Фирмата ни е закупила на лизинг товарен автомобил, със сертификат N1, до 3.5 тона. В големият талон е записано, че автомобила е товарен. Ползваме дан. кредит. При проверка по ДДС в НАП са представени всички документи по закупуването на автомобила - договор и копие на големия талон. Инспектора иска да види автомобила.
Защо? Някой сблъсквал ли се е с подобна проверка? Какво да очаквам?

абе защо

ама защо пък не?

_{^{махнете седалките}} :)))

ами и аз това си мислех, дали да махнем задните седалки и обезопасителните колани????

Чакай малко, не бързай. А има ли товарен отсек този автомобил?
_{ако няма - тогава}

ми виж тука в околните теми я има методитака на НАП, по която преценяват колко ти е товарен товарния автомобил, така че ще се ориентираш какво да очакваш

^{Отговор на небесна(23.11.2012 09:30):
небесна каза:
ми виж тука в околните теми я има методитака на НАП, по която преценяват колко ти е товарен товарния автомобил, така че ще се ориентираш какво да очакваш}


Преписана се оказа, но да я погледне де :)))

по-скоро имах предвид да види дадените там характеристики по отделните тарифни позиции за товарни автомобили
ще е интересно да разберем после дали наистина я изполват тая методика на практика специално в тая й част... от една страна имаш официални документи от продавач и държавен административен орган, че колата е товарна, от друга - въпросните тарифни позиции - въпросът е кой носи отговорността, ако има разминаване между двете страни (ако има такова де, може да си е баш истински товарен, а не префасонирано ауди А5)

Методиката я прегледах. Поредния апсурд!!! Там пише, че въпреки наличието на Номенклатурата на ЕС (по която нашия автомобил е със сертификат N1, товарен автомобил, до 3.5 тона) органа по приходите може да прецени вида и характеристиката на превозното средство. Учудвам се как може служителите на НАП да са специалисти и да правят преценки??????

относно използването на методиката ........., ще пиша тук, когато имам резултат от проверката

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ







Р Е Ш Е Н И Е


№ 755

гр. Пловдив, 30 март 2012 год.



В ИМЕТО НА НАРОДА




ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ



при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2533 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “Лунатоне- БГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- с.**, ***, област ***, представлявано от А. Хр. П. срещу Ревизионен акт № 161101971 от 27.06.2011г., издаден от Ю.М.Д. – ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 846/03.09.2011 г. на Директора на Д “ОУИ” гр. Пловдив, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 19870,94 лв.

Жалбоподателят счита, че неправилно органите по приходите са приели, че придобитото МПС и консумативи за него не се ползват за облагаеми доставки и за дейността на дружеството. Претендира се отмяна на РА и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са изложени в представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед № 1100703/09.02.2011 г. /л. 147/ на компетентния за това орган – З. Г. К. - на­чал­ник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив е било обра­зувано ревизионно производство, насочено към установяване на публични за­дъл­жения за данък добавена стойност за пе­риода 01.12.2010г. – 31.01.2011 г. на жалбоподателя. Срокът за приключване на ревизията е бил продължаван със ЗВР № 1100867/17.02.2011г. и ЗВР № 1101971/20.04.2011г.(л.143), издадени от същото длъжностно лице, издало и първоначалната заповед.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите с № 1101971/20.05.2011 г.(л.42). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК не се констатира да е постъпило възраже­ние от проверяваното лице против така съставения РД.

Със Заповед № К 1101971/20.05.2011 г. /л.38/ органът, възложил ревизията, опре­де­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – Ю.М.Д. ст. инспектор по приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ревизионен акт № 161101971/27.06.2011 г. (л.27).

С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на ТД на НАП гр. Пловдив /л. 10/. Видно от приложение № 1 към същата, заповедите за възлагане и за определяне на компетентен орган са издадени от надлежно овластено лице.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 846/03.09.2011г., с което потвърдил ревизионния акт.

Въз основа на събраните по делото доказателства Административен съд Пловдив, ХVІІІ състав намира за установено следното от фактическа страна:

При ревизията е отказан данъчен кредит в размер на 19870,94лв. по фактури, издадени от “М Кар” ООД- Пловдив с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 2 ЗДДС. Във връзка с доставката е сключен договор от 15.12.2010г.(л.66) между “М Кар” ООД и “Лунатоне БГ” ООД за покупка на автомобил BMW 525d TOURING за сумата от 95219,15лв и ДДС 19043,83лв. Съгласно договора оспорващото дружество е следвало да изплати на продавача сумата от 102000лв. да два дни след сключването, а остатъкът се изплаща при доставянето на автомобила. Претендираният данъчен кредит е формиран от фактура № 1509/16.12.2010г. с предмет аванс гуми и ДДС 716,67лв, ф-ра № 1..01071/17.12.2010г. с предмет аванс ДДС 17000лв., ф-ра № 2..019266/20.01.2011г. с предмет гуми и ДДС 77,93лв. , ф-ра № 2..019328/24.01.2011г. предмет стелки и ДДС 32,51лв. и ф-ра № 1..01096/20.01.2011г. с предмет ДМА и ДДС 2043,83лв. , всички издадени от “М Кар” ООД- Пловдив. С анекс от 18.03.2011г. (л.99) страните са приели, че автомобилът е товарен.

Ревизиращите са връчили ИПДПОЗЛ на дружеството, с което са изискани документи, свързани със закупения автомобил и дейността на дружеството. От дружеството са представени копие от пътен лист от м. 01.2011г., квитанция за платена винетна такса в България и Унгария, копие от фактура за закупено гориво, справка за трети лица, у които се намират данни и документи и обяснение от управителя на “Лунатоне-БГ” ООД. За автомобила е представен свидетелство за регистрация (л.137) и сертификат на ЕО за съответствие от производителя за товарен автомобил. Изпратено е искане до ОД на МВР-Пловдив, сектор “ПП” за установяване на това, защо автомобил BMW 525d TOURING е регистриран като товарен. От получения отговор е посочено, че в сертификатът от производителя е посочено, че автомобилът е категория N1, съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищата, предназначен за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. и на базата на този сертификат е регистриран като товарен. Отправено е и запитване към Митница-Пловдив да определи какъв тип е автомобил BMW 525d TOURING съгласно комбинираната номенклатура на стоките- в коя позиция се класира. От получения отговор е видно, че според митническата администрация въпросният автомобил за целите на тарифното класиране и по комбинираната номенклатура на ЕС същият отговаря на класиране към позиция 8703- лек автомобил.

За да обосноват извода, че за дружеството не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите са приели, че не е доказано за ревизирания период, автомобилът да е бил използван за извършване на облагаеми доставки, както и, че същите не са използвани за икономическата му дейност. Конкретно органите по приходите са се позовали на следните обстоятелства установени по време на ревизията: дружеството не е ползвало процесния автомобил, тъй като не са представени пътни листи или други доказателства, от които да е видно, че е използван за дейността на дружеството.

След направените установявания ревизиращите са отказали на оспорващото дружество данъчен кредит в общ размер на 19870,94лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 и 4 ЗДДС.

При тази фактическа установеност съдът направи своите правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се дефинира като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

При така очертаната правна уредба, може да се обоснове извод, че целта на системата за облагане с ДДС е данъците върху вложените средства на стоки или услуги, използвани от облагаемото лице за облагаемите му сделки да могат да се приспадат. Правото на приспадане на данъка е пряко свързано с неговото събиране, като целта е да се избегне двойното данъчно облагане. Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които са освободени, или не попадат под обхвата на ДДС, или функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква.

Ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС. В конкретния случай, се спори, че процесния автомобил е с 4 + 1 места и въпреки, че има сертификат N1 от производителя представляват "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същия са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1 т. 2 и т. 4 ЗДДС. В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че в тежест на данъчно-задълженото лице е да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т. е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки.

Понятието "икономическа дейност" е дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т. е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице. Въведеното ограничение е пряко свързано с принципа на облагане с ДДС и характера на данъка. По дефиниция, ДДС е общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния потребител. До стадия на крайния потребител данъчнозадължените лица, които участват в процеса на производство и разпределение, превеждат на данъчната администрация начисления на клиентите си ДДС, като се приспада платения ДДС на техните доставчици. При положение, че данъчнозадълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. ДДС се характеризира със своя неутралитет на всички стадии на производството и разпределението, като по силата на принципа на неутралитет, лицето понася тежестта на данъка само, когато той се отнася за стоки или услуги, които по никакъв начин не обслужват икономическата му дейност, тоест нито пряко, нито косвено се отнасят към извършваните от лицето облагаеми доставки. В тази връзка, целта на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е да се предотврати ползването от страна на данъчно задълженото лице на привилегии спрямо обикновените потребители. Само за яснота, следва да се посочи, че под "дейност, различна от икономическата дейност на лицето", следва да се разбира, икономическа дейност различна от тази формираща оборота му, а не всяка нестопанска дейност, тъй като тази хипотеза излиза извън приложното поле на ЗДДС и въпросът за приспадане на начисления по доставката данък изобщо не стои.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се обосновава извод автомобилът да е придобит за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя.

В случая се касае за придобит дълготраен актив, а при дълготрайните активи, предназначени за стопанката дейност на ДЗЛ, потреблението се разсрочва за периода до пълната им амортизация, т. е. икономическата изгода от тях се очаква в един по-продължителен период от време. В този смисъл, доколкото самите дълготрайните активи обслужват дейността на субекта, те участват косвено в облагаемия оборот. За да възникне обаче за тези активи право на приспадане на начисления при закупуването им данък, следва да е безспорно установена обвързаността на съответния актив с икономическата дейност - настояща или бъдеща. Ако изначално един актив, независимо, че е включен в стопанските активи на ДЗЛ, е предназначен за неикономическа дейност (т. е. извън обхвата на ЗДДС), или за дейност, различна от тази, която формира облагаемия оборот на лицето, то за ДЗЛ няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит, защото на практика в този случай лицето се приравнява на краен потребител и като такъв то следва да понесе данъчната тежест. Тоест, релевантен от гледна точка на признаването на правото на данъчен кредит е не въпросът дали за определен период лицето е развивало дейност, а как активът или стоката за които лицето претендира право на данъчен кредит се включват в тази дейност, която безспорно няма пречки да е бъдеща.

В хода на ревизионното производство, както и в това проведено пред съда от страна на жалбоподателя като доказателство за икономическата му дейност са представени данни за извършван транспорт на стоки и полуготова и готова продукция от и до производствени обекти на фирми подизпълнители- “Астерикс електроникс” ООД- Пловдив и “Ай Ти Електроникс”- София. В съдебно заседание на 05.03.2012г. беше разпитан в качеството на свидетел С.Г.А.- собственик и управител на “Астерикс електроникс” ООД. Свидетелят заяви, че част от продукцията на “Лунатоне-БГ” ООД се асамблира/сглобява/ от неговата фирма. “Асамблиране” в електрониката се разбира като насищане на програмни платки и след този процес, продукцията на оспорващото дружество е готова за предлагане на пазара. С.А. заяви, че и първичната и готовата продукция се транспортира с автомобил БМВ- комби. Обемът на продукцията не е голям и в кашони с приблизителни размери от 30/40 см. И готовата продукция се продава в Австрия.

По делото е приет пътен лист(л.108) и платена винетна такса (л.109). От събраните по делото доказателства се установява, че през ревизираните периоди жалбоподателят е създавал продукти, които са на базата на технологии, които ще излязат на масовия пазар след 2-3 години. Това са програмни продукти и хардуерни платформи, които са в основата на мобилни телефони от ново поколение с интегриран персонален компютър, навигационна система, безконтактен интерфейс с потребителя, гласови команди. Прави се също така “интелигентно осветление” в прототипни серии за двигателни установки за предачната промишленост. Основни клиенти на дружеството са в Германия и Австрия. Продажбата на продуктите става чрез дружеството “Лунатоне- Австрия” ООД, което получава готовата продукция от “Лунатоне-БГ” ООД.

Доколкото по делото има доказателства, че в проверявания период дружеството е извършвало облагаеми доставки, за които е реализирало приходи, логично и последователно може да се направи и изводът, че процесният автомобил е използван за икономическата дейност на жалбоподателя. В тази връзка, съдът цени показанията на свидетеля С.Алексиев.

Досежно оспорването от страна на приходната администрация, че процесният автомобил не е товарен съдът намира следното. N1 е категория превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т. Основното изискване за сертификат N1 за автомобили с общо тегло до 3.5 тона е полезният товар да бъде над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници.

Пътнически автомобил, хомологиран от производителя му като автомобил от категория N1, разполага със свидетелство за регистрация като товарен автомобил. Функционално и конструктивно N1 версиите са идентични на аналогичната им пътническа версия от категория M1.

Установява се, че още по време на ревизията е представен анекс към договора от 15.12.2010г. за покупко-продажба на автомобил с регистрационен талон № 004522519 на МВР и сертификат N1, издаден от производителя BMW AG, автомобил марка “BMW”, модел 525d Touring, шаси WBAMX31080C794917, ДВИГАТЕЛ 31067685 е товарен. Изтъкнатото от органите по приходите, че автомобилът е лек, поради дадено становище от Митница-Пловдив е неотносимо в случая. Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните – членки стоки се използва за митнически цели, когато се осъществява въвеждане на стоки на територията на страна-членка. В настоящият казус става дума за закупен автомобил от страната чрез официалния представител на марката автомобили.

Предвид установеното, че автомобилът се използва в извършването на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на жалбоподателя и че същият по силата на сертификат, издаден от производителя и талон за регистрация в МВР е товарен, не са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС досежно отказа за правото на приспадане на данъчен кредит за закупен леки автомобил BMW 525d TOURING. Такива не са налице и по отношение на отказа по фактурите издадени във връзка с направени разходи и за закупуване на гуми и стелки за автомобила.

По изложените дотук съображения РА се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. От страна на жалбоподателя се претендира присъждане на сторените по делото разноски – 50 лв. държавна такса и 1700 лв. – адвокатско възнаграждение, за които се представя и списък на разноските. Ето защо на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да бъдат присъдени тези разноски.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, І отделение, ХVІІІ състав



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ по жалба на “Лунатоне- БГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- с.**, ***, област ***, представлявано от А. Хр. П. Ревизионен акт № 161101971 от 27.06.2011г., издаден от Ю.М.Д. – ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 846/03.09.2011 г. на Директора на Д “ОУИ” гр. Пловдив, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 19870,94 лв., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на “Лунатоне- БГ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- с.**, ***, област ***, представлявано от А. Хр. П. сумата от 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

интересно дали има решение и на ВАС по това дело :) иначе определено си го запазвам за архив най-вече заради формулировките доколко относима е митническата тарифа, когато имаш издаден официален документ по специален закон, третиращ регистрацията на МПС

"експерт", много благодаря за това решение.

интересно наистина има ли решение на ВАС, но с оглед датата на решението на Адм. съд Пловдив(30.03.2012), се съмнявам вече да има и решение на ВАС.

о да, даден е ход на делото във ВАС тия дни, ще следим да видим там какво ще кажат :)

Има и друго РЕШЕНИЕ № 2454 гр. Пловдив, 8 ноември 2012 год. по същата тема, потърсете го в Гугъл. Ще следим и ВАС!

това второто дори е още по-подробно откъм аргументация :)

Да, важно е, че се създава съдебна практика по казуса.

само че сега гледам в справките от ВАС, че има решени дела вече по този казус, и уви, отменят първоинстационните- поне първото, което подхванах да чета - от началото на ноември е, за Audi Q5 в случая

Неправилно съдът като краен извод се е позовал на категорията на автомобила по документи, които на практика с експертизите са опровергани. Касае се за частни документи на фирмата-производител, които не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална и на практика с назначените по делото експертизи са опровергани

интересно обаче, не казват нищо за регистрационния талон и колко частно-правен документ е той

изключително противоречиви становища, за нещо което би трябвало да е ясно - влиза или не в законовото определение за ЛЕК.
иначе си е абсурд по принцип, вида на МПС то да е приоритетно значим факт пред предназначението му. - но такъв ни е закона

Касае се за частни документи на фирмата-производител
за сертификат на ЕО за съответствие от производителя това?
ако правилно съм разбрал - по всяка вероятност и разните нормативни актове (директиви, регламенти) са частни документи, пък било то и на ес в случая
и може би примерно наредба № 60 от 24.04.2009 си е частен документ на министерство на транспорта
та в този ред по всяка вероятност и това няма връзка, ама пък поне не пречи
eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:247:0005:01:BG:HTML

да, абсолютно нелепо е това с частно-правния документ и това, че едно вещо лице с експертиза измества директиви (Рамковата директива 2007/46/ЕО за категоризация на автомобилите) и наредби, ето цитата

Въз основа на извършения от вещото лице оглед е дадено категорично заключение, че автомобилът макар и по документи да е записан като товарен не отговаря на характеристиките за такъв

предходен съд по друг казус е счел, че

предвид представения по преписката Европейски сертификат за съответствие, както и от представеното свидетелство за регистрация на автомобила в КАТ. Същите са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, и удостоверяват, че се касае до товарен автомобил, категоризиран в категория N1( N1G) с места за пътници и водач "4+1".

а Върховният смята, че не е така...

явно ключът е в материалната и формалната доказателствена сила на такива документи - но това юрист може само да го обясни, не знам какви са разликите между двете

кое да му е формалното - идея нямам...явно нещата пак ще се решават на ниво европа, ми се струва
между другото....във връзка с методиката, и по-конкретно заради разиграните примери в нея....продавам ремаркета и багажници за таван, цветово съобразени с конкретния автомобил....по желание може и дизайнът им да следва този на автомобила :)

^{Отговор на прост (гост)(28.11.2012 12:56):
прост (гост) каза:
....по желание може и дизайнът им да следва този на автомобила :)}


... или да следва предпочитанията на уважаемите дарени съдии :)

намерих нещо за формалната и материалната доказателствена сила, от друго съдебно решение

Касае се за така наречената в теорията формална доказателствена сила на документа, която се изразява в това, че материализираното в документа изявление е направено и че то изхожда от лицето, подписало документа като негов издател. Формалната доказателствена сила на документа може да се опровергае само като се докаже неговата неавтентичност, т.е. че материализираното в него волеизявление не е направено от лицето, сочено като автор на документа /вж. в т. см. проф. д-р Живко Сталев - "Българско гражданско процесуално право", Шесто допълнено и преработено издание, изд. "Сиела" - София, 2000г., стр. 283/

и става още по-абсурдно онова заключение

небесна,
прегледах го това решение на вас, не че има значение де
аз поне не виждам обаче в него да се меша сертификат за съответствие, иначе надали щеше да го има това, че процесният автомобил е лек от момента, в който е произведен до момента на изготвяне на техническите експертизи
споменава се някакъв технически доклад, който може да е кво ли не, струва ми се
технотеста няма да го мешам, но доста неща вероятно са останали неизяснени

ами май не е така - намерих предходното решение - на Софийски административен съд и там пише

Видно приложеното свидетелство за регистрация – част 1 №[ЕИК] от
16.07.2009 г. ( прил. на л. 64 от делото) процесният автомобил AUDI Q 5 е регистриран
като товарен автомобил от органите на КАТ.
От представените протокол за съответствие № 09191010-14 от 23.06.2009 г. на
[фирма] и сертификат на ЕО за типово одобрение на превозното средство, неоспорени
от ответната страна, се установява, че автомобилът е произведен като товарно превозно
средство категория N1, без да са извършвани каквито и да било преустройства в
превозното средство.

http://domino.admincourtsofia.bg/bcap/admc/webdata.nsf/ActsByCaseNo/24F90EE2C5002158C225795F005D6B88/$FILE/temp4088478917824077A27888AB5817D57C225795F004057F4.pdf

може, не споря - аз поне никъде обаче не го виждам споменато в решението на вас, дали пропуск, дали нещо друго - идея нямам

Проверката ни мина успешно. Огледаха автомобила, поискаха ми допълнително застрахователната полица, пътната книжка и сертификата от производителя (N1).
Това е.

Радваме се за вас. Явно НАП имат други инструкции и досега щеше да има поне едно обжалване на решение на Адм. съд пред ВАС.

РЕШЕНИЕ

№ 15784
София, 11.12.2012

Излезе решение на ВАС по посоченият казус, крайното решение което е:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 755/30.03.2012 г., постановено по адм. дело № 2533/2011 г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив.

здравей, ние имаме същия проблем в момента. Моляте да ме насочиш към адвоката, който е писал жалбата ти. ще съм ти много благодарна

^{Отговор на madelin(23.11.2012 09:04):
madelin каза:
Фирмата ни е закупила на лизинг товарен автомобил, със сертификат N1, до 3.5 тона. В големият талон е записано, че автомобила е товарен. Ползваме дан. кредит. При проверка по ДДС в НАП са представени всички документи по закупуването на автомобила - договор и копие на големия талон. Инспектора иска да види автомобила.
Защо? Някой сблъсквал ли се е с подобна проверка? Какво да очаквам?}