Имам следния случай:
белгийска фирма купува от българска фирма стоки, които заминават за клиент на белгийската фирма в страна извън ЕС директно от България без да ходят до Белгия. И двете фирми са регистрирани по ДДС. Белгийците издават и пращат фактура на клиента си който заявява че ще плати направо на белгийците. Как да постъпи българската фирма? Какви документи да издаде към фирмата извън ЕС и към белгийската фирма? Едно уточнение: цената на която българската фирма продава на белгийската фирма е естествено по-ниска от цената на която белгийците продават на клиента си.
Благодаря предварително за мненията ви.

Това е доставка по гл.3.Според мен трябва да издадете фактура на белгийската фирма, а декларирате като доставка по глава трета от ЗДДС.

Мястото на изпълнение на доставката ви съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС е на територията на страната, но ако оформите както следва митническата декларация за износа по чл.28, ал.2 от закона е облагаема с нулева данъчна ставка. Фактурата ще издадете на белгийската фирма с нулева данъчна ставка. Според НАП ( писмо изх. № 96-00-74 от 0.4.03.2009 г.) такава ставка е приложима само, ако фирмата ви е посочена в митническата декларация като износител. Аргумент за това е изискването на чл. 21, ал.1 от ППЗДДС, в съответствие с което, когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна, доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелствата по чл. 28, т.1 и т. 2 от закона с наличието на:
- писмена митническа декларация, заверена от митническото учреждение, в която е вписан като износител на стоките;
- фактура за доставката; и
- документ за превоза на стоката.
Чао и успех.

Благодаря за отговорите

Извинявайте, но това писмо изобщо не успя да ме убеди, че имаме облагаема с 0% доставка от българската фирма към клиента на белгийците, тъй като "доставчик" по смисъла на Закона и износител са две различни лица.
Макар българската фирма да е посочена като износител в МД, тя не е доставчик на стоката, нейн доставчик е белгийската фирма, тъй като българската вече е прехвърлила собствеността с издаването на фактура към белгийците. Мисля, че българската фирма трябва да начисли 20%ДДС към белгийската, защото това не е ВОД и не е износ за българската фирма. Белгийската фирма може да обложи с 0% доставката към клиент извън ЕС, само ако фигурира като износител в МД (упълномощи някого да извърши износа от нейно име) и приложи своята ф-ра към крайния клиент.
Понеже имам такъв случай ще се радвам да споделите.

Дали някой има мнение?

^{Отговор на Spinoza(22.11.2010 15:08):
Spinoza каза:
Дали някой има мнение?}


Само си питаш или имаш конкретен казус?
Иначе менения много:

Прилагане на чл.62 ал.2 от ЗДДС

Спиноза, не е необходимо да се убеждаваме.
За българската фирма сделката е една - ние продаваме на белгийците. Така че БГ фирмата Е доставчик на стоката, а белгийската получател.
Отделно от сделката има значение движението - от България към трета страна - това е износ. Дали получателя е от Белгия или Тамбукту няма значение. Както и няма значение дали белгийците ще продадат на друг клиент стоката или ще си я ползват сами.

Дано случаят ти да не е минал и заминал, защото язък за 20-те процента.

Сашко, за съжаление твоята категоричност (макар да не ми е ясно с какво е подплатена) не е аргумент. Така, че явно трябва де се убеждаваме. И не - случаят ми не е минал, ама даже и белгийците са съгласни с 20-те процента. А пък от НАП ми отговориха устно, че и те не са сигурни, понеже не знаели кога се прехвърля собствеността, ама по-добре било да си начисля 20-те %. Та, как викаш да се убеждаваме?

^{Отговор на Spinoza(22.11.2010 19:32):
Spinoza каза:
Сашко, за съжаление твоята категоричност (макар да не ми е ясно с какво е подплатена) не е аргумент.}

На теб и много други неща не са ти ясни. На първо място ЗДДС. Щом НАП са ти последна инстанция - действай. Парите са си твои, на друг не му пука за тях за да те убеждава в нещо си.

Е, ама разбира се, че не са ми ясни. Нали за това си бъбря с вас. А ако тези въпроси са много елементарни за Вашето ниво, моля за снизхождение.

<sup>Отговор на Abby12(22.11.2010 19:41):
Abby12 каза:


На теб и много други неща не са ти ясни. На първо място ЗДДС. Щом НАП са ти последна инстанция - действай. Парите са си твои, на друг не му пука за тях за да те убеждава в нещо си.</sup>

Категоричността следва от текстовете на ЗДДС и правилника му.
Нямам намерение никого да убеждавам - нека той да чете и тълкува.

_{А ти какво очакваше - НАП да кажат, че е по-добре да не начисляваш?}

За прилагенето на нулева ставка определящо е какво се случва със стоката.В хипотезата на т.1 от чл. 28 законът не поставя изискването къде трябва да е разположено седалището на получатела на доставката, за да се третира тя като износ. Важното е стоките да се намират на територията на нашата страна към момента на започване на превоза им и те да бъдат фактически изнесени в трета страна или територия.Изключение прави само случаят когато българският доставчик продава на друга българска фирма, а превозът им до трета страна се извършва от получателя или за негова сметка.

Да се надяваме че Спиноза ще ти приеме аргументите.
Пък може и белгийците вече да са си платили ДДС-то :)))

Ами така като чета, те нямат нищо против да си го платят. Данъчните няма да се разсърдят да им напълнят бюджета, така че...понякога се чудя защо толкова се хабим.

^{Отговор на kasy_a(23.11.2010 11:40):
kasy_a каза:
...понякога се чудя защо толкова се хабим.}


Рано или късно всеки достига до този извод.
Една малка разходка из сайта е достатъчна да разбереш че по-скоро може да затъпееш отколкото да научиш нещо.
Естествено става въпрос за уважаващите се колеги.

Много логично изглеждат мненията ви, че сделката е една, че имало износ от доставчика и т.н. И на мен ми се иска да е така, освен това съм и убеден, че така е правилно. Само дето в Закона пише друго. Там се говори за ДОСТАВКА - да ДОСТАВЧИК - този който прехвърля собствеността,

Много логично изглеждат мненията ви, че сделката е една, че имало износ от доставчика и т.н. И на мен ми се иска да е така, освен това съм и убеден, че така е правилно. Само дето в Закона пише друго. Там се говори за ДОСТАВКА - сделка, при която се прехвърля собствеността или друго вещно право и за ДОСТАВЧИК - този който извършва доставката, т.е прехвърля собствеността или другото вещно право. Та, ако БГ-фирмата прехвърли собствеността преди извършването на износа, кой е доставчика и дали сделката е една? Та затова е цялата противоричева практика. А и не ви ли се струва, че има логика в това първата сделка към белгийците да е облагаема с 20%, а втората, и само при условие, че те са износителя, да бъде износ. Логиката е, че щом няма движение към трета страна, то може изобщо да няма движение, следователно - 20%, пък ако има движение към трета страна, да му мисли собственика, който вече не е БГ-фирмата.

Е да де.
А вие не сте ли?
Пардон, фирмата от началото на темата...

Спиноза, изложи по-подробно твоя проблем, да го прокоментираме.

РЕШЕНИЕ

№ 9253
София, 09.07.2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИКОЛОВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

при секретар Василка Кадийска и с участието
на прокурора Николай Чирипов изслуша докладваното
от съдията МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
по адм. дело № 5526/2009.



Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по подадената от "Николети България"-АД - гр. Тетевен чрез процесуалния му представител адв. Балкански касационна жалба срещу решение № 88 от 11.03.09 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 1025/08 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 110800168/14.08.08г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. Ловеч, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с решение № 442 от 13.11.08 г., относно начислен ДДС в общ размер 64963.61 лв. и лихви в размер на 4178.51 лв. за данъчните периоди м. ноември, м. декември 2007г., м. януари и м. февруари 2008г.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, осъществените от него процесни доставки попадат в хипотезата на чл. 28,т.1 от ЗДДС, тъй като и трите, посочени в тази правна норма предпоставки са налице. Нито в ЗДДС, нито в чл. 146, параграф 1, б."а" от Директива 2006 /112/ЕС съществува изискване получателят по доставката да е установен в трета страна или територия. Достатъчно е стоките да напускат територията на Общността. Незаконосъобразно е прието от съда, че във фактурата като получател на стоката трябва задължително да е посочено лицето, на което се изпращат стоките. Получател за целите на закона е този, който придобива правото на собственост върху стоките - в случая това е италианското дружество "Николети - СПА" - Италия, с което жалбоподателят има договорни итношения. Получателят по доставката има право да се разпореди със стоката и след като е намерил клиенти в трети страни, има право да изиска експедирането им директно на тези клиенти. Тези сделки не са забранени от закона, напротив, изрично са уредени в чл. 329 от ТЗ като транзитни продажби. Посочването на фирмите от Израел, Македония и Босна в митническите декларации като получатели на стоките е в съответствие с Наредба № Н-17 от 13.12.06г. за прилагане на Приложение 37 и Приложение 38 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ. Претендира се отмяна на решението и постановяването на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Калчев в писмено становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима.
За да отхвърли жалбата на "Николети България"-АД - гр. Тетевен срещу РА, АС е приел следното:
Според чл. 28, т.1 от ЗДДС, облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ППЗДДС изисква за доказването на доставки по чл. 28,т.1, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, да се представят: писмена митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение, фактура за доставката и документ за превоза на стоките. Безспорно, жалбоподателят разполага с митническа декларация, в която е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение и документи за превоза на стоките. Във фактурите обаче като получател на стоката е посочено италианско дружество-"Николети СПА", а не лицата, получатели по митническите декларации от третите страни. Според съда, такава хипотеза на доставка, при която получател е дружество от Общността, но стоките се транспортират до трети страни, не е изрично уредена в закона, като доставка с нулева ставка. За да е налице хипотезата на чл. 28 от закона, е необходимо получателят на стоката по фактурата да е лице от трета страна. За да е налице вътреобщностна доставка по чл. 7 от закона, е необходимо стоките да се транспортират до територията на друга държава-членка. За да е налице тристранна операция по чл. 15 от закона, е необходимо доставките да се осъществяват между три различни регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави-членки. Тъй като жалбоподателят не разполага с фактура, по която получател е лице от трета страна, не може да докаже извършването на доставка по чл. 28,т.1 от закона.
Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., касационната жалба е основателна.
В чл. 15 от ЗДДС действително е уредена изрично тристранна операция, при която се осъществява доставка на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
В случая е налице също търговска операция, при която собствеността на доставяната стока се прехвърля между повече от двама търговци, но придобиващият е установен в държава извън Общността и стоката се транспортира директно от прехвърлителя / в случая българското дружество/ до лице в трета държава, независимо, че междинният купувач е лице, установено и регистрирано по ДДС в друга държава-членка. В чл. 329, ал.1 от ТЗ, тази продажба е уредена като транзитна продажба, при които страните уговарят продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. За българската фирма е налице доставка с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл. 17, ал.2 от ЗДДС. Поради това, че доставяната от нея стока се превозва до трета страна по смисъла на §1,т.4 от ДР на ЗДДС, доставката е облагаема със ставка нула, съгласно чл. 28,т.1 от закона. Основателен е доводът на касатора, че за да е налице такава доставка законът изисква стоките да се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика. Тези обстоятелства се установяват с митническа декларация, в която доставчикът е вписан като износител на стоките, заверена от изходно митническо учреждение и с транспортните документи, в които дружеството е посочено като изпращач. В издадените фактури дружеството-жалбоподател посочва като получател на стоката италианското дружество, с което има договорни отношения за доставката на стоките. То няма такива договорни отношения с лицата, на които се изпращат стоките и поради това не може да им издаде фактури и да ги впише в тях като получатели по доставките. Не може да бъде споделено разбирането, изразено в мотивите на съдебното решение, че тъй като тази търговска операция не е изрично уредена в закона като доставка с нулева ставка, нормата на чл. 28,т.1 от ЗДДС не следва да се прилага. Поради това, обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната му част. При този изход на делото и на осн. чл. 161, ал.1 от ДОПК, на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство, следва да се присъдят разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Разноски за касационното производство не се претендират.
С оглед на изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 88 от 11.03.09 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 1025/08 г., с което е отхвърлена жалбата на "Николети България"-АД - гр. Тетевен срещу РА № 110800168/14.08.08г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. Ловеч, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с решение № 442 от 13.11.08 г., относно начислен ДДС в общ размер 64963.61 лв. и лихви в размер на 4178.51 лв. за данъчните периоди м. ноември, м. декември 2007г., м. януари и м. февруари 2008г., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА № 110800168/14.08.08г., издаден от орган по приходите при ТД - гр. Ловеч, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с решение № 442 от 13.11.08 г., относно начисления ДДС в общ размер 64963.61 лв. и лихви в размер на 4178.51 лв. за данъчните периоди м. ноември, м. декември 2007г., м. януари и м. февруари 2008г.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново да заплати на "Николети България"-АД - гр. Тетевен разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението не подлежи на обжалване.


Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Светлозара Анчева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Теодора Николова
/п/ Милена Златкова

М.З.

И С ТОВА МИСЛЯ ДА ЗАТВОРИМ ТЕМАТА, А?

В решението не се разглежда случай, в който НЕ-доставчик извършва износ и по-точно разглежда се въпроса дали има износ ако доставчикът е посочил като получател не крайния, а междинния получател по доставката. Никъде не се поставя под съмнение фигурата на доставчика. Следователно се приема, че той е и собственик на стоката поне до мемента, в който износът се извършва. В настоящата тема говорим за това кой е доставчика и дали той съвпада с износителя, ако собствеността е прехвърлена преди извършването на износа (фактически от доставчик на доставчика). Във всеки случай, когато собствеността се прехвърля има доставка и следователно доставчик. А тук оставям настрана въпроса как така неупълномощен НЕ-собственик може да извърши износ на чужда стока.

Ей сега вече ще попитам нещо - в крайна сметка кой е вписан като износител на стоката - доставчика или белгийската ти фирма. Мисля, че проблемът е в това, че не можеш да определиш кога се прехвърля собствеността върху стоката. Аз не знам защо си решил/а, че това става на територията на БГ и преди изнасянето на стоката от страната. Аргументирай се, ако обичаш.

Просто не мога да повярвам, че въобще се е стигнало до дело във върховния административен съд. Все съм знаел че данъчните в Ловеч са некадърни, но това е просто ужас.
Нямам думи...
Спиноза случая ви е същия като в делото. Не виждам какъв ти е проблема повече.

"Извинявайте, но това писмо изобщо не успя да ме убеди, че имаме облагаема с 0% доставка от българската фирма към клиента на белгийците, тъй като "доставчик" по смисъла на Закона и износител са две различни лица.
Макар българската фирма да е посочена като износител в МД, тя не е доставчик на стоката, нейн доставчик е белгийската фирма, тъй като българската вече е прехвърлила собствеността с издаването на фактура към белгийците." - цитирам.
Струва ми се, че бъркаш понятията. Ти продаваш стоката на белгийците и им я доставяш някъде си в трета страна. От там нататък какво ще правят те с нея, теб не те интересува в качеството ти на техен доставчик. Те може да я продадат,може да си я ползват, но тава е друга сделка, която няма нищо общо с първата. Случаят ти си е чист износ. Ставката е нула. А и по твоята логика износът не съществува изобщо като понятие.

А аз не разбирам защо продължавате да и се връзвате на тая тема. Първо, ясно е че темата не е на Спиноза. Той просто си дописва в нея, ей така за да си лафи и да се намира на работа. На всичкото отгоре и това не му се получава като хората, защото е зле още с основните понятия.

Аби, аз пък не те мразя....

Каси, напротив, мога да определя кога се прехвърля собствеността, защото продавам EXW на белгийците, а транспортът се организира от техния клиент от трета страна. Освен това, това че съм износител в МД не ме прави автоматично доставчик по смисъла на ЗДДС. Аз нищо не доставям на белгийците в трета страна, макар че съм вписан като износител, понеже за тях така е по-удобно. Аз изпращам белгийските стоки към третата страна.

Между другото - много квалификации тук. Не ви ли хрумва, че може да бъркате поради липса на достатъчно информация.

Ок пич, слагай 20-те процента и си свиркай.
Това с EXW пък беше последния пирон в ковчега на тоталния ти игноранс.

_{Ама ти владееш и чужди езици?} ^{Отговор на IvayloPopov(24.11.2010 10:15):}

Ъф корс! :)
^{Отговор на стискозъбка(24.11.2010 10:18):
стискозъбка каза:
_{Ама ти владееш и чужди езици?}}

^{Отговор на Spinoza(24.11.2010 10:04):
Spinoza каза:
Между другото - много квалификации тук. Не ви ли хрумва, че може да бъркате поради липса на достатъчно информация.}


А не ти ли хрумва, че не е коректно да даваш полуинформация на час по лъжичка и да очакваш някой да те приема насериозно. И последно от мен (да не излезе, че не съм помогнала):

При exw няма как доставчикът да е износител. Ако доставчикът е износител не е eхw.

Още при поставянето на въпроса, питащата е искала да разбере как най-правилно да оформи фактурата към белгийската фирма. Нямаше отговор, че за да не е необходимо да се начисляват 20% ДДС, от фактурата или договора трябва да е ясно, че собствеността се прехвърля след износа. Т.е. ако се издаде фактура EXW или FCA ще следва да се начислят 20%. Това за вас, уважаеми знаещи, ако не признаете, че сте пропуснали, явно е било очевидно и аз като един невежа съм си позволил да дискутирам и да ви губя времето. Особено на Ивайло, който на всичкото отгоре знае и английски.

Spinoza това 20% ДДС при условия на доставката EXW или FCA, къде го пише? Прочети правилника за прилагане на ЗДДС и виш че при ВОД при тези условия трябва да се снабдиш с писмено потвърждение от получателя и си е ВОД и ставката си 0%.

<sup>Отговор на Spinoza(24.11.2010 10:04):
Spinoza каза:
Аби, аз пък не те мразя....

Каси, напротив, мога да определя кога се прехвърля собствеността, защото продавам EXW на белгийците, а транспортът се организира от техния клиент от трета страна. Освен това, това че съм износител в МД не ме прави автоматично доставчик по смисъла на ЗДДС. Аз нищо не доставям на белгийците в трета страна, макар че съм вписан като износител, понеже за тях така е по-удобно. Аз изпращам белгийските стоки към третата страна.

Между другото - много квалификации тук. Не в...</sup>


Как така не си ти доставчик - не им ли издаваш ти фактурата, не получаваш ли ти парите. А условието EXW определя за чия сметка е транспорта, тогава данъчното събитие настъпва в момента на натоварване на стоката на транспортното средство.

EXW - Продавачът е изпълнил задължението си по доставката, когато е предоставил стоките в разпореждане на купувача в своето предприятие и друго уговорено място и че е извършено митническо изчистване за износ и той не е задължен за натоварването им на превозното средство на купувача. Купувачът поема всички разноски и рискове, свързани с превозването на стоката от помещенията на продавача до желаното местонахождение. Използват се всички видове транспорт.

http://www.scribd.com/doc/12711162/FISH-VIII14-
виж стр. 4 от този линк, там има табличка, дадена от НАП
Пише - 1.отправна точка - България
2. Място на пристигане - извън ЕО (само забележи, че никой не пише клиент, а място).
3.Определяне на мястото на изпълнение на доставката - Доставка с място на изпълнение територията на страната(между другото това е ясно и от разпоредбите на чл. 17 и тук не виждам какво те бъркат условията на доставка, визирам EXW)
4.Ред на облагане - облагаема с 0% в България

Намерих и едно указание на НАП по въпроса: http://www.schetovodstvo.info/dokument.php?g=17&d=365. Мисля с това наистина да сложа точка на писането си в тази тема. За мен тя е ясна и категорична, но както се казва, в спора се ражда истината. Поздрави и успех!

Много яснота, много категоричност, пак... Аз пък ви казвам, че съществува огромна опасност при подобна ситуация, ако в ролята на БГ-фирмата от примера, пред митницата сте представили фактура EXW (откъдето е видно, че прехвърляте всички рискове и предавате във владение и разпореждане стоката на избрано от вашия клиент лице), данъчните да ви натресат ДДС, независимо от това, че изнасяте, понеже НЕ СТЕ доставчици в момента, в който се явявате износители - вие сте прехвърлили собствеността на ЕС-фирмата, в момента на предаването на стоката от завода, ако не можете да докажете друго. Нито едно от указанията и нито един от отговорите не обръща внимание на това, което твърдя за последен път тук. Айде със здраве.