Изводът, който правя въз основа на не малко вече решения по въпроса на АС и ВАС, е че липсата на установен произход на стоката не лишава получателя по доставката от ДК, но трябва да бъде доказано че стоката действително съществува или е съществувала.Ето част от едно решение:

От представените фактури на предходните доставчици не може да се установи идентичността на фактурираните стоки към “..................................” ЕООД и “...............................” ЕООД с тези фактурирани впоследствие към “....................................” ЕООД. Действително, обстоятелството че не е установен произхода на стоката, при проверката на прекия и предходните доставчици на жалбоподателя, не води автоматично до извода, че такива количества строителни материали не са били притежавани от преките доставчици, респективно че “.................................”” ЕООД не е придобило реално това количество. В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС по подобни казуси, според която сам по себе си неустановеният произход на част или на цялата стока при проверката на предходните доставчици, няма правни и логически основания да бъде приравнен на непрестирана стока в отношенията между прекия доставчик и ревизирания субект. Понятията "произход на стоката” няма легално определение, но съобразно установената практика за целите на данъчното облагане, под стока с произход, или стока с доказан (легитимен) произход се има предвид тази стока, за която е доказано наличието на производител или вносител. Действително, установяването на такъв произход на стоката би съответствало на принципното изискване движението на стоките в стопанския оборот да съответства на съставените за това счетоводни и търговски документи, но липсата им не е основание за непризнаване право на данъчен кредит, ако е доказано, че стоката действително съществува и е прехвърлена собствеността върху нея по пряката доставка, която е предмет на облагане, респективно на претендираното право на приспадане на данъчен кредит. В тази насока обаче като бе казано, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства.

Ето защо, неустановеният произход на процесните стоки в настоящия казус, макар и да не може да бъде самостоятелно основание да се приеме, че доставките не са действително извършени, представлява обстоятелство в подкрепа на формирания извод за липса на реални доставки по спорните фактури.