Здравейте,

имаме следния проблем - ВОП в предходен период и "развалена" сделка през м.11. Стоката тръгва обратно от България края на м.11 и пристига в м.12 в страната доставчик. Но до момента доставчика не ни е издал КИ, въпреки изтичането на 5-дневен срок.
Не мога да преценя имаме ли основание за издаване на протокол по чл.117, при липсващо КИ или когато /ако/ получим КИ да прилагаме чл.126 от ЗДДС.

Ще съм благодарна ако пишете вашето мнение. Благодаря.

Протокол по чл.117 сте ДЛЪЖНИ да издадете - има ВОП - въпреки че не е придобиване, а връщане.
Според мен са валидни всички изисквания и възможности за документиране, които са валидни и за фактури, независимо, че нямате КИ.

Със знак минус.

Хмм преди време наблюдавах от страни същия казус.Хората накрая се отказаха да чакат КИ и им издадоха фактура за продажба :)Въпреки, че мисля не е и проблем да си издадете сега протокол пък следващия месец да издадете пак протокол за КИ.

Добро утро,

Благодаря ви за мненията, аз също съм на мнение да издадем протокол, независимо, че липсва документ, попадаме в обхвата на чл.73а и ако не сме укрили сделката и реалното движение на стоката, самоначисляваме и ползваме данъчен кредит по общия ред. ^{Отговор на guest2010(12.12.2011 17:29):}

В този случай не може ли да се издаде протокол през 12 месец?

Ако се възползваме от възможността за издаване на протокол в 15-дневен срок, да, влизаме в период м.12.
Притеснява ме, че ако все пак получим КИ с дата от м.11 /въпреки че това, ми изглежда все по-малко вероятно/, попадаме в ситуация на неотразен в срок документ и следователно процедура по чл.126.

Помогнете и на мен моля.От Италия ни пристигат мостри.Фактура няма, но има транспортен документ.Имам ли ВОП и ще трябва ли да издавам протокол по чл.117 след като няма издадена ф-ра.Според мен не, ама знам ли.

ДОКУМЕНТАЛНО ОТРАЗЯВАНЕ ПО ЗДДС НА ВЪРНАТИ ВОД ПРИ РЕКЛАМАЦИЯ

Лиляна ПАНЕВА



Връщането на доставени стоки, които не отговарят на договорените изисквания, е обичайно явление в търговската практика. Това са т.нар. "рекламации", при които доказаните отклонения на доставените стоки обикновено се санкционират и техният доставчик или приема отбив от първоначалната им цена, или приема те да му бъдат върнати, като поема разходите за обратния им превоз. Много често календарното време за уреждането на рекламациите надвишава един или повече данъчни периоди по ЗДДС. На практика това означава, че до уреждането на дадена рекламация и връщането на рекламираните стоки ДДС, начислен при тяхната доставка, е вече отразен в данъчните регистри по чл. 124 от ЗДДС на доставчика и в справката му декларация по чл. 125 от Закона. Тяхното връщате изисква да се даде отговор на няколко въпроса:
- Как следва да се извърши документирането на върнатата доставка - с кредитно известие към вече издадената фактура от доставчика или с обратна фактура, издадена от купувача на стоката?
- Как следва да бъде отразена корекцията на данъка в отчетните регистри и в справката декларация на доставчика?
В случаите, при които стоката се връща от контрагент, регистриран по ДДС в държава-членка на ЕС, към тези въпроси се добавят и въпросите:
- Следва ли да се декларира връщаната стока във VIES декларацията на доставчика?
- Следва ли да се посочи обратното движение на доставката в Интрастат-декларациите на участниците в рекламацията?
Някои от тези въпроси намират пряк отговор в нормативните разпоредби на ЗДДС, а отговорът на други следва да бъде потърсен чрез логично изключване на възможните варианти.
Нека като пример за изясняване на тези въпроси разгледаме практически казус на рекламация при следните фактологични обстоятелства:
Регистрирана по ЗДДС българска фирма "А" доставя стока на фирма "Б", регистрирана по ДДС в Италия. След два месеца фирма "Б" връща стока на фирма "А" по рекламация, като транспортът й за обратния превоз се поема от фирма "А".
При посочените фактологични обстоятелства става въпрос за рекламация по ВОД на фирма "А", респективно по ВОП за фирма "Б".
Според нормативните разпоредби на действащия ЗДДС при осъществяването на доставката по такава сделка "А" следва да издаде фактура, в която не е начислила данък, а е посочила само стойността на доставката си, основанието за неначисляване на данък (чл. 7, ал. 1 от ЗДДС), това, че той се дължи от получателя на доставката и неговия данъчен идентификационен номер по ДДС, издаден от съответната държава членка. Тъй като от момента на извършването на ВОД до рекламацията са изминали два месеца, то фирмата е отразила доставката си в дневника си за продажби, в справката си декларация по чл. 125 от ЗДДС за същия данъчен период и във VIES декларацията си. В случай че попада в обхвата на лицата, задължени да подават статистическа информация за извършените от нея изпращания и придобивания на стоки "за" и "от" ЕС, тя е отразила изпращането на доставката си и в Интрастат-декларацията си за посочения период.
При получаването на такава доставка в законоустановения срок, определен от данъчното законодателство на държавата членка, от която е издаден идентификационният му данъчен номер, получателят на доставката - фирма "Б", следва да начисли дължимия ДДС за придобиването си по данъчната ставка, действаща в тази държава. Тя ще отрази данните за доставката в отчетните си регистри, съответстващи на дневника за продажбите, дневника за покупките и справка декларация, определени в нейните данъчни разпоредби. А в случай че е задължена да отчита статистически данните за придобиванията си - ще посочи движението на получената стоката в Интрастат-декларацията си за пристиганията. С това данъчният цикъл за функционирането на ДДС на общоевропейския пазар при въпросната доставка фактически е "затворен".
Да, но междувременно част от доставената стока се рекламира, и това налага да се извърши корекция на данъка, начислен при нейната доставка и на евентуално ползвания за нея данъчен кредит. Може ли в такъв случай купувачът да издаде фактура на доставчика за стойността на връщаната стока?
Отговорът на този въпрос е по-скоро "не". Аргументите за този отговор са два:
Първо - въпросът за начина и документалното отразяване на корекции на данъчна основа за извършена доставка е нормативно регламентиран; и
Второ - издаването на фактура при вътреобщностните сделки всъщност би означавало до се документира с извършването на нова ВОД, респ. ВОП. Това на практика поражда нов цикъл от права и задължения на участниците в рекламацията във връзка с начисляването и възстановяването на данък за доставката, респ. придобиването.
Въпросът за коригирането на данъчната основа на извършената ВОД е регламентиран в разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. Неговата ал.1 определя един и същ порядък за коригиране на промяната, независимо от това, дали става въпрос само за изменение на данъчна основа на доставка, или за разваляне на доставка, за която е издадена фактура, т.е. редът за корекцията е еднакъв и при частична, и при цялостна рекламация. И в двата случая доставчикът следва да издаде кредитно известие към фактурата, с което да коригира нейната данъчна основа и съответно размера на начисления или изискуем данък по нея.
В конкретния случай става въпрос за намаление на данъчната основа на фактурираната доставка от фирма "А". За да отрази намалението на нейната данъчна основа, в 5-дневен срок от възникването на съответното обстоятелство (в случая датата на приемането на рекламацията, регистрирана със съответни документи- протокол, търговска кореспонденция и пр.), фирмата следва да издаде кредитно известие за стойността на връщаната стока. Освен реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, издаденото от нея кредитно известие следва да съдържа задължително (чл. 115, ал. 4 от Закона) номера и датата на фактурата, към която се издава известието и основанието за неговото издаване (в случая "връщана стока поради рекламация"). Известието се издава най- малко в два екземпляра- по един за всеки от участниците в доставката. Корекцията се отразява в данъчните регистри- дневника за продажбите и справката декларация по реда, определен в чл. 126 от ЗДДС. В случая обръщаме внимание на данъчнозадължените лица за необходимостта от уведомяване на компетентните органи по приходите за предприемане на действия за промяна в задълженията им, произтичащи от разпоредбата на чл. 126, ал. 2, т. 2 на ЗДДС. В съответствие с разпоредбата на чл. 115, ал. 10 от ППЗДДС, по същия ред фирма "А" следва да коригира и данните за доставката си във VIES-декларацията си за съответния данъчен период.
В случаите, при които обемите на извършваните от фирмата изпращания и пристигания на стоки от ЕС пораждат за нея задължения във връзка със статистическите отчети за движението на стоките при търговията на общоевропейския пазар, тя следва да декларира връщаните стоки в своята Интрастат-декларация за периода.
Правилата за отчитане на движението на такива стоки са регламентирани в раздел ХтV от Наредбата за прилагане на чл. 1, ал. 4 от Закона за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки (ЗСВОТС). За целите на статистическото отразяване на движението на стоки между държавите-членки на ЕС, обратното им връщане на доставчика попада в обхвата на т.нар. "специфични движения". В съответствие с чл. 50, ал. 1 на посочената наредба, те се декларират по системата Интрастат като "изпращане" за рекламиращия ги (в случая фирма "Б"), съответно като "пристигане"- от фирма "А". Деклариране на такива стоки по Интрастат се извършва само в случай че първоначалната им доставка също е декларирана. Така например, ако при ВОД фирма "А" не е имала задължение да декларира по Интрастат "изпращане" на стоката, то при връщането й тя няма задължение да декларира "пристигане". Кодът за деклариране вида на сделката при рекламация за непригодност или дефекти е 2.1.
При това фирма "А" следва да отрази издаденото от нея кредитно известие, с което се коригира стойността на първоначално издадената фактура за доставката, в дневника си за изпращанията /пристиганията. В случаите, при които корекцията се извършва след изтичане на референтния период за подаване на Интрастат- декларацията (както е в разглеждания пример), промяната в стойността на декларираната доставката се извършва чрез изготвянето на коригираща декларация.

източник Експертис

Викаш да корегирам подадена декларация по реда на чл. 126 ал.3 т. 2 (предполагам е имала предвид щото друга точка 2 в тоз член няма) при всяко кредитно а :)

^{Отговор на waliak(14.12.2011 14:01):
waliak каза:}

Да бе, едновременно корекция по чл.126 в стария месец и съставяне и включване на КИ в текущия.
Авторът на статията колко има по аритметика?