Здравейте, в процес на ревизия съм и имам проблеми с БГ фирми - доставчици , които не са декларирали направените доставки към нашата фирма в техните Дневниците на продажби. В същото време ние сме ползвали данъчен кредит по тях. В момента проверянащите оспорват ползването на данъчния кредит от наша страна, като представянето на фактури по съответните доставки не било достатъчно доказателство , че доставките са били реални.
Ако някой е имал подобен случей моля нека да сподели и най-вече положението обречено ли е или имаме шанс да защитим и по друг начин позицията си.

Дори и да са ги декларирали тези доставки, това не ги прави реални, нали се сещаш.
Вие докажете безспорно реалността на доставките и всичко ще е наред.
Трудно ще убедите ревизиращите, но то си има съд след това

чл.177 от ЗДДС. Сто процента ще откажат ДК.

Климентов, не си прав. Каква ти е 100 % гаранция, че са знаели хората какви ги вършат техните доставчици?

Имаме само фактури за доставка по банка- Не знам това дали може да докаже, че доставката е реална.

Остава да кажеш, и че не са платени тези фактури:))
Сложничко е да ти се обясни всичко. Потърсете адвокат и то добър и то още сега.

Събиращия орган го бОли органа дали си знаел или не си знаел, че някой твой доставчик не е внесъл ДДС-то. Изхождат от гледната точка, че ако не е внесено в хазната, то не може да се ползва ДК.

Той събиращия орган може да си изхожда от каквото си иска, и да се изхожда където си иска.
Само дето цитирания от теб член не гласи това. И ако всичко му е наред на човека / в което се съмнявам / актчето бързо ще падне в съда.

Фактурите са платени в срок към доставчика. А самата стока е пласирана по маркетите / Кауфланд, Метро, Билла./ и това можем да го докажем. Въпросът е този случей задължително ли ще приключи фатално за нас, тъй като дължимия данък не е внесен от доставчик?. И всички тези приказки за доказване на доставката дали е реална или не дали не е просто губене на време. Статистиката за подобни случеи с черен цвят ли е?

Статистиката за подобни случеи с черен цвят ли е?

За съжаление.

Нека Fitzgerald даде номерата на дела със солидарна отговорност, които са завършили успешно за ползвателя на ДК. Щом толкова уверено говори значи има практически опит в тази насока.

Пролуска обаче текста "или е било длъжно да знае", т.е. знае-незнае, пак през органа им е. :О)

Моята препоръка е да съдите доставчика за нанесените вреди, щом имате толкова добра обосновка на доставките, но въпреки това той не е изпълнил задължението с да внесе ДДС, като по този начин ви ощетява. С малко повече натиск от страна на адвоката ще минат нещата от раз.

Зависи какво разбираш под фатално. Шанса да имате акт е голям. и статитистиката е в тази насока. Но в съда, съдейки от статистиката, повечето актове падат именно заради това, защото съ съставени от некадърници.
Послушай съвета ми и си наемете качествен данъчен адвокат. Ако става въпрос за много пари, мога дари да предложа такъв
Климентов го остави да се бара по органа и не го слушай.
Имаше в стария закон текст, че при недекларирано ДДС от доставчика, гориш, но това е минало.

Пусни тигъра преди рекламата... :О)

Давай да ти видиме делата, до сега в темата не видях едно твое аргументирано изказване, което да ме обори. Извинявай, но изказвания от рода "актовете ги пишат простаци" за мен са си чиста проба пунта-мара. В НАП работят и доста грамотни кадри.

Очкавам твоя аргументиран отговор. А за рекламата на адвокати е писано в правилата на форума. :О)

добре в такъв случей ще съм благодарен ако дадете контакти за добър данъчен адвокат

Климентов, за какви аргументи ми пишеш, ако искаш да ти пейстна указанието на НАП за чл. 177 или ако искаш да напиша вместо теб в Гугъл - чл.177 от ЗДДС, да видиш за какво иде реч. Излизат стотици решения на административни съдилища и на ВАС.
Спор няма че данъчните лесно пишат актове, спор няма че между тях има много кадърни кадри, спор няма и че им падат актовете.
Не съм имал намерение да рекламирам някого директно в темата.
Както и да е. Ако държиш на аргументи ще ти пействам до утре в темата, само твоите аргументи не разбрах, но те нямат значение.

В редица свои съдебни решения ВАС е посочил, че при доказано предаване на стоката от доставчика на получателя, посочени във фактурата, плащане на цената и начисляване на данъка, произходът на стоката е ирелевантен за възникване на правото на данъчен кредит между ревизираното лице и неговия пряк доставчик. В този смисъл Решение № 5940/22.05.2008 г.; Решение № 12528/13.12.2006 г.; Решение № 6178/13.05.2009 г.; Решение № 1345/02.02.2009 г., Решение № 248 от 8.01.2010 г. и др.

^{Отговор на nick_cave(09.07.2012 19:05):
В този смисъл Решение № 5940/22.05.2008 г.; Решение № 12528/13.12.2006 г.; Решение № 6178/13.05.2009 г.; Решение № 1345/02.02.2009 г., Решение № 248 от 8.01.2010 г. и др.}


Да ти завиди човек на паметта! :-)))

Какво е това, бате? Извадка от жалба?

И... според Решение на СЕС по съединени дела C‑80/11 и C‑142/11 от 21 юни 2012 година

Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

^{Отговор на nick_cave(09.07.2012 19:05):
nick_cave каза:
В редица свои съдебни решения ВАС е посочил, че при доказано предаване на стоката от доставчика на получателя, посочени във фактурата, плащане на цената и начисляване на данъка, произходът на стоката е ирелевантен за възникване на правото на данъчен кредит между ревизираното лице и неговия пряк доставчик. В този смисъл Решение № 5940/22.05.2008 г.; Решение № 12528/13.12.2006 г.; Решение № 6178/13.05.2009 г.; Решение № 1345/02.02.2009 г., Решение № 248 от 8.01.2010 г. и др.}

Чудесни аргументи за колегата Климентов. Аз го очаквах да се появи и тогава да пействам туй онуй, но решението на СЕС е чудесно попадение.
Не че това спира данъчните да пишат пак и пак актове, но както писах затова има съд.