Съгласно промените в ЗДДС, от 01.01.2013г. данъчното регулиране по ЗДДС на ремонтите отпада.Режимът спрямо тези разходи се "отпушва", като единствено следва да се съблюдава направените разходи да отговарят на определението за ремонт, в т.31 от ДР на ЗДДС - "Ремонт" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.Тук добавям, че стойността на ремонта не е фактор за класифицирането на разходите като такива.

А разходите за наети или предоставени за ползване активи, които не отговарят на определението за ремонт, а отговарят на определението за подобрение в т.32 от ДР на ЗДДС "Подобрение" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Създаването на нов актив от държател/ползвател на наетия или предоставен за ползване актив се приравнява на подобрение. ОСТАВАТ ДА СЕ РЕГУЛИРАТ.
Регулацията се състои в няколко хипотези, които трябва да имаме предвид, като трябва много внимателно във всеки отделен случай да се чете съответния договор за наем.

1-ва хипотеза: Когато подобрението не е условие по договора за наем и реално е извършено без договорено заплащане от наемодаталя към наемателя, тоест е безвъзмездно.Данъчното събитие в този случай се определя по реда на чл.25, ал.3, т.6 ЗДДС.Данъчната основа се определя по реда на чл.27, ал.2 ЗДДС;

2-ра хипотеза: Когато подобрението е условие по договора за наем, то тогава нямаме данъчно регулиране, като наемателя има правото на пълен данъчен кредит за всички ползвани стоки и услуги в тази връзка, без да прави каквито и да е корекции на данъчния кредит;

3-та хипотеза: Когато подобрението е договорено като насрещна престация от наемателя към наемодателя, тоест не е безвъзмездно, без значение в какви варианти.В тези случаи се прилагат разпоредбите за бартера, а именно чл.130 и съответно чл.26, ал.7 от ЗДДС.

Дано съм бил полезен!

дай малко повече по втората хипотеза, че не става ясно какво имаш предвид под "условие по договора"
на мен ми звучи неопределен и като хибрид между части от 1 и 3 - какво включва това условие по договора - безвъзмездно ли са направени подобренията или не, и от там пак се връщаме към 1 и 3 ^{Отговор на ivanini(18.01.2013 19:55):}

Да, тази втора точка се явява излишна. Ако е "условие по договора", значи на практика представлява част от насрещната престация на наемателя, което ни праща към трета точка.

Втората хипотеза наистина е малко по-особена.Тя третира случаи, когато наемателя се обвързва да извърши подобрения в полза на наемодателя, обвързва се правно с изпълнение на определено условие, с цел за да получи държането, респективно ползването на определен актив за определен срок.Например подобна хипотеза по често може да имаме ако имаме страна наемодател - държавно или общинско предприятие.В тези случаи наличието на условие за подобрение по договора за наем на практика е част от същественото съдържание на договора за наем, и ако наемателя не е съгласен да се обвърже правно за изпълнение на това условие, макар и да е постигнат консенсус за наемната цена, то договора не би станал факт.

Макар и специфична, струва ми се, че втората хипотеза така или иначе попада в обхвата на третата. Изпълнението на въпросното "условие" си остава насрещна престация, тъй като ако същото не бъде прието от наемателя, договорът не би бил сключен с това лице. В този смисъл, на наемната цена също може да се гледа като на "условие по договора", без приемането на което договорът не би бил сключен от страна на наемодателя.

^{Отговор на ivanini(19.01.2013 09:23):
ivanini каза:
Втората хипотеза наистина е малко по-особена.Тя третира случаи, когато наемателя се обвързва да извърши подобрения в полза на наемодателя, обвързва се правно с изпълнение на определено условие, с цел за да получи държането, респективно ползването на определен актив за определен срок.Например подобна хипотеза по често може да имаме ако имаме страна наемодател - държавно или общинско предприятие.}

Колкото и много обяснения да дадете на втората хипотеза- такава не съществува, има си първа и трета, от данъчна гледна точка, а от друга-вие си знаете.
Подобренията се регулират, въпроса е кога, когато свърши договора за наем или бартер с дължимия наем.

Ок, но ако условието бъде прието?!Освен това, не ви ли прави впечатление, че някои текстове, които уреждаха ДДС при концесиите са изтрити и ги няма вече в текста на закона за 2013г.:)

^{Отговор на taxlawbg(19.01.2013 09:31):
taxlawbg каза:
Макар и специфична, струва ми се, че втората хипотеза така или иначе попада в обхвата на третата. Изпълнението на въпросното "условие" си остава насрещна престация, тъй като ако същото не бъде прието от наемателя, договорът не би бил сключен с това лице. В този смисъл, на наемната цена също може да се гледа като на "условие по договора", без приемането на което договорът не би бил сключен от страна на наемодателя.}

да попитам аз, ако може - ако подобрението е заложено като условие в договора не го ли прави това подобрение, за което няма възнаграждение

Възнаграждението /престацията/ за извършване на подобрението е предоставянето на вещта от страна на наемодателя за ползване от страна на наемателя. От друга страна, подобрението представлява едно (а възможно е и единственото) от дължимите от наемателя "възнаграждения", за това че получава правото да ползва вещта. Едно и също нещо - погледнато от двете му страни. ^{Отговор на прост (гост)(19.01.2013 10:56):}

taxlawbg,
още малко, и ще го изкарате, струва ми се, че наемодателят ще фактурира "удоволствие за предоставянето на актив" за стойността на подобрението
та - по различно ми е мнението в случая

Дефакто е така.И тук наистина е казуистично, но реално погледнато с настоящата редакция на ЗДДС излиза така, че безвъзмездното подобрение, което е условие по договора не се регулира по ЗДДС, а само това, което не е било условие.

^{Отговор на прост (гост)(19.01.2013 10:56):
прост (гост) каза:
да попитам аз, ако може - ако подобрението е заложено като условие в договора не го ли прави това подобрение, за което няма възнаграждение}

Дефакто е така
тук според мен си прав...за останалото - грешиш
справка - чл. 9, ал. 3
чиято разпоредба коренно според мен обръща съжденията ти по втората хипотеза

Ок, но това засяга, случаите когато подобрението не е било условие по договора.нека имаме предвид и това:


ЧЛ.70, ал.3, т.4 от ЗДДС:

4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.


^{Отговор на прост (гост)(19.01.2013 11:25):
прост (гост) каза:
Дефакто е така
тук според мен си прав...за останалото - грешиш
справка - чл. 9, ал. 3
чиято разпоредба коренно според мен коренно обръща съжденията ти по втората хипотеза}

Ок, но това засяга, случаите когато подобрението не е било условие по договора
чл. 9, ал. 3 ли? съвсем не, струва ми се....
а това, което посочваш, е заради това, че доставката е приравнена на възмездна по смисъла на закона

конкретно по втората ти хипотеза - за мен са приложими нещата по първата.....единствената разлика - датата на данъчното събитие

Всеки има право на мнение колега, а времето ще покаже кой крив, кой прав:) За мен хипотезите са 3, с три различна начина на данъчно третиране по ЗДДС.

<sup>Отговор на прост (гост)(19.01.2013 11:37):
прост (гост) каза:
Ок, но това засяга, случаите когато подобрението не е било условие по договора
чл. 9, ал. 3 ли? съвсем не, струва ми се....
а това, което посочваш, е заради това, че доставката е приравнена на възмездна по смисъла на закона

конкретно по втората ти хипотеза - за мен са приложими нещата по първата.....единствената разлика - датата на данъчното събитие</sup>

Според мен хипотеза 2 си е напълно допустима. Имали сме такъв случай - договорът за наем изисква задължителни подобрения, при това доста подробно описани. Но никакви индикации, че това подобрение се придобива от наемодателя като насрещна престация. Напротив - подобренията бяха извършени ОТ НАЕМОДАТЕЛЯ и наемателят ги заплати като поп. Щото бил длъжен да ги направи...

Ползва си данъчния кредит и после при прекратяване на договора си направи регулацията, както е описано в чл.25, ал.3, т.6 по стария текст на закона.
Сега щеше да е друго.

Сашко,защо щеше да е друго? извършени подобрения от наемодател, платени от наемателя, който е ползвал данъчен кредит, нали така? т.е. този наемател как ги е завел тези подобрения при себе си? не е ли все тая дали ще ги извърши наемодателя и наемателя ще ги плати, или наемателя ще плати на доставчиците си, за да извършат подобрения в наетия имот?
изтича договора и какво става с платените подобрения? оставят се безвъмездно на наемателя или какво?

Това, че втората хипотеза може да има по-ограничено приложение в практиката не означава, че я няма.Тази хипотеза е извлечена, след тълкуване на разпоредбите на ЗДДС, и затова може да се струва на някои хора, че такава няма.Да ама не:)

лично аз не виждам някой да казва, че втората хипотеза не съществува....
така нареченото и тълкуване обаче за мен е грешка
която би струвала много

именно, и аз така схващам

доколкото условието по договора се среща единствено в чл.25, ако има или няма такова условие това важи само за определяне на датата на данъчното събитие, съответно - ако няма такова условие - датата е при връщане на актива с подобренията; ако има условие - датата ще е доста по-рано, всъщност когато условието е изпълнено (а не въобще да НЕ възниква данъчно събитие, както смята ivanini); а вече в зависимост от това дали това условие е възмездно или безвъзмездно, ще се прилагат хипотеза 1 или хипотеза 3

Да, вярно е че измененията само променят датата на данъчното събитие при извършване на подобрение. Ако подобрението е условие, то датата се определя по общия реда на чл.25, ал.3, т.6. Ако не е условие, то дата се определя по общия ред - при извършване на услугата.

И в двата случая услугата се приравнява на възмездна и се начислява ДДС.

Ако подобрението е условие, то датата се определя по общия реда на чл.25, ал.3, т.6. Ако не е условие, то дата се определя по общия ред - при извършване на услугата.
или по-скоро обратното

Сашко съвсем се обърка, но иначе в началото беше заел правилна позиция:)

Ето една хипотеза, която се включва в т.2

безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен му за ползване актив, когато това произтича от условие и/или задължение по концесионния договор

Застъпниците на обратното, в тези случаи какво правим след 31.12.2012г. - щракаме бартера и начисляваме като попове ДДС ли?:)

<sup>Отговор на ivanini(20.01.2013 13:46):
ivanini каза:

безвъзмездното извършване на услуга от концесионер за подобрение на предоставен му за ползване актив, когато това произтича от условие и/или задължение по концесионния договор</sup>



Престанете с това "безвъзмездно" извършване на услуга, когато това произтича от условие по договора. Щом е условие по възмезден договор, значи това е част от престацията на наемателя/концесионера с/у правото да ползва имота. Т.е. няма никаква безвъзмездност, а си е същинска възмездност. А относно датата на данъчното събитие в този случай - това подлежи на обсъждане, но наистина, като че ли най-вероятно е да се третира като бартер относно подобрението.

Небесна ви обясни най-точно, ясно и кратко, но ако на вас ви се иска да си вярвате, че не е така, никой не ви спира, само после като плащате глобите и лихвите да не ви се разсърдят чорбаджиите?

С други думи:
Ако фирма А наеме багер от фирма Б /и двете регистриранипо ДДС/ и Б по силата на договор за наем на предостанев актив поема разходите за ремонти и подобрения. Издават се фактури на Б за резервни части и ремонти от външни фирми на стойност 5 000 лв. без ДДС ,начислено ДДС 1000 лв. ,като от тях за ремонт са 2000 лв без ДДС ,начислено ДДС 400 лв. и за подобрение - 3000 лв. и начислено ДДС 600 лв. В месеците на издаване на тези фактури Б има право на ДК.Но при предаване на актира трябва да коригира ДДС - от фактурите за подобренията - да начисли 600 лв. ДДС от корекция .Така ли е?