Здравейте колеги, имам следния казус и се чудя какво да измисля.

Община сме и сме регистрирани по ДДС и продаваме стара сграда върху УПИ заедно със УПИ, за коитро не сме ползвали ДДС.
На скиците се вижда само застроена площ и обща площ.
По принцип трябва напиша една фактура за сградата и прилежащия терен като необлагаеми доставки и друга фактура за останалата част от УПИ като облагаема доставка.
Но възниква следния проблем, казвам на архитекта да ми изчисли прилежащия терен на сградата, който е сумата от застроената площ и отстояние 3 метра от сградата, а той ми казва че това не било така. Той щял да ми изчисли прилежащия терен както той си знаел, в ЗУТ нямало такова ограничение за 3 м., а за всяка сграда различно.

и се чудя дали да не избера да приложа чл.45 ал.7 от ЗДДС тоест да избера цялата земя УПИ да е облагаема и да си спестя главоболията, въпреки че така ощетявам лицето купувач, което е ФЛ.

Моля дайте коментар.

Защо ще ощетявате лицето? Не е честно, според мен.
Обясни му, че това е само във връзка с изчисляване на ДДС:
6. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Прилежащ терен" е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.

Точно затова и се занимавам от два дена, хем да не ощетим човека, хем всичко да е по Закон.
Но нашия архитект малко много знае и за него по важен май е ЗУТ отколкото ЗДДС. Пък и не искам да пусна исвободена само застроената площ, че при някоя проверка да не кажат ти нито ал.3 нито ал.7 си успял да приложиш от чл.45 от ЗДДС.

Правилни са ти разсъжденията напълно, а архитекта ви нищо не разбира от ЗДДС, който има предимство пред ЗУТ по този въпрос. Много е трудно с хора, които не разбират, а си държат на тяхното. Не знам по скицата дали не можеш ти сам да си изчислиш прилежащия терен точно по начина, по който го описваш.

Ако клиентът ви беше регистрирано лице, нямаше проблем да избереш и двете доставки - на сградата и терена - да са облагаеми, защото той щеше да си приспадне ДДС-то, но щом като клиентът е ФЛ, наистина се ощетява. Най-добре накарай архитекта да го сметне както трябва по ЗДДС.

За мен не е проблем по скицата да определя лицето на прилежащия терен, но притеснението ми е с какъв документ да се обоснова ако питат от НАП.

Ами със самата скица, придружена с твоите изчисления.

Извинявам се, но ще използвам темата за следния въпрос. Имам сграда закупена през 2004г. с фактура и ДДС. След това сме вдигнали стойността с ремонт, като за вложените материали също сме позвали дан.кредит. Страдата е стара от 1980г. Сега ще се продава. Искам да се позова на чл.45 ал.3 от ЗДДС и да бъде освободена доставка, тъй като не е нова. И стигам до корекция по чл.79 ал.1 или чл.79 ал.6 или и двете? А има и чл.80 аб.1, т.2, който гласи, че корекции не се правят ако данъчният режим на доставките е променен със закон - при мен прз 2004г. продажбата на сграда беше облагаема , независимо нова или не, а сега се води необлагаема.

Следва да се приложи чл.79 ал.6 .

Сега, коментарите на светилата по принцип нищо не доказват, но съм чел, че според тях, чл.80 т.2 не може да се приложи в случая, тъй като лицето можело да избере дали доставката да бъде облагаема, или освободена и следователно режимът на доставката не можело да се каже, че е променен със закон.

Доколко това наистина е така, е въпрос на тълкуване, но действително мисля, че е редно да се направи корекция, тъй като този данъчен кредит все пак е приспаднат, а законът съвсем справедливо изисква да се върне само част от него, а не целия. Защото тази сграда е участвала в извършваните облагаеми доставки.

Всичко зависи дали водите имота като дълготраен актив - ако да, което е нормалното, то се прилага ал.6.

Благодаря за отговора. А относно въпроса с корекция по ал.6 относно ремонта, където са вложени материали купувани през период - цяла година тогава как пресмятаме броя на годините от настъпване на обстоятелството по ал.1. Може би от датата на приемане в експлоатация /вдигане стойността на имота/ до датата на продажба?

Оф бе да ти кажа, сега пък намерих, че Ивайло Кондарев пък твърди, че не се прави корекция, защото се прилага чл.80. Така че знам ли.

А по този въпрос е сложно. По принцип стойността на имота се увеличава след завършването на подобрението, но преди това също е ползван за облагаеми доставки. Няма изричен текст в закона как се уреждат такива случаи.

Знам ли, може би пък, да не правиш никаква корекция, пък те на ревизия ако го коригират, тогава.

Creditiv
Може би от датата на приемане в експлоатация ...

Писмо № 91-00-261 от 04.09.2007 г. на НАП
ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ДОСТАВКИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗЕМЯ И СГРАДИ И ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ТЯХ ПО ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2007 Г.

"3. КОРЕКЦИИ НА ПОЛЗВАН ДАНЪЧЕН КРЕДИТ.
...........................
Обръщаме внимание, че при изграждане на сграда по стопански начин от регистрирано лице в рамките на няколко години, 20-годишният срок за целите на прилагането на чл.79, ал.6, т. 1 започва да тече от годината на въвеждане в експлоатация на сградата, т.е данъчният кредит /за всички разходи по строителството/ подлежи на корекция в срок от 20 години от въвеждане в експлоатация на сградата. Този извод се налага от обстоятелството, че корекцията на ползван данъчен кредит се обуславя от промяна на начина на ползване на актива, а ползването па актива започва след въвеждането му в експлоатация. При друга тълкуване на нормата би се стигнало до абсурдното положение крупни строежи па сгради, чието изграждане трае дълъг период от време или строежът им бъде замразен за продължителен период /10-15 и повече години/, да напуснат режима на корекция преди въвеждането си в експлоатация, съответно да се ползва данъчен кредит без връзка с реалното ползване на обекта.

Така например, ако сграда е строена от данъчнозадъдженото лице по стопански начин в рамките на 2002 и 2003 г. и същата е въведена в експлоатация /издадено е разрешение за ползване по ЗУТ/ през 2004 г., 20-годишният срок за целите на прилагането на чл.79, ал.6, т.1-корекция на ползвания данъчен кредит започва да тече от 2004 г."

Абе Бубу, аз това отдавна го видях, ама то не става за случая на питащия. Това писмо хич не върви тука. Щото иде реч за сграда, която си е въведена в експлоатация, ползван е ДК, след това я ползваш, да речем 5 години, и правиш ремонт през шестата година, който от него момент нататък ти увеличава стойността на сградата.
И ползваш ДК и за ремонта.
Това е случая на питащия и аз не знам как трябва да се сметне корекцията в такъв случай, щото го няма регламентиран в ЗДДС.

А може би въобще не се следва корекция по чл.80??? Щом Ивайло Кондарев го казва, съм склонен да му вярвам. Само дето го е казал в края на 2006 година, пък все пак оттогава доста вода изтече...

Creditiv
"А има и чл.80 аб.1, т.2, който гласи, че корекции не се правят ако данъчният режим на доставките е променен със закон ..."

Пак от същото писмо, което е издадено след коментара на Ивайло Кондарев:

"4. НЕДОПУСТИМОСТ НА КОРЕКЦИИ НА ПРИСПАДНАТ ДАНЪЧЕН КРЕДИТ.
4.3. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон, корекции по чл. 79 не се извършват.
В аспект на доставките, свързани с недвижими имоти, във връзка с приложението на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, следва да се направи анализ в две насоки:
- налице ли е законова промяна на режима на сделките/доставките на самите недвижими имоти и вещни права върху тях.
Със ЗДДС в сила от 01.01.07 г. правният режим на доставките на самите недвижими имоти и вещни права върху тях не е променен. По отношение на сградите, които нямат характеристиките на „нови" по смисъла на ЗДДС и прилежащите им терени е въведен режим на освободена доставка относно същите. Доколкото обаче регистрираното лице, на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС има законова възможност да избере тези доставки да бъдат облагаеми, не следва да се приеме, че има законова промяна в режима. Поради това, при продажба на стара сграда, за която е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, извършена от лицето като освободена доставка, следва да бъде извършена корекция по реда на чл. 79, ал.З или ал.6 от ЗДДС, в зависимост от това дали сградата е дълготраен актив по смисъла на ЗКПО. ......"


Ники
Нещо не се разбрахме поради лаконичността на отговора ми по-напред - с горния си отговор имах предвид момента на въвеждане в експлоатация на ремонта, с чиято стойност е увеличена стойността на сградата и за който е ползван ДК, а не въвеждането в действие на самата сграда. А цитатът на писмото мисля, че е съвсем на място и дава принципен отговор на питащия.

И къв е проблемът да се сметне точно ползвания ДК, който сега трябва да се възстанови?
Ще се сметне отделно за сградата и отделно за подобрението от съответния момент на въвеждане в експлоатация, който момент е различен за сградата и за ремонта - сборната величина ще е ДК, който ще трябва да се върне по чл.79(6) - ЗДДС. Не виждам нищо сложно и неясно...

ами Бубу, мерси за писмото. Затова значи аз съм чел коментари, че данъчния режим не е променен, щом може лицето да избере дали доставката да е облагаема - не съм чел самото писмо, но пък помня коментара. Значи експерта, дето го е писал, е бил прав.

Колкото до това, как ще се сметне, и аз мислех като теб, но ме принеснява това, че все пак не го пише в закона. Най- логично е точно това - "отделно за сградата и отделно за подобрението от съответния момент на въвеждане в експлоатация, който момент е различен за сградата и за ремонта - сборната величина ще е ДК, който ще трябва да се върне по чл.79(6) - ЗДДС".

Благодаря за компетентните отговори. Много благодаря. По принцип позваното ДДС е от порядъка на 20 хил.лева. Ако направя корекция и взема за дата за настъпване на обстоятелство - датата на въвеждане в есдплоатация, то се получава ДДС от порядъка на 5хил. лева. Така че мисля да направя така. Почва да ме притеснява въпросът със стойността /т.е. иматът има балансова стойност от прядъка на 100 хил.лева/ и като издам ена фактура с прод.стойност 600 хил. лева - необлагаема по силата на чл. 45 ал. 3 ми изглежда малко странно. Но щом законът повелява, че продажбата на стари сгради не се облага, смятам, че това е положението.

абе ский сега, ако клиентът ти е регистриран, можеш да избереш доставката да е облагаема и да си спестиш тия грижи. Начисляваш му ДДС, а той ще може да си го приспадне като ДК.

Виж, ако не е регистриран, тогава го набутваш, ако му начислиш ДДС.

Между другото, аз бих се доверил на архитекта... Негова е работата да каже коя е прилежащата част, най-малкото ако става дума за градски имоти - основание -чл.22 ал.7, чл.26 ал.3 (логика - улицата не може да ти е прилежаща част, просто не е твоя земя) и т.н.
По подробно може да се види в НАРЕДБА No 5 за правила и нормативи за устройство на територията, която е работа на архитекта. А ЗУТ и въпросната наредба се явява специална норма спрямо ЗДДС - независимо че в параграф 1 т.6 от ЗДДС е написано 3 метра.
Ми ако улицата е на метър разстояние от стената липсващите два метра от двора на гърба ли да ги прибавим, че да не ощетим Филан Кишията? Ам ако ни напляскат данъчните? ;-Р

При мен въпросът с прилежаща земя е друга работа. Когато е купен имотът издадоха отделни фактури за земята /точно както е описана в Нот.акт/ без ДДС - необлагаема и втора фактура само за сградата с нач.ДДС. Сега като чета, нот.акт виждам, че сградата /въпреки, че става за част от нея/ е с площ 516 м2 и се продава с 993 м2 идеални части от местото върху което е построена /цялото с площ 2800 м2/. Сега груба сметка 993 м2- 516 м2 /площа на недв.имот/ е равно на 477 м2, които са облагаеми /без дори да засягам 3-те метра, допълнителни/. Как ви изглежда тая сметка?

Федоре, а пък според мен пределно ясно е написано:

6. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) "Прилежащ терен" е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.

Лично аз немам намерение архитекти да ми изчисляват прилежащия терен, при наличие на скица. ;)

А защо не помислите малко върху това съдебно решение:

taxes.vedomost.info/danak-varhu-dobavenata-stoinost/236-dds-sadebna-praktika-na-eo/2079--------

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ 17.05.2001 Г. ПО ОБЕДИНЕНИ ДЕЛА C-322/99 И C-323/99, ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ. FINANZAMT BURGDORF СРЕЩУ HANS-GEORG FISCHER И FINANZAMT DUSSELDORF-METTMANN СРЕЩУ KLAUS BRANDENSTEIN. (ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ/ДДС)

Просто предложение ;-) Случката там е съвсем различна.
Кейви, разбира се ;-))) И то затова тези работи най-добре ги знае архитекта ;-) Ама нали скицата я прави архитекта? Там в общината...