Извинявам се че започвам нова тема, но има нещо което ме притеснява и искам да се обърне внимание.
Случаят е следният:
Стока пътува от Англия за Б-я. Доставчика във ф-рата е ф-ма от САЩ и не виждам ВАТ №.
Дотук мисля , че това не е ВОП, но в Деливъри нот издадено от Англииска ф-ма с ВАТ № пише:
- получател на ф-рата ф-ма САЩ
-получател на стоката нашата ф-ма с ват№.
Колеги моля за коментар.Дали нещо изпускам и дова да излезе ВОП?

Според мен си е ВОП

Моляте кажи защо смяташ така?
Обоснови се, за мен е важно

Доставчика във ф-рата е ф-ма от САЩ
получател на стоката нашата ф-ма

Не следва ли да имаш фактура от щатската фирма?

ПП Щото Деливъри нот-а не е фактура, все пак ..

Да фактурата е от ф-ма от САЩ.

Т.е. правото на собственост върху стоката ти е прехвърлено от щатската фирма.
Аз бих оформила внос с МД.

Нека и друг да каже.

Не е внос защото стоката идва от Англия
Ели, ако е удобно би ли се включила.

ВОП за нас и ВОД за англичаните - гледа се движението на стоката.

Във протокола кой ще пиша за доставчит?

-Dexter-, уважавам мнението ти, но не следва ли фактурата да е издадена от рег. по ддс в Общноста за да е воп

И на мен ми е интересно кой ще пишеш, ако Декстър е прав/а.

Мисля си, че англичаните е следвало да начислят ддс на ф-ма САЩ и да не декларират ВОД, но знаели човек!

Не следва фактурата да е издадена от английската фирама - в закона пише "доставчикът", а точно английската фирма ви доставя. Също в закона пише "или фактическо получаване на стока" (а не само прехвърляне на право на собственост). Не съм сигурна кой трябва да посочите като доставчик, аз бих избрала английската фирма - това ще отговаря на истината за фактическото движение на стоките. Стойността трябва да е цената, която ще платите на американците.
Предполагам можете да си оправите разчетите между английската и американската фирма - счетоводно.
Да допълня - такова е мнението на Росен Русков - данъчен адвокат (не си преписвам заслуги да съм открила топлата вода). Той също така препоръчва да се питат англичаните дали мще декларират ВОД.

А дали от английската фирма и от НАП мислят като адвокат Росен Русков?

-Dexter-q моля те кажи къде мога да прочета това мнение на Русков.
Мисля ,че в ЗДДС е казано "фактическото получ. на стоки в случайте на чл.6ал.2

Ми не знам, а и няма голямо значение, стига да можем да се обосновем правилно и с текстове от закона. А в случая мисля, че всеки може :))). Според мен не може да става въпрос за внос - стоката не минава границата на общността при пристигането си в БГ. А какво трябва да правят англичаните - тяхна си работа, не можем да им се месим. Не виждам проблем в случая - да се начили ддс с протокол и да се ползва ДК. Другата алтернатива е внос, не вярвам някоя митница да се навие да го обмити

Чудя се каква ще тази голяма глупост- да посоча в протокола англ. ф-ма и стойността на сделката с ф-ма САЩ.

Не знам дали има нещо публикувано, бах на курс преди месец и там се разглеждаха всички тези извъртяни казуси.

_{_dexter_ , аз се къпя само със студена вода.}

В чл.13 май има три условия, за да имаме ВОП:
- физич. движение на стоката - това да
- да придобием право на собственост в/у стоката, доставчикът да ни прехвърля стоката - тук кой е доставчика?
- доставчикът да е ДЗЛ, регнато за целите на ддс в страна-членка.
Дотук само едното условие виждам спазено. Другите две - не.

Не се опитвам да споря с адвокат Русков.

Това че не е внос, не прави получената доставката непременно ВОП.
След като доставчика не е регистриран в ЕС, значи няма ВОП.

"А какво трябва да правят англичаните - тяхна си работа, не можем да им се месим. Не виждам проблем в случая - да се начили ддс с протокол и да се ползва ДК."

Няма проблем да се начисли ДДС-то с протокол, но ползването на ДК при условие, че английчаните не са декларирали тази доставка във VIES би се оказало проблем, още повече при наличието на фактурата на американския доставчик и плащането и.

В същност притесненията ми са свързани с деливъри нот и написаното там, както и изписването на ват № им.

Ако ти е възможно се свържи с английската фирма и разбери дали те ще декларират доставката като ВОД към вашата фирма или не?
Но за мен, както вече писах, няма ВОП.

Само в БГ обръщаме такова голямо внимание на фактурата като доказателствен докумнт (казвам го от опита си с работа с чужди фирми). Да видим как изглежда казуса от гледна точка на общността - някой трябва да начисли ддс за тази доставка и (евентуално) някой да ползва ДК. Англичаните май не са начислили - хем стоката не е тяхна, хем не я продават, хем я пращат извън Англия. (От къде англичаните са я придобили е друг въпрос - ако е тяхна и са я продали на американците без да напуска страната - не ми се разсъждава особено какво са начислили). Щом англичаните не са начислили ддс, остава ние да си смоначислим - за да се спази принципът сделката да се обложи.
Разсъждавам си аз - не знам до колко е правилно. Но ако не е ВОП, ако не е износ - кой ще начисли ддс за сделката?
Поддържам мнението да се питат англичаните, но мисля, че е ВОП :)

nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/main
случаят е за: доставчик по фактура - българска фирма, получател по фактура - италианска такава, а стоките се изпращат в Америка.

Отваря се нещо за адвокати....

_dexter_,
напоследък са доста такива случаи.
Фирма от ЕС продава на фирма извън ЕС, която продава на БГ. Стоката пътува директно от ЕС към БГ. На митница естествено не облагат, само акциз ако се дължи.

Да, и аз така мисля - няма внос. Остава въпросът - кой ще начисли ддс за сдлката? Предполагам - не мислите, че може да се размине без облагане?

" за по-сигурно" - да се начисли, възниква техническия въпрос поставен по-горе - чий ВАТ да се посочи ...

Гост, кажи за кой изх.№ се отнася.

Гост, благодаря ти! Открих каквото ми трябваше- не е воп.Има отговор под № на документ 9600398.
Благодаря и на другите включили се.

Дай линк де, меги.
_{Че ще ме изгризе любопитството :))))}

//nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/main
ако пак се отваря за адвокати - писмото е с вх. номер 960074/04.03.2009 и изходящ същия с дата 24.03.2009

nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/get/5699

Кико, намери ли писмото на меги?
_{Да им таковам таковата,} като некой гюро михайлов изцъках цъкалката днеска от №1 до № 1000, ама не го срещнАх.
Как се търси в тая система ще си ми остане загадка.

И аз не можах да го открия.

Извинявам се, че се включвам толкова късно.
Вижте тук:
nraapp03.nra.bg/cms5/apps/wqreg/search?page=1
първа или втора страница

Меги, аз както разбрах от писмото - вашият случай е ВОП. В писмото доставката от БГ фирмата на италианците не е ВОД, а износ - щото се транспортира директно извън общността.
Колеги, моля, поправете ме, ако греша, че ми е интересен този казус

Ето текста на така дълго-търсеното /от мен писмо :))
И случая на меги съвсем точно май съвпада със зададения въпрос.

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2008 г. фирмата закупува стока от дружество с регистрация в САЩ. Стоката, обект на фактуриране от страна на американското дружество пристига директно от Австрия /първоначалния доставчик на американското дружество/.
Зададени са следните въпроси:
1. Доставката от страна на американската фирма представлява ли ВОП по смисъла на ЗДДС, поради това, че стоката пристига от страна на ЕС /Австрия/?
2. Нарушават ли се разпоредбите на ЗДДС относно специфичните изисквания за наличие на ВОП съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, ако за тази доставка фирмата състави протокол по чл. 117 от закона при условие, че доставчикът /американската фирма/ не е регистрирано лице за целите на ДДС в страна членка на ЕС?
3. Ако доставката не е ВОП по смисъла на ЗДДС, то как следва въпросната фактура, издадена от американската фирма да намери отражение в отчетните регистри по ЗДДС и респективна в СД?
В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме принципно становище:
По отношение на първия и втория въпрос следва да имате предвид, че основното правило за определяне на мястото на изпълнение на доставка на стока е посочено в разпоредбата на чл. 17 от ЗДДС.
По силата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. която място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
За да е налице вътреобщостно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е необходимо да се изпраща или транспортира стока от територията на друга държава членка до територията на България при следните хипотези:
- да се придобива правото на собственост върху нея и доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
- фактически да се получава стоката и доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС (при фактическо предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката под отлагателно условие или срок; при фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; при фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка).
Следва да имате предвид, че българското законодателство във връзка с данъка върху добавената стойност е съобразено с положенията в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Поради това, аналогични на гореизложените норми регламентират режима на доставките в останалите държави членки. В директивата не са въведени общи правила за тях относно регистрационния режим за целите на ДДС. Поради това държавите членки могат да въвеждат различни правила в националните си законодателства.
За доставчика (американското дружество), установено извън Общността, би могло да възникне задължение за регистрация за целите на данък върху добавената стойност в държава членка на ЕС по местоизвършване на доставката, в зависимост от законодателството на съответната държава членка. Ако за доставчика е възникнало задължение за регистрация за целите на ДДС и същият се е регистрирал в държавата членка, при последващо транспортиране до територията на страната, за Вас ще бъде налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и ще възникне задължение за начисляване на данък върху добавената стойност по ЗДДС на основание чл. 84. В случай, че доставчика няма регистрация за целите на ДДС в друга държава членка, не е налице хипотезата на вътреобщностно придобиване.
Предвид изложеното преди осъществяване на доставката следва да проверите дали доставчикът (американското дружество) е регистриран за целите на ДДС в съответната държава членка.


По отношение на третия въпрос следва да имате предвид, че на основание чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до третия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, която определя като данъчни документи издадените фактури по реда на този закон и на основание чл. 125, ал. 1 от закона, за Вас като получател на доставката - регистрирано по ЗДДС дружество, не възниква задължение да посочите получения документ (фактурата), издаден от доставчика (американското дружество) за горепосочената доставка (която не е ВОП) в дневника за покупки, респективно в справка-декларация, която се съставя въз основа на отчетните регистри по чл. 124.

Явно гледаме различни документи.Случаят е м/е Американска, Англииска и Българска ф-ма.
Трудно се ориентирам в прословутия сайт, дано да не съм оборкала номера на документа.

Благодаря ти!!!

Тук случая май се изясни.
Аз обаче искам да изразя моето възмущение /не точно по тази тема де/.
Когато се съмняваме дали една сделка е ВОП или не, неизбежно се стига до "питайте доставчика дали ще декларира ВОД. Ако декларира, значи за вас е ВОП".
Та възмущението ми е това, че винаги се подценяваме и вярваме на европейците.
Ами ако те декларират ВОД, а това не е така?

Имал съм случай на ВОП, при който доставчикът беше декларирал стойност на сделката, различна от декларираната от нас. Викат ме в НАП, наострени веднага да ме резнат, щото съм декларирал различна стойност и съм в нарушение.
И кво стана накрая - оказа се, че доставчика сгрешил.
Та затова съм на мнение - всеки да си гледа паничката. Не е лошо да се консултираме с доставчика, но това не значи, че той винаги е прав.

Гецата, абсолютно си прав. Но ако се съмняваме и не можем да намерим решение, а и не можем да чакаме НАП да ни отговори официално, а трябва да направим нещо, да не изтървем сроковете - как да постъпим? Ако сме сигурни - ок, действаме си.
Много пъти и на много места се е говорило за разликата между нашите данъчни и европейските и как нашите чакат само да стъпим накриво и да ни сгащят......
Аз все още не съм убедена напълно за този казус, но няма да споря :). Струва ми се, че има противоречие между едното писмо и това, което стискозъбка постна, ама карай....

_dexter_ , те не ни чакат да стъпим, те смятат, че винаги ние и само ние сме в грешната пътека.

Ако имаш под ръка другото писмо - постни го тук.

Аз това отворих от линковете:

Относно: доставка на стоки, превозвани до място извън територията на Общността
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-………….. с вх. № ………………г. е изложена следната фактическа обстановка:
Фирмата, регистрирано по ЗДДС лице, извършва доставка на череши временно консервирани. За доставката се издава инвойс и фактура с получател – лице, регистрирано по ДДС в Италия. Съгласно заверена митническа декларация изпращач/износител е „………..” ЕООД, а стоката се доставя до крайния клиент в САЩ. За транспорта, българската фирма разполага с фактура и/или МД. Собствеността се прехвърля на територията на страната и в момента, в който напуска територията на страната е собственост на италианското дружество.
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката – ВОД или износ.
2. Следва ли да се приложи нулева данъчна ставка съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.28, т.1 от същия закон.
3. Следва ли да се попълва и подава VIES-декларация и информация в Интрастат дневниците.
Предвид така изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Видно от запитването обект на доставка са стоки, които се превозват от територията на страната до територията на САЩ, която не е държава членка на ЕС и по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС е трета страна.
В случая, стоката не се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка, поради което условието на чл.7, ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено и режимът, установен за ВОД не е приложим. Едно от условията за наличието на вътреобщностна доставка е пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката. В този смисъл е и указание № 24-00-27 от 01.04.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, което може да се намери на сайта на агенцията - www.nap.bg.
За определяне на данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, е с място на изпълнение територията на Р България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи:
- писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на тези стоки.
Относно документирането, в ППЗДДС е предвидено, че за удостоверяване на наличие на обстоятелства за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността, данъчно-задължените лица следва да разполагат с писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение. Следва да се има предвид, че е достатъчно лицето да разполага с придружаващ износен документ, разпечатан от компютъризираната система на митническата администрация, заверен от митническото учреждение на износа въз основа на получено съобщение от изходното митническо учреждение за напускането на стоките на митническата територия на Общността.
Според изложеното в запитването, стоката се транспортира до САЩ, която е трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС. С оглед обстоятелството, че в запитването липсва информация за чия сметка се осъществява транспорта, то следва да се има предвид, че ако транспортът е за сметка на получателя, то последният не трябва да е установен на територията на страната. Ако това условие е изпълнено, както и в случай, че превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна се извършва от или за сметка на доставчика, то няма пречка да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС за доставката между него и италианската фирма, при наличие на документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Без значение за приложението на този режим е обстоятелството, че фактурата се издава на фирма от държава-членка, тъй като посочената разпоредба не поставя други изисквания към получателите по доставката, освен гореизложените. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС във фактурата задължително следва да бъде вписано основанието за прилагането на нулевата ставка.
Издадените данъчни документи, във връзка с доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността по чл. 28 от ЗДДС се отразяват в дневника за продажби в колона 19 - „Данъчна основа на доставките със ставка 0 % по глава трета от ЗДДС”.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на глава трета не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Ал. 2 на чл. 37 от ЗДДС не се прилага при получени авансови плащания.
По смисъла на чл.125, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Предвид факта, че в случая не е осъществена ВОД, за българската фирма не възниква задължение за подаване на VIES-декларация. Движението на тази стока се извършва под митнически контрол и не изисква попълването на Интрастат декларация, за да бъде предотвратено дублирането на данни с ЕАД.

Номерът който пуснах е на писмото _dexter_ дето е постнал.
Но писмото на стискозъбка наистина съвпада.

Какъв е извода - нито ВОП. нито внос.
Не се посочва фактурата от американците в дневник покупки.
При продажба - начислява си се ДДС в БГ и толкова.

Не знам защо казват, че американците можело да се наложи да се регистрират по ДДС в европа... те купуват ...

И още - ако досега е състяван протокол по чл. 117 и е ползван и данъчен кредит - много ли е фактално ...

Аз какво разбрах - ако доставяш на американци през европейска фирма - имаш износ, нямаш ВОД. какво има европейската фирма не е ясно, но ако ние нямаме ВОД, не следва да има и ВОП там. Обаче ако получаваш стока от европейци, която е на американците - нямаш ВОП.
Малко се обърках за свързаността на двата случая - струва ми се, че има връзка, но нещо ми се изплъзва в момента. И в двата случая гледат движението на стоката, но все пак има разлика в изводите.

Леле колко писане :-) Колети май си нямате работа.:-)
Според мен е ВОП. Онгличаните са тези които са направили стокота със статут на общностна стока-получили са я от американската фирма. Те няма за какво да плащат ДДС след като е изпращат направо за нас. Аз имах подобен случай преди година - получавахме стоки от Кения. Идват на летището в Амстердам и от там холандса спедиторска фирма ни ги препраща - с името на Кенииския изпращач и с ВАТ № на холандския спедитор. Така и ги посочвахме в протоколите, така и излизаха после на тримесечните проверки.

"нито ВОП. нито внос.
Не се посочва фактурата от американците в дневник покупки."

На мен това ми изглежда пълна анархия :))) _{абсолютна слободИя :)))} И през ум не би ми минало, че е възможен подобен вариант.

"американците можело да се наложи да се регистрират по ДДС в европа... те купуват ..."
Купуват, ама и продават :)) Може да им се наложи да се регистрират у нас ? по желание? :))

"състяван протокол по чл. 117 и е ползван и данъчен кредит "
Ако не е било задължително съставянето на протокол, могат ли да откажат само правото на ДК?

криси , прочете ли внимателно условието на задачката, в тази му част /според теб/ :

Онгличаните са тези които са направили стокота със статут на общностна стока-получили са я от американската фирма.

Тази няма да коментирам:
колко писане .... и другото

По принцип могат да откажат ДК, особено ако е за сделки преди 2009 - документ без основание. Но не се практикува, защото е изключително тъпо. А и от 2009 има промяна в чл. 85 - данъкът е дължим ако се начисли във вактура или известие. Преди беше "в данъчне документ", което може да се тълкува, че ако си издадеш протокол, дължиш ддс, но нямаш право на ДК.