Искам да помоля за мнението Ви.
Фирмата ни е ревизирана по ЗДДС за периода 2006-2009г.
В м.03.2007 сме внесли стока от Италия на стойност 10000 евро.В счетоводството е предадена проформа ф-рата въз основа на която е съставен протокол 10 със самоначислен ддс 2000 евро и този протокол е включен в дневник покупки и дневник продажби.
През м.04.2007 в счетоводството е предадена оригиналната ф-ра за същата стока и по погрешка отново е съставен протокол 13 със самоначислен ддс 2000 евро и този протокол също е включен в дневник покупки и дневник продажби.
Сега в ревизионния доклад в раздела за извършените от нас доставки е установено,че Протокол 10 е издаден без основание,тъй като по проформа ф-рата не е осъществен ВОП и е налице данък,начислен неправомерно-без да е възникнало данъчно събитие.
Посочили са,че съгл.чл.85 от ЗЗДС,данъкът е изискуем и от всяко лице,което посочи данъка в данъчен документ по чл.112 от ЗДДС,в т.ч.в протокол.
В раздела за получените от нас доставки са констатирали,че на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС ревизията отказва правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2000 евро по протокол 10.Начислена ни е и лихва върху тези 2000 евро.
Правилно ли е всичко това според Вас и имаме ли някакви варианти за оспорване на гореупоменатото.

Моля Ви включете се с коментари

Адски неприятно, но формално имат основание според мен :( Трябвало е да анулирате първия протокол навреме.

и според мен :(

Да, Маграт е права

ами защо не оспорвате точно заради чл.85 - там е казано фактура и/или известие по чл.112

в чл.112 има и протокол, но той не е споменат в чл.85

освен в по-стара редакция на члена да е било данъчен документ... ама пак пробвайте - явно е изменен, точно за да изключи протоколите

Права си. pap73, виж това:
http://lex.bg/bulletin/?isu=307&tp=sf&id=229
Лошото е, че промяната е от 2009 г.
<sup>Отговор на небесна(19.01.2011 13:14):
небесна каза:
ами защо не оспорвате точно заради чл.85 - там е казано фактура и/или известие по чл.112

в чл.112 има и протокол, но той не е споменат в чл.85

освен в по-стара редакция на члена да е било данъчен документ... ама пак пробвайте - явно е изменен, точно за да изключи протоколите</sup>

аа перфектно, че си го намерила

да обжалват точно както е по текста в линка, ако трябва търсете мотивите към изменението на ЗДДС в тази му част и тн, синхронизацията с директивата и алабала

ей аман от такива тъпотии - щото законът е бил зле написан, дай да цакаме фирмите с ДДС за несъществуващи сделки

помните ли преди време имахме подобни теми с такива съмнения?
след редакцията на закона ни поуспокоиха.....
обаче пак се намират "новатори"...:((

Пускам едно съд.решение, което може да ви помогне в случая.
Обжалвайте на всяка цена!!!


Малко е дългичко, но е интересно!


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ







Р Е Ш Е Н И Е


№ …………….

гр. Пловдив, 30 декември 2009 год.





В ИМЕТО НА НАРОДА




ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и девета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА НАНКОВА





при участието на секретаря Б.К. и участието на прокурора Д. М., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА НАНКОВА административно дело № 179 по описа за 2009 година на Пловдивския административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “Металика - 5” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. ”Димитър Грънчаров” № 3, представлявано от управителя Р.А.Л. против Ревизионен акт /РА/ № 130800356/16.09.2008 г., издаден от А. И. Ц., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 815/25.11.2008 г. на Директора на Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” /”ОУИ”/ – гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно непризнат данъчен кредит в размер на 576 370,33 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях в размер на 113322,21лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради неправилно прилагане на материалния закон. В тази връзка подробни съображения са изложени както в жалбата, така и в допълнително представената писмена защита приложена по делото. Иска се отмяна на оспорения РА, в частта относно: непризнат данъчен кредит в размер на 72007,20 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях в размер на 14583,58 лв., за данъчен период м. февруари 2007 г.; непризнат данъчен кредит в размер на 229708,93 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях в размер на 45673,20 лв., за данъчен период м. март 2007 г. и непризнат данъчен кредит в размер на 274654,20 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях, за данъчен период м. април 2007 г. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител, е на становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена по съображения изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата по същество е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Настоящата ревизия се явява повторна и е извършена във връзка с Решение № 133/21.02.2008 г. на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Пловдив, с което е отменен РА № 1300-802/03.12.2007 г. на ТД на НАП гр. Пазарджик, а преписката, на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, е върната на ТД на НАП гр. Пазарджик за извършване на нова ревизия на „Металика – 5” ЕООД. Цитираните актове, ведно с административната преписка към тях са приложени и приети по делото. Изключение прави само Решение № 133/21.02.2008 г., което независимо от дадените изрични указания в с.з. проведено на 11.03.2009 г., не бе представено от страна на ответния административен орган.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 800139/10.03.2008 г. издадена от П.В.П.– началник сектор „Контрол” при ТД на НАП гр. Пазарджик, е сложено начало на ревизията на жалбоподателя по прилагане на ЗДДС за данъчни периоди от 26.01.2007 г. до 30.04.2007 г., като е определен краен срок за приключване на същата до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта (09.04.2008 г.). Последвали са ЗВР № 800289/09.06.2008 г. и ЗВР № 800356/09.07.2008 г., издадени от същия орган, с които срокът за извършване на ревизията е удължен, съответно до 09.07.2008 г. и до 08.08.2008 г.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 800356 от 05.08.2008 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, е издаден и оспореният РА.

Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 815 от 25.11.2008 г., Директорът на Дирекция „ОУИ” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата съдебна инстанция част относно непризнат данъчен кредит в размер на 576 370,33 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях в размер на 113322,21 лв.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № 211/07.04.2006 г. издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пазарджик, и Заповед за определяне на компетентен орган № К 800356/06.08.2008 г. издадена от П.В.П.– началник сектор „Контрол” при ТД на НАП гр. Пазарджик.

В хода на ревизията органите на приходната администрация, са констатирали основания за отказ на данъчен кредит по протоколи по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, издадени на основание чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с получени от жалбоподателя доставки на стоки – отпадъчно желязо, с различни доставчици, както следва:

Констатациите на органите по приходите относно непризнат данъчен кредит в размер на 72007,20 лв. по 10 бр. протокола във връзка с получени доставки на 1000 т. отпадъчно желязо по 10 бр. фактури, издадени от ЕТ “Металскраб – Л. К.”, гр. София, за данъчен период м. февруари 2007 г., се свеждат до обстоятелството, че посоченият доставчик не притежава необходимия кадрови и технически потенциал да извърши процесните доставки (на 1000 тона отпадъчно желязо), поради което не е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в цитирания размер. Тези изводи са изведени въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства в резултат на извършени насрещни проверки, както следва:

В тази насока до ТД на НАП гр. София, Офис „Сердика” е отправено Искане за извършване на насрещна проверка /ИИНП/ № 13-05-800139-04/10.04.2008 г. и ИИНП № 13-05-800139-04-01/26.06.2008 г., с оглед данъчната регистрация на прекия доставчик – ЕТ “Металскраб – Л. К.”, издаването на процесните фактури, начисляването на косвения данък по тях, предмета на доставките и начина на разплащане, наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, предходни доставчици, регистрирани ЕКАФП и декларирани търговски обекти. Във връзка с първото ИИНП е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ изх. № 05 23 13 25/16.04.2008 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис „Сердика”, връчено на едноличния търговец по реда на чл. 32 ДОПК. В определения от органите по приходите срок не са представени никакви документи от страна на проверяваното лице. Резултатите от така извършените проверки са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № 13-05-800139-04/20.05.2008 г. и ПИНП № 13-05-800139-04-01/07.07.2008 г. по описа на ТД на НАП гр. София-град, Офис „Сердика”. В същите е посочено, че търговецът е регистриран по реда на ДОПК въз основа на Решение на СГС № 1/28.09.2006 г., постановено по фирмено дело № 11217 по описа за 2006 г. на същия съд, а по ЗДДС никога не е бил регистриран. Едноличният търговец има регистрирано фискално устройство “Елит мобил” LTM с номер на ФУ ДИ 140303 и с номер на ФП 36259224, считано от 25.09.2000 г. до 10.10.2007 г. В представеното по делото извлечения от информационния масив на НАП относно данните въведени от свидетелството за регистрация на посочено ЕКАФП, в „забележка” е записано, че ФУ е за обект -пункт, находящ се в гр. София, ул. „Градините” № 3, иначе едноличният търговец няма подадена декларация за наличие на търговски обект.

Съгласно писмо № 05-23-13-41/11.08.2008 г. на ТД на НАП гр. София /л. 162 по делото/, ЕТ “Металскраб – Л. К.” няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., въз основа на което е направен извод, че лицето не е декларирало облагаеми доходи и дейност като търговец за сочената година.

При извършена проверка в информационните масиви на НАП, ревизиращите органи са установили, че в ЕТ “Металскраб – Л. К.” не е имало назначени работници и служители, които да извършват дейността по събиране и търговия на отпадъчно желязо, за което по делото е приложена разпечатка /л.158/.

В хода на ревизията от “Металика 5” ЕООД, с ИПДПОЗЛ изх. № 800139/30.04.2008 г., връчено на 09.05.2008 г., са изискани доказателства за доставките - договори, транспортни документи, обяснение относно местонахождението на обектите, от които е товарено желязото, маршрута на транспорта и други. От страна на ревизираното лице са представени договори за наем на автомобили, пътни листове и стокови разписки (същите не са представени по делото, независимо от неколкократно дадените указания на ответния административен орган за попълване на административната преписка). Не са представени обяснения от къде е товарен отпадъка, кои лица са участвали в товаро-разтоварните работи, няма фактури за наем на автомобилите, няма плащане на наем, договорите за наем са сключени със свързани лица, наетите автомобили не са заведени задбалансово. Ревизираното лице не е представило доказателства, че е извозвало отпадъчно желязо от обекти на ЕТ “Металскраб – Л. К.”.

При така установените факти и обстоятелства е направен извод за липса на доставки по процесните фактури на отпадъчно желязо – 1000 т., по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон, е отказано правото на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 72007,20 лв., начислен върху данъчни основи в общ размер на 360036,00 лв. (представляващ общата стойност на спорните фактури) по 10 броя издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС, подробно описани в РД. Изрично е отбелязано, същото така, че на основание чл. 85 от ЗДДС – данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 (какъвто е и протокола по чл. 117 ЗДДС).

Констатациите на органите по приходите относно непризнат данъчен кредит в размер на 130943,00 лв. по 22 бр. протокола във връзка с получени доставки на 1528 т. отпадъчно желязо по 22 бр. фактури, издадени от “Старт А.Н.” ЕООД гр. Самоков, за данъчен период м. март и април 2007 г., се свеждат до обстоятелството, че по фактурите не са осъществени реални облагаеми доставки (на 1528 тона отпадъчно желязо). При това положение, като основание за непризнаване на данъчния кредит в казания размер е посочен чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Тези изводи са изведени въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства в резултат на извършени насрещни проверки, както следва:

На доставчика “Старт А.Н.” ЕООД са извършени три насрещни проверки, резултатите от които са обективирани в ПИНП № 13-05-511-05/16.07.2007 г., ПИНП № 13-05-511-45/21.09.2007 г. и ПИНП № 13-050-800139-06/07.07.2008 г. по описа на ТД на НАП гр. София-област. При първата проверка е установено, че в дневника за продажби и в СД са отразени 12 броя фактури от м. март. Фактурите от м. април /10 броя/ не са отразени в регистрите по ЗДДС. На упълномощено лице е връчено ИПДПО № 2639/03.07.2007 г., с което са изискани фактурите, регистрите по ЗДДС, счетоводни регистри, документи за плащането, ведомости за заплати, трудови и граждански договори, транспортни документи. От страна на дружеството са представени 22 броя фактури, издадени на “Металика - 5” ЕООД, в които не е начислен данък. Не са представени фискални бонове и контролни ленти от ЕКАФП, тъй като доставчикът няма регистрирано такова устройство. Представена е декларация от управителя, че трудовият ресурс и транспортът са за сметка *** „Металика - 5" ЕООД. Втората проверка е направена с цел установяване произхода на металните отпадъци, като на управителя е връчено ИПДПОЗЛ № 3322/12.09.2007 г., с което са изискани фактури за покупка на материали, от чието използване са получени отпадъците, както и хронология на материалната счетоводна сметка, ***о и изписването на строителните отпадъци. Такава счетоводна сметка ***. Представена е само декларация от управителя, че дружеството не е закупувало отпадъците, тъй като няма лиценз за такава дейност, а желязото е събирано като отпадък по строителните обекти при осъществяваната строителна дейност на фирмата. Освен декларация, други доказателства за произхода на желязото не са представени.

Третата проверка е направена за изясняване наличието на регистриран касов апарат и декларирани търговски обекти. Установено е, че от 27.06.2005 г. до 10.10.2007 г. “Старт А.Н.” ЕООД е имало регистриран ЕКАФП модел “Елка 2000” с № на ФУ ОТ260950 и № на ФП 03491108, но няма декларирани търговски обекти.

За разплащането по процесните фактури са представени фискални бонове, издадени от ЕКАФП с инд. № на ФУ ОТ 113382 и № на ФП 03445231. Представените от ревизираното лице фискални бонове към фактурите не са издадени от регистрирано устройство по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което е направен извод, че фискалните бонове не са годно доказателство за извършено плащане по фактурите.

В хода на ревизията е изчислено, че за да добие 1528 тона отпадъчно желязо, доставчикът е следвало да извърши СМР на стойност 176423665 лв., за което не са представени доказателства.

При така установената фактическа обстановка е направен извод за липса на доставки по процесните фактури на отпадъчно желязо, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон, за данъчен период м. март и април 2007 г., е отказано правото на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 130943,00 лв., по 22 броя издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС, подробно описани в РД, във връзка с процесните доставки на 1528 т. отпадъчно желязо по 22 бр. фактури, издадени от “Старт А.Н.” ЕООД гр. Самоков. Изрично е отбелязано, същото така, че на основание чл. 85 от ЗДДС – данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 (какъвто е и протокола по чл. 117 ЗДДС).

Констатациите на органите по приходите относно непризнат данъчен кредит в размер на 154799,89 лв. по 27 бр. протокола във връзка с получени доставки на 1810 т. отпадъчно желязо съответно по 27 бр. фактури, издадени от “Прима-интернешънъл 95” ЕООД, гр. София, за данъчен период м. март и април 2007 г., се свеждат също до обстоятелството, че по фактурите не са осъществени реални облагаеми доставки (на 1810 тона отпадъчно желязо). При това положение, като основание за непризнаване на данъчния кредит в цитирания размер е посочен чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Тези изводи са изведени въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства в резултат на извършени насрещни проверки, както следва:

От представените декларации към фактурите е установено, че отпадъкът е с произход от строителната дейност на фирмата от обект в гр. София.

На доставчика “Прима-интернешънъл 95” ЕООД са извършени две насрещни проверки, резултатите от които са обективирани в ПИНП № 13-05-800139-02/22.05.2008 г. и ПИНП № 13-05-800139-02-01/29.07.2008 г. по описа на ТД на НАП гр. София-град, Офис “Изток”. Във връзка и с двете насрещни проверки са изготвени ИПДПОЗЛ, връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. След изтичане на законовия срок не са представени изисканите документи. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 19.06.2007 г.

В хода на втората насрещна проверка е констатирано, че дружеството е регистрирало търговски обект в гр. София, бул. “Христо Ботев” № 129. Същото е имало регистрирани фискални устройства с № ОТ230268 и № ОТ116913. За разплащането по въпросните фактури са представени фискални бонове, издадени от ЕКАФП с различни от посочените инд. № на ФУ, както и с друг адрес - гр. София, ж.к. Дружба, бл. 51. Представените от ревизираното лице фискални бонове към фактурите не са издадени от регистрирано устройство по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което е направен извод, че фискалните бонове не са годно доказателство за извършено плащане по фактурите.

В хода на ревизията от “Металика - 5” ЕООД са изискани доказателства за доставките - договори, транспортни документи, обяснение относно местонахождението на обектите, от които е товарено желязото, маршрута на транспорта и други. От страна на ревизираното лице са представени договори за наем на автомобили, пътни листове и стокови разписки (с които, както вече бе казано по-горе, административната преписка не е попълнена). Не са представени обяснения от къде е товарен отпадъка, кои лица са участвали в товаро-разтоварните работи, няма фактури за наем на автомобилите, няма плащане на наем, договорите за наем са сключени със свързани лица, наетите автомобили не са заведени задбалансово. Ревизираното лице не е представило доказателства, че е извозвало отпадъчно желязо от обекти на “Прима-интернешънъл 95".

В резултат на извършена проверка в информационния масив на НАП, за което са приложена разпечатки от същия (л. 145 и сл. по делото), е установено, че “Прима-интернешънъл 95” ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г., както и че в дружеството не е имало назначени работници и служители, които да извършват дейността по събиране и търговия на отпадъчно желязо. Има назначен само един шофьор на лек автомобил.

При проверка в масивите с дневници за покупки и за продажби е установено също така, че няма данни за закупувано желязо или други строителни материали, водещи до получаването на строителен отпадък. Съгласно дневниците за покупки за периода от м.01 до м.04.2007 г. дружеството е закупувало услуги от “К.Т.К.” ЕООД на стойност 8539535 лв. и е продало отпадъчно желязо на “Металика 5” ЕООД за 928799,33 лв. и услуги на “Старт” ЕООД и на “Г-Г-А” ЕООД на обща стойност 8937937 лв.

В хода на ревизията е изчислено, че за да добие 1810 тона отпадъчно желязо, доставчикът е следвало да извърши СМР на стойност 208 846 850 лв., за което не са представени доказателства.

При така установената фактическа обстановка е направен извод за липса на доставки по процесните фактури на отпадъчно желязо, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон, за данъчен период м. март и април 2007 г., е отказано правото на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 154799,89 лв. по 27 бр. броя издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС, подробно описани в РД, във връзка с процесните доставки на 1810 т. отпадъчно желязо по 27 бр. фактури, издадени от “Прима-интернешънъл 95” ЕООД, гр. София. Изрично е отбелязано, същото така, че на основание чл. 85 от ЗДДС – данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 (какъвто е и протокола по чл. 117 ЗДДС).

Констатациите на органите по приходите относно непризнат данъчен кредит в размер на 145831,04 лв. по 26 бр. протокола във връзка с получени доставки на 1720 т. отпадъчно желязо съответно по 26 бр. фактури, издадени от “Водолей-96-БГ” ЕООД, гр. Самоков, за данъчен период м. март и април 2007 г., се свеждат отново до обстоятелството, че по фактурите не са осъществени реални облагаеми доставки (на 1720 тона отпадъчно желязо). При това положение, като основание за непризнаване на данъчния кредит в казания размер е посочен чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Тези изводи са изведени въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства в резултат на извършени насрещни проверки, както следва:

От представените декларации към фактурите е установено, че отпадъкът е с произход от строителната дейност на фирмата.

На доставчика “Водолей-96-БГ” ЕООД са извършени две насрещни проверки, резултатите от които са обективирани в ПИНП № 13-05-800139-01/03.06.2008 г. и ПИНП № 13-05-800139-01-01/10.07.2008 г. по описа на ТД на НАП гр. Пазарджик. Във връзка с първата насрещна проверка е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по пощата лично на представляващия, но независимо от това е предприета процедура по връчване на същото и по реда на чл. 32 ДОПК. След изтичане на законовия срок не са представени изисканите документи. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 19.07.2007 г. При проверка в информационния масив е установено, че дружеството няма подавани СД и отчетни регистри за процесните периоди – м. март и април 2007 г. В РД обаче е вписана “ЗАБЕЛЕЖКА – съгласно информационната база на VAT 5 въпросните фактури са включени в дневника за продажби на “Водолей-96-БГ” ЕООД”. Прието е, че дружеството не разполага с необходимата техника, ДМА, машини и оборудване за извършване на строителна дейност. Констатирано е още, че дружеството не разполага с кадрова обезпеченост – няма регистрирани уведомления за сключени трудови договори за периода. Няма и декларирани търговски обекти. За периода от 17.07.2000 г. до 10.10.2007 г., “Водолей-96-БГ” ЕООД е имало регистрирано фискално устройство с № на ФУ 032200 и № на ФП 44037400, за което сервизният договор е изтекъл на 17.11.2006 г. Касовият апарат е регистриран на адрес гр. Самоков, ул. „Подридна" 10А. За разплащането по процесните фактури са представени фискални бонове, издадени от ЕКАФП с различни от посочените инд. № на ФУ и на ФП. Представените от ревизираното лице фискални бонове към фактурите не са издадени от регистрирано устройство по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което е направен извод, че така представените фискални бонове не са годно доказателство за извършено плащане по фактурите. “Водолей-96-БГ” ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г.

При проверка в масивите с дневници за покупки и за продажби е установено, че няма данни за закупувано желязо или други строителни материали, водещи до получаването на строителен отпадък. Съгласно дневниците за покупки за периода от м. януари до м. април 2007 г. дружеството е закупувало СМР услуги от “К.Т.К.” ЕООД на обща стойност 4312639 лв. и е продало услуга на “Крав мага” ЕООД за 5390761 лв. и отпадъчно желязо на “Металика - 5” ЕООД на обща стойност 874986,24 лв.

В хода на ревизията е изчислено, че за да добие 1720 тона отпадъчно желязо, доставчикът е следвало да извърши СМР на стойност 198462200 лв., за което не са представени доказателства.

И по отношение на “Водолей-96-БГ” ЕООД, ревизираното лице не е представило доказателства, че е извозвало отпадъчно желязо от обекти на посочения доставчик.

С оглед установеното е направен извод за липса на доставки по процесните фактури на отпадъчно желязо, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон, за данъчен период м. март и април 2007 г., е отказано правото на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 145831,04 лв. по 26 бр. броя издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС, подробно описани в РД, във връзка с процесните доставки на 1720 т. отпадъчно желязо по 26 бр. фактури, издадени от “Водолей-96-БГ” ЕООД, гр. Самоков. Изрично е отбелязано, същото така, че на основание чл. 85 от ЗДДС – данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 (какъвто е и протокола по чл. 117 ЗДДС).

В хода на ревизията, за данъчен период м. април 2007 г., не е признат данъчен кредит в размер на 72789,20 лв. по 10 броя протоколи, съставени във връзка с доставки на общо 807 т. отпадъчно желязо, съответно по 10 броя фактури, издадени от “К.Т.К.” ЕООД, гр. София. И тези констатации се свеждат до обстоятелството, че по фактурите не са осъществени реални облагаеми доставки на цитираното количество отпадъчно желязо. Като основание за непризнаване на данъчния кредит в казания размер отново е посочен чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 6 и чл. 68, ал. 1 и 2 от ЗДДС, тъй като не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Тези изводи са изведени въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства в резултат на извършени насрещни проверки, както следва:

От представените декларации към фактурите е установено, че отпадъкът е с произход от строителната дейност на фирмата от обект в гр. София.

Резултатите от извършената насрещна проверка на доставчика “К.Т.К.” ЕООД са обективирани в ПИНП № 13-05-800139-03/10.04.2008 г. по описа на ТД на НАП гр. София, Офис “Център”. Изготвеното в тази връзка ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. След изтичане на законовия срок не са представени изисканите документи. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от 23.07.2007 г. Фактурите са включени в дневника за продажби. При проверка в информационната база данни на НАП е установено, че дружеството няма регистрирано фискално устройство. Прието е при това положения, че представените към процесните фактури от ревизираното лице фискални бонове не са годно доказателство за извършено плащане, тъй като последните не са издадени от ЕКАФП, който е регистриран по установения ред, съобразно Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. “К.Т.К.” ЕООД няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г., няма декларирани сключени трудови договори с работници, с оглед на което е направен извод, че липсва и кадрова обезпеченост.

При проверка в масивите с дневници за покупки и за продажби е установено, че няма данни за закупувано желязо или други строителни материали, водещи до получаването на строителен отпадък. Съгласно дневниците за покупки за периода от м. януари до м. април 2007 г. дружеството е закупувало услуги от “Люсинг” ЕООД и “Принцес 3” ЕООД на стойност 17078175 лв. и е продавало услуги на “Прима-интернешънъл 95” ЕООД, на “Водолей-96-БГ” ЕООД и на “Старт” ЕООД на стойност 17077482 лв., както и отпадъчно желязо на “Металика - 5” ЕООД за 436735 лв.

В хода на ревизията е изчислено, че за да добие 807 тона отпадъчно желязо, доставчикът е следвало да извърши СМР на стойност 93115695 лв., за което не са представени доказателства.

По отношение на “К.Т.К” ЕООД, ревизираното лице също не е представило доказателства, че е извозвало отпадъчно желязо от обекти на посочения доставчик.

С оглед установеното е направен извод за липса на доставки по процесните фактури на отпадъчно желязо, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 5 от същия закон, за данъчен период м. март и април 2007 г., е отказано правото на приспадане на данъчния кредит в общ размер на 72789,20 лв. по 10 бр. броя издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС, подробно описани в РД, във връзка с процесните доставки на 807 т. отпадъчно желязо по 10 бр. фактури, издадени от “К.Т.К.” ЕООД, гр. София. Изрично е отбелязано, същото така, че на основание чл. 85 от ЗДДС – данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112 (какъвто е и протокола по чл. 117 ЗДДС).

В с.з. проведено на 26.06.2009 г. е изслушано и прието по делото заключение от 28.05.2009 г. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, без заявени резерви от страните. В резултат от извършената проверка, основавайки се на съображенията и доводите в раздел “Констативно-съобразителна част”, вещото лице е дало следното заключение:

При извършената проверка на счетоводните записвания и книжа на дружеството жалбоподател, и по-конкретно осчетоводените приходи от продажби, експертът е установил, че през процесните периоди няма осчетоводени приходи от продажби от други дейности, освен от търговия с отпадъци. По счетоводни данни на жалбоподателя процесните фактури, по които е отказан ДК, са осчетоводени и закупените по тях стоки са заприходени по дебита на сметка *** “Стоки”. При осчетоводяването са спазени изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти.

В съответствие с поставената задача вещото лице е проследило движението на процесните стоки от закупуването им до реализацията и документите, съпътстващи реализацията. В приложения от 1 до 4 към заключението, са посочени извършените от жалбоподателя доставки на стоки през процесните периоди, в т.ч. и на закупените по спорните фактури, по контрагенти и периоди, като всяка таблица съдържа информация относно датата на извозването на стоката, номера на камиона или вагона, номер и дата на товарителница, отправен пункт, превозените количества скрап в килограми, номер и дата на съответната фактура, издадена от жалбоподателя на съответния контрагент, фактурираното количество в килограми, единична цена и сума (стойност) на доставката в лева. Всички посочени в приложенията документи са налични в счетоводството на дружеството жалбоподател, всички посочени продажни фактури са осчетоводени и са включени в съответните СД и дневници за продажбите. След проверка на счетоводните записвания и налични документи относно плащанията по издадените фактури, посочени в приложенията, е установено, че всички фактури са платени, плащанията са извършени по банков път.

При извършеното проследяване на стоковия поток при жалбоподателя в хронологичен ред на получените и извършените доставки на метални отпадъци, вещото лице е установило, че закупените по процесните фактури стоки (отпадъци) са част от продадените такива по посочените фактури в приложенията от 1 до 4 към заключението.

Процесните протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС са отразени в дневниците за покупките и продажбите и в справките-декларации в периодите, в които са издадени, които периоди съвпадат с периодите на издаване на процесните фактури.

Получените по спорните фактури доставки са осчетоводени от жалбоподателя, като закупените количества отпадъци са заприходени по дебита на сметка *** “Стоки”.

При извършената проверка и съпоставка на данните в представените счетоводни регистри и документи на дружеството жалбоподател е установено точно отразяване на стопанските операции, в т.ч. и на приходите от продажби по СД и дневници за продажбите, в цитираните регистри, оборотни ведомости, отчет за приходите и разходите за 2007 г., като покупките и продажбите са надлежно документирани, поради което е дадено заключение, че през процесните периоди счетоводните записвания са водени редовно.

Документите, въз основа на които е изготвено заключението по допуснатата ССЕ, са приобщени към доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази следното от правна страна:

Спорен между страните по делото е въпроса свързан с реалното извършване на доставките на отпадъчно желязо по спорните фактури, издадени от горецитираните доставчици и в тази връзка, доколко неустановения произход на стоките може да повлияе върху правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните протоколи по чл. 117 ЗДДС, след като металните отпадъци са на специален режим относно начисляването на ДДС, а именно обратно начисляване по глава 19 а от ЗДДС, и при положение, че дружеството реално е получило и реализирало впоследствие процесните количества метални отпадъци.

В хода на съдебното производство доказателства, оборващи фактическите констатации на органите на приходната администрация възпроизведени по-горе, не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Ангажирани обаче бяха доказателства относно факта на реалното притежание от “Металика – 5” ЕООД на тези количества отпадъчно желязо и последващата реализация на същите. В тази връзка, както вече бе казано, по делото бе прието заключение по допуснатата ССЕ, без заявени резерви от страните. Вещото лице е установило, че получените по процесните фактури доставки са осчетоводени от жалбоподателя, като закупените количества отпадъци са заприходени по дебита на сметка *** “Стоки”. Същите са част от продадените количества метални отпадъци по посочените фактури в приложенията от 1 до 4 към заключението. Доставките от жалбоподателя са обективирани със съответните първични счетоводни документи, подробно индивидуализирани в заключението, като за количествата по всяка фактура са издавани и съпътстващи фактурите документи – кантарни бележки, товарителници, сертификати за качество и количество на доставени вторични черни метали (представени от страна на жалбоподателя), като е установено пълно съответствие на фактурираните количества с получените и осчетоводени такива. Тъкмо фактът на последващата реализация от жалбоподателя на процесните количества метални отпадъци в същия период от време, през който са извършени и доставките от преките доставчици, установено от заключението на приетата ССЕ, сам по себе си е доказателство за придобиване собствеността върху стоките от страна на жалбоподателя.

Съдът възприема заключението като обективно и компетентно изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни факти и обстоятелства, необходими за правилното решаване на настоящия административноправен спор. Вещото лице е проследило счетоводните отразявания и след извършена съпоставка на счетоводните записвания по съответните хронологични и аналитични сметки, при жалбоподателя е дало заключение за редовно водено счетоводство на “Металика – 5” ЕООД. Това обстоятелство, наред с дадения изчерпателен, обоснован и логичен отговор в счетоводен аспект на поставените въпроси, кореспондиращ със събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, според настоящият състав на съда, е основание за кредитиране заключението на вещото лице. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл. 51 от ДОПК, съгласно която вписванията в счетоводните регистри се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, и с оглед другите данни, установени в хода на производството.

Безспорно е, че наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. За разрешаването на конкретния административноправен въпрос обаче, следва да бъде взет предвид особения режим на начисляване на данъка по процесните доставки и в тази връзка, доколко неустановеният произхода на стоката може да рефлектира върху правото на данъчен кредит на получателя по доставката, когато данъкът е изискуем от същия в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице.

Не е спорно по делото, че в настоящия казус, се касае за доставки на стоки и услуги по приложение № 2 с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя, регламентирани в Глава деветнадесет “а” на ЗДДС. По-конкретно става реч за доставки с предмет -отпадъци от черни и цветни метали, попадащи в посоченото приложение на ЗДДС, които съгласно § 1, т. 13 от ДР на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ представляват технологични отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер, с изключение на опасните отпадъци.

Съгласно чл. 163а, ал. 1-3 от ЗДДС, данъчното събитие на посочените доставките на стоки, възниква съгласно общите правила по този закон, като данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице, по реда на чл. 25, ал. 5 и 6 от ЗДДС в редакцията му към 2007 г. Начисляването на данъка се извършва от получателя или с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 - когато доставчикът е данъчно задължено лице, или с издавеното на общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период - когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени. В последния случай протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период (чл. 163б, ал. 1 ЗДДС).

Несъмнено в конкретния случай следва да бъдат съобразени специфичните особености на начисляването на данъка при обърнато данъчно задължение (въведени с приемането на новия ЗДДС в сила от 01.01.2007 г. ). Касае се за т.нар. “самоначисляване” на данъка. В рамките на прилагането на режима на “самоначисляване” по принцип не се дължи данък на държавния бюджет. Това е така, тъй като по отношение на доставките, при които съгласно разпоредбите на ЗДДС е приложим този режим, данъкът се начислява не от доставчика, а от лицето получател на доставката, като същевременно същото това лице има право да ползва като данъчен кредит дължимия от него данък през данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите три данъчни периода. По тези причини, ако регистрираното по ЗДДС лице не е изпълнило част от изискванията за “самоначисляване” на данъка по конкретна доставка или е извършило самоначисляване на данък без правно основание, не може да се приема, че съответната сделка е опорочена от данъчна измама или че е налице превратно използване и прилагане на правните норми, доколкото самоначисляването в подобни ситуации не е извършено с цел получаване на неоснователна данъчна облага, заобикаляне на данъчния закон или злоупотреба с него, нито пък с оглед същността на този принцип (на “самоначисляване” на данъка) е възможно такава да бъде постигната.

В тази връзка за целите на облагане с ДДС, следва да се посочи, че за възникване правото на данъчен кредит при режим на “самоначисляване” следва да се съблюдава преди всичко дали лицето реално е получило (придобило) съответната стока, без оглед дали е в състояние да докаже нейния произход, доколкото данъкът е изискуем от същото това лице. Ето защо обстоятелството, че органите на приходната администрация не са успели да установят произхода на процесните метални отпадъци, при проверката на преките доставчици на жалбоподателя, не води автоматично до извода, че такова количество не е било притежавано от “Металика – 5” ЕООД, т.е. не е придобито реално от същото. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС по подобни казуси. Не съществува знак за равенството между стока с неустановен произход и несъществуваща стока, затова ако не е установен произхода на стоката, от това не следва безусловен извод, че стоката не съществува и че не би могла да бъде предмет на доставка. Действително, установяването на такъв произход на стоката би съответствало на принципното изискване движението на стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и търговски документи, но липсата им не е основание за непризнаване право на данъчен кредит, ако е доказано, че стоката действително съществува и е прехвърлена собствеността върху нея по доставката, която е предмет на облагане, респективно на претендираното право на приспадане на данъчен кредит. И тъй като при доставка, която е при режим на “самоначисляване”, ДДС се начислява и данъчният кредит се претендира от едно и също лице – получателя по доставката, то доказването на реално притежание на съответната стока предмет на същата е достатъчно основание да се приеме, че за получателя е възникнало задължения да начисли ДДС при придобиването на стоката, респективно е възникнало право на данъчен кредит за начисления данък. Ето защо дали жалбоподателят притежава процесните количества метални отпадъци и дали е налице последваща реализация на същите, е от съществено значение за разрешаване на текущия административноправен въпрос. Няма съмнение, че ако дружеството жалбоподател бе осчетоводило процесните количества метални отпадъци, без да начисли данъка по реда на чл. 163 б от ЗДДС, то органите по приходите с настоящия ревизионен акт щяха да сторят това, именно с горните аргументи.

Крайният извод въз основа на изложените до тук съображения е, че оспореният РА се явява незаконосъобразен е като такъв ще следва да бъде отменен.

Независимо от изложените фактически и правни доводи, дори и да се приеме, че данъкът във връзка със спорните доставки на отпадъчно желязо е неправомерно начислен с процесните протоколи по чл. 117 ЗДДС, оспореният ревизионен акт също се явява незаконосъобразен.

Макар че в мотивите на РД се съдържат изрични констатации, че с всички горецитирани протоколи жалбоподателят е начислил ДДС в същите данъчни периоди, през които е упражнил и правото на приспадане на данъчен кредит в съответния размер, корекция по отношение на приетия за неправомерно начислен данък, не е извършена от ревизиращия екип. В тази връзка е и позоваването на разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС, в приложимата редакция, която ще бъде коментира в последващото изложение.

Като са констатирали тези обстоятелства в хода на извършената ревизия, органите на приходната администрация незаконосъобразно са извършили корекции само по отношение на ползвания данъчен кредит по процесните протоколи, като не са признали това право в размер на 576370,33 лв., вместо едновременно с това да извършат корекции и по отношение на приетия за неправомерно начислен данък по спорните доставки на стоки. Настоящият съдебен състав намира, че такъв едностранчив подход от страна на органите на приходите е недопустим, с оглед характера на ревизионното производство, както и поради противоречието му с основополагащите принцип в данъчното, а и изобщо в административното производство. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Установяването на задължения обаче, не означава установяване на факти и обстоятелства, водещи единствено и само до увеличение на задълженията, а и установяването на такива, водещи до намаляването или до отпадането им. Само по този начин може да бъде осъществена целта на закона, в случая на ревизионното производство, а именно точното установяване на данъчните задължения на съответния субект. Казано с други думи, в хода на ревизията следва да се установи проявление на онези юридически факти и/или фактически състави, от които лицето черпи своите права и/или водят до пораждане на съответното задължение. Изложените до тук съображения, налагат да се приеме, че в процесното ревизионно производство, органите по приходите не са изпълнили задълженията си за обективно /чл. 3 от ДОПК/; служебно /чл. 5 от ДОПК/ и добросъвестно /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета.

Органите по приходите не са се съобразили и със специфичните особености на начисляването на данъка при обърнато данъчно задължение, въведени с приемането на новия ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., разгледани по-горе, поради което и не са стигнали до извода, че ако регистрираното по ЗДДС лице не е изпълнило част от изискванията за “самоначисляване” на данъка по конкретна доставка или е извършило “самоначисляване” на данък без правно основание, т.е. неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не може да се приема, както вече бе казано, че съответната сделка е опорочена от данъчна измама или че е налице превратно използване и прилагане на правните норми, доколкото самоначисляването в подобни ситуации не е извършено с цел получаване на неоснователна данъчна облага, заобикаляне на данъчния закон или злоупотреба с него, нито пък с оглед същността на този принцип (на “самоначисляване” на данъка) е възможно такава да бъде постигната.

Всичко изложено до тук, налага извода, че ако регистрирано лице по ЗДДС без основание (неправомерно) си е “самоначислило” данък за получена от него доставка, в хода на едно ревизионно производство е недопустимо да му се откаже правото на данъчен кредит само по съответния протокол, включен в дневника за покупките, без едновременно с това да се коригира (намали) размерът на дължимия от лицето данък. След като изобщо не е възникнало данъчно събитие, не може да се приеме за законосъобразно нито начисляването на ДДС, нито ползването на данъчен кредит. Противното тълкуване би било в противоречие с механизма на данъка върху добавената стойност и принципа на данъчния неутралитет. Казано с други думи, в хода на ревизията органите на приходната администрация е следвало да коригират (намалят) освен “данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит” и “данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък” за конкретния данъчен период декларирани от дружеството. Това като краен резултат би довело до определяне на задължение по всеки конкретен протокол в размер на 0 лв., с оглед специфичните особености на режима на “самоначисляването”. Извършването на тези корекции, разбира се няма да доведе до промяна на декларирания резултат - ДДС за внасяне и ДДС за възстановяване, в съответната справка-декларация, което обосновава извода за недължимост на непризнатия с обжалвания РА данъчен кредит от срана на жалбоподателя по процесните протоколи.

Не на последно място следва да бъде коментирана и разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС в редакцията й до 31.12.2008 г. Съгласно цитирания законов текст данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112, а именно фактура, известие към фактура и протокол. От 01.01.2009 г. разглежданата тук разпоредба е изменена, като в сегашната й редакция гласи, че данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. Тази законодателна промяна разбира се не случайна, а е продиктувана от некоректното транспониране на разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в националното ни законодателство (чл. 85 ЗДДС), която гласи, че ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура.

С оглед изложеното нужно е тук да се посочи следното:

Директивите за разлика от регламентите нямат пряко действие върху законодателството на страните-членки, те са основополагащи при разработване на националното законодателство на всяка от страните, поради основаното им предназначение – да съдействат на хармонизацията на законодателствата на страните-членки относно общата система на данъка върху добавената стойност. Решенията на Европейския съд обаче, които имат за предмет тълкуването на разпоредбите на европейските директиви в светлината на конкретни съдебни спорове в страните-членки са с пряко действие.

Независимо, че директивите обвързват държавите-членки единствено по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, като оставят на националните органи избора на формата и средствата, съдебната практика в ЕС показва, че във всички случаи, когато разпоредбите на една директива са достатъчно точни и в определения срок не са взети мерки по прилагането им, е възможно позоваване на тези разпоредби срещу всяка национална разпоредба, която им противоречи. (В този смисъл са Решение на Съда от 10.09.2002 по дело С-141/00, Решение на Съда от 20.05.2003 г. по дело С-465/00 и др.). Нормалната “съдба” на една директива е тя да бъде коректно приложена във вътрешното право, така че лицата да черпят права от приетите за това национални правни норми. СЕО очертава това разбиране особено ясно през 1982 г. по делото Felicitas: “Във всички случаи, когато една директива е коректно приложена, нейният ефект достига до лицата чрез посредничеството на мерките по прилагането, приети от съответната държава-членка, без да е необходимо да се установява дали дадена разпоредба изпълнява изискванията, на които би била подчинена, ако директивата не бе коректно изпълнена, за да могат лицата да се позоват на нея пред национална юрисдикция”. Проблемът възниква в случаите, когато държава-членка не изпълнява директивата. Срокът „защитава държавата” – тя е свободна да прецени кога преди изтичането му да предприеме необходимите мерки. Възможност за търсене на директен ефект възниква едва след изтичането на срока и то ако директивата не е транспонирана добре. Тогава обаче тежестта на преценка тежи на националния съдия – именно той трябва да гарантира възможността частните лица да черпят директно от директивата правата, които иначе биха черпили от националната правна мярка, ако тя бе приета или приета коректно (CJCE, 26. 2. 1986 , Marshal, aff. 152/84, Rec. p. 723, CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Reс. 52). В този смисъл следва да се посочи, че във всички случаи не се счита за добро транспониране предвиждането на изключения или условия непредвидени в самата директива, или частично или избирателно транспонирани (Решение на Съда на ЕО (шесто отделение) от 23 ноември 1989 година по дело С-150/88, Решение на Съда на ЕО (шесто отделение) от 5 юли 1990 година по дело С-304/88), какъвто е и конкретния случай.

През 1977 г. по делото VNO, СЕО потвърждава правото на едно частно лице да се позове на разпоредба от директива пред национален съд “с цел съд да провери дали компетентните национални органи, при упражняването на свободата на преценка, предоставена им относно формата и средствата за изпълнение на директивата, са останали в границите на преценка, очертани от самата директива” (CJCE, 1. 2. 1977, Verbond van Nederlandse Ondernemingen, aff. 51/76, Rec. 113, р. 24). Това свое разбиране за „ограничената” свобода на действие (и преценка) на държавата-членка, СЕО разширява още същата година, като допълва, че „по силата на чл. 189 (чл. 249 ДЕО, чл. 288 ДФЕС в сила от 01.12.2009 г.), ал. 3 ДЕИО компетентността, оставена на държавите-членки относно формата и съдържанието на мерките, които националните органи трябва да приемат, е функция на резултата, който Съветът или Комисията (автори на директивата) искат да видят постигнати”! (CJCE, 23. 11. 1977, Enka, aff. 38/77, Rec. 2203, р. 11. В същия смисъл и до днес: CJCE, 23. 10. 2003, Scherendl, aff. С-40/02, Rec. І-1805, р. 43). „Директивата – заключава СЕО – определя свободата на преценка на националните органи, доколкото нейните разпоредби трябва да доминират над разпоредбите във всяка държава-членка, които й противоречат” (CJCE, 23. 11. 1977, Enka, aff. 38/77, Rec. 2203, р. 17). Така СЕО очертава ясно разбирането, че директният ефект не може да се простре там, където действа свободата на преценка на държавните органи – но той ясно и еднозначно покрива цялата територия извън рамките на тази преценка, които се определят от директивата. Иначе казано, когато съдържанието на една директива очевидно ограничава или направо не оставя свобода за преценка на националните власти, възможността за проявяване на директен ефект (след изтичането на срока за приемане на националните мерки) е гарантирана. В тези случаи единственото, от което ще зависи да има или не директен ефект, е обективното съдържание на нормите на директивата. През 1982 г. по делото Becker, СЕО обобщава, че „във всички случаи, когато разпоредбите на една директива се разкриват – от гледна точка на тяхното съдържание – като безусловни и достатъчно точни, те могат да бъдат прилагани – при липса на приети в срок мерки по изпълнението им – срещу всяка национална норма, несъобразена с директивата, и като такива са годни да предоставят права, които частните лица да могат да противопоставят на държавата” (CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Rec. 53).

Сравнително наскоро обаче практиката на СЕО разкрива едно цялостно разбиране за възможност за позоваване на една директива вън и независимо от въпроса за директния ефект на нейните разпоредби. По делата Kraaijveld и Linster (CJCE, 24. 10. 1996, Kraaijveld, aff. 72/95, Rec. І-5403 и CJCE, 19. 9. 2000, Linster, aff. С-287/98, Rec. І-6917), СЕО приближава разбирането за „възможност за позоваване пред съд” до теорията за примата и приема, че националният съдия е компетентен и длъжен да се произнася по съобразността на една национална мярка с Общностното право дори по отношение на директивите (респ. техните норми, които нямат директен ефект) като цяло. Националният съдия трябва да остави неприложена една национална разпоредба или административна мярка, която е несъвместима с предписанията на една директива и в този смисъл да удовлетвори искането на едно частно лице за неприлагане по отношение на национална норма или мярка, независимо, че съответната разпоредба на директивата няма (никакъв!) директен ефект. СЕО си позволява изобщо да не се занимава с въпроса дали дадената директива съдържа норми с директен ефект или не – за него е важно „дали националният законодател е останал в границите на свобода на преценка, определени от директивата”. Като се позовава на собствената си практика по делото VNO от 1974 г., СЕО заключава, че „когато една национална юрисдикция трябва да провери законосъобразността (на дадена национална мярка ), ...тя може да проверява дали националният законодател е останал в границите на преценка, определени от директивата” (CJCE, 19. 9. 2000, Linster, aff. С-287/98, Rec. І-6917). Така националният съдия ще може да ограничи мерките, респ. да остави неприложени нормите на националните органи, които противоречат на общото значение и предназначение на директивата, дори когато и въпреки че те не противоречат на нито една разпоредба, която дава право на частните лица да поискат това, доколкото не притежава директен ефект (защото не предписва безусловно или достатъчно определено задължение за тази държава).

От практиката на Съда на Европейските общности следва, че предимството на правото на ЕО е основен принцип на общностното право. Според Съда, този принцип е присъщ на специфичното естество на Европейската общност. От времето на първото решение от тази установена съдебна практика (Решение от 15 юли 1964 г. по дело 6/64, Costa срещу ENEL [1]), това положение остава непроменено.

В духа на изложеното следва да се посочи, че практиката на приходната администрация относно приложението на чл. 85 ЗДДС в редакцията му до 31.12.2008 г., е некоректна към регистрираните по ЗДДС лица и противоречи на принципа на облагане с ДДС. Разглежданият законов текст не следва да се прилага при вписване на данъка в протокол, издаден от получателя на доставка с обърнато данъчно задължение или осъществяващи вътреобщностно придобиване на стоки. От една страна защото, както вече бе казано чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година, визира само фактурите. От друга страна, въвеждането на “обърнато данъчно задължение” или “обратно начисляване на ДДС” цели защита на фиска от злоупотреби с ДДС. Този принцип на облагане успешно противодейства на измамите с данък върху добавената стойност, при които лицето-доставчик на стоки или услуги начислява данъка, но не го внася в бюджета, а получателят приспада данъчния кредит, без да има основание това право да му бъде отказано. С обратното начисляване не се цели каквото и да е заобикаляне на данъчния закон или злоупотреба с него. От обстоятелството, че са съставени протоколи, по които е начислен ДДС и едновременно с това той е ползван като данъчен кредит, бюджетът не е ощетен по никакъв начин.

Ето защо, оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и ще следва да бъде отменен изцяло.

При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направе­ните по делото разноски. Те се констатираха в размер на 4300 лв. /четири хиляди и триста лева/ – заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение (по два договора за правна защита и съдействие, съответно от 13.01.2009 г. и от 27.02.2009 г., с договорено възнаграждение по 2000 лв. платено в брой).

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд, І отделение, ХVІІ състав,



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 130800356/16.09.2008 г., издаден от А. И. Ц., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 815/25.11.2008 г. на Директора на Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно непризнат данъчен кредит на “Металика - 5” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. ”Димитър Грънчаров” № 3, представлявано от управителя Р. А. Л., в размер на 576 370,33 лв., ведно с прилежащата лихва върху тях в размер на 113322,21 лв.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на “Металика - 5” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. ”Димитър Грънчаров” № 3, представлявано от управителя Р. А. Л., БУЛСТАТ 112628836, сумата от 4300 лв. /четири хиляди и триста лева/, представляваща заплатените държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.





АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са във връзка с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на ЕО в областта на косвеното облагане, както и с прецизиране на текстове, които създават проблеми при практическото прилагане на закона.

• Промени, във връзка с изискванията на директива 2007/74/ ЕО и решения на СЕО Направени са промени в чл.58 относно освобождаване от данък върху добавената стойност на вноса на стоки в личния багаж на пътника. Промяната е продиктувана във връзка с отмяната от 01.12.2008 г. на Директива 69/169/ЕОИ и с влизане в сила на Директива 2007/74/ЕО от 01.12.2008 г. В сега действащия ЗДДС вносът на стоки в личния багаж на пътника се освобождава от данък, когато това е в рамките на разрешения безмитен внос, т.е водещо при освобождаването е митническото законодателство. С Директива 2007/74/ЕО се променя принципът на освобождаваното, като то ще се извършва съгласно разпоредби в данъчното законодателство на страната ни.

Предложено е създаване на чл.73а, с което се цели съобразяване на българското ДДС законодателство с решенията на Съда на ЕО. По конкретно допълнението е във връзка с съобразяването на закона с решение на СЕО (дела С-94 иС-95 от 2007), съгласно което правото на данъчен кредит е налице във всички случаи на самоначисляване на данъка, при условие, че сделката не е укрита.Тази норма третира случаите, при които начисляването на данъка се извършва от получателя, като фактически дължимият данък обичайно е равен на правото на данъчен кредит по същата доставка, поради което не възниква реално задължение за лицето към бюджета. В повечето случаи неначисляването на данъка от задължените лица се дължи на неправилно разбиране на данъчното третиране на доставката, неправилното определяне на мястото на изпълнение на доставката, съответно неправилното определяне и на лицето – платец на данъка. При осъществяване на данъчен контрол съществува практика данъкът де се начислява от органите по приходите, като същевременно не се признава право на приспадане на данъчен кредит, включително и когато лицата, без да укриват сделката (отразили са я счетоводно), не са издали протокол за самоначисляването на данъка. Това противоречи на практиката на Европейския съд съгласно горецитираните решения и ощетява задължените лица.


• Промени в съответствие с Директива 2006/112/ ЕС Прехвърлянето на стоки от данъчно задължено лице, за целите на неговата икономическа дейност, от страната към друга държава членка се приравнява на възмездна доставка, чрез предложения текст в чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС. С приравняване на това прехвърляне на възмездна доставка, се цели данъчно задълженото лице да формира облагаем оборот за задължителна регистрация по закона и се отстранява пропуск при въвеждането в българското законодателство на Директива 2006/112/ ЕС. В чл.13, ал.3 от ЗДДС промяната е по отношение на лицето, което извършва вътреобщностното придобиване. Така в хипотезата на ВОП на стоки премествани от държава членка за целите на икономическата дейност на лицето до територията на страната, ще попадат и лицата, които не са регистрирани по ЗДДС, но извършват такова прехвърляне на стоки. За тези лица ще възникне задължение за задължителна регистрация по ВОП при достигане на прага. В същия член е предложено и е създадена ал.6, с която за ВОП се счита и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, изпратени от трета страна или територия, които стоки са внесени от това лице в друга държава членка.

Другите промени в съответствие с Директива 2006/112/ ЕС са свързани с прецизиране на текстове. В чл.85 е уточнено, че данъкът е изискуем от всяко лице когато е посочен във фактурата и/или известието към нея. В сега действащата в закона разпоредба, данъкът е изискуем, и когато е начислен с протокол. Чести са случаите на съставяне на протокол и посочване на данъка от лицата при неправилно разбиране на данъчното третиране на доставката, неправилно определяне на мястото на изпълнение на доставката, съответно неправилното определяне и на лицето – платец на данъка, които са установявани в хода на ревизия на органите по приходите. В тези случаи органите по приходите не признават право на данъчен кредит, а в същото време начисления данък остава в резултата за периода.

С промяната в чл.162 е дадено право на приспадане на данъчен кредит на лицето и при вътреобщностно придобиване на инвестиционно злато, което е в съответствие с Директива 2006/112/ ЕС. В действащия закон това не е разрешено. Отмяната на т.6(име, фамилия и подпис на съставителя) на чл.114, ал.1 е свързана със съществуващото в момента противоречие с разпоредбите на Директива 2006/112/ ЕС по отношение задължителните реквизити, които трябва да съдържа фактурата.
Чрез създаването на чл.174а от ЗДДС се въвежда законово основание на регламент на Комисията (ЕС) № 31/96 от 10.01.1996 г относно удостоверяване статута на дипломатически представителства и консулски мисии, международни организации, институции на Европейския съюз и въоръжените сили на други държави страни по Северноатлантическия договор за освобждаване от задължение за заплащане на данък, за които Република България е държава домакин. Редът за издавенто на удостоверението вече е уреден в ППЗДДС.

• Друга част от промените са свързани с текстове, които създават проблеми при практическо прилагане на закона. Направено е предложение за изменение в чл.130 от закона по отношение възникването на данъчно събитие по доставките при бартер. Промяната се състои в това, че данъчното събитие и по двете доставки ще възниква по общите правила на закона, като доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие, се счита за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставката (това е доставката, за която датата на данъчно събитие ще възникне по¬късно). Съгласно действащия закон данъчното събитие по двете доставки възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях. При този режим на прилагане възникнаха множество въпроси и спорове в случаите на извършване на доставки в условията на бартер между лица, при които едното или двете лица не са регистрирани по закона. В тези случаи, когато данъчното събитие за едната доставка по общите разпоредби на закона фактически възникне на дата, след датата на регистрация по ЗДДС на лицето-изпълнител по тази доставка, не се начислява ДДС, с което се нарушават основните принципи за облагане с данък върху добавената стойност.

В сега действащия закон в случаите на прекратяване на регистрация по закона на лице, което ще бъде прието по наследство (т.е. предприятието на ЕТ ще се наследи) или на лице, което се преобразува по ТЗ за наличните стоки към момента на дерегистрация на това лице, се счита че не е налице доставка на стоки, докато за наличните към момента на дерегистрация услуги това правило не важи. За да се изравни данъчното третиране на стоките и услугите в посочените случаи в разпоредбите на чл.111, ал.2, т.2 и 3 са добавени услугите.

В чл.39, т.4 е направено допълнение, с което към освободените доставки са добавени имплантируемите медицински изделия задвижвани с човешка енергия, генерирана в човешкото тяло или земното притегляне, когато са част от медицинските услуги оказвани от здравните заведения. В действащия закон този вид протези не попадат в обхвата на освободените здравни (медицински) услуги оказвани от здравните заведения, а подобните на тях доставки на активно имплантируемите медицински изделия попадат в тази хипотеза.



ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(Обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г., изм., бр. 86 от 2006 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм. и доп., бр. 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд на РБ от 23.04.2007 г.-бр. 37 от 8.05.2007 г.; изм., бр. 41 от 2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 2007 г., изм., бр. 59 от 2007 г., изм. и доп., бр. 108 от 19.12.2007 г., бр. 113 от 28.12.2007 г.)

§1. В чл. 6, ал.3 се създава се т.3 със следното съдържание:
„3. изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.”

§2. В чл.13 се правят следните изменения и допълнение:
1. В ал.3 думите „регистрирано по този закон лице” се заменят с „данъчно задължено лице”.
2. Създава се нова ал.6:
„(6) За възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно незадължено юридическо лице или данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от трета страна или територия и са внесени от или за сметка на лицето в друга държава-членка.”

§3. В чл.25, ал.6 се добавя изречение второ:
„В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.”

§4. В чл.39, т.4 се изменя така:
„т.4 доставката на имплантируеми медицински изделия задвижвани с енергия, генерирана в човешкото тяло или земното притегляне, както и активно имплантируеми медицински изделия, когато доставката им е част от здравните услуги по т. 1;”

§5. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения

1. В ал. 1, т. 12, буква „б” се заличава.

2. Създават се нови алинеи 3,4,5,6,7,8,9,10,11 и 12:

„(3) Вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер е освободен от данък на базата на парични прагове, които се определят в правилника за прилагане на закона.

(4) Стойността на личния багаж на пътник, който се внася временно или повторно след неговия временен износ, и стойността на лекарствените продукти, необходими за лични нужди на пътника, се освобождават от данък без да се взимат предвид праговете по ал.3.

(5) За целите на паричните прагове по ал.3, стойността на отделна вещ не може да бъде разделяна.

(6) Освободен от данък е вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, различни от непенливо вино и бира, както и вносът на непенливо вино и бира в количествени прагове, които се определят в правилника за прилагане на закона. Това освобождаване не се прилага за пътници на възраст под 17 години.

(7) Освободено от данък е горивото за всяко отделно превозно средство, съдържащо се в стандартния резервоар, както и не повече от 10 литра гориво в преносим съд.

(8) Стойностите на стоките по ал.6 и 7 не се включват в паричните прагове по ал.3.

(9) За целите на количествените прагове по ал.6 всяка комбинация, за всеки отделен пътник не може да надвишава 100 % от сбора на процентите, формирани от отделните допустими количества.

(11) Освободен от данък е вносът на стоки, внасяни в личния багаж и вносът на тютюневи изделия, алкохол и алкохолни напитки, различни от непенливо вино и бира, както и вносът на непенливо вино и бира от екипажи на транспортните средства, използвани за пътуване от трета страна или територия, като паричните и количествените прагове се определят с правилника за прилагане на закона.”

(12) Паричните и количествени прагове се прилагат и в случаите, когато пътуването между държави членки включва преминаване транзит през територията на трета страна или започва от трета територия. Прелитане без кацане не се счита за транзит.

(13) Алинея 12 не се прилага, когато пътникът може да докаже, че транспортираните в багажа стоки са обложени в държавата членка където са придобити и не са обект на възстановяване на данък върху добавената стойност.

§6. Създава се чл.73а:
Право на приспадане на данъчен кредит, в случаите когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя
„Чл.73а (1) При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията по чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, т.4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл.72 от ЗДДС, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.
(2) В случаите по ал.1 правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява през третия данъчен период, следващ данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се прилага съответно чл.126, ал.3, т.2 от този закон.”

§7. В чл. 85 думите „данъчен документ” се заменят с „фактура и/или известие”.

§8. В чл.111, ал.2, т.2 и 3 след думите „само за наличните стоки” се добавя „ и услуги”.

§9. В чл.114, ал.1, т.6 се отменя.

§10. В чл. 130, се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Данъчното събитие за доставките по ал.1 възниква по общите правила на закона.”

2. Създава се ал.3.

„(3) Доставката по ал.1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се счита за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.”

§11. В чл.162 се правят следните допълнения:
1. В ал.1, т.2 след думата „доставка” се добавя „вътреобщностното придобиване”;
2.В ал.2 след думите „данъчен кредит за доставките” се добавя „вътреобщностното придобиване”.

§12. Създава се чл.174а:
Удостоверяване на статут на лице, освободено от задължение за заплащане на данък, за което Република България е държава домакин
„Чл.174а (1) Статутът на лица – освободени от задължение за заплащане на данък, изброени в чл.173, ал.4 и чл.174, за които Република България е държава домакин, се удостоверява чрез издаване на удостоверение от Националната агенция за приходите.
(2) Редът за издаване на удостоверението и неговият образец се определят в правилника за прилагане на закона.”

§13. Създава се нов чл. 180а:
„(1) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба -за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция -за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв.

(4) При повторно нарушение по ал.1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.”

Допълнителна разпоредба

§14. В §1 на Допълнителната разпоредба се създават нови т. 54, 55, 56 и 57:
„ 54. „Внос с нетърговски характер” се счита вносът, който отговаря на следните условия:
а) не се извършва редовно;
б) състои се изключително от стоки за лична или семейна употреба от пътниците или от стоки, предназначени за подаръци.
в) видът или количеството на стоките не могат да са такива, че да предполагат внос с търговска цел.

55. „Личен багаж” се счита целият багаж, който пътникът е в състояние да представи на митническите власти при пристигането си, както и багажът, който представя по-късно на същите тези власти, ако разполага с доказателство, че при отпътуването му този багаж е бил регистриран като придружаван багаж към компанията, отговорна за превозването на пътника. Гориво, различно от посоченото в чл.58, ал.7 не се счита за личен багаж.

56. „Въздушни пътници” и „морски пътници” са пътници, пътуващи по въздух или по море, но не с частни развлекателни полети или частно развлекателно плаване.

57. „Частни развлекателни полети” или „частно развлекателно плаване” означава използването на въздухоплавателното средство или плавателен съд от неговия собственик или от физическото или юридическото лице, което го ползва под наем или по друг начин, за нетърговски цели и по-специално за цели, различни от транспортиране на пътници или стоки, или предоставяне на услуги срещу заплащане, или за нуждите на държавни органи.

Преходни и заключителни разпоредби

§15. (1) Регистрираните лица, получатели по доставката или вносители, за които данъкът е станал изискуем като лице -платец по глава осма до влизане в сила на този закон, които към тази дата не са начислили данък по реда на чл. 86, ал. 1, могат да начислят данъка и да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит в четиримесечен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Разпоредбата на чл. 73а се прилага и за незавършилите към датата на влизането й в сила административни и съдебни производства.

(3) Регистрираните лица, спрямо които е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, въз основа на който не е признато право на приспадане на данъчен кредит за доставки, при които данъкът е изискуем от получателя/вносителя, и за които би се приложил чл. 73а от този закон, могат да упражнят правото си на приспадане на непризнатия данъчен кредит като включат протокола за начисляване на данъка за съответната доставка в дневника за покупки за данъчния период януари 2009 г. или за някой от следващите шест данъчни периода. Издаденият протокол не се включва в дневника за продажби, когато дължимият по доставката данък е начислен от регистрираното лице или от органите по приходите за предходен данъчен период.

Заключителна разпоредба

§16. Законът влиза в сила от 1 декември 2008 г.

Сега започвам да чета информацията в линка,за който благодаря.Много съм притеснена от тази наша грешка.Сумата на ддс-то не е малка.пък и лихвите.......

много ми хареса
благодарско Кремена!:)
[I]Органите по приходите не са се съобразили и със специфичните особености на начисляването на данъка при обърнато данъчно задължение, въведени с приемането на новия ЗДДС в сила от 01.01.2007 г., разгледани по-горе, поради което и не са стигнали до извода, че ако регистрираното по ЗДДС лице не е изпълнило част от изискванията за “самоначисляване” на данъка по конкретна доставка или е извършило “самоначисляване” на данък без правно основание, т.е. неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, не може да се приема, както вече бе казано, че съответната сделка е опорочена от данъчна измама или че е налице превратно използване и прилагане на правните норми, доколкото самоначисляването в подобни ситуации не е извършено с цел получаване на неоснователна данъчна облага, заобикаляне на данъчния закон или злоупотреба с него, нито пък с оглед същността на този принцип (на “самоначисляване” на данъка) е възможно такава да бъде постигната.

Всичко изложено до тук, налага извода, че ако регистрирано лице по ЗДДС без основание (неправомерно) си е “самоначислило” данък за получена от него доставка, в хода на едно ревизионно производство е недопустимо да му се откаже правото на данъчен кредит само по съответния протокол, включен в дневника за покупките, без едновременно с това да се коригира (намали) размерът на дължимия от лицето данък. След като изобщо не е възникнало данъчно събитие, не може да се приеме за законосъобразно нито начисляването на ДДС, нито ползването на данъчен кредит. Противното тълкуване би било в противоречие с механизма на данъка върху добавената стойност и принципа на данъчния неутралитет. Казано с други думи, в хода на ревизията органите на приходната администрация е следвало да коригират (намалят) освен “данъчната основа на получените доставки и на данъчния кредит” и “данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък” за конкретния данъчен период декларирани от дружеството. Това като краен резултат би довело до определяне на задължение по всеки конкретен протокол в размер на 0 лв., с оглед специфичните особености на режима на “самоначисляването”. Извършването на тези корекции, разбира се няма да доведе до промяна на декларирания резултат - ДДС за внасяне и ДДС за възстановяване, в съответната справка-декларация, което обосновава извода за недължимост на непризнатия с обжалвания РА данъчен кредит от срана на жалбоподателя по процесните протоколи.

Не на последно място следва да бъде коментирана и разпоредбата на чл. 85 от ЗДДС в редакцията й до 31.12.2008 г. Съгласно цитирания законов текст данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112, а именно фактура, известие към фактура и протокол. От 01.01.2009 г. разглежданата тук разпоредба е изменена, като в сегашната й редакция гласи, че данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във фактура и/или известие по чл. 112. Тази законодателна промяна разбира се не случайна, а е продиктувана от некоректното транспониране на разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в националното ни законодателство (чл. 85 ЗДДС), която гласи, че ДДС е дължим от всяко

Дано ви помогне!

Сърдечно благодаря на всички опитващи се да помогнат!Изразявам предварително благодарност и на тези,които ще публикуват още информация по темата.

Изчетох няколко пъти решението публикувано от KРЕМЕНА и искам да специално да и благодаря.Ще се опра на него ,за да оформя защитната ни позиция в обжалването на ревизионния доклад.

Надявам се да не досадя прекалено с темата за ревизията по ЗДДС,но все пак въз основа на коментираното и публикуваното много от нас могат за в бъдеще да обжалват констатации на НАП в хода на ревизиооното производство.
В случаи на платен ДДС по ДДС с-ка за доставки през 2006г./в нашият случай външна реклама,за която имаме договор,имаме проект,а също и снимки на рекламния билборд на съответните локации по автомагистрала Тракия/ ни се отказва правото на ползван данъчен кредит ,поради факта че ответната фирма не е представила документи въз основа на искане за представяне на такива.Имате ли достъп до решения на Съда признали за неоснователни констатациите на НАП за непризнаване на дан.кредит в случай,че ДДС-то е платено от ДДС сметка.Предварително благодаря!

Аз съветвам pap73 да се свърже с данъчен адвокат още сега - на етап обжалване РД.
Разбира се , ако сумата си заслужава. Обикновено за адвокат се сещат чак при жалбата до съда, а често там е късно.

pap73 такива съдебни решения (за отмяна на РА) в случай на непризнат ДК по причини в доставчика има в нета. Потърси си. Точно на Пловдивски съд излизаше едно скорошно в гугъл, а има и превод на решение от европейския съд. Пращах наскоро на клиенти, но в момента нямам достъп до пощата си, пък и наистина не е трудно да се открият.

Решението на Пловдивския административен съд завършва с:

"Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне."
Въпросът ми е:Знае ли някой дали по този казус има произнасяне/решение/ на Върховния административен съд,след като съответния НАП обжалва?