Данъчната администрация не може да отказва приспадане на ДДС на изрядни фирми заради неизправност на техни доставчици по веригата. Това е постановил на 22 януари Европейския съд в Страсбург по делото на пловдивската фирма „Булвес”, на която през 2001-а е отказано възстановяване на ДДС в размер на 2 200 евро. Решението, че коректен платец не може да бъде държан отговорен за твърдени от данъчните власти нарушения на негови партньори налага задължителна драматична промяна на данъчното законодателство и практиките, регламентиращи събирането на ДДС, коментира пред Дарик адвокат......................

МОЛБАТА МИ КЪМ ВАС Е ОТКЪДЕ МОГА ДА НАМЕРЯ/ИЗТЕГЛЯ ТОВА РЕШЕНИЕ НА СЪДА В СТРАСБУРГ?ЖИЗНЕНОВАЖНО Е ЗА МЕН!!! БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!!

docstore.odit.info/?s=4&rid=3005

гледах го кат голям камък :)))))
интересно ако се пусне през транслатор какъв майтап ще излезе

Бях помолил някой да го преведе, след като го изрових,но никой май не се е наел(или не споделя).

ТАРИКАТЧЕ СИ БАТГОЙКО:)

Ето го през транслатор:

ПЕТА ЧАСТ


СЛУЧАЙ НА "BULVES" АД с / у България

(Приложение не. 3991/03)


Съдебно решение


СТРАСБУРГ

22 януари 2009 г.


Това решение ще стане окончателно при обстоятелствата, изложени в член 44, § 2 от Конвенцията. То може да бъде предмет на редакционен преглед.


В случая на "Bulves" АД с / у България,
Европейският съд по правата на човека (Пето раздел), заседанието като състав, съставен от:
Партньорска Lorenzen, Президент,
Rait Maruste,
Карел Jungwiert,
Renate Jaeger,
Изабел Berro-Lefèvre,
Миряна Лазарова Trajkovska,
Здравка Kalaydjieva, съдии,
и Стивън Филипс, зам.-раздел секретаря,
Като deliberated в частни на 16 декември 2008 г.,
Доставя следното решение, което бе прието на тази дата:
ПРОЦЕДУРА
1. В случай, възникнали при прилагането (№ 3991/03) срещу Република България, подадена в Съда на 23 януари 2003 г. в съответствие с член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ( "Конвенцията") от "Bulves "АД, българско акционерно дружество, създадена през 1996 г. със седалище в Пловдив (" заявителя дружеството ").
2. Кандидатът компанията беше представен от г-н и г-жа М. Ekimdjiev С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив.
3. Българското правителство ( "правителството"), са били представени от своите агенти, г-жа М. Караджова и г-жа М. Коцева, от Министерството на правосъдието.
4. Жалбоподателят твърди, компанията, по-специално, че независимо от неговото пълно съответствие със своите законови задължения за докладване по ДДС, вътрешните органи са лишени от това право на приспадане на ДДС, въвеждане на е платена за доставка на стоки, получени от нея, тъй като неговата Доставчикът е била по-късно в съответствие с нейните собствени ДДС задълженията за отчитане. Той също така заяви, че тази разлика в третирането е дискриминационно.
5. На 24 ноември 2005 г. Съдът реши да даде предизвестие на правителството на гореспоменатите оплаквания от кандидата компания. Също така беше решено да се разгледа по същество молбата по същото време като неговата допустимост (Член 29 § 3).
ФАКТИ
I. обстоятелствата по случая
А. облагаема сделка
6. На 16 август 2000 г. жалбоподателят фирмата закупените стоки от друга фирма ( "доставчика").
7. И двете фирми са регистрирани по ЗДДС 1999 г. ( "Закон за ДДС") и сделката представлява облагаема доставка в рамките на горепосочения закон.
8. Общата стойност на получените доставки е 21660 български лева (BGN) (11107 евро (EUR)), от които 18050 лв. (9256 евро) е стойността на стоките и 3610 лв. (1851 евро) е данък добавена стойност ( " ДДС ").
9. Доставчикът издадена фактура не. 12/16.08.2000 на кандидата компания, която последната платена изцяло, включително и по ДДС от 3610 лв. (1851 лв.).
10. Кандидатът дружество записват покупката в своите счетоводни регистри за месец август 2000 година и намира своето връщане на ДДС за периода до 15 септември 2000 година.
11. Доставчика, а от друга страна, не се записват продажба в своите счетоводни регистри за месец август 2000 г., но за месец октомври 2000 г., и е докладвано, че в неговото връщане на ДДС за последния период, който я подава на 14 ноември 2000 година.
Б. ДДС одит
12. На неопределен датата на данъчните власти провеждат ДДС одит на кандидата компанията обхваща периода от 10 февруари до 31 декември 2000 година. В хода на проверката кръстче проверка на доставчика е проведено с цел да се установи дали то е надлежно съобщени и регистрирани за доставки в своите счетоводни книги. В резултат на горното отчитане беше открито разминаване (виж параграфи 10 и 11 по-горе).
13. На 31 януари 2001 г., "Юг" Данъчна служба на Пловдив Териториална данъчна дирекция, издадено на кандидата дружество с данък оценка. Тя отказа на кандидата компания право на приспадане на ДДС, той трябваше да се изплаща своя доставчик ( "приноса на ДДС"), в размер на 3610 лв. (1851 евро), тъй като доставчикът е въвела доставки в своите счетоводни регистри за месец октомври 2000 г. и бяха съобщени, че за този период, а не за месец август 2000 година. Териториалната данъчна дирекция следователно счита, че не са били ДДС "заредена" за доставка в август 2000 данъчен период, че кандидатът дружеството може да не се приспада сумата е платена на доставчика, както и ДДС, освен това, че той е бил отговорен да плати ДДС върху получените доставки за втори път. Съответно, тя подредени кандидата дружеството да плаща ДДС в размер на 3610 лв. (1851 евро) в държавния бюджет, заедно с лихвите от 200,24 лв. (102 евро) за периода от 15 септември 2000 г. до 31 януари 2001 година.
14. Кандидатът дружество обжалва данъчната оценка на 20 февруари 2001 година.
15. С решение от 26 февруари 2001 г. Пловдив Регионална данъчна дирекция отхвърля кандидата дружеството обжалване и уважава данъчната оценка в нейната цялост. Тя признава, че кандидатът компанията е изцяло изпълнени с ДДС задълженията за докладване по отношение на получените доставки, но констатира, че доставчикът не е успяла да въведете своята фактура в собствените си счетоводни отчети за датата, на която е бил издаден на 16 август 2000 г., и не са съобщени му ДДС-облагаема доставка за месец август 2000 г., като тя трябва да направи. Тя стигна до заключението, че не са били ДДС "заредена" върху доставките, както и че кандидатът компанията беше съответно няма право да приспада вложените ДДС, независимо от факта, че доставчикът впоследствие бяха съобщени на доставките за месец октомври 2000 .
16. Кандидатът Компанията обжалва решението на Регионална данъчна дирекция на 19 март 2001 г., твърдейки, че тя не може да бъде отказано правото на приспадане на ДДС, въвеждане единствено заради своя доставчик забава съответствие с нейните задължения за докладване по ДДС. Кандидатът Компанията също така твърдеше, че доставчикът на правото за приспадане на ДДС, той трябваше да се изплаща своя доставчик е била призната от данъчната служба, а на заявителя компанията бе лишена от това право. В своето заявление заявителят фирмата разчита, между другото, на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
17. С решение от 21 септември 2001 в Пловдив районен съд отхвърля жалбата на жалбоподателя компания и е подкрепил решенията на данъчни дирекции. Той заяви, както следва:
"Съдът намира, че ... Възражението на [кандидата дружество] е ... безпочвени. По-конкретно, [кандидатът дружество възрази, че] той е бил съвместим парти, докато доставчикът не е изпълнила задълженията си. Правото да ... [приспада вложените ДДС] възниква за получателя на [данъчнозадължено] доставките само ако доставчикът е изпълнила условията, съгласно точка 64, във връзка с точка 55 от закона за ДДС. Законът не прави разлика между страните по сделката за доставка по отношение на съответствието; съдът не може да се въведе такъв елемент в тази преценка. "
18. На 26 октомври 2001 г. жалбоподателят дружество обжалва пред Върховния административен съд.
19. В едно окончателно съдебно решение от 24 октомври 2002 г. Върховният административен съд concurred с изводите и заключенията на данъчните власти и заяви следното:
"... В този случай на неспазване на изискванията на доставчика неблагоприятно въздействие върху получателя ..., тъй като правото да си възстанови [въвеждане на ДДС] не възниква за [последния] и това няма значение, че получателят на [данъчнозадължено] доставка [действал] добросъвестно и [бе] съвместим ..., тъй като това е без значение за [цел] данъчно облагане. ... Има [е] и [няма] ... нарушение на ... Член 1 от Протокол № 1, защото отказът да се признае правото на ищеца [приспадане на ДДС, въвеждане] в раздел 64 (2) от Закона за ДДС не се нарушават неговите права на собственост, поради [на факта, че] признаване на неговото материално право [да приспадне] съгласно точка 64 от закона за ДДС е в зависимост от действията на своя доставчик и [на последния] освобождаване [на неговите задължения] спрямо [държавата] бюджет. ... "
II. СЪОТВЕТНАТА вътрешното право
Закона за ДДС
(а) Обща информация
20. В Закона за ДДС, влязъл в сила на 1 януари 1999 година. Въпреки че в момента България не е била член на Европейския съюз (ЕС), домашни ДДС законодателство в много отношения следват разпоредбите на Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до данъците върху оборота, известна като Шеста директива за ДДС, който в момента е главното основание за система на данъка върху добавената стойност в ЕС.
21. Като цяло, ДДС се начислява върху цената, дължима за доставка на стоки или услуги, както и на някои разходи, данъци и такси, без да се включва ДДС, само себе си. Повечето вътрешни доставки на стоки и услуги, както и вноса, са били обект на стандартната ставка от двадесет на сто ДДС.
22. ДДС е обикновено отчита и заплаща месечно. Месечно ДДС декларации трябва да бъдат подадени и месечни плащания на ДДС, направени от четиринадесетия ден на следващия месец.
23. На съответното време, всяко лице (юридическо или физически, или не пребивават постоянно пребиваващ), които са имали данъчнозадължено оборот над 75000 лв. (38461 евро) по време на всяко предходния дванадесетмесечен период е бил длъжен да се регистрира за целите на ДДС (точка 108). Доброволните и желание за регистрация е възможно в някои случаи.
24. На 1 януари 2007 г., когато България стана член на ЕС, на Закона за ДДС е бил заменен с нов акт на едно и също име.
(б) Правото на приспадане на ДДС, въвеждане на
25. По време на съответния вход ДДС - т. нар. "данъчен кредит" съгласно вътрешното законодателство - е размерът на данъка, която регистрирано по ДДС лице, е била заредена по закона за ДДС за получаване на облагаеми доставки на стоки или услуги, или за внасяните стоки, в определен данъчен период, който въпросното лице има право да приспадне (точка 63).
26. По време на съответния период, и в контекста на настоящото дело, където ДДС върху доставките, извършени Превишихте начислява ДДС върху продажбите за определен данъчен период, излишъкът ДДС бе първата по-напред, за период от шест месеца, за да се компенсират всякакви дългови дължи ДДС в тези шест месеца, както и други задължения към държавата (раздели 63 и 77). Ако в края на шестмесечния период, излишъкът ДДС, или част от него, все още не са възстановени, балансът се възстановява в рамките на по-нататъшно четиресет и пет дни (точка 77). Този период може да бъде продължен, ако данъчните власти инициира данъчни одит (точка 78 § 7).
27. На съответното време, раздел 64 от Закона за ДДС, при условие че получателят на доставката може да приспада ДДС при въвеждане на следните условия са изпълнени:
(а) на получателя на доставката с ДДС, на която са били таксувани е регистриран по ДДС-лице;
(б) от ДДС са били начислени от доставчика, който е регистриран по ДДС лице, най-късно на датата на издаване на фактури по ДДС;
(в) ДДС е изискуем при доставката на въпрос;
(г) стоките или услугите, получени са били използвани, са били използвани или ще бъдат използвани по ДДС на данъчно доставки; и,
(д) получателят е в притежание на ДДС фактура, която отговаря на законовите изисквания.
28. В допълнение към горното, по отношение на точка (б), се счита за ДДС през съответния период, за да се начислява, когато доставчикът:
(1), издадена фактура, която посочва за ДДС;
(2), регистрирани по издаване на фактура в продажбите си регистър;
(2) е влязло на ДДС, начислен в счетоводните регистри като задължение на държавния бюджет, както и
(3) обявена за ДДС, начислен ДДС върне в своята пила с данъчните власти (точка 55 § 6).
III. ОБЩНОСТНОТО ПРАВО
29. На съответното време, България не беше член на Европейския Съюз. В съответствие с достиженията на правото на Общността не е пряко приложимо или транспонирани в националното законодателство. Въпреки това, както е отбелязано по-горе, нейните вътрешни ДДС законодателство в много отношения следват разпоредбите на Шестата директива за ДДС (виж параграф 20 по-горе).
30. Затова си струва да се споменава в контекста на този случай, след две решения на Съда на европейските общности (CJEC), който разглежда правото на получателя на доставката на възстановяване на ДДС, начислен върху такава доставка в случаи на съмнение за "лента измама". Този тип измами, вид на ДДС липсващ търговец в рамките на Общността измама, се появява, когато стоките са без ДДС, внесени от други държави-членки, след това отново се продават чрез серия от компаниите в ДДС-включително цени и впоследствие се реекспортират до друга държава-членка с най-оригиналните вносител изчезват, без да плащате към данъчните власти на ДДС, платени от нейните клиенти.
31. В решението си от 12 януари 2006 г. по съединени дела C-354/03, C 355/03 и C-484/03, Optigen Ltd (C-354/03), опорна точка Електроник ООД (C-355/03) и Бонд Къща Системи ООД (C-484/03) срещу комисарите на Митнически & Акцизни: Преюдициалното запитване от Върховния съд на Европейските общности (Англия & Уелс), Chancery участък - Обединеното кралство, Европейската сметна Доклади (СЕО) 2006 г., стр. I - 00483, на CJEC заключението, както следва:
"Сделки, като например тези в брой в основните производства, които не са сами опорочен от данъка върху добавената стойност с измамите, представляват доставка на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължено лице, което действа като такъв и стопанска дейност по смисъла на член 2 (1) , 4 и 5 (1) от Шестата Директива на Съвета 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: уеднаквена основа за оценка, както е изменен с Директива 95/7/EC от 10 април 1995 г., когато те отговарят на обективни критерии, на които се прилагат определенията на тези термини са базирани, независимо от намерението на един търговец, различни от данъчнозадълженото лице, включени в същата верига на доставки и / или е възможно измамна природа на друга сделка във веригата, преди или след операция, извършена от данъчнозадълженото лице, на които това данъчно задължено лице, не са знаели и не средство за познание. Правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, въвеждане на данъчно задължено лице, което извършва тези сделки не могат да бъдат засегнати от факта, че във веригата на доставка на тези сделки, които са част друг преди или след сделката е опорочен от добавената стойност на данъчни измами, без това данъчнозадължено лице знае или има някакъв начин на знаят. "
32. По подобен съд от 6 юли 2006 г. по съединени дела C-439/04 и C-440/04, Аксел Kittel на белгийската държава (C-439/04) и белгийската държава V Recolta Рециклиране SPRL (C-440/04) ( Сборник 2006 г., стр. I-06161), на CJEC отиде, за да се посочи следното.
"Когато получателят на доставката на стоки, е данъчно задължено лице, което не е и не може да знае, че сделката е била свързана с измами, извършени от продавача, в член 17 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: уеднаквена основа за оценка, както е изменена с Директива 95/7/EC от 10 април 1995 г., трябва да се тълкува в смисъл, че той изключва член на националното законодателство, съгласно които на факта, че договорът за продажба е нищожен - по причина на гражданското право разпоредба, която прави този договор непоправимо нищожно като противоречи на обществената политика за незаконна основа на договора по вина на продавача, - причини, че данъчнозадълженото лице да губя право на приспадане на данъка върху добавената стойност, той е платил. Тя е без значение в тази връзка, дали фактът, че договорът е нищожен се дължи на измама укриване на данъка върху добавената стойност или с други измами.
От друга страна, когато се установи, като се вземат предвид обективни фактори, че доставката е данъчно задължено лице, което знае или е трябвало да знае, че като си купува, той беше, участващи в сделката, свързани с измами укриване на данък добавена стойност, то е за националния съд да се откаже, че данъчнозадълженото лице правото за получаване на правото за приспадане. "
НА ЗАКОНА
I. предполагаемото нарушение на член 1 от Протокол №. 1
33. Кандидатът дружеството оплакване по силата на член 1 от Протокол № 1, които, независимо от неговото пълно съответствие с нейните собствени ДДС задълженията за докладване, вътрешните органи, бе лишен от това свое право на приспадане на ДДС, въвеждане на е платена за получените доставки на стоки , тъй като нейните доставчици са били по-късно в съответствие с нейните собствени ДДС задълженията за отчитане. Още повече, че в резултат на отказ да се позволи на гореспоменатите приспадане, кандидатът компанията е неоправдано е трябвало да заплати на въвеждане на ДДС за втори път, този път директно в държавния бюджет под данъчната оценка, заедно с лихвите.
Член 1 от Протокол № 1 гласи, както следва:
"Всяко физическо или юридическо лице има право на мирно ползване на неговия имот. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени от закона и от общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не се, обаче, по никакъв начин нарушава правото на дадена държава, да прилагат тези закони, които счете за необходими, за да контролират използването на собственост в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други вноски или наказания. "
А. страните становища
1. Правителството
34. Правителството заяви, че кандидатът дружеството би могло да започне дело срещу своя доставчик в рамките на общите правила за непозволено увреждане, за да търси обезщетение за въвеждане на ДДС не е било позволено да се приспадат, защото на доставчика на неуспех да се съобразят с нейните задължения за докладване по ДДС.
35. По същество, правителството отбелязва, че по принцип на събирането на данъците, паднаха в рамките на приложното поле на втората алинея на член 1 от Протокол № 1, тъй като, свързани с мерки за контрол на използването на собственост в съответствие с общия интерес.
36. Те също отбеляза, че тези мерки са законни, когато те са предвидени в закон или друг нормативен акт, и се счита, че една държава се ползват значителна свобода при определянето на "закони ... счита за необходимо да се контролира употребата на собственост ", както е предвидено във втората алинея на член 1 от Протокол № 1 (правителството, посочена AGOSI срещу Обединеното Кралство 24 октомври 1986 г., § 52, Серия А не. 108). Те също така считат, че в този момент, тъй като повечето мерки за контрол на използването на имущество не включват конфискуване, Конвенцията даде домашно органи значителна свобода на действие при регулирането на базата на собствената си социално и икономически критерии, използването на частен имот . Следвайки този ред на мисли, според правителството, Съдът е посочено в решението си в случай на Handyside срещу Обединеното кралство (7 декември 1976 г., Серия А не. 24), че втората алинея на член 1 от Протокол № 1 "поставя на договарящите се страни като едноличен съдиите на" необходимост "за намеса" (ibid., § 62).
37. Правителството заяви, че допълнително изискване, за да може мярката да бъде легитимна е тя да бъде в съответствие с "общ интерес", като в това отношение-членки радва на "широка свобода на преценка" (те посочени Тре Traktörer AB В. Швеция, 7 юли 1989 г., § 62, Серия А не. 159).
38. Що се отнася до случая на страна, отбеляза, че правителството, свързана с "данъчен кредит", за въвеждане на ДДС, който съгласно точка 63 от Закона за ДДС, може да се извади само ако данъкът е бил зареден. Съответно, тя, свързани с правото на кандидата фирмата да приспадне сума, дължими във връзка с ДДС, само ако специфичните statutorily определени условия са били изпълнени: (а) фактура, са били издадени с включен ДДС, (б) фактурата е записано в ДДС регистъра на продажбите, (в) доставчикът е въвела фактура в своите счетоводни книги и (г) доставчикът влизането му в връщане на ДДС е надлежно подадена (точка 55 § 6). Само, когато тези четири условия са спазени кумулативно сториха право на приспадане на ДДС, въвеждане на възникнат, съставляващи оттогава насам А "притежание" по смисъла на член 1 от Протокол № 1. Следователно, само от този момент нататък може кандидатът компания твърдят, че е имало намеса в правото си на приспадане на ДДС, въвеждане. С оглед на гореизложеното, правителството счита, че заявителят дружеството не разполага с "притежание" по смисъла на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, които биха могли да са били обект на намеса.
39. Те също твърдяха, че правото на приспадане на ДДС, въвеждане на е резултат от сложни данъчни отношенията между доставчик и кандидатът дружеството и че последните са имплицитно съгласие за ситуация, при която правото на такова приспадане зависи от действията на доставчика . Тази ситуация, правителството твърди, е широко известно, е била предвидима и прилагат към всички ДДС данъчно доставки.
40. Правителството също така твърди, че вътрешните власти са действали в името на общия интерес, с цел да се гарантира събирането на данъците и налагат дисциплина в данъчната отчетност на сделки. Те считат това, че са били в съответствие с преценка, предоставена на държавите по силата на втората алинея на член 1 от Протокол № 1.
41. Правителството също смята, че в случай, че Съдът трябва да установи, че е имало намеса в условна притежание на кандидата фирма, това не би трябвало да се счита, че са представени прекалена тежест за нея, в зависимост от размера на ДДС, са известни и е фиксиран на двадесет процента. Следователно, правителството смята, че в настоящия случай не води до прекомерно бреме, наложено от кандидата компанията, но просто за отказ да се даде възможност за въвеждане на ДДС, за да бъдат извадени.
2. Кандидатът компания
42. Кандидатът компания заяви, че тя не може да търси обезщетение от своя доставчик в рамките на общите правила за непозволено увреждане, тъй като те са в договорни отношения и националното законодателство, осуетена от започване на такова действие при тези обстоятелства. В допълнение, той твърдеше, че доставчикът на неуспех да се съобразят с ДДС задълженията за докладване в своевременно не би могло да се каже, че е пряко причинени щети тя, и че доставчикът не е обогатен себе си по никакъв начин, като резултат. Жалбоподателят счита, че дружеството е било на данъчните власти действия, както и техните изводи в данъчната оценка за въздействие на доставчика закъсняло изпълнение, които той е причинил щети. Съответно, той твърдеше, че действията по силата на общите правила на деликт срещу своя доставчик не може да си позволи подходящо обезщетение по отношение на неговата жалба по силата на член 1 от Протокол № 1.
43. По същество, кандидатът дружество заявиха, че правото на приспадане на ДДС, въвеждане на състава на "притежание" по смисъла на член 1 от Протокол № 1, които следва да се счита, че са възникнали в момента тя е напълно спазени неговите собствени ДДС задължения за докладване. Той изтъкна, че фактът, че признаването на правото на приспадане на ДДС, въвеждане на е подчинено на спазването на доставчика - фактор, който е извън контрола на получателя на доставката - направени съответните разпоредби на закона за ДДС непредсказуемо и произволно в прилагането им. Съответно, кандидатът дружество счита, че отказът на властите да му позволят да приспадне ДДС, въвеждане в размер на лишаването от нейно притежание, което е резултат от факта, че цената е платена на доставчика, включени 3610 лв. (1851 лв.) по ДДС . Следователно, това не е само загубихме сума е платена на доставчика във връзка с ДДС, но също така е трябвало да плати същата сума, за втори път в държавния бюджет под данъчната оценка, заедно с лихва в размер на 200,24 лв. ( EUR 102). В допълнение, жалбоподателят твърди, че дружеството, в резултат на отказ да се даде възможност тя да приспадне ДДС, сумата е платена на доставчика, както на ДДС не е данък намаляеми като разход и са били обект на корпоративния данък общ доход, , които възлизат на по-нататъшно лишаване от неговия "притежания" по смисъла на член 1 от Протокол № 1.
44. Алтернативно, заявителят компанията твърди, че е имал правен интерес за приспадане на ДДС, въвеждане на които също спадат в рамките на приложното поле на член 1 от Протокол № 1 (на кандидата дружество, посочено Pressos Compania Naviera SA и други с / у Белгия 20 ноември 1995 г., Серия А не. 332). По-специално, дотолкова, доколкото той е действал добросъвестно към своя доставчик и данъчните власти, бе платена за ДДС, начислени от доставчика, и са регистрирани на сделката в своите счетоводни регистри в своевременно, той е законно придобити юридическо очакването, че право на приспадане на въвеждане на ДДС ще бъдат признати. Кандидатът Компанията твърдеше също, че правото на приспадане на ДДС, въвеждане на конституиран актив по отношение на които тя имаше "законните очаквания", че ще се получи ефективно упражняване на право на собственост.
45. С оглед на горното, заявителят дружеството счита, че член 1 от Протокол № 1 е приложим и че там имаше безспорно е намеса в неговата "собственост" по смисъла на този член.
46. Що се отнася до това дали намесата е била необходима, кандидатът компанията признава, че е иска да се предпази от интерес на Общността при ефективното събиране на данъците. Въпреки това, дори ако се приеме, че намесата с неговите права на собственост е сервира легитимна цел, кандидатът дружеството счита, че намесата не са били в общ интерес, тъй като ставката на ДДС върху доставките на въпрос бе внесена в държавния бюджет от доставчика само с леко забавяне.
47. Кандидатът компанията твърдят още, че намесата във въпроса не са пропорционални, тъй като тя не е успяла да се постигне справедлив баланс между изискванията на общия интерес на обществото и неговото собствено право на защита на неговите права на собственост. По-конкретно, въпреки че е съгласна с правителството, че държавите радва на широка свобода на преценка в рамките на втората алинея на член 1 от Протокол № 1 в изпълнението фискално законодателство, тяхната преценка в това отношение не би могло да се счита за неограничен. В тази връзка той изтъкна, че е трябвало да носят индивидуално и прекомерно бреме, което наруши справедлив баланс, който трябва да се поддържа между изискванията на общия интерес на Общността и изискванията за защита на правото на собственост. По-конкретно, въпреки че кандидатът компанията спазва своето ДДС задълженията за отчитане напълно и във времето, защото от своя доставчик на неизпълнение на неговите задължения за докладване на ДДС по същия начин (а) тя все още е отказано правото на приспадане на ДДС, въвеждане на 3610 лв. (1851 евро), (б) тя трябваше да е разпоредено да плати ДДС от 3610 лв. (1851 евро) за втори път, но този път по отношение на държавния бюджет; (в) той е бил допълнително се осъжда да заплати интерес на 200,24 лв (102 евро) за тази сума; (г) от ДДС трябва да се изплаща своя доставчик не са били признати като данъчно признат разход и корпоративния подоходен данък беше тогава бил начислен върху него; (д) той имаше направени допълнителни съда такси и разноски по-предизвикателни данъчната оценка; (F) тя е била по този начин неправомерно и сериозно санкционирани за нарушение от доставчика, които имат в действителност разредена му ДДС задълженията за отчитане, но с леко закъснение; и (ж) обща несигурност имаше възникнали във фискалната работи на кандидат, защото неговите ДДС доставки по подобен начин може да бъде застрашена от провал на доставчика му ДДС, за поемане на задълженията за отчитане. Освен това, заявителят компанията няма да има познания за това до момента, когато данъчните власти отказват да признаят правото на приспадане на ДДС, свързани с въвеждане на конкретна сделка.
48. Следователно, жалбоподателят дружество счита, че тежки парични и не-наказателни последствия, които е понесла, въпреки че като е действал в пълно съответствие със закона, са доказателство за неадекватността и непропорционален характер на държавната намеса.
Б. Допустимост
49. Правителството твърди, че жалбоподателят дружеството би могло да започне дело срещу своя доставчик в рамките на общите правила за непозволено увреждане, за да търси обезщетение за въвеждане на ДДС не е било позволено да се приспадат, защото на доставчика на неуспех да се съобразят с нейните задължения за докладване по ДДС ( виж параграф 34 по-горе). Те не се представят всяко домашно практиката да подкрепи твърдението си, че това е жизнеспособна алтернатива, която може да има осигурена защита на кандидата компания. Съдът отбелязва в тази връзка на позицията на кандидата дружеството и неговото твърдение, че подобно действие не е достъпна за нея по силата на националното законодателство (виж параграф 42 по-горе).
50. Съдът признава, че когато правителството твърдение извън изтощение, те носи тежестта на доказване, че заявителят не е използвал лекарство, че е и двете ефективни и достъпни в съответния момент. Наличието на подобно средство за защита, трябва да бъдат достатъчно определени в закона, както и на практика (вж. Vernillo срещу Франция, 20 февруари 1991 г., § 27, Серия А не. 198). В случай, че правителството не успя да покаже, че предложените ефективно средство за защита е както и на разположение на съответното време, като примери на домашно решения, Съдът констатира, че тя не може да се счита, че заявителят компанията не успя да се изчерпва достъпни вътрешноправни средства за защита, като не като предприе действия срещу своя доставчик в рамките на общите правила за непозволено увреждане.
51. Във всеки случай, Съдът отбелязва, че жалбоподателят компанията обжалва данъчната оценка, издадени срещу него, представи своите аргументи пред националните съдилища и предоставена им възможност да се предотврати или правото на твърдяното нарушение на член 1 от Протокол № 1. Следователно, той изчерпване на наличните вътрешноправни средства за защита по отношение на жалбата, представени пред Съда.
52. Съответно, Съдът констатира, че това оплакване не е очевидно болни създадена по смисъла на член 35 § 3 на Конвенцията. Освен това той отбелязва, че то не е недопустимо на други основания. Тя трябва да бъде обявена за допустима.
C. заслуги
1. Наличие на владение по смисъла на член 1 от Протокол № 1
53. Съдът отново установената съдебна практика, които кандидатът може да се твърди, нарушение на член 1 от Протокол № 1, само дотолкова, доколкото под съмнение решенията, свързани с неговото "собственост" по смисъла на тази разпоредба. "Притежанията" може да бъде или "съществуващи блага", или активи, включително вземания, по отношение на които кандидатът може да се спори, че той или тя има най-малко на "законните очаквания" за получаване на ефективното упражняване на право на собственост. Чрез контраст, надеждата за признаване на право на собственост, което е било невъзможно да се упражнява ефективно може да се счита за "притежание" по смисъла на член 1 от Протокол № 1, нито може да условна твърдение, което пропуски в резултат на неоползотворимите изпълнение на условието (вж. Kopecký В. Словакия [GC], №. 44912/98, § 35, ECHR 2004 IX; Принц Ханс-Адам II на Лихтенщайн В. Германия [GC], №. 42527/98, § § 82 и 83, ECHR 2001 VIII, и Gratzinger и Gratzingerova срещу Чешката република (декември) [GC], №. 39794/98, § 69, ECHR 2002 VII).
54. Съдът отбелязва, че в дадения случай право да претендира за приспадане на ДДС, въвеждане стана за кандидата дружеството, когато ДДС е покупките, извършени за превишаване на ДДС е начислен върху продажбите. За да се възползвате от правото си на приспадане, кандидатът компания напълно спазват собствените си задължения по закона за ДДС: (а) да плати ДДС върху доставките на базата на ДДС фактура, издадена от доставчика, (б) тя влезе в доставки в своите счетоводни регистри за месец август 2000 г.; и (в) той съобщава, че в неговото връщане на ДДС за този период. Така, кандидатът компанията не всичко, което беше в рамките на неговите правомощия, по силата на приложимото законодателство, с цел постигане на правото на приспадане на ДДС, въвеждане.
55. Съдът отбелязва, обаче, правителството на аргумента, че това не бе достатъчно, за да създаде право за кандидат за приспадане на въвеждане на ДДС върху доставките по въпроса, защото не всички условия на точка 63 от закона за ДДС са били изпълнени (вж. параграф 38 по-горе). По-специално, след като данъчните власти провеждат кръстче проверка на доставчика се установи несъответствие отчетност, която ги води до заключението, че няма ДДС е бил начислен върху доставката на август 2000 данъчен период, и те отказаха да признаят правото на жалбоподателя компания за приспадане на въвеждане на ДДС (виж параграфи 12 и 13 по-горе). Следователно, правото на приспадане на ДДС, въвеждане на не представляват "съществуващи притежание" на кандидата компания.
56. Съдът отбелязва още на правителството с аргумента, че влизат в договорни отношения с доставчика, който неизбежно трябваше данъчни последствия и за двете страни, кандидатът компанията имплицитно съгласие за ситуация, при която правото на приспадане на ДДС, въвеждане в зависимост от действията на въпросния доставчик (виж параграф 39 по-горе). Съдът отбелязва обаче, че правилата, уреждащи режима на облагане с ДДС - включително условията за регистрация, такси, презареди, облекчения, отчисления и възстановявания - са изключително определя и регулира от държавата. Следователно, в резултат на правилата, наложени от държавата на кандидата компанията имаше ограничен или никакъв избор по отношение на това дали и как ще участват в ДДС системата на данъчното облагане. Също така, по отношение на доставките по въпроса, кандидатът дружество, регистрирано по ДДС лице, не е имал избор по отношение на приложимите правила на ДДС. Ето защо тя не може да се счита, че до влизане в договорни отношения със своя доставчик е съгласие за някое конкретно ДДС правила, които впоследствие могат да имат отрицателен ефект върху нейната данъчна позиция.
57. В светлината на гореизложеното, Съдът счита, че, доколкото жалбоподателят компанията е спазен изцяло и в срок с ДДС правилата, определени от държавата, не е средство за налагане спазването от своя доставчик и не са знаели за неговия Ако не направите това, то може основателно се очаква да бъде позволено да се възползва от едно от основните правила на системата на ДДС на данъчно облагане, като се разрешава да приспадне ДДС, въвеждане на е платена на доставчика. Нещо повече, само веднъж претенция за такова приспадане са били направени и кръстосана проверка на доставчика е било проведено от данъчните органи, би могло да бъде установено дали последните са напълно спазени неговите собствени ДДС задълженията за отчитане. По този начин, Съдът счита, че заявителят дружеството право да претендира за приспадане на ДДС, въвеждане в размер най-малко на "законните очаквания" за получаване на ефективното упражняване на право на собственост, в размер на "притежание" по смисъла на първото изречение на член 1 от Протокол № 1 (виж, със съответните изменения, бор долина Развитие ООД и други срещу Ирландия на 29 ноември 1991 г., § 51, Серия А не. 222; SA Dangeville срещу Франция, не. 36677/97, § 48, ЕСПЧ 2002 III; кабинета Diot и SA Gras Savoye срещу Франция, бр. 49217/99 и 49218/99, § 26, 22 юли 2003 г.; и Aon Conseil и Courtage SA и Кристиан де Clarens SA срещу Франция, не. 70160 / 01, § 45, ECHR 2007 ...).
58. Отделно, че в резултат на органи "заключение, че ДДС не е било" заредена "за доставка в август 2000 данъчния период и на техния отказ да се признае на кандидата дружеството правото на приспадане на въвеждане на ДДС, като последната бе разпоредено да плати ДДС върху доставките за втори път, заедно с лихвите, в държавния бюджет (виж параграф 14 по-горе). В допълнение, жалбоподателят дружеството първо плащане на ДДС върху доставките, които той трябваше да направи своя доставчик, е purportedly вече не се признават като разход за корпоративен данък върху доходите цели. Това от своя страна повишава кандидата облагаемата основа за данъчната година, в резултат на което тя трябваше да плащат по-високи доходи корпоративния данък, отколкото да се твърди, са платили по друг начин. Тези суми, които кандидатът дружество, възникнали в резултат на органи "Отказът да се даде възможност тя да се приспада вложените ДДС, безспорно конституиран собственост по смисъла на член 1 от Протокол № 1.
2. Независимо дали има намеса и приложимото правило
59. Съдът отново подчертава, че властите отказано кандидатът компания право да приспадне ДДС, тя е била заредена и е платена на доставчика, тъй като последният е бил в края на ДДС в съответствие с нейните задължения за докладване. Това бе независимо от властите признаване на факта, че жалбоподателят компанията е напълно спазват своите задължения за докладване по ДДС (виж параграфи 15 и 19 по-горе). Още повече, че в резултат на горното, органите подредени кандидата дружеството да заплати всички дължими от ДДС върху доставките, заедно с лихвите, което от своя страна очевидно доведоха до заявителя дружеството като по-висока отговорност за корпоративното подоходно облагане за данъчната година за които става въпрос.
60. Съдът отбелязва, че жалбоподателят компанията се оплакаха, че е бил лишен от своята собственост, ситуация, която падна да бъдат разгледани в рамките на второто изречение от първия параграф на член 1 от Протокол № 1. Вярно е, че намесата в упражняването на искове срещу държавата, могат да представляват такова лишаване от собственост (вж. Pressos Compania Naviera SA и други, цитирани по-горе, § 34). Въпреки това, по отношение на плащането на данъци, по-естествен подход е да се разгледа жалбата, от гледна точка на контрола на използването на имущество в обществен интерес ", за да се осигури плащането на данъци", която попада в рамките на правилото в секунда алинея на член 1 от Протокол № 1 (виж SA Dangeville, цитирани по-горе, § 51, и Националната & провинциални строително дружество, Leeds Постоянна строително дружество и Йоркшир строително дружество срещу Обединеното кралство, 23 октомври 1997 г., § 79, Доклади на Съдебните решения и решения 1997 VII). Правителството твърди, в полза на тази характеристика (виж параграф 35 по-горе).
61. Съдът обаче, счете, че то не може да бъде необходимо да се реши този проблем, тъй като двете правила не са "различни", в смисъл, че са без връзки, са само с особени случаи на намеса в правото на мирно ползване на собствеността и трябва съответно да се тълкуват в светлината на принципа enunciated в първото изречение от първия параграф. Съдът следователно счита, че тя трябва да разгледа намесата в светлината на първото изречение от първия параграф на член 1 от Протокол № 1 (виж SA Dangeville, цитирани по-горе, § 51).
3. Дали намесата е била оправдана
62. Съдът отново подчертава, че според неговата добре установената съдебна практика, копие на смущения, включително и в резултат на мярка за осигуряване на плащането на данъци, трябва да се постигне "добър баланс между изискванията на общия интерес на Общността и на изисквания за защита на основните права на индивида. Загрижеността за постигането на този баланс е отразено в структурата на член 1 от Протокол № 1 като цяло, включително и на втория параграф: Трябва да има разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел.
63. Въпреки това, при определяне на това дали това изискване е изпълнено, се признава, че една договаряща държава, не на последно място при формулирането и прилагането на политики в областта на данъчното облагане, се ползва с широка свобода на преценка, и Съдът ще уважи законодателното оценка по тези въпроси освен ако не е лишено от разумни основи (вж. Sporrong и Lönnroth В. Швеция на 23 септември 1982 г., § 69, Серия А не. 52; Народно & провинциални строително дружество, Leeds Постоянна строително дружество и Йоркшир строително дружество, цитиран по-горе, § 80; и магистърска степен и 34 други с / у Финландия (декември), не. 27793/95, 10 юни 2003 г.).
64. Съответно, Съдът не може да не успеят да упражни своите правомощия на преглед и трябва да се определи дали необходимите баланс се поддържа по начин, съгласна с кандидата дружество правото да "на мирното ползване на [му] притежания", по смисъла на първото изречение на Член 1 от Протокол № 1 (виж Sporrong и Lönnroth, цитирани по-горе, § 69; Литгоу и други с / у Обединеното кралство, 8 юли 1986 г., § § 121-22, Серия А не. 102 и Intersplav В. Украйна, Не. 803/02, § 38, 9 януари 2007 г.).
(а) от общ интерес
65. Съдът счита, че в настоящия случай на общия интерес на Общността е в запазване на финансовата стабилност на системата на ДДС на данъчно облагане с нейните сложни правила, свързани с такси, възстановяване, освобождаване, приспадане и възстановяване на разходи. Важни елементи на запазването на тази стабилност са постигането на пълното и навременно изпълнение от всички регистрирани по ДДС лица от тяхното отчитане и заплащане на ДДС задълженията и, в крайна сметка, за предотвратяване на злоупотреби с цел измама на споменатата система. В това отношение, Съдът приема, че опитите за злоупотреби с ДДС системата на облагане трябва да се curbed и че тя може да бъде разумно за вътрешното законодателство да изискват специално усърдие от регистрираните по ДДС лица, с цел да се предотвратят такива злоупотреби.
(б) дали е справедливо равновесие между интересите на конкурентните
66. В резултат от по-горе, че е необходимо да се прецени дали е нает от държавата, за да се запази финансовата стабилност на системата на ДДС на данъчно облагане и за овладяване на всякакви злоупотреби с цел измама на системата, в размер на пропорционална намеса с кандидата дружеството правото на мирно ползване на неговите "вещи".
67. Съдът отбелязва още веднъж, че кандидатът фирмата изцяло изпълнени с ДДС задълженията за отчитане. В допълнение, Съдът отбелязва, че жалбоподателят фирмата доставчик и евентуално изпълнени с ДДС задълженията за отчитане, но с два месеца закъснение. В резултат на това, доставчикът или изплатени от ДДС в държавния бюджет или приспадне сумата на въвеждане на ДДС е отделено своя доставчик и изплащат остатъка от ДДС в държавния бюджет. По този начин, на дължимия ДДС по веригата на доставки по въпроса бе отделено на състоянието.
68. С оглед на горното, до 31 януари 2001 г., когато данъчните власти отказано кандидатът дружеството право на приспадане на въвеждане на ДДС върху доставките на въпрос, той е трябвало да бъде ясно, че не е имало отрицателен ефект върху държавния бюджет. Напротив, в крайна сметка на държавния бюджет в действителност получи две плащания на ДДС за същата доставка - един от доставчик, който е получил заплащане от заявителя компания и един от заявителя самото дружество, когато то е разпоредено да плати ДДС заедно с интерес. Съобразно с това, отказът да се даде възможност на заявителя дружеството да удържаме въвеждане на ДДС не изглежда, само по себе си, за да бъде оправдано от необходимостта да се осигури плащането на данъци, всички от които са били платени, или най-малко съобщавани от доставчик от това време, макар и късно. Съдът отбелязва в тази връзка неогъваем тълкуване на разпоредбата, която се позовава на властите в отказ заявителят дружеството право на приспадане на ДДС, въвеждане и липсата на оценка на цялостния ефект върху държавния бюджет на доставчика забава съответствие със своите задължения .
69. Отделно, Съдът отбелязва, че жалбоподателят компанията е абсолютно няма правомощията да контролира, контрол и осигуряване на спазването от своя доставчик с ДДС отчетност, подаване и плащане задължения. Съответно, Съдът констатира, че жалбоподателят е предприятие, поставени в неравностойно положение от които нямат сигурност по отношение на това дали, въпреки своята собствена пълно съответствие, тя ще бъде в състояние да приспадне ДДС, въвеждане на е платена на доставчика, тъй като признаването или по друг начин на правото за приспадане е зависим от данъчните власти оценка за това дали последните са освободени нейните ДДС задълженията за докладване в своевременно.
70. И накрая, по отношение на усилията за ограничаване злоупотребата с цел измама на системата за облагане с ДДС, Съдът приема, че когато договарящите държави разполагат с информация за такива злоупотреби с конкретни индивидуални или сдружение, те могат да предприемат подходящи мерки за предотвратяване, спиране и санкциониране на него. Въпреки това, той смята, че ако националните власти, при отсъствието на данни за пряко участие от физическо или юридическо лице в измамна злоупотреба с ДДС на веригата на доставките, или знания от нея, независимо от това санкциониране напълно съвместими получателят на ДДС-облагаемата доставка за действия или бездействия на доставчика, върху които той няма контрол и по отношение на които тя не разполага със средства за наблюдение и осигуряване на съответствие, които са извън това, което е разумно и се upsetting на справедлив баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на общия интерес на Общността и изискванията за защита на правото на собственост (вж., съответно, Intersplav, цитирани по-горе, § 38).
4. Заключение
71. Като се има предвид своевременно и пълно освобождаване от заявителя дружество на неговите ДДС задълженията за докладване, нейната неспособност да гарантира спазването от своя доставчик с ДДС задълженията за отчитане и от факта, че не е имало измама по отношение на системата на ДДС, от които кандидатът компания узнаят или средствата, за да получат такива знания, Съдът констатира, че те не трябва да са били длъжни да носят последиците от пълното му доставчик на неизпълнение на неговите задължения за докладване по ДДС своевременно, като се отказва правото на приспадане на ДДС, въвеждане и В резултат на това, се осъжда да заплати съдебните ДДС за втори път, плюс лихва. Съдът счита, че този размер на прекомерен индивидуална тежест върху кандидата дружество, което наруши справедлив баланс, който трябва да се поддържа между изискванията на общия интерес на Общността и изискванията за защита на правото на собственост.
Там съответно е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1.
II. Предполагаемото нарушение на член 14 от Конвенцията
72. Кандидатът Компанията твърди, нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол № 1. Той изтъкна, че вътрешното законодателство на ДДС е дискриминационен, тъй като тя е лишена от кандидата компания на която разполага с единствената цел да се осигури плащането на дължимия ДДС от друга компания. Той също се считат това за дискриминация, тъй като условие за различни степени на защита за държавна и частна собственост. Жалбоподателят твърди, че компанията допълнително своя доставчик са били третирани по различен начин, тъй като данъчните власти са признати от правото си на приспадане на ДДС, той не е отделила по отношение на доставката, а отричането на това право на молителя дружество.
Член 14 предвижда:
"Упражняването на правата и свободите, изложени в [в] Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство , имущество, рождение или друг някакъв признак. "
73. Правителството оспори аргументите на кандидата и компанията твърди, че съответният ДДС наредби бяха ясни, кратки и прилага по един и същ начин за всички получатели на ДДС на данъчно доставки. Правителството също така отбелязва, че жалбоподателят фирмата и нейните доставчици имат различни роли и заема различни управленски нива на ДДС на веригата на доставките. Съответно, всяко разлика в лечението им е оправдано на тази основа и не може да се тълкува като дискриминация.
74. Съдът отбелязва, че тази жалба е свързана с една разгледани по-горе и трябва също да бъде обявена за допустима.
75. Все пак, като взе предвид своята находка, отнасящи се към член 1 от Протокол № 1 (виж параграф 71 по-горе), Съдът счита, че не е необходимо да се проучи дали в този случай, там също е нарушение на член 14 от Конвенцията (виж, със съответните изменения, SA Dangeville, цитирани по-горе, § 66).
III. Предполагаемото нарушение на член 13 от Конвенцията
76. Кандидатът дружеството оплакване по член 13, взети във връзка с член 14 и член 1 от Протокол № 1, че от него липсват ефективни вътрешноправни средства за нейното конвенция и оплаквания, че вътрешните съдилища не са адресирани неговите аргументи относно твърдяното нарушение на Конвенцията.
Член 13 предвижда:
"Всеки, чиито права и свободи, изложени в [в] конвенция, са нарушени има ефективно средство за защита пред националните власти, независимо, че нарушението е извършено от лица, действащи в официален капацитет."
77. Съдът отбелязва, че жалбоподателят компанията е право на обжалване срещу данъчната оценка, от които тя се използва. В хода на това производство го предава и твърдят нейните конвенция оплаквания пред националните съдилища, които разглеждат тях, макар и намиране срещу жалбоподателя компания. Съответно, няма проблем възниква по силата на тази разпоредба.
От това следва, че тази жалба е явно болни основателни и трябва да бъде отхвърлено в съответствие с член 35 § § 3 и 4 от Конвенцията.
IV. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 НА КОНВЕНЦИЯТА
78. Член 41 от Конвенцията предвижда:
"Ако Съдът установи, че е имало нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея, и ако вътрешното право на Върховния договаряща страна позволява само частично обезщетение за да се направи, Съдът, ако е необходимо, си позволят само удовлетворение на пострадалото лице. "
А. Вреди
79. Кандидатът Компанията твърдеше 3810,24 български лева (BGN) (1953 евро (EUR)) по отношение на имуществени щети. Сумата, заяви състои стойността на вложените ДДС, в размер на 3610 лв. (1851 евро), както и лихви, начислени до заявителя компания от данъчните органи (200,24 лв. (EUR 102), виж параграф 13 по-горе).
80. Кандидатът Компанията също така твърдеше, 3000 EUR, по отношение на които не се наказва с глоба вреди, произтичащи по-специално, от чувство на неудовлетвореност, несигурност и несигурност издържа от нейния изпълнителен директор.
81. Правителството не направи коментар.
82. С оглед на това е установено нарушение на член 1 от Протокол № 1, Съдът счита, че по отношение на имуществени щети, най-подходяща форма на обезщетение ще бъде да се възложи стойност на вложените ДДС (1851 лв.), че жалбоподателят Фирмата е разпоредено да плати втори път, плюс лихвите, които се начисляват върху посочените по-горе сума (EUR 102) (вж. Dangeville SA, цитирани по-горе, § 70). По този начин, Съдът награди на сумата в размер на 1953 г. до заявителя дружеството за имуществени щети.
83. Съдът счита още, че докато кандидатът фирма може да има траен без наказателни вреди, настоящото решение предвижда достатъчна компенсация за нея (ibid.).
Б. Разходи и разноски
84. Кандидатът Компанията твърдеше 546,61 лв. (EUR 280), по отношение на разходи и разноски по производството пред националните съдилища. Сумата, заяви състои съда платена такса за обжалване на решението на Регионалната данъчна дирекция (BGN 50 (EUR 26)), съдът платена такса за обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд (BGN 28 (EUR 14)), неговият адвокатски хонорари пред вътрешните съдилища (BGN 200 (EUR 102)), както и разходи и разноски, възложени на данъчните органи (268,61 лв. (EUR 138)). В подкрепа на своето твърдение, кандидатът дружество обзаведени решение от 16 януари 2001 г. на Пловдивския окръжен съд възлагане 268,61 лв. (EUR 137), в който разходите и разходите на данъчните власти, правни-таксите споразумение със своя адвокат и разписки за плащане на съдебни такси.
85. Кандидатът Компанията твърдеше още 2097,80 EUR по отношение на разходи и разноски по производството пред Съда за петдесет и два часа "легална работа от неговия адвокат на почасова ставка в размер на 70 и за пощенски, копирна и офис доставки разходи ( 27 EUR). Кандидатът дружество обзаведен правна-такси споразумение, одобрено време лист и пощенските разписки в подкрепа на своето твърдение. Той поиска от разходи и разноски, направени за производството пред Съда се изплаща директно на своя адвокат, г-н М. Ekimdjiev, с изключение на първите 500 лв. (256,41 евро), което е платена като авансово плащане.
86. Правителството не направи коментар.
87. Според Съда на отделен закон, кандидатът има право на възстановяване на разходи и разноски само дотолкова, доколкото той е показал, че те са били действително направени и по необходимост и са разумни както за квантова. В настоящия случай, като се има предвид информацията, с която разполага и посочените по-горе критерии, Съдът счита, че е разумно да възложи изцяло сумите за направени разходи и разноски, които общо 2377,80 лв., от които е 1841,39 лв., които се заплащат директно на заявителя дружеството адвокат, г-н М. Ekimdjiev.
C. Основен лихвен
88. Съдът счита, че е целесъобразно, че по подразбиране интерес трябва да се основава по пределното кредитно процент на Европейската централна банка, към която трябва да се добавят три процентни пункта.
По тези причини, СЪДЪТ единодушие
1. Декларира на жалби по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията и член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол № 1 за допустима и останалата част от заявлението за недопустими;

2. Закрепва, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията;

3. Закрепва, че няма отделно разглеждане на жалбата на нарушение на член 14 от Конвенцията във връзка с член 1 от Протокол № 1 е необходимо;

4. Закрепва че установяването на нарушение представлява само по себе си достатъчни само удовлетворение за всички не-парични щети, претърпени от заявителя дружеството;

5. Закрепва
(а), че на ответника-членка трябва да плати на жалбоподателя дружеството, в рамките на три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които да бъдат превърнати в български лева по курса приложим в деня на сетълмента:
(I) по отношение на имуществени вреди - EUR 1953 (хиляда деветстотин петдесет и три евро);
(II), по отношение на разходи и разноски по производството пред националните съдилища - EUR 280 (двеста и осемдесет евро);
(III) по отношение на разходи и разноски по производството пред Съда - 256,41 лв. (двеста петдесет и шест евро и четиредесет и една стотинки), платими на кандидата дружество, и 1841,39 лв. (хиляда осемстотин и четиредесет едно евро и тридесет и девет стотинки), платими по банковата сметка на заявителя дружеството адвокат, г-н М. Ekimdjiev;
(IV) всеки данък, които може да са за сметка на заявителя компания на горните суми;
(б) че от изтичането на горепосочените три месеца до уреждане проста лихва се изплаща по горепосочените суми в размер, равен на пределното кредитно процент на Европейската централна банка по време на основен период плюс три процентни пункта;

6. Освобождава остатъка на кандидата компанията иска само за удовлетворение.
Съставено на английски, и се съобщава писмено на 22 януари 2009 г., по силата на член 77 § § 2 и 3 от Правилника за дейността на Палатата.
Стивън Филипс Пеер Lorenzen
Заместник-секретар Председател

Ееее, нали задачката беше да се посочи?
двайсе и некОлко страници специализиран текст да се преведе пък и във вид за ползване и позоваване ?!?
Тежък товар!
_{моите плещи са твърде крехки :)))}

ПП. не било нужно :))))

бАш си е нужно да се пипне професионално, че чета някакви "кръстчета" насред изречението ....

ее тук вече може да се развихри пробоно
нали е за доброто на търговците - ето, нека се докаже той/тя - сега е моментът

пробоно, ти си на ход!

проблемната фактура 12/16.08.2000 г., издадена от доставчика на "Булвес" е включена в дневника за продажби на доставчика не в месец август 2000 г., а едва през месец октомври 2000 г. - при тази фактическа обстановка съдът в Страсбург приема, че няма право да се откаже данъчния кредит на изпълнителя по доставката.

Интересно какво щеше да реши, в случай , че доставчикът не е открит на адреса за кореспонценция.

Така... Ади, докато biser_r го сложи в статиите, да го има и тук ;-))

Съвет на Европа
Европейски съд по правата на човека

ПЕТИ СЪСТАВ

СЪДЕБНО ДЕЛО "БУЛВЕС" АД СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

(Жалба No. 3991/03)

Решение

СТРАСБУРГ

22 януари 2009 г.

Настоящето решение се счита за окончателно при обстоятелствата, описани в член 44 § 2 на Конвенцията. То подлежи на редакционни промени



При разглеждане на делото "Булвес" АД срещу България,

Европейският съд за човешки права (пети състав), включва следните членове:

Пиър Лорензен (Peer Lorenzen), Председател,
Райт Марусте (Rait Maruste),
Карел Юнгвайт (Karel Jungwiert),
Ренат Йегер (Renate Jaeger),
Изабел Беро‑Лефевре (Isabelle Berro-Lefèvre),
Марияна Лазарова Трайковска (Mirjana Lazarova Trajkovska),
Здравка Калайджиева (Zdravka Kalaydjieva), съдии,
и Стефан Филипс (Stephen Phillips), заместник секретар на състава,

След закрито заседание на 16 декември 2008 г.,

Постанови настоящето решение, прието с тази дата:

ПРОИЗВОДСТВО

1. Делото е образувано по жалба (no. 3991/03) срещу Република България, подадена в Съда на 23 януари 2003 г. според Член 34 на Конвенцията за защита правата на човека и основните права ("Конвенцията") от "Булвес" АД, българско акционерно дружество, учредено през 1996 г. със седалище в гр. Пловдив ("фирмата жалбоподател").

2. Фирмата жалбоподател се представлява от Г-н М. Екимджиев и Г-жа С. Стефанова, практикуващи адвокати от гр. Пловдив.

3. Българската държава ("Държавата") се представлява от Г-жа М. Караджова и Г-жа М. Коцева, от Министерство на правосъдието.

4. Фирмата жалбоподател твърди, че въпреки стриктното изпълнение на изискваните от закона задължения за отчитане на ДДС, местните власти са я лишили от правото да приспадне сума за ДДС, която е заплатила за получени стоки, тъй като доставчикът е закъснял с изпълнението на своите задължения за отчитане на ДДС. Твърдението определя тази разлика в отношенията като дискриминация.

5. На 24 ноември 2005 Съдът взе решение да информира Държавата за гореспоменатата жалба от страна на фирмата жалбоподател. Съдът взе решение да разгледа жалбата в нейната същност едновременно с нейната приемливост (Член 29 § 3).

ФАКТИТЕ

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

A. Сделка, подлежаща на данъчно облагане

6. На 16 август 2000 фирмата жалбоподател закупува стока от друга компания ("доставчикът").

7. И двете фирми са регистрирани по Закона за данък добавена стойност от 1999 г. ("Закона за ДДС") и според този закон сделката за доставка подлежи на облагане.

8. Общата стойност на получената доставка е за 21 660 Български лева (лв.) (11 107 Евро), от които стойността на стоката е 18 050 лв. (9 256 Евро) и е стойността на данък добавена стойност ("ДДС") е 3 610 лв. (1 851 Евро).

9. Доставчикът издава на фирмата жалбоподател фактура No. 12/16.08.2000, която фирмата жалбоподател изплаща изцяло, включително и сумата за ДДС от 3 610 лв. (1 851 Евро).

10. Фирмата жалбоподател завежда покупката в счетоводните си регистри за месец август 2000 г. и подава справка декларация за ДДС за периода до 15 септември 2000 г.

11. Доставчикът, от своя страна, не завежда продажбата в своите счетоводни регистри за месец август 2000 г., а за месец октомври 2000 г., и я отчита при подаване на справка заявление за ДДС за следващия период, заявен на 14 ноември 2000 г.

Б. Проверка за ДДС

12. На необявена дата, данъчните власти извършват проверка за ДДС на фирмата жалбоподател за периода от 10 февруари до 31 декември 2000 г. По време на проверката се извършва и насрещна проверка на доставчика, за са се установи дали коректно е регистрирал и отчел доставката в счетоводните си регистри. В резултат на това се установява описаното по-горе разминаване (виж параграфи 10 и 11 по-горе).

13. На 31 януари 2001 г. данъчна служба "Юг" на Пловдивска териториална данъчна дирекция издава данъчна оценка на фирмата жалбоподател. Тя отказва на фирмата жалбоподател правото да приспадне ДДС, който е платил на доставчика ("платен ДДС"), в размер на 3 610 лв. (1 851 Евро), тъй като доставчикът е завел доставката в счетоводните си регистри за месец октомври 2000 г. и го е отчел за този период, а не за периода, включващ месец август 2000 г. Поради това Териториалната данъчна служба счита, че ДДС не е бил "наложен" върху доставка за данъчен период август 2000 г., че поради това фирмата жалбоподател няма право да приспада сумата, която е платила на доставчика като ДДС, и че дължи ДДС върху получената доставка втори път. В резултат на това, службата издава заповед на фирмата жалбоподател да внесе ДДС от 3 610 лв. (1 851 Евро) в Държавния бюджет заедно с лихва от 200,24 лв. (102 Евро) за периода от септември 2000 г. до 31 януари 2001 г.

14. Фирмата жалбоподател подава жалба срещу данъчната оценка на 20 февруари 2001 г.

15. С решение от 26 февруари 2001 г. Пловдивска регионална данъчна дирекция отхвърля жалбата на фирмата жалбоподател и изцяло подкрепя данъчната оценка. Тя признава, че фирмата жалбоподател е спазила задълженията си при отчитане на ДДС по отношение на получената доставка, но че доставчикът не е нанесъл фактурата за това в собствените си счетоводни регистри на датата, на която е издадена, 16 август 2000 г., и не е отчел облагаемата с ДДС доставка за месец август 2000 г. както би следвало. Поради това, тя заключава, че ДДС не е „наложен" на въпросната доставка и че фирмата жалбоподател няма право да приспада платения ДДС, независимо от факта, че доставчикът впоследствие е отчел доставката за месец октомври 2000 г.

16. Фирмата жалбоподател подава жалба срещу решението на Регионална данъчна служба на 19 март 2001 г., с твърдението, че не може да й бъде отказано правото да приспада ДДС само поради закъснение при отчитане на ДДС от страна на доставчика. Фирмата жалбоподател също така твърди, че правото на доставчика да приспадне ДДС за негови доставки е било признато от неговата данъчна служба, докато на фирмата жалбоподател това право е отказано. В своята жалба фирмата жалбоподател се основава, inter alia, на Член 1 от Протокол No. 1 на Конвенцията.

17. С решение от 21 септември 2001 г. Пловдивски регионален съд отхвърля жалбата на фирмата жалбоподател и подкрепа решенията на данъчните дирекции. То гласи:

"Съдът счита, че... протестът на [фирмата жалбоподател] е ... неоснователен. Конкретно, [фирмата жалбоподател протестира, че] тя е коректната страна, докато доставчикът не е спазил своите задължения. Правото на... [приспадане на платен ДДС] произтича за получателя на [облагаема] доставка само при условие, че доставчикът е изпълнил задълженията си според чл. 64 в съответствие със чл. 55 от Закона за ДДС. Законът не прави разлика между страните в сделката по отношение на техните задължения; поради това съдът не може да въведе такъв елемент в своето решение. "

18. На 26 октомври 2001 г. фирмата жалбоподател подава жалба във Върховния административен съд.

19. С окончателно решение от 24 октомври 2002 г. Върховният административен съд подкрепя изводите и решенията на данъчните служби и заявява:

"... В този случай, неспазването на задължение от страна на доставчика има негативно въздействие върху получателя..., тъй като [той] не получава правото за възстановяване на [платен ДДС] и няма значение, че получателят на [облагаема] доставка [е действал] на добра воля и е спазил задълженията си..., тъй като това е без значение за [целите] на данъчното облагане. ... Също така, не е налице... нарушение на ... Член 1 на Протокол No. 1, тъй като отказът да се признае правото на жалбоподателя да [приспадне платен ДДС] според чл. 64 (2) от Закона за ДДС не нарушава правата му на собственост, поради това че признаването по същество на правото [за приспадане] според чл. 64 от Закона за ДДС зависи от действията на доставчика и изплащането [от негова страна] на задълженията си към [Държавния] бюджет. ..."

II. СВЪРЗАНО МЕСТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Закон за ДДС

(a) Обща информация

20. Законът за ДДС влиза в сила на 1 януари 1999 г. Въпреки, че тогава България не е член на Европейския съюз (ЕС), националното законодателство, свързано с ДДС, в много отношения следва разпоредбите на Директива 77/388/EEC на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на Страните Членки по отношение на оборотните данъци, известна като Шеста Директива за ДДС, която тогава е основата за системата за данък добавена стойност в рамките на ЕС.

21. Като цяло, ДДС се таксува върху цената за доставка на стоки и услуги плюс определени стойности, данъци и такси, които не включват ДДС. Повечето местни стоки и услуги, както и внесените такива, подлежат на стандартното равнище от двадесет процента ДДС.

22. ДДС по принцип се отчита и плаща всеки месец. Месечните справки декларации за ДДС задължително се подават и ДДС плащания се извършват до четиринадесетия ден на месеца.

23. В обсъждания период, всяко лице (юридическо или частно, гражданин или не), който има облагаем оборот, надвишаващ 75 000 лв. (38 461 Евро) през последните дванадесет месеца, е задължено да се регистрира по ДДС (чл. 108). Доброволна регистрация или регистрация по избор се допуска в определени случаи.

24. На 1 януари 2007 г., когато България става член на ЕС, Законът за ДДС е заменен от нов такъв със същото име.

(б) Право на приспадане на платен ДДС

25. В обсъждания период платен ДДС - така наречения "данъчен кредит" според местното законодателство - е данъчната сума, която регистрираното по ДДС лице е платило според Закона за ДДС за получаване на облагаеми доставки на стоки и услуги, или на внесени стоки, във всеки данъчен период, и която въпросното лице има право да приспадне (чл. 63).

26. По време на дискутирания период и в контекста на настоящия случай, когато ДДС върху облагаеми с ДДС доставки надвишава ДДС, заплатено върху извършени продажби през този период, остатъка от ДДС първо се пренася напред за период от шест месеца, за да компенсира ДДС задължения в рамките на тези шест месеца, както и други задължения към Държавата (чл. 63 и 77). В края на шестмесечния период, ако не е напълно възстановен остатъка от ДДС, или част от него, балансът се връща в рамките на четиридесет и пет дни (чл. 77). Този период може да бъде удължен ако данъчните власти предприемат данъчна проверка (чл. 78 § 7).

27. В обсъждания период, чл. 64 от Закона за ДДС гласи, че получателят на доставка може да приспадне платения ДДС в случаите, когато са изпълнени следните условия:

(a) получателят на доставка, върху която е платено ДДС, е регистриран по ДДС;

(b) ДДС е платено от доставчика, който е регистрирано по ДДС лице, най-късно на датата на издаване на фактурата с ДДС;

(c) ДДС е наложен върху въпросната доставка;

(d) получените стоки и услуги са използвани или се използват за облагаеми с ДДС доставки; и,

(e) получателят притежава фактура с ДДС, която отговаря на законовите изисквания.

28. По отношение на точка (б), счита се, че ДДС е платен, когато доставчикът:

(1) издава фактура, която посочва ДДС;

(2) регистрира издаването на фактура в регистъра си за продажби;

(2) вписва таксувания ДДС в счетоводните си регистри като задължение към държавния бюджет; и

(3) декларира таксувания ДДС в справката декларация за ДДС, представена пред данъчните власти (чл. 55 § 6).

III. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ОБЩНОСТТА

29. В обсъждания период, България не е член на Европейската Общност. Поради това, законодателството на ЕС (acquis communautaire) не е директно приложимо или пренесено в местното законодателство. Въпреки това, както бе отбелязано по-горе, местното законодателство за ДДС в много отношения следва Шеста Директива за ДДС (вж. параграф 20 по-горе).

30. В тази връзка, в контекста на настоящето дело е полезно споменаването на следните две решения на Съда на Европейските Общности (СЕО), които разглеждат правото на получателя на доставка да приспадне ДДС, който е платил върху тази доставка, в случаите, когато се подозира „верижна измама" ("carousel fraud"). Този тип измама, възможна в рамките на Общността, се получава, когато се внасят необложени с ДДС стоки от други Страни Членки, и се препродават на поредица от компании на цени, които включват ДДС и впоследствие отново се изнасят в друга Страна Членка, като оригиналният вносител изчезва без да заплати на държавните власти ДДС, който е платен от неговите клиенти.

31. В своето решение от 12 януари 2006 г. в обединени дела C-354/03, C‑355/03 и C-484/03, Optigen Ltd (C-354/03), Fulcrum Electronics Ltd (C-355/03) и Bond House Systems Ltd (C-484/03) срещу Commissioners of Customs & Excise (Комисионерите по данъци и акцизи): споменавайки предварителното решение на Висшия съд на (Англия и Уейлс), Отдел специализирани дела (Chancery Division) - Великобритания, Докладите на Европейския съд (ДЕС) 2006, страници I-00483, СЕО взема следното решение:

"Сделки, като тези, разглеждани в основните разпоредби, които не стават недействителни поради измама с данък добавена стойност, включват доставки на стоки или услуги, извършени от подлежащо на облагане лице, и икономическа дейност по смисъла на Чл. 2 (1), 4 и 5 (1) на Шестата Директива 77/388/EEC на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизация на законите на страните членки по отношение на оборотните данъци - Обща система за данък добавена стойност: унифицирана основа за оценка, според промените на Директива 95/7/EC на Съвета от 10 април 1995 г., когато те отговарят на обективните критерии, на които се основават дефинициите на тези понятия, независимо от намеренията на друг търговец, различен от облагаемото лице, участващ в същата верига от сделки и/или вероятна измама при друга сделка в същата верига, преди или след сделката, извършена от облагаемото лице, за което това лице не знае или няма начин да знае. Правото да приспадне платения данък добавена стойност на облагаемото лице, което извършва такава сделка, не може да бъде повлияно от факта, че по веригата, от която сделката е част, има предишни или последващи сделки, включващи измама с данък добавена стойност, без облагаемото лице да знае или да има начин да знае."

32. В подобно решение от 6 юли 2006 г. в съвместно дело C-439/04 и C-440/04, Axel Kittel v Belgian State (C-439/04) and Belgian State срещу Recolta Recycling SPRL (C-440/04) (ECR 2006, страници I-06161), СЕО заявява следното.

"Когато получателят на доставка на стоки е облагаемо лице, което не знае или няма как да знае, че сделката е свързана с измама, извършена от продавача, чл. 17 от Шестата Директива 77/388/EEC на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизация на законодателствата на Страните Членки по отношение на оборотните данъците - Обща система за данък добавена стойност: обща база за оценка, според промените на Директива 95/7/EC на Съвета от 10 април 1995 г., трябва да се интерпретира в значението си, че изключва националните закони, според които фактът, че договорът за продажба е невалиден - по смисъла на разпоредби на гражданското право, които гласят, че недействителен договор противоречи на обществената политика поради незаконността, причинена от продавача - води до загуба от страна на облагаемото лице на правото да приспадне данък добавена стойност, който е заплатил. В това отношение няма значение дали фактът, че договорът е невалиден е поради измамно избягване на данък добавена стойност или друга измама.

За разлика от това, когато се установи по обективни фактори, че доставката е за облагаемо лице, което е знаело или е трябвало да знае, че чрез покупката си участва в сделка, свързана с измамно избягване на данък добавена стойност, националният съд може да откаже на това облагаемо лице правото на приспадане."

ЗАКОНЪТ

I. ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 1 НА ПРОТОКОЛ NO. 1

33. Фирмата жалбоподател твърди, че според чл. 1 на Протокол No. 1, независимо от факта, че коректно е спазило всичките си задължения по отношение на отчитане на ДДС, местните власти са й отказали правото на приспадане на заплатен ДДС върху получена доставка от стоки, поради това, че доставчикът е закъснял при изпълнение на своите задължения за отчитане на ДДС. Освен това, в резултат на отказа за гореспоменатото приспадане, данъчната проверка несправедливо принуждава фирмата жалбоподател да плати вече заплатената сума от ДДС втори път, включително и лихва.

Чл. 1 на Протокол No. 1 гласи следното:

"Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.."

A. Твърдения на страните

1. Държавата

34. Държавата твърди, че фирмата жалбоподател е имала право да предприеме действия срещу своя доставчик според правилата за предявяване на искове, за да потърси компенсация за заплатения ДДС, който не му е позволено да приспадне поради това, че доставчикът не е спазил задължението си за отчитане на ДДС.

35. В този контекст, Държавата отбелязва, че по принцип събирането на данъци се регулира от алинея втора на чл. 1 на Протокол No. 1, свързана с мерки за контрол върху използването на собствеността в съответствие с общия интерес.

36. Държавата също така твърди, че подобни мерки са легитимни в случаите, когато се основават на законови или нормативни актове, и отчита, че Държавата има голяма свобода при определянето на "закони... каквито считат за необходими за осъществяване на контрол върху ползването на собствеността" според алинея втора на чл. 1 на Протокол No. 1 (Държавата се позовава на делото AGOSI срещу the United Kingdom от 24 октомври 1986 г., § 52, серия A No. 108). Тя твърди, че когато мерките за контрол върху ползването на собствеността не включват конфискация, Конвенцията дава на местните власти значителна свобода на действие при регулиране, на базата на своите социални и икономически критерии, ползването на частна собственост. В този ред на мисли, според Държавата, Съдът е отсъдил в своето решение по делото Handyside v. the United Kingdom (7 декември 1976, серия A No. 24), че алинея първа на Протокол No. 1 "определя подписалите държави като собствени съдници за 'потребността' от намеса" (ibid., § 62).

37. Държавата твърди, че друго условие за легитимност на мерките е да е в съответствие с "общия интерес"; в това отношение държавите имат право на "широко поле на действие" (позовават се на делото Tre Traktörer AB v. Sweden, 7 юли 1989 г., § 62, серия A No. 159).

38. По отношение на настоящето дело, Държавата отбелязва, че то касае "данъчен кредит", при който платено ДДС според чл. 63 на Закона за ДДС, може да се приспадне само, когато е наистина платено. В тази връзка, то е свързано с правото на фирмата жалбоподател да приспадне сумата за ДДС само ако следните, определени от закона, условия са налице: (а) издадена е фактура с включено ДДС, (б) фактурата е заведена в регистъра за продажби за ДДС, (в) доставчикът е завел фактурата в своите счетоводни регистри и (г) доставчикът коректно е подал заявление за ДДС (чл. 55 § 6). Само в случаите, когато тези четири условия са спазени, е валидно правото за приспадане на платено ДДС, и свързано с определението за "собственост" по смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1. Поради това, само при такива обстоятелства фирмата жалбоподател може да твърди, че има нарушаване на правото й да приспадне платено ДДС. В контекста на горепосоченото, Държавата твърди, че фирмата жалбоподател не разполага със "собственост" по смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1 на Конвенцията, която да стане обект на намеса.

39. Тя продължава да твърди, че правото на приспадане на ДДС възниква в резултат на сложни данъчни взаимоотношения между доставчика и фирмата жалбоподател и че последната изрично се е съгласила със ситуация, при която зависи от действията на доставчика. Тази ситуация, според Държавата, е широко известна, предвидима и прилагана при всички облагаеми с ДДС доставки.

40. Държавата също така твърди, че местните власти са действали в името на общия интерес, за да гарантират събирането на данъци и да налагат дисциплина при облагаемите сделки. Те считат, че това е в рамките на правото на страните по смисъла на алинея втора на чл. 1 на Протокол No. 1.

41. Държавата също така смята, че в случай, че Съдът отсъди, че е имало намеса с условна собственост на фирмата жалбоподател, това не трябва да се счита за прекомерно утежнение, тъй като размерът на ДДС е бил известен и е фиксиран на двадесет процента. Държавата счита, че настоящото дело не води до прекомерно утежнение, наложено на дисциплината, а просто до отказ да приспадне ДДС.

2. Фирмата жалбоподател

42. Фирмата жалбоподател твърди, че не може да търси компенсация от доставчика според общите правила за предявяване на иск, тъй като те са били в договорни взаимоотношения и местното законодателство изключва предприемането на такива действия при подобни обстоятелства. Освен това, тя твърди, че неспазването на задължението за отчитане на ДДС от страна на доставчика не може да се счита като директната причина за нанесената щета, и че доставчикът не се е облагодетелствал по какъвто и да било начин. Фирмата жалбоподател счита, че именно действията на данъчните власти и техните заключения в данъчната оценка по отношение на закъснението на доставчика са предизвикали щетата. В тоз смисъл, фирмата жалбоподател твърди, че действия срещу доставчика по общите правила за завеждане на иск, не биха довели до пълно обезщетяване по отношение на жалбата според чл. 1 на Протокол No. 1.

43. В този смисъл, фирмата жалбоподател твърди, че правото да приспадне платено ДДС се състои в "собственост" по смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1, която се счита за произтекло от момента на стриктно изпълнение на задълженията си за отчитане на ДДС. Тя твърди, че фактът, че правото да приспадне на платено ДДС зависи от изпълнение на задълженията на доставчика - фактор, който е извън контрола на получателя на доставката - прави свързаните разпоредби на Закона за ДДС непредвидими и условни в тяхното приложение. В този смисъл, фирмата жалбоподател счита, че отказът на властите да приспадне платено ДДС води до лишаване от нейна собственост, произтичаща от факта, че цената, която е платила на доставчика включва ДДС в размер на 3 610 лв. (1 851 Евро). В този смисъл, тя не само е загубила сумата, която е платила на доставчика за ДДС, но е заплатила същата сума втори път в Държавния бюджет според решението на данъчната оценка, заедно с лихва в размер на 200,24 лв. (102 Евро). Освен това, фирмата жалбоподател твърди, че в резултат на отказа за приспадане на ДДС, сумата, която е платила на доставчика като ДДС не е можела да отчете като разход и е била обект на корпоративен данък върху приход, което допълнително е довело до лишаване от "собственост" по смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1.

44. Според фирмата жалбоподател, тя е имала легитимен интерес в приспадането на платен ДДС, което също попада в смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1 (фирмата жалбоподател се позовава на Pressos Compania Naviera S.A. and Others v. Belgium, 20 ноември 1995 г., серия A No. 332). По-конкретно, тъй като тя е действала на добра воля по отношение на доставчика си и на данъчните власти, и е заплатила ДДС, наложен от доставчика и е отчела сделката в счетоводните си регистри навреме, тя легитимно е имала законово основаното очакване да получи право на приспадане на ДДС. Фирмата жалбоподател също така твърди, че правото да приспадне платено ДДС представлява актив, за който е имала „легитимно очакване" да придобие и използва като право на собственост.

45. В смисъла на горепосоченото, фирмата жалбоподател счита, че чл. 1 на Протокол No. 1 е приложим и че е неоспорим факта, че е имало намеса с нейната "собственост" по смисъла на този член.

46. Що се касае до това дали намесата е била необходима, фирмата жалбоподател признава, че тя е била с намерение да защити общия интерес чрез ефективно събиране на данъци. Въпреки това, дори и да се сметне, че намесата с правата на собственост е имала легитимна цел, фирмата жалбоподател смята, че намесата не е била в общия интерес, тъй като ДДС върху въпросната доставка е платен в Държавния бюджет от доставчика само с малко закъснение.

47. Фирмата жалбоподател още твърди, че въпросната намеса не е била пропорционална, тъй като тя не е довела до справедлив баланс между нуждите на общия интерес и собствените й права за защита на правото на собственост. По-конкретно, въпреки, че е съгласна с Държавата, че страните имат право на широко поле на действие при приложението на алинея втора на чл. 1 на Протокол No. 1 при прилагане на финансовото законодателство, свободата им в това отношение не може да се счита за безкрайна. В тази връзка, тя твърди, че тя е понесла индивидуална и извънредна тежест, която е нарушила справедливия баланс между принципите на общия интерес и изискването за защита на правото на собственост. По-конкретно, въпреки че фирмата жалбоподател е изпълнило задълженията си за отчитане на ДДС изцяло и навреме, поради неспазване на същите задължения по отношение на ДДС от страна на доставчика (а) на нея й е било отказано правото на приспадане на ДДС в размер на 3 610 лв. (1 851 Евро); (б) било й е отредено да заплати ДДС в размер на 3 610 лв. (1 851 Евро) за втори път, но този път в Държавния бюджет; (в) тя е била задължена да заплати лихва в размер на 200,24 лв. (102 Евро) върху сумата; (г) ДДС, който е платил на доставчика, не е бил признат като необлагаем доход и му е наложен корпоративен данък приход; (д) тя е принудена да заплати допълнителни съдебни такси и разходи за оспорване на данъчната оценка; (е) по този начин, тя е била несправедливо и сериозно ощетена за нарушение от страна на доставчика, който всъщност е спазил задълженията си за отчитане на ДДС, макар и с известно закъснение; и (ж) общата несигурност, която възниква във финансовите дела на фирмата жалбоподател, тъй като всички облагаеми с ДДС доставки, биха могли да бъдат компрометирани от неизпълнение на задължения по отношение на ДДС от страна на доставчиците. Освен това, фирмата жалбоподател няма начин да бъде информирана за това до момента, в който данъчните власти откажат да признаят правото на приспадане на ДДС по отношение на сделката.

48. Поради това, фирмата жалбоподател счита, че сериозните материални и нематериални последствия, които е понесла, независимо, че е спазила закона изцяло, са доказателство за неадекватността и несправедливостта на държавната намеса.

B. Приемливост

49. Държавата твърди, че фирмата жалбоподател е можела да предприеме действия срещу доставчика според общите правила за завеждане на искове и да потърси компенсация за платения ДДС, който не е можел да приспадне поради неспазване на задълженията за отчитане на ДДС (вж. параграф 34 по-горе). Тя не е представила каквито и да било местни съдебни практики в подкрепа на твърдението, че това е било реална алтернатива, чрез която е било възможно реалното обезщетяване на фирмата жалбоподател. Съдът в това отношение приема позицията на фирмата жалбоподател и йените твърдения, че подобни действия не са били възможни според местното законодателство (вж. параграф 42 по-горе).

50. Съдът признава, че по отношение на твърдението на Държавата за липса на изчерпаност, тя носи отговорността за доказване, че жалбоподателят не е използвал решение, което е било ефективно и възможно в рамките на закона. Наличието на подобно решение трябва да е изрично според закона и съдебната практика (виж Vernillo v. France, 20 февруари 1991 г., § 27, серия A No. 198). Поради това, че Държавата не е доказала, че споменатото решение е ефективно и възможно в споменатия период според местното законодателство, Съдът счита, че не може да се смята, че фирмата жалбоподател не е изчерпала всички възможни решения според местното законодателство, като не е предприела действия срещу доставчика според правилата за завеждане на иск.

51. При всяко положение, Съдът отбелязва, че фирмата жалбоподател е обжалвала данъчната оценка, представила е аргументи пред местните съдебни власти и им е дала възможност за да избегнат или поправят евентуалното нарушение на чл. 1 на Протокол No. 1. Поради това, тя е изчерпала възможните местни решения по отношение на жалбата, представена пред Съда.

52. Съдът счита, че неговата жалба не е напълно неоснователна по смисъла на Член 35 § 3 на Конвенцията, нито неприемлива на базата на други основания. Поради това, тя трябва да бъде обявена за основателна.

C. Същина

1. Наличието на собственост по смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1

53. Съдът потвърждава и чрез своята практика, че жалбоподателят може да твърди, че е налично нарушение на чл. 1 на Протокол No. 1, само когато оспорваното решение в свързано със "собственост" по смисъла на тази разпоредба. "Собственост" може да бъде "съществуваща собственост" или активи, включително и иск, по отношение на който жалбоподателят може да твърди, че има поне "легитимно очакване" да получи правото на ползване на собствеността. За разлика от това, надеждата за признаване на право на собственост, което е било невъзможно, реално не може да бъде счетено за "собственост" по смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1, както и условен иск, който е невалиден в резултат на неизпълнение на условие (виж Kopecký v. Slovakia [GC], no. 44912/98, § 35, ECHR 2004‑IX; Prince Hans-Adam II of Liechtenstein v. Germany [GC], no. 42527/98, §§ 82 and 83, ECHR 2001‑VIII; and Gratzinger and Gratzingerova v. the Czech Republic (реш.) [GC], no. 39794/98, § 69, ECHR 2002‑VII).

54. Съдът счита, че в контекста на настоящето дело, правото на иск за приспадане на ДДС произтича за фирмата жалбоподател, когато ДДС, който е платил надвишава ДДС, който е включил върху извършени продажби. За да се възползва от правото си на приспадане, фирмата жалбоподател напълно е изпълнила задълженията си според Закона за ДДС: (а) платила е ДДС върху доставката на базата на фактура с ДДС, издадена от доставчика; (б) вписала е доставката в своите счетоводни регистри за месец август 2000 г.; и (в) отчела е това във формуляра за ДДС за дадения период. Поради това, фирмата жалбоподател е направила всичко в рамките на своите възможности, според приложимото законодателство, да получи правото на приспадане на ДДС.

55. Съдът взема под внимание и аргумента на Държавата, че не е имало достатъчно условие за възникване на право на фирмата жалбоподател да приспадне ДДС за въпросната доставка, тъй като не са били спазени всички условия на чл. 63 на Закона за ДДС (виж параграф 38 по-горе). По-конкретно, след като властите извършват насрещна проверка на доставчика, те установяват пропуск в отчета, който ги води до заключението, че ДДС не е бил таксуван за доставката през август 2000 г., и те отказват да признаят правото на фирмата жалбоподател да приспадне платеното ДДС (виж параграфи 12 и 13 по-горе). Така, правото на приспадане на ДДС не представлява "съществуваща собственост" за фирмата жалбоподател.

56. Съдът също така отчита аргументът на Държавата, че при влизане в договорни взаимоотношения с доставчика, което неминуемо е било свързано с данъчни последствия за двете фирми, фирмата жалбоподател ясно е изразила съгласие със ситуация, при която правото й да приспада платен ДДС зависи от действията на споменатия доставчик (виж параграф 39 по-горе). Съдът отчита, обаче, че правилата, управляващи системата за облагане с ДДС - включително условията за регистрация, облагане, връщане, освобождаване, приспадане и възстановяване - са изключително определяни и регулирани от Страната. Заради правилата, наложени от Страната, фирмата жалбоподател няма или има ограничен избор за това дали да се включи в системата за облагане с ДДС. По същия начин, що се отнася до въпросната доставка, фирмата жалбоподател като регистрирано по ДДС лице, няма избор по отношение на прилагането на правилата за ДДС. Поради това, не може да се счита, че при влизане в договорни отношения с доставчика, тя се е съгласила с всички правила за ДДС, които е възможно впоследствие да имат негативно въздействие върху данъчното й положение.

57. В контекста на гореописаните положения Съдът счита, че доколкото фирмата жалбоподател е спазила изцяло и навреме правилата за ДДС, определени от Държавата, и не е имала средства да наложи спазване на задължения на доставчика и не е знаела за неспазването от негова страна, тя е имала законово основание да очаква да й бъде разрешено да се възползва от едно от основните права на системата за облагане с ДДС, като й бъде разрешено да приспадне ДДС, което е заплатила на доставчика. Освен това, чак след като искането за приспадане е направено и е извършена насрещна проверка на доставчика от страна на данъчните власти, е можело да бъде установено спазването на задълженията на доставчика по отношение на отчитане на ДДС. Поради това, Съдът смята, че правото на иск на фирмата жалбоподател за приспадане на ДДС е най-малкото "легитимно очакване" за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със "собственост" по смисъла на първото изречение на чл. 1 на Протокол No. 1 (виж, mutatis mutandis, Pine Valley Developments Ltd and Others v. Ireland, 29 ноември 1991 г., § 51, серия A no. 222; S.A. Dangeville v. France, no. 36677/97, § 48, ECHR 2002‑III; Cabinet Diot and S.A. Gras Savoye v. France, nos. 49217/99 и 49218/99, § 26, 22 юли 2003 г.; и Aon Conseil and Courtage S.A. and Christian de Clarens S.A. v. France, no. 70160/01, § 45, ECHR 2007‑...).

58. Освен това, в резултат на заключението на властите, че ДДС не е "наложен" върху сделката през данъчен период август 2000 г. и техния отказ да признаят правото на фирмата жалбоподател да приспадне ДДС, на фирмата жалбоподател е било наложено да плати ДДС върху доставката за втори път, заедно с лихва, директно в Държавния бюджет (виж параграф 14 по-горе). Освен това, първата сума, платена като ДДС от страна на фирмата жалбоподател на доставчика, не е призната като необлагаем разход по смисъла на правилата за корпоративно данъчно облагане. Това, от своя страна, увеличава облагаемата сума на фирмата жалбоподател за въпросната година, което впоследствие води до плащане на по-висок данък върху приход. Тези суми, които фирмата жалбоподател е платила в резултат на отказа на властите да позволят приспадане на ДДС, неоспоримо представляват собственост по смисъла на чл. 1 на Протокол No. 1.

2. Има ли наличие на намеса и приложими правила

59. Съдът потвърждава, че властите са отказали на фирмата жалбоподател правото да приспадне ДДС, който е заплатил на доставчика, тъй като доставчикът е закъснял с изпълнение на задълженията си за отчитане на ДДС. Това се случва въпреки, че властите признават, че фирмата жалбоподател е спазила напълно и навреме задълженията си за отчитане на ДДС (виж параграфи 15 и 19 по-горе). Освен това, в резултат на гореописаното, властите налагат на фирмата жалбоподател да заплати ДДС върху доставката, заедно с лихва, което на свой ред води до по-високи данъчни задължения на фирмата жалбоподател върху приходите си за въпросната година.

60. Съдът отчита, че фирмата жалбоподател се жалва за това, че й е отнета собственост, ситуация, която попада в смисъла на второто изречение на алинея първа на чл. 1 на Протокол No. 1. Вярно е, че намеса с правото на иска срещу Страната може да представлява подобно отнемане на собственост (виж Pressos Compania Naviera S.A. and Others, цитиран по-горе, § 34). Въпреки това, що се отнася до плащане на данък, по-естественият подход е да се разгледа иска от гледна точка на контрол на ползването на собственост в общия интерес "за осигуряване на плащането на данъци", който не попада в силата на алинея втора на чл. 1 на Протокол No. 1 (виж S.A. Dangeville, цитиран по-горе, § 51, and National & Provincial Building Society, Leeds Permanent Building Society and Yorkshire Building Society v. the United Kingdom, 23 октомври 1997 г., § 79, Reports of Judgments and Decisions 1997‑VII). Държавата изказва подкрепа именно за тази характеристика (виж параграф 35 по-горе).

61. Въпреки това, Съдът счита, че е възможно да не се налага решаване на този въпрос, тъй като двете правила не са "отличими" в смисъла на несвързани, и засягат конкретни случаи на намеса с право на мирно използване на собственост и трябва да се свързват с принципа, изразен в първото изречение на алинея първа. Поради това, Съдът приема позицията, че трябва да разгледа намесата от гледна точка на смисъла на първото изречение на алинея първа на чл. 1 на Протокол No. 1 (виж S.A. Dangeville, цитиран по-горе, § 51).

3. Оправдана ли е намесата

62. Съдът потвърждава, че според установената си практика, случай на намеса, включително такъв, който произтича от мярка за гарантиране плащане на данъци, трябва да води до "справедлив баланс" между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на основните права на отделната личност. Необходимостта от постигане на този баланс е заложена в чл. 1 на Протокол No. 1 като цяло, включително и алинея втора: трябва да има пропорционалност между използваните средствата и търсените цели.

63. Въпреки това, при определяне на това дали тези изисквания са били спазени, трябва да се признае, че Подписалата Страна, има право на широко действие на свобода, включително и при формулиране и прилагане на политики в сферата на данъчното облагане, и Съдът ще уважи оценката на законодателството по тези въпроси, освен ако не прецени, че те не се основават на разумна преценка (виж Sporrong and Lönnroth v. Sweden, 23 септември 1982 г., § 69, серия A no. 52; National & Provincial Building Society, Leeds Permanent Building Society and Yorkshire Building Society, цитиран по-горе, § 80; и M.A. and 34 Others v. Finland (dec.), no. 27793/95, 10 юни 2003 г.).

64. В тази връзка, Съдът не може да не се възползва от правото си да разгледа и прецени дали необходимият баланс е осигурен по начин, който гарантира правото на фирмата жалбоподател "мирно да се възползва от своята собственост" по смисъла на първото изречение на чл. 1 на Протокол No. 1 (виж Sporrong and Lönnroth, цитиран по-горе, § 69; Lithgow and Others v. the United Kingdom, 8 юли 1986 г., §§ 121-22, серия A no. 102; и Intersplav v. Ukraine, no. 803/02, § 38, 9 януари 2007 г.).

(a) Общият интерес

65. Съдът отчита, че в настоящето дело общият интерес на обществото е да се запази финансовата стабилност на системата за облагане с ДДС с цялостния комплекс от свързани правила по отношение на регистрация, облагане, връщане, освобождаване, приспадане и възстановяване. Важен елемент от запазването на стабилността е пълното и навременно изпълнение от страна на регистрираните по ДДС лица на задължения по отношение на отчитане и плащане на ДДС и в крайна сметка, предотвратяването на измамни нарушения на гореспоменатата система. В тази връзка, Съдът приема, че опитите за измама на системата за облагане с ДДС трябва да бъдат предотвратявани и е уместно местната законодателна власт да изисква особена дисциплина от регистрираните по ДДС лица с цел предотвратяване на подобни измами.

(b) Постигнат ли е справедлив баланс между конкуриращи се интереси

66. Вследствие на заявеното по-горе, важно е да се оцени дали средствата, използвани от Страната за запазване на финансовата стабилност на системата за облагане с ДДС и контрол на опити за измама се свеждат до пропорционална намеса с правата на фирмата жалбоподател по отношение на мирно ползване на своя "собственост".

67. Съдът отбелязва още веднъж, че фирмата жалбоподател е изпълнително щателно всички свои задължения по отношение на отчитане на ДДС. Освен това, Съдът отчита, че доставчикът на фирмата жалбоподател също впоследствие е изпълнил задълженията си по отчитане на ДДС, но с двумесечно закъснение. В резултат на това, доставчикът или е внесъл сумата за ДДС в Държавния бюджет или е приспаднал сумата от ДДС, който е трябвало да заплати на своите доставчици и е внесъл баланса на ДДС в Държавния бюджет. Така, сумата за ДДС, която е била дължима в разглежданата серия от доставки, в крайна сметка е платена на Държавата.

68. Вследствие на заявеното по-горе, на 31 януари 2001 г., когато данъчните власти са отказали на фирмата жалбоподател правото да приспадне ДДС са въпросната сделка, вече е трябвало да бъде очевидно, че няма негативен ефект за Държавния бюджет. Напротив, в крайна сметка в Държавния бюджет са постъпили две плащания на ДДС за една и съща доставка - една от доставчика, получил плащане от фирмата жалбоподател и една от фирмата жалбоподател, след като и е било наредено да заплати ДДС заедно с лихва. Следствие на това, отказът на властите да позволят на фирмата жалбоподател да приспадне платеното ДДС, сам по себе си не изглежда да е оправдан от потребността да се осигури плащане на данъци, които са били изцяло платено или поне отчетени от доставчика в тогавашния момент, макар и със закъснение. Съдът в тази връзка счита, че е налице твърда интерпретация на разпоредбите, на които властите се позовават, при отказа на фирмата жалбоподател на право да приспадне платено ДДС и липса на каквото и да било отчитане на крайния ефект върху Държавния бюджет на закъснялото изпълнение на задълженията от страна на доставчика.

69. Освен това, Съдът отбелязва, че фирмата жалбоподател не е имала абсолютни никакво право да наблюдава, контролирала или гарантира изпълнение на задълженията за отчитане, и плащане на ДДС от страна на доставчика. Вследствие, Съдът смята, че фирмата жалбоподател е поставена в неравностойна позиция като не е разполагала със сигурност по отношение на това дали, въпреки щателното спазване на своите задължения, ще има право да приспадне платения на доставчика ДДС, тъй като признаването или правото на приспадане зависи и от оценката на данъчните власти за това дали доставчикът е изпълнил своите задължения за отчитане на ДДС своевременно.

70. И на последно място, като усилие за контрол над измамите към системата за облагане с ДДС, Съдът приема, че когато Подписалите Страни разполагат с информация за така измама от страна на конкретно лице, те могат да предприемат съответни мерки за предотвратяване, прекратяване или наказание. Въпреки това, той отчита, че когато националните власти при липса на каквито и да било индикации за директно участие на частно или юридическо лице в измама на веригата за облагане с ДДС, или за информация за измама, въпреки всичко наказват напълно изряден получател на облагаема с ДДС доставка за действие или липса на действие от страна на доставчика, върху който то няма средства за контрол или наблюдение, те преминават границите на разумното и нарушават справедливия баланс, който трябва да бъде поддържан между потребностите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост (виж, mutatis mutandis, Intersplav, цитиран по-горе, § 38).

4. Заключение

71. Отчитайки цялостното и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на фирмата жалбоподател, нейната невъзможност да осигури изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика и фактът, че не е налице измама на системата за облагане на ДДС, за която фирмата жалбоподател да знае или да има начин да знае, Съдът решава, че от фирмата жалбоподател не може да се изисква да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика, като й бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и в резултат на това й бъде наложено да заплати сумата за ДДС втори път заедно с лихва. Съдът смята, че това е довело до изключително лично бреме върху фирмата жалбоподател, което е нарушило справедливия баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост.

В този смисъл, налице е нарушение на чл. 1 на Протокол No. 1.

II. ТВЪРДЕНИЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 14 НА КОНВЕНЦИЯТА

72. Фирмата жалбоподател твърди, че е налице нарушение на чл. 14 на Конвенцията във връзка с чл. 1 на Протокол No. 1. Тя счита, че местното законодателство за ДДС е дискриминиращо, тъй като е дало основание за отнемане на собственост на фирмата жалбоподател с единствената цел да се гарантира плащане на ДДС от страна на друга фирма. Това се счита за дискриминация и поради съществуването на различни степени на гарантиране на държавната и частната собственост. Фирмата жалбоподател твърди и, че доставчикът е третиран различно, тъй като данъчните власти са признали неговото право за приспадане на ДДС, който е платил за доставка, докато е отказал същото право на фирмата жалбоподател.

Член 14 гласи:

"Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.."

73. Държавата оспорва аргументите на фирмата жалбоподател и твърди, че въпросните наредби за ДДС са ясни, кратки и прилагани по един и същ начин за всички получатели на облагаеми с ДДС доставки. Държавата също така отбелязва, че фирмата жалбоподател и нейният доставчик са били в различни роли и са заемали различни позиции във веригата на облагаема с ДДС доставка. Вследствие на това, всяка разлика в отношението е на тази основа и не може да бъде определена като дискриминираща.

74. Съдът отбелязва, че тази жалба е свързана с разгледаната по-горе и също трябва да бъде определена като допустима.

75. Въпреки това, имайки предвид достигнатите заключение по отношение на чл. 1 на Протокол No. 1 (виж параграф 71 по-горе), Съдът не смята за необходимо преценява дали е налице и нарушение на чл. 14 на Конвенцията (виж, mutatis mutandis, S.A. Dangeville, цитиран по-горе, § 66).

III. ТВЪРДЕНИЯ ЗА НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 13 НА КОНВЕНЦИЯТА

76. Фирмата жалбоподател твърди, че според чл. 13, в комбинация с чл. 14 и чл. 1 на Протокол No. 1, липсват ефективни вътрешноправни решения за жалбите й по отношение на Конвенцията и че местните съдебни власти не са разгледали аргументите й по отношение на нарушение на Конвенцията.

Чл. 13 гласи:

"Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.."

77. Съдът отчита, че фирмата жалбоподател е имала право да обжалва данъчната оценка, от което се е възползвала. В рамките на тази процедура, тя е представила и отстоявала правата си според Конвенцията пред местните съдебни власти, които са ги разгледали, въпреки че са взели решение срещу искането на фирмата жалбоподател. В този смисъл, не е налице нарушение по тази разпоредба.

Следва, че тази жалба не е основателна и трябва да бъде отхвърлена според чл. 35 §§ 3 и 4 на Конвенцията.

IV. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 НА КОНВЕНЦИЯТА

78. Чл. 41 на Конвенцията гласи:

"Ако съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна."

A. Щети

79. Фирмата жалбоподател предявява искане за 3 810,24 български лева (лв.) (1 953 Евро) за материални щети. Сумата, предявена като иск, се основава на платеното ДДС в размер на 3 610 лв. (1 851 Евро), както и наложената от данъчните власти лихва на фирмата жалбоподател (200,24 лв. (102 Евро), виж параграф 13 по-горе).

80. Фирмата жалбоподател предявява искане и за 3 000 Евро за нематериални щети, произтекли от чувството на безсилие и липсата на сигурност изпитана от изпълнителния й директор.

81. Държавата не коментира.

82. Вследствие на признатото нарушение на чл. 1 на Протокол No. 1, Съдът отчита, че по отношение на материалните щети, най-подходящата форма за компенсация е да се изплати стойността на платения ДДС (1 851 Евро), който фирмата жалбоподател е трябвало да плати втори път, плюс лихвата, която й е наложена върху гореспоменатата сума (102 Евро) (виж S.A. Dangeville, цитиран по-горе, § 70). Така, Съдът отсъжда сумата от 1 953 Евро на фирмата жалбоподател за компенсация на материални щети.

83. Съдът също така счита, че въпреки, че фирмата жалбоподател може да е имала нематериални щети, настоящето решение е достатъчна компенсация за това (ibid.).

Б. Стойност и разходи

84. Фирмата жалбоподател предявява искане за 546,61 лв. (280 Евро), свързани с разходи, направени при процедури, предприети пред националните съдебни власти. Предявената сума включва съдебни такси за оспорване на решението на Регионална данъчна дирекция (50 лв. (26 Евро)), съдебна такса за обжалване срещу решението на Пловдивски районен съд (28 лв. (14 Евро)), адвокатски такси пред националните съдебни власти (200 лв. (102 Евро)), и разходи, изплатени на данъчните власти (268,61 лв. (138 Евро)). В подкрепа на този иск, фирмата жалбоподател представя решение от 16 януари 2001 г. на Пловдивски районен съд отсъждащ 268,61 лв. (137 Евро) за разходи на данъчните власти, споразумение за такса за адвокатски услуги и разписки за съдебни разходи.

85. Фирмата жалбоподател предявява и иск за 2 097,80 Евро за разходи по съдебни процедури пред Съда за петдесет и два часа труд на своя адвокат на почасова ставка от 70 Евро и за разходи за поща, фотокопия и канцеларски материали (27 Евро). Фирмата жалбоподател предоставя споразумение за адвокатски услуги, одобрен отчет на положен почасов труд и разписки за пощенски услуги в подкрепа на иска си. Тя предяви желание, отсъдените суми за разходи пред Съда да бъдат изплатени директно на адвоката Г-н М. Екимджиев, с изключение на първите 500 лв. (256,41 Евро), които тя е платила авансово.

86. Държавата не коментира иска.

87. Според практиката на Съда, жалбоподател има право на възстановяване на разходите, само в случаите, когато докажат, че те са били напълно необходими и когато са в разумни размери. В настоящия случай, имайки предвид информацията, с която разполага, както и гореспоменатите критерии, Съдът смята за разумно да отсъди изплащане на пълната сума за направени разходи, от която 1 841,39 Евро да бъде платена директно на адвоката на фирмата жалбоподател, Г-н М. Екимджиев.

В. Лихва за пресрочка

88. Съдът смята, че лихвата за пресрочка трябва да се базира на маргиналната лихва за заеми на Европейската Централна Банка, към която трябва да се добавят три пункта.

ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Декларира, че жалбите по отношение на чл. 1 на Протокол No. 1 на Конвенцията и чл. 14 на Конвенцията в съответствие с чл. 1 на Протокол No. 1, са основателни, докато останалите се приемат за неоснователни;

2. Смята, че е налице нарушение на чл. 1 на Протокол No. 1 на Конвенцията;

3. Смята, че не е необходимо отделно разглеждане на жалбата за нарушение на чл. 14 на Конвенцията в съответствие с чл. 1 на Протокол No. 1;

4. Смята, че е потвърждаването на наличие на нарушение само по себе си е удовлетворение за нематериалните щети, понесени от фирмата жалбподател;

5. Смята

(a) че ответната Страна трябва да заплати на фирмата жалбоподател, в рамките на три месеца от датата, на която решението по делото се счита за окончателно по смисъла на Член 44 § 2 на Конвенцията, следните суми в български лева, според курс за деня на датата на отсъждане:

(i) за материални щети -1 953 евро (хиляда деветстотин петдесет и три Евро);

(ii) за разходи, направени във връзка с процедури пред национални съдебни институции -280 Евро (двеста и осемдесет Евро);

(iii) за разходи, направени за съдебни процедури пред Съда -256,41 Евро (двеста петдесет и шест Евро и четиридесет и един цента), които да бъдат изплатени на фирмата жалбоподател, и 1 841,39 Евро (хиляда осемстотин четиридесет и един Евро и тридесет и девет цента), които да бъдет преведени по банковата сметка на адвоката на фирмата жалбоподател, Г-н М. Екимджиев;

(iv) всички данъци, които могат да бъдат наложени на фирмата жалбоподател върху гореспоменатите суми;

(b) че след изтичане на гореспоменатите три месеца до окончателно уреждане, за пресрочения период, трябва да се изплати лихва върху гореспоменатите суми на базата на лихвата на Европейска Централна Банка плюс три пункта;

6. Отхвърля останалата част от жалбата за „справедливо удовлетворение" (for just satisfaction).

Изготвен на английски език и в писмен вид на 22 януари 2009 г., според Правило 77 §§ 2 и 3 от Процедурите на Съда.

Стефан Филипс Пиър Лорензен
Заместник секретар Председател

На файл:
www.vedomost.info/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=203&Itemid=

www.justice.government.bg/new/Pages/Verdicts/Default.aspx