Здравейте,

Предварително моля за извинение, ако такава тема вече съществува. Търсих известно време, но не открих пример с точно такъв казус. Аз не съм професионалист във вашата сфера, така че моля за известно снизхождение, ако въпросът ми е банален за вас. Учили са ме, че няма срамни въпроси, а само срамни отговори :)

Става дума за следната ситуация. Фирма А в България фактурира на фирма Б стока, която фирма Б продава извън страната (къде като вътрешнобщностна сделка, къде като износ извън ЕС). Фирма А си задава въпроса дали при това положение, след като стоката е предназначена за износ, може да използва това като основание, за да издаде фактура на фирма Б с нулева ДДС ставка. Познавам лично вече такъв прецедент с фирма в друга страна на ЕС (Германия).

Прочетох за тристранните операции. В нашия случай фирма Б се явява агент, но доколкото видях, тристранните операции се отнасят до случаите, в които и трите страни (А, Б и крайният клиент) се намират в различни държави на общността.

Бих се радвал, ако мога да науча повече за това дали има подобни практики у нас (като тази в Германия).

Поздрави,
Никола

трябва да се начисли ДДС, можеше да е с нулева ставка, само ако Вие правихте директно ВОД или износ

Познавам лично вече такъв прецедент с фирма в друга страна на ЕС (Германия).

Вероятно в този случай е ставало въпрос за доставка с място на изпълнение извън страната (макар че тогава ставката не е 0, но не се и начислява данък). При вас не виждам основание фирма А да не обложи доставката към фирма Б с 20% ДДС.

смятам, че не можеш да прилагаш ставка 0 в твоя случай. ти не си износителя, а какво ще направи клиента ти с твоята стока - не можеш да гарантираш. има едни документи в ппзддс, с които се доказва вод. има и документи, с които се доказва износ. ти няма да можеш да притежаваш посочените документи, защото те ще са при твоя клиент. той ще доказва вод или износ.

Благодаря за бързите отговори. Бих искал да допълня с още малко информация. Направих си труда да открия една такава фактура между две фирми в една и съща държава (А и Б) - Германия.

В основанието за плащане пише: "Tax-free intracommunity delivery". Фактурата е без ДДС.

В качеството си на агент фирма Б фактурира след това на клиент извън ЕС.

От данните на фактурата е видно следното:

1. Продавач - фирма А (Германия).
2. Агент/купувач (buyer) - фирма Б (Германия).
2. Получател (consignee) - фирма извън ЕС.

Може би по силата на някакви допълнителни агентски спогодби фирма А успява да докаже износ, макар че документите за износа се издават на фирма Б.

Благодаря отново!

колега, в немското законодателство може да има разпоредби, каквито при нас няма. но тук работим по законите на р българия. засега положението е такова, каквото ти посочват по-горе останалите колеги.

еми ако да речем фирма Б не изнесе стоката, кво правим с ддс-то.Фирма А все пак не може да гарантира и да контролира фирма Б какво ще прави със стоката и дали ще я изнесе.Нали се сещаш, че ако можеше в БГ всеки втори щеше да го прави и да не начислява ддс.Не знам явно има и нещо друго, което не знаем около "германската сделка"

Учили са ме, че няма срамни въпроси, а само срамни отговори :)
Отговор имаш.

Благодаря на всички! Моята сфера е IT, компютри и комуникации. Ще се радвам, ако мога да бъда полезен с нещо.

antonovn, би ли отворил жълтото пликче горе вдясно