ODIT.info DocStore
BALANS.ODIT.INFO
ODIT.info > Дискусия > ЗДДС Започни нова тема
Износ и неустойка по договор
Износ и неустойка по договор ASQ 01.04.2011 15:47
Моля Ви за съвет! Извършили сме доставка на стоки за трета страна. Фактурата е облагаема със ставка 0%. Когато стоката пристига при купувача и той прави качествен анализ се окезва, че има разлики в показателите упоменати в договора помежду ни. Съответно той остойностява разликите и ни пуска инвойс. Пита се, аз трябва ли да съставям протокол по чл.117 от ЗДДС и ако да и той ли да е със 0%, защото е бил по сделка с трета страна или просто да си взема записването 609/401 без да влиза в дневниците? Спешно ми е, ако има знаещи моля за съвет!
RE: Износ и неустойка по договор ASQ 01.04.2011 15:52
Приложен е качествен анализ от лаборатория на изследваното количество и разликите в показателите са остойностени. В основанието на инвойса е упоменато общото доставено количество, пише че е бонификация, в графите за мерна единица и единична цена няма нищо, а в графа дължима сума е написана общата сума на неустойката.
RE: Износ и неустойка по договор Elbi 01.04.2011 15:55
Мисля, че трябва да издадеш кредитно известие и да го включиш в Дневниците.
RE: Износ и неустойка по договор Elbi 01.04.2011 15:58
Мисля, че ако ще превеждат по-малко пари, трябва кредитно само за стойността. Количеството те си го знаят.
RE: Износ и неустойка по договор ASQ 01.04.2011 15:59
Това щеше да е песен, но клиента ни е от Турция и не искал да го направим така и вече ми е пуснал инвойса. Моля те Маграт, ако имаш някакво предположение как е най безболезнено за да не наруша закона със самоначисляването, да споделиш!
RE: Износ и неустойка по договор ASQ 01.04.2011 16:01
Клиента вече ни е платил всичко по нашата фактура за износ. Сега трябва ние да му върнем парите, но с основание по техния документ, а не по КИ от наша страна. Това също не ни е проблем с плащането, а по-скоро ме притеснява самоначисляване или не, и ако е ДА, то със ставка 0% ли да е?
RE: Износ и неустойка по договор ASQ 01.04.2011 16:28
Затрудних ли ви или просто в петък късно не ви се мисли?
RE: Износ и неустойка по договор Наташа (гост) 03.04.2011 18:10
За мен ти е фактурирана услуга "Анализ на......".
Протокол по чл. 117 със ставка 20%, с право на данъчен кредит.
т.е. и в двата дневника.
Протокол по чл. 117 със ставка 20%, с право на данъчен кредит.
т.е. и в двата дневника.
RE: Износ и неустойка по договор ГОСТ (гост) 08.04.2011 14:39
И аз имам същия проблем , а не остана време . Все още се колебая дали да съставям КИ и да вкл. в дневниците с "-" или пък мтрябва с протокол с 0% ставка?
Моля за съвет?
Моля за съвет?
RE: Износ и неустойка по договор didax (гост) 14.04.2011 10:21
имам същия случай и днес трябва да реша с ки или с протокол
RE: Износ и неустойка по договор Mitko33 14.04.2011 11:00
може би, нещо аз не съм разбрал, ама защо ще се съставят Протоколи, КИ и т.н за неустойки???
и на какво основание ще се самооблагате с ДДС???
и на какво основание ще се самооблагате с ДДС???
RE: Износ и неустойка по договор Mitko33 14.04.2011 11:04
ЗДДС. Въпрос: Следва ли да се начислява ДДС за дължима неустойка за неизпълнение на клаузи по договор?
Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант
На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставките е равна на възнаграждението, дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без ДДС. Но всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставка.
От посочената законова разпоредба излиза, че неустойките и други суми с обезщетителен характер, които биват изплащани на доставчика от получателя на доставката, не се включват в данъчната й основа и не подлежат на облагане с ДДС (дори и доставката да е облагаема). Аналогично следва да бъде третирането и на заплатени суми от доставчика на получателя под формата на неустойка (обезщетение) за неточно изпълнение на договора от негова страна. Получаването на неустойка от клиента по облагаемата сделка не трябва да води до занижение на данъчната основа на доставката, тъй като не е свързано с намаляване на полагащото се по нея възнаграждение
Така че за неустойки, дължими за неизпълнение на задължения по договор, не се начислява ДДС. Тяхната стойност не трябва да влияе върху размера на данъчната основа на доставките. Изключение може да съществува само тогава, когато страните по сделката са договорили под формата на неустойка намаляване на възнаграждението, което се полага на доставчика за осъществената от него доставка. Защото примерно получателят е дължал и е заплатил по-високо възнаграждение от полагащото се на доставчика с оглед реално извършената от него работа по договора. В такива ситуации следва да се коригира (намали) цената по сделката, съответно ще бъде намален и размерът на начисления за нея ДДС (а надплатеното да бъде върнато на клиента). Вижда се обаче, че в действителност не става въпрос за неустойка, а за договорено занижаване размера на възнаграждението за доставчика.
Казаното по-горе трябва да важи и за т.нар. „неустойки със санкционен характер”. Приходната администрация неколкократно е изказвала съждания по отношение на такива неустойки, като винаги е заключавала, че същите нямат обезщетителен характер и затова са част от данъчната основа на доставките. И съответно могат да бъдат облагаеми с ДДС. Така например, в писмо на НАП с изх. № 24-00-27 от 21.04.2007 г., съдържащо указания на приходната администрация относно правната регламентация на ВОД по чл. 7, ал. 1 и 4 от ЗДДС (т. 1. 3 от подраздел II. Режим на вътреобщностна доставка на раздел А) Материално –правна регламентация на вътреобщностните доставки) четем, че лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа на доставките.
Не можем да се съгласим с подобни разсъждения. Защото една неустойка би могла да бъде част от данъчната основа на доставка, само ако е с възнаградителен характер. В такъв случай обаче изобщо няма да е налице основание да се твърди, че договорената сума представлява по своята същност неустойка...
Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант
На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставките е равна на възнаграждението, дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без ДДС. Но всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставка.
От посочената законова разпоредба излиза, че неустойките и други суми с обезщетителен характер, които биват изплащани на доставчика от получателя на доставката, не се включват в данъчната й основа и не подлежат на облагане с ДДС (дори и доставката да е облагаема). Аналогично следва да бъде третирането и на заплатени суми от доставчика на получателя под формата на неустойка (обезщетение) за неточно изпълнение на договора от негова страна. Получаването на неустойка от клиента по облагаемата сделка не трябва да води до занижение на данъчната основа на доставката, тъй като не е свързано с намаляване на полагащото се по нея възнаграждение
Така че за неустойки, дължими за неизпълнение на задължения по договор, не се начислява ДДС. Тяхната стойност не трябва да влияе върху размера на данъчната основа на доставките. Изключение може да съществува само тогава, когато страните по сделката са договорили под формата на неустойка намаляване на възнаграждението, което се полага на доставчика за осъществената от него доставка. Защото примерно получателят е дължал и е заплатил по-високо възнаграждение от полагащото се на доставчика с оглед реално извършената от него работа по договора. В такива ситуации следва да се коригира (намали) цената по сделката, съответно ще бъде намален и размерът на начисления за нея ДДС (а надплатеното да бъде върнато на клиента). Вижда се обаче, че в действителност не става въпрос за неустойка, а за договорено занижаване размера на възнаграждението за доставчика.
Казаното по-горе трябва да важи и за т.нар. „неустойки със санкционен характер”. Приходната администрация неколкократно е изказвала съждания по отношение на такива неустойки, като винаги е заключавала, че същите нямат обезщетителен характер и затова са част от данъчната основа на доставките. И съответно могат да бъдат облагаеми с ДДС. Така например, в писмо на НАП с изх. № 24-00-27 от 21.04.2007 г., съдържащо указания на приходната администрация относно правната регламентация на ВОД по чл. 7, ал. 1 и 4 от ЗДДС (т. 1. 3 от подраздел II. Режим на вътреобщностна доставка на раздел А) Материално –правна регламентация на вътреобщностните доставки) четем, че лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа на доставките.
Не можем да се съгласим с подобни разсъждения. Защото една неустойка би могла да бъде част от данъчната основа на доставка, само ако е с възнаградителен характер. В такъв случай обаче изобщо няма да е налице основание да се твърди, че договорената сума представлява по своята същност неустойка...
RE: Износ и неустойка по договор Abby12 14.04.2011 11:15
Отговор на Elbi(01.04.2011 15:55):
Elbi каза:
Мисля, че трябва да издадеш кредитно известие и да го включиш в Дневниците.
Доп. към отговора на Елби: Не е неустойка.
Elbi каза:
Мисля, че трябва да издадеш кредитно известие и да го включиш в Дневниците.
Доп. към отговора на Елби: Не е неустойка.
RE: Износ и неустойка по договор neli7304 14.04.2011 11:21
Щом цената се променя в следствие договореното, то трябва тогава КИ да издадете.
Това не е неусойка.
Вижте си договора.
А разходите за лабораторните анализи за чия сметка са и имани ли са предвид при определяне на дължимата сума от конлрагента.
В подобни случаи клиентът има право да иска намаление в цената + обезщетение за претърпените вреди и пропуснати ползи, респ. догворена неустойка.
така, че в крайна сметка трябва да е ясно не само колко дължите, а на какво основание?
Това не е неусойка.
Вижте си договора.
А разходите за лабораторните анализи за чия сметка са и имани ли са предвид при определяне на дължимата сума от конлрагента.
В подобни случаи клиентът има право да иска намаление в цената + обезщетение за претърпените вреди и пропуснати ползи, респ. догворена неустойка.
така, че в крайна сметка трябва да е ясно не само колко дължите, а на какво основание?
реклама