Кой оборот се включва при определяне на задължителния оборот за регистрация по ддс т.е. 50000 лв., приходите от върнати заеми, приходите от лихви, неустойки, такси за съхранение и продажба на заложени вещи? Благодаря..

там по един чл. 96 май се гледаше

Моля ви по точно, ако ви е възможно.. много ми е спешно.. и искам да съм сигурна кой точно оборот се включва..

Съвсем прясно:

Указание № 04-19-744/22.12.09 относно: данъчно третиране по ЗДДС на заложени вещи в заложни къщи и регистриране и отчитане на продажбите по реда на Наредба Н-18

Относно: Данъчно третиране по ЗДДС на предоставяне по занятие на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи и продажба на заложена вещ от заложни къщи и регистриране на продажбите по реда на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Във връзка с многобройни запитвания от заложни къщи за данъчно третиране по ЗДДС на предоставяне по занятие на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи и продажба на заложена вещ от заложни къщи и регистриране на продажбите по реда на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл. 10, ал.1, т.10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

1. Относно данъчното третиране по ЗДДС на доставките, извършвани от заложните къщи

1.1. Нормативна уредба съгласно Наредбата за дейността на заложните къщи

Законът за задълженията и договорите /ЗЗД/ урежда залогът върху вещи в чл.чл. 149-161 като вид обезпечение на вземане. Съгласно чл. 159, ал.1 от ЗЗД кредиторът има право да се удовлетвори предпочтително от цената на заложената вещ чрез принудително изпълнение върху нея.

С Наредба за дейността на заложните къщи /Наредбата/, в сила от 27.02.2009 г./Обн. ДВ. бр.16 от 27 Февруари 2009г./ се определят условията и редът за предоставяне по занятие на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, и изискванията към лицата, които ги контролират.

Съгласно чл. 3 от Наредбата заложната къща е лице, което по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи Заложната къща не може да извършва по занятие други търговски сделки, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността й. Съгласно чл. 14, заложната къща сключва със заемателя договор, с който му предоставя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а заемателят се задължава да върне заетата парична сума и да плати уговорените лихви и такси. Договорът между заложната къща и заемателя се сключва във формата на заложен билет. Съгласно чл.чл. 22- 24, ако задължението за връщане на заетата сума не бъде изпълнено в уговорения срок, заложната къща задържа заложената вещ за период 7 работни дни след настъпването на този срок. След изтичането на този срок заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната й цена е под 5000 лв., и да се удовлетвори предпочтително от цената й. Заложната къща не може да придобива собственост върху вещи, подлежащи на продажба по този ред. Правото на собственост върху заложената вещ преминава върху купувача от момента на продажбата. Съгласно чл. 27 с осъществяването на продажбата на заложената вещ се погасяват всички обезпечени с нея парични задължения на заемателя към заложната къща, дори ако общият им размер е по-голям от получената цена. Ако получената за вещта цена е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение и направените разходи за продажбата, заложната къща уведомява заемателя и в срок до 30 дни изплаща разликата на притежателя на заложния билет.

1.2. Данъчно третиране по ЗДДС на продажбата на заложената вещ

Видно от цитираните нормативни текстове, заложният кредитор - заложната къща не става собственик на заложената вещ. Заложната къща извършва продажбата от чуждо име за чужда сметка. При продажбата на заложената вещ от името и за сметка на залогодателя за заложните къщи не възниква задължение за начисляване на ДДС.

Обичайно получателите на парични заеми от заложните къщи, залогодатели по смисъла на Наредбата, са физически лица. Това е намерило отражение и в Наредбата - чл. 10 на същата, където залогодателите са идентифицирани с имена и ЕГН/ЛНЧ. Тези лица обикновено са данъчно незадължени лица. Същите, чрез залагане и последваща продажба от тяхно име на личните им, обичайно употребявани вещи, не осъществяват независима икономическа дейност по чл. 3 от ЗДДС. Продажбите на заложените вещи, извършвани от името на данъчно незадължените лица и за тяхна сметка са извън обхвата на ДДС и за тях ДДС не следва да се начислява.

В случай, че по изключение залогодател е данъчно задължено лице - физическо или юридическо, регистрирано по ЗДДС, за продажбата на заложената вещ от заложната къща залогодателят следва да издаде данъчен документ с начислен ДДС, като данните за купувача следва да получи от заложната къща, от задължително водения от същата регистър за извършените продажби по чл. 11 от Наредбата.

Ако залогодател е данъчно задължено лице нерегистрирано по ЗДДС, продажбата на заложената вещ формира за него облагаем оборот за регистрация по ЗДДС и следва да се документира с фактура.

Заложната къща има право на предпочтително удовлетворение от продажната цена на заложената вещ за дължимите и от залогодателя главница, лихви и такси. След извършване на продажбата се извършва прихващане между непогасените до момента на продажбата задължения на залогодателя към заложната къща срещу вземанията на същия за продажната цена на вещта. Това прихващане няма отношение към датата на възникване на данъчното събитие на доставката на финансовата услуга по предоставянето на заема, което възниква съгласно изложеното в т.1.3.2. на настоящото становище.

Когато при осъществяването на продажбата на заложената вещ получената за вещта цена е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение и направените разходи за продажбата, заложната къща следва на основание чл. 27, ал.2 от Наредбата да уведоми заемателя и в срок до 30 дни да изплати разликата на притежателя на заложния билет. В тези случаи за документалното оформяне на изплатената сума от страна на заложната къща следва да бъде издаден разходен касов ордер или друг аналогичен на него документ, от който да е видно изплащането на сумата на заемателя.

1.3. Данъчно третиране по ЗДДС на получаваните от заложните къщи лихви и такси

1.3.1. Характер на доставките

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС отпускането на кредит срещу насрещна престация лихва е освободена доставка. Отпускането на кредит, обезпечен със залог, срещу лихва, попада в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС и представляват освободена доставка.

Последователното тълкуване на приходната администрация е на едно по-широко съдържание на понятието "лихва", като за "лихва" се счита освен уговореният лихвен процент, така и всички такси за управление и администриране на кредит/заема, комисионните възнаграждения и други подобни. Такъв характер има и еднократната такса, дължима при отпускане на заема.

Таксите за съхранение на заложените вещи представляват облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС.

1.3.2. Данъчно събитие и изискуемост на данъка

Данъчното събитие при отпускане на заема възниква по силата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС на датата, на която услугата е извършена. Услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти /чл.12, ал. 1 от ППЗДДС/.

1.3.3. Данъчна основа

Данъчната основа на доставката /отпускането на заем. обезпечен със залог/ е насрещната престация на получателя - размерът на лихвата.

Данъчната основа на таксата за съхранението на заложените вещи е уговореното между страните за тази услуга възнаграждение.

1.3.4. Право на приспадане на данъчен кредит

В случай, че заложните къщи извършват само освободени доставки, за получените стоки и услуги същите нямат право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 71, ал.1,т.1 от ЗДДС.

В случай, че извършват освен освободените и облагаеми доставки - например услуги по съхранение на вещите, за заложните къщи е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит за получените стоки и услуги, предназначени както за облагаемите, така и за освободените доставки, съгласно чл. 73 от ЗДДС.

1.3.5. Облагаем оборот

С разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се въвежда задължение за регистрация за целите на закона за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемия оборот за задължителна регистрация включва:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето.

Предвид характера на дейността на заложните къщи - доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС, и забраната в чл.З, ал.2 от Наредбата да извършват по занятие други търговски сделки, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяването на дейността им, следва да се приеме, че тези услуги са основна дейност на заложните къщи, поради което формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.

Следва да се има предвид, че продажбите на заложените вещи не формират облагаем оборот на заложната къща.

1.3.6. Документиране на доставките

Доставките на финансовите услуги и другите услуги, свързани с дейността на заложните къщи се документират по реда на чл. 113 от ЗДДС с издаване на фактура за всяка извършена доставка. Следва да се има предвид, че когато получател по доставката е данъчно незадължено физическо лице, фактура може и да не се издава /чл.ПЗ, ал.З от зддс/.

2.Регистриране на продажбите на заложените вещи от заложните къщи по реда на Наредба Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106/2006г., изм. бр.7/2007г., изм. бр.79/2007г., изм. бр.77/2009г.) регулира обществените отношения в България, свързани с използването на фискалните устройства (ФУ) от 2006 г.

Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

Наредба № Н-18/2006г., издадена на основание чл.118 от ЗДДС, регламентира прилагането на този член, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с НАП и за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки.

Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи след изтичането на срока по чл. 22, ал. 1 от същата наредба заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната й цена е под 5000 лв., и да се удовлетвори предпочтително от цената й.

В съответствие със спесификата на дейността на заложните къщи при извършване на продажба на заложената вещ на купувача следва да се издаде документ за платената сума -фискална касова бележка при спазване реда и начина, определени в чл.29 от Наредба № Н-18/2006г. Съгласно чл.29, ал.З от Наредба № Н-18/2006г. в случаите по чл.29, ал. 1, т. 2 ФУ се програмира така, че продажбите на залогодателя /по смисъла на Наредбата - доверителя/ да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. Тъй като при заложните къщи залогодатели са произволен брой лица, програмиране на името на всяко лице е практически много трудно изпълнимо. Едно решение на този проблем е департаментът, в който се натрупват сумите от продажби на заложени вещи да бъде програмиран с обобщено наименование, например "ЗАЛОЖЕНА ВЕЩ". В този департамент да се регистрират всички продажби, извършени по реда на чл.23, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Обвързването на документа от ФУ с продажбата на конкретна вещ може да бъде постигнато като в регистъра по чл.23, ал.1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, освен посочените в чл.23, ал.2 от цитираната наредба информация се добави индивидуалния номер на ФУ, както и номера, датата и часа на издаване на фискалната касова бележка.

Доставките на финансовите услуги и другите услуги, свързани с дейността на заложните къщи цитирани в настоящето писмо се документират по реда на чл. 118 от ЗДДС с издаване на фискална касова бележка за всяка извършена доставка. Съгласно чл.27 от Наредба № Н-18/2006г. регистрирането на доставките по данъчна група "А" или "Б" е в зависимост от характера на доставката, дефиниран в т. 1.3.1 на настоящето писмо.

По въпроса, свързан с книгата за дневните финансови отчети и изискването за попълването им при извършване на операции "служебно изведени" и "служебно въведени" суми, нашето становище е, че разпоредбата на чл.ЗЗ от Наредба № Н-18/2006г. е достатъчно ясна и лесно приложима. В подкрепа на това се налага уточнението, че всички ФУ, одобрени след 1.01.2007 г. имат заложена и изпитана функционална възможност за автоматично извършване на операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

а това как указание..........

Относно: прилагане на разпоредбите на чл. 46 от ЗДДС.
I. Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-50/07.04.2009 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
ЕТ "………….." възнамерява да извършва дейност като заложна
къща.
II. Поставените въпроси по същество са свързани със следното:
Може ли да се счита, че залогът на вещи срещу определена сума представлява финансова услуга по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС?
Какъв е данъчния режим - освободена или облагаема доставка е получената такса за съхранение на заложената вещ от заложната къща?
Има ли ограничения в размера на таксата за съхранение на заложената вещ, каквото съществува при размера на лихвата при отпускане на заем?
Може ли заложната къща да закупи и отдаде под наем земеделска земя?
Ш. Нормативна уредба:
чл. 26, ал. 2 от ЗДЦС
чл. 46, ал.1, т.1 от ЗДДС чл. 128 от ЗДДС
чл. 12, ал.1 от ЗДДС
IV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразяваме следното становище:
С Наредба за дейността на заложните къщи (обн. ДВ бр. 16 от 27.02.2009г.), в сила от 27.02.2009 г., приета на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Валутния закон, са определени условията и редът за предоставяне по занятие на заеми, обезпечени със залог, изискванията към заложните къщи и към дейността им, както и особени правила за сключваните от тях сделки.
Съгласно чл. З от наредбата, заложна къща е лице, което по занятие предоставя парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи. Отношенията между
заложна къща изаемателя се уреждат с договор, във формата на заложен билет, по образец съгласно приложение № 4 от наредбата. Със сключването на договора, заложната къща се задължава да предостави на заемателя паричен заем, обезпечен със залог върху движима вещ, а заемателят от своя страна да върне заетата парична сума и да плати уговорените лихви и такси.
Залогът върху вещ при предоставяне на паричен кредит служи за обезпечаване на кредита. Той няма характер на насрещна престация /лихва/ за договарянето, отпускането и управлението на кредит, поради което не се счита за финансова услуга по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Учредяването на залог не е доставка по смисъла на ЗДДС, тъй като същият само обезпечава освободената финансова услуга (заема), а сам по себе си залога нито е прехвърляне на собственост върху стока, нито е услуга.
По смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация /лихва/ от лицето, което го отпуска.
Следователно лихвата, която заложната къща получава от получателя по доставката, като възнаграждение за извършените му финансови услуги от заложната къща по договаряне, отпускане и управление на кредит, попада в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и следва да се разглежда като освободена доставка.
Доставката във връзка с такса за съхранение за заложената вещ от заложната къща не попада в обхвата на освободени доставки по чл. 46 от ЗДДС. За същата е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и доставката е облагаема.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Може ли един въпрос! Ако заложната къща не е регистрирана по ДДС, как се отчитат ежедневно лихвите и таксите, къде се отбелязват - касовия апарат?

къде се отбелязват - касовия апарат?


Ааааа. и на листче става -)

моля за помощ за прав път ми се налага да водя заложна къща ,как се отчитат дирекно закупените стоки/злато/ които после се продават.Имам предвид ако личето ги продаде на заложната къща а не да ги залага?
Предварително благодаря

^{Отговор на lili(18.01.2011 21:45):
lili каза:
Може ли един въпрос! Ако заложната къща не е регистрирана по ДДС, как се отчитат ежедневно лихвите и таксите, къде се отбелязват - касовия апарат?}