На който му се чете и разсъждава в жегата става въпрос за задължителна регистрация по ЗДДС по чл.97

"Задължителната регистрация в моя случай би произтекла по член 97а,
влязъл в сила от 1.1.2010г. Понеже аз предоставям услуги, за мен важи
алинея 2,
която пък от своя страна е обвързана с изпълнението на условието по чл. 21,
ал.2.
Какво казва чл.21:
1. ал.1 е в сила когато получателя на услугата е данъчно незадължено
лице (т.е. частно лице или фирма без ДДС регистрация), тогава за мен не е
задължителна ДДС регистрация за да му издам фактура.
2. ал.2 е в сила когато получателя на услугата е данъчно задължено лице
(т.е.
фирма с ДДС регистрация), тогава за мен е задължителна ДДС
регистрация за да му издам фактура.
3. Има обаче и ал.3 , която казва, че ако получателя на услугата попада в
графата ал.2, но ще използва
услугата само за лични нужди, то той се третира че попада по ал.1,
т.е. за мен НЕ Е задължителна регистрация по ДДС.

Какво ще рече това на практика:
1. Ако клиента е частно лице или фирма без ДДС регистрация от страна
членка на ЕС имаме чл. 21, ал.1 и за мен НЕ Е задължителна регистрация по
ДДС. В този случай на някой места се използва терминът "дистанционна
продажба".
2. Дори когато клиентът е фирма с ДДС регистрация от страна членка на
ЕС, ако той е ползвателя на услугата ( т.е. не я препродава на трета
страна),
пак попадаме в чл. 21, ал.1 (съгл. чл.21, ал.3) и за мен НЕ Е задължителна
регистрация по ДДС. Пример:
клиент, некомпютърна фирма, която не е била никога клиент и има проблем с
диск, който е тяхна собственост, т.е. услугата ще се ползва директно от
клиента, който плаща.
3. Регистрация по ДДС за мен е задължителна само ако извършената услуга ще
се
ползва не директно от моя възложител на поръчката (който задължително е
фирма с
ДДС регистрация), а от трета страна, т.е. моят клиент препродава услугата
на място на 3-то лице. Това е случая както беше миналата година с Ко-Маркет
Груп, от които получвах горе-долу по 1 поръчка на месец, т.е. беше очевидно,
че те ползват услугата за да я препродават на местни клиенти, а не за лични
нужди. В такъв случай аз трябва да начислявам нулева ставка на ДДС, а те на
моята цена си слагат надценка и начисляват на цялата сума ДДС по холандските
тарифи. Крайният клиент плаща ДДС-то, което остава в Холандия, счита се че
мястото на извършване на услугата е Холандия, а не България.

Мисля, че това би трябвало да е правилното тълкуване на ЗДДС и промените
му от 1.1.2010.

Тоя виден тълкувател дали е прочел чл. 3 от ЗДДС?

в жегата мене специално много ме мързи, ама се препъвам в:

данъчно незадължено лице (т.е. частно лице или фирма без ДДС регистрация), [/I]

Какво казва чл.21:
1. ал.1 е в сила когато получателя на услугата е данъчно незадължено
лице (т.е. частно лице или фирма без ДДС регистрация), тогава за мен не е
задължителна ДДС регистрация за да му издам фактура.


а за мене след този цитат няма смисъл да се чете надолу

Да човекът така си го разбира,не иска да се регистрара по ддс в това е проблемът и се търси повод за оправдание.

Мисля си,когато услугата е в общността в дневник продажби се отразява като облагаеми сделки със ставка 0,а когато е извън общността със ставка 20%,като продажба в страната?И съответно за сделките в общността ще се подава и VIES Декларация?

А клиента е в общността ,но не е регистриран по ддс,то тогава с каква ставка ще е 20% като сделките в страната?Видях има коментари за рег по чл.97,но защо колегите избират специалният ред,а не по общия ред ,като тогава ползите са повече ?