След 5г. отписваме вземане, което включва и начислявано ДДС преди 5 г. Сега като го отписвам вземането, следва ли да се преобразува резултата с ДДС????

Моето мнение е ,че не се регулира счет.финансов резултат точно с този разходи .

Преобразува се - ДДС е косвен данък, който се понася от получателя по съответната доставка и не би следвало да засяга данъчния финансов резултат на доставчика - чл.26, т.5.

и какво не стига ,че не съм го получила и съм го несла вместо получателя ,ами и няма да ми се признае за разход след 5 години !?

Непризнат разход от обезценено вземане в частта на ДДС се третира единствено в т.5 на чл.26 - ЗКПО и той е свързан с по-специфични случаи, имащи връзка с чл.26, т.4.

Например, когато във фактурата за продажба не е определен правилно ДДС по реда на чл.27 - ЗДДС (при свързани лица, при продажба на недвижим имот ...) и той се доначислява от доставчикът, но не се осчетоводява от него като разход (който директно не би се признал по чл.26, т.4 - ЗКПО), а като вземане (каквото реално не съществува по издадената фактура), което впоследствие доставчикът обезцени.
Този разход с произход ДДС, който е дължим от получателя по сделката, не е присъщ за доставчика и той следва да увеличи ФР с него по реда на чл.26, т.5.

Ако приемем, че винаги разход за ДДС (какъвто възниква при обезценка на съществуващо вземане) не е признат за данъчни цели, трябваше все пак това да е заложено в чл.34 и чл.37 - ЗКПО, а такъв текст няма. И честно казано, не си и представям, че някога може да има :)

Аха, и това е оптимистичното тълкуване на т.4 - че се отнася само за описаните от теб случаи...:-)
Ама в нея си пише кои са изключенията:

... с изключение на начисления данък при безвъзмездни доставки и доставки по повод дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност; тази точка не се прилага за разходи, отчетени в резултат на корекция на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност;

Е, аз нарочно натъртих на думите съществуващо/несъществуващо вземане ;)

Трудно ми е да повярвам, че ако сега обезценяваш 120 000 лв. вземания от продажби по напълно редовни фактури, издадени от теб като доставчик, то 20-те хиляди ги подаваш по чл.26, т.4 - ЗКПО като постоянна разлика, а само 100-те хиляди отчиташ като временна разлика ;)
Аз не бих си и помислила да го направя ;)

Чл.26, т.4 - ЗКПО е с по-друг смисъл :)

БУБУ би ли ми казала за моя случай:
имам ф-ра ПРОДАЖБА/вземане от клиент/
10000+20 000=120 000,00


и ф-ра ПОКУПКА/задължение доставчик/

5000+1000=6000

как счетоводно отразявам отписването на вземането и задължението
и как преобразувам финасовия си резултат от 32 000лв/сч.печалба/
Благодаря ти, предвеарително

Е, ами на менението на Бубу съм. Признат разход е данъка в едно с отписаното вземане

Бубу 17 е в тотална грешка в случая, а също и ти, Върбанов.

Абсолютно е права Саня.

При обезценка на вземане частта от ДДС-то е постоянна разлика, тя не се признава за данъчни цели НИКОГА и никога не се обръща.

При обезценка например на 100% на вземане, което е 1200лв, от които 200лв ДДС, временната разлика ни е 1000лв - в размера на данъчната основа. ДДС-то в размер на 200лв не се обръща никога, с него никога не се намалява финансовия резултат.

Ще си направя труда да попрепиша нещо от книгата Данъчно облагане и счетоводно приключване 2008 на издателство Труд и право. Първо искам да кажа, че абсолютно неправилно тя споменава чл.26 т.4. Изобщо не става въпрос за т.4, а за т.5 и там съвсем ясно е казано.

Ето и текста от книгата:

"Разпоредбата има отношение към случаите, когато
-начислен ДДС от доставчик е отчетен като вземане спрямо получател по доставката,
-ползван, но непризнат ДДС при ревизия,
-начислен данък при източника е отчетен като вземане спрямо получателя на дохода.

.....В обичайните случаи на вземания извън посочените в чл.26 т.5 ЗКПО разходите за обезценка се признават впоследствие - ....Посочените три случая на отчетени разходи за обезценка на вземания обаче няма да бъдат признати да данъчни цели никога[. Това е така, защото този вид обезценка еднозначно е визиран в обхвата на постоянните разлики.....

Пример
През 2008 е извършена обезценка в размер 50 на сто на вземане за 1200лв - общо /1000лв +200лв ДДС/

При преобразуване през 2008 се извършват следните корекции:
-увеличение на СФР по реда на чл.34 с 500лв
-увеличение на СФР по реда на чл.26 т.5 ЗКПО със 100лв

При възникване на някои от обстоятелствата по чл.37, например изтичане на давностния срок, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо, обезценката на вземането в размер на 500лв ще се посочи в намаление, но разходът за обезценка на ДДС, посочен в увеличение по реда на чл.26 т.5 ЗКПО, никога няма да се посочи в намаление, тъй като е регламентиран изрично като постоянна разлика".

Развинти ми се ръката да преписвам, за мен темата е приключена и не е предмет изобщо на спор.
Саня е права.

А на мен фантазията ,за да разтълкувам по този начин :)

Нашия одитор ни завери отчета за 2007 а бяхме признали такъв разход за ддс по отписано вземане. Това промяна от 2008 ли е?

ДоБУБУ (гост)
Не се обръщаш към когото трябва – оказва се, че нищо не разбирам :).
Плюс това въпросът ти е непълен ... не става ясно това вземане преди това обезценявано ли е или не; ако е обезценявано, коя счетоводна техника е избрана – с контраактивна с/ка или директно на разход, поради каква причина се отписва ...?! Всичко това има значение, за да получиш качествен отговор...
За данъчния ефект – чл.34, 37 и 46 – ЗКПО.


Хана
И аз така :)))


niki67
Първо
абсолютно неправилно тя споменава чл.26 т.4. Изобщо не става въпрос за т.4, а за т.5
Напротив, съвсем е правилно, защото т.5 на чл.26 е неразривно свързана с т.4 понеже първата препраща към втората и няма като как да разглеждам самостоятелно т.5 без връзка с т.4.


Второ
Примерът на Мермерска, който ти цитираш няма да коментирам, защото от многоточието, което си поставил преди него е ясно, че това е част от коментара, а мисля че разсъждения върху частичен цитат извън контекста на целия текст съдържа голяма степен риск тълкуването да се изкриви – затова няма да рискувам да взема отношение в момента, т.к. книгата е на работа. Но знаеш, че безгрешни хора няма, нали, в т.ч. и Мермерска, която аз иначе уважавам.

И все пак, цитираш Мермерска, която казва:
“В обичайните случаи на вземания извън посочените в чл.26 т.5 ЗКПО разходите за обезценка се признават впоследствие...”
Ники, би ли казал кои според теб са тези обичайни случаи извън посочените в чл.26, т.5? :)
То по твоята логика май не останаха такива след като казваш, че за всички вземания се прилага чл.26, т.5!?


Трето
Обърни внимание, че чл.26, т.4 започва с думите “разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него ..... ДДС за извършена доставка...”
докато т. 5 започва така:
“последващите разходи, отчетени по повод на вземане,...”

Е, ти когато осчетоводяваш начислен ДДС по правилно издадена фактура от теб като доставчик, не вземаш ли операцията 411 / 4532?! Къде тук виждаш разход за ДДС, че да попаднеш в хипотезата на чл.26, т.4?!

А т.4 би се приложила единствено ако ДДС минава за сметка на доставчика при самото си възникване – и това подробно го обясних по-горе при кои случаи би станало - те са строго специфични извън обичайните взаимоотношения по продажби.

Примерно, издавам фактура на свързано лице, но в нея шаткам ДДС по стандартния ред, а не по правилата на чл.27 – ЗДДС като фактурата ми изглежда така:
* Чиста ст-ст - 1000 лв
* ДДС 200 лв
* Всичко 1200 лв

Но за да спазя все пак изискването на чл.27 – ЗДДС решавам с някъв протокол да ДОначисля ДДС за още 30 лв, т.к. при тази сделка ДДС трябва да е за 230 лв, а не за 200 лв.
Реално моето вземане от клента ми е за 1200 лв, а не за 1230 лв, нали така?

Ако аз осчетоводя този допълнително начислен ДДС на разход (609/4532), какъвто е понеже минава за моя сметка, то той не е данъчно признат по чл.26, т.4 и се явява постоянна разлика – никога този разход няма да е данъчно признат, защото той НЕ Е ПРИСЪЩ за мен като доставчик.

Ако обаче аз се изхитря и не осчетоводя 30 лв. като разход, а като вземане от моя клиент, което РЕАЛНО НЕ СЪЩЕСТВУВА, защото 30 лв. ги няма във фактурата, и впоследствие обезценя това вземане (затова и в т.5 пише “последващи разходи”), тогава отивам на чл.26, т.5, т.е. пак никога тези 30 лв. няма да ми бъдат признати като разход, защото произходът на това НЕСЪЩЕСТВУВАЩО вземане реално е разход за ДДС по чл.26, т.4.

Т.е. с т.4 и т.5 на чл.26 са уеднаквили данъчното третиране на тези 30 лв. в зависимост от начина на осчетоводяване.


Четвърто
Ако логиката ви със Саня беше вярна за чл.26, т.5, то възниквайки за първи път такъв запис в ЗКПО от 2007 г., най-малкото трябваше да има преходна разпоредба за заварените обезценени вземания, съдържащи в себе си и ДДС - такава разпоредба НЯМА.
Както и в чл.34 би трябвало да има запис, че като временна разлика би се третирала само нетната сума на вземане от продажби – няма такъв запис.

Плюс това съдържащото се ДДС при едно обичайно вземане (т.е. ДДС си е фактурирано както трябва), е 1/6 от цялото вземане. В някои фирми обезценката е за стотици хиляди лева. Мислиш ли, че нямаше да има най-малкото коментари по тази тема в икономическата литуратура, ако логиката и тълкуването ти на чл.26, т.5 беше вярна за пак повтарям обичайните вземания?! Аз такива коментари не съм видяла.


Пето
През 2007 г. имах обръщане на временна разлика от обезценени до 2006 г. вземания от пордажби, в т.ч. и ДДС за не малка сума.
ГФО ми се завери от одитора без забележки/резерви. Явно и той е бил в тотална грешка :)

Много сте интересни като почнете с тия одитори - "ама одитора ми завери". И какво като е заверил? Айде да не коментираме колко от тях доколко разбират от данъци и как заверяват...и колко заверки има без резерви на отчети, в които една вярна цифра няма... и целта на одита е да се произнесе дали са спазени стандартите и дали отчета дава вярна и честна представа, дали съдържа съществени пропуски и неточности, а дали данъците са начислени правилно и данъчният резултат е бил определен правилно, обикновено одиторите не се произнасят.


Бубу, отвори си книгата на страници 134 и 135 и прочети коментара там. Има и числов пример. Иначе аргументите ти са супер логични и като прочетох внимателно какво си писала, си мисля, че наистина ти си права, а Мермерска греши.
Действително като се зачетох в точка 5 и точка 4, тълкуванието ти ми се вижда съвсем вярно, и аз бих го изтълкувал по същия начин. Излиза, че разходът трябва да се признае.

Остава само един аргумент, който е същия като вашия аргумент с одиторите - че обратното становище го пише в книга, на която пише, че се препоръчва от Съюза на данъчните служители в Б-я, и че е писано от Мермерска. Колкото тоя аргумент значи нещо, толкова и това, че одиторите ви били заверили, значи нещо.

Туй, че одиторите са заверили, абсолютно нищо не значи и нищо не доказва, но разсъжденията на Бубу са това, което значи нещо и те доказват според мен нейната теза.

Bubu17,

ами още в точка 2 от тезата си смесваш нещата! Цитираш Мермерска:

“В обичайните случаи на вземания извън посочените в чл.26 т.5 ЗКПО разходите за обезценка се признават впоследствие...”

И питаш:

"Ники, би ли казал кои според теб са тези обичайни случаи извън посочените в чл.26, т.5? :)
То по твоята логика, май не останаха такива след като казваш, че за всички вземания се прилага чл.26, т.5!?"

Ами как кои - обичаен случай, извън посочените в чл26, т.5, е самата данъчна основа на това вземане!

А това с одиторските заверки е несериозно - поне не като оправдание от опитна мацка като теб! ;-)

П.П. Ники, ама и с развинтена ръка си много чевръст! :-)

достатъчно беше до името Мермерска да стигнете и....да спрете :-)

Санче, аз докато напиша и ти си писала.
Въпроса е, че аз май като че ли ще се съглася с Бубу - снощи не си дадох зора да прочета наново членовете и да ги осмисля, ами просто си казах, че щом Мермерска го е написала така в коментара, значи е така. Хич не се и замислих, че може тя да греши.

Сега обаче, като прочетох точките и като прочетох коментара на Бубу 17, няма как да не се съглася, че тя е права.

От тия точки 4 и 5 на член 26 наистина следва това, което тя е писала, така че не следва с тая обезценка да се увеличава резултатът.
А що в книгата пише друго, това вече не знам.

Eто точка 5 гласи - последващите разлики, отчетени по повод на вземане, ....по т.3,4,8 и 10.

Значи регулация имаме само за случаите по тези 4 точки, а не изобщо за всички случаи на последващи обезценки.

Точки 3, 8 и 10 не касаят обичайни вземания, тях ги оставяме. Остава точка 4.

Тя започва така - "разход, отчетен от доставчик за начислен от него данък...."

При нормално вземане нямаме никакъв разход, имаме разчет - 411/70,4532.

Мисля, че Бубу печели спора. Явно снощи не бях прав.

Вижте сега, след малко започва мачът на Тотнъм, и въобще не виждам смисъла да спорите за такива безумно незначителни казусчета! ;)

Склонна съм да подкрепя Бубу, още повече че абсолютно се възхищавам от логичното й мислене, което неведнъж е демонстрирала тук :)
И понеже сме хора и грешим, защо да не допуснем, че и многоуважаваната г-жа Мермерска понякога греши? :)
Затова реших да отворя една друга книжка с автор д.е.с. Мина Димитрова- "Определяне на ДФР за 2008 г."
Ето как илюстрира т. 4 от чл. 26 тя:
"Фирма доставчик /или органа по приходите/ доначислява ДДС в р-р на 200 лв за доказана по-висока ДО по ЗДДС. Доначисленият ДДС е завеен от доставчика като ВЗЕМАНЕ ОТ КЛИЕНТА> Вземането не е събрано от клиента, отписано и отчетено на разход през 2008 г. Със сумата на отписаното вземане в р-р на 200 лв се преобразува в увеличение СФР за 2008 г."

Според мен т. 4 е именно в този смисъл, въпреки че наистина е двусмислено формулирано.
А смисълът на т. 5 по моему да затвори вратите пред евентуалното заобикаляне на т. 4- т.е.- ако в горния пример доставчикът отчете като вземане тези 200 лв, а ПОСЛЕДВАЩО ги признае за разход, то с този разход да увеличи СФР.

Саня
Ами как кои - обичаен случай, извън посочените в чл26, т.5, е самата данъчна основа на това вземане!
Ей тук ти е тоталната заблуда :)

Ники
Понякога е по-добре да не се четат коментари :)

nick_cave
за такива безумно незначителни казусчета! ;)
Да ти кажа сумата на ДДС, с която обърнах временната разлика през 2007 г. хич не беше безумно незначителна :)

Цитат: "Тя започва така - "разход, отчетен от доставчик за начислен от него данък...."
При нормално вземане нямаме никакъв разход, имаме разчет - 411/70,4532."

Аха, ама при отписване на вземането имаме разход и още как! :-)

след малко започва мачът на Тотнъм...

Фундаменталният, екзистенциалният и единственият божествено предопределен ли? Ми звънни на Хари Реднал за последни наставления де! ;-)

П.П. Офффф, само аз ли имам драми с Италик-а? :-(

Бубу 17,

призвавам, че снощи сбърках. Написаното от теб по-горе е блестящо и абсолютно убедително. Вече съм убеден, че си права.

Колкото до Мермерска, тя има и други абсолютно безумни коментари. Например за закупени карти за транспорт - дали са в пари или в натура. Според нея, ако има парични отношения в каквато и да била форма, не са в натура - ако работодетеля осребрява картата на всеки работник поотделно.

Ми не мога да се съглася с това. Ако има фактура на името на фирмата за картата за транспорт, то разходът е в натура, защото лицето получава карта в крайна сметка.
Фактът, че лицето първо е платило картата със свои пари, а при представянето на фактурата на работодателя той я е осребрил и му е възстановил парите, не би следвало да има значение. Работодателя не е дал на лицето пари, а му е дал карта. Що за тълкувания?!

Май професорът от Русе ще се окаже прав.

Още повече че наистина е алогично да начислиш ДДС съвсем правомерно, да го внесеш в бюджета, а когато не можеш да го събереш от клиента и го отпишеш, да увеличиш резултата с него и да платиш 10% КД на тая сума. Ах, че безумно! Почти колкото историята с тютюна и ДДС-то.

Саня
Аха, ама при отписване на вземането имаме разход и още как! :-)

Бъркаш бе, мила :)
Виж последната редакция на чл.34 - ЗКПО:
Чл. 34. (1) (доп., ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37.

Т.е. разходът от отписано реално вземане се признава за данъчни цели (дори и да не е обезценено) в частта и на нетната стойност и на ДДС-то, ако е настъпило някое от условията по чл.37.

Ники
Радвам се, че вече сме на едно мнение :)
За осребряване на картите за транспорт - виж писмата на НАП в тази тема:
www.odit.info/?s=6&i=99987&f=1&p=3

Е, и?
Ако през 2008 г. отписвам вземане, което ми е възникнало през 2003 г.? Какъв е проблемът с чл.34?
А това за частта и на нетната стойност, и на ДДС-то вече е твоя трактовка. А, и на някакъв русенски професор, разбирам! ;-)

И нищо алогично няма - ДДС-то е разчет, по който доставчикът е само един посредник, и който разчет не може да влияе на финансовия му резултат! Негов е изборът да си търси вземането по съдебен път.

Бубу, абе по тия двете писма нещата са различни.
В първото от тях работодателя дава на работниците пари, за да си осигурят транспорт. Ми ясно е, че не са в натура.
Във второто от тях Лукойл плаща за почивна база по фактура, а после раздава на работниците в пари части от стойността на тая фактура. Ми пак не са в натура.

Когато обаче работникът купи карта, която е с фактура, издадена на фирмата, абсолютно няма значение дали работодателя е платил директно за картата, или работника е купил картата и работодателя му е осребрил парите. Работникът не получава пари в крайна сметка, а получава карта. В натура си е.
Жалко, че ти си съгласна с Мермерска по тоз въпрос.

Саня
с тезата си ти зачеркваш основен принцип, заложен в ЗКПО - "признат основен разход, признат разход за ДДС, свързан с основния разход".
Според теб, разходът на нетната стойност на едно обезценено реално вземане по продажби ще се признае по пътя на временната разлика, а този за обезцененото ДДС - никога няма да се признае?!
Аз на мястото на работодателя ти не бих се израдвала на такова тълкуване...

Трябва да се прави разлика, че по чл.26, т.4 и 5 НЯМА РЕАЛНО ВЗЕМАНЕ, докато по чл.34 и 37 - има такова. Две съвсем различни случаи са и тва го повтарям/наблягам от самото начало на темата.
Изчерпах се - няма какво повече да добавя към темата!

Ники
Случките в писмата са на същия принцип, както при картите за транспорт, осребрявани от работодателя.
Защо разграничаваш казуса с Лукойл от казуса с картите - тва е едно и също - социален разход в пари поради съществуването на парични взаимоотношения между работодател и работник.
И с никого не съм съгласна - принципно съм принудена да се съглася единствено със Закона - дали е справедлив е друг въпрос.

с тезата си ти зачеркваш основен принцип, заложен в ЗКПО - "признат основен разход, признат разход за ДДС, свързан с основния разход".

Основният принцип е по-скоро: "непризнат основен разход = непризнат разход за ДДС, свързан с основния разход". Другото не е принцип, а извод, извлечен от свободно тълкуване. И докато няма практика по този въпрос, аз съм на тази си позиция с целия си респект към противниковия лагер. :-)

А колкото до емоционалното състояние на шефа ми - ако то беше обект на обгрижване от моя страна, бих му била не счетоводител, а психолог и в такъв случай ЗКПО изобщо не би бил тема за анализи. ;-)

Е, тя практиката я има повече от една 1 г. вече - от 2007 г. е :)
Питай колегите от Одита кой не е признавал ДДС-то при обезценяване на вземане по чл.26 и съм сигурна, че няма да има такъв :)

Толко ли е зле шефа ти, че има нужда от психолог ;-)