Моля, помогнетеми българска фирма ще закупи стока от Гърция (и двете фирми са регистрирани по ЗДДС) и съответно ще я продаде на стране, която не е от ЕС. Като стоката няма да влиза в България, а директно ще замине за третата страна. Сделката ще се смята ли за ВОП или не? И Българската фирма ще трябва ли да начисли на третата страна ДДС по сделката. И дали има значение дали страната, която не е членка на ЕС е регистрирана или не ДДС.

DEL, DEL, DELLLLLLLLLLLLLLLL!!!

_{Традициите не са това, което бяха. :))}

хм.. може би за транзитна продажба?:) чл. 28 зддс

DEL, DEL, DEL!

taxes.vedomost.info/

restore! restore! restore!

Питащ, пусни си протокол и си самоначисли ДДС-то, защото много спорове има по тези доставки.Това е моят съвет. Ако питаш защо прочети чл.62 ал.2 от ЗДДС, според, който излиза, че дори стоката да не е влязла в страната пак има ВОП .

чл.62 ал.2 - да, но зависи и не винаги :) кой ще прави износа от Гърция ?

източник vedomost.info
………При посочените обстоятелства е налице транзитна продажба, при която са сключени две самостоятелни сделки за покупко-продажба на стока, между:

фирма "А" - доставчик на стоката, регистриран по ДДС в Германия;
фирма "Б" - българска фирма- неин междинен купувач, регистриран по ДДС в България; и
фирма "В" - краен получател на стоката, установен в държава извън ЕС.
В разглеждания казус транзитната продажба се осъществява в следния порядък:

Фирма "А" продава (фактурира) на фирма "Б" стоката, обект на сделката. Тя не напуска територията на Германия, а се изпраща от "А" за сметка на "Б" извън територията на Общността. Между немската фирма - продавача на стоката и нейния краен получател липсват директни търговски и платежни взаимоотношения и нейната доставка му се фактурира от "Б".

При това за немската фирма - доставчик на стокатаq е налице хипотезата на чл. 28 , ал. 2 от ЗДДС, естествено във варианта при който "място на територията на страната" е територията на Германия. При тази хипотеза доставката се изпраща от територия на държава - членка на ЕС до трета страна или територия "от" или "за" сметка на получател, установен извън територията на държавата членка, откъдето става изпращането й. В случая трета страна е страната, извън територията на ЕС, където е установен крайният купувач на стоката, а "получател" на доставката й по смисъла на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от закона е фирма "Б", дала разпореждане къде да бъде изпратена закупената стока. В съответствие с тази разпоредба, когато получател на дадена доставка е лице, което не е установено на територията на държавата членка, откъдето започва нейното транспортиране, и тя се изпраща или транспортира от тази територия до територията на трета страна "от" или "за" сметка на това лице, доставката е облагаема с нулева данъчна ставка. Следователно за целите на облагането с ДДС доставката на стока, осъществявана от немската фирма, е доставка с нулева данъчна ставка. Ето защо във фактурата, която тя издава на българската фирма, не е начислен данък.

При това за немската фирма "А" е налице доставка по глава трета на ЗДДС, т.е. с нулева данъчна ставка, известна като "износ", а за българската фирма "Б" доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Следователно като доказателства за извършената доставка "Б" не е необходимо да разполага непременно с митническа декларация, в която е посочена като износител. В тази връзка в чл. 6 от Наредба № Н- 17 от 13.12.2006 г. на МФ за прилагане на Приложения № 37 и № 38 от Регламент № 2454/93 г. на ЕИО относно писменото деклариране на износа чрез ЕАД е посочено, че при износ е необходимо в ЕАД да се даде информация за изпращача (износителя) на стоките и за техния получател - лицето, на което ще бъдат предоставени те физически, а не лицето, което е техен непосредствен междинен купувач. В този смисъл, това че българската фирма не присъства в ЕАД, с която се осъществява износа на закупената от нея стока, не променя облагаемостта на доставката й. Ако в митническата декларация, респективно в придружаващия износен документ, като износител е посочена немската фирма, то следва да се приеме, че за доказване на доставката, извършена от българската фирма е достатъчно тя да разполага с разпечатка от компютърния вариант на придружаващия износен документ, издаден от съответната митническа администрация, че стоките са напуснали територията на Общността.

Наличието на такъв документ, в който тя е посочена като изпращач, на транспортен документ, издаден на нейно име, в който също е посочена като изпращач, както и на фактура от немската фирма за стоката, която е изнесена, доказват правото й да квалифицира доставката си като "доставка с място на изпълнение извън територията на страната". В този смисъл, макар и в друг контекст, е и становището на НАП по въпроса, относно удостоверяването на обстоятелствата по чл. 28 от ЗДДС при доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността, посочено в нейно писмо изх. № 44-00-28/ 17.12. 2007 г.

Следователно при обстоятелствата по казуса, във фактурата, която издава на контрагента си третата страна, българската фирма няма да начисли данък. При това, като основание за неначисляването му тя би следвало да посочи чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС. Данните за доставката й ще се отразят в дневника й за продажбите (колона 23) и в справката й декларация за съответния данъчен период.

Следва да се има предвид че при съмнение, относно достоверността на доставката на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Общността от данъчно задължени лица, установени на територията на държава - членка, различна от тази от територията на която е изнесена стоката, е възможно да бъде отправено писмено запитване до съответното митническо учреждение на износа за удостоверяване физическото изнасяне на стоките извън територията на Общността.

Понеже гръцката фирма има износ, то ти нямаш ВОП