Здравейте,
Фирмата ни произвежда оборудване по индивидуални договори с клиенти.Имам получен аванс за изработване на оборудване.Оборудването е готово за експедиция,уведомяваме клиента и очакваме плащане преди експедицията/износ/.След известно забавяне клиентът ни уведомява,че не му е нужно оборудванет,независимо от причината.съгласен е да задържим аванса или част от него като обезщетение .Искам да поясня,че за произведеното оборудване/ в непроменен вид/ трудно може да се намери друг клиент,а понякога и никога.Освен с разход на материали е свързано с и с проектиране.
Как се постъпва при такъв казус?От гледна точка на ЗДДС и др . връзки.Имам същата ситуация и с доставки в България.За някои от тях оставям авнса да стои 5 години и го отнасям в извънредни приходи.
Благодоря предварително!
КРЦЦ

Ами вижте си неустойките по договора.Зависи и на накъв правен режим е подчинен самия договор.
Българско законодателство, законодателството на клиента, Правилата (нещо като международно ЗЗД), друго законодателство, уговорено в договора и т.н.
по принцип получената неустойка не е пречка да търсите от клиента обезщутяване в пълен размер.
Трябва да решите и съдбата на оборудването, защото то е негово. Имате право на задържане по принцип.

Общо взето ще ви трябва консултация с юрист, ако нямате такъв.

добре де ама тези индивидуални договори, няма ли обещетения при неспазването и т.н.

Това индивидуални е май главно, за да подчертае уникалността на оборудването, което беше посочено вече.

Проформа-фактура за цената и разговори ,проведени по различен начин са основата на сделката.Той ни е стар клиент и има друга такава машина.Нямаме проблем да задържим оборудването,фактически го задържаме и търсим нов клиент.Нямаме спор и с клиента по този въпрос,както и по другия-да задържим аванса.Задържамего като обезщетение.Как трябва да се оформи в счетоводен аспект?Авансът е преведен по сметка в евро.Какво правя с него ?
И ние и клиентът сме добронамерени в отношенията си,но имаме разходи и той е съгласен да ни обезщети доо размера на аванса.ние също.
КРЦЦ

Единият вариант е да Ви стави стоката на консигнация, но трябав да Ви ф-рира.

Прихващането следва да се извърши не само за обезщетението.
Ако бъдете обезщетени чрез аванса за претърпените вреди, при продажбата на стоката неоснователно ще се обагатите за сметка на клиента.

Не считам,че ще се обогатя неоснователно.За да продам оборудването на друг клиент,ще трябва да го преработя за неговите нужди,това е нестандартно оборудване.Ако не мога да го преработя,ще го разглобя на детайли и ще ползвам само годните.Къде отива трудът на конструкторите,труда в цеха за обработка на метали,монтаж,настройка и др.През това време можехме да вложим усилията си за клиент с краен резултат-получаване и плащане.Затова задържам аванса и клиентът е съгласен.Какъв документ трябва да приложа в счетоводството за това обезщтетение?.

Направете някакво споразумение в писмен вид и отчетете приход от неустойката. Защо чакате по 5 години за да го направите?

Ще претърпите вреди по вина на клиента, ако аванса не покрива разходите+обичайната печалба.
Ако не си търсите пълно обезщетение, вината е ваша.
Щом оборудването е негово, а става ваше, трябва да ви го продаде.

Ако оборудването е ваше, съгласон договора, това е друг въпрос.

Щом оборудването е негово, а става ваше, трябва да ви го продаде.

Не разбрах, откъде стана ясно, че оборудването е на клиента, та толкова натискаш да им го продават?:))

Бих помислила и за КИ за фактурата за аванса, защото обезщетенията са извън обхвата на ЗДДС и не се начислява ДДС.

Има вариант, ака твърдите, че не сте довършили поръчката и клиентът се е отказал преди довършването.

Ще започна отначало.
Клиентът е от Сенегал.Плати ми аванс за оборудване на 15,06,2010 г.Няма фактури,само по С-ка Клиенти по аванси от чужбина, има салдо в размера на аванса.Срока за изработка е до 15.10.2010г.Плащането на остатъка е договорено да бъде платен преди експедицията.Готови сме с оборудването и искаме плащане,за да експедираме.На 30.10.2010 г. клиентът разваля сделката/не иска оборудването/ по своя инициатива и причини,които не са свързани с нас.Оставя преведения аванс ,за да покрие загубите ни,каквито и да са те.Оборудването е при нас,не е напускало страната.
Принципно във всички договори,когото ги има в писмен вид,има клауза,че до окончателно плащане на цената собствеността е наша.Но тук въобще няма доставка.Няма фактура,митн.декларация и т. н
Въобще не сме предприели действия но износ,защото чакаме окончателното плащане.
Мисля,че вече съм по точна с фактическата обстановка и сте разбрали..
Аз мисля по следния начин:
Съгласно чл.84 от Правилника за прилагане на ЗДДС издавам документ,удостоверяващ плащането.Той не е данъчен.Не е упоменато и какъв да е.Единственото ,което трябва да докажа е,че това е неустойка с обезщетителен характер,а не с наказателен.Това може да се запише в документа,като той може да придобие по-описателен вид и да се изложат фактите за разваляне на договора.Авансът изчезва от Клиенти по аванси и отива в приход от неустойка/както казва МАГРАТ/ в друга сметка за приходи/не съм счетоводител/ .Остава само тълкуването на НАП.Те имат някакво указание за третирането на неустойките.
Права ли съм?