В процедура на ревизия съм и те искат да регистрират ФЛ по ЗДДС т.к. за 2008 г. то има доходи от наем за 28000 лв , а ЕТ му има приходи от продажби 49000 лв. Според НАП доходите на ФЛ и приходите на ЕТ се обединявали, защото те са едно и също данъчно задължено лице по ЗДДС. Следва ли извода, че след регистрацията ФЛ и ЕТ ще начисляват ДДС и подават обща справка декларация или всеки поотделно, нещо не ми се връзва, кой все пак се регистрира и кои обороти се следят? Моля ако сте имали подобен случай,споделете !!!

Наемите от фирма ли са или от физически лица за жилищни нужди ?

Наем на собствени апаратаменти на фирми ЕООД-та. Тук няма спор,че тозидоход е облагаем.

В такъв случай и за другото няма спор. ФЛ=ЕТ ще начислява ДДС и ще подава СД с номера си по ДДС.

Или казано по друг начин - една декларация с дневниците обединяващ търговската дейност и наемите

Тогава ФЛ да си събира фактури за личните разходи на негово име и да ги включва в дневник покупки и си взема ДДС-то ли? Стига да може да докаже, че тези разходи са свързани с отдадените имоти. Купува си кола 6+1 за да ходи с нея да си наглежда имотите и си прибира наемите и си ползва данъчен кредит за нея - така ли?

Стига да докаже, че колата я използва за работата с наемите, никакъв проблем

Много е съмнително това, бе Федя, ай да видим ще издържи ли ревизия! :) Що се ебаваш.

Хич не се ебавам, абсолютно съм сериозен.
Между другото, готино е ;-) особено заради чл.123 ЗДДС ;-), т.е., само дневници за покупките и продажбите при наемите не върши работа. Хората искат да видят и плащанията ;-)

Па има защо. Така вече може. С ченгел ли да ти теглим думите от устата?

Не бих давал еднозначни отговори, без необходимите доуточнения. Има въпросителни и не съм много съгласен с дадените отговори - какъв е предметът на дейност на ЕТ и от какво са приходите от продажби?

Ет извършва ремонт на апаратура на фирми - облагаеми услуги

Считам, че в случая напърите не са прави. Ели ако е някъде тук, може да постне оново писмо.

И аз не съм съгласна с НАП. Тия данъчни съвсем оплетоха конците с физ. лица. И къде точно пише че ФЛ=ЕТ относно ЗДДС?...

Ами то го пише в ТЗ и се отнася не само за ЗДДС

се счита датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър. Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец и което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия от 01.01.2007 г. правен режим, следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност - като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително) и да посочва във фактурата единствено идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец


Може да не е съвсем точния пример, но все е нещо:))

Решение № 10016 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5177/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева
чл. 3, ал. 2, ЗДДС,

чл. 101, ал. 2, т. 1, ЗДДС,


чл. 107, ал. 2, т. 3, ЗДДС



--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.


Подадена е касационна жалба от Радостина Костадинова Георгиева от гр. Бургас, против решение № 115/4.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1279/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 800187/23.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно са обединени оборотите от дейността на едноличния търговец и доходите от наем на физическото лице за целите на задължителната регистрация по ЗДДС, тъй като физическото лице и едноличния търговец са отделни данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски.


Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП не е изразил становище.


Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.


Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:


С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Радостина Костадинова Георгиева против ревизионен акт № 800187/23.05.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-208/23.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" за гр. Бургас. Осъдил е жалбоподателката да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв.


За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт на Радостина Георгиева законосъобразно е начислен ДДС за внасяне в размер на 3454, 84 лв. за периода от 16.11.2007 г. до 6.01.2008 г. върху стойността на осъществените доставки след датата, на която лицето е достигнало изискуемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС. Радостина Георгиева, в качеството си на ЕТ "Крис - Радостина Георгиева" е подала заявление за регистрация по ЗДДС поради реализиран оборот в размер на 51470, 65 лв. за периода м. 12/2006 г. - м. 11/2007 г. При ревизията е установено, че за периода м. 10/2006 г. - м. 09/2007 г. от лицето е реализиран облагаем оборот в размер на 53400, 85 лв., произтичащ от дейността на пункт за маркиране на автомобили и от половината от наемната цена, получена от Радостина Георгиева от отдаването под наем на имот - съпружеска имуществена общност. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че правилно е приложен материалния закон, поради това че физическото лице Радостина Георгиева и ЕТ "Крис - Радостина Георгиева" не са два различни субекта на правото, за да бъдат третирани като различни данъчни субекти с оглед данъчното облагане. С вписването на едно лице като едноличен търговец в търговския регистър не възниква нов правен субект, а се разширява неговата правосубектност. Според чл. 14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица и затова на регистрация по ЗДДС подлежи физическото лице Радостина Георгиева, която е и едноличен търговец. Затова при подаването на заявление за регистрация, към заявения оборот тя е следвало да декларира и размера на получения наем, който съгласно чл. 3, ал. 2, изр. второ ЗДДС е резултат от експлоатация на материално имуществото, с цел получаване на редовен доход от него.


Така постановеното решение е правилно.


По делото не съществува спор от фактическа страна. От доказателствата по делото безспорно се установява, че Радостина Георгиева осъществява дейност като едноличен търговец с фирма "Крис - Радостина Георгиева" е и подала заявление за регистрация по ЗДДС поради достигнат оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС през периода м. 12/2006 г. - м. 11/2007 г. Декларираният оборот в размер на 51470, 65 лв. е от притежаван пункт за маркиране на автомобили. Безспорно е също, че Радостина Георгиева е получавала доходи от наем на недвижим имот - съпружеска имуществена общност, по договор за наем от 29.08.2005 г. в размер на 2000 лв. месечно. При извършената проверка за регистрация по ЗДДС е констатирано, че Радостина Георгиева е реализирала облагаем оборот в размер на 53400, 85 лв. за периода от м. 10/2006 г. до м. 09/2007 г., като оборота произтича от дейността на пункт за маркиране на автомобили и от отдаване под наем на недвижим имот, поради което е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.10.2007 г. Регистрацията по ЗДДС е от 7.01.2008 г. съгласно акт за регистрация по ЗДДС № 0204207003470/28.12.2007 г.


Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали за целите на задължителната регистрация по ЗДДС следва да се вземат предвид облагаемия оборот от независимата икономическа дейност на физическото лице и от дейността на едноличния търговец на същото физическото лице. Отговорът, който е даден от първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящия състав.


Съгласно чл. 14 ДОПК задължени лица са физическите и юридическите лица. Едноличният търговец, въпреки регистрацията си по Търговския закон не е юридическо лице. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, с регистрацията си като едноличен търговец физическото лице не придобива нова, различна правосубектност, а само разширява съществуващата такава. Разпоредбата на чл. 14 ДОПК е приложима и за облагането по ЗДДС, като в специалния материален закон ЗДДС не е създадено изключение от установеното правило. Неправилно касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 101, ал. 2, т. 1 ЗДДС, за да аргументира становището си, че за целите на облагането по ЗДДС като отделни задължени лица са предвидени както физическите лица, така и едноличните търговци. В цитираната разпоредба е регламентирано от кого се подава заявлението за регистрация, като е посочено, че когато данъчно задълженото лице е дееспособно физическо лице или едноличен търговец, заявлението се подава лично. Съдържанието на разпоредбата не означава, че физическото лице и едноличния търговец са регламентирани като различни правни субекти, респективно - различни задължени лица за целите на облагането по ЗДДС. Отделното посочване на физическото лице и на едноличния търговец е необходимо поради това, че едно физическо лице може да се регистрира по ЗДДС без да е регистрирано като едноличен търговец по Търговския закон, стига да осъществява независима икономическа дейност и да отговаря на останалите изисквания за регистрация. От друга страна, може да бъде регистрирано по ЗДДС лицето, което е регистрирано като ЕТ по ТЗ. Смисълът на чл. 101, ал. 2, т. 1 ЗДДС е да посочи, че и в двата случая заявлението се подава лично от физическото лице, независимо дали е регистрирано като ЕТ или не е.


В разпоредбата на чл. 107, т. 3 ЗДДС също не се съдържа аргумент в подкрепа на тезата, че едноличния търговец и физическото лице са отделни данъчно задължени лица за целите на облагането по ЗДДС. С разпоредбата е предвидено изключение от прилагането на задължителната дерегистрация при заличаването на едноличния търговец, за случаите при които лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2 ЗДДС. Последната разпоредба ограничава възможността за дерегистрация по избор, когато лицето е регистрирано по избор и не са изтекли 24 месеца, считано от началото на календарната година, следваща годината на регистрацията по ЗДДС. От първата предвидена хипотеза за приложение на изключението за задължителна дерегистрация се налага извода, че законодателят не прави разлика между облагаем оборот на физическото лице и облагаем оборот на едноличния търговец, след като дори при заличаване на ЕТ, регистрацията не се прекратява, ако физическото лице има оборот от независима икономическа дейност в размера по чл. 96, ал. 1 от закона. От втората хипотеза за приложение на изключението от задължителна дерегистрация се налага извода, че след като веднъж физическото лице, действащо като едноличен търговец е регистрирано по избор, то дори при заличаване на ЕТ от търговския регистър, регистрацията по ЗДДС не се прекратява преди да е изтекъл визирания в чл. 108, ал. 2 ЗДДС срок, т. е. продължава да е регистрирано физическото лице, въпреки че ЕТ е заличен от търговския регистър. Посочените разпоредби биха били лишени от правна логика и основание, ако за целите на облагането по ЗДДС физическото лице и ЕТ са две отделни данъчно задължени лица.


В чл. 3, ал. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, а в ал. 2 е дадено определение за независима икономическа дейност. Дейностите, от които ревизираното лице е получило доходи в конкретния случай безспорно представляват независима икономическа дейност. След като не е предвидена специална и различна данъчна правосубектност за физическото лице, регистрирано като едноличен търговец и за самото физическо лице и съответно - основание за отделна регистрация на тези лица по ЗДДС, то не е допустимо да се изчисляват отделни облагаеми обороти - един за физическото лице и един за ЕТ. Следователно, правилно в случая при преценката относно данъчния период, през който е достигнат облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС са взети предвид облагаемия оборот от дейността на едноличния търговец и облагаемия оборот от независимата икономическа дейност на физическото лице, извън дейността му като едноличен търговец. При това изчисление, правилно е прието, че облагаемия оборот е достигнат през данъчен период м. 09/2007 г. и съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС лицето е следвало да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на този данъчен период, или до 15.10.2007 г., след като

14.10.2007 г. е бил неприсъствен ден. На основание чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. ал. 4 ЗДДС на ревизираното лице правилно е определено задължение по ЗДДС в размер на 3454, 84 лв. за извършените облагаеми доставки през периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не се е съобразил със заключението на вещото лице по съдебната експертиза. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, което е сторено от съда. Освен това в конкретния случай вещото лице е дало отговор на правни въпроси, отговора на които е от компетентността на съда.


Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил подадената жалба против ревизионния акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.


При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция.


Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,


РЕШИ:


Оставя в сила решение № 115/4.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1279/2008 г. описа на Административен съд гр. Бургас.


Решението не подлежи на обжалване.