Когато се извършват разходи от свое име, но за чужда сметка (разчет) и ще се префактурират, например на ДЗЛ в страна-членка, поради липса на доставка, не се включват в дневниците за продажби и ВИЕС. Но при извършването им, лицето, което ще префактурира, дали има право на данъчен кредит?
Ако не - префактурирането следва де е с брутната сума и без показване на ДДС.
Така крайният получателят в страната-членка ще има повече разходи, отколкото ако се беше явил получател при първия доставчик. И ако е така - по-добре да се покажат не като разчет, а като разход и после като ВОД или услуга по чл. 21 (2)
Ако да - на какво основание? Дали поради факта, че изобщо нямаме доставка във връзка с тези разходи? Наличието на освободена доставка щеше да е причина за неползването на ДК, но липсата изобщо на доставка основание ли е за ползването му?

За това ли питаш?

"Чл.26
(5) Данъчната основа не включва:
...
4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите."

Не, моят случай е "от името на доставчика, за сметка на получателя" и не се разглежда изрично в ЗДДС
<sup>Отговор на Маграт(19.10.2010 14:03):
Маграт каза:
За това ли питаш?

"Чл.26
(5) Данъчната основа не включва:
...
4. сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика; доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите."</sup>

Не мога да намеря забрана за ползването на ДК при извършването на тези разходи, освен в т. 2.

Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;


Но какво означава "дейности, различни от икономическата дейност на лицето"? Ако например съм платил телефонната сметка и после я префактурирам на ДЗЛ от страна-членка, чийто командирован тук служител е говорил от този телефон, включително и във връзка с моята икономическа дейност, това дейности, различни от икономическата дейност на лицето ли са?

За това, че няма доставка в случай на префактуриране, няма съмнение. Въпросът е, че ако НАП няма да ми признават ДК, по-добре да прикрия липсата на доставка, като третирам такива префактурирания като приход и съответно им начислявам ДДС или го показвам като дължим от получателя.

От друга страна си мисля, че ако префактурирам този разход на физическо лице и следвам принципа да не начислявам ДДС при липса на доставка, а ползвам ДК, ФЛ неоснователно ще му бъде спестен данъка. Ако фактурирам на общо основание, а се разбере, че префактурирам, може да не ми се признае ДК поради чл. 70.

Май най-правилното е да префактурирам бруто и да не ползвам ДК.

Дайте едно рамо.

мисля, че не е доставка и последния вариант е най-правилен. А като как ще го отразяваме в ДДС, не мога да реша. Аз съм в идентична ситуация.

Ако приемем последния вариант, при покупката ще е без право на ДК, а префактурирането изобщо няма да го отразя по ДДС, ще си закрия разчета. Много смешничко ще стане, ако аз си мисля, че ще префактурирам, ама после се окаже обикновен разход за дейността, по който не съм си искал ДК.

^{Отговор на delusion(19.10.2010 15:39):
delusion каза:
мисля, че не е доставка и последния вариант е най-правилен. А като как ще го отразяваме в ДДС, не мога да реша. Аз съм в идентична ситуация.}

Реших: Ползвам си ДК, префактурирам бруто за всеки случай.

В моята ситуация, получател на префактурирания разход е банка от ЕС. Ако и префактурирам бруто, то тя няма да може да се самообложи и съответно да ползва ДК в страната на получаване. А тук платеното ДДС, няма да им бъде възстановено.

Точно така. И при мен е същото, с тази разлика, че аз имам по-голям шанс от теб да скрия префактурирането и да го представя като услуга, по която имам право да си ползвам ДК. При теб е ясно, че е префактуриране (ако става дума за одита от другата тема). Но защо да го префактурираш изобщо, след като това трябва да е твой разход. Това, че той го плаща, означава дълг към него или дарение, ако не желае плащане.
^{Отговор на delusion(19.10.2010 15:58):
delusion каза:
В моята ситуация, получател на префактурирания разход е банка от ЕС. Ако и префактурирам бруто, то тя няма да може да се самообложи и съответно да ползва ДК в страната на получаване. А тук платеното ДДС, няма да им бъде възстановено.}