Ще бъда много ,много благодарна ако някой ми изпрати решениена ВАС№159от 12.01.2004 по административно дело №5054 от 2003год и Решение № 3673от 25 .04.05год по административно дело №9036/2003г че се оказа че има тънки моменти в протоколите за брак отговарящи на чл8 ал1 във връзка с чл 7 на ЗС4/отм/
ОТ 2дни не мога да отворя страницата на ВАС

РЕШЕНИЕ № 159 ОТ 12.01.2004 Г. ПО АДМ. Д. № 5054/2003 Г., І ОТД. НА ВАС

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНИ НАЙДЕНОВА
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА

При секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Македонка Поповска изслуша докладваното от съдията ФАНИ НАЙДЕНОВА по адм. дело № 5054/2003 г.

Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на "ЙОВЕТА - ГЛАС ТРЕЙДИНГ" ООД със седалище гр. Лозница, Област-Разград, против решение от 24.03.2003 г. по адм. дело № 1633/2001 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 0260/17.09.2001 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Разград, потвърден с решение № 984/12.11.2001 г. на РДД - Варна за определени задължения по ЗКПО за данъчната 2000 година вследствие на увеличаване на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сумата 19 550,22 лв. - непризнати разходи от брак, със сумата 6 630,40 лв. от застрахователно обезщетение и за отказаното право на преотстъпване на 50 на сто от размера на дължимия данък върху печалбата по реда на чл. 20 от Закона за чуждестранните инвестиции, както и определени лихви върху невнесени авансови вноски за данък върху печалбата в размер на 1 480,88 лв. Изложени са твърдения за нарушения на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 от ГПК и на материално-правните норми на: чл. 23, ал. 2, т. 8 и 13 от ЗКПО, § 27 от ПЗР на ЗИДЗКПО и чл. 18-20 от Закона за чуждестранните инвестиции и се иска отмяна на решението.
Ответникът Регионален данъчен директор-гр. Варна не е взел становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК съдът не е обсъдил доводи и събрани доказателства, относими към спора и от съществено значение за правилното му решаване, което е основание за отмяна на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
За да отхвърли жалбата на "ЙОВЕТА-ГЛАС ТРЕЙДИНГ" ООД Варненският окръжен съд по т. 1.1 е обосновал приложението на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, във връзка с т. 8, с липса на валидни счетоводни документи, като е приел, че съставените протоколи за брак не са по образеца, посочен в Албума за първични счетоводни документи, поради което в случая не е спазен принципа на документална обоснованост по чл. 5, във вр. чл. 11 от ЗСч (отм.). По т. 1.2 също е приел, че не е спазен основен счетоводен принцип - за съпоставимост между приходи и разходи, като не е осчетоводен като приход получено застрахователно обезщетение за бракувана стока, стойността на която е осчетоводена като разход. По т. 2 от жалбата съдът е приел, че разпоредбите на чл. 18 и 20 от Закона за чуждестранните инвестиции не намира приложение по отношение на дружеството, тъй като то не е с чуждестранно участие, а по т. 3 - че след като не е спазен срока чл. 56, ал. 7 от ЗКПО за внасяне на авансовите вноски, съобразно с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗКПО се дължат лихви за забава.
Така постановеното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата до окръжния съд по т. 2 и т. 3 и правилно в останалата част - по т. 1.1 и т. 1.2.
Неоснователна е касационната жалба по изложените доводи в т. 1 и 2 от същата.
Правилно в случая е постановен отказ за признаване на разхода и е преобразуван финансовия резултат на дружеството със сумата 19 550,22 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, като настоящата инстанция не споделя изцяло изложените мотиви на окръжния съд.
Неправилни са изводите за неспазен принципа на документална обоснованост по чл. 5, във вр. чл. 11 от ЗСч (отм.), тъй като протоколите за брак не са по образеца, посочен в Албума за първични счетоводни документи форми за брак на материални запаси-форма 37 и Протокол за одобряване на естествени загуби-фири и на липси за сметка на предприятието - форма 41, Основателни са изложените в касационната жалба доводи относно притежаване от дружеството на първични счетоводни документи, отговарящи на изискванията по чл. 8, ал. 1 от ЗСч (отм.), с които може да докаже осчетоводените разходи за бракуване на материални запаси, а именно - аварийни протоколи и сертификати за инспекция, издадени от "Булгарконтрола" ЕАД и мемориални ордери за стойностно изражение на бракуваните запаси, въз основа на които е взета съответната счетоводна операция. Първичните счетоводни документи, посочени в утвърдения от Министерството на финансите албум на основание чл. 8, ал. 4 от ЗСч (отм.), имат примерен и препоръчителен характер. Не съществува законова пречка предприятията да разработват и прилагат първични счетоводни документи с различна форма, но за да имат доказателствена сила, тези документи задължително следва да отговарят на изискванията за съдържание по чл. 8, ал. 1 от ЗСч (отм.). Заприходяването и записванията по счетоводните сметки следва да се извършват само въз основа на редовни първични счетоводни документи.
В случая касаторът притежава единствено протоколите за брак от контролния орган, които макар и не в утвърдената формата представляват годни доказателства. Притежаването на протоколи за установения брак, издадени от контролния орган е задължително, но не е достатъчно изискване, за да бъде осчетоводен брака ката разход за дружеството.
Съгласно приетия фирмен стандарт е поставено още едно изискване - установена липса на виновно лице. Фирмен стандарт - прил. № 7 относно установяване на пределни норми на брака и липсите при всички дейности - товаро-разтоварни, съхранение и транспортиране и др. свързани с търговия на едро и дребно със строителни стъкла и техни производни, както и други случаи на удостоверяване на щети и несъответствия е акта, поставя кумулативни изисквания, за да бъде осчетоводен констатиран брак като разход. От съдържанието на стандарта е видно, че освен удостоверяване на брака при транспортна или товаро-разтоварна дейност с протокол на "Булгарконтрола" ЕАД, следва да се установят действията на лицата, обезпечаващи дейността. При брак по вина на изпращача разходите се предявяват пред доставчика и се отписват за сметка на разчети с него, до получаване на сумата с чек или по друг начин. При виновно причинени щети от недобросъвестно изпълнение на работници или служители, сумите се осчетоводяват и се възстановяват съгласно Кодекса на труда и трудовите договори.
Само при установена липса на вина от страна на лицата, извършващи съответната дейност, разходите за бракуваните стоки се отписват за сметка на дружеството.
В случая по делото не са ангажирани доказателства за липсата на вина, като в съставените протоколи от контролния орган е отразена причината за аварията, но не и по чия вина е тя. Тези обстоятелства подлежат също на доказване с протоколи за приемане на стоката от съответното овластено лице или лица, каквито в случая липсват.
При тези данни осчетоводеният брак като разход не е в съответствие с разпоредбата на т. 2 от фирмения стандарт, съгласно който само при установена липса на вина на доставчика, превозвача или лицето, извършващо съответната дейност, разходите за бракуваните стоки се отписват за сметка на дружеството, което в случая не е установено, поради което правилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството с тези разходи на основание разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 8 от ЗКПО, както е прието в потвърждаващото решение на регионалния данъчен директор.
В това се състои спора и след като касаторът не е ангажирал доказателства, установяващи липсата на виновно поведение от страна на лицето, извършващо съответната дейност- доставчика, превозвача или на съответния работник или служител, които по закон или по Договор носят риска за причинени щети при транспорт или товаро-разтоварни дейности, разходите не могат да бъдат отнесени за сметка на дружеството-касатор, който е получател на стоката.
Законосъобразен е постановения отказ за признаване на разхода и извършеното от данъчната ревизия преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2000 г. със сумата 19 550,22 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 8 от ЗКПО.
Правилно е преобразуван финансовия резултат и със сумата 6630, 40 лв., представляваща получено застрахователно обезщетение от "Витоша" АД за бракувана продукция по ф/ра № 1709/30.12.2000 г. В случая е нарушен принципа по чл. 5, т. 5 от ЗСч, поради което с този приход, който не е осчетоводен правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО.
В тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Основателна е касационната жалба по изложените доводи в т. 3 и 4 от същата.
Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна в тази част, е неправилно, като постановено при нарушаване на съществени съдопроизводствени правила. Варненският окръжен съд е приел, че разпоредбите на чл. 18 и 20 от Закона за чуждестранните инвестиции не намират приложение по отношение на дружеството, тъй като то не е с чуждестранно участие, без да изследва въпроса дали основанието е възникнало при действието на отменените разпоредби.
Съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя, че данъчната преференция по чл. 20 е във вр. с чл. 18, т. 3 от ЗЧИ за осъществяването на приоритетни инвестиционни проекти, и че основанието за дружеството е възникнало при действието на отменените разпоредби. Касаторът се позовава на решение № 3216/03.04.2003 г. постановено по адм. д. № 9837/2002 г. от Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, с което е отменено решение на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуване и прилагане на цитираните законови разпоредби. Тъй като се касае за спор, който е преюдициален за настоящия, следва да се установи по безспорен начин как е приключило обжалването на данъчен ревизионен акт № 0193 от 22.06.2001 г. на ТДД - гр. Разград, в частта относно непризнаването на данъчната преференция по чл. 20, във връзка с чл. 18, т. 3 от Закона за чуждестранните инвестиции (отм.) за предходния ревизиран период - 1998 и 1999 години, тъй като основният довод на касатора се свежда до това, че съобразно с разпоредбата на § 27 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчнозадължените лица, ползващи данъчни облекчения по отменени разпоредби на този закон, имат право да изберат за следващи данъчни години дали да продължат използването на данъчните облекчения по отменените разпоредби, или облекчението по чл. 60 от ЗКПО.
Делото е неизяснено от фактическа страна, тъй като в случая не е изследван въпроса за наличието на признато данъчно облекчение, възникнало по реда на чл. 20, вр. чл. 18, т. 3 от ЗЧИ при действието на отменените разпоредби, и не са обсъдени доводите на жалбоподателя в тази връзка.
Това налага отмяна на постановеното решение на окръжния съд в тази част и връщане на делото за ново разглеждане.
Основателна е касационната жалба и по т. 4 относно начислените лихви за несвоевременно внесени авансови вноски. В тази част липсват мотиви, а и данъчната преписка не е попълнена с всички доказателства, установяващи късното начисляване за кои авансови вноски се отнася, за да се установи законосъобразно ли е начисляването на лихви в размера по ДРА.
Спорът в тази част не е изяснен от фактическа и правна страна, което налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото окръжният съд следва да се произнесе относно правото на жалбоподателя на данъчно облекчение по чл. 20 от ЗЧИ, като провери изпълнението на предпоставките по чл. 18, т. 3 и чл. 19, ал. 1 от закона, към момента на неговото действие. Във връзка с това окръжният съд следва да задължи страните да представят доказателства за приключилата предходна данъчна ревизия на дружеството за ревизираните 1998 и 1999 години. В зависимост от крайния резултат от обжалването на предходния данъчен ревизионен акт, е и признаването на данъчното облекчение за следващите години, при условия, че дружеството продължава да отговаря на изискванията за реализация на приоритетен инвестиционен проект, което също трябва да бъде установено по безспорен начин със съответните доказателства.
Следва също да се задължи данъчният орган да представи всички доказателства за установяване на начислените лихви за закъснели авансови вноски, за да се даде възможност на жалбоподателя да упражни пълноценно правото си на защита по жалбата си в тази част по обжалвания ДРА.
В останалата обжалвана част решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и по чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗВАС Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 24.03.2003 г. по адм. дело № 1633 по описа за 2001 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата по т. 2 и т. 3 срещу ДРА № 0260/17.09.2001 г. на ДП-Разград, потвърден с Решение № 984/12.11.2001 г. на Директора на РДД-Варна.
Връща делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлена жалбата по т. 1.1 и 1.2.
Решението не подлежи на обжалване.

Другото решение не го намирам, но виж дали не е това:

РЕШЕНИЕ № 3673 ОТ 25.04.2005 Г. ПО АДМ. Д. № 6757/2004 Г., I ОТД. НА ВАС

Чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (отм.)
Чл. 120, ал. 1 от ЗДДС (отм.)


Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
МАРУСЯ ДИМИТРОВА

при секретар Цени Йорданова и с участието на прокурора Македонка Поповска изслуша докладваното от председателя по адм. д. № 6757/2004 г.

Производството е по реда на чл. 33-40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл. 131-132 от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Илиана Иванова, в качеството й на ЕТ "Белица-Илиана Иванова", със седалище и адрес на управление гр. Провадия, против решението от 23.04.2004 г., постановено по АХД № 70, по описа за 2002 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца против ДРА № 92 от 19.10.2001 г., издаден от ДП, гр. Провадия, потвърден с решение № 1118 от 21.12.2001 г. на директора на РДД, гр. Варна.
В жалбата се релевират касационните основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" от ГПК за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че изводите на съда не кореспондират с представените доказателства и неправилно е прието, че представените документи не отговарят на изискванията на ЗСч (отм.). Подробни съображения, обосноваващи тези оплаквания, са развити в касационната жалба. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи жалбата, като отмени издадения ДРА и в тази част.
Ответникът - регионалният данъчен директор, гр. Варна, не е взел становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение. Жалбата е неоснователна и не са налице посочените в нея основания за отмяна.
Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания за отмяна, съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване в производството пред Варненския окръжен съд е данъчен ревизионен акт № 92 от 19.10.2001 г., издаден от ръководител на екип в ДП, гр. Провадия, в частта, потвърден с решение № 1118 от 21.12.2001 г. на РДД, гр. Варна, за определени данъчни задължения за данъчния период 07-09.1997 г., за който са начислени ДДС в размер на 1 803,28 лв. и лихви за забава в размер на 1 802,02 лв. за последния данъчен период във връзка с дерегистрацията по ЗДДС, за който на основание чл. 119, ал. 3, във връзка с чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, са начислени 126,00 лв. ДДС върху пазарната цена на наличните активи и 8,12 лв. лихви за забава. Съдът е отменил така издадения ДРА само по отношение на сумата 1,53 лв., представляваща лихва за забава за невнесени данъчни задължения - ДДС в размер на 126,06 лева. В останалата част жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че датата на изпълнение на сделката между ЕТ "Белица-Илиана Иванова" и "Авеста" ООД е датата, на която най-късно е следвало да се издаде данъчна или опростена фактура, а именно 15.08.1997 година. Жалбоподателят не е начислил съответния размер на данъка за извършената от него облагаема сделка на датата на нейното изпълнение и данъкът, възлизащ на 1 803,28 лв., е дължим на държавния бюджет след изтичане на данъчния период, включващ датата на изпълнение на облагаемата сделка - 15.08.1997 година. Документите за неосъщественост на тази облагаема сделка са след датата, която съдът е приел за дата на изпълнение на сделката, и е прието, че така представените документи за връщане на сумата могат да обусловят единствено изменение на стойността на сделката, а съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗДДС това изменение е следвало да се документира с данъчно кредитно известие. Съдът е обсъдил представените документи, РКО и протоколи за брак, като е приел, че те не отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7 на ЗСч (отм.) и е счел, че те не могат да установят изменение на стойността на облагаемата сделка. Предвид това е приел, че издаденият ДРА в тази част е законосъобразен. Приел е също така, че с обжалвания ДРА правилно е начислен ДДС върху стойността на наличните активи към момента на прекратяване на регистрацията на търговеца по ЗДДС, тъй като същият е притежавал такива активи на обща стойност по пазарна цена 630,30 лева.
Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите му са в съответствие с материалния закон. Неоснователни са изложените доводи в касационната жалба, които са същите, поддържани и пред окръжния съд, и които последният е разгледал и обсъдил подробно в изложените към решението мотиви, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Правилно съдът въз основа на събраните по делото доказателства, включително и назначената съдебно-счетоводна експертиза, съобразявайки се с действащото към момента законодателство - ЗДДС (отм.), е приел, че датата на изпълнение на сделката, сключена между жалбоподателя ЕТ "Белица-Илиана Иванова" и ООД "Авеста", е датата, на която е следвало да се издаде данъчна или опростена фактура, а именно 15.08.1997 година. Обсъждайки доводите на жалбоподателя, че сделката за продажба на праскови не е осъществена и преценявайки събраните по делото в тази насока доказателства, правилно е приел, че за целите на данъчното облагане сделката е била изпълнена преди датата на издаване на документите за връщане на сумите за стоката и жалбоподателят като изпълнител по тази сделка дължи начисления ДДС. Правилно е прието също така, че тези документи за връщане на сумата могат само да обусловят извод за изменение на стойността на сделката. Съдът е обсъдил и представения протокол за брак от 21.08.1997 г., на който се позовава касационният жалбоподател, и правилно е приел, че в него се съдържат данни за последващо разваляне на сключената гражданскоправна сделка между страните, но не и за липсата на такава. В този смисъл, обсъждайки и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) относно мястото на изпълнение на сделката, е обосновал правилния извод, че протоколът за брак не е основание да се приеме, че сделката не е осъществена.
Неоснователен е и последният довод на касатора за неправилно начислен данък при прекратяване на регистрацията на търговеца, тъй като съдът е съобразил решението си в тази част с разпоредбата на чл. 119, ал. 3 и чл. 120, ал. 1 от ЗДДС, като се е съобразил с последния данъчен период, който е от 01.05.2001 г. до 14.05.2001 година.
По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 23.04.2004 г., постановено по АХД № 70, по описа за 2002 г. на Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

много ти благодаря блъскам се 2 дни да намеря нещо за брак казуса ми е следният
2003 покупка на зърно през 2006 година се прави протокол за брак за остатъци поради лошо качество през 2009 НАП пеобразева резултат по ЗКПО и ДДС Търся тълкование на /за стоки и услуги ,ако са минали 5 години от началото на годината ,в която е упражнено правото на данъчен кредит ,корекция по чл79 ал 1 не се извършва

Кой е приложимият за теб закон? Старият или новият? В смисъл, кога се е случила случката, за която те тормозят бирниците ;-)

бирниците са при мен сега от 08,08,2009 имам заповед и 32 точки искане и чакат да стъпим на криво с този брак през 2006 стоката е закупена през 2003

стоката е закупена през 2003
гост,
но бракувана 2006, нали?
та....
Търся тълкование на /за стоки и услуги ,ако са минали 5 години от началото на годината ,в която е упражнено правото на данъчен кредит ,корекция по чл79 ал 1 не се извършва
ако това ще ви е защитата, че към днешна дата са минали повече от 5 години от покупката.....по-добре е струва ми се изобщо да не си губите времето

в смисъл губя по точки така ли да го разбирам

Ест, между датата на брака и датата на покупката има по малко от 5 години...

много ,много лошо начи сме във винтера да следвам законодателство 2006 сиреч какви са им били тъпите изисквания за брак

да следвам законодателство 2006 сиреч какви са им били тъпите изисквания за брак
погледнете и в кои случаи не се начислява данък при брак и дали бихте могли да се възползвате от това.....технологичен брак и т.н. може би...

кой член е това ако се сещаш и без това си тръгнал да помагаш за което много ти благодаря но нямам опит с процедури брак а и намам много време че имам 7 дни за искането и сме подлудели

пак около чл. 80 струва ми се и в "стария" закон....за правилника - не знам...
потърсете отменените актове из нета

ЗДДС (отменен)

Чл. 82. (1) Регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

(2) Данъкът по ал. 1 се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката.

(3) Данъкът по ал. 1 не се начислява при:

1. липси и брак, причинени от непреодолима сила;

2. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;

3. технологичен брак в допустимите норми, определени на базата на действащите държавни стандарти, отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност;

4. (доп. - ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) брак на дълготрайни материални активи по смисъла на Закона за счетоводството, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност.

Усещам че дълъг път ви чака с тази ревизия. Поне си оправи документите за съхранението между покупката и брака. Че като чета за използване на тези 5 години...