Колеги, моля ВИ за мнение! Българска фирма "А" продава на италианска фирма, регистрирана по ДДС материал на 30.04.2010г. Италианците със свой транспорт го предоставят на друга българска фирма да им изработи на ишлеме изделия, които те ще си транспортират до Италия. Фирма "А" издадохме фактура на италианците и не начислихме ДДС. От тях имаме писмено потвърждение, че са получили стоката в България. Правилно ли постъпихме и какви други доказателства трябва да имаме за да докажем, че сделката за нас е ВОД? VIES декларацията ще я подадем през м.април.

Ето въпрос за Евгени Рангелов, а не онова с лихвите.

Казусът ми идва сложен, моето мнение е, че няма ВОД, понеже стоките не са напуснали България във вида в който са тръгнали. Вярно, че собствеността им си остава на италианската фирма докато се работят на ишлеме.
Може би има значение и как се използва този материал - ако примерно са платки, които се вграждат в изделие - те напускат България като част от друго изделие, но са непроменени пак може да се приеме за изпълнен чл.7 ал.1

съобразете се с изискванията на чл. 45 и 46 от ППЗДДС

Колеги, никой ли няма такъв случай?

Налице е ВОД, според мен. Incoterms EXW с подписано писмо за потвърждение за получената стока или продукция.

Има-няма,що отговори искаш като не ги четеш?Ако не признаваш мненията до тук и нормите на правилника, чети тогава чл. 53 от закона.

^{Отговор на гост(13.05.2010 13:26):
гост каза:
Колеги, никой ли няма такъв случай?}

няма ВОД, доставката е облагаема с 20%

няма ВОД, доставката е облагаема с 20%
надявам се основанието за това твърдение не е "Имала съм такъв случай"?

Без да съм имала такъв случай, ще се опитам да отговоря. Ако оставите така нещата, само с потвърждението, че стоките са получени на територията на БГ, няма ВОД и трябва да начислите данък. Но ако се снабдите с транспортен документ от италианците, че стоките, след преработката, са пристигнали в Италия, тогава ще имате ВОД и няма ддс. Не знам за какъв производствен процес стъава въпрос, но имате някакво време, в което да се снабдите с необходимите документи. За справка - членовете от ППЗДД, посочени от колегата прост"гост".

Сашко правилно е описал същността на проблема (макар, че не съм съгласна с това, което е писал за платките). Потреблението на стоката е в страната и в този смисъл е облагаема като доставка в страната, независимо къде ходи след преработката. След преработка излиза от България друга стока, предмет на друга доставка.

А относно практиката, да имала съм, но преди 1.01.2007. Тогава си беше 100% облагаема доставка, освен ако не прекараш стоката през безмитна зона.

Потреблението на стоката е в страната
е, с подобно основание изобщо не мога да се съглася аз....кое потребление? в коя страна?
като крайния продукт отива в италия
за преди 2007-ма също резерви имам, но няма отношение към случая
лично за мен е налице вод и приложима е нулевата ставка, при положение че рано или късно стоките, в преработен или не вид, заминават за италия

Прост (гост), точно от теб не очаквах. Искаш да ми кажеш, че като продавам вилици в Германия доставчикът ми на стомана и неговите доставчици на руда, скрап и въглерод също имат ВОД? Така немците ще се изметнат да пишат потвърждения :))

Аби, ако произвеждаш вилици на ишлеме на доставчиците на скрап - ще имат ВОД. Ама ти не ги произвеждаш на ишлеме, а си купуваш желязото, то си е твое, изнасяш готов продукт, а не услуга по направа на вилици........

доставчикът ми на стомана
твоят доставчик, не доставчик на немците, получатели на вилиците....

Abby12, Българска фирма "А" продава на италианска фирма, регистрирана по ДДС материал на 30.04.2010г...които те ще си транспортират до Италия

ВОД си е това...и все пак
да напомня /както прост/гост/ чл.45 и 46 от ППЗДДС:))

Лиляна Панева
Публикувано в Сиела Счетоводство

Към 12.06.2008 г.




Въпрос:

Нашата фирма продава лагери на фирма от Швеция. Платец на фактурата е шведската фирма, а получател на стоката е фирма от България. Фактурата се издава към шведската фирма, а стоката се доставя на фирмата в България директно. Въпросът ми е трябва ли във фактурата към шведската фирма да бъде начислен ДДС?


Отговор:

Предвид това, че данъчният статут по ДДС на лицата, участващи в доставките при търговията на територията на ЕС, е от особено значение за режима на облагането им, в отговора си приемаме, че и трите фирми, участнички в доставките са регистрирани по ДДС в държавите, където са установени, т.е. двете български фирми в България, а шведската фирма в Швеция или в друга държава членка Общността. В запитването ви липсва информация и за това дали шведската фирма предоставя лагерите на българската безвъзмездно или срещу заплащане. Приемаме, че е срещу заплащане и то ще й бъде фактурирано от шведската фирма.
При тези условия фактологичните обстоятелства, които се оформят от данните в запитването ви, доставката на лагерите не е вътреобщностна доставка (ВОД). Това произтича от факта, че те не се транспортират от територията на една държава членка до територията на друга държава членка на Общността, което е едно от изискванията за квалификацията на доставката им като ВОД (чл. 7, ал. 1 от ЗДДС). В случаите, при които стоката, обект на доставката се изпращат или превозва от доставчика, получателя й или от трето лице, място за изпълнение на доставка се определя по реда на чл. 17, ал. 2 от Закона и е мястото, където се намира стоката към момента, в който тя се изпраща или започва превозът й, т.е. в случая това място е България.

Случаят е особен и не се вписва изцяло в никоя от действащите разпоредби на действащото ни данъчно законодателство по ЗДДС, но според нас при посочените обстоятелства във фактурата, която се издава на шведската фирма следва да се начисли ДДС. Това произтича от факта, че доставяната й стока ще се потребява на територията на България.

За нея самата това е доставка извън територията на страната, където е регистрирана по ДДС, поради което тя, от своя страна, няма да начисли ДДС във фактурата, която издава на българската фирма - получател на лагерите. Формално погледнато от принципите и философията на ДДС като вид косвен данък той би следвало да обложи получателят на доставката - българската фирма, за която са предназначени лагерите, а тя, от своя страна, да има или да няма право да си приспадне заплатения данък в зависимост от това дали ще извършва с лагерите доставки, които й дават право на данъчен кредит, т.е. дали ще извършва облагаеми или необлагаеми доставки. На практика това би се получило, ако се приложи двойно обърнато данъчно задължение, при което българската фирма - доставчик на лагерите не начислява данък във фактурата, която издава на шведската фирма, а тя си го самоначислява с протокол, отразява го в дневника за продажбите си и в справката си декларация за същия данъчен период и си го приспада в същия период като го отразява в дневника с за покупките и в справката си декларация, т.е. резултатът за нея е нулев. По същия начин във фактурата, която издава на българския получател на лагерите тя не няма да начисли данък, а той от своя страна ще си го самоначисли с протокол и ще го отрази в дневника си за продажбите, покупките и в справката си декларация. Само че, за да се приложи този порядък, следва да е налице ВОД, т.е. лагерите да се транспортират до Швеция и да се връщат в България, което би било безсмислено и в случая липсва.

http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135589994

гост (гост) | Дата: 13.05.2010 09:38
от страницата на нап - указанието за работата върху движимите вещи:
91-00-276/11.09.2008 г.

т. VІ стр. 8 - има пример, който май е твоя случай.

Благодаря на Ангел! Не е ВОД!