Нашето дружество има сключен договор за услуга с италианска фирма. Във връзка с това ежемесечно тази фирма ни издава фактура за извършената услуга, без ДДС. Съгласно ЗДДС ние имаме задължението да си самоначислим ДДС-то и да изготвим Протокол по чл. 117, който да включим в дневника за продажби и в дневника за покупки. От всичко това се разбира, че това действие не влияе на размера на данъка за внасяне или възстановяване за съответният период. Всеки месец ние изпълняваме това наше задължение. Веднъж Протокол по чл. 117 на стойност 12 000 000 лв с ДДС погрешно е въведен и в двата дневника със стойност 1 200 000 лв с ДДС, т.е. 10 пъти по-малко. Причината за това е допусната техническа грешка от въвеждащият. От всичко това ясно личи, че в това наше действие няма умисъл за прикриване на данък с цел ощетяване на бюджета. Грешката е допусната през 2010 г., но е констатирана сега в хода на Данъчна ревизия, като според данъчният инспектор проблема е доста сериозен.
Въпросите ми към вас по този казус са:
Каква санкция може да ни бъде наложена, има ли основание за прилагане на чл. 180А, ал. 1 от ЗДДС ?

споко :) едно е да не го декларираш, друго е да допуснеш техническа грешка
подайте си искане за коригиране на техническа грешка, още сега в хода на ревизията

Не е ли късно? Грешката е през м.11.2010? Искането по образец ли е или в свободен текст към Деловодството?