на общата система на ДДС (Решение от 8 март 2001 г. по дело Skandia, C‑240/99, Recueil, стр. I‑1951, точка 23, Решение по дело Arthur Andersen, посочено по-горе, точка 25 и Решение по дело Ludwig, посочено по-горе, точка 22).

16. За да се даде полезен отговор на преюдициалния въпрос, трябва да се определи дали, независимо от обстоятелството, че жалбоподателят в главното производство има само косвена връзка с една от страните по застрахователен договор, за чието сключване той има принос, чрез друго данъчнозадължено лице, пряко свързано с тази страна, с което посоченият жалбоподател има договорна връзка, доставяните за тази цел от него услуги са все пак услуги, свързани със застрахователни и презастрахователни сделки, извършвани от застрахователни брокери и агенти по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива.

17. На първо място, трябва да се напомни възприетото становище, че признаването на качеството на застрахователен брокер или агент зависи от съдържанието на разглежданите дейности (вж. в този смисъл Решение по дело Arthur Andersen, посочено по-горе, точка 32).

18. В това отношение е достатъчно да се установи, както следва от акта за препращане, че осъществяваните дейности от жалбоподателя в главното производство, описани в точка 9 от настоящото решение, безспорно са дейности, характерни за застрахователен брокер или агент.

19. На второ място, що се отнася до връзката между застрахователния брокер или агент и страните по застрахователен договор, за чието сключване той има принос, следва да се установи, че нито Шеста директива, нито Директива 77/92/ЕИО на Съвета от 13 декември 1976 година относно мерки за улесняване на ефективното упражняване на свободата на установяване и свободно предоставяне на услуги по отношение на дейността на застрахователни агенти и брокери (предишна група 630 от МСХК [Международна стандартна промишлена класификация]), и по-специално преходни мерки по отношение на този вид дейност (ОВ 1977 г., L 26, стр. 14), съдържат указание в тази насока.

20. В точка 44 от Решение по дело Taksatorringen, посочено по-горе, на което националната юрисдикция се позовава в акта за препращане, Съдът все пак е приел, че съдържащият се в член 13, Б, буква а) от Шеста директива израз „услуги, свързани със сделки, извършвани от застрахователни брокери и агенти“ се отнася само за услугите, доставяни от лица, които по занятие са свързани едновременно със застрахователя и със застрахования.

21. В това отношение нидерландското правителство подчертава, че жалбоподателят в главното производство няма никаква връзка със застрахователите и действа от името и за сметка на VDL, което е действителният застрахователен брокер и агент. Поради това според нидерландското правителство жалбоподателят не може да иска да се ползва от освобождаването, предвидено в член 13, Б, буква а) от Шеста директива за услугите, които доставя като застрахователен брокер и агент. Това следвало по-конкретно от точки 44 и 33 съответно на посочените по-горе Решение по дело Taksatorringen и Решение по дело Arthur Andersen.

22. Тезата на нидерландското правителство относно връзката, която трябва да се поддържа от подагента, както и от застрахователния брокер и агент, със страните по застрахователния договор, обаче не може да се приеме.

23. Всъщност от една страна, видно от акта за препращане, макар жалбоподателят в главното производство да няма формална връзка със застрахователите, за сметка на които участва VDL, той все пак е косвено свързан с последните. Така, чрез договора му с VDL, което има договорно отношение със застрахователите, жалбоподателят в главното производство, като действа от името и за сметка на VDL, е косвено свързан с тези застрахователи.

24. Все пак трябва да се подчертае, че в съдебната практика, на която нидерландското правителство основава тълкуването си, Съдът не е посочил естеството на връзката между застрахователния брокер или агент и страните по застрахователния договор и следователно не е ограничил естеството на тази връзка до определена форма.

25. Така, макар Съдът да е приел, че дейността на въпросните данъчнозадължени лица в посочените по-горе Решение по дело Taksatorringen и Решение по дело Arthur Andersen по своя характер не е сред дейностите, свързани със застрахователни сделки, извършвани от застрахователен брокер или агент по смисъла на член 13, Б, буква а) от Шеста директива, при все това той не е анализирал връзката между тези данъчнозадължени лица със застрахователите и застрахованите (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Taksatorringen, точки 44—46 и Решение по дело Arthur Andersen, точка 36).

26. Следователно на жалбоподателя в главното производство не може да се откаже да се ползва от предвиденото в член 13, Б, буква а) от Шеста директива освобождаване само поради факта, че не е пряко свързан със застрахователите, за сметка на които той действа косвено, като подагент на VDL, по отношение на застрахованите.

27. От друга страна, текстът на член 13, Б, буква а) от Шеста директива по принцип не изключва дейността на застрахователен агент и брокер да се подразделя на различни обособени услуги, които в този случай могат да попадат в обхвата на понятието за „услуги, свързани [със застрахователни и презастрахователни сделки], извършвани от застрахователни брокери и агенти“ (вж. в този смисъл, що се отнася до член 13, Б, буква г), точка 3 от Шеста директива, Решение от 5 юни 1997 г. по дело SDC, C‑2/95, Recueil, стр. I‑3017, точка 64; що се отнася до член 13, Б, буква г), точка 6 от тази директива, Решение от 4 май 2006 г. по дело Abbey National, C‑169/04, Recueil, стр. I‑4027, точка 67 и що се отнася до член 13, Б, буква г), точка 1 от тази директива, Решение по дело Ludwig, посочено по-горе, точка 34).

28. При тези условия, от принципа на фискалната неутралност следва, че икономическите оператори трябва да могат да избират модела на организация, който от стриктно икономическа гледна точка им е най-удобен, без да поемат риска техните сделки да бъдат изключени от освобождаването, предвидено в член 13, Б, буква а) от Шеста директива (вж. в този смисъл, що се отнася до член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива, Решение по дело Abbey National, посочено по-горе, точка 68 и що се отнася до член 13, Б, буква г), точка 1 от същата директива, Решение по дело Ludwig, посочено по-горе, точка 35).

29. С оглед на горепосоченото, на поставения въпрос трябва да се отговори, че член 13, Б, буква а) от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че застрахователен брокер или агент не е пряко свързан със страните по застрахователния или презастрахователния договор, за чието сключване той има принос, а има само косвена връзка с последните чрез друго данъчнозадължено лице, пряко свързано с една от тези страни, с което този застрахователен брокер или агент има договорна връзка, допуска доставената от последния услуга да се освободи от ДДС на основание на посочената разпоредба.

По съдебните разноски

30. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Диспозитив

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 13, Б, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че застрахователен брокер или агент не е пряко свързан със страните по застрахователния или презастрахователния договор, за чието сключване той има принос, а има само косвена връзка с последните чрез друго данъчнозадължено лице, пряко свързано с една от тези страни, с което този застрахователен брокер или агент има договорна връзка, допуска доставената от последния услуга да се освободи от данък върху добавената стойност на основание на посочената разпоредба.

Пред мен в момента стои същия проблем. Чета КЗ и ЗДДС и вече съвсем се обърках. Издавайки фактура за получения комисион , трябва или не трябва да начислявам ДДС ?

Минало е доста време, но ние издаваме фактури за комисионни по застраховки като освободени доставки - чл.47, т.2. Всеки месец имам проверки по ДДС и досега не сме имали проблеми. За периода откакто сме брокери сме имали и ревизия, при която за тези сделки не бяха промени.

при нас се налага при фактуриране на услуга, да сключваме застраховка с клиента и да я включваме към фактурата
първи ред - услуга 300лв.
втори ред -застраховка 10 лв. - цифрите са примерни
как да влезе в дневника на продажбите,като едната сума е облагаема с 20% , а другата -освободена,в колона 19 ли?това е проблем на всяка счет.програма-мисля че трябва да има два записа на една и съща фактура №,заради различните основания
някой имал ли е такъв случай,колеги

От прочетените до тук обяснения всъщност не можах да разбера трябва ли да се начислява ДДС на комисионните на застрахователен агент по ЗДДС.

Привет в коя колона на дневника на продажбите да включа издадена фактура за комисионната по ДДС?