Имам сключен договор за съвместна дейност с друг регистриран зем. производител,съгласно който договор аз предоставям 1770 дка обработваеми от моите земи срещу обработката от негова страна със собствени машини както на неговите така и на моите зем.земи
Колегата ми в ГДД е декларирар доходи от зем.продукция като ЗП от тези 1770 дка, а аз в моята останалите 1800 дка.
В момента тече дан.ревизия по ДДС за ?2008 година и ревизиращата отказва да преме договора за съвместна дейност, тъй като счита,че е с цел декларираре от моя страна на по-малко доходи, тъй като вместо прихдите ми по ДДС да се отчитат върху общо 2570 дка, аз отчитам постъпления само от 1800дка, за нея основанието че колегата ги е декларирал не е достатъчно за да ги намали от моят доход.
моля ви,носочете ме към нор.акт с който мога да се защитя и откъде мога да видя какви данъчни последствия поражда един договор за съвместна дейност
само да уточня, че в договора сме визирали, че печалбата за всеки е добитата от него продукция от горецитираните декари и на основание тази клауза всеки е декларирал своят дял от обраб.земи в ГДД
благодаря ви

С този договор само проблеми.

ЗЗД
XV. ДРУЖЕСТВО
Чл.357. (1) С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща цел.
(2) (отм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.)
Чл.358. (1) За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.
(2) Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.
(3) Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.
Чл.359. (1) Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.
(2) Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.
(3) Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.


.......................................

№ 91-00-9 от 18.01.2005 г. относно данъчното третиране на дейността и издаваните счетоводни документи от гражданско дружество по реда на ЗЗД

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

чл. 18, чл. 237 ДПК, чл. 1, чл. 4, чл. 7 ЗСч

В отговор на запитване относно данъчното третиране на дейността и издаваните счетоводни документи от гражданските дружества, на основание чл. 237, ал. 1, т. 10 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), се изразява следното становище:

Безспорно е, че гражданското дружество, регистрирано по реда на Закона за задълженията и договори (ЗЗД), е неперсонифицирано лице, но за данъчни цели разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от ДПК го приравнява на юридическо лице по отношение на данъчната регистрация, данъчното облагане, събирането на вземанията, обжалването и административнонаказателната отговорност.

Оттук се налага изводът, че гражданските дружества имат двойна природа:

- от гледна точка на ЗКПО, ДПК и ЗСч те са приравнени на юридическите лица и като такива са данъчни субекти;

- от гледна точка на гражданското право те не са самостоятелни правни субекти.

От описаната в писмото фактическа обстановка е видно, че гражданското дружество е регистрирано по реда на ДПК. С оглед на това при сключване на сделки, страна по които е гражданското дружество, в счетоводните документи (каквито са фактурите) следва да се отрази данъчният номер на гражданското дружество и неговият БУЛСТАТ. Основанията за това се извеждат от чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството, съгласно който гражданското дружество се третира като предприятие и следва да има отделно счетоводство. То съставя самостоятелен счетоводен отчет, има отделна банкова сметка и самостоятелна статистическа регистрация (БУЛСТАТ). Ето защо е допустимо гражданското дружество да издава фактура от свое име, посочвайки своя данъчен номер и БУЛСТАТ, въпреки че от гледна точка на гражданското и търговското право не може да бъде самостоятелен правен субект.

Относно втория поставен въпрос се счита, че е недопустимо издаването на фактура от името на ЕТ, а с данъчния номер и БУЛСТАТ на гражданското дружество по следните съображения:

Съгласно чл. 4, ал. З от ЗСч предприятията (гражданско дружество по реда на ЗЗД) осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Изискванията към документирането на стопанските операции чрез съдържащ задължително изискуемите реквизити първичен счетоводен документ, адресиран до други предприятия, са обект на регламентация в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 7 от ЗСч води до извода, че наименованието на издателя на документа кореспондира с посочването на данъчния номер и БУЛСТАТ на същото лице. Ето защо при сключване на сделки, страна по които е гражданско дружество, в първичните счетоводни документи следва да се отразят наименованието, номер по националния данъчен регистър (данъчният номер) на гражданското дружество и неговият БУЛСТАТ в качеството му на издател (чл. 7, ал. 1, т. З от ЗСч).

ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) Н. Попов