Физически лица, съпрузи регистрирани по ЗДДС, отдават под наем офиси и търговски площи.

Закупуват товарен автомобил.

Как трябва да бъде издадена/издадени фактурата/фактурите за да ползват данъчен кредит.

обичайно - само малко се замислям наистина колко да са фактурите

Как трябва да бъде издадена/издадени фактурата/фактурите за да ползват данъчен кредит.

Хм, дали това е най-важното.

хихи продаден 1/2 камион ми харесва

Фактурата трябва да бъде издадена и на двамата, но понеже сигурно няма така да т.го впишат в талона, дори и да бъде издадена на единия те са в реална съпружествена общност, и би трябвало да няма проблем.
По-важно е за каква дейност ще използват този автомобил. За да имат право на ДК освен да е товарен, трябва да докажат, че с него ще извърщват облагаеми доставки, а няма да си возят щайгите до лозето.

Може да бъде издадена и само на единия, а двамата да си точат данъчния кредит, колкото им се полага

не мисля, че би било проблем да се докаже право на ДК
Но мисля, че издаването на една фактура няма да е достатъчно

Методолозите от НАП не гарантират, че ако се издаде фактурата само на единия съпруг ще се признае целия ДК

А съда в Люксембург с тълкувателно решение гарантира това нещо ;-)

От фирмата отказват да издадат две фактури. Тупик

Моге ли линк към това решение?

Какво пречи на фактурата да пише:
ПОЛУЧАТЕЛ: Мария и Иван Петрови
гр. София ул. Чаровна № 7
ЕИН номера на единия
Дан номер Номера на другия и т.н.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ОТ 21.04.2005 Г. ПО ДЕЛО C-25/03, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ. FINANZAMT BERGISCH GLADBACH СРЕЩУ HE. (ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ/ДДС)


Българско законодателство

Чл. 2 ЗДДС

Чл. 3, ал. 1 ЗДДС

Чл. 3, ал. 2 ЗДДС

Чл. 6, ал. 1 ЗДДС

Чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС

Чл. 71 ЗДДС

Чл. 113 ЗДДС

Чл. 114 ЗДДС

Finanzamt Bergisch Gladbach

срещу

HE

Сезиране за преюдициално решение: Bundesfinanzhof

Дело C-25/03

(Шестата директива относно ДДС - Строителство на общо жилище от двамата съпрузи, което само по себе си не представлява стопанска дейност - Използване на една стая от един от съсобствениците за стопански цели - Статут на данъчнозадължено лице - Право на приспадане - Правила, регулиращи упражняването на това право - Изисквания към фактурирането)

Становище на Генералния адвокат Tizzano доставено на 11 ноември 2004 г.

Решение на Съда (Второ отделение), 21 април 2005.

Резюме

1. Данъчни разпоредби - Хармонизиране на законодателството - Данъци върху оборота - Обща система на данъка върху добавената стойност - Данъчнозадължени лица - Определение - Лице, придобило сграда, за да живее в нея със семейството си, но използващо част от нея, за извършване на стопанска дейност и разпределящо тази част към активите на бизнеса си - Включени

(Директива 77/388/ЕИО на Съвета, членове 2, 4 и 17)

2. Данъчни разпоредби - Хармонизиране на законодателството - Данъци върху оборота - Обща система на данъка върху добавената стойност - Приспадане на данъка при доставка - Придобиване на капиталова вещ (сграда) посредством брачен съюз - Класификация на съпрузите съсобственици като получатели на сделката, предполагаща право на приспадане за всеки от тях по отделно

(Директива 77/388/ЕИО на Съвета, член 17)

3. Данъчни разпоредби - Хармонизиране на законодателството - Данъци върху оборота - Обща система на данъка върху добавената стойност - Приспадане на данъка при доставка - Придобиване на капиталова вещ (сграда) посредством брачен съюз -Използване на част от тази вещ (сграда) от един от съсобствениците за неговата стопанска дейност - Право на този съсобственик да приспада всичките данъци, приспадаеми за тази част - Условие - Приспадната сума, ненадвишаваща границите на дела на данъчно задълженото лице при съсобствеността на тази вещ (сграда)

(Директива 77/388/ЕИО на Съвета, член 17)

4. Данъчни разпоредби - Хармонизиране на законодателството - Данъци върху оборота - Обща система на данъка върху добавената стойност - Приспадане на данъка при доставка - Задължения на данъчно задълженото лице - Наличност на фактура, съдържаща определена информация - Придобиване на сграда посредством брачен съюз - Използване на част от тази сграда от един от съсобствениците за неговата стопанска дейност - Изискване спрямо последния да има в наличност фактура, издадена на негово име и отбелязваща частите от плащанията и данъка, отговарящ на неговия дял от съсобствеността - Нищо

(Директива 77/388/ЕИО на Съвета, член 18, параграф 1, буква a) и член 22, параграф 3)

1. Когато лице закупи къща или построи къща, за да живее в нея със семейството си, той прави това в качеството си на данъчнозадължено лице и по този начин има право на приспадане според член 17 от Шестата директива 77/388/ЕИО, в първоначалната й версия и след измененията й с Директива 91/680/ЕИО, доколкото използва една стая в тази сграда за офис с цел извършване на стопанска дейност, макар и спомагателна такава, по смисъла на членове 2 и 4 от директивата и разпределя тази част от сградата към активите на своя бизнес.

(виж параграф 52, диспозитив)

2. Когато брачен съюз, нямащ правосубектност и не извършващ общо за себе си стопанска дейност по смисъла на Шестата директива 77/388/ЕИО, в първоначалната й версия и след измененията й с Директива 91/680/ЕИО, прави поръчка за капиталова вещ (сграда), съсобствениците от този съюз се считат получатели на сделка за целите на директивата.

Предвид на това, че съюзът не е данъчно задължено лице и, поради тази причина не може да приспадне от данъка при получаване на доставката, всяко такова право на приспадане трябва, в съответствие с принципа на неутралност, да се отпуска на съпрузи взети поотделно, доколкото те имат статут на данъчно задължено лице.

(виж параграфи 57-58, диспозитив)

3. Когато съпрузи, образуващи брачен съюз закупуват капиталова вещ (сграда), част от която се използва изключително за бизнес цели от един от съпрузите съсобственици, този съпруг има право на приспадане по отношение на всички начислени доставки към дела от вещта (сграда), който ползва за целите на своя бизнес, доколкото приспадната сума не надвишава границите на дела на данъчно задълженото лице при съсобствеността на тази вещ (сграда).

Ако въпросният икономически оператор може да приспадне само част от данъка, който е платил по отношение на частта, която е използвал изцяло за данъчно облагаемите му сделки - част, изчислена чрез позоваване на дела му в съсобствеността на сградата като цяло - той не би могъл да бъде напълно облекчен от данъчната тежест за вещта (сграда), която използва за целите на стопанската си дейност, обратно на изискванията на принципа на неутралност.

(виж параграфи 71, 74, диспозитив)

4. Член 18, параграф 1, буква a) и член 22, параграф 3 от Шестата директива 77/388/ЕИО, в първоначалната й версия и след измененията й с Директива 91/680/ЕИО, не изискват, с цел упражняване правото на приспадане, данъчнозадължено лице, което е придобило в брачен съюз със съпруга/та си сграда, част от която е използвана за бизнес цели, да има в наличност фактура, издадена на негово име и отбелязваща частите от плащанията и данъка върху добавената стойност, отговарящ на неговия дял от съсобствеността. Фактура, издадена на съпрузите съсобственици, без да се прави разграничаване помежду тях и без позоваване на такова пропорционално разпределение е достатъчно за тази цел.

(виж параграф 83, диспозитив)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (Второ отделение)

21 април 2005 година(*)

(Шестата директива относно ДДС - Строителство на общо жилище от двамата съпрузи, което само по себе си не представлява стопанска дейност - Използване на една стая от един от съсобствениците за стопански цели - Статут на данъчнозадължено лице - Право на приспадане - Правила, регулиращи упражняването на това право - Изисквания към фактурирането)

Дело C-25/03,

Сезиране за преюдициално решение по член 234 ЕО от Bundesfinanzhof (Германия), по решение от 29 август 2002 г., получено от Съда на 23 януари 2003 г., по процедурата

Finanzamt Bergisch Gladbach

срещу

HE,

СЪДЪТ (Второ отделение),

в състав C.W.A. Timmermans, председател на колегията, R. Silva de Lapuerta, R. Schintgen (докладчик), G. Arestis и J. Klucka, съдии,

генерален адвокат: A. Tizzano,

съдебен секретар: K. Sztranc, администратор,

като взе предвид изложеното в хода на писменото производство и на съдебното заседание от 23 септември 2004 г.,

като има предвид бележките, представени за:

- Finanzamt Bergisch Gladbach, от A. Eich, адвокат,

- HE, от C. Fuhrmann, Rechtsanwalt, и K. Korn, данъчни съветници,

- Комисията на Европейските общности, от E. Traversa и K. Gross, адвокати,

след като изслуша становището на генералния адвокат, представено на заседанието на 11 ноември 2004 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Настоящото сезиране за преюдициално решение засяга тълкуването на членове 2, 4, 17, 18 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ 1977 L 145, стр. 1), както в тяхната първоначална версия, така и след измененията им с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. относно допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО с оглед на премахването на фискалните граници (ОВ 1991 L 376, стр. 1) (наричана по-долу "Шестата директива").

2 Това искане е направено по процедура между Finanzamt Bergisch Gladbach ("Данъчната служба") и HE, и се стреми да установи дали, и ако да до каква степен, НЕ, който с неговата съпруга притежава съвместно жилищна сграда, в която той самостоятелно ползва една от стаите изключително за бизнес цели, има право да приспадне от данъка върху допълнителната стойност (ДДС), удържан за построяването на сградата.

Правна рамка

Законодателство на Общността

3 Член 2, от дял II, озаглавен "Обхват", от Шестата директива, предвижда:

"С данък върху добавената стойност се облага:

1. доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

2. вносът на стоки."

4 Член 4, от дял IV, озаглавен "Данъчнозадължени лица" от директивата предвижда:

"1. "Данъчнозадължено лице" означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, където и да е, независимо от целите и резултатите от тази дейност.

2. Икономическа дейност по параграф 1 включва всички дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително дейност в областта на минното дело и селското стопанство, и упражняването на свободни професии. Използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него също се счита за икономическа дейност.

..."

5 Член 5, "Доставка на стоки", в дял V, озаглавен "Облагаеми сделки", от Шестата директива предвижда в параграф 1:

""Доставка на стока" означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик."

6 Член 17, "Възникване и обхват на правото на приспадане", който е част от дял XI, озаглавен "Приспадания", от Шестата директива, предвижда:

"1. Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

2. Доколкото стоките и услугите се използват за нуждите на неговата облагаема сделка, данъчнозадълженото лице има право да приспадне от дължимия данък:

а) дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоки или услуги, които друго данъчнозадължено лице му е доставило или предстои да му достави;

...

6. В срок, не по-дълъг от 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива, Съветът се задължава да вземе единодушно решение по предложение на Комисията относно разходите за които не се допуска приспадане на данъка върху добавената стойност. Не се допуска в никакъв случай приспадане на данъка върху добавената стойност за разходи, които не са строго стопански, като например - за луксозни стоки и услуги, развлечения или представителни цели.

До влизане в сила на горните правила държавите-членки могат да запазят всички изключения, предвидени в тяхното национално законодателство към датата на влизане в сила на настоящата директива.

..."

7 Директива 91/680/ЕИО бе приета по време на оформяне на главното производство. Член 3 от нея изисква държавите-членки да адаптират техните системи на данъка върху добавената стойност към разпоредбите, формулирани в директивата и да предприемат необходимите мерки тези адаптации да влязат в сила на 1 януари 1993 г. Член 17, параграф 2, изменен с Директива 91/680/ЕИО, предвижда:

"2. Доколкото стоките и услугите се използват за неговите облагаеми доставки, данъчнозадълженото лице има право да приспада от размера на данъчното си задължение:

а) дължимия или платен данък върху добавената стойност за стоките и услугите, които са му доставени или предстои да му бъдат доставени от друго данъчнозадължено лице на територията на страната;

..."

8 Член 18, озаглавен "Правила, регулиращи правото на приспадане" част от дял XI от Шестата директива гласи, както следва:

"1 За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице е длъжно:

а) в случаите на приспадане съгласно член 17, параграф 2, буква а), да притежава фактура, съставена в съответствие с изискванията на член 22, параграф 3;

..."

9 Според член 22, "Задължения при вътрешната система, в дял XIII, озаглавен Задължения на отговорните платци", от Шестата директива:

"...

3. а) всяко данъчнозадължено лице издава фактура или друг документ, служещ за фактура, за всички стоки и услуги, които доставя на друго данъчнозадължено лице, като запазва копие от фактурата

...

б) във фактурата се посочва ясно цената без данъка, съответният данък, начислен по всяка от ставките, и освободените доставки, ако има такива.

в) държавите-членки определят критериите, според които даден документ може да служи за фактура.

...

8. ... държавите-членки могат да налагат други задължения, които считат за необходими за правилното налагане и събиране на данъка, както и за предотвратяването на измами..

..."

10 Член 22 бе изменен, както следва с Директива 91/680/ЕИО:

"...

3. а) Всяко данъчнозадължено лице издава фактура или друг документ с такова предназначение за стоките и услугите, които е доставило или предоставило на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице. ... Данъчнозадълженото лице пази копие от всеки издаден документ

...

б) Във фактурата се посочва ясно цената без данъка, както и съответният данък по всяка ставка и евентуалните случаи на освобождаване.

...

в) Държавите-членки определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура ...

8. Държавите-членки могат да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на незаконното му избягване, при спазване на изискването за еднакво третиране на вътрешните сделки и сделките между държави-членки, извършвани от данъчнозадължени лица, и при условие че тези задължения не пораждат в търговията между държави-членки формалности при преминаването на границите.

..."

Национално законодателство

11 Съответните разпоредби от германското право относно данъка върху оборота (Umsatzsteuergesetz, "UStG"), в приложимите версии през данъчните години от 1991 до 1993 (виж BGBl. 1991 I, стр. 351, и BGBl. 1993 I, стр. 566, съответно), по време на оформяне на главното производство гласяха, както следва:

"Параграф 14

Издаване на фактури

1. Когато данъчно задължено лице доставя стоки или услуги, които са облагаеми по параграф 1, (1), точки 1 и 3, то може, и до степента, до която извършва тези сделки за целите на предприятието или друго данъчно задължено лице, трябва, по заявка на последното, да издаде фактури, които показват отделно сумата на данъка. Фактурите трябва да съдържат следната информация:

1. наименованието и адреса на данъчно задълженото лице, извършващо доставката на стоки или услуги;

2. наименованието и адреса на получателя на доставката на стоки или услуги;

3. количеството и обикновеното търговско описание на продадените стоки или естеството и обхвата на доставените услуги;

4. датата на доставката на стоки или услуги;

5. платената сума за доставката на стоки или услуги (параграф 10), и

6. размера на данъка и платената сума (точка 5).

...

Параграф 15

Приспадане на данъка при доставка

1. Данъчно задължено лице може да приспадне следните размери на данък при доставка:

1. данъкът, отбелязан отделно на фактури, по смисъла на параграф 14, издадени от други данъчно задължени лица за доставки на стоки или услуги, извършени за целите на неговото предприятие. Когато размерът на отбелязания отделно данък се отнася до плащания за сделки от този вид преди завършване, е приспадаем от момента на издаване на фактурата и плащането е извършено;

..."

12 Bundesfinanzhof (Федералният финансов съд) отбеляза в своя препоръка, съответната правна ситуация в Република Австрия и следва да се обяви, че в Австрия, Параграф 12(2),точка 2 от Закона за данъка върху оборота от 1994 г. (Umsatzsteuergesetz, BGBl. 663/1994) предвижда, както следва:

"Следните доставки на стоки и услуги и внос не се третират като извършени за целите на предприятието:

(a) такива по отношение на които, възмездността принципно не се състои в разходи (разноски), които са приспадаеми за целите на параграф 20(1), точки 1 - 5 от Закона за данъка върху дохода от 1988 г. (Einkommensteuergesetz, BGBl. 100/1988)

..."

13 Последната разпоредба гласи, както следва:

"Следните могат да не се приспадат от индивидуални фактури:

...

2. ...

(г) разноски или разходи по домашен офис и оборудването му, както и фиксирани домашни инсталации. Ако домашният офис е център на стопанската дейност на предприятието и професионалната дейност на данъчно задълженото лице, разноските и разходите по него, включително разноските за оборудване, са приспадаеми."

Делото пред националния съд и въпросите относно преюдициалното решение

14 От делото по главното производство става ясно, че през 1990 г, НЕ и неговата съпруга придобиват съсобственост на поземлен парцел. Собствеността се разделя една четвърт на съпруга и три четвърти на съпругата. Впоследствие съпрузите възлагали на различни предприятия да постоят жилище на техния парцел. На изслушването пред Съда адвокатът на НЕ е завил, че собствеността на сградата е била също така разделена една четвърт на съпруга и три четвърти на съпругата. Всички фактури за строителството са били на името на г-н и г-жа НЕ и не съдържат разлика за дела на всеки от съсобствениците

15 Не се оспорва, че Не използвал една стая за офис, с цел упражняване, паралелно с платената му заетост, допълнителна дейност като специалист писател.

16 В декларациите му по ДДС за периода, обхващащ данъчните години 1991, 1992 и 1993 HE приспаднал, на основание фактурите за строителството на жилището, пропорционални суми за които той приел частта, подлежаща на приспадане да бъде 12%, отговаряща на съотношението между площта на офиса и общата жилищна площ на къщата.

17 Данъчната служба не приела това приспадане на основание, че собственикът на сградата и получателят на строителните услуги е брачен съюз, състоящ се от двама съпрузи, а не само от НЕ.

18 Обжалването на НЕ срещу решението за отказ да му се позволи приспадане успява частично на първа инстанция пред Finanzgericht (Финансов съд).

19 Според този съд, като субект на гражданското право НЕ е бил купувач и получател на строителни работи, подлежащи на данък за офиса само по отношение на една четвърт. При липса на други фактори, съдът обосновава решението си на разделянето между съпрузите на собствеността на сградата. С оглед това, че съпругата му притежава дял от три четвърти Finanzgericht решил, че НЕ е имал право да приспадне ДДС за доставката само за офиса до размера на едната четвърт, с други думи една четвърт от 12% от общия данък при доставката. В тази гледна точка на съда, фактът, че фактурите са били издавани на името и на двамата съпрузи без разграничение помежду им не е бил съществен в този контекст.

20 И двете страни данъчната служба и НЕ са обжалвали решението на Bundesfinanzhof.

21 Данъчната служба поддържа, че трябва да се направи разлика според това дали въпросните доставки по главното производство са направени за брачния съюз или само за единия съсобственик. Ако самоличността на купувача не е ясна от ордера за работата, брачният съюз се счита за получател на труда. Начинът, по който се разделя собствеността върху сградата между НЕ и съпругата му е несъответстващ в този смисъл. Във всеки случай фактът, че няма разпределение на платения при доставката ДДС между съпрузите и фактът, че фактурите са били издавани на името на двамата съпрузи без разлика между тях, е възпряло НЕ от правото му на приспадане.

22 Точно обратното, НЕ заявява, че след като той сам има право като ползващ част от сградата за офис, той трябва да бъде разглеждан като самостоятелен купувач, дотолкова доколкото става въпрос за строителните работи по тази част от сградата. В заявлението си той поддържа, че да се откаже приспадане само на основата на национално гражданско право е несъвместимо с общата система на ДДС. Обратно на заключенията на съда на първа инстанция, правото да приспада следва да се разшири за всички дейности по ДДС по построяването на офиса, тоест 12% от целия ДДС за къщата.

23 Bundesfinanzhof отбелязва, че според германското право, когато се извърши поръчка от няколко лица, които не действат в качеството на самостоятелно юридическо лице - партньори или дружество - а просто като фактически съюз, всеки член на съюза е получател на доставката до степен на частта му, определена като негова. За целите на ДДС в делото по главното производство съюзът не е действал като такъв и следователно двамата съпрузи трябва да бъдат разглеждани като получателите на доставката.

24 Bundesfinanzhof отбелязва също и, че според заключенията на Finanzgericht, само HE е извършвал стопанска дейност в офиса, разположен в сградата, която са построили съвместно със съпругата му. Според неговата съдебна практика, когато собственост е придобита съвместно, всяка страна, придобила актив с цел да го ползва за стопански цели има право да извърши приспадане, което не надвишава неговата част в съюза. В случай, че съпрузите наемат сграда за стопански цели, но ги ползва само съпругът, Bundesfinanzhof приема, при липса на други обстоятелства, на основание параграф 742 от германския граждански кодекс (Burgerliches Gesetzbuch), според който правата и задълженията се разпределят на половина между членовете на съюза и впоследствие поддържа, че член, използващ активите за стопански цели има правото да приспада само до степен от половината от общия данък при доставката.

25 Това е и заключението на тази инстанция на Finanzgericht, който закономерно поддържа, че обстоятелството не е поставено под съмнение от факта, че фактурите са били издавани на двамата съпрузи.

26 Bundesfinanzhof не се съмнява дали този резултат е съвместим с Шестата директива.

27 Преди всичко, отбелязва той, не е възможно със сигурност да се заключи дали доставките за построяването на жилищна сграда, в която е бил обзаведен офис, са получени от НЕ в качеството му на "данъчно задължено лице" и "за целите на данъчно облагаемите му сделки" по смисъла на член 17, параграф 2 от Шестата директива, или са били получени за целите на частно жилищно строителство, защото a fortiori например, австрийските власти изключват правото на приспадане в този случай.

28 В този контекст, също е необходимо и да се установи със сигурност дали разходите за строителството на домашен офис са "строго стопански разходи": ако не, е недопустимо приспадане по силата на второто изречение от член 17, параграф 6 от Шестата директива.

29 Ако съществува принцип за право на приспадне в такъв случай, то тогава е необходимо да се реши как това право да се упражнява, според правото на Общността, когато съюз от два неделими дяла или брачен съюз, които сами по себе си не действат като данъчно задължено лице, придобива капиталова стока.

30 И накрая, съществува съмнение как условията по член 18, параграф 1, а) и член 22, параграф 3, а) и в) от Шестата директива следва да се прилагат в светлината на националната съдебна практика, според която изискванията на фактурата да се отбелязват допълнителни подробности относно съответните дялове не са от значение.

31 При тези обстоятелства Bundesfinanzhof реши да отсрочи делото и да сезира Съда на ЕО за преюдициално решение:

"(1) Дали лице, което закупува или постоява къща за собствено жилище е данъчнозадължено лице при закупуването или построяването на това жилище ако лицето възнамерява да използва една от стаите за "домашен офис", където да извършва странични дейности като самостоятелно заето лице?

(2) И ако на въпрос 1 се отговори положително:

Когато съюз на физически лица или брачен съюз, който сам по себе си не стопански субект направи поръчка за закупуване на капиталова вещ следва ли да се приеме, че тази покупка се извършва от данъчно незадължено лице, което няма право да приспада начисления данък върху добавената стойност за покупката като данък при доставка или са ли членовете на такъв съюз получатели на сделката?

(3) И ако на въпрос 2 се отговори положително:

Когато брачен съюз закупува капиталова вещ, но само единият от брачната двойка използва тази вещ със стопанска цел:

(a) има ли право този съпруг да ползва само pro rata приспадане по отношение на данъка при доставка, начислим към неговия дял като купувач, или

(б) има ли право този съпруг според член 17, параграф 2, a) от Шестата директива да приспада като данък при доставка частта начислима към използването на тази вещ за неговата стопанска дейност като цяло (предметна изискванията за фактуриране, изложени във въпрос 4)?

(4) За да може съпругът / съсобственик да упражни правото си на приспадане в съответствие с член 18 от Шестата директива, трябва ли той да има фактура, както е предвидено в член 22, параграф 3 от директивата, която да издадена само на негово име и е отбелязана частта на плащанията и отговарящият им начислен данък, или дали е достатъчно на съпрузите / съсобственици да бъде издадена фактура без отбелязване разделението на дължимите суми?"

Предварителни съображения

32 Следва да се отбележи от самото начало, че документите подадени до Съда свидетелстват, че:

- съпрузите HE придобиват поземлен парцел като съсобственици и постояват на него къща за жилище за себе си, която също притежават съвместно;

- в брачния им съюз, резултат от женитбата им, делът на съпруга, както по отношение на земята така и на къщата е една четвърт, а този на съпругата му е три четвърти;

- извън основната си трудова заетост, НЕ има странична дейност като самостоятелно заето лице - специализиран автор;

- за целите на своята дейност, той изключително ползва една стая от къщата като за офис; не се оспорва, че тази стая представлява 12% от общата жилищна площ на сградата;

- съпругата му не извършва стопанска дейност по смисъла на Шестата директива и не ползва по никакъв начин офиса;

- нито съюзът, съставен от двамата съпрузи НЕ в резултат на женитбата, извършва стопанска дейност по смисъла на Шестата директива: той (съюзът) няма юридическа правосубектност, нито има индивидуална правоспособност за такава дейност;

- след като нямат статут на данъчнозадължено лице нито съпругата, нито съюзът имат право на приспадане според Шестата директива;

- фактурите от строителството на къщата са издадени на съпрузите без разграничение помежду им и не отбелязват частта от стойността и ДДС съответстващ на дела от съсобствеността на всеки от съпрузите;

- HE предявява иск за приспадане на ДДС при доставката по отношение целия офис, използван изключително от него за стопански цели, а именно 12%, като се има предвид, че той притежава 25% дял от собствеността на жилището.

33 В светлината на тези особености на делото пред националния съд трябва да се дадат отговорите на въпросите за преюдициално решение.

34 Следва да се добави, че за целите на тези отговори не е необходимо да се прави разлика между член 17 и член 22 от Шестата директива според оригинала на тези членове и изменението им с Директива 91/680/ЕИО, тъй като обхватът им се счита за идентичен по същество за целите на взаимовръзката, по която се изисква Съдът да даде становище.

По първия въпрос

35 По този въпрос сезиращият съд по-специално пита дали, когато лице придобива къща или построява къща с цел да живее в нея със семейството си то действа като данъчно задължено лице и следователно има право на приспадане според член 17 от Шестата директива, дотолкова доколкото използва една стая в тази сграда за офис, за да извършва там като странична стопанска дейност по смисъла на член 2 от директивата.

36 В този смисъл, следва да се припомни, че преди всичко Шестата директива създава обща система на данъка върху добавената стойност, основаваща се, inter alia, на еднаква дефиниция на данъчно облагаемите сделки (виж Дело C-305/01 MKG-Kraftfahrzeuge-Factoring [2003] ECR I-6729, параграф 38).

37 Следва от член 2 на директивата, който определя обхвата на ДДС, заедно с член 4 от същата, че само дейности от стопански характер, които се извършват на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, в качеството му на такова, са предмет на облагане с ДДС.

38 Според член 4, параграф 1 от Шестата директива, "данъчнозадължено лице" означава всяко лице, което извършва независима стопанска дейност, посочена в член 4, параграф 2.

39 "Стопанска дейност" е дефинирана в член 4 параграф 2 като обхващаща "всички" дейности на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него на дългосрочна основа. "Използване" в този контекст насочва, в съответствие с изискванията на принципа, че общата основа на ДДС следва да бъде неутрална, че това могат да бъдат всички такива сделки, независимо от правната им форма (виж Дело C-8/03 BBL [2004] ECR I-0000, параграф 36).

40 Установена съдебна практика е член 4 от Шестата директива по този начин да дава много широк обхват на ДДС, като обхваща всички етапи на производство, разпространение и предоставяне на услуги (виж, inter alia, Дело C-186/89 Van Tiem [1990] ECR I-4363, параграф 17, и MKG-Kraftfahrzeuge-Factoring, цитирано по-горе, параграф 42).

41 На основата на критериите от член 4 от директивата, които единствени служат за определяне на статута на лице като данъчнозадължено (виж Van Tiem, параграф 25, и BBL, параграф 36), лице като HE трябва да се счита за данъчнозадължено лице.

42 Според документите пред Съда, по времето между 1991 и 1993 г. НЕ действително е извършвал независима стопанска дейност - макар и странична - по смисъла на член 4 от директивата.

43 И още, следва от член 17, параграф 2 от Шестата директива че, дотолкова доколкото данъчнозадължено лице, в качеството му на такова, ползва активи за целите на данъчно облагаемите му сделки, той има право да приспада ДДС - дължим или платен - по отношение на тези активи. Обратното, когато активите не се ползват за стопанските дейности от данъчнозадълженото лице по смисъла на член 4 от директивата, а се използват за частна употреба не може да възниква право на приспадане (виж, за тази цел, Дело C-97/90 Lennartz [1991] ECR I-3795, параграфи 8 и 9).

44 От тази гледна точка, от документите пред Съда следва, че по това време, за извършване на независимата стопанска дейност като специализиран автор НЕ изключително е използвал една стая в сградата, която той и съпругата му са построили и на която той е съсобственик.

45 Фактът, че в този случай HE е използвал само част от тази сграда за целите на своята стопанска дейност е незначителен.

46 Съдът настоятелно поддържа, че когато капиталова вещ се използва както за стопанска дейност така и за частни цели данъкоплатецът има избор, за целите на ДДС на: (i) да причисли вещта изцяло към активите на стопанската му дейност, (ii) да я запази изцяло в частните си активи като по този начин я изключи напълно от системата на ДДС или (iii) - какъвто е случаят пред националния съд - да я зачисли към стопанската си дейност само до степента, до която действително я използва за стопански цели (виж, за тази цел, Дело C-415/98 Bakcsi [2001] ECR I-1831, параграфи 24 до 34, и Дело C-269/00 Seeling [2003] ECR I-4101, параграфи 40 и 41).

47 В този случай, трябва да се поддържа че до степента, до която вещта се използва за стопански цели, засегнатото лице е действало в качеството на данъчнозадължено лице при закупуването или построяването на къщата, която, до тази степен трябва да се счита като използвана за целите на данъчно облагаемите сделки на лицето според член 17, параграф 2, a) от Шестата директива.

48 Това тълкуване е породено от принципа на неутралитет, по силата на който засегнатото лице трябва да носи тежести на ДДС само, когато се отнася до стоки или услуги, които той използва за частна консумация, а не за данъчнозадължените му стопански дейности.

49 Както Комисията правилно отбеляза съмненията, изразени от сезиращия съд дали сделка като тази от главното производство е в обхвата на Шестата директива са безпочвени.

50 Фактът, че друга държава-членка (както в този случай Република Австрия) изключва правото на приспадане в случай на домашен офис е нерелевантен, в светлината на общия характер на системата на ДДС и фактът, че тя се стреми да постигне хармонизиране, в резултат на което дерогации от правото на приспадане са позволени само в случаите, изрично определени от Шестата директива с оглед да се гарантира, че те се прилагат еднакво в държавите-членки.

51 Освен това, дотолкова доколкото сезиращият съд се позовава на член 17, параграф 6 от Шестата директива, следва да се отбележи, първо, че в все още в правото на Общността няма мерки от Съвета, които да изключват от правото на приспадане разход, който не е стриктно стопански разход, като например за луксозни стоки, забавления и развлечения. По нататък германско законодателство, приложимо по време на влизане в сила на директивата не изключва правото на приспадане за домашни офиси. И в заключение, не Федерална република Германия не е разрешено да въвежда специални мерки за дерогации от директивата и член 27 от нея.

52 В светлината на гореспоменатите съображения отговорът на първия въпрос трябва да бъде, че когато лице закупува или построява къща, за да живее в нея заедно със семейството си, той действа в качеството на данъчно задължено лице и като такова има право на приспадане според член 17 от Шестата директива, дотолкова, доколкото използва една стая в сградата за офис, за да извършва в нея стопанска дейност, дори и странична такава, по смисъла на членове 2 и 4 от директивата и тази част от сградата се разпределя като актив в стопанската му дейност

По втория въпрос

53 Важният проблем, който този въпрос повдига е дали, когато брачен съюз, който няма юридическа правосубектност и, който не извършва като такъв стопанска дейност по смисъла на Шестата директива направи поръчка за капиталова вещ, съсобствениците, формиращи съюза трябва да се считат за получатели на сделката по смисъла на директивата.

54 По отношение на това, според документите, с които разполага Съда, съюзът на съпрузите НЕ не извършва сам по себе си стопанска дейност нито като гражданско правно партньорство със собствена правосубектност, нито като обект, който, въпреки че не е юридическо лице, е можел реално да действа независимо. Съпрузите просто наистина са действали съвместно при закупуването на земята и построяването на собствеността.

55 Така, за целите на ДДС съюзът не е действал при сделките по главното производство и следователно не може да де счита за данъчнозадължено лице по смисъла на Шестата директива.

56 При тези обстоятелства и при отсъствие на приложими фактори, трябва да се поддържа, че съпрузите НЕ в качеството им на съсобственици на капиталова вещ са получатели на доставката на такава вещ по смисъла на Шестата директива.

57 Този резултат също поддържа принципа на неутралитет. Поради факта, че съюзът, формиран от съпрузите не е данъчнозадължено лице и така не може да приспада данъка при доставката, правото на приспадане трябва да се даде на съпрузите индивидуално, дотолкова доколкото те имат статут на данъчнозадължено лице.

58 Следователно, отговорът на втория въпрос трябва да бъде, че когато брачен съюз, който няма юридическа правосубектност и не извършва като такъв стопанска дейност по смисъла на Шестата директива, направи поръчка за капиталова вещ, съсобствениците, формиращи този съюз се считат за получатели на сделката по смисъла на тази директива.

По третия въпрос

59 По този въпрос сезиращият съд пита по същество, дали, когато съпрузи, създали брачен съюз чрез женитба, закупуват капиталова вещ, част от която се ползва изключително за стопански цели от единия от съсобствениците съпрузи, този съпруг има право на приспадане спрямо целия данък върху добавената стойност при доставката, относим за дела от вещта, който той използва за стопанските си цели, или само по отношение на дела от данъка върху добавената стойност при доставката, съответстващ на неговия дял като купувач.

60 За да се отговори на този въпрос, трябва да се има предвид, че националният съд на първа инстанция поддържа, че от гледна точка на германското гражданско право, НЕ е бил получател на строителните работи, начислими към офиса му само по отношение на една четвърт. Той взема за основа на заключенията си, че при разделянето на собствеността на земята между съпрузите съсобственици частта на съпруга възлиза само на 25% дял от собствеността. Така този съд поддържа, че НЕ е имал право да приспада само една четвърт от ДДС при доставката по отношение на офиса, използван за целите на стопанската му дейност, с други думи една четвърт от 12% от общия данък добавена стойност при доставката.

61 HE твърди, че според Шестата директива има право да приспадне сумата от ДДС при доставката, отговарящ на дела, съответен на стопанската употреба на вещта в нейната цялост, а именно 12% от общата сума данък добавена стойност при доставката.

62 В този смисъл, следва да се отбележи от самото начало, че, както гласи заглавието й, целта на Шестата директива е да установи обща система на ДДС като определи чрез единен подход, и в съответствие с правилата на Общността, данъчно облагаемите сделки (виж параграф 36 от настоящото решение и цитираната съдебна практика).

63 Нещо повече, установена съдебна практика е на условията от разпоредбите на Шестата директива, които не позовават изрично правото на държавите-членки за целите на определяне значението и обхвата й, трябва нормално да се отдава независима и еднаква интерпретация в цялата Общност с цел да се избегнат разлики в прилагане на системата на ДДС в една или друга държава-членка (виж Дело C-497/01 Zita Modes [2003] ECR I-0000, параграф 34).

64 По отношение по-специално на член 5, параграф 1 от Шестата директива, по силата на който прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик се счита за доставка на стока, следва от съдебната практика на Съда, че "доставката на стоки" не се свързва с прехвърлянето на собственост в съответствие с процедурите, предписани от приложимото национално право, но обхващат всяко прехвърляне на материално имущество от една страна, която оправомощава другата страна действително да се разпорежда с него като собственик на имуществото. Целта на директивата може да бъде изложена на опасност ако изискванията спрямо доставката на стоки, които представляват една от три данъчно облагаеми сделки, се различават според гражданското право на засегнатата държава-членка (виж, за тази цел, Дело C-320/88 Shipping and Forwarding Enterprise Safe [1990] ECR I-285, параграфи 7 и 8; Дело C-291/92 Armbrecht [1995] ECR I-2775, параграфи 13 и 14; и Дело C-185/01 Auto Lease Holland [2003] ECR I-1317, параграфи 32 и 33).

65 Следователно, Съдът не може да приеме нито позицията на националния съд от първа инстанция, който основава аргументите си на правилата за собственост на германското гражданско право, нито тази на Комисията в писмените й съображения, според които жалбата на НЕ не може да се поддържа ако според националните разпоредби за брачна собственост той не е имал право да се разпорежда с капиталовата вещ в целостта й.

66 Освен това, въпросът кой съсобственик действително е уредил фактурите по построяването на сградата е неуместен за целите на отговора на въпроса, отправен към Съда, тъй като от член 11.A, параграф 1, a) от Шестата директива е ясно, че възнаграждението може да се предостави и от трета страна.

67 С цел да се отговори на третия въпрос е необходимо в този случай да се обърне внимание на факта, че домашният офис се използва от НЕ лично и напълно за целите на стопанската му дейност и, че той е решил да отдели тази стая изцяло за стопанската си дейност. Оттук е очевидно, че той де факто се разпорежда със стаята като собственик и следователно изпълнява условията, възникващи от позованата съдебна практика в параграф 64 от настоящото решение.

68 Следва да се добави, че HE се стреми да приспадне ДДС при доставката в количество еквивалентно на това, което съответства на дела от вещта, която той използва изключително за стопански цели и която е решил да разглежда като актив на стопанската му дейност.

69 Освен това, при обстоятелства като тези по главното производство офисът вероятно няма да породи право на приспадане за друг оператор освен НЕ и следователно в настоящия случай не съществува вероятност от измама или злоупотреба.

70 Жалбата на HE за приспадане на целия ДДС при доставката, приспадаем за офиса трябва, при тези обстоятелства, да се счита в съответствие със системата на приспадане, което означава да се освободи търговецът изцяло от тежестта на платимия или платен ДДС в хода на всичките му стопански дейности. По този начин общата система на ДДС гарантира неутралност на данъчното облагане за всички стопански дейности, независимо от целта или резултатите им и предвижда, че те сами по себе си са предмет на принципа на ДДС (виж, inter alia, Zita Modes, цитирано по-горе, параграф 38).

71 Следва, че оператор, който като НЕ е заделил цяла стая, използвана за офис към активите на стопанската му дейност трябва да има право да приспада целия ДДС, директно приспадаем от стойността на различните съставни части на цената на тази част от сградата. Ако операторът може да приспада само част от ДДС, което е заплатил по отношение на тази стая, която се използва изцяло за данъчно облагаемите му сделки - част, изчислена чрез съотнасяне на неговия дял в съсобствеността на сградата като цяло - той не би бил освободен изцяло от тежестта на данъка, който се отнася към вещта, използвана от него за целите на стопанската му дейност, което противоречи на изискванията на принципа на неутралност.

72 Това тълкуване също поддържа и принципа на равното третиране, естествена последица на принципа на неутралност.

73 Така две данъчнозадължени лица, които обективно са в еднакво положение, в което всеки от тях използва изключително същата част от сграда за офис, която е заделил за стопанската си дейност се третират по еднакъв начин, тъй като имат право да приспадат същото количество ДДС при доставката. Все пак, държи се сметка за присъщите им различия - единият е едноличен собственик на сградата, докато другият притежава само част от нея - по силата на факта, че първото лице има право да приспада 100% от ДДС при доставката дотолкова, доколкото той избира да вложи сградата със смесено използване изцяло в стопанската си дейност, докато второто лице не може да бъде освободено от ДДС извън стойността, която действително е понесъл, а именно стойността, относима към неговия дял от вещта, която е съсобственост (25% в главното производство).

74 В светлината на тези съображения отговорът на третия въпрос трябва да бъде, че, когато съпрузи, създали брачен съюз чрез женитба, закупуват капиталова вещ, част от която се ползва изключително за стопански цели от единия от съсобствениците съпрузи, този съпруг има право на приспадане спрямо целия данък върху добавената стойност при доставката, относим за дела от вещта, който той използва за стопанските си цели, доколкото приспаднатото количество не надвишава границите на процента на данъчно задълженото лице в съсобствеността на тази стока.

По четвъртия въпрос

75 Въпросът се стреми по същество да потвърди дали член 18, параграф 1, a) и член 22, параграф 3 от Шестата директива изискват данъчно задължено лице, с цел да упражни правото на приспадане при обстоятелства като тези от делото пред националния съд, да има фактури на негово име, в които да е отбелязана частта на плащанията и данъка върху добавената стойност, съответстващи на неговия дял от имуществото като съсобственик или дали фактура, издадена на съсобствениците без разграничение помежду им и без отбелязване на такава част е достатъчна за тази цел.

76 В този смисъл, следва по-специално от член 22, параграф 3, б от Шестата директива, в първоначалната й версия и след измененията й с Директива 91/680/ЕИО, че за целите на упражняване правото на приспадане на фактурата трябва ясно да е отбелязана цената без данък, съответният данък, начислен по всяка от ставките, и освободените доставки, ако има такива.

77 Следва, че извън тези минимални изисквания Шестата директива няма други задължителни предписания като тези, посочени в четвъртия въпрос, отправен до Съда.

78 Според член 22, параграф 3, б от Шестата директива, на държавите-членки разбира се се позволява да определят критерии за преценка дали даден документ служи като фактура според параграф 8 от същия член, те имат власт да налагат други задължения, които считат за необходими за точното налагане и събиране на данъка и за предотвратяване на измами.

79 Федерална република Германия е използвала тази възможност. Така в Германия UStG предвижда фактурата да включва името и адреса на получателя на сделката и количеството и обичайно търговско описание на доставените стоки или характера и степента на доставените услуги, както и възнаграждението за сделката.

80 Все пак, както отбеляза Комисията, установена съдебна практика е, че изискванията за атрибути на фактурата, различни от тези, описани в член 22, параграф 3, б от Шестата директива, като условие за упражняване правото на приспадане, трябва да се ограничават до такива, които са необходими, за да се гарантира точното облагане с ДДС и да позволяват надзор от страна на данъчните власти. Освен това, такива атрибути не трябва поради броя или техническия им характер да правят упражняването на правото на приспадане практически невъзможно или излишно сложно (Обединени дела 123/87 и 330/87 Jeunehomme and EGI [1988] ECR 4517, параграф 17). Така, мерките, които държавите-членки могат да приемат според член 22, параграф 8 от директивата с цел гарантиране на точното облагане и събиране на данъка и за предотвратяване на измами не трябва да отиват по далеч от това, което е необходимо, за да се постигнат целите. Следователно, те не могат да бъдат използвани, така че да имат въздействие за снижаване принципа на неутралност на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС, създаден със съответното законодателство на Общността (Обединени дела C-110/98 до C-147/98 Gabalfrisa and Others [2000] ECR I-1577, параграф 52, и Дело C-454/98 Schmeink & Cofreth and Strobel [2000] ECR I-6973, параграф 59).

81 В дело като такова по главното производство не съществува риск от измама или злоупотреба, тъй като случаят засяга много специфичен вид обща собственост, а именно съсобственост на брачен съюз от съпрузи, съюз, който сам по себе си няма статут на данъчнозадължено лице и в който само единият от съпрузите извършва стопанска дейност. Така не съществува вероятност фактурите, дори да са издадени на името на "Г-н и Г-жа НЕ" без да се упоменава частта от цената и съответния за дела на всеки съпруг ДДС, да бъде използвана от съпруга, които не е данъчнозадължено лице или от съюза, с цел получаване на допълнително приспадане за същия размер ДДС.

82 При тези обстоятелства би било несъвместимо с принципа на пропорционалност да се откаже на съпруга, който е данъчнозадължено лице правото да приспада самостоятелно, поради това, че фактурата не съдържа атрибутите, предписани от приложимото национално право.

83 Следва, че отговорът на четвъртия въпрос трябва да бъде, че член 18, параграф 1, a) и член 22, параграф 3 от Шестата директива не изискват данъчно задължено лице, с цел да упражни правото на приспадане при обстоятелства като тези по спора в главното производство, да има фактури на негово име, в които да е отбелязана частта на плащанията и данъка върху добавената стойност, съответстващи на неговия дял от имуществото като съсобственик. Достатъчно е да разполага с фактура, издадена на името на съсобствениците без разлика помежду им и без позоваване на такава част.

Разноски

84 Тъй като това производство за страните по основното дело е стъпка в делото, висящо пред националния съд, решението за разноските е ангажимент на този съд. Разноските, възникнали при подаване на съображенията до Съда, различни от тези на страните, не се възстановяват.

Диспозитив

На това основание,

СЪДЪТ,

(Второ отделение) реши:

1. Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, както в нейната първоначална версия, така и след изменението й с Директива 91/680/ЕИО на Съвета от 16 декември 1991 г. относно допълнение на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО с оглед на премахването на фискалните граници, трябва да се тълкува, както следва:

- когато лице закупува или построява къща, за да живее в нея заедно със семейството си, той действа в качеството на данъчно задължено лице и като такова има право на приспадане според член 17 от Шестата директива, дотолкова, доколкото използва една стая в сградата за офис, за да извършва в нея стопанска дейност, дори и странична такава, по смисъла на членове 2 и 4 от директивата и тази част от сградата се разпределя като актив в стопанската му дейност;

- когато брачен съюз, който няма юридическа правосубектност и не извършва като такъв стопанска дейност по смисъла на Шестата директива, направи поръчка за капиталова стока, съсобствениците, формиращи този съюз се считат за получатели на сделката за целите на тази директива;

- когато съпрузи, създали брачен съюз чрез женитба, закупуват капиталова стока, част от която се ползва изключително за стопански цели от единия от съсобствениците съпрузи, този съпруг има право на приспадане спрямо целия данък върху добавената стойност при доставката относим за дела от стоката, който той използва за стопанските си цели, доколкото приспаднатото количество не надвишава границите на процента на данъчно задълженото лице в съсобствеността на тази стока;

- Член 18, параграф 1, буква a) и член 22, параграф 3 от Шестата директива не изискват данъчно задължено лице, с цел да упражни правото на приспадане при обстоятелства като тези по спора в главното производство, да има фактури на негово име, в които да е отбелязана частта на плащанията и данъка върху добавената стойност, съответстващи на неговия дял от имуществото като съсобственик. Достатъчно е да разполага с фактура, издадена на името на съсобствениците без разлика помежду им и без позоваване на такава част.

[Подписи]

Не знам, затова търся съвет.

Но имат акт за на надвнесено ДДС от единия съпруг и дължимо ДДС от другия защото 5 месеца фактурите за наем на съвместното имущество и начисленото и внесено ДДС е само от името на единия съпруг.

Благодаря Федя

Преди време за едни крави ставаше дума, дето чорбаджиите - ЗП се развеждали, от там съм го запомнил това решение ;-) Беше готина тема ;-)