Здравейте. Възникна следният казус- заменили сме на клиент гаранционно оборудване - на което сме вносител , но не производител. Сега производителя ни отказва гаранция. Имам ли право да го отчета като разход за данъчни цели и при положение че за вноса на устройтвото ползвано за замяна съм ползвала данъчен кредит дължа ли на държавата ДДС

а нещо като брак или ремонт???

Не разбрах какво е това гаранционно оборудване.

И на мен ми хрумна брак, но по ЗКПО не мога да го призная за данъчни цели и трябва да му начисля ддс. А за ремонт- ми не е ремонт то това утройство не може да се отремонтира.

Скенер

ти питаш как трябва да го направиш - или питаш как да заобиколиш закона???

като е скенер - хакни го като актив и за две години го разкарай с амортизации

отделно - нямам идея какъв е, но ако не е нещо специално едва ли е над 700 лева - все да можеш да изпишеш един за дейността на разход.

едва ли е над 700 лева

За такъв, прост скенер ли, смяташ, пита?

ако не е нещо специално ..... ))) (някъде по-горе....)

Не питам как да заобиколя закона, но при положение че не е брак не виждам смисъл да го изписвам като такъв и да плащам допълнително. Опитах се да намеря нещо по отношение на гаранциите и имаме ли право като доставчик да си признаем за разход тази гаранционна замяна, но не мога да открия.А иначе стойността е 870 лв. без ДДС за съжеление.

Май никой не е се е сблъсквал с това :-(

Мисля, че Лански ти отговори. И ако стойността на скенера е над приетия от Вас праг на същественост за ДМА, обърни внимание на второто му изречение.
Иначе това си е брак - явно скенерът не работи, не може да се ремонтира, какво друго да бъде освен брак с всички произтичащи от това последици по ЗКПО и ЗДДС.

заменили сме на клиент гаранционно оборудване

абе заменили сте

ама не е брак

и за кво го заменихте? не му хареса цвета ли?

А за ремонт- ми не е ремонт то това утройство не може да се отремонтира.

абе кво му е все пак?

_{продайте го на друг :)))}

До момента производителя покриваше гаранцията на тези усройства- ния ги заменяме пращаме му разваленото утройство и той ни праща ново. Но сега обяви че няма да покрие тази гаранция. Ние вече сме го заменили на клиента. С една дума сме изпълнили гаранционните си задължения спрямо него - все пак ние му даваме гаранцията. Въпросът е имам ли право или не при положение че съм доставчик а не производител да си признавам разходите по гаранцията или не. Съгласно ДИРЕКТИВА 85/374/ЕИО ЗА СБЛИЖАВАНЕ НА ЗАКОНОВИТЕ, ПОДЗАКОНОВИТЕ И АДМИНИСТРАТИВНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ОТНОСНО ОТГОВОРНОСТТА ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ДЕФЕКТ НА СТОКА чл. 2, а именно, че без да се засяга отговорността на производителя, всяко лице, което внася в Общността стоки с цел продажба, отдаване под наем или лизинг, или всяка друга форма на разпространение, в рамките на своята търговска дейност, се счита за производител по смисъла на настоящата директива и носи отговорност на същото основание както производителят. Въпросът ми беше мога ли да призная разход за гаранция. Това ми беше и питането, а не какво да правя ако е брак, но явно не си зададох въпроса като хората.

а провизийки нямаш ли?

Едва ли ;-))))) то това с провизийките не беше ли нещо сложно? От онова там - висшия пилотаж ;-D

^{Отговор на lansky(07.07.2010 13:09):
lansky каза:
а провизийки нямаш ли?}

По принцип в случая на Мими е налице хипотезата на чл.129 от ЗДДС, когато производителят им е подменял дефетиралата стока - тогава няма доставка нито между производителя и нея, нито между нея и клиента.
Но в случая щом производителят отказва да замени това устройство или да го плати, то хипотезата на чл.129 няма да е налице.
Възниква въпросът тогава приложим ли е чл.26 ал.4.Цялата работа е какво значи "услуга по послеващо гаранционно обслужване", и включва ли това понятие подмяна на дефектиралата стока.

Не знам дали е коректно, но ми се струва, че последващо гаранционно обслужване би трябвало и да значи, че при напълно негодна стока тя трябва да се подмени - това е част от гаранцията. В такъв случай нямаме доставка по ЗДДС, а подмененото устройство би трябвало да може да се отчете като данъчно признат разход, и да се признава данъчният кредит при закупуването му.

еми търговски риск
в крайна сметка варианта на Лански е най-прецизен

Точно около логиката на Ники67 ми се въртеше мисълта. Незная кое е правилното и кое да избера.А за провизии - за съжеление нямаме - честно казано от скоро поех тази длъжност в тази фирма и съм в малко заварено положение. Така че трябва да действам с наличното.

Добре туко що ми хрумна безумната идея да фактурираме на производителя услугата гаранционна поддръжка на стойността на скенера - пък те ако искат да я плащат - те ще имат задължение към нас пък ние сме о.к.- аз си изписвам този скенер в услугата гаранционна поддръжка и толкоз.

№ 24-32-305 от 31.01.2008 г. относно данъчното третиране на разходи за дефектни стоки и задължение за начисляване на данък върху добавената стойност при брак
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ДО............

Със запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-32-305 от 12.10.2007 г., е изложена следната фактическа обстановка и са поставени следните въпроси:

Фирмата извършва ВОП на акумулаторни батерии от държава членка на ЕС.

При продажбата на тези стоки предоставя на клиентите минимум две години гаранция съгласно Закона за защита на потребителите, във връзка с което при производствен дефект (умиране на клетки или скъсване на мост), е длъжна да замени акумулаторите с нови или да възстанови сумата на клиентите.

Независимо, че акумулаторните батерии са капсуловани и се тестват в завода-производител, минимална част от тях се доставят с дефекти (1,5 % - 2 %).

Дефектът се констатира едва след като бъдат продадени и монтирани на автомобила.

Дефектиралите акумулатори не подлежат на ремонт.

В договора, сключен с производителя, няма клауза за връщане на дефектирали стоки.

Дефектиралите акумулаторни батерии не се подменят в завода производител.

В писмото е изложено, че дефектиралите стоки представляват технологичен брак, както и че, като вносител, фирмата следва да притежава качество на производител.

Предвид на това се поставя въпроса следва ли с установения технологичен брак да преобразувате финансовия си резултат и на какво основание?

В процеса на експлоатация на акумулаторните батерии, в резултат на физикохимични процеси, умират клетки, вследствие на което акумулаторната батерия е негодна за експлоатация.

В рамките на гаранционният срок фирмата я заменя с нова или възстановява сумата на клиента.

Поставеният въпрос е следва ли рекламационните стоки да се отчитат като брак от промяна на физико-химичните свойства?

Следва ли при брак да се начислява ДДС на бракуваните стоки, закупени през 2007 г., за които е налице вътреобщностно придобиване и при придобиването им не е ползван данъчен кредит?

С оглед на така поставените в запитването въпроси, свързани с данъчното третиране на разходи за брак на дефектни стоки и задължение за начисляване на данък върху добавената стойност, се предоставя само принципно становище по прилагането на конкретни разпоредби на ЗДДС и ЗКПО, които са относими спрямо фактическата обстановка, съдържаща се в запитването.

Предвид изложеното в писменото запитване, фирмата не произвежда продукт, а извършва търговия със стоки, произведени в други страни, от което може да се направи изводът, че не притежава качество на производител.

Отчитането на технологичния брак следва да се осъществява в съответствие с изискванията на действащото счетоводно законодателство.

По отношение на акумулаторните батерии фирмата се явява търговец, от което обстоятелство произтича фактът, че бракът на дефектните батерии не може да бъде окачествен като технологичен.

Щетите, които се понасят поради доставените некачествени стоки са предмет на гражданско-правни отношения и не се третират в данъчното право.

В аспекта на гореизложеното с размера на брака на акумулаторни батерии, които са закупени от фирмата с дефект и са негодни за употреба, следва да бъде увеличен финансовият резултат на основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО.

Съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при скрити недостатъци на родово определени вещи купувачът има право на рекламация и при предявяването й може да претендира продавачът да замени вещта с нова (чл. 193, чл. 195 от ЗЗД).

От друга страна чл. 105, ал. 1 от Закона за защита на потребителите задължава продавачът да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба.

Според ал. 2 на същата разпоредба продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието.

Според описаното в запитването след продажбата на стоките в гаранционния срок се проявява дефект, поради което на клиентите се престират други стоки от същия вид или заплатената от тях сума.

Също така става ясно, че недостатъкът на дефектиралите акумулатори не може да се отстрани, както и не би било възможно тяхното последващо използване по предназначение.

Предвид гореизложеното в случая поетата от фирмата гаранция на акумулаторните батерии следва да се провизира, съгласно действащото счетоводно законодателство.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗКПО разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

Непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение (чл. 38, ал. 2).

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол, който се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период (чл. 79, ал. 4 от ЗДДС).

Независимо от разпоредбата на чл. 79, ал. З от ЗДДС, за стоките и услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното облагане, лицето дължи данък в размер, определен по формулите, регламентирани в чл. 79, ал. 6 от ЗДДС.

Имайки предвид изложеното, в случай, че при придобиването на акумулаторните батерии не е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, то за същия няма да възникне задължение за извършване на корекция по реда на чл. 79, ал. З от ЗДДС.

Следва да се отбележи, че от съществено значение е съдържанието на договора между фирмата и производителя на акумулаторните батерии.

Изложеното по-гope становище третира фактология, при която производителят не поема гаранцията на дефектиралите при употребата стоки и не носи риска от доставката на дефектни акумулатори.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: (п) М. Мургина

Опа говоря без да мисля - тогава нямам право на ДДС за стоките - е това е положението.
Извинявам се за неуместният коментар.

Много ти благодаря lansky - това май слага край на размислите и дискусиите- много благодаря.

Извинявам се един последен въпрос - тъй като съм ползвала данъчен трябва да начисля данък съгласно чл.79 ал. 3. Може ли да ми помогнете как следва да бъде отразено в декларацията и в дневника за продажбите - коя колона и какъв номер следва да сложа на протокола. Предполагам номер 1?! Съжелявам но досега не ми се е налагало да бракувам стокаи съответно да издавам протокол. Мерси предварително

Щом досега не сте издавали протокол, би могло да е № 1.

Писмото на Лански третира съвсем друг случай, когато батериите не се подменят от завода производител и когато за сметка на търговеца е тяхната подмяна.

Буди недоумение частта от писмото, в която се казва, че не е ползван данъчен кредит, след като имаме ВОП и нормално е да се предположи, че такъв е приспаднат.

Не бих казал, че нямате право на данъчен кредит и въобще случаят е съвсем различен.

Не разбирам и как така според писмото хем се отчита разход за брак, който е непризнат, хем пък се начислява провизия, която е данъчно призната при погасяване на задължението. Или едното, или другото.

В случая от писмото би трябвало да се начисли провизия в размер на 2% от купените акумулатори, и при подмяната с нови да се изпише част от нея.

В случая на питащата дефетиралите скенери се подменят от завода производител, така че тя няма основания за провизия, т.к. няма задължение, чийто размер може надежно да се определи - на нея заводът производител й поема разноските.

Никак не мога да разбера, ако се отчете провизия, какъв, по дяволите, брак ще имаме и каква корекция на данъчния кредит.

Купили сме 1000 акумулатора по 100лв, общо 100 000лв, с ВОП

304/401 100000
4531/4532 20000

Продали сме квото сме продали от тях, начислили сме си ДДС.

Знаем, че 2% дефектират, начисляваме провизия
609/499 2000

Този разход по принцип не е данъчно признат.

След това ни връщат един дефектен акумулатор и ние трябва да го подменим съгласно договор за гаранционно обслужване. Доставка липсва по смисъла на ЗДДС, а и изобщо по смисъла на гражданското и търговското право. Защото ние просто подменяме негодна стока с годна, за да си изпълним задълженията по договора. Веднъж вече сме издали фактура, и нямаме никаква нова доставка. Подменяме негодната стока с годна.

Трябва обаче да изпишем този новия акумулатор, който даваме на клиента. Нали обаче за тази цел сме създали провизия? Затова за изписването вземаме операцията

499/304 100 - със стойността на новия акумулатор.

Тук влиза в сила чл.38 ал-2 ЗКПО -Непризнатите разходи за провизии по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение.

На основание този член с тези 100лв намаляваме резултата.
Тоест, ако начисляването на провизията и подмяната на акумулатора се случат в една и съща година, в увеличение ще дадем 1900лв.

Няма никаква корекция на ДДС, защото нямаме никаква доставка. Разходът за подмяната също на практика е данъчно признат поради механизма на чл.38 ЗКПО.

Нямаме и разход за брак, т.к. разходът ни за този дефектен акумулатор в размер на 100лв е отразен чрез механизма на провизиите.