Трябва да изплатим комисионна на фирма от Европейски сьюз, регистрирана по ДДС с ДДС валиден номер в издадения инвойс кьм нас. Фирмата ни е намерила клиент и сме извьршили доставка на клиента в Бьлгария. Смятам че трябва да си самоначислим ДДС с протокол по чл.117, но малко се стреснах с прочетена тема тук вьв врьзка сьс СИДДО и удостоверение от дан,администрация на фирмата получаваща комисионната. С новите изменения на ЗДДС, ако правилно сьм разбрала, за доставките на услуги от ДЗЛ от Европ.сьюз- място на сделката в нашия случай би трябвало да е Бьлгария и ние да начислим ДДС. Какво пропускам в цялата ситуация или това е достатьчно ?

Още нещо - по ЗКПО ще удьржим 10% д-к при източника по чл.195 , ал.5 от сьщия. Трябва ли предварително да искам от доставчика декларация за липса на обект на територията на Бьлгария от който извьршва тази дейност или можем директно да удьржим 10% и да ги внесем по с-ка на НАП?

Е най после свьрши ДДС-то, няма ли някой по-свободен да се включи по вьпроса? Явно всички са много заети с годишно приключване и нови закони.

С риск да стана досадна - в темата за Швейцария, не срещнах категоричен отговор, дали мога да не удьржа данька при източника при предоставяне на необходимите документи от доставчика. Изчетох ЗКПО и не сьм още убедена, че мога да направя това.

От тази година има един чл.202 а в ЗКПО, който е обьркващ

Дайте нещо, дори и шега и закачка, ако не Ви се чете

Чл. 202а се отнася за получател на дохода, на който му Е удържат данък при източника, но той иска да му се преизчисли и да му се възстанови разликата над това, което би платил, ако му бъдат приспаднати разходите във връзка с тези приходи, защото той изобщо не би платил никакъв данък (или би платил по-нисък данък от нашия данък при източника) в своята държава за тези доходи. При това този член се отнася само за получатели, с които има СИДДО, в която са предвидени а) обмен на информация и б) сътрудничество при събирането на данъци, но тази спогодба не е приложена (платен е данък при източника).
Ако приложите СИДДО (ако отговаряте на условията в темата за Швейцария) този член няма отношение.

Значи, удьржам си му даньк при източника, защото е чуждестранно юрид.лице от Великобритания и толкова. Нямам предоставени документи от чуждестранния доставчик, изискващи се по прилагане на СИДДО.

Говорете с доставчика, обяснете, че ще му удържите, ако не представи. Не е толкова слажно да ви представи, по-сложно ще е да си изкара удостоверение, че е платил тук, за да си приспада там после.

Чл. 195. (1) Доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

(5) Авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника.

Каква връзка има горната алинея с твоя случай?
Та дори и алинеите от чл. 12-ти?

Погледни това писмо,макар че е малко старичко и прецени дали попадаш в чл.12 от ЗКПО за удържане на д-к при източника.




ПИСМО ИЗХ. № 26-МФ-603 ОТ 14.12.2004 Г. НА МФ ОТНОСНО: ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО, ИЗПЛАТЕНО НА ПОСРЕДНИК - ЧУЖДЕСТРАННО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ, ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛ - МЕСТНО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

Към Ваше писмо до Главна данъчна дирекция Вие прилагате проект на договор, наименован Договор за посредничество", като се интересувате при така конструирания договор дали възнагражденията, дължими на посредника - чуждестранно юридическо лице подлежат на облагане с еднократен данък при източника по смисъла на чл. 34. ал. 4 от ЗКПО.
Във връзка с горното следва да имате предвид, че задълженията на данъчната администрация са изчерпателно изброени в Данъчния процесуален кодекс и по-специално в разпоредбата на чл. 231. Сред тези задължения не е предвидено задължението за консултиране на данъкоплатците как да проектират своите договори с оглед постигане на един или друг данъчен ефект. Задължението на Главния данъчен директор да "разяснява данъчното законодателство" не следва да се възприема откъснато от основните функции на данъчната администрация, а именно да определя и събира данъчните задължения, поради което всякакви становища на Главна данъчна дирекция се отнасят до конкретни, а не проектирани взаимоотношения, с оглед правилното определяне на дължимите данъци в резултат на тези конкретни фактически и правни отношения.
С оглед горното изразявам следното принципно становище относно данъчното облагане на възнаграждението, изплатено на посредник - чуждестранно юридическо лице, от възложител - местно юридическо лице:
Съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗКПО, когато местно юридическо лице начислява някой от доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, при начисляване на доходите платецът удържа данък, който е окончателен. Въпросът в конкретния случай е представлява ли възнаграждението на посредника възнаграждение за технически услуги и съответно доход, върху който се удържа данък при източника на цитираните основания.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" означава плащания с източник Република България за всякакви услуги от консултантско и техническо естество, включително поддръжка и инсталиране, както и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице, освен ако извършителят на услугата не е служител на лицето, плащащо възнаграждението, или услугата е извършена чрез място на стопанска дейност.
От своя страна понятието "търговски посредник" е дефинирано в чл. 49, ал. 1 от ТЗ: "Посредник е търговецът, които по занятие посредничи за сключване на сделки." Налага се изводът, че търговският посредник съдейства за сключването на сделки чрез осъществяване на фактически действия. Следователно предметът на договора за посредничество е свързване на страни с оглед сключване на сделка по предварително зададени изисквания на възложителя. В практиката посредникът обикновено е търговец, специализиран на определен пазар и именно с оглед тази му квалификация възложителят прибягва до неговите услуги. В този смисъл задълженията на посредника в същинския договор за посредничество се изчерпват до свързване на страните, съпътствано от необходимите технически действия, за да се осъществи това свързване. Тези задължения не могат да се разглеждат като консултантски или технически услуги, нито като изготвяне и предоставяне на продукт "маркетингово проучване". Възнаграждението, което се дължи на посредника, се уговаря за свързване на страните, най-често като процент от всяка сключена сделка.
Следователно възнаграждение, изплатено от местно юридическо лице на посредник - чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност на територията на България или определена база, по същински договор за посредничество, не представлява възнаграждение за технически услуги и не се облага с данък при източника по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО.

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Следва обаче да се има предвид, че в гражданския оборот може да се договори посредникът да изпълнява и допълнителни функции, като: проучване на пазара и предоставяне на информация, консултиране на едната или двете страни по условията на сделката. В тези случаи не би бил налице същински договор за посредничество, а един ненаименуван договор по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите. При данъчното третиране на изплатените по такива договори възнаграждения следва да се изхожда от действителната воля на страните, от основанието (причината) на договора и неговия предмет. В тези случаи наред с посредниченето, ако се предоставят посочените услуги по проучване па пазара (маркетинг) и консултиране, последните ще попаднат в обхвата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО и съответно върху изплатеното възнаграждение ще се дължи данък при източника на основание чл. 34, ал. 4 от ЗКПО.
Съгласно чл. 47 от ЗКПО данъкът по чл. 34 е в размер 15 на сто. Според разпоредбата на чл. 50 от същия закон данъкът върху доходите от възнаграждения за технически услуги се удържа и внася от данъчнозадължените по ЗКПО лица, които начисляват и изплащат тези доходи. Срокът за внасяне на данъка е определен с чл. 55, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба платците на еднократните данъци при източника по чл. 34, ал. 4 са длъжни да удържат дължимите данъци и да ги внасят в бюджета в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването.
Дължимият данък се внася в териториалната данъчна дирекция по място на данъчната регистрация на платеца на дохода.
В случай че чуждестранното лице е местно на държава, с която нашата страна има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), в която е уговорен по-благоприятен данъчен режим и лицето иска да се ползва от него, то подава искане по реда на чл. 116а -11би от Данъчния процесуален кодекс.

Доста добре ми звучи. Наистина услугата е чисто посредническа. Вьпросното чуждестранно лице просто намира клиенти на фирмата ни, а мястото на дейността ни е в Бьлгария.

Това писмо е не само старичко, но и опасничко

продължение, хаха

намира клиенти и ни свьрзва с тях

Самото тълкуване на "технически услуги" е противоречиво - хем извършва технически действия, хем не извършва "технически услуги". В дефиницията на "възнаграждения за технически услуги" е даден само като възможен пример извършване на маркетингови проучвания, а не са изчерпателно избрени техническите услуги. Въпрос на преценка е, но принципът е, че всички услуги са консултантски и технически, освен ако се докаже обратното. Какво е посредничеството ако не "технически действия във връзка с КОНСУЛТИРАНЕ на продавача на кого да продаде стоката си.

Най-безопасният начин е да не им удържите данък, само ако са ви представили необходимите документи.

Ха-ха - голям си манипулатор, тькмо мислех че нещата са изяснени и отново сме по рьба. Трябва явно да преценя и да обсьдим с доставчика по-конкретно нещата.