Добро утро, колеги,
имам следното питане:
Продавам автомобил на Германска фирма рег по ДДС там, плащането ми идва от там,ноооо...
стоката ще се транспортира до страна, която не е членка на ЕС, в която доколкото разбирам въпросната немска фирма има представителство.
За да имам ВОД по закон стоката трябва да е транспортирана до държава членка, нали така?
И сега в този случай... не ми е ясно, а и при положение че издавам фактурата на ДДС регистрирано там лице.....
Моля за помощ!

Относно: доставка на стоки, превозвани до място извън територията на Общността
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-………….. с вх. № ………………г. е изложена следната фактическа обстановка:
Фирмата, регистрирано по ЗДДС лице, извършва доставка на череши временно консервирани. За доставката се издава инвойс и фактура с получател – лице, регистрирано по ДДС в Италия. Съгласно заверена митническа декларация изпращач/износител е „………..” ЕООД, а стоката се доставя до крайния клиент в САЩ. За транспорта, българската фирма разполага с фактура и/или МД. Собствеността се прехвърля на територията на страната и в момента, в който напуска територията на страната е собственост на италианското дружество.
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се третира доставката – ВОД или износ.
2. Следва ли да се приложи нулева данъчна ставка съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.28, т.1 от същия закон.
3. Следва ли да се попълва и подава VIES-декларация и информация в Интрастат дневниците.
Предвид така изложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
Видно от запитването обект на доставка са стоки, които се превозват от територията на страната до територията на САЩ, която не е държава членка на ЕС и по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС е трета страна.
В случая, стоката не се транспортира от територията на страната до територията на друга държава членка, поради което условието на чл.7, ал. 1 от ЗДДС не е изпълнено и режимът, установен за ВОД не е приложим. Едно от условията за наличието на вътреобщностна доставка е пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката. В този смисъл е и указание № 24-00-27 от 01.04.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, което може да се намери на сайта на агенцията - www.nap.bg.
За определяне на данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се установи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, е с място на изпълнение територията на Р България и на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема доставка.
За да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на тази доставка е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС документи:
- писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на тези стоки.
Относно документирането, в ППЗДДС е предвидено, че за удостоверяване на наличие на обстоятелства за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността, данъчно-задължените лица следва да разполагат с писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение. Следва да се има предвид, че е достатъчно лицето да разполага с придружаващ износен документ, разпечатан от компютъризираната система на митническата администрация, заверен от митническото учреждение на износа въз основа на получено съобщение от изходното митническо учреждение за напускането на стоките на митническата територия на Общността.
Според изложеното в запитването, стоката се транспортира до САЩ, която е трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС. С оглед обстоятелството, че в запитването липсва информация за чия сметка се осъществява транспорта, то следва да се има предвид, че ако транспортът е за сметка на получателя, то последният не трябва да е установен на територията на страната. Ако това условие е изпълнено, както и в случай, че превозът на стоките от място на територията на страната до третата страна се извършва от или за сметка на доставчика, то няма пречка да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС за доставката между него и италианската фирма, при наличие на документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС. Без значение за приложението на този режим е обстоятелството, че фактурата се издава на фирма от държава-членка, тъй като посочената разпоредба не поставя други изисквания към получателите по доставката, освен гореизложените. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС във фактурата задължително следва да бъде вписано основанието за прилагането на нулевата ставка.
Издадените данъчни документи, във връзка с доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността по чл. 28 от ЗДДС се отразяват в дневника за продажби в колона 19 - „Данъчна основа на доставките със ставка 0 % по глава трета от ЗДДС”.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която ако доставчикът не се снабди с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, разпоредбите на глава трета не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с посочените по-горе документи, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Ал. 2 на чл. 37 от ЗДДС не се прилага при получени авансови плащания.
По смисъла на чл.125, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки заедно със справка-декларацията подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период. Предвид факта, че в случая не е осъществена ВОД, за българската фирма не възниква задължение за подаване на VIES-декларация. Движението на тази стока се извършва под митнически контрол и не изисква попълването на Интрастат декларация, за да бъде предотвратено дублирането на данни с ЕАД.