Фирмата ни получава материали от Турция за производство на облекло на ишлеме за фирма от Франция. Френската фирма иска да пуснем фактура, за да ни изплати направените разходи по вноса на материалите. Двете фирми са регистрирани по ЗДДС. Според мен мястото на сделката е в страната, но пък получател е фирма от ЕС. Ще съм благодарна, ако ме насочите как да третирам тази сделка и трябва ли да начисля ДДС.
Благодаря на отзовалите се!

Според вас, правилно ли ще е да не начислявам ДДС и отново да посоча като основание чл.24, ал. 3, тъй като това са разходи във връзка с обработката на стоки /ишлеме/. При други условия, ако получателят на фактурата се беше съгласил щяхме да завишим цената на ишлемето, но той иска отделна фактура само за митническите разходи.

И отново правя опит да получа мнение за тази сделка.

ако не можете да определите сделката като вид услуга в чл. 21 ал.3 или 24 , ще се наложи да начислите данък , което ще накара французите да подскочат и да се съгласят на увеличаване на сумата за ишлеме

И аз имам такъв казус -внос от турция , ишлеме - производство в БГ , и доставка за Германия , и им фактурирахме "ДДС , платено за сметка на ...герм.фирма" Наистина, каква ми е ф-рата за германия, и как я отразявам в дневниците, че и в счетоводството - да си закрия разчета по ддс?
Моля ви, коментирайте!

иво, точно така ли пише -" ДДС платено .... " ? взехте да го продавате вече това ДДС :))))

споразумейте се за друг текст, иначе ще трябва да начислиш ДДС на продаденото ДДС - още по-голям абсурд, но пък ще е законен ;-)

турската фирма фактурира плата на германската, а ние го получаме, плащаме ддс на митница и го шием, след това ф-ра за германската за ишлеме.И защото имаше едно указание на нап, че герм.фирма трябва да се рег. по ддс в бг, мислим, че не трябва да си теглим ддс по митн.декларация, и си го поискахме от германия с ф-ра с посочения текст /ддс по митн.декл. и по ф-ра за германия са в разчети/И сега би трябвало да начисля ддс в/у ддс? - не разбрах! И как ще я отрязя в дневниците?

освен и БГ фирмата и немската да са ваши

мислим, че не трябва да си теглим ддс по митн.декларация
идея нямам кое е въпросното указание, но.....при условие, че вие сте вносител - грешно мислите, струва ми се...
или сте платили немско задължение към българските митници?
п.п. Ина,
струва ми се, ако си уредите нещата документално, така че да са съобразени с чл. 25 ал. 5 т. 4 занапред не бихте имали подобни главоблъсканици

1000 София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827
Изх.№ 91-00-152
Дата, 06.04.2009 г.
ДО
ДИРЕКЦИЯ ”ОУИ”-………………….
ОТНОСНО: Признаването на право на приспадане на данъчен кредит за внос на стоки, по отношение на които ще се извършват доставки по чл. 24, ал. 3 на ЗДДС
Във връзка с постъпили писмени запитвания и на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
1. Фактическа обстановка
Дружества, установени на територията на страната, регистрирани по ЗДДС, с основна дейност извършване на услуги по работа върху движима вещ /в обичайния случай изработка на облекла, по надолу за краткост услуга по „ишлеме”/, извършват услугата на лица, регистрирани за целите на ДДС в държави членки. За извършването на услугата необходимите материали се доставят от трети страни, като същите се закупуват от дружество - получател на услугата и фактически се получават на територията на страната от дружеството, извършващо услугата по „ишлеме”. Дружеството - доставчик на услугата по „ишлеме” често притежава за тези стоки митнически декларации, в които е вписано като получател. Начисленият данък от митническия орган по осъществения внос е внесен. Лицето – доставчик на услугата по „ишлеме” претендира право на приспадане на данъчен кредит за платения данък по вноса на основание чл. 69, ал.1, т.2 от ЗДДС, като отразява митническата декларация в дневника за покупки, съответно и в справката - декларация по ЗДДС. Дружеството, доставчик на услугата по „ишлеме”, издава фактури на получателя на услугата, като стойността на фактурата представлява цената на услугата по работата върху движимата вещ. Не фактурира стойността на материалите, тъй като те не са собственост на доставчика на услугата.
При така описаната фактическа обстановка се поставя въпросът за допустимостта приспадането на данъчен кредит за платения данък по вноса да се упражни от лицето – доставчик на услугата по „ишлеме”.
2. Данъчно третиране
Поддържаме изразеното в наше писмо изх.№ 24-34-245/17.12.2007г. становище относно правото на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки на територията на страната, от лице – несобственик, извършващо услуга по ишлеме относно внесените стоки.
3. Данъчно третиране след 01.01.2009г.
Същевременно следва да се има предвид изменението на чл. 6 от ЗДДС и нововъведената т.3 от ал. 3 на същия.
Съгласно чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2009г. за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
По силата на посочената разпоредба, когато лице, неустановено на територията на страната е собственик на стоки, които се транспортират от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, следва да се приеме, че лицето – собственик на стоката, ще осъществява независима икономическа дейност на територията на страната - облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС /доставка, приравнена на възмездна, с място на изпълнение на територията на страната/, поради което, на основание чл. 95, ал.2 от ЗДДС подлежи на регистрация по закона. По силата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС при достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец лицето – собственик на стоката ще бъде е длъжно да подаде заявление за регистрация по този закон. След регистрацията по ЗДДС на чуждестранното лице движението на стоките най-вероятно ще попадне в хипотезата на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 или ал.4 от ЗДДС.
В случай, че чуждестранното лице – собственик на стоката изпълни задължението си за регистрация по ЗДДС, и притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител, ще има право на възстановяване по реда на Глава седма от закона на начисления и внесен по реда на чл. 90 от закона ДДС по вноса,. Чуждестранното лице, след 01.01.2009 г. няма да може да възстановява платения от него ДДС по вноса по реда на Наредба № 11 от 2006г. на Министъра на финансите, тъй като с тези стоки същото ще извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната /доставките по чл. 6, ал.3, т.3 от закона/. След регистрацията на чуждестранното лице по ЗДДС платен данък по внос, за данъчни събитие, настъпило след датата на регистрацията, би могъл да бъде възстановен/приспаднат от само от това лице.
В случай, че чуждестранното лице – собственик на стоките не изпълни задължението си за регистрация по ЗДДС, същото би могло да бъде регистрирано служебно, по реда на чл. 102 от ЗДДС. На основание ал.3 от същия член в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, следва да се приеме, че същото дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Определянето на данъчните задължения на лицето се извършва с ревизионен акт по реда на ДОПК. За връчването на съответните актове приложение би могъл да намери Регламент № … за административно сътрудничество между държавите-членки в областта на ДДС. По отношение на евентуално дължим данък или санкции за неизпълнение на законовите задължения за регистрация, следва да се има предвид, че изпълнение може да се насочи към притежаваните от това лице движими вещи на територията на страната, а именно стоките, предмет на работа върху движими вещи, находящи се у българското предприятие, които са собственост на чуждестранното лице.
Предвид изложеното по – горе и в писмо изх.№ 24-34-245/17.12.2007г. следва да се приеме, че, за да не се наруши принципът на неутралност на данъка, правото за приспадане/възстановяване на данъчен кредит на платения данък по вноса във връзка стоки, по отношение на които ще се извършват доставки по чл. 24, ал. 3 на ЗДДС, може
да се упражни или от собственика на стоките, след регистрацията по ЗДДС, или от лицето, извършващо услугите по работа върху тях /”ишлеме”/ до регистрацията по ЗДДС.
Ако правото на данъчен кредит е упражнено от доставчика на услугата, тъй като той не е доставчик на стоката по ВОД във връзка с последващото и транспортиране към държава – членка, във VIES – декларацията му няма да има данни за тази операция. Поради това следва да се осъществи спонтанен обмен на информация с държавата – членка, издала данъчния номер за целите на ДДС на лицето – собственик на стоката, с което да се уведоми съответната данъчна администрация с оглед осъществяване на контрол и избягване възможността да бъде извършено разпореждане със стоките, като се избегне начисляване на данък в рамките на Общността.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КР.СТЕФАНОВ/




В текста на горното се цитира едно старо указание от 2007 г., което е неоткриваемо в нета.

ей това тук

Предвид изложеното по – горе и в писмо изх.№ 24-34-245/17.12.2007г. следва да се приеме, че, за да не се наруши принципът на неутралност на данъка, правото за приспадане/възстановяване на данъчен кредит на платения данък по вноса във връзка стоки, по отношение на които ще се извършват доставки по чл. 24, ал. 3 на ЗДДС, може
да се упражни или от собственика на стоките, след регистрацията по ЗДДС, или от лицето, извършващо услугите по работа върху тях /”ишлеме”/ до регистрацията по ЗДДС.

не стъпва на закона, а е изсмукано от пръстите ....

и понеже закона не дава право на ДК, се получава ситуацията на Иво, където се увеличава стойността на стоката с едно ДДС, на което трябва да се начисли отново данък някъде си ....

съчувствам му на КР.СТЕФАНОВ заради необходимостта да даде отговор при смахнатия ни закон

не стъпва на закона, а е изсмукано от пръстите ....
ели,
не съм сигурен, че те разбрах напълно....
не смятам и да чета "указанието", но....ако Иво е вносител на платовете - не виждам, защо да няма право на данъчен кредит
ако пък плаща чуждо задължение - не виждам причина да увеличава данъчната основа, и някой някъде си да начислява данък върху данък?

Точно това е указанието! И, Ели , аз как да разбера, че герм.лице вече се е ргистрирало по ддс , за да не си тегля това , което съм платил с митн.декларация? И не мога да си оформя документално нещата, защото не аз поръчвам музиката - плата е фактуриран на германската фирма и платен от нея, ние сме dellivery addresss!

Е що бе, адаш, Ели е права разбира се. Измукано си е отвсякъде от пръстите. Ти на кой член от ЗДДС ще се позовеш?

НЕпрост, най-вероятно фирмата на Иво е задължена да плати мита и ДДС като получател, но не и като собственик на стоката
заради това считам, че няма право на ДК / не отговаря на условията по чл. 69 / , а от тук и не се съгласявам с указанито на НАП ...

Измукано си е отвсякъде от пръстите
кое по-точно?
на кой член от ЗДДС ще се позовеш?
16, 68, 69, 71
добавено:
не отговаря на условията по чл. 69
е, с това не съм съгласен....

можеш ли с чуджа стока да извършиш доставка ?

ПП. и не говоря за "можене" в български вариант, а за законен такъв :)

Точно това е проблема- бг фирмата/ние/, не сме собственик на стоката, но за да я освободим на митница, плащаме ддс за нея, а после с една странна ф-ра си поискахме ддс -то от гермаската фирма.И грем.фирма не е регистрирана по ддс в бг, а отдавна е прехвърлила 50000 оборот/само в нашата фирма/

можеш ли с чуджа стока да извършиш доставка ?
различна думичка е употребена в чл. 69 струва ми се.....
можеш да използваш чуждата стока за извършване на облагаемата доставка ишлеме...

Иво, има си предвидена процедура в митн.законодателство да платите чуждо задължение за митни сборове . Става с пълномощно. Тогава въпросният данък ще е само разчет за вас, действайки от чуждо име и за чужда сметка. Според мен това е начина за въпросните доставки при ишлемето, но всеки сам си знае ...

Да де, Ели, ама като се замисля, НЕпрост е прав май.

Глей ся -
38. "Вносител" е лицето - длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Общността

Чл. 16. (1) Внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната.
(4) Внос на стоки е и всяко друго събитие, в резултат на което възниква митническо задължение.

Значи по тези дефиниции, ти си вносител и имаш внос на стоки. Никъде няма условие да си собственик.

Чл. 71. Лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия:
3. притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 - в случаите на внос по чл. 16;

Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;

Чл. 56. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение


Демек, както ги е навързал НЕпрост, май ще се съглася с него. Излиза, че законът ти дава право да приспаднеш ДК.

А как ще накараш френската фирма да се регне по нашия ЗДДС, ей туй не мога въобще да си го представя.

Е, сега стана още "по-прекрасно", защото вече теглих ДК по тази митническа декларация. И сега...?

НЕпрост , аз пък мисля, че става дума точно за услуга /ишлеме/ и свързаните с нея разходи по чл. 26 ал.5 т.4

дори самото указание съдържа нещо абсурдно - ДК може да се упражни или от собственика на стоките, след регистрацията по ЗДДС, или от лицето, извършващо услугите

какъв е тоя двоен стандарт ? кой в краяна сметка има правото по закон ?

И си мисля не е ли по-правилно да си изтегля ДДС- имам митническа декларация на мое име, а фактурираното на герм.фирма ддс да го осчетоводя като приход , а не разчет, рискувам ли с ДДС по митн.декларация- в крайна сметка, не съм краен получател, добавям стойност ...

Ели, кажи нещо по отношение на текстовете, които аз съм постнал. Те не ти ли дават право на ДК?

И друго притеснително в указанието е : "По отношение на евентуално дължим данък или санкции за неизпълнение на законовите задължения за регистрация, следва да се има предвид, че изпълнение може да се насочи към притежаваните от това лице движими вещи на територията на страната, а именно стоките, предмет на работа върху движими вещи, находящи се у българското предприятие, които са собственост на чуждестранното лице.
Т.е.- след време да дойдат да ми конфискуват продукцията, а германците да си мислят, че всичко са си платили...

дори самото указание съдържа нещо абсурдно
извинявай, не съм го чел и не смятам да го чета, та ще ти повярвам....
и не какво записано в указанието е или не визирам аз....
за мен ако Иво е вносител на плата - има право на данъчен кредит за платеният ддс при внос....
ако плаща немско задължение, т.е. вносител са немците - да, тогава и според мен важи посоченото основание от чл. 26...
а между другото - в този си вид чл. 26 ал.5 т.4 е леко объркващ....по отношение на частта за евентуално възникналото право на дк и изразът чуждо име и чужда сметка...
и може би не във връзка с темата....след добавянето на ал. 6 в чл. 13, кога ли ще се промени и частта за внос от лица от ес, регистриране в техните си държави...

Ники, за мен чл. 69 има друг смисъл. Абстрахирай се от това, че собственика на стоката е немска фирма и приеми, че е българска такава, но аз ставам получател пред митницата. Получавам чужда стока и решавам да си ползвам ДК за нея, защото ще извърша облагаемата доставка - складиране , след което предавам на собственика стоката. Само, че какво ще прави той с нея - идея си нямам

и смяташ, че имам право на ДК по МД ?

ПП. и за по-красивичко , нека собственика на стоката не е регнат по ЗДДС ;-)

Ели, последната ти хипотеза не е съвсем правилна. Ако влиза турска стока с получател БГ фирма и купувач БГ фирма, вносител по МД ще е купувачът - това мисля, че е уредено в ЗМ (нямам време да търся текст). По ЗМ получателят може да бъде вносител само ако купувачът не е БГ фирма.

Според мен Ники и прост са прави - в случая вносителят има право на ДК за вноса, независимо че не е купувач. Мисля, че после при изпращането на готовите изделия това ДДС на вносния материал трябва да влезе по логика във ВИЕС оборота към Германия, за да си начислят те там ДДС. Сега нямам време да търся основание в ЗДДС. Може би по-късно.

това ДДС на вносния материал трябва да влезе по логика във ВИЕС оборота към Германия,

т.е. да влезе в данъчната основа на извършената услуга? след като е упражнено правото на ДК
за вноса, независимо че не е купувач

Признавам си, че се обърках тотално...

тоз път, Зъбич, не си само ти. И мен пък Ели ме обърква тотално с нейните примери:))))))))))))))))))))))))

Абе, много ясно, че ако си ползваш ДК, въобще не е логично да си го искаш от французите, нито да им го фактурираш, хеле пък да го включваш в данъчната основа на услугата по ишлемето.

ели 31.07.2009 14:11

Не знам, Ники67, горното ми изглежда в реда на нещата.

Доп. и ми се връзва с текста на т.4 от ал.5 чл.26

тоест, нямаш право на ДК, а французите ти възстановяват парите. Еми ти си на мнението на Ели, кво разправяш, че си се объркала :)))))))))))))))

А аз се убих да търся в закона чл. 25 ал.5 т.4 за които непрост говори,а то какво било?!

Ина, да ти призная - и аз :)))

Ники67, ми далеч ми е по-лесно да следвам една процедура по МЗ, щом има такава предвидена,
отколкото да преминавам през 126 000 члена на ЗДДС.
:))))))))))))))

Ако ще се иска ДДС от Фр - като разчет, и никаква фактура към Фр за това ддс - на принципа на доверител - само движение на пари и някакво писмо тип нота etc.

така и не стигнахме до консенсус относно казуса от м.07 , а наближава 14.08. - вносителя е несобственик, платил е ДДС за чужда стока , фактурирал е 1. Ишлеме и 2. ДДС за внос по ф-ра от Турция номер....Какво да пиша в дневник -покупки и в дневник-продажби :(

гост,
относно този текст от името и за сметка на получателя мнение да изразите?
Иво,
всеки решава сам за себе си.....
за допуснатата при първото ми включване грешка с чл. 25, а не 26 - извинявам се

Доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите. Това са всички разходи, които са дължими от получателя на доставчика или по силата на закона, или по силата на договора, сключен между страните, извън случаите на чл. 25, ал. 3 от ЗДДС. Разходите биха могли да бъдат за консултантски услуги, за маркетингово проучване, командировъчни и т.н. В тази връзка при вътреобщностното придобиване на стоки, в данъчната основа не се включват и вътреобщностните услуги по чл. 22, 23 и 24 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното лице е длъжно да ги начисли.

От гореизложеното може да се направи следният извод: Тъй като доставчикът издава на получателя фактура с дължим данък нула, а получателят начислява данъка с протокол по смисъла на чл.117 от ЗДДС, данъчната основа ще се определя от сумата от данъчната основа при вътреобщностната доставка плюс всички останали увеличения по ал.3 на чл.26 от ЗДДС, дължими от получателя.

От наръчник по ЗДДС:
Задължително условие е тези суми да са изрично посочени в счетоводството на доставчика, същия трябва да разполага с доказателства за размера на сумите и няма право на данъчен кредит за тези разходи. По отношение на тези разходи – доставчикът не осъществява лично доставката, а чрез трето лице, като действа от името и за сметка на получателя. Например:

Поставяне на фирмен знак върху опаковката на стока от трето лице по искане на получателя.

Питам се дали митата по вноса попадат в тези трактовки ...

Питам се дали митата по вноса попадат в тези трактовки ...
ами.....жалко :( личното ви мнение ме интересуваше, а не какво написано е в наръчник някакъв или в указание...
ще използвам примерът ви за да ви задам въпрос отново
По отношение на тези разходи – доставчикът не осъществява лично доставката, а чрез трето лице, като действа от името и за сметка на получателя. Например:

Поставяне на фирмен знак върху опаковката на стока от трето лице по искане на получателя.
ако третото лице издаде фактура на вас, а не на получателя за поставянето на фирмен знак - е ли това от името и за сметка на получателя?
отговорите ли си на това, ще си отговорите и на питането за "трактовките"

искам да попитам когато моята фирма е получател на материали и в последствие шие тези материали и ги връща на изпращача /ишлеме/ за държава, която не е членка на ЕС- това си е износ.Но! Как се определя % на износа- материалите се вадят нали???Т.е. моята фирма показва само услугата която извършва като фактуриране?

има ли някой???