Имаме бонус - диспач, от страна от ЕО , за доставка при условията FOB. Как се тълкува по ЗДДС ,издаваме инвойс, но той няма да е по чл.53 защото не е ВОД, няма движение на стоки, не е и услуга да търсим място на изпълнение по чл. 82 , а какво е ? Стигнахме до чл. 128 от ЗДДС.
Но пак има въпросителна, защото плащането не е определено общо. Имали ли сте такъв случай?
Благодаря предварително !

За какво е бонусът и защо вие да издавате фактура? Нали нищо не доставяте?

Натоварили сме на пристанище стока, по - бързо отколкото е уговорения срок.

За да стане по - ясно :)
При доставките на стоки, договорени по условията на търговския термин FOB, продавачът има задължение да натовари стоката на кораб, осигурен от купувача. При тези условия данъчното събитие за доставката възниква на датата, на която стоката е преминала корабния борд (на практика с натоварването й на кораба, нает от купувача). От този момент нататък рисковете и разходите за превоза на стоката до съответното местоназначение се носят от купувача. Той договаря стойността на транспортната услуга със собственика на кораба, нает за превоза.

При това в зависимост от бързото или забавено натоварване на ангажирания плавателен съд в морското право се прилагат особени клаузи за компенсации от страна на наелите ги лица към корабособственика и обратното - на бонуси от него към лицата. В случаите, при които наетият кораб се забави в пристанището за натоварване повече от договореното време, наемателите му дължат компенсации, а той им дължи бонуси, ако натоварването приключи по-рано от договорения срок. Тези компенсации и бонуси са известни съответно с наименованията “димъридж” (от английското demurrage) и “диспач” (dispatch). В зависимост от конкретните договорености размерът им понякога е значителен и в такива случаи купувачите на стоките са заинтересовани да ангажират и продавачите в по-бързото натоварване на стоката. За целта те се договарят с тях да им предоставят бонуси за нейното по-бързо натоварване.

Обстоятелствата по коментирания казус показват, че при него очевидно е налице такъв случай. При него става въпрос за бонус, получен във връзка с вътреобщностна доставка, при която данъкът е изискуем и се начислява от получателя й. На практика това води до увеличение на сумата, върху която той следва да си самоначисли данък, и представлява обратен случай на начина, по който се третират данъчно неустойките и търговските отстъпки. В случая е налице бонус, с който възнаграждението, което ще получи фирмата-доставчик за стоката си, се увеличава. В резултат на това със сумата на договорената т. нар. “комисионна” следва да се увеличи данъчната основа на доставката й.

Нормативно сумата на бонуса, получен от фирмата-доставчик, може да се квалифицира като разход, пряко свързан с доставката, включен в данъчната й основа по реда на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Приложима според нас е и квалификацията му като възнаграждение за съпътстваща услуга, пряко свързана с доставката, която съгласно чл. 128 от ЗДДС се приема, че е част от основната доставка, ако плащането им е определено общо. Това означава, че независимо от това коя от двете квалификации ще се приеме за меродавна, във фактурата, която издава на испанския си контрагент, българската фирма следва да посочи тази сума като част от стойността на доставяната стока и данъкът за нея ще бъде начислен от испанската фирма.
Намерихме това, но пак има въпросителна, дали е така :)