ODIT.info DocStore
BALANS.ODIT.INFO
ODIT.info > Дискусия > ЗДДС Започни нова тема
ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
СЧЕТОВОДИТЕЛ
(гост)
23.12.2009 16:02
ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
Със ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 95 от 03.12.2009 г.) са направени изменения и допълнения на ЗДДС, които имат за цел:
- да приведат нормативните разпоредби на закона в съответствие с Директива 2006/112/ЕО и с измененията на някои нейни правила;
- да отразят някои нови постановки относно правото за упражняване на данъчен кредит, произтичащи от решения на Съда на ЕО;
- да се прецизират онези текстове от закона, които създават проблеми при неговото практическо приложение, и
- да се въведат мерки за ограничаване на данъчните измами. Направените промени в ЗДДС влизат в сила от 1 януари 2010 г. В следващото изложение те ще бъдат разгледани в горепосочения целеви порядък, тъй като по този начин се обвързват с мотивите, които са ги наложили. Коментирани в този порядък, те са, както следва:
І. Промени, с които ЗДДС се привежда в съответствие с изискванията на ЕО
В зависимост от причините, довели до необходимост от този вид промени, те може да бъдат разделени условно на:
- промени, произтичащи от изменения в правилата на Директива 2006/112/ЕО, с които се привеждат в изпълнение изискванията на Директива 2008/8/ЕО на съвета от 12 февруари 2008 г. и на Директива 2008/117/ ЕО от 16 декември 2008 г.
С Директива 2008/8/ЕО се променят правилата за определяне мястото на изпълнение на услугите, а Директива 2008/117/ЕО цели създаване на условия за ограничаване на данъчните измами при вътреобщностната търговия, и
- промени във връзка с писма на ЕК до България относно несъответствия на ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО, или във връзка със започнали процедури срещу страната ни за неизпълнени от нея задължения за пълното хармонизиране на закона с директивата.
1. Промени, произтичащи от изменения в правилата на Директива 2006/112/ЕО
Този вид промени засягат два съществени въпроса:
- обхвата на лицата, които са данъчно задължени лица (ДЗЛ) по смисъла на закона за получени и/или извършени от тях услуги, и
- обстоятелствата, които определят мястото за изпълнение при доставки на услуги на територията на Общността. Тяхното практическо приложение е свързано както с нов вид регистрация (съгласно новия чл. 97а от ЗДДС), така и с цялостно преструктуриране на онези разпоредби на отменената редакция на закона, които определят режима за облагане на доставките на услуги (чл. 21, 22, 23, 24 от закона) и/или се позовават на тях в текстовете си.
1.1. Разширяване обхвата на ДЗЛ и въвеждане на нов вид регистрация
Един от съществените нови моменти, свързани с облагането на услугите с ДДС, е промяната в обхвата на лицата, които се квалифицират като “данъчно задължени лица” (ДЗЛ) във връзка с техните доставки. Въпросът заслужава по-специално внимание поради това, че един от основните разграничителни белези, възприети от Директива 2008/8/ЕО като критерий за определяне мястото на изпълнение за доставките на услуги, е данъчният статут по ДДС на участниците в тях. В тази връзка в директивата са разграничени два типа доставки - доставки, извършвани между ДЗЛ (busimess to business), и такива, при които те се извършват между ДЗЛ - клиент (business to customer). Това поставя акцента върху въпроса кои лица ще се приемат за ДЗЛ за целите на облагането на услигите с ДДС.
Съгласно чл. 3 от изменения ЗДДС за целите на облагането ДЗЛ са лицата, търговци по смисъла на ТЗ, тези, упражняващи свободни професии, както и всички други лица, които редовно извършват независима икономическа дейност. С промяната на чл. 3 от закона, в който е включена нова ал. 6, обхватът на лицата, които са данъчно задължени по ДДС при доставки на услуги, се разширява. Според нейната разпоредба данъчно задължени за всички получени услуги са ДЗЛ, които извършват и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и регистрираните за целите на ДДС данъчно незадължени юридически лица. В тази връзка припомняме, че съгласно текста на разпоредбата на чл. 4 на изменения ЗДДС данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на ал. 3 от закона и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
От изложеното може да се направи заключение, че по смисъла на чл. 3, ал. 6 от ЗДДС за целите на облагането на услугите с ДДС като “данъчно незадължени лица” ще се приемат само физическите лица – граждани, които не извършват търговска дейност, не упражняват свободни професии, не отдават имущество под наем, нито пък каквато и да е друга дейност, която им носи постоянен доход.
Така например, ако Диагностичноконсултативен център (ДКЦ), регистриран по Закона за лечебните заведения, чиито основни дейности и здравни услуги са освободени от облагане по реда на чл. 39 от ЗДДС, отдава под наем помещения на практикуващи лекари, регистрирани като ЕТ или ЕООД, които по силата на чл. 45, ал. 4 от закона са облагаеми, е ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 6 за получени от него услуги с място на изпълнение на територията на страната и/или за предоставени от него такива с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъкът за които е изискуем от получателя им, независимо от размера на формирания от центъра облагаем оборот.
Промяната в обхвата на ДЗЛ, произтичащ от разпоредбата на новата ал. 6 на чл. 3 и от изменения текст на ал. 4 на ЗДДС, заслужава особено внимание, тъй като за изпълнението на някои практически задължения на новите лица, включени в този обхват, са предвидени много кратки срокове. Те подлежат на специален вид задължителна регистрация, подобна на тази за регистрацията при ВОП.
За целта в закона е създаден нов чл. 97а, според който на лицата от тази категория, получаващи облагаеми услуги с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за които е изискуем от получателите им по реда на чл. 82, ал. 2, и/или предоставящи услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъкът за които е изискуем от получателите им по реда на чл. 21, ал. 2 от закона, подлежат на регистрация. При това лице, което е регистрирано за този вид доставки на едното от посочените две основания, се счита за регистрирано и за целите на другото, т.е. и за получаване и за предоставяне на посочените услуги. Задължението им за този вид регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката на съответната услуга става изискуем.
В тази връзка ще припомним, че при доставките на услуги (включително тези, извършени от доставчици, установени в държава - членка на ЕС), данъкът става изискуем не само при възникването на данъчното им събитие, но и при получено или извършено авансово плащане по тях. При това данъчна основа, която подлежи на облагане, е получената авансова или окончателна стойност на услугата.
Какви са особеностите на този вид регистрация?
Подобно на лицата, регистрирани само за целите на ВОП, които нямат право да начисляват ДДС във фактурите, които издават, лицата, регистрирани по чл. 97а, също нямат такова право. Това е регламентирано чрез промяна в текста на ал. 9 от чл. 113 на закона.
Тези лица нямат право и на данъчен кредит за данъка, който са си самоначислили. Това произтича от промяната в текста на чл. 70, ал. 4 от закона, в която след думите “на основание” е добавено “чл. 97а”. В същото време това, че дадено лице е регистрирано по чл. 97а, не отменя неговото задължение да се регистрира по общ ред (чл. 96, 97 и 99 от ЗДДС) или по свой избор (чл. 100, ал. 1, 2 и 3 от закона), ако възникнат съответните основания за такава регистрация. В такива случаи то следва да се регистрира съответно по реда и в сроковете за задължителната регистрация или за регистрацията по избор.
При наличието на съответните условия на лицата, регистрирани по чл. 97а от закона, е дадено право на дерегистрация по избор. За целта в чл. 108, ал. 1 е създадена нова т. 4, според която те имат право на такава дерегистрация, когато към дата на подаване на заявлението им не е налице основание за задължителна дерегистрация.
Във връзка с новия вид регистрация по чл. 97а са и разпоредбите на § 52, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗДДС. В съответствие с тях:
- лицата по чл. 97а, направили авансово плащане до 31 декември 2009 г. за доставка на услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за която е изискуем от получателя й, са задължени в 20-дневен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 20 януари 2010 г. включително, да подадат заявление за регистрация по реда на чл. 97а. На датата на данъчното събитие за доставката за регистрираното лице възниква задължение да начисли за нея данък върху цялата й данъчна основа, включително и за направеното за нея авансово плащане. В случаите, при които датата на възникване на данъчното събитие за дадена доставка настъпи преди датата на регистрацията на лицето, дължимият данък за нея се начислява в 15-дневен срок от датата на регистрацията му.
Примерно, ако лицето се регистрира на 15 януари 2010 г., а данъчното събитие за доставката, данъкът за която е изискуем от него, възникне на 10 януари 2010 г., т.е. в законоустановения за регистрацията му срок, но преди датата на регистрацията му, той следва да начисли за нея данък до 30 януари 2010 г.;
- лицата по чл. 97а, ал. 2, получили авансово плащане до 31 декември 2009 г. за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъчното събитие за която възниква след тази дата, са задължени в 7-дневен срок от влизането в сила на закона, т.е. до 7 януари 2010 г. включително, да се регистрират по реда на чл. 97а. Към доставката се прилага данъчният режим, който е приложим към датата на възникване на нейното данъчно събитие. Промените в обхвата на ДЗЛ, произтичащи от коментираната нова редакция на закона по въпроса, са намерили отражение и при формулировката на някои други негови разпоредби като например тези на:
- чл. 82, ал. 2, в който е добавена доставката на услуги с получател, който е ДЗЛ по чл. 3, ал. 1, 5 и 6;
- чл. 108, ал. 4 във връзка с основанието за дерегистрация при регистрация по чл. 97а и др.
1.2. Промени в разпоредбите на глава първа на ЗДДС относно мястото на изпълнение при доставки на услуги
Редакцията на ЗДДС в частта, свързана с определяне мястото на изпълнение за доставките на услуги, е коренно променена както като структура, така и като формулировки. Съгласно неговата отменена версия мястото за изпълнение на доставките на услуги се извършваше в съответствие с едно основно правило - това, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от закона, според което мястото на изпълнение на доставката им е там, където е установен доставчикът.
Съгласно новите правила на закона мястото на доставката на услуги ще зависи и от статута на техния получател (клиента). Както бе посочено по-горе, за тази цел в Директива 2008/8/ЕО са възприети два типа доставки - такива, при които в съответните сделки участват ДЗЛ (busimess to business), и такива, при които услугата се извършва от ДЗЛ за клиент – данъчно незадължено лице (business to customer). На основата на това разграничение новите разпоредби на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 определят две основни хипотези за определяне мястото на изпълнение на доставките им - съответно:
а) Когато услугите се предоставят на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставките им е там, където е установена стопанската дейност на доставчика им. Ако услугата се извършва от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от това, в което е установена стопанската му дейност, мястото на изпълнението й е там, където се намира този обект. В случаите, при които доставчикът няма постоянно място на стопанска дейност или обект, от който извършва доставката, място за изпълнението й е мястото, където се намира неговият адрес или обичайно пребиваване (чл. 21 ал. 1 от закона).
б) Когато услугите се предоставят на ДЗЛ във връзка със стопанската му дейност, за което то е данъчно задължено, мястото на изпълнение на доставките им е там, където е установена тази дейност. Когато услугите се предоставят за целите на постоянен обект на лицата, който се намира на място, различно от мястото, където е установена независимата им стопанска дейност, то мястото на изпълнението им е там, където се намира този обект. В случаите, при които лицето няма постоянно място или обект на стопанска дейност, за място на изпълнение на получените от него услуги се приема мястото на неговия постоянен адрес или обичайно пребиваване (чл. 21, ал. 2 от закона).
1.2.1. В раздела на закона, регламентиращ мястото на изпълнение на доставките, са определени и редица изключения от посочените две основни правила. В съответствие с тях: а) Независимо от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС съгласно неговата нова ал. 3 на същия член, ако услугата, която получава дадено ДЗЛ, е предназначена изключително само за задоволяване на негови лични нужди и/или за такива нужди на работниците и служителите му, мястото за нейното изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 1 от закона. Предполага се, че с промените в ППЗДДС ще бъдат изяснени критериите, според които ще се оценява кои услуги ще се квалифицират като услуги, предназначени “изключително само за лични нужди”.
б) При определяне мястото на изпълнение за доставките на някои видове услуги се запазва принципът то да е там, където се извършва тяхното фактическо потребление. Това е регламентирано в т. 1 -5 на новата ал. 4 на чл. 21. Текстовете на съответните разпоредби са близки с тези на действалите до края на 2009 г. разпоредби на чл. 21, ал. 2, т. 1-3 от закона. Такива са доставките, свързани с недвижими имоти, пътнически транспорт, културни, артистични, спортни мероприятия, изложби, панаири и др.под., както и доставките на услуги за оценка, експертиза и работа върху движима вещ. Новите им текстове са допълнени и разширени или променени, като към съществувалите видове услуги, свързани със:
- недвижими имоти, са добавени услугите за предоставяне на правото за ползването им и услугите за настаняване в хотели, къмпинги, каравани паркове, ваканционни лагери и др.под.;
- мястото на реализирания пробег е критерий за определяне мястото на изпълнение на доставките само на пътническите транспортни услуги, а не на транспортните услуги въобще. За тези, свързани с превоз на стоки, мястото на реализираният пробег е изнесено като критерий за определяне мястото на изпълнение на доставките им в променените разпоредби на чл. 22 от закона;
- услугите за транспортна обработка на стоки, както и тези за оценка, експертиза или работа върху движима вещ, предоставяни на данъчно незадължено лице, е там, където се извършва или потребява услугата;
- към доставките, мястото за изпълнение на които е там, където е физическото им предоставяне, са добавени ресторантьорските и кетъринг услугите. Дефиниции за съдържанието и характеристиката на тези две нови понятия за целите на облагането с ДДС са дадени в новите т. 61 и т. 62 на § 1 от ДР на ЗДДС. При това по силата на чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от закона доставките на такива услуги, извършвани на борда на кораби, самолети и влакове, се приемат за доставки с място на изпълнение на територията на страната.
в) Условията, при които ще се определя мястото на изпълнение на т.нар. “нематериални услуги” (тези, посочени в букви “а-н” на т. 2 от чл. 21, ал. 3 на отменения ЗДДС), са променени. Широко прилаганият до края на 2009 г. ред за облагане на доставките на тези видове услуги ще се прилага само за тези, получатели на които са данъчно незадължени лица, установени или с постоянен адрес или местопребиваване извън Общността. Текстът на новата разпоредба е посочен в чл. 21, ал. 5 на закона. Стесненият обхват на нейното приложение произтича от това, че за доставките на посочените услуги, получатели на които са лица, установени или с постоянно пребиваване на територията на Общността, мястото на изпълнението ще се определя изцяло съгласно новите разпоредби на ал. 1 и 2 на чл. 21 от закона (по същество критериите за определяне на режима за тяхното облагане, действали до края на 2009 г., не се променят). Само при доставка, предназначена например за ДЗЛ, установено на територията на Общността, като основание за неначисляването на данък в издаваната му фактура вместо “чл. 21, ал. 3” трябва да се посочва “чл. 21, ал. 2” от закона.
г) Към новата редакция на чл. 21 от ЗДДС са добавени ал. 6 и 7, които заменят съществувалите досега ал. 4 и 5. Те дефинират условия и изисквания за определяне мястото на изпълнение на електронните съобщителни услуги, услугите за разпространение на радио и телевизия и на доставките, извършвани по електронен път на територията на страната, които по същество не са променени.
1.3. Изцяло преструктурирани и предефинирани са и разпоредбите на чл. 22 от закона относно мястото за изпълнение при доставки на услуги по транспорт на стоки. Те са напълно подчинени на общите правила за определяне мястото на изпълнение за доставки на услуги според данъчния статут на получателите им и мястото, където се извършва превозът. В резултат на това техните разпоредби определят мястото за изпълнение на транспортните услуги при следните хипотези:
а) Когато получател на транспортна услуга за превоз на стоки в рамките на Общността е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на услугата е на територията на държавата членка, от територията на която започва транспортът.
б) При доставки на превозни услуги за транспорт на стоки извън Общността, предоставени на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на услугата ще е мястото, където се извършва превозът, пропорционално на реализирания пробег.
в) Мястото на изпълнение на транспортни услуги за превоз на стоки в рамките или извън рамките на Общността, получател на които е ДЗЛ, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3 от закона. Спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от тези по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки на ДЗЛ, също се определят по реда на чл. 21, ал. 2 и 3, независимо дали услугата по транспорт се предоставя във връзка с транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея. В този смисъл е предефинирано и понятието “спедиторска услуга”, посочено в чл. 22, ал. 5 от закона.
1.4. Изцяло променено е заглавието и съдържанието на чл. 23 от закона, който в отменената си редакция определяше мястото за изпълнение на услугите, съпътстващи транспорта на стоки в рамките на Общността. С неговата нова версия се регламентира мястото за изпълнение на доставките при услуги за отдаване под наем на превозни средства (в тази връзка припомняме, че в отменената редакция на буква “ж” от правилата на чл. 21, ал. 3, т. 2 на ЗДДС превозните средства бяха изключени от обхвата на доставките на наемните услуги, обект на които са движими вещи).
Новото заглавие на чл. 23 от закона е: “Място на изпълнение на доставка на услуга по предоставяне под наем на всички видове превозни средства”. Правилата за определяне на мястото за изпълнение на тези услуги са регламентирани в три разпоредби, които го определят в зависимост от времетраенето на предоставяната наемна услуга и от статута на нейния получател. За целта се дава дефиниция на понятията “краткосрочно” и “некраткосрочно” отдаване под наем, както и на понятието “превозни средства” по смисъла на закона. В нея като “краткосрочно” е определено отдаването под наем на превозни средства с продължителност до 30 дни (освен на плавателни средства, при които този срок е 90 дни). Когато условията, при които се осъществява дадена наемна услуга, покриват изискванията на понятието “краткосрочно”, мястото за нейното изпълнение е там, където превозните средства се предоставят на получателя на услугата. Когато това изискване не е изпълнено, се прилагат общите правила за определяне мястото на изпълнение на услуги, при които то зависи от статута на техния получател.
За целите на този вид услуга в новата редакция на т. 49 от § 1 на ДР на закона са изброени обстойно моторното и немоторното оборудване и устройства, които се квалифицират като “превозни средства” за целите на наемането им по чл. 23. Забележка: В своята търговска и правна същност лизинговите договори са договори за отдаване под наем. При онези от тях, при които е договорено изрично прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, лизингодателят запазва собствеността си върху него до изплащане на договорените лизингови вноски, а при договорите, в които няма такава клауза - собствеността може, но може и да не се прехвърли и след тяхното изплащане. В този смисъл въпрос от съществено значение е дали промените в реда за облагане на услугите за предоставяне под наем на превозни средства засяга и доставките по силата на лизингови договори, обект на които са превозни средства по смисъла на т. 49 от § 1 на ДР от закона. В утвърдените промени на ЗДДС няма разпоредби, които да дават основание за становище по въпроса, поради което го оставяме без коментар.
1.5. В новата редакция на ЗДДС чл. 24 има само една алинея, която регламентира правилата за определяне на мястото за изпълнение на посредническите услуги. Тя запазва правилото, че когато получател на доставка на услуга, извършвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката й е там, където е мястото на основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството. Мястото на изпълнение на посредническите услуги, получатели на които са данъчно задължени лица, ще се определя по общия ред на чл. 21, ал. 2 и 3 от закона. От новата версия на чл. 24 е отпаднала и ал. 3 относно мястото на изпълнение на работата по оценка, експертиза и работа върху движима вещ, тъй като съобразно конкретните обстоятелства, свързани с изпълнението на услугата, то също ще се определя по общите правила на чл. 21, ал. 1, 2 или 3 от закона.
1.6. Промени са претърпели и разпоредбите на онези нормативни разпоредби, които отразяват измененията в реда за облагане на услугите за транспорт и посредничество. Такива са например:
- новите разпоредби на чл. 52, ал. 3 и чл. 64, ал. 4, които регламентират присъствието на разходите за транспорт и посредничество с място на изпълнение на територията на страната в данъчната основа съответно на ВОД и ВОП. В тях думите “по чл. 22, 23 и 24” се заменят съответно с “по чл. 21, ал. 2”;
- разпоредбата на ал. 2 от чл. 82 относно доставките, при които данъкът е изискуем от получателя им. Като условие за приложимостта на схемата за обърнатото данъчно задължение в нея е добавено и изискването доставките, данъкът за които е изискуем от получателя им, да са с място на изпълнение на територията на страната. В новата редакцията на чл. 82, ал. 2 от закона отсъстват досегашните т. 2 и 3, които регламентираха прилагането на схемата за обърнатото данъчно задължение при доставките на услуги по действалите до края на 2009 г. чл. 21, ал. 2, т.1 и ал. 3 и на тези по чл. 22, 23 и 24 с доставчик лице, установено на територията на друга държава членка. Вместо тях в нея е посочено, че по този ред се облагат доставките на услуги, получател на които е данъчно задължено лице по чл. 3, ал.1, 4, 5 и 6 от закона, т.е. всички лица, които са ДЗЛ по новия смисъл на понятието;
- отменена е ал. 3 на чл. 91, в съответствие с която се определяше редът за издължаване на данъка за облагаемите доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, изискуем от получателите на доставките им, когато те са нерегистрирани лица;
- променена е и разпоредбата чл.125, ал. 2, според която при извършване на доставки на услуги по новия чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справката-декларация за периода регистрираните лица – доставчици на услугите, са задължени да декларират доставките им и във VIES - декларацията си за периода.
2. Промени, произтичащи от Директива 2008/117/ЕО
2.1. Относно данъчното събитие на доставките
В тази връзка са преструктурирани разпоредбите на чл. 25, като е добавена нова ал. 5, а съществуващите алинеи 5, 6, 7 и 8 стават съответно алинеи 6, 7, 8 и 9.
Промяната засяга възникването на данъчното събитие при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност по-дълга от една година, при които не е налице дължимост на плащане за период по-дълъг от година. При такива доставки се приема, че в края на всяка календарна година настъпва данъчно събитие, като за годината на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяването им. Данъчната основа на отделните доставки се определя пропорционално на броя месеци, включени в съответната календарна година спрямо общия брой на месеците за изпълнение на доставката, включително месеца на нейното прекратяване.
2.2. Относно реда за определяне на данъчната основа при доставки с непрекъснато изпълнение В разпоредбите на чл. 26 от закона е въведена нова ал. 8, която регламентира порядъка за пропорционалното определяне на данъчната основа на доставките с непрекъснато изпълнение с продължителност по-голяма от една година. В една или друга степен към тази група промени може да бъдат причислени и тези, коментирани отделно в т. ІV на изложението, като промени, свързани с борбата за ограничаване на данъчните измами.
3. Промени във връзка с писма на ЕК до България относно несъответствия на ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО и за започване на процедури срещу страната ни за неизпълнение на задълженията й за неговото пълно хармонизиране с нея Промените във връзка с началото на процедура срещу страната ни за неизпълнение на задълженията й (infrigmant) по транспонирането на Директива 2006/112/ЕО в текстовете на ЗДДС засягат:
- прилагането на нулевата ставка при доставки, свързани с международен транспорт по воден и въздушен път;
- обхвата на освободените доставки и
- промени в данъчните документи и режима за облагане на стоки втора употреба. Измененията в съответните разпоредби на ЗДДС са, както следва:
3.1. Нулевата ставка, обект на разпоредбите на чл. 31 от закона, регламентира въпроса за прилагането на такава данъчна ставка за доставките на транспортни услуги, извършвани по воден и въздушен път. Съгласно направените промени в тази разпоредба нулева ставка ще се прилага само по отношение на плавателни средства в открито море и за въздухоплавателни средства на авиационни оператори, извършващи предимно международен рейс. Предвид ограничения кръг от ДЗЛ, чията дейност е свързана с тяхното приложение, и спецификата на въпросите, които засягат направените изменения в закона в тази връзка, подробностите по темата ще бъдат коментирани допълнително.
3.2. Отменя се т. 5 на ал. 1 на чл. 44, в резултат на което доставките на услуги за процесуално представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, става облагаема доставка. При това по силата на ал. 2 от § 50 на ПЗР на ЗИДЗДДС за доставките на услуги по такова процесуално представителство, които са с периодично или поетапно изпълнение, се прилага данъчният режим към датата на съответното данъчно събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4 от закона.
3.3. Отпада изискването на т. 6 от ал. 1 на чл. 114 като задължителен реквизит на данъчните фактури да се посочва името и фамилията на съставителя на документа.
3.4. Промените от тази група, с коити се коригират несъответствия на текстове на ЗДДС с тези на директивата, засягат и реда за облагане доставките на стоки втора употреба. В тази връзка са направени съществени изменения в правилата на специалния режим за облагане маржа на цената по глава седемнадесета, прилаган от дилърите на такива стоки. С цел по-ясно дефиниране на доставките, които попадат в обхвата на този режим, от текста на чл. 143, ал. 1 е отпаднал изразът “включително внесени”, който създаваше объркване при данъчното третиране на стоки втора употреба, внесени на територията на страната от трети страни. Като стоки, обект на специалния режим за облагане, са посочени изрично стоките втора употреба по смисъла на т. 19 от § 1 на ДР от ЗДДС, произведенията на изкуството, предметите за колекции, антикварните предмети, доставени на дилърите от територията на страната или от територията на друга държава членка от:
- данъчно незадължено лице;
- друго ДЗЛ, регистрирано по ЗДДС, когато предмет на доставката е стока, освободена от облагане по реда на чл. 50, или регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, освободено от облагане според законодателството на съответната държава на основания, аналогични на тези по чл. 50;
- друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, или от нерегистрирано за целите на облагането ДЗЛ лице от друга държава членка, когато предмет на доставката са стоки, които са ДМА по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
- друг дилър, който прилага специалния ред на облагане маржа на цената.
Отменени са и разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 на чл. 147, регламентиращи реда за коригиране на ползвания от дилърите данъчен кредит за дадена календарна година, в случай че той превишава размера на начисления от тях през годината данък. Остават непроменени досегашните ал. 1 и ал. 5 на чл. 147, според които дилърите имат право да ползват данъчен кредит за придобитите или внесени стоки и услуги, които използват само за извършване на доставки по глава седемнадесета, но не и за получените или внесени от тях стоки, за които прилагат специалния ред за облагане на маржа.
Друга важна промяна при упражняването на режима е тази в разпоредбата на чл. 151, ал. 3 във връзка с данъчната основа, която следва да определят дилърите за доставки на стоки втора употреба, при които прилагат общия ред за облагане. В нея се заличава изразът “и не може да е по- ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос”. В резултат на това данъчната основа за доставки на стоки втора употреба, при които дилърът е избрал да прилага общия ред за облагане, вече не зависи от данъчната основа при придобиването на стоките. Непроменена обаче остава разпоредбата на чл. 151, ал. 4, според която “за получените или внесени от лицето стоки, при доставките на които не се прилага специалният ред за облагане на маржа”, правото на данъчен кредит на дилърите възниква и се упражнява в данъчния период, през който става изискуем данъкът за тяхната доставка. Според нас включването в обхвата на тази разпоредба на общ порядък и доставките на стоки втора употреба, внесени от трети страни (неприсъстващи в чл. 143 от закона като стоки, обект на специалния режим за облагане), както и на тези, обстоятелствата за придобиването на които съответстват за квалифицирането им като ВОП, поставя много въпросителни и се нуждае от допълнително изясняване и аргументиране.
ІІ. Промени, свързани с решения на Съда на ЕО
1. Във връзка със срока за упражняване на данъчен кредит Промените засягат текста на чл. 72, ал. 1 от закона. В неговата нова редакция броят на данъчните периоди, в който лицата могат да упражнят правото си на данъчен кредит, се увеличава от три на дванадесет данъчни периода. По този начин се постига известна равнопоставеност между онези лица - платци на данък за получени от тях доставки на стоки и услуги, облагаеми по схемата за обърнатото данъчно задължение (самоначисляване), които при определени условия и изисквания (чл. 73а) могат да упражнят правото си за приспадане на данъчния кредит и в нарушение на нормативно определения за целта преклузивен срок. В тази връзка е претърпяла промяна и разпоредбата на чл. 124, ал. 4, в която думите “в третия данъчен период” се заменят с “дванадесетия данъчен период”.
Съгласно § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДС новоприетият дванадесетмесечен преклузивен срок по чл. 72 от закона се прилага за данъка за възстановяване за данъчните периоди след 1 януари 2010 г. Правото за приспадане на данъчен кредит, възникнало на основание на отменената разпоредба на чл. 72 от закона, което не е упражнено към 1 януари 2010 г. и за упражняването на което не е изтекъл тримесечният преклузивен срок, определен в тази разпоредба, може да се упражни в някой от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, в който е възникнало това право.
ІІІ. Промени, с които се прецизират текстове на ЗДДС, създаващи проблеми при неговото практическо приложение
1. Изменена е разпоредбата на чл. 26, ал. 7 относно размера на данъчната основа за доставки при условията на бартер. Според нея при такива доставки данъчна основа на всяка една от доставките на получаваните стоки и/или услуги е тяхната пазарна цена, определена към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем.
2. За отстраняване на практически проблеми, възникващи при дерегистрация на лицата по инициатива на органите по приходите, в чл. 76 е създадена нова ал. 3. Тя дава възможност, когато дадено лице се дерегистрира по инициатива на приходната администрация (по чл. 176), да има право при следващата си регистрация да ползва данъчен кредит за активите, придобити след тази дата, които са налични към датата на повторната му регистрация. В тази връзка в чл. 111, ал. 2 е добавена нова т. 5, която уточнава, че задължението за начисляване на данък при дерегистрация, регламентирано в ал. 1 на същия член, не се прилага при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един и същ данъчен период. Освен това с цел преодоляване на проблеми, породени при такава дерегистрация, в чл. 125 е създадена нова ал. 10, според която, когато след нея лицето се регистрира доброволно в същия данъчен период, то да подава за този период една справка-декларация.
3. Като задължителен реквизит на протокола по чл. 117, ал. 2 е добавено и основанието, което дава право такъв да не се начисли.
4. Направени са уточнения за реда и документите, въз основа на които ще се прилага нулева данъчна ставка при доставки, внасяни у нас от въоражени сили на чужди държави по реда на чл. 172, ал. 2 от закона. За прилагането на нулева данъчна ставка към тези доставки доставчикът следва да разполага с документите, определени за целта в ППЗДДС. Това произтича от промяната в текста на ал. 4 на чл.173, в който освен това е създадена нова ал. 5. Тя регламентира, че доставките на стоки и/или услуги на стойност над 400 лв. с място на изпълнение на територията на страната, получатели на които са институции на ЕС, са облагаеми с нулева данъчна ставка. За да приложи такава ставка, доставчикът следва да разполага с документи, които удостоверяват наличието на договорни взаимоотношения със съответните европейски институции.
5. Във връзка с регистрацията на чуждестранни лица, които не са установени на територията на страната, в чл. 133 са създадени две нови алинеи 6 и 7. По правило (ал. 1 и 2 на чл. 133) чуждестранните лица, които имат у нас обект, от който извършват икономическа дейност, както и тези от тях, които нямат у нас такива обекти, но извършват облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговарят на условията за регистрация, се регистрират за целите на облагането у нас чрез акредитиран представител. В тази връзка в т. 11 от § 1 на ДР от закона е създадено второ изречение, според което: „Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.“
При това съгласно новата ал. 6, когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията му се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага. В т. 63 от § 1 на ДР от закона е дадена дефиниция на понятието „трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ“.
Новата ал. 7 на чл. 133 пък определя, че органът по приходите може да регистрира по реда на чл. 102 и лице, което отговаря на условията на ал. 1 и 2, включително, когато то е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител.
Във връзка с регистрацията на чуждестранни лица са и промените в чл. 134 и 135 от закона, като чрез промяната в израза “се прекратява” с “може да се прекрати” в текста на ал. 3 на чл. 134 се дава възможност на органите по приходите да прекратят регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано у нас по ЗДДС, на което се налага да промени акредитирания си представител и то не посочи в законоопределения срок нов такъв. Освен това предвид промените, свързани с режимите за облагане на доставки, които влизат в сила от 1 януари 2010 г., по силата на § 54 от ПЗР на ЗИДЗДДС данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108 независимо от облагаемия си оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършвало само доставки, за които след 31 декември 2009 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката по чл. 82.
ІV. Промени с цел ограничаване на данъчните измами
1. В чл. 101, ал. 5 е добавено ново изречение, според което едновременно с изискването за обезпечение по чл. 176а органът по приходите изисква от задълженото лице и деклариране на електронен адрес за кореспонденция с администрацията. Промяната има за цел да ограничи възможностите за удължаване на срока за производствата на некоректните ДЗЛ във връзка с техни нарушения. Редът за деклариране на електронния адрес на лицата е регламентиран в новосъздадените ал. 6 и 7 към чл. 101 и е отразено произтичащото от това преномериране на съществуващите в него алинеи. Съгласно § 55 от ПЗР на ЗИДЗДДС лицата, които са регистрирани към 1 януари 2010 г., са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането в сила на закона, т.е. до края на март 2010 г.
2. Въвежда се задължение фискалните устройства, използвани от лицата, да осигуряват възможност за създаване на дистанционна връзка между тях и НАП. Задължението за създаване на условия за такава връзка е регламентирано в новата ал. 2 на чл. 118. Редът за нейното създаване и другите изисквания за ползването на фискалните усройства за целите на ЗДДС ще бъдат определени в наредба, издадена от министъра на финансите, която ще замени съществуващата. Съгласно § 56 от ПЗР на ЗИДЗДДС в 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите следва да приведе наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него. В наредбата ще се определи срок, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с нейните изисквания. Срокът за отделните групи лица може да бъде различен, но не може да бъде по-кратък от 6 месеца и по-дълъг от две години от влизането в сила на наредбата. За неспазване на задължението за осигуряване на такава връзка са предвидени санкции. Те са определени в новата ал. 2 на чл. 185 от закона. Освен произтичащото от това разместване на досега съществуващите разпоредби са променени и размерите на санциите за различните видове нарушения при работата с фискални устройства. С новата разпоредба на чл. 185, ал. 1 е променен размерът на санкциите за неиздаване на фискален бон, като за физически лица - нетърговци, глобата за неиздаването му е от 100 до 500 лв., а за юридическите лица и ЕТ - имуществената санкция е от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение от този вид глобата е от 200 до 100 лв., а имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв. (чл. 185, ал. 4). Санкциите, предвидени с новата ал. 2 за лицата, които нарушат реда и начина за одобряване типа на използваното фискално устройство и начина на неговата употреба, както и не изпълняват изискванията за дистанционна връзка с НАП, са от 300 до 1000 лв. за физическите лица - нетърговци, и имуществена санкция от 3000 до 10 000 за юридически лица и ЕТ. Съгласно новата ал. 5 на чл. 185 при повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв. за физическите лица - нетърговци, а имуществената санкция за юридическите лица и ЕТ - от 6000 до 20 000 лв. В тази връзка е и промяната в чл. 186, ал. 1, т. 1, в която е въведена нова буква “г”. Тя определя, че неспазването на задължението за подаване на данни по дистанционна връзка с НАП може да доведе до запечатване на съответния обект. Съгласно новото изречение в чл. 187, ал. 4: „При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.“
3. В чл.176 са направени няколко допълнения във връзка с прекратяването на данъчната регистрация на лицата на основание некоректното им поведение при получаване на съобщения, изпратени им от органите по приходите. За тази цел са определени и критериите, които дават основание поведението им да се квалифицира като некоректно.
V. Други промени По време на обсъждането на проекта за изменение и допълнение на ЗДДС бяха променени някои от предложенията за промяна и бяха включени нови изменения.
1. Чл. 58, ал. 1, т. 12 са направени промени в размера на необлагаемите стоки, внасяни в рамките на разрешения безмитен внос. За тази цел буква „а“ определя като такъв вноса на стоки на обща стойност не повече от 30 лв. На мястото на отменената през 2009 г. буква “б” на същата алинея се създава нова буква „б“, според която не подлежат на облагане малките пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна или територия от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро.
2. Променен е от три на два броят на данъчните периоди, в които лицата приспадат данъка за възстановяване при условията на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона. В тази връзка съгласно ал. 3 на чл. 92, независимо от ал. 1, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка. При това за целите на възстановяването, като доставки с нулева ставка се квалифицират и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава - членка на ЕС: транспорт на стоки в рамките на Общността и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенки услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услугите по оценка, експертиза и работа върху движими вещи. Съгласно § 53 от ПЗР на ЗИДЗДДС двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г. Друга промяна във връзка с възстановяването на данъка е срокът за възстановяване на данък от органите по приходите по реда и условията на т. 4 от ал. 1 на чл. 92, който е намален от 45 на 30 дни от подаването на последната справка-декларация. Променена е и формулиравката на ал. 10 от същия член за дължимостта на лихва върху неоснователно невъзстановен данък, подлежащ на възстановяване, като думите “законна лихва” са заменени с думите “с лихва по Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания”.
3. Промени в ДР на ЗДДС и ПЗР на ЗИДЗДДС, неупоменати по-горе
3.1. Във връзка с леките автомобили: в дефиницията на т. 18 относно превозните средства, които се квалифицират като “лек автомобил” по смисъла на ЗДДС, е извършена промяна, но предложението в проекта тя да се изравни с тази по Закона за движението по пътищата не е прието. Съгласно приетата дефиниция “лек автомобил” продължава да е моторно превозно средство за превоз на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача е не повече от 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо обаче се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя. Това предполага, че промяната в дефиницията ще засегне сравнително малък брой ДЗЛ. Въпреки това в разпоредбата на § 51 от ПЗР на ЗИДЗДДС е предвидено, че ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било налице и е възникнало до 31 декември 2009 г. включително, за леки автомобили, на които броят на монтираните от производителя места за сядане без мястото на водача не превишава 5. Предвидено е също, че по договори за лизинг, в които не е уговорено задължение, а само възможност за опция за прехвърляне на правото на собственост за леки автомобили по ал. 1, право на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски ще възниква и след 1 януари 2010 г., при условие че до 31 декември 2009 г. включително е възникнало право на приспадане на данъчен кредит поне за една лизингова вноска. Освен това е регламентирано, че за стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5, свързани с леките автомобили по ал. 2, след 1 януари 2010 г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
3.2. Във връзка с направени авансови плащания до 31 декември 2009 г. включително: В § 50, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗДДС е определено, че, когато до 31 декември 2009 г. включително е получено авансово плащане за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното й събитие по закона. Съгласно ал. 2 от същия параграф на ПЗР на ЗИДЗДДС, когато е направено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
Със ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 95 от 03.12.2009 г.) са направени изменения и допълнения на ЗДДС, които имат за цел:
- да приведат нормативните разпоредби на закона в съответствие с Директива 2006/112/ЕО и с измененията на някои нейни правила;
- да отразят някои нови постановки относно правото за упражняване на данъчен кредит, произтичащи от решения на Съда на ЕО;
- да се прецизират онези текстове от закона, които създават проблеми при неговото практическо приложение, и
- да се въведат мерки за ограничаване на данъчните измами. Направените промени в ЗДДС влизат в сила от 1 януари 2010 г. В следващото изложение те ще бъдат разгледани в горепосочения целеви порядък, тъй като по този начин се обвързват с мотивите, които са ги наложили. Коментирани в този порядък, те са, както следва:
І. Промени, с които ЗДДС се привежда в съответствие с изискванията на ЕО
В зависимост от причините, довели до необходимост от този вид промени, те може да бъдат разделени условно на:
- промени, произтичащи от изменения в правилата на Директива 2006/112/ЕО, с които се привеждат в изпълнение изискванията на Директива 2008/8/ЕО на съвета от 12 февруари 2008 г. и на Директива 2008/117/ ЕО от 16 декември 2008 г.
С Директива 2008/8/ЕО се променят правилата за определяне мястото на изпълнение на услугите, а Директива 2008/117/ЕО цели създаване на условия за ограничаване на данъчните измами при вътреобщностната търговия, и
- промени във връзка с писма на ЕК до България относно несъответствия на ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО, или във връзка със започнали процедури срещу страната ни за неизпълнени от нея задължения за пълното хармонизиране на закона с директивата.
1. Промени, произтичащи от изменения в правилата на Директива 2006/112/ЕО
Този вид промени засягат два съществени въпроса:
- обхвата на лицата, които са данъчно задължени лица (ДЗЛ) по смисъла на закона за получени и/или извършени от тях услуги, и
- обстоятелствата, които определят мястото за изпълнение при доставки на услуги на територията на Общността. Тяхното практическо приложение е свързано както с нов вид регистрация (съгласно новия чл. 97а от ЗДДС), така и с цялостно преструктуриране на онези разпоредби на отменената редакция на закона, които определят режима за облагане на доставките на услуги (чл. 21, 22, 23, 24 от закона) и/или се позовават на тях в текстовете си.
1.1. Разширяване обхвата на ДЗЛ и въвеждане на нов вид регистрация
Един от съществените нови моменти, свързани с облагането на услугите с ДДС, е промяната в обхвата на лицата, които се квалифицират като “данъчно задължени лица” (ДЗЛ) във връзка с техните доставки. Въпросът заслужава по-специално внимание поради това, че един от основните разграничителни белези, възприети от Директива 2008/8/ЕО като критерий за определяне мястото на изпълнение за доставките на услуги, е данъчният статут по ДДС на участниците в тях. В тази връзка в директивата са разграничени два типа доставки - доставки, извършвани между ДЗЛ (busimess to business), и такива, при които те се извършват между ДЗЛ - клиент (business to customer). Това поставя акцента върху въпроса кои лица ще се приемат за ДЗЛ за целите на облагането на услигите с ДДС.
Съгласно чл. 3 от изменения ЗДДС за целите на облагането ДЗЛ са лицата, търговци по смисъла на ТЗ, тези, упражняващи свободни професии, както и всички други лица, които редовно извършват независима икономическа дейност. С промяната на чл. 3 от закона, в който е включена нова ал. 6, обхватът на лицата, които са данъчно задължени по ДДС при доставки на услуги, се разширява. Според нейната разпоредба данъчно задължени за всички получени услуги са ДЗЛ, които извършват и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и регистрираните за целите на ДДС данъчно незадължени юридически лица. В тази връзка припомняме, че съгласно текста на разпоредбата на чл. 4 на изменения ЗДДС данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на ал. 3 от закона и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
От изложеното може да се направи заключение, че по смисъла на чл. 3, ал. 6 от ЗДДС за целите на облагането на услугите с ДДС като “данъчно незадължени лица” ще се приемат само физическите лица – граждани, които не извършват търговска дейност, не упражняват свободни професии, не отдават имущество под наем, нито пък каквато и да е друга дейност, която им носи постоянен доход.
Така например, ако Диагностичноконсултативен център (ДКЦ), регистриран по Закона за лечебните заведения, чиито основни дейности и здравни услуги са освободени от облагане по реда на чл. 39 от ЗДДС, отдава под наем помещения на практикуващи лекари, регистрирани като ЕТ или ЕООД, които по силата на чл. 45, ал. 4 от закона са облагаеми, е ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 6 за получени от него услуги с място на изпълнение на територията на страната и/или за предоставени от него такива с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъкът за които е изискуем от получателя им, независимо от размера на формирания от центъра облагаем оборот.
Промяната в обхвата на ДЗЛ, произтичащ от разпоредбата на новата ал. 6 на чл. 3 и от изменения текст на ал. 4 на ЗДДС, заслужава особено внимание, тъй като за изпълнението на някои практически задължения на новите лица, включени в този обхват, са предвидени много кратки срокове. Те подлежат на специален вид задължителна регистрация, подобна на тази за регистрацията при ВОП.
За целта в закона е създаден нов чл. 97а, според който на лицата от тази категория, получаващи облагаеми услуги с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за които е изискуем от получателите им по реда на чл. 82, ал. 2, и/или предоставящи услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъкът за които е изискуем от получателите им по реда на чл. 21, ал. 2 от закона, подлежат на регистрация. При това лице, което е регистрирано за този вид доставки на едното от посочените две основания, се счита за регистрирано и за целите на другото, т.е. и за получаване и за предоставяне на посочените услуги. Задължението им за този вид регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката на съответната услуга става изискуем.
В тази връзка ще припомним, че при доставките на услуги (включително тези, извършени от доставчици, установени в държава - членка на ЕС), данъкът става изискуем не само при възникването на данъчното им събитие, но и при получено или извършено авансово плащане по тях. При това данъчна основа, която подлежи на облагане, е получената авансова или окончателна стойност на услугата.
Какви са особеностите на този вид регистрация?
Подобно на лицата, регистрирани само за целите на ВОП, които нямат право да начисляват ДДС във фактурите, които издават, лицата, регистрирани по чл. 97а, също нямат такова право. Това е регламентирано чрез промяна в текста на ал. 9 от чл. 113 на закона.
Тези лица нямат право и на данъчен кредит за данъка, който са си самоначислили. Това произтича от промяната в текста на чл. 70, ал. 4 от закона, в която след думите “на основание” е добавено “чл. 97а”. В същото време това, че дадено лице е регистрирано по чл. 97а, не отменя неговото задължение да се регистрира по общ ред (чл. 96, 97 и 99 от ЗДДС) или по свой избор (чл. 100, ал. 1, 2 и 3 от закона), ако възникнат съответните основания за такава регистрация. В такива случаи то следва да се регистрира съответно по реда и в сроковете за задължителната регистрация или за регистрацията по избор.
При наличието на съответните условия на лицата, регистрирани по чл. 97а от закона, е дадено право на дерегистрация по избор. За целта в чл. 108, ал. 1 е създадена нова т. 4, според която те имат право на такава дерегистрация, когато към дата на подаване на заявлението им не е налице основание за задължителна дерегистрация.
Във връзка с новия вид регистрация по чл. 97а са и разпоредбите на § 52, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИДЗДДС. В съответствие с тях:
- лицата по чл. 97а, направили авансово плащане до 31 декември 2009 г. за доставка на услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за която е изискуем от получателя й, са задължени в 20-дневен срок от влизането в сила на този закон, т.е. до 20 януари 2010 г. включително, да подадат заявление за регистрация по реда на чл. 97а. На датата на данъчното събитие за доставката за регистрираното лице възниква задължение да начисли за нея данък върху цялата й данъчна основа, включително и за направеното за нея авансово плащане. В случаите, при които датата на възникване на данъчното събитие за дадена доставка настъпи преди датата на регистрацията на лицето, дължимият данък за нея се начислява в 15-дневен срок от датата на регистрацията му.
Примерно, ако лицето се регистрира на 15 януари 2010 г., а данъчното събитие за доставката, данъкът за която е изискуем от него, възникне на 10 януари 2010 г., т.е. в законоустановения за регистрацията му срок, но преди датата на регистрацията му, той следва да начисли за нея данък до 30 януари 2010 г.;
- лицата по чл. 97а, ал. 2, получили авансово плащане до 31 декември 2009 г. за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, данъчното събитие за която възниква след тази дата, са задължени в 7-дневен срок от влизането в сила на закона, т.е. до 7 януари 2010 г. включително, да се регистрират по реда на чл. 97а. Към доставката се прилага данъчният режим, който е приложим към датата на възникване на нейното данъчно събитие. Промените в обхвата на ДЗЛ, произтичащи от коментираната нова редакция на закона по въпроса, са намерили отражение и при формулировката на някои други негови разпоредби като например тези на:
- чл. 82, ал. 2, в който е добавена доставката на услуги с получател, който е ДЗЛ по чл. 3, ал. 1, 5 и 6;
- чл. 108, ал. 4 във връзка с основанието за дерегистрация при регистрация по чл. 97а и др.
1.2. Промени в разпоредбите на глава първа на ЗДДС относно мястото на изпълнение при доставки на услуги
Редакцията на ЗДДС в частта, свързана с определяне мястото на изпълнение за доставките на услуги, е коренно променена както като структура, така и като формулировки. Съгласно неговата отменена версия мястото за изпълнение на доставките на услуги се извършваше в съответствие с едно основно правило - това, регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от закона, според което мястото на изпълнение на доставката им е там, където е установен доставчикът.
Съгласно новите правила на закона мястото на доставката на услуги ще зависи и от статута на техния получател (клиента). Както бе посочено по-горе, за тази цел в Директива 2008/8/ЕО са възприети два типа доставки - такива, при които в съответните сделки участват ДЗЛ (busimess to business), и такива, при които услугата се извършва от ДЗЛ за клиент – данъчно незадължено лице (business to customer). На основата на това разграничение новите разпоредби на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 определят две основни хипотези за определяне мястото на изпълнение на доставките им - съответно:
а) Когато услугите се предоставят на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставките им е там, където е установена стопанската дейност на доставчика им. Ако услугата се извършва от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от това, в което е установена стопанската му дейност, мястото на изпълнението й е там, където се намира този обект. В случаите, при които доставчикът няма постоянно място на стопанска дейност или обект, от който извършва доставката, място за изпълнението й е мястото, където се намира неговият адрес или обичайно пребиваване (чл. 21 ал. 1 от закона).
б) Когато услугите се предоставят на ДЗЛ във връзка със стопанската му дейност, за което то е данъчно задължено, мястото на изпълнение на доставките им е там, където е установена тази дейност. Когато услугите се предоставят за целите на постоянен обект на лицата, който се намира на място, различно от мястото, където е установена независимата им стопанска дейност, то мястото на изпълнението им е там, където се намира този обект. В случаите, при които лицето няма постоянно място или обект на стопанска дейност, за място на изпълнение на получените от него услуги се приема мястото на неговия постоянен адрес или обичайно пребиваване (чл. 21, ал. 2 от закона).
1.2.1. В раздела на закона, регламентиращ мястото на изпълнение на доставките, са определени и редица изключения от посочените две основни правила. В съответствие с тях: а) Независимо от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС съгласно неговата нова ал. 3 на същия член, ако услугата, която получава дадено ДЗЛ, е предназначена изключително само за задоволяване на негови лични нужди и/или за такива нужди на работниците и служителите му, мястото за нейното изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 1 от закона. Предполага се, че с промените в ППЗДДС ще бъдат изяснени критериите, според които ще се оценява кои услуги ще се квалифицират като услуги, предназначени “изключително само за лични нужди”.
б) При определяне мястото на изпълнение за доставките на някои видове услуги се запазва принципът то да е там, където се извършва тяхното фактическо потребление. Това е регламентирано в т. 1 -5 на новата ал. 4 на чл. 21. Текстовете на съответните разпоредби са близки с тези на действалите до края на 2009 г. разпоредби на чл. 21, ал. 2, т. 1-3 от закона. Такива са доставките, свързани с недвижими имоти, пътнически транспорт, културни, артистични, спортни мероприятия, изложби, панаири и др.под., както и доставките на услуги за оценка, експертиза и работа върху движима вещ. Новите им текстове са допълнени и разширени или променени, като към съществувалите видове услуги, свързани със:
- недвижими имоти, са добавени услугите за предоставяне на правото за ползването им и услугите за настаняване в хотели, къмпинги, каравани паркове, ваканционни лагери и др.под.;
- мястото на реализирания пробег е критерий за определяне мястото на изпълнение на доставките само на пътническите транспортни услуги, а не на транспортните услуги въобще. За тези, свързани с превоз на стоки, мястото на реализираният пробег е изнесено като критерий за определяне мястото на изпълнение на доставките им в променените разпоредби на чл. 22 от закона;
- услугите за транспортна обработка на стоки, както и тези за оценка, експертиза или работа върху движима вещ, предоставяни на данъчно незадължено лице, е там, където се извършва или потребява услугата;
- към доставките, мястото за изпълнение на които е там, където е физическото им предоставяне, са добавени ресторантьорските и кетъринг услугите. Дефиниции за съдържанието и характеристиката на тези две нови понятия за целите на облагането с ДДС са дадени в новите т. 61 и т. 62 на § 1 от ДР на ЗДДС. При това по силата на чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от закона доставките на такива услуги, извършвани на борда на кораби, самолети и влакове, се приемат за доставки с място на изпълнение на територията на страната.
в) Условията, при които ще се определя мястото на изпълнение на т.нар. “нематериални услуги” (тези, посочени в букви “а-н” на т. 2 от чл. 21, ал. 3 на отменения ЗДДС), са променени. Широко прилаганият до края на 2009 г. ред за облагане на доставките на тези видове услуги ще се прилага само за тези, получатели на които са данъчно незадължени лица, установени или с постоянен адрес или местопребиваване извън Общността. Текстът на новата разпоредба е посочен в чл. 21, ал. 5 на закона. Стесненият обхват на нейното приложение произтича от това, че за доставките на посочените услуги, получатели на които са лица, установени или с постоянно пребиваване на територията на Общността, мястото на изпълнението ще се определя изцяло съгласно новите разпоредби на ал. 1 и 2 на чл. 21 от закона (по същество критериите за определяне на режима за тяхното облагане, действали до края на 2009 г., не се променят). Само при доставка, предназначена например за ДЗЛ, установено на територията на Общността, като основание за неначисляването на данък в издаваната му фактура вместо “чл. 21, ал. 3” трябва да се посочва “чл. 21, ал. 2” от закона.
г) Към новата редакция на чл. 21 от ЗДДС са добавени ал. 6 и 7, които заменят съществувалите досега ал. 4 и 5. Те дефинират условия и изисквания за определяне мястото на изпълнение на електронните съобщителни услуги, услугите за разпространение на радио и телевизия и на доставките, извършвани по електронен път на територията на страната, които по същество не са променени.
1.3. Изцяло преструктурирани и предефинирани са и разпоредбите на чл. 22 от закона относно мястото за изпълнение при доставки на услуги по транспорт на стоки. Те са напълно подчинени на общите правила за определяне мястото на изпълнение за доставки на услуги според данъчния статут на получателите им и мястото, където се извършва превозът. В резултат на това техните разпоредби определят мястото за изпълнение на транспортните услуги при следните хипотези:
а) Когато получател на транспортна услуга за превоз на стоки в рамките на Общността е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на услугата е на територията на държавата членка, от територията на която започва транспортът.
б) При доставки на превозни услуги за транспорт на стоки извън Общността, предоставени на данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на услугата ще е мястото, където се извършва превозът, пропорционално на реализирания пробег.
в) Мястото на изпълнение на транспортни услуги за превоз на стоки в рамките или извън рамките на Общността, получател на които е ДЗЛ, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3 от закона. Спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от тези по чл. 49, оказвани във връзка с транспорт на стоки на ДЗЛ, също се определят по реда на чл. 21, ал. 2 и 3, независимо дали услугата по транспорт се предоставя във връзка с транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея. В този смисъл е предефинирано и понятието “спедиторска услуга”, посочено в чл. 22, ал. 5 от закона.
1.4. Изцяло променено е заглавието и съдържанието на чл. 23 от закона, който в отменената си редакция определяше мястото за изпълнение на услугите, съпътстващи транспорта на стоки в рамките на Общността. С неговата нова версия се регламентира мястото за изпълнение на доставките при услуги за отдаване под наем на превозни средства (в тази връзка припомняме, че в отменената редакция на буква “ж” от правилата на чл. 21, ал. 3, т. 2 на ЗДДС превозните средства бяха изключени от обхвата на доставките на наемните услуги, обект на които са движими вещи).
Новото заглавие на чл. 23 от закона е: “Място на изпълнение на доставка на услуга по предоставяне под наем на всички видове превозни средства”. Правилата за определяне на мястото за изпълнение на тези услуги са регламентирани в три разпоредби, които го определят в зависимост от времетраенето на предоставяната наемна услуга и от статута на нейния получател. За целта се дава дефиниция на понятията “краткосрочно” и “некраткосрочно” отдаване под наем, както и на понятието “превозни средства” по смисъла на закона. В нея като “краткосрочно” е определено отдаването под наем на превозни средства с продължителност до 30 дни (освен на плавателни средства, при които този срок е 90 дни). Когато условията, при които се осъществява дадена наемна услуга, покриват изискванията на понятието “краткосрочно”, мястото за нейното изпълнение е там, където превозните средства се предоставят на получателя на услугата. Когато това изискване не е изпълнено, се прилагат общите правила за определяне мястото на изпълнение на услуги, при които то зависи от статута на техния получател.
За целите на този вид услуга в новата редакция на т. 49 от § 1 на ДР на закона са изброени обстойно моторното и немоторното оборудване и устройства, които се квалифицират като “превозни средства” за целите на наемането им по чл. 23. Забележка: В своята търговска и правна същност лизинговите договори са договори за отдаване под наем. При онези от тях, при които е договорено изрично прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, лизингодателят запазва собствеността си върху него до изплащане на договорените лизингови вноски, а при договорите, в които няма такава клауза - собствеността може, но може и да не се прехвърли и след тяхното изплащане. В този смисъл въпрос от съществено значение е дали промените в реда за облагане на услугите за предоставяне под наем на превозни средства засяга и доставките по силата на лизингови договори, обект на които са превозни средства по смисъла на т. 49 от § 1 на ДР от закона. В утвърдените промени на ЗДДС няма разпоредби, които да дават основание за становище по въпроса, поради което го оставяме без коментар.
1.5. В новата редакция на ЗДДС чл. 24 има само една алинея, която регламентира правилата за определяне на мястото за изпълнение на посредническите услуги. Тя запазва правилото, че когато получател на доставка на услуга, извършвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката й е там, където е мястото на основната доставка, във връзка с която е оказано посредничеството. Мястото на изпълнение на посредническите услуги, получатели на които са данъчно задължени лица, ще се определя по общия ред на чл. 21, ал. 2 и 3 от закона. От новата версия на чл. 24 е отпаднала и ал. 3 относно мястото на изпълнение на работата по оценка, експертиза и работа върху движима вещ, тъй като съобразно конкретните обстоятелства, свързани с изпълнението на услугата, то също ще се определя по общите правила на чл. 21, ал. 1, 2 или 3 от закона.
1.6. Промени са претърпели и разпоредбите на онези нормативни разпоредби, които отразяват измененията в реда за облагане на услугите за транспорт и посредничество. Такива са например:
- новите разпоредби на чл. 52, ал. 3 и чл. 64, ал. 4, които регламентират присъствието на разходите за транспорт и посредничество с място на изпълнение на територията на страната в данъчната основа съответно на ВОД и ВОП. В тях думите “по чл. 22, 23 и 24” се заменят съответно с “по чл. 21, ал. 2”;
- разпоредбата на ал. 2 от чл. 82 относно доставките, при които данъкът е изискуем от получателя им. Като условие за приложимостта на схемата за обърнатото данъчно задължение в нея е добавено и изискването доставките, данъкът за които е изискуем от получателя им, да са с място на изпълнение на територията на страната. В новата редакцията на чл. 82, ал. 2 от закона отсъстват досегашните т. 2 и 3, които регламентираха прилагането на схемата за обърнатото данъчно задължение при доставките на услуги по действалите до края на 2009 г. чл. 21, ал. 2, т.1 и ал. 3 и на тези по чл. 22, 23 и 24 с доставчик лице, установено на територията на друга държава членка. Вместо тях в нея е посочено, че по този ред се облагат доставките на услуги, получател на които е данъчно задължено лице по чл. 3, ал.1, 4, 5 и 6 от закона, т.е. всички лица, които са ДЗЛ по новия смисъл на понятието;
- отменена е ал. 3 на чл. 91, в съответствие с която се определяше редът за издължаване на данъка за облагаемите доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, изискуем от получателите на доставките им, когато те са нерегистрирани лица;
- променена е и разпоредбата чл.125, ал. 2, според която при извършване на доставки на услуги по новия чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справката-декларация за периода регистрираните лица – доставчици на услугите, са задължени да декларират доставките им и във VIES - декларацията си за периода.
2. Промени, произтичащи от Директива 2008/117/ЕО
2.1. Относно данъчното събитие на доставките
В тази връзка са преструктурирани разпоредбите на чл. 25, като е добавена нова ал. 5, а съществуващите алинеи 5, 6, 7 и 8 стават съответно алинеи 6, 7, 8 и 9.
Промяната засяга възникването на данъчното събитие при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност по-дълга от една година, при които не е налице дължимост на плащане за период по-дълъг от година. При такива доставки се приема, че в края на всяка календарна година настъпва данъчно събитие, като за годината на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяването им. Данъчната основа на отделните доставки се определя пропорционално на броя месеци, включени в съответната календарна година спрямо общия брой на месеците за изпълнение на доставката, включително месеца на нейното прекратяване.
2.2. Относно реда за определяне на данъчната основа при доставки с непрекъснато изпълнение В разпоредбите на чл. 26 от закона е въведена нова ал. 8, която регламентира порядъка за пропорционалното определяне на данъчната основа на доставките с непрекъснато изпълнение с продължителност по-голяма от една година. В една или друга степен към тази група промени може да бъдат причислени и тези, коментирани отделно в т. ІV на изложението, като промени, свързани с борбата за ограничаване на данъчните измами.
3. Промени във връзка с писма на ЕК до България относно несъответствия на ЗДДС с Директива 2006/112/ЕО и за започване на процедури срещу страната ни за неизпълнение на задълженията й за неговото пълно хармонизиране с нея Промените във връзка с началото на процедура срещу страната ни за неизпълнение на задълженията й (infrigmant) по транспонирането на Директива 2006/112/ЕО в текстовете на ЗДДС засягат:
- прилагането на нулевата ставка при доставки, свързани с международен транспорт по воден и въздушен път;
- обхвата на освободените доставки и
- промени в данъчните документи и режима за облагане на стоки втора употреба. Измененията в съответните разпоредби на ЗДДС са, както следва:
3.1. Нулевата ставка, обект на разпоредбите на чл. 31 от закона, регламентира въпроса за прилагането на такава данъчна ставка за доставките на транспортни услуги, извършвани по воден и въздушен път. Съгласно направените промени в тази разпоредба нулева ставка ще се прилага само по отношение на плавателни средства в открито море и за въздухоплавателни средства на авиационни оператори, извършващи предимно международен рейс. Предвид ограничения кръг от ДЗЛ, чията дейност е свързана с тяхното приложение, и спецификата на въпросите, които засягат направените изменения в закона в тази връзка, подробностите по темата ще бъдат коментирани допълнително.
3.2. Отменя се т. 5 на ал. 1 на чл. 44, в резултат на което доставките на услуги за процесуално представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства, става облагаема доставка. При това по силата на ал. 2 от § 50 на ПЗР на ЗИДЗДДС за доставките на услуги по такова процесуално представителство, които са с периодично или поетапно изпълнение, се прилага данъчният режим към датата на съответното данъчно събитие, определено по реда на чл. 25, ал. 4 от закона.
3.3. Отпада изискването на т. 6 от ал. 1 на чл. 114 като задължителен реквизит на данъчните фактури да се посочва името и фамилията на съставителя на документа.
3.4. Промените от тази група, с коити се коригират несъответствия на текстове на ЗДДС с тези на директивата, засягат и реда за облагане доставките на стоки втора употреба. В тази връзка са направени съществени изменения в правилата на специалния режим за облагане маржа на цената по глава седемнадесета, прилаган от дилърите на такива стоки. С цел по-ясно дефиниране на доставките, които попадат в обхвата на този режим, от текста на чл. 143, ал. 1 е отпаднал изразът “включително внесени”, който създаваше объркване при данъчното третиране на стоки втора употреба, внесени на територията на страната от трети страни. Като стоки, обект на специалния режим за облагане, са посочени изрично стоките втора употреба по смисъла на т. 19 от § 1 на ДР от ЗДДС, произведенията на изкуството, предметите за колекции, антикварните предмети, доставени на дилърите от територията на страната или от територията на друга държава членка от:
- данъчно незадължено лице;
- друго ДЗЛ, регистрирано по ЗДДС, когато предмет на доставката е стока, освободена от облагане по реда на чл. 50, или регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, освободено от облагане според законодателството на съответната държава на основания, аналогични на тези по чл. 50;
- друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, или от нерегистрирано за целите на облагането ДЗЛ лице от друга държава членка, когато предмет на доставката са стоки, които са ДМА по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
- друг дилър, който прилага специалния ред на облагане маржа на цената.
Отменени са и разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 на чл. 147, регламентиращи реда за коригиране на ползвания от дилърите данъчен кредит за дадена календарна година, в случай че той превишава размера на начисления от тях през годината данък. Остават непроменени досегашните ал. 1 и ал. 5 на чл. 147, според които дилърите имат право да ползват данъчен кредит за придобитите или внесени стоки и услуги, които използват само за извършване на доставки по глава седемнадесета, но не и за получените или внесени от тях стоки, за които прилагат специалния ред за облагане на маржа.
Друга важна промяна при упражняването на режима е тази в разпоредбата на чл. 151, ал. 3 във връзка с данъчната основа, която следва да определят дилърите за доставки на стоки втора употреба, при които прилагат общия ред за облагане. В нея се заличава изразът “и не може да е по- ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос”. В резултат на това данъчната основа за доставки на стоки втора употреба, при които дилърът е избрал да прилага общия ред за облагане, вече не зависи от данъчната основа при придобиването на стоките. Непроменена обаче остава разпоредбата на чл. 151, ал. 4, според която “за получените или внесени от лицето стоки, при доставките на които не се прилага специалният ред за облагане на маржа”, правото на данъчен кредит на дилърите възниква и се упражнява в данъчния период, през който става изискуем данъкът за тяхната доставка. Според нас включването в обхвата на тази разпоредба на общ порядък и доставките на стоки втора употреба, внесени от трети страни (неприсъстващи в чл. 143 от закона като стоки, обект на специалния режим за облагане), както и на тези, обстоятелствата за придобиването на които съответстват за квалифицирането им като ВОП, поставя много въпросителни и се нуждае от допълнително изясняване и аргументиране.
ІІ. Промени, свързани с решения на Съда на ЕО
1. Във връзка със срока за упражняване на данъчен кредит Промените засягат текста на чл. 72, ал. 1 от закона. В неговата нова редакция броят на данъчните периоди, в който лицата могат да упражнят правото си на данъчен кредит, се увеличава от три на дванадесет данъчни периода. По този начин се постига известна равнопоставеност между онези лица - платци на данък за получени от тях доставки на стоки и услуги, облагаеми по схемата за обърнатото данъчно задължение (самоначисляване), които при определени условия и изисквания (чл. 73а) могат да упражнят правото си за приспадане на данъчния кредит и в нарушение на нормативно определения за целта преклузивен срок. В тази връзка е претърпяла промяна и разпоредбата на чл. 124, ал. 4, в която думите “в третия данъчен период” се заменят с “дванадесетия данъчен период”.
Съгласно § 49 от ПЗР на ЗИДЗДДС новоприетият дванадесетмесечен преклузивен срок по чл. 72 от закона се прилага за данъка за възстановяване за данъчните периоди след 1 януари 2010 г. Правото за приспадане на данъчен кредит, възникнало на основание на отменената разпоредба на чл. 72 от закона, което не е упражнено към 1 януари 2010 г. и за упражняването на което не е изтекъл тримесечният преклузивен срок, определен в тази разпоредба, може да се упражни в някой от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, в който е възникнало това право.
ІІІ. Промени, с които се прецизират текстове на ЗДДС, създаващи проблеми при неговото практическо приложение
1. Изменена е разпоредбата на чл. 26, ал. 7 относно размера на данъчната основа за доставки при условията на бартер. Според нея при такива доставки данъчна основа на всяка една от доставките на получаваните стоки и/или услуги е тяхната пазарна цена, определена към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем.
2. За отстраняване на практически проблеми, възникващи при дерегистрация на лицата по инициатива на органите по приходите, в чл. 76 е създадена нова ал. 3. Тя дава възможност, когато дадено лице се дерегистрира по инициатива на приходната администрация (по чл. 176), да има право при следващата си регистрация да ползва данъчен кредит за активите, придобити след тази дата, които са налични към датата на повторната му регистрация. В тази връзка в чл. 111, ал. 2 е добавена нова т. 5, която уточнава, че задължението за начисляване на данък при дерегистрация, регламентирано в ал. 1 на същия член, не се прилага при дерегистрация по чл. 176 и последваща регистрация на лицето в рамките на един и същ данъчен период. Освен това с цел преодоляване на проблеми, породени при такава дерегистрация, в чл. 125 е създадена нова ал. 10, според която, когато след нея лицето се регистрира доброволно в същия данъчен период, то да подава за този период една справка-декларация.
3. Като задължителен реквизит на протокола по чл. 117, ал. 2 е добавено и основанието, което дава право такъв да не се начисли.
4. Направени са уточнения за реда и документите, въз основа на които ще се прилага нулева данъчна ставка при доставки, внасяни у нас от въоражени сили на чужди държави по реда на чл. 172, ал. 2 от закона. За прилагането на нулева данъчна ставка към тези доставки доставчикът следва да разполага с документите, определени за целта в ППЗДДС. Това произтича от промяната в текста на ал. 4 на чл.173, в който освен това е създадена нова ал. 5. Тя регламентира, че доставките на стоки и/или услуги на стойност над 400 лв. с място на изпълнение на територията на страната, получатели на които са институции на ЕС, са облагаеми с нулева данъчна ставка. За да приложи такава ставка, доставчикът следва да разполага с документи, които удостоверяват наличието на договорни взаимоотношения със съответните европейски институции.
5. Във връзка с регистрацията на чуждестранни лица, които не са установени на територията на страната, в чл. 133 са създадени две нови алинеи 6 и 7. По правило (ал. 1 и 2 на чл. 133) чуждестранните лица, които имат у нас обект, от който извършват икономическа дейност, както и тези от тях, които нямат у нас такива обекти, но извършват облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговарят на условията за регистрация, се регистрират за целите на облагането у нас чрез акредитиран представител. В тази връзка в т. 11 от § 1 на ДР от закона е създадено второ изречение, според което: „Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.“
При това съгласно новата ал. 6, когато лице по ал. 1 и 2 е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията му се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал. 4 не се прилага. В т. 63 от § 1 на ДР от закона е дадена дефиниция на понятието „трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ“.
Новата ал. 7 на чл. 133 пък определя, че органът по приходите може да регистрира по реда на чл. 102 и лице, което отговаря на условията на ал. 1 и 2, включително, когато то е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител.
Във връзка с регистрацията на чуждестранни лица са и промените в чл. 134 и 135 от закона, като чрез промяната в израза “се прекратява” с “може да се прекрати” в текста на ал. 3 на чл. 134 се дава възможност на органите по приходите да прекратят регистрацията на чуждестранно лице, регистрирано у нас по ЗДДС, на което се налага да промени акредитирания си представител и то не посочи в законоопределения срок нов такъв. Освен това предвид промените, свързани с режимите за облагане на доставки, които влизат в сила от 1 януари 2010 г., по силата на § 54 от ПЗР на ЗИДЗДДС данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл. 133, може да подаде заявление за дерегистрация по избор по чл. 108 независимо от облагаемия си оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия, когато през същия период лицето е извършвало само доставки, за които след 31 декември 2009 г. данъкът е изискуем от получателя по доставката по чл. 82.
ІV. Промени с цел ограничаване на данъчните измами
1. В чл. 101, ал. 5 е добавено ново изречение, според което едновременно с изискването за обезпечение по чл. 176а органът по приходите изисква от задълженото лице и деклариране на електронен адрес за кореспонденция с администрацията. Промяната има за цел да ограничи възможностите за удължаване на срока за производствата на некоректните ДЗЛ във връзка с техни нарушения. Редът за деклариране на електронния адрес на лицата е регламентиран в новосъздадените ал. 6 и 7 към чл. 101 и е отразено произтичащото от това преномериране на съществуващите в него алинеи. Съгласно § 55 от ПЗР на ЗИДЗДДС лицата, които са регистрирани към 1 януари 2010 г., са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането в сила на закона, т.е. до края на март 2010 г.
2. Въвежда се задължение фискалните устройства, използвани от лицата, да осигуряват възможност за създаване на дистанционна връзка между тях и НАП. Задължението за създаване на условия за такава връзка е регламентирано в новата ал. 2 на чл. 118. Редът за нейното създаване и другите изисквания за ползването на фискалните усройства за целите на ЗДДС ще бъдат определени в наредба, издадена от министъра на финансите, която ще замени съществуващата. Съгласно § 56 от ПЗР на ЗИДЗДДС в 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите следва да приведе наредбата по чл. 118, ал. 4 в съответствие с него. В наредбата ще се определи срок, в който лицата, задължени да използват фискални устройства, следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка в съответствие с нейните изисквания. Срокът за отделните групи лица може да бъде различен, но не може да бъде по-кратък от 6 месеца и по-дълъг от две години от влизането в сила на наредбата. За неспазване на задължението за осигуряване на такава връзка са предвидени санкции. Те са определени в новата ал. 2 на чл. 185 от закона. Освен произтичащото от това разместване на досега съществуващите разпоредби са променени и размерите на санциите за различните видове нарушения при работата с фискални устройства. С новата разпоредба на чл. 185, ал. 1 е променен размерът на санкциите за неиздаване на фискален бон, като за физически лица - нетърговци, глобата за неиздаването му е от 100 до 500 лв., а за юридическите лица и ЕТ - имуществената санкция е от 500 до 2000 лв. При повторно нарушение от този вид глобата е от 200 до 100 лв., а имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв. (чл. 185, ал. 4). Санкциите, предвидени с новата ал. 2 за лицата, които нарушат реда и начина за одобряване типа на използваното фискално устройство и начина на неговата употреба, както и не изпълняват изискванията за дистанционна връзка с НАП, са от 300 до 1000 лв. за физическите лица - нетърговци, и имуществена санкция от 3000 до 10 000 за юридически лица и ЕТ. Съгласно новата ал. 5 на чл. 185 при повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв. за физическите лица - нетърговци, а имуществената санкция за юридическите лица и ЕТ - от 6000 до 20 000 лв. В тази връзка е и промяната в чл. 186, ал. 1, т. 1, в която е въведена нова буква “г”. Тя определя, че неспазването на задължението за подаване на данни по дистанционна връзка с НАП може да доведе до запечатване на съответния обект. Съгласно новото изречение в чл. 187, ал. 4: „При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.“
3. В чл.176 са направени няколко допълнения във връзка с прекратяването на данъчната регистрация на лицата на основание некоректното им поведение при получаване на съобщения, изпратени им от органите по приходите. За тази цел са определени и критериите, които дават основание поведението им да се квалифицира като некоректно.
V. Други промени По време на обсъждането на проекта за изменение и допълнение на ЗДДС бяха променени някои от предложенията за промяна и бяха включени нови изменения.
1. Чл. 58, ал. 1, т. 12 са направени промени в размера на необлагаемите стоки, внасяни в рамките на разрешения безмитен внос. За тази цел буква „а“ определя като такъв вноса на стоки на обща стойност не повече от 30 лв. На мястото на отменената през 2009 г. буква “б” на същата алинея се създава нова буква „б“, според която не подлежат на облагане малките пратки на стоки с нетърговски характер, изпратени от трета страна или територия от физическо лице на друго физическо лице в страната, без последното да е заплащало за тях, на обща стойност до левовата равностойност на 45 евро.
2. Променен е от три на два броят на данъчните периоди, в които лицата приспадат данъка за възстановяване при условията на чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона. В тази връзка съгласно ал. 3 на чл. 92, независимо от ал. 1, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките с нулева ставка. При това за целите на възстановяването, като доставки с нулева ставка се квалифицират и доставките на следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в държава - членка на ЕС: транспорт на стоки в рамките на Общността и оказвани във връзка с този транспорт спедиторски, куриерски и пощенки услуги, различни от услугите по чл. 49; транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго лице, както и услугите по оценка, експертиза и работа върху движими вещи. Съгласно § 53 от ПЗР на ЗИДЗДДС двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г. Друга промяна във връзка с възстановяването на данъка е срокът за възстановяване на данък от органите по приходите по реда и условията на т. 4 от ал. 1 на чл. 92, който е намален от 45 на 30 дни от подаването на последната справка-декларация. Променена е и формулиравката на ал. 10 от същия член за дължимостта на лихва върху неоснователно невъзстановен данък, подлежащ на възстановяване, като думите “законна лихва” са заменени с думите “с лихва по Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания”.
3. Промени в ДР на ЗДДС и ПЗР на ЗИДЗДДС, неупоменати по-горе
3.1. Във връзка с леките автомобили: в дефиницията на т. 18 относно превозните средства, които се квалифицират като “лек автомобил” по смисъла на ЗДДС, е извършена промяна, но предложението в проекта тя да се изравни с тази по Закона за движението по пътищата не е прието. Съгласно приетата дефиниция “лек автомобил” продължава да е моторно превозно средство за превоз на пътници, в който броят на местата за сядане без мястото на водача е не повече от 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо обаче се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя. Това предполага, че промяната в дефиницията ще засегне сравнително малък брой ДЗЛ. Въпреки това в разпоредбата на § 51 от ПЗР на ЗИДЗДДС е предвидено, че ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 не се прилага за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било налице и е възникнало до 31 декември 2009 г. включително, за леки автомобили, на които броят на монтираните от производителя места за сядане без мястото на водача не превишава 5. Предвидено е също, че по договори за лизинг, в които не е уговорено задължение, а само възможност за опция за прехвърляне на правото на собственост за леки автомобили по ал. 1, право на приспадане на данъчен кредит по лизинговите вноски ще възниква и след 1 януари 2010 г., при условие че до 31 декември 2009 г. включително е възникнало право на приспадане на данъчен кредит поне за една лизингова вноска. Освен това е регламентирано, че за стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5, свързани с леките автомобили по ал. 2, след 1 януари 2010 г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
3.2. Във връзка с направени авансови плащания до 31 декември 2009 г. включително: В § 50, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗДДС е определено, че, когато до 31 декември 2009 г. включително е получено авансово плащане за доставка на стока или услуга, за която с този закон е променено данъчното третиране по отношение на размера на ставката, мястото на изпълнение на доставката, приравняване на доставката на облагаема по чл. 69, ал. 2 и за която данъчното събитие възниква след тази дата, доставчикът документира доставката чрез издаване на фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното й събитие по закона. Съгласно ал. 2 от същия параграф на ПЗР на ЗИДЗДДС, когато е направено авансово плащане до 31 декември 2009 г., включително за доставка на стока или услуга, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя по реда на закона, регистрираното лице получател е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Злобина
(гост)
23.12.2009 16:26
Благодаря ,СЧЕТОВОДИТЕЛ!
Ша има кво да се чете по празниците!
Ша има кво да се чете по празниците!
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
hap
(гост)
29.12.2009 16:54
Много благодаря, СЧЕТОВОДИТЕЛ!
Сега ще си разпечатам коментарите и почвам да чета :) Благодаря!
По диагонал не видях за един срок - 31.03.2009 /извинявам се ако съм го пропуснала
"Фирмите регистрират имейли в НАП News.dir.bg - 09 Декември 2009, 11:52
Регистрираните лица по ДДС са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция до края на март 2010 г. Това става ясно от преходните и заключителни разпоредби на новия закон за ДДС. Заявяването на имейла има същите последици както посочването на данъчен адрес, алармираха счетоводители.
Това означава, че фирмитете ще се смятат за уведомени с изпращането на съобщения. Може да възникне проблем обаче, ако такива съобщения бъдат класирани като спам.
Според добавка в чл. 176, ако фирма, регистрирана по ДДС, не посочи имейл за връзка, тя ще бъде дерегистрирана.”
Ето и съответните текстове в закона:
§ 55. Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон лица са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането му в сила”
Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
Весело посрещане на новата 2010 година!
Сега ще си разпечатам коментарите и почвам да чета :) Благодаря!
По диагонал не видях за един срок - 31.03.2009 /извинявам се ако съм го пропуснала
"Фирмите регистрират имейли в НАП News.dir.bg - 09 Декември 2009, 11:52
Регистрираните лица по ДДС са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция до края на март 2010 г. Това става ясно от преходните и заключителни разпоредби на новия закон за ДДС. Заявяването на имейла има същите последици както посочването на данъчен адрес, алармираха счетоводители.
Това означава, че фирмитете ще се смятат за уведомени с изпращането на съобщения. Може да възникне проблем обаче, ако такива съобщения бъдат класирани като спам.
Според добавка в чл. 176, ако фирма, регистрирана по ДДС, не посочи имейл за връзка, тя ще бъде дерегистрирана.”
Ето и съответните текстове в закона:
§ 55. Регистрираните към датата на влизане в сила на този закон лица са длъжни да посочат електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 в тримесечен срок от влизането му в сила”
Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
Весело посрещане на новата 2010 година!
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
боса
(гост)
29.12.2009 17:11
Мдам, докараха всички до регистрация по ЗДДС, и до много неспазени процедури основания за глоби :(
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Злобина
(гост)
29.12.2009 17:51
Аз само не разбрах-точно как ще се декларира това пред НАП-за ел.адрес-в свободен текст ли ,бланка ли ще има,ръчно носене или нещо друго-не ми стана ясно!
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
илиев
(гост)
29.12.2009 21:48
На мен не ми стана много ясно за ДКЦ. Ние например сме Амбулатория за доболнична помощ ЕООД като плащаме наем към профелирана болница като се водим дъщурно дружество към болницата. Какво значи написаното относно наема които се води облагаем. Ние сме освободени от регистрация по ДДС извършваме само прегледи и лекарски консултации нямаме друга дейност. Според мен не трябва да се регистрираме по ДДС съгласно чл. 97 а. Така ли е колеги.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Злобина
(гост)
27.01.2010 15:41
Да го побутна,че да се чете!
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
veny1957
(гост)
27.01.2010 20:06
А какво значи, че
"Малки фирми, които ползват доставчик от ЕС при извършване на стопанската си дейност трябва да се регистрират по ДДС"
Коментара е , че тези които ползват услуги от ЕС трябва да се рагистрират без годишния оборот да надхвърля 50 хил. лв.А тези, които закупуват материали-в случая лечебно заведение закупува консумативи директно от представител в ЕС.Коментара е за услуги ,които са във връзка със стопанската дейност.А за материали как го тълкувате.
"Малки фирми, които ползват доставчик от ЕС при извършване на стопанската си дейност трябва да се регистрират по ДДС"
Коментара е , че тези които ползват услуги от ЕС трябва да се рагистрират без годишния оборот да надхвърля 50 хил. лв.А тези, които закупуват материали-в случая лечебно заведение закупува консумативи директно от представител в ЕС.Коментара е за услуги ,които са във връзка със стопанската дейност.А за материали как го тълкувате.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
viking_k
27.01.2010 21:09
Намирисва ми на нова програма за обхваюане на дневниците по ДДС
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Сашко
28.01.2010 11:34
veny1957 - означава че вестника е имал празно място и е трябвало да се запълни с нещо.
Нещото е какво е чул-недочул журналист, който нищо не разбира от ДДС.
За материалите прочети ЗДДС.
Нещото е какво е чул-недочул журналист, който нищо не разбира от ДДС.
За материалите прочети ЗДДС.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Злобина
(гост)
28.01.2010 17:06
Саше!Не знам кога Лиляна Панева-данъчен консултант стана вестник!
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
mavigi
29.01.2010 09:01
Viking_k - Направо сте познали!!!!
Вчера имам писъмце от Бонев софт, че има направа промяна в счетоводната ни програма Ажур във връзка с промените в ЗДДС, която ще ни струва 900 лева! Сигурно и за другите програми ще има солени плащания!
Действително се налага прецизиране в закона, но според мен е възможно и да не се предизвиква промяна във формата на декларацията и дневниците. Това ще струва на бизнеса поне 10 милиона лева за корекции в софтуера.
Ако някой има наблюдения сериозни ли са промените и дали е възможно да се ползва стария софтуер чрез някакви прекодиращи външни програми - нека пише.
Все още няма програмата на НАП. Дано тя да има и тестващ модул, освен възможността за попълване на дневниците.
Вчера имам писъмце от Бонев софт, че има направа промяна в счетоводната ни програма Ажур във връзка с промените в ЗДДС, която ще ни струва 900 лева! Сигурно и за другите програми ще има солени плащания!
Действително се налага прецизиране в закона, но според мен е възможно и да не се предизвиква промяна във формата на декларацията и дневниците. Това ще струва на бизнеса поне 10 милиона лева за корекции в софтуера.
Ако някой има наблюдения сериозни ли са промените и дали е възможно да се ползва стария софтуер чрез някакви прекодиращи външни програми - нека пише.
Все още няма програмата на НАП. Дано тя да има и тестващ модул, освен възможността за попълване на дневниците.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
pantafil
(гост)
31.01.2010 09:27
Бонев да го духа! Ей ся пращам по старата програмка на НАП едно празно ДДСенце и
ще чакам протокол. Ако не го приемат тегля.
ще чакам протокол. Ако не го приемат тегля.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Злобина
(гост)
31.01.2010 17:27
Давай!Тя новата версия вече излезе!
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
ysapal
04.02.2010 15:21
как да тълкувам следния текст от ЗДДС:
§ 49. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 1 януари 2010 г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.
1. че може да бъде включена ф-ра покупка от период м.10.2009 в дневник покупки до 12 месеца и да се ползва данъчен кредит;
2. че ако сме излязли на възстановяване на ДДС м. 10.2009 може да го прихващаме не три, а 12 месеца
3. и двете
Думите "Правото на приспадане на данъчен кредит" говорят, че може да се прихваща ДДС за възстановяване от м.10.2009 в следващите 12 месеца : от м. 11.2009 до м. 10.2010 г. Така ли е?
§ 49. Правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 1 януари 2010 г., което не е упражнено към датата на влизане в сила на този закон и за упражняването на което не са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право, може да се упражни в някои от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право.
1. че може да бъде включена ф-ра покупка от период м.10.2009 в дневник покупки до 12 месеца и да се ползва данъчен кредит;
2. че ако сме излязли на възстановяване на ДДС м. 10.2009 може да го прихващаме не три, а 12 месеца
3. и двете
Думите "Правото на приспадане на данъчен кредит" говорят, че може да се прихваща ДДС за възстановяване от м.10.2009 в следващите 12 месеца : от м. 11.2009 до м. 10.2010 г. Така ли е?
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
maeva
(гост)
12.02.2010 15:09
Моля някой ако може да отговори на yasapa защото и ние тука в офиса сме пред същата дилема и нещо не сме на едно мнение!
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
MarPan
12.02.2010 15:12
Аз съм за № 1.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Ани
(гост)
12.02.2010 15:13
е и аз това питам от един час и няма кой да ми отговори....
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
niki67
12.02.2010 15:13
Вярна е т.1.
Колкото до процедурите за приспадане, те са уредени точно в закона и за тях няма предвидени такива преходни правила. Само се намаляват периодите от 3 на 2, след този, в който е възникнал данък за възстановяване.
Така че т.2 и съответно т.3 не са верни.
§ 53. Двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г.
Колкото до процедурите за приспадане, те са уредени точно в закона и за тях няма предвидени такива преходни правила. Само се намаляват периодите от 3 на 2, след този, в който е възникнал данък за възстановяване.
Така че т.2 и съответно т.3 не са верни.
§ 53. Двумесечният срок по чл. 92 се прилага за данък за възстановяване, отнасящ се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
pr@dla
12.02.2010 15:14
Аз пък съм за 2 и мисля, че текста въобще не касае 1
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
MarPan
12.02.2010 15:15
Ани(гост) ако си от темата за ДДС-то за възстановяване от октомври пак неправилно тълкуваш нещата или неправилно описваш ситуацията.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
gera_r
12.02.2010 15:15
Няма начин да е 2 :)
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Gecata
12.02.2010 15:17
е и аз това питам от един час и няма кой да ми отговори....
Ани, §53 прочете ли? Като гледам не си. Да ти го копирам тук или сама ще си го намериш?
Ани, §53 прочете ли? Като гледам не си. Да ти го копирам тук или сама ще си го намериш?
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
111
(гост)
12.02.2010 15:19
т.1
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
Abby12
12.02.2010 15:21
т. 1 твърдо.
ПДК се упражнява като се включи съответната ф-ра в дневниците и в СД (това го пише в ЗДДС). Неупражнено право значи, че не си включил съответната ф-ра в дневниците и в СД.
ПДК се упражнява като се включи съответната ф-ра в дневниците и в СД (това го пише в ЗДДС). Неупражнено право значи, че не си включил съответната ф-ра в дневниците и в СД.
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
xxx
(гост)
14.02.2010 17:32
това занчи ли,че фактура от септемви 2009 може да се включи в дневниците за покупки до месец септември 2010?
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
ани
(гост)
14.02.2010 19:48
От м.09. не може, защото тримесечният период за тази фактура е изтекъл.
Виж пар. 49
Виж пар. 49
za triene reklamna
competitor
(гост)
18.02.2010 14:20
Изтриване на теми
Тема се изтрива по предложение на участниците в нея или когато:
* е насочена пряко срещу личността на някой от посетителите на сайта и нарушава човешките му права
* уронва доброто име на фирма или друг вид организация
* е с рекламно съдържание
Тема се изтрива по предложение на участниците в нея или когато:
* е насочена пряко срещу личността на някой от посетителите на сайта и нарушава човешките му права
* уронва доброто име на фирма или друг вид организация
* е с рекламно съдържание
RE: ПРОМЕНИТЕ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 1 ЯНУАРИ 2010 г.
MariyaP
18.02.2010 14:25
competitor (гост),
Каква реклама, на ЗДДС?
Каква реклама, на ЗДДС?
реклама
ODIT.info > Дискусия > ЗДДС
Моят ODIT.info
ПОСЛЕДНИ ТЕМИ
RE: Обезщетение по чл 222, ал2 от КТ
RE: Обезщетение по чл 222, ал2 от КТ
RE: Обезщетение по чл 222, ал2 от КТ
RE: Обезщетение по чл 222, ал2 от КТ
RE: Обезщетение по чл 222, ал2 от КТ
RE: Обезщетение по чл 222, ал2 от КТ
RE: Обезщетение по чл 222, ал2 от КТ
RE: Обезщетение по чл 222, ал2 от КТ
.
Креато ООД