Българска фирма изпраща стоки, които ще се обработят в страна от ЕС - примерно Германия, след което са възможни следните варианти:

1. Изпратените и обработени стоки остават в Германия и евентуално ще бъдат продадени там. Това е доставка по чл.6, ал.3, т.3. Т.к. фирмата не е регистрирана в Германия, се начисляват 20% ДДС.

2. Стоките се изпращат за обработка в Германия, като след това се връщат в България. Това не е ВОД и всъщност не е сделка, т.к. стоките се връщат обратно. Води се необходимият регистър.
При наличие на купувач стоките тръгват отново за Германия, но вече като ВОД.

Задавам си следните въпроси. При вариант 1 се плаща ДДС 20% и отделно се трупа оборот за регистрация в Германия.

Ако приемем вариант 2 и междувременно се появи купувач, част от стоките няма да се върнат в България. За тях прилагаме чл.7, ал.6 "Когато условията по ал. 5, т. 8 - 10 отпаднат, смята се, че към този момент е извършена възмездна вътреобщностна доставка." или... се осъществява ВОД?

Какво се получава? За да не се плати излишно 20% ДДС може да се окаже по-евтино след обработката стоките да се върнат в страната, дори и да не е необходимо....
... но може и да не се върнат, ако се появи купувач, който ги купи там, съответно сделката се счита за ВОД и ДДС е с нулева ставка.

Търся подводни камъни, но нещо ми убягват...

Бре... толкова ли сложни неща питам, че четири дена никой нищо не написа?

Или е по-лесно да се дават съвети за дати на протоколи, чл.126, забравени фактури и др. банално ясни неща?

Никой не пише, сигурно защото мислим като теб- чл.7, ал.5 и ал.6 :)

<sup>Отговор на Сашко(12.11.2012 17:54):
Сашко каза:
Бре... толкова ли сложни неща питам, че четири дена никой нищо не написа?

Или е по-лесно да се дават съвети за дати на протоколи, чл.126, забравени фактури и др. банално ясни неща?</sup>

П.П.чл.6, ал.3,т.3 касае "целите на неговата икономическа дейност" на територията на друга държава членка т.е. негов обект там...