При изплащане на ликвидационен дял на съдружник при напускането му под формата на активи, то следва ли да се внася ДДС?
Според чл. 46 ал. 1 т.5 от ЗДДС не следва, но все пак...?

абе объркал си се нещо

ама нема нищо

Не знам защо се търсиш в чл.46. Бих погледнала чл.6 първо...

Видях и чл. 6, но защо чл. 46 да не се отнася за този случай?

чл. 46, т.5. "сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член";
Моля поне да ми разясните, защо не мога да се позова на този член

сделката,

Разочарована, не бъди толкова лаконична

лаконична и защо ?

казвам ти точно това кое имам да кажа друго нямам какво да кажа

ех нищо не казах

Гост, интересно ми е вие изплащате ликвидационния дял под формата на активи ? Какво значи това, че не ми ги изплащате в пари ли?

Гост, няма сделка по смисъла на ЗДДС. Вместо пари съдружникът получава активи за ликвидационния си дял. Обаче ако е ползван ДК за тях, сега попадате в чл.6 (1) и оттам на чл.27(3). И трябва да го начислите върху пазарна цена, мисля....

Изчакай още мнения, интересно ще бъде.

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Съдружник /ФЛ/ в ООД прекратява членството си в дружеството по собствено желание. Спазен е срока по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Записаният и ефективно внесен капитал на дружеството е 5 400 лв. Съдружниците са 4 ФЛ, притежаващи 27 дяла по 50 лв. всеки на обща стойност 1 350 лв. за всяко едно от тях. С протокол на ОС от 06.02.2009 г. се взема решение за освобождаване на ФЛ като съдружник, с уредени имуществени отношения, съгласно споразумителен протокол от същата дата. В споразумителния протокол е записано,че е решено лицето да получи дялова компенсация в размер на 150 444 лв., а същата да бъде заменена с движимо (лека кола) и недвижимо (апартаменти от новопостроена сграда, които в счетоводството на фирмата са заведени като незавършено производство) имущество, собственост на дружеството. На същата дата - 06.02.2009 г. напускащия съдружник продава дружествените си дялове на останалите трима съдружници с договори с нотариална заверка на подписите по номинал. Отчетната стойност на имуществото, което заменя дяловата компенсация е 120 000 лв., а пазарна оценка все още няма.

През м.февруари 2009 г. дружеството е начислило дялова компенсация и окончателен данък 5%, изчислен върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и цената на придобиване на дела.

Дружеството е внесло дължимият окончателен данък 5% през м.май 2009 г., заедно с лихвите за невнесения в срок данък, изчислени от 01.04.2009 г. до датата на внасяне на данъка.

Зададени са въпроси във връзка със счетоводното и данъчното третиране, които се пораждат от замяната на парична дялова компенсация с активи на дружеството:

1. Следва ли в нотариалния акт при прехвърляне на имуществото да се впише, че то е от ликвидационен дял при напускане на съдружник, а не от покупко-продажба на имущество?

2. Следва ли дружеството да внесе ДДС върху дяловата компенсация за ликвидационния дял? Ако отговорът е да - коя е данъчната основа - себестойността на недвижимото имущество или пазарната му оценка (за движимото имущество дружеството не е ползвало данъчен кредит)? Ако данъчната основа е пазарната оценка, следва ли тя да се завиши с дължимите данъци и такси при прехвърляне на имота?

3. С какъв документ да се начисли ДДС, при условие че се дължи?

4. Как да се третира разликата между пазарната оценка и отчетната стойност на активите към датата на разпределение на ликвидационния дял?

В отговор на поставения от Вас въпрос, изразяваме принципно становище:

Първи въпрос: Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочените разпоредби, и по-конкретно т. 2 и т. 5 от същия член задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.

По първия въпрос, не се установиха основания за ползване на визираните в горе цитирания член права за Вас като задължено лице по смисъла на чл. 14 от ДОПК, тъй като същия има характер на правна консултация.

Втори и трети въпрос: Според чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /чл. 125, ал. 3 от ТЗ/.

Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредба наличието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизма на данък върху добавената стойност, респективно закона, който го урежда - ЗДДС.

Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер, с изключение на парите в обращение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство /чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС/.

Доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. В ал. 2 и ал. 3 от същата правна норма са посочени случаите, които са приравнени на доставка на стока.

Плащането на ликвидационен дял на напускащия дружеството съдружник под формата на стоки /движимо и недвижимо имущество/ представлява доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се прехвърля собственост върху стока.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Предвид цитираната разпоредба, считаме, че изплащането на ликвидационен дял под формата на стока представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС.

Редът за определяне на данъчната основа при доставка на територията на страната е определен в чл. 26 и 27 от ЗДДС.

Съгласно предложение първо на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъчната основа по ал. 2 се увеличава със всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.

Особените случаи при определяне на данъчната основа са посочени в чл. 27 от закона. Данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при вноса, при доставка на:

……………….

2. земя, която е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови;

3. нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен /чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС/.

Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа е пазарната цена при доставки между свързани лица.

При доставка на земя и сгради между свързани лица, чл. 27, ал. 3 от ЗДДС следва да се прилага във връзка с ал. 1. Данъчната основа в тези случаи с пазарната цена, но не по-ниска от цената на придобиване или себестойността на стоката, предмет на доставката.

Предвид гореизложеното при възмездна доставка на стока е приложима ставката на данъка в размер на 20 % на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

По смисъла на чл. 50, т. 2 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. Тази правна норма би била приложима само по отношение на лекият автомобил. Изхождайки от посочената норма считаме, че освободена от облагане с ДДС е доставката на стока, за която доставчикът е начислил ДДС по реда на чл. 86 от закона (е посочил данъка на отделен ред в издадения данъчен документ), но за този данък получателят по доставката не е упражнил право на данъчен кредит, поради посочените в чл. 70 от ЗДДС ограничения /по отношение на лекият автомобил/.

Четвърти въпрос: Видно от представената фактическа обстановка е налице разпределение на ликвидационен дял в полза на съдружник, който прекратява членството си в дружество с ограничена отговорност. Доходът на напускащия съдружник съгласно посочените счетоводни операции е обложен с окончателен данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Съгласно легалното определение на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ "ликвидационен дял" е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.

Нормата на чл. 165, ал. 1 от ЗКПО гласи, че разпределените като ликвидационен дял активи към момента на разпределението се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват. Определянето на пазарни цени може да стане чрез извършване на експертна оценка от лицензирано лице - оценител или като се ползват някои от методите за определяне на пазарни цени по смисъла на определението за пазарна цена - § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО, което прехвърля към § 1, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Пазарната цена определена в съответствие с изискванията на данъчния закон към датата на разпределението на ликвидационния дял следва да бъде съпоставена със счетоводната стойност на активите, които се предоставят на напускащия съдружник.

На основание чл. 165, ал. 2 от ЗКПО, ако разликата между пазарната цена и счетоводната стойност е печалба се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат. При условие, че разликата е загуба се извършва намаление на счетоводния финансов резултат.

Когато за активите, които се отписват през предходни отчетни периоди са формирани данъчни временни разлики по смисъла на глава осма от ЗКПО, същите се признават /обръщат/ в зависимост от вида им и предвидения в материалния закон ред.

В случаите, когато активите са данъчни амортизируеми при определяне на данъчния финансов резултат следва:

-когато се извършва отписване от счетоводния амортизационен план, счетоводният финансов резултат да се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива;

-когато активът се отписва от данъчния амортизационен план счетоводният финансов резултат да се извършва намаление с данъчната стойност на актива.

С разпоредбата на алинея 3 на чл. 165 от ЗКПО е предвидено счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял под формата на активи да не се признават за данъчни цели т.е. да се извършва увеличение с осчетоводени разходи, съответно при отчетени приходи да се извършва намаление на счетоводния финансов резултат.

Изложено до тук е принципно разясняване на изискванията на чл. 165 от ЗКПО. В писмото си сте посочили, че все още не е ясна пазарната цена на активите, които ще са обект на прехвърляне към физическото лице съдружник за покриване на неговия ликвидационен дял, както и други обстоятелства, които имат отношение към конкретната стопанска операция. Поради тези причини не можем да се ангажираме с конкретен отговор.

ДО ДИРЕКЦИЯ "ОУИ"

Относно: Уеднаквяване на практиката по прилагане на разпоредбате на чл. 107, т.4, б."а" от Закона за данък върху добавената стойност и последващата регистрация и дерегистрация на лицата
В постъпили в НАП запитвания се описва следната фактическа обстановка:

При прекратяване с ликвидация на юридически лица - търговци, което обстоятелство е основание за задължителна дерегистрация на лицето по реда на чл.107, ал.4, б. "а" от ЗДДС, някои от търговците продължават да извършват допустимите през този период съгласно Търговския закон доставки във връзка с приключването на договори и клиентски поръчки, поети преди обявяването на дружеството в ликвидация. В част от тези дружества доставките във връзка с тези договори формират значителни обороти. Други дружества продължават независимата си икономическа дейност като действащо дружество, без съобразяване с правилата на ТЗ относно дружество в ликивидация. На основание чл.96. ал.1 и ал.2 от ЗДДС е възможно за дружества дерегистрирани на основание чл. чл.107, ал.4, б. "а" от ЗДДС, да възникне отново задължение за регистрация по закона. Указание относно доставките, формиращи облагаем оборот за целите на последваща регистрация на дружество в ликвидация са дадени от Изпълнителния директор на НАП с указание изх.№ 24-00-23 от 04.04.2007 г.


Част от въпросите във връзка с последващата регистрация на дружество в ликвидация и последващата дерегистрация по ЗДДС на същото нямат пряка законова уредба и не са разгледани в цитираното указание.

Въпросите в тази връзка са:

1. Съществува ли възможност дружество в ликвидация да остане регистрирано по ЗДДС, предвид продължаването на извършване на независима икономическа дейност от същото?

2. Съществува ли правна пречка дружество в ликвидация, дерегистрирано на основание чл.107, ал.4, б. "а'" от ЗДДС, да се регистрира по избор на основание чл. 100 от ЗДДС?

3. След последваща регистрация по ЗДДС на дерегистрирано на основание чл.107, ал.4, б. "а" от ЗДДС дружество в ликвидация:

- Какво ще е основанието за прекратяване на тази регистрация?

- В кой момент ще възникне за дружеството задължение да подаде заявление за дерегистрация?

- Кои от общите правила са приложими и кои неприложими в тази връзка?

Във връзка с постъпили запитвания на основание чл. 10, ал.1 т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

1. Относно възможността дружеството да остане регистрирано по ЗДДС в хипотезата на вписана ликвидация, предвид продължаване извършването на независима икономическа дейност

Както в ЗДДС, така и в Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) липсват изрични разпоредби, даващи възможност при прекратяване на юридическо лице - търговско дружество, последното да остане регистрирано за целите на облагането с данък върху добавената стойност до датата на заличаването му от Търговския регистър. Според действащото законодателство, в случаите на прекратяване на юридическо лице - с или без ликвидация, възниква основание за задължителна дерегистрация, съгласно чл.107, т.4. б. "а" от ЗДДС. От това правило не са предвидени законови изключения.

2. Относно възможността за регистрация по избор на основание чл. 100 от ЗДДС

По аргумент за противното от чл.107, т.4, б. "а" от ЗДДС, задължението за дерегистрация по ЗДДС, обуславя и недопустимостта лицето да остане със статут на регистрирано по ЗДДС лице чрез осъществяване на «регистрация по избор». Такава регистрация би представлявала заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 107, т.4, б. „а" от ЗДДС.

3. Относно регистрацията по чл. 96, ал.2 от ЗДДС

Независимо от гореизложеното и предвид изложените аргументи и дадените указания с Указание изх.№ 24-00-23 от 04.04.2007 г., че всяко обявено в ликвидация и дерегистрирано данъчно задължено лице, следва задължително да определя своя оборот по чл.96, ал.2 от ЗДДС, включващ всички доставки, които излизат извън обхвата на осребряване на имуществото и които представляват независима икономическа дейност. При формиране на облагаем оборот в размер на 50 хиляди лв. или повече за период не по дълъг от последните 12 дванадесет последователни месеца преди текущия месец, но след месеца на дерегистрацията, за дружеството ще възникне задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот. В тези случаи се прилагат общите правила на закона, с изключение на чл. чл. 76 - 77 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи към датата на такава последваща регистрация по ЗДДС на дружество в ликвидация е в противоречие със задължението тези налични активи да бъдат обложени към датата на прекратяване на дружеството. Нормата на чл. 107, т.4, б. "а" от ЗДДС, правна последица от която е задължението по чл. 111 за облагане на наличните наличните към датата на дерегистрацията стоки и/или услуги, е въведена в защита на обществения интерес, явяващ се в случая интересът на фиска, предвид елиминиране на данъчен риск във връзка предстоящото заличаване на дружествата. Поради това не може да се заобикаля с последващо признаване на право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. чл. 76 - 77 от ЗДДС. В тези случаи не е налице и засягане на интересите на задълженото лице, тъй като, с оглед тълкуването в Указание № 24-00-23 от 04.04.2007 г., обложените на основание чл. 111 от ЗДДС стоки и /или услуги, с които в последствие се разпорежда лицето, не формират облагаем оборот. Освен това, по аналог на чл. 50, т. 1 от ЗДДС, при разпореждане с тези стоки и услуги след последваща регистрация по ЗДДС, доставките на същите следва да се третират като освободени доставки. Аргумент за това е. че за тях няма да е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по начисления по реда на чл. 111 от ЗДДС данък, поради това, че разпореждането със същите ще е извън обхвата на независимата икономическа дейност на лицето, тъй като по презумпция представляват осребряване на имуществото на дружеството по повод ликвидацията.

В случая разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от ЗДДС са приложими. На лицата, с оглед неутралността на данъка, следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит относно наличин активи преди датата на тази последваща регистрация /които не са били обложении при дерегистрацията му/, с оглед обстоятелството, че същите продължават да извършват независима икономическа дейност, съответно облагаеми доставки.

3. Относно основанието за прекратяване на повторната регистрация и момента в който за дружеството ще възникне задължение за подаване на заявление за окончателна дерегистрация

Ако дружеството е регистрирано за целите на облагането с ДДС по повод осъществявана от него независима икономическа дейност след вписване на ликвидацията му в Търговския регистър, при приключването на независимата икономическа дейност следва задължително да се извърши и съответната дерегистрация по реда на ЗДДС, тъй като дружеството е прекратило извършването на стопанска дейност и доколкото вече е налице правно основание за прекратяване на регистрацията по чл.107, ал.4, б. „а" от ЗДДС. Дерегистрацията следва да се извърши след приключването на независимата икономическа дейност и преди разпределение на ликвидационните дялове, ако има такива, съответно преди заличаване на дружеството.

В тези случаи се прилага съответно чл. 109 от ЗДДС, а в случай на неизпълнение на това задължение от лицето - дерегистрацията може да бъде извършена по инициатива на органа по приходите, на основание чл. 106, ал.2, т.2 от закона.

За периода, през който лицето е със статут на регистрирано по ЗДДС лице, по отношение на същото, извън изрично уточнените в настоящото становище и в Указание изх.№ 24-00-23 от 04.04.2007 г изключения, ще важат общите правила за регистрация и дерегистрация, включително задължението за начиславане на данък по реда на чл. 111 от ЗДДС на наличните стоки и/или услуги, за които лицата са ползвали изцяло или частично данъчен кредит.

Следва да се има предвид, че в случай на неизпълнение на данъчните задължения на дружеството, формирани в периода на ликвидация на дружеството и във връзка с дерегстрацията и последващите регистрация и дерегистрация по ЗДДС на дружеството, по отношение на ликвидатора на задълженото лице /дружеството/ безспорно е налице основанието на чл. 19 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс и същият ще отговаря за несъбраното задължение в случай, че не изпълни съответните административни изисквания за под; ване на заявление за дерегистрация, справки-декларации и други отчетни документи.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КР.СТЕФАНОВ/

Това второто писмо какво общо има с въпроса?